Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2013 16:31 - Господ Баларама - бхакта-аватара-Белият брат НА КРШНА Баала-дева
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1161 Коментари: 1 Гласове:
0



             image                    Namas TE halāgraha Namas TE muṣalāyudha  Namas TE Ревати-Канта Namas TE бхакта-vatsala 
Namas TE balanāṁ śreṣṭha  Namas TE dharaṇī-дхара  
pralambāre Namas ТЕ "Стю trāhi MAM Кришна-pūrvaja   Почитания на Теб, притежателят на ралото 
почитания на Теб, владетел на клуба 
Почитания на вас, възлюбени от Ревати 
почитания на Теб, най-привързан към Вашите поклонници 
почитания на Теб, привърженик на земните 
почитания на Теб, Силата на силните 
почитания на Теб, враг на Pralamba 
Моля, бъди милостив и ме защити, O-големи брат на Кришна  БА — За физиката: Единният природен Закон — Б е изградил физическо поле — А и се е изявил чрез него и в него.БАЛ — За физиката: Единният природен Закон — Б е изградил физическото поле А и е започнало времето Л. То е „кръгово“, положително и отрицателно, а началото и краят му са безвремие.БАЛАР, БАЛА+Р — За философията: Законът изявява цялата си Мъдрост. За физиката: Законът се осъществява през четвъртия период от кръговрата (чрез материалните образувания).БАЛАРА, БАЛАР+А — За философията: Цялата, осъществена на практика Мъдрост от Закона. За физиката: Единният природен Закон се е осъществил на практика. Земята днес е БАЛАРА. БАЛАРАМА — За физиката: Единният природен Закон се е осъществил на практика в земното химическо поле — МА.
Но мисля, че е по-уместно БАЛАРАМА да се преведе по друг начин, от две думи БАЛА+РАМА. БАЛА е развитието на Земята в четвъртия и период, а РАМА е проявеният земен воден океан.РАМ — Проява — РА на химическото
поле — М. — В Индия, в древноиндииския епос Рамаяна, бог Рама победил злия демон Равана в борба за отвлечената си съпруга Сита.
В книгата „Индийска митология“ за Рама четем:Баща на Рама бил цар Дашаратха, който отслужил жертвоприношението Ашвамедха и се сдобил с четирима синове, всеки от които бил частично превъплъщение на Вишну. Рама бил най-големият, роден със специална мисия, предначертана от боговете, да срази демона-тиранин Равана.
Жертвоприношението Ашвамедха е най-голямото жертвоприношение в древността — жертвоприношение на коне.
В Индийската митология Ашвини са двама братя близнаци — полубогове, символизирани като коне. В Балкхара те са символи за двете тежнения, на двете противоположности АД и ДА. Чрез жертвоприношението на Ашвините цар Дашаратха променя напрегнатостта на полето и така се проявяват четирите плътности на пространството — четиримата му синове, които били частично превъплъщение — аватара на бог Вишну — Закона.

РАМА ГУНА — Течната плътност на полето, водата. В Индия, Раджас гуна.


В Индия: Бог, седмата аватара на Бог Вишну — Законът.                                                                                           Махабхарата е литературното произведение – законодател в човешката история и цивилизация.Няма друг епос или книга, който толкова задълбочено, подробно и всеобхватно да е въплътил всебе си тайните на мирозданието и да е постановил толкова много традиции. Махабхарата есветовна съкровищница, в чието начало е записано:
"Тава, което тук го пише, и другаде гопише. Тава, което тук го няма, никъде го няма.”                                           Главната идея в епоса е борбата за власт между два рода – Пандави и Каурави. Споредповествованието те са първи братовчеди, а целият епос се възприема като красиво литературнопроизведение, с висока художествена стойност и безспорни исторически, етнографски и др.сведения за период от няколко хиляди години.

Но същността на написаното в Махабхарата е друга. Там има два основни пласта. Първият еописание на физическите промени в полето около земното ядро. Той е водещият – идейнатасъщност на епоса. Вторият е исторически, документален – за истински герои и събития.Смесването на тези два пласта чрез символиката, посредством различни художествени похвати се извършва от неизвестни автори в продължение на хилядолетия. Автори с различни творчески възможности, реални познания и мироглед, които са полагали идеалните небесни явления върхуреалните земни, човешки деяния. Затова отделните части се различават по своятахудожествена стойност. Едни са добри, други - талантливи, а някои – гениални. Накрая целият епос е събран в едно цяло произведение.

