Таньо  Танев,  Ангел  Манев

   От дълбока древност Митовете и Преданията, изградени върху числата и знаците, пряко  или  косвено съобщават  за  някакво особено божествено знание, дадено на шумеро-акадската цивилизация. Разказва се за слънчеви, лунни и лунно-слънчеви кръгове. За периодите на Сароса, на Нероса, на Сотиса, за звездни цикли и за земно-космически връзки, открити в незапомнени времена. От тези знания, разбира се, се е ползвала цялата цивилизация. Създават се различни календарни системи, знаци, символи, числа, космогонични азбуки и прочие, с които се е  регулирал  цялостният трудов и религиозен живот на социума. Календарите поначало са били почитани като безценен дар на Боговете, а наблюденията за хода на светилата и на времето са били основно задължение на Жреците и на Маговете. Празниците, ритуалите и обредите са били свещените регулатори на земния живот на хората във времето. Най-висшето и най-съкровеното обаче – тайната на Вселенското Божествено, Генезисно Свръхвреме – е била открита само на особено посветените. Древните Мъдреци са виждали в хронологиите не само последователност от времена, години и събития. Те са виждали в  Календарната система сакралния път за  постигане на Истината и пътя за издигане към Всевишния Бог. [9]

   Нито гностиците обаче, нито създателите на Тората, нито египтяните, вавилонците, шумерите и още по-древните от тях народи са изобретателите на логико-математическата структура на невидимите Сфери. Тогава кога и къде за първи път хората са открили  Могъщия Кръг на Универсума? Нека не търсим загадъчни цивилизации и далечни светове, а да разгледаме през призмата на творческата воля на Твореца, на Логоса, тайнствената хронология на Древната и Велика Индия. Преди това обаче, нека да се запознаем с „Единното”, пребиваващо в Света на Своята Слава, като източник на всичкиЧисла. Синтетичното изучаване на природата е довело древните до мисълта, че съществува само един закон, управляващ природните явления. Този закон, стоящ в основата на аналогията, поставя„Единицата-Начало” в основата на всички неща и ги разглежда само като отражения отразличната степен на тази Единица-Начало[3].

   И тъй като нулата като число, за древните е била понятие за „Абсолютното Битие и Небитие”,  в чиято основа е съдържащата го, но непокриващата се с него НепознаваемаПървопричина, то изявата на Първопричината като център на творческо начало във вечността поставя Единицата като начало и край на сътвореното като същества и като форми на материя.

   Затова тя, Единицата-Начало, се е разглеждала от древните като сума, при която всички сътворени същества се явяват само нейни съставки.

   От тази гледна точка  вечността за древните е представлявала единственото настояще, в която Първопричината твори чрез Своята Единица-Начало, изявявайки Себе Си чрез Себе Си.

   Затова и древните символисти са изобразили тази идея като точка в центъра на кръг, което е изображение на Единицата-Начало (точката) в центъра на вечността (кръг-повърхнина без начало и без край)[3],  фиг.1.

Фиг.1 „Единното”

   Това е символът, по чийто смисъл и съдържание древните са нямали никакви противоречия и са го именували „Единното”, от където започва и където завършва всичко. Този символ е в основата на свещената геометрия при изписване на „говорящите” букви на космогеничните свещени азбуки, в това число и на буквите на българската азбука  „Глаголица”.

   Според древните, Творецът твори чрез последователността на божествените еманации на сътвореното като идеи вътре в Себе Си и изявявайки ги вън от Себе Си, изпълва време-пространствения континиум на текущия Генезисен Цикъл на Вселените, световете и на всичко, което е в тях.

   За древните божествените еманации на сътвореното от Твореца са били „Числата” или още„градежните или строителни камъни на Господа”. Последователността в самия творчески акт на Твореца е била приемана и схващана като божествено „пресмятане” на градежа, а сътвореното и изявеното  от Твореца – като „изградени божествени домове”.

   Според древната книга на сътворението „Сефер Йецира” [3], „изградените домове са неизброими, защото два камъка градят два дома, три камъка градят шест дома, четири камъка градят двадесет и четири дома, пет камъка градят сто и двадесет дома,  шест камъка градят седемстотин и двадесет дома, седем камъка градят пет хиляди и четиридесет дома, а по-нататък иди и пресмятай онова, което устата не може да изговори и ухото не може да чуе!”

