Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2013 20:13 - Истинският и привидният човек
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 630 Коментари: 0 Гласове:
2



 Според индуските философи, цялата вселена може да бъде разложена на един материал, който те наричат Акаша. Всичко което виждаме около себе си, което чувстваме, докосваме, вкусваме, е просто обособено и диференцирано проявление на Акаша. Акаша е всепроникващ и фин. Всичко което наричаме твърди вещества, течности и газове, всички фигури, форми и тела, земята, слънцето, луната и звездите – всичко е съставено от този Акаша.оя е тази сила, която действа върху Акаша и създава цялата вселена от него? Заедно с Акаша съществува универсалната сила; всичко което представлява сила във вселената, проявяваща се като сила на привличането и дори повече – като мисъл – е само различно проявление на тази единствена сила, която индусите наричат Прана. Въздействайки върху Акаша, Прана създава цялата вселена. В началото на всеки цикъл Прана спи в безкрайния океан на Акаша. Отначало тя съществува неподвижна. После под нейно въздействие, в океана на Акаша възниква движение и докато тя продължава да се движи и вибрира, от този океан възникват различните небесни системи, слънцата, луните, звездите, земята, човешките същества, животните, растенията и се проявяват всички сили и феномени. Следователно според индийските философи, всяко проявление на сила е действието на тази Прана. Всяко материално проявление е Акаша. Когато този цикъл завърши, всички твърди вещества и тела ще се разтворят в следващото, по-фино състояние - течното; то ще премине в газообразно, а то от своя страна – в още по-финото и еднородно състояние на топлинни вибрации; накрая всичко ще се разтвори обратно в първичната Акаша, а това което наричаме привличане, отблъскване и движение, бавно ще се разсее до първичната Прана. Казва се, че след това Прана “заспива” за известен период от време, за да се появи отново, когато той свърши и да “изхвърли” навън всички форми; после, когато периодът на проявление приключи, всичко отново утихва. Така процесът на сътворението слиза надолу и се издига нагоре, “люлеейки се” напред и назад. Или на езика на съвременната наука, сътворението става статично по време на единия период и динамично по време на другия. В едната фаза то е потенциално, а в другата е активно. Това редуване продължава вечно.Ние разложихме вселената до два компонента, до тези два елемента, които се наричат материя и енергия и които древните философи на Индия са нарекли Акаша и Прана. Следващата стъпка е да разложим Прана и Акаша до това, от което те са произлезли. Те могат да бъдат разложени до още по-висшата субстанция, която се нарича ум. Тези два елемента са били създадени от ума, Махат1, или универсалната сила на мисълта. Мисълта е още по-висше проявление на битието както от Прана, така и от Акаша. Мисълта е това, която се разделя на тези две същности. Първоначално е съществувала универсалната мисъл и когато се е проявила, тя се е видоизменила и е еволюирала2 до Прана и Акаша; и от техните комбинации е била създадена цялата вселена.Външните възприятия достигат  чрез очите; после те биват пренесени от сетивните нерви и достигат до мозъка. Очите не са органа на зрението. Те са само външните инструменти, защото ако истинският орган зад тях, този който довежда усещането до мозъка бъде разрушен, може да имам и двадесет очи, и все пак няма да мога да ви видя. Картината върху ретината може да бъде съвсем цялостна, и въпреки това аз няма да ви виждам. Следователно, органът е различен от своите инструменти; зад инструментите или очите, трябва да присъства вътрешният орган. Така е с всички усещания. Носът не е сетивото на обонянието; той е само инструментът, а зад него стои органът. Така е с всяко сетиво, което имаме – първо е външният инструмент във физическото тяло; зад него в същото физическо тяло, стои органът; и все пак те не са достатъчни. Да предположим, че аз ви говоря, а вие ме слушате с пълно внимание. Случва се нещо, да кажем, иззвънява някакъв звънец, но вие не го чувате. Пулсациите от този звук достигат до вашите уши, удрят се в тъпанчетата ви и впечатлението бива отнесено от нервите до мозъка; ако с пренасянето на импулса до мозъка целият този процес беше завършен, защо тогава вие не сте чули звука? Било е необходимо още нещо – умът не се е бил свързал с органа. Когато умът се отдели от органа, органът може да носи всякаква информация до него, но умът няма да я получава. За него е възможно да получава информация, само когато се е свързал с органа. И все пак, дори това не завършва кръга. Инструментите може да носят усещания отвън, органите може да ги пренасят навътре, умът може да се свързва с органа, и въпреки това възприятието няма да бъде пълно. Необходим е още един