Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2013 19:03 - Интелектуално родословие-Асури , Манасапутри ,Праджапати
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 587 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.09.2013 20:11


  Има две линии на човешкия възход..Първо е духовното родословие,на могъщите йерархии от духовни интелигенции, които съдействат при изпращането на духа, на монадата тук долу, за да поеме своето дълго пътешествие през световете .Втората линия е еволюирането на организираната материя във все по-висши форми като това организиране на материята е управлявано от други духовни интелигенции, които след като подчиняват материята в една предишна еволюция,стават нейни господари и могат да я пригаждат за нуждите на идващите монади, защото те не са способни да сторят това сами. Тези две линии, макар и близки, са разделени от цяла пропаст. Едната слиза от небесни сфери, другата се издига от калта и тинята на земята.Между тях зее бездна, над която няма мост, който да позволи отношения помежду им.Такова е положението, в което се намираме сега и един древен окултен коментар описва така: “Тези, които създават физическия човек в новата манвантара, слизат от материални планети. Това са нисши духове с двойно тяло; те са ваятелите и творците на нашите илюзорни тела.Двете Букви(Монади)] слизат от сферите на очакването в създадените от Питрите форми. Но те са като покрив без колони и стени, които да го подпират. Необходими са на човека четири пламъка и три огъня, за да може да стане значим на земята и нужна му е същността на 49-те огъня, за да бъде съвършен. Това са тези, които са напуснали висшите сфери, Боговете на Волята, които допълват Ману на илюзията. Защото този Двоен Дракон(Монада)няма власт над простата форма.Той не може да въздейства върху формата, когато няма посредник за предаване (Манас, разум) и
формата не го познава. Отгоре - монадата, или Двойният дракон, отдолу - физическата форма, която не познава витаещия над нея дух. Нито единият, нито другият могат да направят нещо повече: монадата не може да слезе по-ниско - Двойният дракон не може да диша грубата атмосфера на земята; безпомощната форма, лишена от чувства, не може да се изкачи по-високо - тя е сянката,която не може да се издигне по-високо по стълбата на еволюцията; тя е слаба, немощна,лишена от чувства и има нужда от външна помощ.И тези, които могат да прехвърлят мост над пропастта между духа и материята, слизат от небесните обители. Мостът, който те ще построят, е разумът, умът. Но разумът не може да бъде даден от Владиците на полумрака; макар да го притежават, те не са го надрасли дотолкова, че да могат да го излъчат от себе си, за да помогнат на други. За да могат от своя ум да заемат на друг, те трябва да го притежават в излишък, защото само това, което е излишно може да се дари на друг. Докато все още се отъждествяваме с нещо, то си остава наша собственост и ние не можем да се разделим с него.И така умът не може да бъде даден от Владиците на полумрака, защото, както казахме, те са развили такъв само в степен, която не им позволява да се отделят от него заради другиго. Хубавите стихове на Дзиян говорят за затруднението, в което се намират тези, които полагат всички усилия за създаването на човека, но стигат до предела на своята сила. “Диханието се нуждае от форма; Отците му я дават. Диханието има нужда от едно плътно тяло; Земята му го дава. Диханието има нужда от дух на живота; Слънчевите Лха го вдъхват във формата. Диханието има нужда от огледало на своето тяло; Ние ще му дадем нашето, казват Дхианите. Диханието има нужда от тяло на желанието; То има такова, казва Изсушителят на водите. Но Диханието има нужда от разум, за да обхване вселената; Ние не можем да му го дадем, казват Отците; Аз никога не съм го имал, казва Духът на земята;Формата ще изгори, ако й дам своя, казва великият Огън... И така човекът си остана форма,празна и лишена от чувства.”Необходимо е тези, които са надрасли разума, Владиците на ума, да слязат, за да помогнат за събуждането на силите на Манас, които спят във формата. При това мнозина от тях трябва да се въплътят в тези форми, за да станат царе, учители и ръководители на човешката еволюция. Това са интелектуалните праотци на човека, както Лунните праотци(праджапати) са физически такива.Тези неща стават преди 6 и половина милиона години; 6 и половина милиона години откакто Владиците на пламъка слизат на нашата Земя.В това време на земята слизат три различни класа велики същества.                                                      Класове Манасапутри
Тези, които трябва да слязат на земята се наричат Манасапутри, което означава Синове на ума. Самото название не разкрива много, освен може би това, че са надарени с ум.Тук обаче се натъкваме на нова пречка, а именно факта, че на някои от тези Манасапутри се
дават внушителни епитети, под които се разбира най-висок разум, а в същото време това име се дава и на същества, стоящи значително по-ниско и имащи разум значително по-ограничен.Не бива да забравяме, че названието Манасапутра не означава нищо повече от това, което буквално означава, а именно Син на ума, т.е. едно същество надарено с ум и разум. И по същия начин както думата “човек” е еластична и приложима по отношение на много степени на развитие на хора, без да означава стадия, до който това същество е достигнало по
отношение на еволюцията, така и изразът “Манасапутра”, употребяван от Елена Блаватска,според индийските свещени книги (Шастри) е общ и приложим към различни степени на разума.