Родът на Пандавите се състои от петима братя, юридически синове на Панду, биологически на петима богове. Те са символи за петте фини неща в природата, наричани в Индия татви. Петте татви
се възприемат от петте човешки сетива.
Първият брат е Юдхищхира, (син на бог Дхарма) съответствие на
татва акаша
– звука.
Вторият е Бхимасена, (син на бог Ваю) съответствие на
татва ваю
– топлината.
Третият е Арджуна, (син на бог Хиндра) съответствие на
татва теджас
– светлината.
Тези трима братя са родени от първата съпруга на Панду – Кунти и са символи за физическивеличини.
Четвъртият брат е Накула, съответствие на
татва притхви
– мирис.Петият, близнак с Накула, е Сахадева, съответствие на
татва апас
– вкуса.
Тези двама братя са синове на близнаците, полубогове Ашвини и са родени от втората съпругана Панду – Мадри. Те са символи за химически величини.
Истинското име на рода е Пан Деви – общоматериални деви. Те са правилата от Единнияприроден закон, които управляват (изграждат, поддържат и разграждат) звука, топлината                                                                       
светлината, вкуса и мириса – ефирната материя – елементарните частици, от които сеизграждат химическите елементи – твърдата материя.
Според епоса, Юдхищхира е старейшината на Пандавите. Познава моралния, обществения закон Дхарма и като цар го спазва и прилага безкомпромисно. Но като символ за звука,всъщност е вещ за електромагнитните трептения въобще, за целия електромагнитен спектър, аДхарма, баща му, е електромагнитният спектър.
Родът на Кауравите се състои от сто братя и една сестра, първи братовчеди на Пандавите. Теса символи за Твърдата материя – химическите елементи. Числото сто тук е само символ замножество, а точният брой на химическите елементи е записан в Евангелие от Йоан:
„ЗатоваСимон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на бройсто петдесет и три; и все, че бяха толкова, мрежата не се скъса.”
Споровете и враждата между двата рода, накрая довеждат до неизбежна война между тях. Тя еописана в поемата Бхагавад Гита, най-ярката част от епоса.
Но както във всяко литературно произведение и в този епос има добри и лоши. Пандавите са добрите, Кауравите – лошите. А най-големият злодей в епоса е най-големият от братята Каурави – Дурьодхана. Той е символ за първия химически елемент – водорода. Най-избухливият, горящ иопасен.
Учените твърдят, че около ядрата на звездите и кометите гори водород.
А що се отнася до това, че Пандавите са добрите, а Кауравите лошите в епоса, знаем, че в човешките взаимоотношения категориите добър – лош са относителни и се определят винаги от позицията на говорещия или пишещия, а той се ръководи от общоприетите морални норми на своето време, наложени от определено философско течение или религия. Така е и днес. Като ехо от ония времена религиите са постановили, че Раят е горе, а Адът долу и който се стреми и служи всеотдайно и предано Богу ( разбирай на църквата, разбирай на църковниците) ще отидев Рая, а който се съмнява и не го прави, ще се пържи в Ада.
Но ако отделим небесното от земното, забравим за човешките пристрастия и се обърнем къмправилата във Вселената, ще „видим” че във Всемира няма морал, етика, състрадание и милост!Там има Закон и правила и се случва винаги това, което е предвидено в Закона и правилата!Безусловно! Каквото трябва да се роди – се ражда! Каквото трябва да съществува – съществува!Каквото трябва да умре – умира! Затова в Бхагавад гита, когато войнът Арджуна се колебаедали да воюва срещу своите роднини и приятели, бог Кришна (аватара на бог Вишну – Законът)му казва приблизително следното: „
Убий ги, защото аз вече съм ги
убил”.
В реалните небесни условия борбата се води между елементарните частици и химическитеелементи. В началото са елементарните частици – ефирната материя, а по-късно от тях сеизграждат химическите елементи – твърдата материя. Още по-късно химическите елементи отново ще се разградят на елементарни частици, а твърдата материя ще стане отново ефирна.
В същия порядък се предава и властта между Пандави и Каурави в епоса. Първо на власт саПандавите. След това Кауравите чрез машинации получават власт над половината царство, апо-късно чрез измама – игра на зарове, успяват да си присвоят властта над цялото царство, засрок от дванадесет плюс една години (времето на Зодиака).
Казано по друг начин, води се борба между ефирното  агрегатно състояние на материята и останалите две – течно и твърдо. Потвърждение за това е следният текст от книгата Джан,послужила на Елена Блаватска за написване на „Тайната доктрина”:
„През време наЧетвъртата Вечност Синовете получават заповед да създават своите Образи. Една трета отказва, двете други приемат.
Проклятието е произнесено. Те ще се родят вЧетвъртата, ще страдат и ще причиняват страдание. Това е Първата Война.
По-древните
