Блогът на budha2 :: Кали-юга, Кибела и Нарасимха

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.08.2013 20:17 - Кали-юга,Кибела и Нарасимха

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1243 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.09.2014 23:44

В кали-йуга, Кришна съветва да се изоставят ВСИЧКИ религии и да се отдаде съзнанието ДИРЕКТНО на Кришна(тъй като Той е Богът, Първоначалното ДУХОВНО СЛЪНЦЕ, Източник на всички материални и духовни светове). Религиозни схеми вече не са път към Кришна, тъй като всички символи са изопачени, лидерите-брахманската класа е замърсена с невежество(тамас)- вместо да се жертва, тя-жертва, с цел "да остане" в материята. Нагите(сивите,кланове) са подменили съдържанието на символите, като мост към девите и Богът и самата ЦЕЛ на Знанието(ВЕДА).Свами Прабхупада съветва да се изоставят не само 3-те аврамически религии, но и той съветва да се изостави т.нар. "хинду-изъм"(термин-нонсенс), но срещаш се днес по земите на Индустан. Въпреки, че Кришна е бил по тези земи, той не се асоциира с "хиндуизмът", а с "Веда-анта"("краят и тълкуване на ВЕДА"- С.мисълът на Знанието на АРйаните). Слънчeвият култ на гласните е AU.Ra(Brahma-Visnu). Лунния култ е на нагите sU.Ra(Siva-Maya).За това в царството на нагите "слънцето" е сУ.Р(й)а, брахамните са "а-сури"("ах-ура",яхуа).За нагите от долните земи Шива е "Слънцето"- Ра - "сУ-Ра", което е Сани(Sunny)/Шани или САТ-Урн.Дори Дейвид Айк, при своето изследване в книгата си "Децата на матрицата"(Children of the matrix), анализирайки днешните господстващи религии, като продължител на РЕПТИЛНИТЕ религии на "Ананта-шеша" - "Безкрайният съскащ Змей", забелязва, че подмяната на Слънчевите божества е станала именно с подмяната на СМИСЪЛЪТ на СЛЪНЦЕТО и ЛЪВЪТ, като символи на Върховният Бог, а са заменени, като слуги на Змията(искаща кръвни жертви и тотален контрол в матрицата).Това, което отлича властта на девите и Лъвът е БЛАГО-РОДСТВО и МИЛОСТ.Това което отличава властта на демоните и Змията е КРЪВНО-РОДСТВО и ТОТАЛЕН КОНТРОЛ.Лъвът е поставен ДА ПОМАГА, като съблюдава редът на контрол НАД ЖИВОТИНСКИТЕ ИНСТИНКТИ(подсъзнанието), затова е и "цар на животните". Змията е поставена да се възползва от инстинктите и подсъзнанието, като мулти-плицира фокусът на властта ИЗЦЯЛО върху подсъзнанието и манипулира съзнанието(под-съзнанието има за символизъм Луната, а съзнанието-Слънцето).Змията иска законът за "кармата", тъй като така държи душата в матрицата, ре-циклира я.Лъвът контролира инстинктите и пропуска душата ОТВЪД матрицата.Конспирацията на нагите и днешните змийски религии, кланящи се на Змията идва от фактът, че те из-земат функцията на Лъвът. Срещнете ли изводът, че "Слънчевият култ е асоцииран със Змията"- ТОВА ЕСИГУРЕН БЕЛЕГ ЗА ПОДМЯНАТА НА НА СИМВОЛИТЕ И ЦЕННОСТ

Кибела - Cybelе е известна много, много отдавна на древните българи под името Сибила или още Сивила. Това име се среща и в древнобългарската апокрифна литература.От име на Богинята-Майка по-късно то става нарицателно за жените с по-особени пророчески дарби, считани за нейни служителки и наречени сибили. Сибила се е наричала и известна прорицателка от Троя. В българските легенди изобилстват разкази за мистични сибили и самодиви. И защо ли не някъде другаде, а в сърцето на Тракия се намира цяло нейно древно светилище с името Кабиле...Сибилите не са римски патент, а български. Те са жрици в храмовете на Кибела. Има едно светилище в България - така наречената гробница в Свещари, където е изобразена Богинята Кибела, поднасяща златен венец на конник. Конникът, както знаете, вероятно, символизира пътя на човека в отвъдния свят. А онази, която държи ключовете към вратите на Отвъдното, е само една - Богинята Майка Кибела. Сибила е наричана всяка жена, която е изповядвала Великата Богиня-Майка и е била нейна служителка. Такива жени са имали по-особени дарби - виждали са незримото. Сибила носи името на Богинята, на която служи - Кибела. Сипилена е наричана Кибела според връх Сипил - Sipylus, в чието подножие е бил разположен едноименния древен град Сипил, в който е царувал Тантал и след неговата смърт синът му - Пелопс, дал названието на п-в Пелопонес. Овидий в Метаморфози разказва за тях. Историците твърдят, че този връх се е намирал в древна Лидия, сега в територията на Турция - днешният вилает Маниса. В близост тече река с турското име Гедиз Нехри и с древното име Ерми или Хермес. Обаче, по-интересното е, че Омир в Илиада - глава 24 - стих 614-616 споменава в близост на връх Сипил не друга, а реката Ахелой:Даже и днес във Сипил сред скали и самотни чукари;гдето са, казват, местата за отдих на нимфи богини,
гдето те кръшно танцуват покрай Ахелой бистроструен, Всяка богиня с возилото си. Всяка дева и деви си има "вахана"(возило)"което изразява енергията, която й е подчинена.Лъвът е символ на Василевс(к)ата, думата "Васил" иде от санскр. "Васу"("ценност", "атрибут, "жезъл") и е символ на Васу-дева(Кришна), но има препратка и към змиите в материята- василиките(базиликите)- змийски царе, които отначало са имали орлови(петльови, заради "коронката" на главата) глави.Често Яхве(като земен змийски цар) го рисуват като Базилевск(змийски цар-нага) с петьлова глава!Във ведическата митология Слънцето се счита за главна планета, защото олицетворява трите Веди – Ригведа, Яджурведа и Самаведа. А Слънцето е управител на знака Лъв.Битува поверие, че Слънцето презентира мъжкото, a Луната-женското начало. Това е обяснимо, защото това е очевидно и е вярно като изначално правило. Но се е получило изкривяване. На историческата сцена на култово обожаване от Човечеството богинята е била заменена от мъжки "бог". Обаче това е станало само привидно, на повърхността, за публична консумация(за масите), контрол, невежество и заблуда. За да се скрие Древното Знание, или най-малкото Древната История на култовете и било необходимо да се заличи ВЪНШНОТО обожаване на богинята-майка, докато адептите са я обожавали скрито, както е било в древността. Появата на такива религии, като йудаизъм, християнство и ислям са били създадени с цел да дават ВЪНШНО почитане на Богът, като "Слънце"(мъжкото начало), като, в действителност в тайните обреди са почитали богинята майка(кървави жертвоприношения на Кали)