Първи клас - Асури
Нека отделим най-напред първите три големи класа, които далеч превъзхождат нашето човечество по времето, когато слизат на земята. Четвъртият клас са Слънчевите праотци, които слизат от Луната.
Първият клас се нарича Синове на нощта, Синове на тъмната мъдрост, Владици на тъмната мъдрост и епитети като тези - “тъмен”, “нощ” - им се прикачват постоянно. Но казано по-точно тези епитети служат най-вече, за да се отличат те от Агнишвата-питрите,или втория клас от Манасапутрите, които се наричат Синове на пламъка или Синове на мъдростта. И така, за да се избегне всяко объркване, свързано с тази дума, аз ще си служа с
нея само когато искам да означа първия клас, т.е. Асурите родени от онова тяло на Брахма, което след като е напуснато става Тяло на нощта.В индийските писания се споменават същества, наричани Асури, които играят многоважна роля в древните легенди, като под това име се разбира един много по-обширен клас от този, за който говорим сега. Струва си да се спрем за малко върху този въпрос, защото съвременната религиозна мисъл е хвърлила известна сянка върху това название и е направила от него нещо подобно на християнския “дявол”, който няма свой еквивалент в  индуизма.  
Думата Асура произлиза от “асу” - дихание или живот, а “асумат” означава просто “живо същество”. В Ригведа, както Варуна, така и Индра и Агни са наричани Асури, т.е.живи, което означава, че тези същества са високо духовни, а не зли. Вярно е, че по-късно Сура и Асура стават противници, защото техните функции по отношение на еволюцията са различни. Впрочем Сурите са по-пасивни от Асурите, по-силно проникнати от чувство на единство и обща цел и следователно по-готови да изпълняват точно законите на системата и да зачитат statuquo’-то. Асурите, напротив, са буйни и агресивни, независими, разколници,винаги недоволни и жадни за промени. Сурите представляват реда, а Асурите - прогреса; по тази причина те са във вечна опозиция, макар че всъщност са еднакво необходими. Нека си припомним, че при “биенето на океана от мляко, за да пусне масло” Асурите се намират на единия край на Шеша, а Сурите - на другия; че едните и другите са еднакво потребни за “биенето” и че има борба за завладяването на Амрита - нектара на безсмъртието, който е отказан на Асурите, въпреки голямото им желание да пият от него.Нека видим причините за този отказ. Принципът на Асурите, истинската тяхна есенция, главната им характеристика, е Ахамкара, принципът на Аза - желанието да бъдем отделни. Това е тяхната преобладаваща сила, характерната черта, по която можем да ги различим. Те са бунтовници и където и да отидат избухва война. Ахамкара се развива чрез борба, чрез отделяне, чрез възставане и неподчинение и така имено се проявява Азът. Но идва време, когато Азът научава, че най-верният негов израз е в божествената воля, във висшето Аз на Вселената и тогава Асурите, скъсвайки веригите на материята, се съзнават като едно с Върховния, против когото са се борили. Тогава те могат да пият от нектара на безсмъртието, който не се дава по друг начин, освен от чашата на единението и може да се пие само от онзи, у когото мисълта за отделност или не се е зараждала, или е надрасната и по никакъв начин не може да се пие от онзи, у когото тържествува отделността и който
въплъщава самата същност на тази отделност.