   За „градежните камъни” казахме, че това са числата, чрез които Той, Творецът, Всевишният и Вечният твори непрестанно!

   На езика на Математиката това е така нареченото действие „факториел”, защото:

               1 камък  = 1 х 1 = 1! = 1 дом

               2 камъка = 1 х 2 = 2! = 2 дома

               3 камъка = 1 х 2 х 3 = 3! = 6 дома

               4 камъка = 1 х 2 х 3 х 4 = 4! = 24 дома

               5 камъка = 1 х 2 х 3 х 4 х 5 = 5! = 120 дома

               6 камъка = 1 х 2 х 3 х 4 х 5 х 6 = 6! = 720 дома

               7 камъка = 1 х 2 х 3 х 4 х 5 х 6 х 7 = 7! = 5040 дома

               …………………………………………………………………………….

„ …а по-нататък иди и пресмятай онова, което устата не може да изговори…….”!

   От езотериката е известно, че древните са схващали и приемали божествените еманации на творчеството със Слово като „разделяне” на Единицата-Начало (Творецът) вътре в Себе Си на съответния брой идеи-числа, с които Той, изявявайки ги, „гради домовете на Сътворението”. Това можем да опишем математически по следния начин:

       N = 1 + 1/1! + 1/2! + 1/3! + 1/4! + 1/5! + 1/6! + 1/7! +…………….+ 1/n!   (1)

       Където: N – общ брой на „идеите-числа” като творчество на Материя със Слово.

                     n – някакво крайно число, но не и край на творческата дейност на Твореца.

       От  Диференциалното смятане (на Висшата Математика) формула (1)

е степенният ред на Маклорен от вида:

       у = f(х) = ех  = 1 + х/1! + х2/2! +х3/3! +……+ хn/n!           при х = 1          (2)

      Решението у на формула (2)  при х = 1 ще бъде решението N на формула (1), равно на   е =2,718281828459, което е Неперовото число, основа на естествените, натурални логаритми. При това грешката от пресмятането ще бъде толкова по-малка, колкото повече членове от реда се вземат.

   И тъй като факториелният принцип на пресмятане е високоскоростно математическо действие на производство и натрупване, а логаритмуването е свързано с високоскоростното изменение на производството на информация, то очевидно космическите, физическите, времевите и другите генезисни константи в съзидателната дейност на Твореца ще бъдат свързани чрез съответните мащаби с „факториела” и „логаритъма”.

   Известно е, че всичко в нашия свят, според древната езотерика, има седмичен характер. Седем са планетните глобуси от земната планетна верига. Седем са еволютивните букви на свещените космогонични азбуки, представляващи точно отражение на Творческото Слово в човешката реч. Седем са енергийните нива на основния градивен елемент на материята, електрона. Седмичен е планетарният характер на Словото[2]. Иначе казано, всичко в нашия свят има седмичен корен(като коренен показател), който е равен на логритъма от сътворените неща, представляващи отражение на седмата степен на Единицата-Начало, в същността на чиято основа е същата тази Единица-Начало!

   Видяхме, че скоростта на творческата дейност на Твореца като Единица-Начало се характеризира с „факториелния принцип” и с числото е = 2,718281828459.  Ако  степенуваме това  число със степенен  показател 7 (седем), ще получим седмичната степен на скоростта на творческата дейност на Твореца, представляваща Господстващото Число на Началото и Първоизточникът на всички Числа на Генезиса. Това е Числото, символизиращо изявата на Единицата-Начало като Бог Всевишний, фиг.2, като Син Божий и Глагол, фиг. 3, като Бог Триединен Могъщ и Творящ, фиг. 4  и активиране  началото  на  Времето (Хроноса) на новия Генезисен Цикъл. [9]

Фиг.2 Бог Всевишний Могъщ и Творящ ( П )

Фиг.3 Син Божий и Глагол ( П/2 )

Фиг.4 Бог Триединен Могъщ и Творящ ( П/3 )

   Според символичните питагорейски закони на числата, разпределени в класове, еоните (висшите еманации, съставни части на божественото) образуват Плерома. Тя е съвършеният рисунък наАбсолюта, наречен още „Всестранен Разум”. В Плеромата пребивава и Господстващата Монада на Триединния Бог Могъщ и Творящ, както и Календарната Монада на Времето на Генезисния Цикъл като частици от същността на Създателя, Единицата-Начало[8].

