1.      Сега, с молитва за божествена благословия, започва изучаването на Йога.

2.      Йога е спирането на променливите състояния на съзнанието.

3.      Тогава наблюдателят пребивава в себе си, в покоя на своята същинска природа.

4.      Иначе наблюдателят се идентифицира с променливите състояния на съзнанието.

5.      Има пет такива състояния, повече или по-малко болезнени.

6.      Те са вярно знание, невярно знание, фантазия, сън и спомен.

7.      Вярното знание се получава чрез директно възприятие, логическо заключение и от словата на тези, които знаят (чрез свидетелство).

8.      Невярното знание е лъжливо разбиране, формирано от възприемането на едно нещо като различно от това, което всъщност е.

9.      Фантазията е идея, която има словесен израз, но няма съответстваща реалност.  

10. Сънят без сънища е състояние без мисли или осъзнатост.

11. Споменът е извикването на минали впечатления, непроменени.

12. Практиката и непривързаността са средствата, с които тези променливи състояния могат да бъдат обуздани.

13. Практиката означава постоянни усилия да се достигне до стабилно състояние на покой.

14. Когато практиката се извършва старателно и целенасочено, без прекъсване за  дълъг период от време, тя става твърдо установена.

15. Непривързаността е състояние на освободеност от желания към обекти, видими или невидими.

16. Върховната непривързаност се бележи от преминаване отвъд елементите на природата (гуните) и познание на чистото съзнание (пуруша).

17. Чрез практика и непривързаност се развиват тези четири вида последователно задълбочаваща се осъзнатост: анализ, синтез,  блаженство и самосъзнание; в тези степени осъзнатостта (самадхи) има зърно (обект) и в тях наблюдателят и наблюдаемото са разделени.

18. Друга, по-висша степен на самадхи е тази, в която няма описаните осъзнатости и единствено изникващите латентни отпечатъци на кармата (самскарите) нарушават чистотата на съзнанието.

19. Това състояние може да доведе до преживявания на безтелесно съществуване или сливане с  природата.  

20. Практиката трябва да се следва с вяра, увереност, ентусиазъм, памет и концентрация, за да се премине отвъд тази степен на осъзнатост. 

21. Целта е най-близо до тези, чието желание да я достигнат е най-горещо.

22. Резултатите от практиката се различават, според вложените усилия.

23. Или покоят на съзнанието може да бъде достигнат чрез дълбоко съзерцание и отдаване на Бог (Ишвара).

24. Бог е съзидателна сила, обособено и същевременно универсално съзнание, пребиваващо във вечен покой, недокоснато от недостатъци или действия, и техните плодове.   

25. В Бог се съдържа зародишът на цялото знание за всичко.

26. Бог е учителят на всички учители, бидейки неподвластен на времето.

27. Той се представя във вибрацията на свещената мантра „Ом”.  

28. Мантрата „Ом” следва да бъде повтаряна с дълбоко разбиране на нейното значение.

29. Тогава пречките по пътя към достигането на истинската същност изчезват.

30. Тези пречки са: болест, скука, съмнение, небрежност, леност, чувственост, заблуждение, непостоянство и неспособност за задържане на постигнатото.

31. Освен тях, има още четири причини, които разсейват ума: мъка, отчаяние, нестабилност на тялото и нарушения на дишането.

32. Настоятелното придържане към единствената истинска реалност предотвратява тези препятствия.

33. Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок.

34. Или умът става чист в състоянието на задържане на дъха след дълго издишване. 

35. Или умът може да стане спокоен чрез дълбоко съзерцание на природен обект.

36. Или чрез съзерцаване на вътрешната светлина, която е отвъд тъгата.

37. Или чрез размишления за живота на тези, които са надмогнали страстите.

38. Или с помощта на извикването на преживяванията от сънищата, или на съня без сънища, в будно състояние.

39. Или чрез медитиране върху приятен обект по желание.

40. Така съзнанието придобива сила на проникване, която се простира от най-малките частици във вселената до най-големите.  

41. Когато променливите състояния са преодоляни, умът става подобен на прозрачен брилянт, в който реалността се отразява като в чисто огледало; тогава познаващият, познаваемото и актът на познание се сливат в  процес, които се нарича самапати. 

42. Когато думата за един обект, нейното значение и идеята за този обект се смесват и заедно се превръщат в едно ново знание, това се нарича  савитарка самапати. 

43. Когато паметта е пречистена, умът се освобождава от собствената си натура и само съзнанието блести в него, без да отразява външните обекти; това се нарича нирвитарка самапати. 

44. По същия начин се описва съзерцанието и на тънките (нематериалните) обекти, като такова с размишление или без; това са савичара и нирвичара самапати.

45. И тънките обекти накрая губят своите характеристики.

46. Тези видове самадхи са единствените, които имат зърно (обект). 

47. С овладяването на нирвичара самапати душата започва да сияе.

48. Оттам започва висшата мъдрост, изпълнена с истина.   

49. Тази мъдрост е различна от мъдростта в книгите, защото тя е  интуитивно познание 

50. От нея се пораждат нови самскари (латентни отпечатъци на кармата), които отричат предишните остатъци от действия. 

51. Когато дори и тези самскари се разтворят, изгрява самадхи, в  което няма зърно (нирбиджа самадхи) и наблюдателят пребивава в себе си.