Всъщност от такива същества се състои първият клас Манасапутри, които слизат на нашата земя. Те развиват извънредно висок разум, достигайки човешкия стадий през Първата планетна верига и продължават да се развиват във висши сфери в продължение на безброй еони, играейки ролята на Бархишад-питри във Втората планетна верига и тая на Агнишвата-питри в Третата верига. В нашата, Четвъртата, те слизат като Синове на тъмната мъдрост за великото сражение, което трябва да стане на четвъртата планета по време на Четвъртия кръг на Четвъртата планетна верига, мястото с най-голяма плътност на материята и тържество на Ахамкара. Когато “Синовете” получават от Планетния Логос заповедта да създадат своите образи”, те започват своята последна борба за отделна независимост, борба,
от чийто изход те ще осъзнаят естеството на Аза. Те не искат да извършат това създаване.
“Една трета отказа, две трети се подчиниха. Проклятието бе изречено: те ще се родят в Четвъртата, ще страдат и ще причинят страдание.” Това са бъдещите Владици на тъмния образ в Атлантида, в борба с Владиците на ослепителния образ, които в своето страшно поражение научават крайния си урок и търсят единство чрез напредналите човешки раси.
Тези Асури съставят Петата велика творческа йерархия, тази на Макара, правилно наречена най-мистериозна от всички Втори Клас гнишвати
Вторият клас Манасапутри                                                                   е познат на теософите под името Агнишвата-праотци. Те
са плодът на Втората планетна верига; родени са от Тялото на светлината (или деня) на Брахма; те са лъчезарни същества, бляскави; те са праотци на Девите, Сурите във фини
области; по естество приличат на Девите, с чувство на единение, което е по-силно от чувството на отделност. Те заемат различни степени в еволюцията, някои са по-напреднали
от други и съставляват част от Шестата творческа йерархия. В древните писания те носят
многобройни имена, а окултизмът ги нарича Синове на мъдростта (не на тъмната мъдрост -нека обърнем внимание), Владици на пламъка, Синове на огъня, Огнени Дхиани, Сърца на
тялото, също така триъгълници (защото в тях работи троицата - Атма-Будхи-Манас), които на земята стават петоъгълници, защото умът се раздвоява, а интуицията се отразява в желанието и по този начин стават петорни. Те не могат да дадат на човека дух (атма), защото той е твърде висшестоящ за тях, но изпращат неговата сила в етерната материя и по този начин създават истинска човешка прана. Всъщност те доставят “духовната плазма”,живота на постоянните атоми, който тече от “шесторния небесен човек”. Наричат ги още и Прани дхананат, Владици на дълбоката медитация, Владици на йога. Това са Девствениците (Кумара), които не могат да създадат физическия човек, когато Брахма иска да засели земята, защото са твърде чисти и фини за такава работа. Те създават човека в Третата верига, но материята в Четвъртата верига е твърде плътна, спрямо която те стават още по-фини. След приключване на работата си на земята - те се раждат отново като синове на Марики, или, както други казват, синове на Пуластия и стават праотци на Девите. Тяхното жилище е Вираджа лока, което е наречено така, защото едно от техните безбройни имена е Вайраджи. Техните форми са толкова
многобройни, колкото са и имената им в Пураните: Аджита, Сатя, Хари, Вайкунтха, Садхя,Адитя, Раджас и пр.
Трети клас - Владиците на Венера
Третият клас Манасапутри се състои от същества, които слизат на нашата Земя от друга планетна верига. Те не са плод на нашите собствени предишни вериги, както беше
случаят с първите два класа, а идват отвън, от една планетна верига, в която Венера (Шукра) е планетата D. В древните писания се намират места, където се говори за известно родство
между Шукра и нашата Земя. Там се казва, че Земята е осиновена дъщеря на Шукра и също,че Шукра е наставницата на Асурите, Данавите, Даитиите или че Шукра е въплътена като
Ушана(Венера) на земята. Какво означават тези загадъчни думи? Те се отнасят до този трети клас Манасапутри.