   Но да се върнем отново към древната индийска хронология, където Брахма е Бог Всевишний Могъщ и Творящ. Той е създателят на вселената и изявявителят на Троицата на Божествата –Ишо, Син Божий и Глагол, изява на вселената; Вишну, пазител на вселената, и Шива, разрушител на вселената. При това Времето (Кала) не е проста мярка на природните процеси, макар и да служи за тази цел. То е неотвратимо и превисше за всичко, тъждествено е на Самия Господ, затова и влиянието на Кала отразява самата непостижима Негова воля. [9].

   По тази причина в картината на Мирозданието на древните индийци, много по-рано от библейската, Времето е било уподобено на Висшето Божество. Затова в основата на древната индийска хронология е поставен така нареченият „Век на Брахма” с продължителност от  3,1104 х 1014 години от по 360 дни на смъртните, сиреч земни години.

   Четирите основни периоди на древната индийска хронология са Югите, съответно: Сатия(или Крита) Юга, съдържаща 1 728 000 земни години; Трета Юга – 1 296 000 з.г.; Двапара Юга –864 000 з.г. и  Кали Юга – 432 000 з.г. Сборът от годините на четирите периода Юги съставлява периода от време на една Маха Юга, съдържаща 4 320 000 земни години. 

   Хиляда (1000) Маха  Юги е периодът от време на една Калпа, съдържаща 4 320 000 000 земни години и представляваща Един Ден на Брахма. След завършването на Калпа световете изчезват. Настъпва Нощта на Брахма (също равна на една Калпа), в която Той си почива от сътвореното, а с настъпване на Деня му, новата Калпа, световете се възраждат и творчеството отново продължава. Тази почивка на Брахма се нарича Пралая и съдържа също 4 320 000 000земни години.

   Две Калпи съставляват Едно Денонощие на Брахма и то съдържа 8 640 000 000 земни години.

   Една Година на Брахма има 360 Дни и Нощи на Брахма и съдържа 3,1104 х 1012 земни години.

   Един Век на Брахма има 100 Години на Брахма и съдържа 3,1104 х 1014 земни години. След изтичането на този период от време световете, вселените и Брахма изчезват и се връщат в своя Източник, Първопричината.

   Настъпва Великата Почивка, наречена Маха Пралая. Настъпват 100 „божествени години”на  Хаоса, след които Брахма отново се възражда и започва Нов Генезисен Цикъл [4], [5].

   Наистина огромни и необозрими  периоди от Време, прехвърлящи границите на човешкия разум!

   Заедно с това обаче, сложната структура на древната индийска хронология по своему е хармонична и даже магична! Тя образува езотерична система, имаща своето Цяло – „Векът на Брахма”  и своите органични части  –  времевите периоди на Югите! [9]

   Остава само да добавим, че като Първочисло на древноиндийската хронология е прието като висш „Седмичен Корен”( коренен показател) не числото 7 (седем), а числото 7,22222222,чиято дробна част изразява родената чрез божествената Мъдрост Идея и отражението  на  тази  Идея  в  цялото  нейно   висше  Могъщество – 2/9.

   Отбелязахме, че източник на всички Числа е Единното, пребиваващо в своя Свят на Славата – в непостижимата Плерома. От това ниво на Плеромата ще трябва да се спуснем по степените на еманацията на невидимата Метасфера и да достигнем до границите на звездния Космос.

   А сега да извършим пресмятанията с числото е = 2,718281828459, като имаме предвид седмичния коренен показател на древната индийска хронология. И така:             

а) е7,22222222 = 1369, 517689 - Господствуващо Число, Първоизточник, пораждащ Божествата и Началото на Времето (Хроноса).

б)1333,3333333 – Генезисно-творческо число на Брахма. Установява се от Господстващата Монада от Плеромата и от геометричното описание на генезиса и творческата  дейност на Брахма – от нивото на Плеромата до нивото на минералите от Земята на живите хора.

в) 3,1104 х 1014  земни години = е33,37094264з.г. = 100 години на Брахма 33,37094264, степенен п-л на Календарната Монада, въплъщаваща Висшата Мярка на Божественото Време, неговата Истина, Извор и Вечно Единство.

г)1369,517689 – (1333,3333333 + 33,37094264) = 2,8134101 степенен показател на степента,Граница между творящото Божество и божественото Време (Хроноса).

д)