фактор; трябва да има реакция отвътре. С тази реакция идва познанието. Онова което е отвън изпраща поток от информация към мозъка. Умът ми я поема и я представя на интелекта, който я групира по отношение на предишните получени впечатления и изпраща импулс на реакция, с която идва възприятието. Следователно тук се намира волята. Състоянието на ума, което реагира, се нарича Буддхи - или това е интелектът. Но дори така процесът не е завършен. Необходима е още една стъпка. Да предположим, че до себе си имам камера, а отсреща се намира едно платно и аз се опитам да прожектирам някаква картина върху него. Какво трябва да направя? Трябва да насоча различни лъчи от светлина да преминат през камерата и да попаднат върху платното, където да се групират. Необходимо е нещо, върху което да се прожектира картината и което да е неподвижно. Не мога да получа картина върху нещо, което се движи; това платно трябва да е статично, защото лъчите от светлина, които насочвам към него се движат и могат да бъдат събрани, обединени, координирани и отразени само от нещо, което е неподвижно. Подобен е и случаят с усещанията, които нашите органи пренасят навътре и представят пред ума, и които умът на свой ред представя пред интелекта. Този процес не би бил завършен, ако не съществуваше нещо перманентно на фона им, върху което картината да може да бъде формирана и върху което ние можем да обединим различните впечатления. Кое е това, което придава единство на цялото наше изменчиво същество и запазва неговата идентичност, докато то е подвижно във всеки един момент? Кое е това, върху което всички наши впечатления биват “съшити” и възприятията ни се събират, пребивават и образуват едно цяло? Ние видяхме, че за да стане това трябва да има нещо, което да бъде неподвижно по отношение на ума и тялото. Платното върху което камерата прожектира изображението, е неподвижно по отношение на лъчите от светлина - в противен случай не би имало изображение. С други думи, възприемащият трябва да бъде субект. Това върху което умът рисува всички тези картини и върху което нашите усещания пренасяни от ума и интелекта, попадат, групират се и се формират в единство, е душата на човека.Видяхме, че универсалният космически ум се разделя на Акаша и Прана, а отвъд ума открихме, че в нас има душа. Във вселената, зад универсалния ум, съществува Душа, и тя е наречена Бог. В индивида това е душата на човека. Точно както в космоса универсалният ум еволюира в Прана и Акаша, така и Универсалната Душа еволюира в ума.Имаме външно тяло, зад което стоят органите, умът, интелектът, а зад всички тях е душата.Душата на човек трябва а бъде безсмъртна, понеже е отделна от ума и тялото и не е съставена от Прана и Акаша. Защо? Какво имаме в предвид под смъртност и тленност? Разпадане. А това е възможно единствено за неща, които са резултат от комбинация; всичко което е съставено от два, три, или повече компонента, трябва да бъде разградено. Единствено онова, което не е резултат от съчетание никога не може да бъде разградено и следователно, никога не може да умре. То е безсмъртно и съществува във вечността; то е несътворено. Всичко в творението е просто комбинация; никой още не е видял вселената да възниква от нищото. Всяко нещо от творението, което ние познаваме, е съчетание на вече съществуващи елементи в по-нови форми. И понеже това е така, душата на човека, която е проста, трябва да е съществувала вечно и ще съществува вечно. Когато това тяло отпадне, душата ще продължи да живее. Според ведантините, когато тялото умре, жизнените сили на човека се завръщат обратно в неговия ум, умът се разлага на Прана, а тази Прана навлиза в душата на човека, която излиза (от тялото), “облечена” в онова, което се нарича фино, умствено или духовно тяло – можете да го наричате както пожелаете. В това тяло се намират Самскарите на човек. Какво представляват тези Самскари? Човешкият ум е като езеро, а всяка мисъл е като вълна в неговите води. Точно както в едно езеро се издигат вълни, а после се спускат и изчезват, така и тези мислени вълни непрестанно се издигат в умственото вещество и после изчезват, но не завинаги. Те стават все по-фини и по-фини, но всички продължават да се намират там и са готови да се появят веднага щом бъдат повикани да го направят. Паметта чисто и просто представлява такова повикване обратно към вълнова форма на мислите, които са били преминали към по-фино състояние на съществуване. По този начин, всичко което някога сме помислили, всяко действие което сме извършили, е складирано в ума; всичко присъства там във фина форма, и когато човек умре, общата сума от тези впечатления остава в ума, който продължава да действа върху едно малко количество фин материал като посредник. Душата, “облечена” в тези впечатления и във финото тяло, излиза навън, и нейният по-нататъшен път е предопределен от сумата на всички разнообразни сили, представени от различните впечатления.