Венера е с по-стара еволюция от тази на нашата планета. Тя е по-стара и се намира в своя Седми кръг, докато ние сме едва в Четвъртия, така че тя може да се счита за майка на
нашата Земя поради много по-напредналото свое човечество(Венера сега е към края на Седмия кръг на Петата си верига, докато Земята сега се намира в средата на Четвъртия кръг на Четвъртата си верига). Затова се казва, че тя
осиновява нашата Земя, своята по-малка сестра, като своя дъщеря. На по-обикновен език това означава, че тя е изпратила на Земята неколцина от своите синове, хора с чудесна сила и
познания, хора от нейния седми кръг. Тя ги изпраща, за да служат като Учители на нашето човечество. Тяхната задача не е да дадат искрата на Ума, а да се въплътят на Земята и да станат Учители и Ръководители на нашето младо човечество. Те слизат като лъчезарна група, когато Третата раса се намира под влиянието на Венера, от която те идват. Те са обвити като с плат от прозрачна материя, през която светят техните фини звездни тела.
Първенствуващият между тях, техният ръководител, е познат в древните писания под няколко мистични имена. Елена Блаватска говори за него като за корен и основа на окултната йерархия. Тя го нарича Баняново дърво с големи разклонения, защото той е този,който създавайки Децата на волята и на йога, основава окултната йерархия, която покрива с клоните си Земята - Дървото на живота, под което ние сме се подслонили. Тя го нарича също
и Велик посветен, защото от него идва силата на истинското Посвещение. Това тайнствено същество е наричано с различни символни имена, като например Девственика (Кумара),
стоящ над всички други. Около него има една твърде малка група същества от неговата планета, които слизат заедно с него на Земята, за да работят за човешката еволюция.
Човечеството от Четвъртия кръг - нашето - не е още достатъчно развито, за да изведе от себе си индивиди, които да са в състояние да сътрудничат ефективно в това трудно дело.
Всички в онези времена се нуждаят от ръководство, никой не е способен да поучава другите.Ето защо възниква необходимостта от външна помощ. Тази малка група образува тъй наречения извор на Адепти. Тя става ядката на възникващата велика Бяла ложа на земята,която никога не е преставала да работи, нито пък е променила с нещо първоначалния си характер. А от тогава има 6 и половина милиона години! Тя е върховната Ложа от
ръководители и учители на човечеството, без която духовната еволюция е практически невъзможна и без която Земята щеше да блуждае в мрака и нямаше да може да намери своя
път към Всевишния, освен след безчет години. Тези Синове на Венера са третият клас
Манасапутри, началото на великата Бяла ложа.
Четвърти клас - Слънчеви праотци
Остава още един клас Манасапутри, имено Слънчевите праотци, които идват от Луната и които се делят на два големи клона според степента на еволюцията си. Те остават в лунната Нирвана, както в промеждутъка между Лунната и Земната верига, така и в
продължение на големия период на първите три и половина кръга на Земната верига. За тях един Учител казва следното: “Тези “неуспехи” са вече твърде напреднали и одухотворени, за да бъдат насилствено върнати в кръговрата на нова първична еволюция
през нисшите царства.”(. монади, неуспели да достигнат там предназначената висота). “Успехите” на Лунната верига са Лунните праотци, Владиците на полумрака, а останалите са в известен смисъл “неуспехи”. От тях втората половина се въплътява в земното човечество след разделянето на половете в Третата раса, а първата половина слиза в Четвъртата или Атлантската раса. Но още от началото на Земния,Четвъртия кръг, те обикалят около Земята в очакване на момента, когато ще им бъдат
приготвени тела, в които да влязат.
Ролята на Манасапутрите
Сега трябва отново да се върнем към времето, когато Синовете на ума слизат,спазвайки известен ред и да видим в какви условия се намира Третата раса по това време;
след това ще споменем различните произшествия, които съпровождат и следват това тяхно слизане. На Втората раса е даден един подготвителен тласък за ускоряване на еволюцията й,
при който тя получава “първата слаба искра” на ум.
