Блогът на budha2 :: Душата, природата и Бог-Свами Вивекананда

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.08.2013 21:54 - Душата, природата и Бог-Свами Вивекананда

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 831 Коментари: 0 Гласове:

Имаме три реалности. Първо, природата, която е безкрайна, но изменчива. Цялата природа е без начало и без край, но в границите на многообразните промени. Тя е като река, която тече надолу към морето в продължение на хиляди години. Това винаги е същата река и все пак тя се изменя с всеки изминал миг, и нейните частици вода променят положението си постоянно. След това имаме Бог, който е неизменен и е Владетелят на вселената; и накрая душата, която е неизменна и вечна като Бог, но е под Негова власт. Едното е господарят, другото слугата, а третото е природата.Бог е причината за сътворението, съществуването и разрушението на вселената. За да бъде породено следствието, причината трябва да е налице. И не само това, а причината трябва да се превърне в следствието. Чашата е създадена от определени материали и определени сили, които е използвал нейният създател. В чашата присъстват тези сили плюс материалите. Използваните сили са се превърнали в сили на слепване и ако те изчезнат, чашата ще се разпадне на парчета; материалите също, без съмнение, присъстват в чашата. Само тяхната форма се е променила. Причината се е превърнала в следствие. Винаги когато видите някакво следствие, вие можете да достигнете до неговата причина, тъй като причината се проявява в следствието. Ако Бог е причина за вселената, а вселената е следствие от Бог, от това следва, че Бог е станал вселената. Ако душите са следствието, а Бог е тяхната причина, това означава, че Бог е станал душите. Следователно всяка душа е част от Бог. “Както от буйния огън изскачат безчетен брой искри, така цялата тази вселена на душите е произлязла от Вечния.” Човек започва да открива, че ако Бог е причина за вселената, а тя – Неговото следствие, тогава Самият Бог би трябвало да е станал вселената и душите, а човекът е една частица от онова, на което Бог е цялото. Ние сме малки същества, искрици от огромния огън, а цялата вселена е проявление на Самия Бог. Това е следващият етап. На санскрит той се нарича Вишищадвайта. Също както аз имам това тяло, което обвива душата, и душата живее във и чрез него, така и цялата тази вселена от безкрайни души формира образно казано, тялото на Бог. Когато настъпи период на инволюция, вселената става все по-фина и по-фина, но въпреки това тя си остава тялото на Бог. Тя продължава да бъде тялото на Бог и когато дойде време за грубото проявление. Точно както човешката душа е душа на човешкото тяло и на ума, така Бог е Душата на всички души. В първото гледище, това на дуализма, всеки от нас е индивид вечно отделен от Бог и природата. Във второто ние сме индивиди, но не сме различни от Бог. Ние сме като малки частици, които се носят в една обща маса, и тази маса е Бог. Всички сме в Него и сме Негови части и следователно сме Едно. Въпреки това, между човек и човек, между човек и Бог има строга индивидуалност – ние сме отделни и все пак не сме отделни.След това идва един още по-дълбок въпрос. А той е: може ли безкрайността да има части? Какво искаме да кажем като говорим за частите на безкрайността? Ако поразмислите, ще видите, че това е нещо невъзможно. Безкрайността не може да бъде разделена, тя винаги си остава безкрайна. И не може да има две безкрайности. Ако предположим че има, ще видим че едната би ограничила другата и тогава двете биха били крайни. Безкрайността може да бъде само една и неделима. Така достигаме до заключението, че безкрайността е една, а не много - и тази Безкрайната Душа се отразява в хиляди и хиляди огледала, които изглеждат като безброй много отделни души. Това е същата Безкрайна Душа, която е основата на цялата вселена и която ние наричаме Бог. Същата Безкрайна Душа е основата на човешкото съзнание, което ние наричаме човешка душа.

Нагоре