Онези които са много духовни, когато умрат, следват слънчевите лъчи и достигат до онова, което е наречено слънчевата сфера, от където достигат до лунната сфера, а чрез нея стигат до региона на светкавицата и там се срещат с друга душа, която вече е благословена и която отвежда новодошлия нататък, към най-висшата от всички сфери, наречена Брахмалока или региона на Брахма. Там тези души достигат всезнание и всемогъщество и стават почти толкова силни и всезнаещи, колкото Самия Бог; според дуалистите те остават да живеят там вечно, а според недуалистите, стават едно с Универсалното в края на цикъла на творението. Следващия вид хора, които са вършили добри действия с егоистични мотиви, когато умрат, биват заведени в лунната сфера по силата на резултатите от своите добри дела, където има различни небеса и където придобиват фини тела, или телата на богове. Те стават богове, живеят там и се радват на блаженствата на небето за дълъг период от време; когато този период приключи, получават обратно старата си Карма и падат отново на земята; те слизат долу през различните сфери на въздуха и облаците и всички останали региони, докато накрая не достигнат земята чрез дъждовните капки. Там се прикрепват към някое житно растение, което рано или късно ще бъде изядено от някой човек, който е подходящ да им достави материал за ново тяло. Последният вид хора – лошите - когато умрат стават призраци или зли духове и живеят някъде по средата между лунната сфера и земята. Някои от тях се опитват да тормозят хората, а други са приятелски настроени; след като живеят там известно за време, те също падат обратно на земята и стават животни. След прекарват известно време в животински тела, те биват освободени, връщат се обратно и отново стават хора, като по този начин получават още един шанс да работят за своето освобождение. Така виждаме, че тези които почти са достигнали до съвършенство, в които остава само малко нечистота, отиват в Брахмалока чрез лъчите на слънцето; онези които са междинен вид хора и които са извършили някакви добри дела с идеята да отидат в рая, отиват в небесата на лунната сфера и там получават тела на богове; но те отново стават хора и така имат още един шанс да станат съвършени. Онези които са много лоши, стават призраци или духове, а после може да трябва да станат животни; след това те пак се раждат като хора, и получават друг шанс, за да се усъвършенстват. Тази земя е наречена Карма-Бхуми, или сферата на Карма. Единствено тук човек създава своята добра или лоша Карма. Когато някой иска да отиде в рая и поради това върши добри дела, той става добър и затова не натрупва лоша Карма. Той просто се радва на резултатите на своите добри дела, които е извършил на земята; когато тази добра Карма бъде изразходена, при него се появява резултатната сила на всичката отрицателна Карма, която преди това е бил натрупал и това отново го довежда на земята. По същия начин, онези които са станали призраци, остават в това състояние без да образуват нова Карма, но страдат от отрицателните последствия на своите минали лоши действия, а по-късно остават за известно време в животинско тяло, без да натрупват нова Карма. Когато този период свърши, те също стават хора. Състоянията на награда и наказание вследствие на добрата или лошата Карма, са лишени от силата да генерират нова Карма; в тях душата трябва единствено да се радва или да ги изстрадва. Ако съществува някаква извънредно добра или крайно лоша Карма, тя ражда плодове много бързо. Например, ако човек е правил много лоши неща през целия си живот, но извърши едно добро действие, резултатът от него незабавно ще се появи, но когато той свърши, лошите му постъпки също трябва да породят своите резултати. Всички хора които извършват добри и велики дела, но основната насока на чийто живот не е била правилна, ще станат богове; но след като известно време са живели в телата на богове и са се наслаждавали на техните сили, те отново ще трябва да станат хора; когато силата на добрите им действия бъде изразходена, старото зло се появява и то също трябва да бъде изразходено. Онези които вършат необичайно зли действия, ще трябва да живеят в тела на призраци или зли духове, а когато следствието на тези зли действия бъде изчерпано, малкото добри действия, които остават свързани с тях, ги довеждат отново до състоянието на хора. Пътят към Брахмалока, от където няма повече падение или завръщане, се нарича Деваяна, или пътят към Бог; пътят към небето е известен като Питрияна, или пътят на бащите. Свами Вивекананда   www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/Jnana%20Yoga/Jnana%20Yoga.htm



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6179880
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031