Нека се върнем за малко към гореспоменатите стихове: “В Четвъртия Синовете получиха заповед да създадат своите образи. Една трета отказа, две трети се подчиниха.Проклятието бе изречено: те ще се родят в Четвъртата, ще страдат и ще причинят
страдания”. Ето един типичен пример на трудност при тълкуване на древните текстове.Названието “Четвърти, четвърта” се среща два пъти и е употребено за означаването на две съвършено различни неща. В първия случай трябва да прибавим след него думата “кръг” - в Четвъртия кръг Синовете на ума получават заповед да създадат своите образи. Една трета -Асурите, бунтовниците - отказават, а две трети - Агнишвата-праотците и Децата на Венера -се подчиняват. Проклятието е изречено: “Те, Асурите, ще се родят в Четвърта раса, ще страдат и ще причинят страдания”.  Вярното число е дадено, но читателят сам трябва да открие за кой
еволюционен цикъл точно се отнася. Когато имаме ключа - ключа на циклите - можем да разберем текста, но без този ключ текстът не може да бъде разбран. Това е т. нар. “було” -няма в написаното нещо, което да не е вярно, но истината е така прикрита, че да не може да бъде разбрана от непосветения. Този ключ се дава, когато човекът е узрял, за да го владее. От голямо значение е това знание да бъде запазено под такава форма, че да не бъде лесно
разбираемо докато хората не станат достойни да им бъде открито. А всичко това се прави вследствие опита, получен по време на атлантите, когато това ненавременно разкриване на
тайната наука причинява твърде големи беди на хората, които тогава още не са морално узрели за нея. Положението е същото и с Пураните, които в по-голямата си част са неразбираеми за тълпата.И така една трета отказва. Тя трябва да се роди в Четвъртата раса. Ще се превъплъти няколко пъти в Атлантската раса, където ще играе важна роля. Засега остава назад. Тези
същества са осъдени да се въплътят в по-лоши условия, защото не пожелават да слязат в удобния момент, за да помогнат на човешката еволюция. Казва се, че когато пристигат, те
виждат “лошите форми на ранната Трета раса” (нека се забележи тук проявата на ахамкара -чувството на отделност, гордост, презрение), виждат тези първоначални форми на ранната
Трета раса и се отказват. “Те отхвърлиха, те отблъснаха” се казва в текста. Ахамкара всецяло ги обладава; те не искат да слязат и затова ги застига проклятието - едно ужасно проклятие,
което при слизането им по-късно твърде много затруднява тяхната работа: тяхната борба е по-усилена, по-трудна и им дава урока, от който те се нуждаят. Но нека си позволим сега да
оставим за малко Асурите да чакат часа си.
Двете трети, които се подчиняват, са Агнишвата-праотците и Децата на Венера. Те са готови да изпълнят поставената им задача, да изпълнят задължението си. Третата раса е в
процеса на развитието си. Нека си припомним какво се казва в предходната глава за първите три етапа, през които тази Трета раса минава. Първо - безполови форми, по-късно -хермафродити и накрая - разделяне на половете. Божествените мъже от Венера слизат,когато времето е подходящо за втория стадий, като под тяхно влияние латентните безполови форми стават пълни хермафродити и се получават някои великолепни форми. “Посредством Шукра (планетата Венера) “двойните същества”, хермафродитите от Третата (коренна раса) произлязоха от първите “родени като пот”. Когато мнозинството от третата и четвъртата подраси достига човешка форма чрез форми на полуживотни, полумаймуни, отвратителни наглед, известен брой форми, специално приготвени за венерините деца са “гиганти с великолепен ръст и божествена сила и красота”.