Колела се въртят надолу и нагоре…Искрата на Майката изпълни всичко. Имаше война между Творците и Разрушителите. Водеше се битка за Пространство. Семето се появявашеотново и отново.”
Една трета" 
(първата третина) е ефирът – елементарните частици. В него няма"образи иформи" , защото те (Пан Девите) "
отказват да създават своите образи и форми".
Те са"Разрушителите".
"Двете други" (втората и третата третини)
,са течното и твърдото агрегатни състояния наматерията. Те (Кауравите) "
приемат да създават своите образи и форми"
. Те са "Творците"
.Но за съществуването и на едните и другите е необходимо "пространство".Затова "водеше себитка за пространство. Това е първата война."   В решителната битка на полето Курукшетра (околоземното поле) взимат участие почти всички царе на Индия, на страната на Каурави или Пандави. Войните от двете армии са в многобройнироднински връзки в пряка и съребрена линия – символ за действителните връзки на елементитев природата и те могат да се разчетат, ако се знае какво точно означават имената и прозвищатана боговете и
героите от Махабхарата.                                                                                                                                                        В древността мъдреците са знаели, за разлика от съвременните учени, че изграждането,съществуването и разграждането на всичко във Вселената е кръговрат. Времето ипространството се появяват от небитието, съществуват в битието и изчезват отново внебитието.
„По време на Великия потоп демонът Хаягрива откраднал Веда и Вишну сепревърнал в риба, за да държи нещата под око, докато земният живот бил спрял. Брахма иШива потънали в размисъл. Само Вишну бил нащрек.
Когато възникнал Брахма и светът се започнал отново, Вишну унищожил Хаягрива и върнал Веда на бог Брахма.”
В горният цитат е описана ролята на споменатите богове при кръговрата за изграждане наЗемята.
Бог Вишну (висшият бог) е символ за Единният природен (вселенски) Закон, отговорен за всичко,което се случва през целия кръговрат. А някои от главните индийски богове са само негови превъплъщения – аватари, символи за различните етапи от кръговрата. Брахма се счита отговорен за изграждането, а Шива – Рудра за разграждането. Но някои автори са възложили и двете деяния на бог Брахма, като са го поставили в земното ядро и от там той твори иразрушава, чрез своето дихание.
„Когато Брахма издишва,
се създава цялата Вселена,
акогато вдишва,
целият осезаем свят ще изчезне,
ще загуби видимата си форма
и ще се оттегли в божествената си същност,
                 където всичко се връща.”                                       В древната индийска книга „Законите на Ману”, в частта й „Създаване на света”, за бог Брахмапише четем следното (но всъщност се отнася за бог Вишну):
„Тоя свят беше тъмнина неуловима, безда се различава нещо в нея, непостижима за разсъдъка и схващането, като напълно погълната от сън. Тогава великата сила, съществуваща сама по себе си, която е неуловима,като направи различима тая вселена във вид на големи стихии и като разви енергията си, сепояви, за да разпръсне тъмнината. Той, когото само умът може да схване, непостижимият,без различими части, вечният, началото на всички създания, се появи в целия си блясък.Искайки да извлече от тялото си всички създания, най-напред произведе водите мислено и вложи в тях зародиш.”
А какво става с водите след това, ще разберем, като са върнем отново към "Индийска митология".
„Ганга била дъщеря на бога на планината Химаван, „Владетеля на снеговете”, и сестра на Парвати, божествената съпруга на Шива. В началото боговете я пазели цялата за себе си, тъй като я намирали за твърде скъпоценна и красива, че да я делят със земните жители. Но ето че се явил Бхагирадха и поискал от Брахма да му даде дар за продължителния аскетизъм. Бхагирадха се помолил да разрешат на свещената Ганга да слезе на земята. Брахма го предупредил, че това би станало само ако Шива се съгласи да я пусне да тече през сплетените си коси. След още един дълъг период на лишения Бхагиратханакрая накарал Шива да се съгласи. Ганга се спуснала ревяща и пенлива и сигурно щяла да наводни Индия, ако косите на Шива не били като гъста гора, където тя се успокоила и добила днешния си вид.”
Но въпреки това, от слизането на Ганга на Земята имало последствие.
„Седмият поред Ману бил застрашен от Великия потоп.
Когато намерил малката рибка – Вишну,
тя му казала:
„Ще те спася от приближаващия потоп, ако се погрижиш за мен!”
Ману пуснал рибката в океана,
а тя му заръчала да построи кораб
и щом водите на потопа придошли,
Ману се качил на корабаси и заплавал.
На борда на кораба се намирали семена от всички растения, от които човек щял да има нужда след потопа.”
В Махабхарата е описан кръговратът за изграждането на нашият дом – Земята, чрез езика на символиката. Звуците в имената Брахма, Рудра, Ваю, Дхарма, Бхима, Бхишма, Карна, Видура, Абхиманю и др. също са символ       chitanka.info/text/18253/49#textstart



