1.      Способностите се получават по рождение или се постигат с помощта на треви, мантри, самодисциплина или самадхи.

2.      Пълноводният поток на съзидателната природна енергия причинява трансформациите в друго състояние.

3.      Добрите действия не предизвикват развитие, но отстраняват пречките по пътя му, също както фермерът отстранява камъните пред водата, напояваща нивите му.

4.      Много сътворени съзнания поражда чувството за индивидуалност.

5.      Техните дейности могат да са различни, но съзнанието, което ги управлява, е едно.

6.      От всички тези съзнания само роденото в медитация е освободено  от влияния.

7.      Действията на напредналия не са нито черни, нито бели; действията на другите са черни, бели или смесени.

8.      Тези три вида действия оставят отпечатъци, които се проявяват при благоприятни условия, и в резултат създават нови и нови желания.

9.      Животът е един непрекъснат процес, макар че отделните животи са определени от класа, място и време;  чрез нанарушимата връзка между памет и латентни отпечатъци (самскари) плодовете на действията могат да бъдат пренесени в следващ живот. 

10. Тези отпечатъци и породените от тях желания са безначални и могат да продължават вечно, защото вечно е желанието за живот.

11. Самскарите се поддържат от причината и следствието - затова  когато причината и следствието изчезнат, латентните отпечатъци също изчезват.

12. Миналото и бъдещето се сливат в своята есенциална форма, въпреки че се различават по характеристиките си.  

13. Миналото и бъдещето могат да бъдат проявени или скрити и носят  качествата на гуните. 

14. Единството в измененията определя основните свойства  на  обекта. 

15. Обектът е един, но се възприема по различен начин от различните съзнания, защото те го познават по разни пътища.

16. Обектът не зависи от познанието за него; ако обектът остане неопознат, тогава какво би станало с него?

17. Обектът бива познат или неопознат според настройката и очакванията на познаващото го съзнание. 

18. Променливите състояния на съзнанието са винаги известни на  техния господар - чистото съзнание (пуруша) - поради неговата неизменяемост.

19. Съзнанието не може да осветява само себе си, бидейки обект на възприятие.

20. Двете не могат да бъдат познавани едновременно.

21. Ако съзнанието можеше да познае друго съзнание, това би предизвикало безкрайна редица от познания и объркване на спомените.

22. Неизменяемият наблюдател, приемайки форма, познава собствения си разум.

23. Съзнанието, оцветено от наблюдателя и от наблюдаемото, става  всепознаващо.

24. Това съзнание, макар и изпълнено с безброй впечатления и желания, съществува за благото на друг, защото то е съединяващо.

25. У този, който вижда различието, изчезват мислите за самия себе си. 

26. Тогава извисеното съзнание се устремява към освобождението (кайваля).

27. Но дори и по този висок път има моменти на слабост, в които пак могат да изникнат самскари.

28. Те следва да бъдат отстранявани по същия начин, както страданията.

29. Върху изгубилия желание дори за своята собствена еволюция, намиращ се в непрекъснато различение, се излива ароматният дъжд на Облака на Добродетелта.

30. С това страданията и кармата изчезват.

31. И замърсяващите була, покриващи безкрайното знание, се вдигат; и вижда се, че малко е това, което следва да бъде познато.

32. Тогава низът от последователните превръщания на гуните се прекратява, защото гуните са изпълнили целта си. 

33. С това последователността на моментите във времето също спира.