Нека хвърлим поглед към Земята, за да видим разликата във формите. Най-напред виждаме чудните хермафродити - хубави, силни, могъщи, създадени под непосредственото
ръководство на Владиците на Венера за тяхна собствена употреба, защото те са съвършени хора, мъжо-жени, надрасли разделянето на половете. Тези форми не се оживяват от Лунни
монади, а Синовете на Венера ги изработват, като те самите играят ролята на монади на формите. По-нататък следват бавно третата и четвъртата подраси, които минават през
хермафродитно състояние и постепенно се разделят на мъжки и женски същества, както бе обяснено в предишната глава. Тези форми са обитавани от четирите класа Лунни монади,
които са достигнали човешкия стадий. Три от тях, които достигат до този стадий по време на Първия, Втория и Третия кръг, показват различна степен на развитие и формите развиватчовешки черти съответни на стадия, до който е достигнала монадата, която витае над тях.Тогава слизат изостаналите монади, които заемат все по-нисши и по-нисши форми, докато стигнем до онези, които току що са започнали своята човешка еволюция в същия Четвърти
кръг. Формите на тези монади са естествено много груби, много животински и са наричани “тесноглави”. Пренебрегнати и презрени от своите по-напреднали братя те стават, както ще
видим по-нататък, източник на една ужасна поквара и падение и могат да служат за назидание на по-напредналите класове като нагледен пример за това как работи закона за
колективната карма, а имено - как презрените, паднали увличат в падението си възвишените, които са ги пренебрегнали - един урок, който, уви, и сега е твърде много необходим.
Синовете на Венера, чието състояние описахме, слизат на Земята и веднага след тях следват Агнишвата-праотците, Владиците на пламъка. Някои от венерините чеда си създават тела чрез воля и йога, както се каза по-горе; някои влизат в хермафродитни форми, които те си изработват от расите, родени от яйца. Когато идват Агнишвата-праотците, някои от тях заемат зародишните форми вътре в яйцата, развиват ги и влизат в тях; и е казано: “Които
влязоха така, станаха Архати”. По този начин се слага началото на първата Велика окултна йерархия на Земята, която оттогава не е прекъсвала своята благородна работа, като постепенно е обособявала и своите различни степени.Тогава започва делото за постепенното издигане на човечеството чрез внасяне в
“животинския човек” искрата на ума, с което се развиват шестата и седмата подраси; в това се състои специалната задача на Агнишвата-праотците. Венерините деца не взимат участие в
тази дейност; те са най-висшата степен в йерархията на мъдреци, които подготвят Учители на човечеството и само в редки случаи някой от тях се явява между хората. Казва ни се, че те
са се установили в града Шамбала - свята и мистична обител в центъра на пустинята Гоби, където обитават и до днес. Казано е, че Шамбала е сърцето на Земята - мистична фраза,
която означава, че там живеят онези, които са сърцето, което пулсира дарявайки живот на човечеството, защото от тях изтича и в тях се връща струята духовен живот за хората. Както
човешкото сърце разпраща обогатената от белите дробове кръв, която храни всяка част от тялото и която след това се връща пълна с нечистотии, за да мине отново през него и
пречистена в дробовете да бъде разпратена отново по тялото, така се разпращат духовни течения от това духовно сърце, връщат се в него пълни с нечистотии от допира си с външния
свят, пречистват се и отново биват разпращани по земята. Така се извършва вечната жертва, която поддържа и ускорява човешката еволюция.Когато Владиците на Венера, често наричани Дракони на мъдростта, слизат на Земята, те донасят със себе си зародиши и семена на различни видове живи същества,развити на Венера, за да подпомогнат и ускорят земната еволюция. Да си припомним, че
когато Ману слиза с другите Риши, донася със себе си в “ковчега” много семена на живот. Те не са само семена на духовен и умствен живот, но и на физически живот, който съществува
на Венера. Житото, например, не принадлежи на земната еволюция, ботаниците не могат да установят неговия произход. Кръстосвайки пшеницата, получена от венерините семена със
земни треви, първите Учители на човечеството създават днешните видове храни. Пчелите и мравките със своята необикновена обществена организация и дейност от висш порядък също
произхождат от Венера. Те идват от свят, където цялата еволюция е по-напреднала от нашата, където даже растителното и животинското царство са достигнали до едно по-високо