Десетте аватара на Вишну

Матся (मत्स्य – риба) През епохата Сатия-юга Вишну се въплъщава в риба, за да спаси Ману Вайвасвату от потопа – легенда, силно напомняща библейския потоп. Подобно на Ной, Ману, благодарение на Матся, спасява на своя кораб много животни и семена на растения.
Курма (कूर्म – костенурка) През същата епоха Вишну приема образа на костенурка и се спуска на дъното на океана за да спаси потъналите при потопа ценности.
Вараха (वराह – глиган). Отново през Сатия-юга божеството се появява като глиган, за да спаси света от демона Хиранякша, причинил поредния потоп. След схватка, продължила хиляда години, Вараха убива демона и повдига от водите земята на бивните си.
Нарасимха (नरसिंह – човек-лъв, подобен на египетския Сфинкс). Топа е последното въплъщение на Вишну през Сатия-юга. В този облик той избавя света от тираничното господство на демона Хиранякашипу.
Вамана (वामन – заек). Първото въплъщение на Вишну през Трета-юга. Благодарение на подвизите си, цар Бали получава власт над боговете и трите свята – небе, земя и подземния свят. По молба на богинята-майка Адити, Вишну се явява пред бали в образа на заек и иска от него толкова земя, колкото може да отмери с три свои крачки. С първите две крачки Вамана отмерва небето и земята, получавайки власт над тях. Отказва се обаче от третата крачка, оставяйки подземния свят във властта на Бали.
Парашурама (परशुराम भार्गव – Брадварят Рама). Първото въплъщение на Вишну като човек. Въплътил се като син на брамин, Вишну изтребва с оръжието си множество кшатрии и предава първенството в индийската кастова система на брамините.
Рама (राम – прекрасен). Първият от аватарите на Вишну, за който част от изследователите подозират, че е историческа личност. В ”Рамаяна” той е представен като образец на идеалния управник, който при всички обстоятелства спазва закона. Почитането конкретно на Рама е масово разпространено в днешна Индия. Това е и единият от двата аватара, обект на самостоятелен религиозен култ. Рама е последната инкарнация на Вишну пред Трета-юга.
Кришна (कृष्ण – тъмносин). Често е определян като най-съвършеното въплъщение на Вишну. Някои течения в индуизма го възприемат като върховен бог. Неговите подвизи, както и религиозното учение, което той предава, са подробно описани в Махабхарата, по специално в Бхагавад гита. Епохата, в която Вишну се явява под образа на Кришна, е Двапара-юга.
Буда (बुद्ध – просветлен, пробуден) За разлика от будизма, в индуизма Буда се разглежда като въплъщение на Вишну, в което той изкушава неукрепналите във вярата да се отклонят от правилния култ и по такъв начин ги обрича на гибел. Епохата на тази инкарнация е Кали-юга, или съвременната епоха.
Калки (कल्की – бял кон). Представата за Калки е есхатологична. Вишну ще се яви на бял кон, ще унищожи злосторниците, ще възстанови истинския закон, като по този начин ще сложи край на Кали-юга и ще даде началото на една нова, по-хармонична епоха. Нарасимха(नरसिंह – човек-лъв, подобен на египетския Сфинкс). Това е последното въплъщение на Вишну през Сатия-юга. В този облик той избавя света от тираничното господство на демона Хиранякашипу.Аватарът Вишну дойде като Нарасимха в Пешавар, много близо до Египет и Гърция. Но те се настроиха много срещу Вишну, защото мислеха, че техният цар бил убит от него. Така че всичките тези ракшаси много отдавна влязоха в района на Афганистан, а после дойдоха в Египет и Гърция и се опитаха да принизят всички богове и богини.Трябва да е било преди повече от десет хиляди години, когато Прахлада спомена за инкарнацията на Шри Вишну. Също така тези ракшаси бяха наречени асури и станаха известни като асирийци.Ако отидете в Египет, ще откриете, че сфинксът е точно обратното на това, което беше Нарасимха.Мъжът е в горната част, а лъвът в долната. Нарасимха е лъв в горната част, а човек в долната. И така те създадоха този вид статуя точно обратната на Вишну, просто да покажат, че също имат друга голяма инкарнация, която е точно обратното и може много добре да се бие с Вишну.Когато тези ракшаси влязоха в хората, развиха много агресивна, войнствена природа. В Гърция започнаха да развиват прекалено мускулите си." - Шри Матаджи-Париж, 13 юли 1994 г.