Гласувай:
0
0



1. budha2 - Според традиционното индийско ...
08.09.2013 16:41
Според традиционното индийско разбиране светът е въплъщение На иманентния бог Брама (Нараяна). Освен него основни божества са Вишну, който устройва света и охранява божествения ред, и Шива - Разрушителят, който следва да го унищожи. Тези три божества образуват т. нар. Индийска троица - Тримурти. Къде обаче е мястото на Кришна? Въпреки важната си функция, Вишну не живее постоянно сред хората, а се персонифицира чрез прераждания (аватари), когато важни обстоятелства налагат това. Случило се, че преди 5000 години властта в гр. Матхура била заграбена от демона Канса. Като всички тирани и този страдал от параноя - болестта на диктаторите. Подсказали му, че ще умре от ръката на осмия син на сестра си Кунти (според някой - братовчедка), роден от нейния съпруг Васудева (сравнете този мит със мита за Даная!). За да предотврати събитието, Канса оковал сестра си и зет си и последователно избивал всичките им деца (виж митът за Кронос). Седмото и осмото обаче (Кришна и Баларама) по чудодеен способ били прехвърлени от баща им отвъд река Ямуна и отгледани от пастирите (както Парис, Едип и др.). Разярен от измамата, Канса избил всички деца в Матхура (младенците и Ирод). После направил опит да премахне детето (Хера и Херкулес, Хера и Аполон). Кришна израснал като палаво дете - обирал маслото от съдовете, лъжел, биел се, измъчвал телетата заедно с брат си Баларама (виж рогът на Амалтея), а в Юношеството си се проявил и като забележителен любовник. С него пастирките изневерявали на родителите (девиците) и на съпрузите си (омъжените). Веднъж, когато Кришна засвирил на флейта (популярен сюжет в индийското изкуство, изобразен и на една от разпространяваните у нас книги), всички жени забравили къде са и какво са длъжни да правят, отишли при свирача и танцували с него любовен танц, който траял шест месеца, но на момичетата изглеждал като една нощ, а висшата му божественост му разрешила да измами всичките си поклоннички - всяка си въобразявала, че само тя е с него. (На този момент ще се връщаме отново!) Освен кражбите и прелюбодействата обаче Кришна върши и други неща, достойни за бог - убива изпратени срещу него демони, повдига цяла планина, за да предпази хората от порой, изпратен им от бог Индра, убива повелителя на змиите - змея Калией (Аполон и Питон?), а накрая - въпреки любовта си към пастирката Рад(х)а (Рада-рани), се връща в Матхура и убива Канса.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6185176
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031