2.      Практиката на Йога намалява страданията и води до самадхи.

3.      Страданията са невежество, егоизъм (гордост), привързаност, омраза и страх от смъртта.

4.      Невежеството е плодородна почва за всички други страдания, независимо дали те са в състояние на възможност, отслабеност, прекъснатост или активност.  

5.      Невежество означава да се приема преходното за вечно, нечистото за чисто, злото за добро и това, което не е себе си, за себе си.

6.      Егоизмът е идентифицирането на наблюдателя с неговото възприятие.

7.      Привързаността се поражда от изпитването на удоволствие.  

8.      Омразата се поражда от изпитването на болка. 

9.      Дори и за мъдрите е трудно да се откъснат от привързаността си към живота и да не се страхуват от смъртта.

10. Страданията, когато са в тяхната тънка форма, намаляват в процеса на пътя към себе си. 

11. Гласът на страданията замлъква в медитацията.

12. Страданията пораждат действия и последствията на тези действия биват преживявани в сегашния живот или в бъдещи животи.

13. Докато коренът на тези действия съществува, негови плодове ще бъдат новите прераждания, животи и преживявания.

14. Тези трите могат да носят радост или болка, в зависимост от това дали действията са били добродетелни или порочни.

15. Мъдрият знае, че заради променливите състояния, елементите на природата (гуните) и латентните отпечатъци (самскарите), които се пораждат от тях, дори и приятните преживявания са обагрени с болка.

16. Бъдещата болка може да бъде избегната.

17. Сливането на наблюдателя (съзнанието) с наблюдаемото (материята) е причината за болката.

18. Наблюдаемото, с неговите свойства на блясък, движение и стабилност, придадени му от гуните, също както и умът, сетивата и органите на действие, съществуват за насладата и освобождението на наблюдателя. 

19. Гуните, в различните си стадии, могат да бъдат неопределени или определени, с проява или без проява.

20. Наблюдателят е чисто съзнание, но неговото познание зависи от това, с което познава.

21. Наблюдаемото съществува единствено заради наблюдателя.

22. За този, който е постигнал освобождение, връзката между двете губи реалността си, но тя продължава да съществува за другите.

23. Съюзът между наблюдателя и наблюдаемото е наобходим, за да може наблюдателят да открие своята същинска природа.

24. Невежеството е причината за този съюз.

25. Когато невежеството изчезне, съюзът също изчезва и наблюдателят достига освобождение.

26. Познанието, течащо като непрекъснат поток, е средството, което  отстранява невежеството.

27. Седем са стъпалата на това познание по пътя към мъдростта.

28. Чрез прилежната практика на различните страни на Йога нечистото  бива унищожено и светлината на мъдростта засиява с целия си блясък.

29. Моралното поведение (яма), вътреличностното поведение (нияма), позите  (асана), контролът върху дъха (пранаяма), отдръпването на сетивата (пратияхара), концентрацията (дхарана), медитацията (дхаяна) и дълбоката осъзнатост (самадхи) са осемте стъпала на Йога.

30.Ненавреждането (ахимса), правдивостта, (сатя), некраденето (астея), целомъдрието (брахмачария) и неалчността (апариграха) съставляват яма.

31. Яма е велико задължение, което важи за всеки, независимо от време, място и социална позиция.

32.Чистотата (шауча), доволството (сантоша), аскетичната самодисциплина (тапас), учението (свадхяя) и отдаването на Бог (ишварапранидхана) съставляват нияма.

33. Когато съмнения в изпълнението на яма и нияма запречат пътя, те трябва да бъдат посрещнати с осъзнаване.

34. Тези съмнения пораждат насилие, пряко или непряко, те се причиняват от алчност, гняв и заблуда и донасят несвършващо страдание и  nевежество; противоположните мисли са техния лек. 

35. Пред лицето на този, който постоянства в ахимса (нанавреждането), спира всяка враждебност.

36. Когато сатя (правдивостта) неотклонно се съблюдава, думите продобиват силата да се превръщат в реалност.

37. Към този, който твърдо спазва астея (некраденето), потичат като река всички съкровища.

38. От постоянството в брахмачария (целомъдрието) тялото получава мощ.

39. Същността на живота се разкрива пред този, който се е освободил от алчността чрез апариграха (неалчността). 

40.Чистотата на ума и тялото води до нежелание за егоистични контакти с други хора.

41. Също от чистотата (шауча) идват доброжелателност, добра концентрация,  контрол над сетивата и способност за познание на своята същинска природа.

42. Чрез сантоша (доволството) се получава безмерно щастие. 

43. В огъня на тапас (аскетичната самодисциплина) изгаря всичко нечисто, а тялото и сетивата придобиват сила.

44. Чрез самопознанието и изучаването на свещените текстове (свадхяя) се постига общуване с желаното божество.

45. Отдването на Бог (ишварапранидхана) води до съвършеното овладяване на самадхи.

46. Асана (позите) е твърдост и стабилност на тялото, покой на ума и наслада в сърцето.

47. С редовна практика, изпълнението на асана става леко, тялото в позите  се отпуска, а умът се слива с безкрайността.

48. Тогава противоположностите престават да бъдат пречка.

49. След овладяването на асана следва да се практикува контролът върху вдишването, издишването и задържането на дъха (пранаяма).

50. Пранаяма се състои от продължително вдишване, издишване и задържане, премерени и изпълнени с прецизност, според напредъка и способностите.

51. В четвъртата степен на пранаяма вдишването и издишването са преодоляни и се случват без усилие.

52. Тогава булото, закриващо светлината, изчезва.

53.  И умът става способен на концентрация (дхарана).

54. В пратиахара сетивата и умът се отдръпват от външните обекти и се  насочват навътре.   

55. Тогава идва господството над сетивата.