развитие. Тези Дракони на мъдростта са “първите адепти на Третата, а по-късно и на Четвъртата и Петата раси”. Елена Блаватска казва за тях, че са “Синове на огъня”, непосредствените
ученици на “Отците”, “Първичният пламък”. Те дават Будите, т.е. върховния Буда и Бодисатвата на Третата раса, както и много Архати, като някои от Агнишвата-праотците се
издигат сами и се вливат в тази славна група. Те дават и съществата, които заемат същите йерархически положения в Четвъртата раса и в Петата наброяваме 24 такива - почти
всичките Агнишвата-праотци, които джайнистите наричат “24-те Тиртханкари”.Божествените хермафродити от средата на Третата раса, “Светите отци” както ги наричат, създават синове чрез воля и йога, за да се въплътят най-висшите Агнишвати, които
са “прадедите, духовните праотци, на всички следващи и сегашни Архати или Махатми”,т.е. техните Учители (Гуру). Казано е, че в Седмата раса тези Деца на воля и йога заедно с подобни на тях ще създадат синове, родени чрез ума. Те са същите, които ръководейки еволюцията в края на Третата и Четвъртата раси, се разгневяват на синовете на Атлантида, когато те потъват в поквара, както ще видим по-нататък, и предизвикват катастрофата, която погубва континента, потапяйки го във вълните на океана. Те винаги са наричани божествени Учители, които ръководят духовната еволюция на човечеството и управляват космичните
сили, съдействащи на тази еволюция. Божествените царе от най-първите династии, които ръководят човечеството в неговото духовно и обществено развитие като го учат на изкуство
и наука, са от най-висшите Агнишвата-праотци. Това са Титаните-Кабири, за които споменават легендите на всички древни народи. Елена Блаватска казва: “Наистина те са“велики, благодетелни и могъщи богове”, както ги нарича Касиус Ермон. В Тива, Кор и
Деметра Кабирите са имали свои храмове, а в Мемфис - храм, свещен до такава степен, че никой освен свещениците не е допускан да влезе в неговата светая светих... В първите
времена те са също и царете на човечеството от тъй наречените Божествени династии. Те са дали на човечеството първия импулс за цивилизация и са насочвали ума, който дарили на
хората, към усъвършенстване на науките и изкуствата. Така за Кабирите се казва, че са благодетели на човечеството и като такива дълги столетия са живяли в паметта на народите.
На тези Кабири или Титани се приписва изобретяването на писмеността, на законодателството, архитектурата и различните т.нар. магически способи, както и използването на растения и билки за медицински цели.” Това са също така Манушите на
окултистите, които предават свещения език Сензар(
 Сензар също е донесен от планетата Венера). на хората от Третата и Четвъртата
раси.
Нека сега от тези водители на човечеството преминем на самото човечество, водено от тях. Най-възвишените представители на това човечество, най-близките ученици и
помощници на Божествените царе са Агнишватите от нисшите класове, някои от които постепенно се издигат до архатство в най-добрите тела на 4-та и 5-та подраси. Вторият клас
Слънчеви праотци, които слизат от Луната, се въплътяват в 6-тата и 7-та подраси и застават начело на човечеството до времето, когато тяхното ръководно място заема първият клас,
който слиза в Четвъртата раса. След тях следват четирите класа Лунни монади, които се споменават по-горе. Всичко това представлява едно огромно разнообразие от разностепенни
типове - от полубожествени хора около Божествените царе до тесноглавите полуживотински типове. Третото око работи напълно у всички по-горни класове, така че за тях астралният
свят е също толкова достъпен, колкото и физическият. У по-долните класове силата на това трето око намалява, докато у тесноглавите тя е вече доста слаба. В 6-тата и 7-та подраси на
Третата раса, както видяхме, третото око се отдръпва навътре, а у атлантите изчезва напълно.
В Лемурия, в началото на залеза на расата, виждаме зазоряването на една величествена цивилизация, при която старшите братя ръководят младото и все още послушно, податливо, интуитивно човечество, а още по-младите негови представители следват сляпо и послушно тези, които са непосредствено над тях в еволюцията си. Тя се
организира и ръководи изцяло от по-старшите братя и оттук идва нейната красота. Но очевидно не може да бъде трайна, защото е красота на детинство, внимателно ръководено и
пазено, а не красота на възмъжалост, която сама се поддържа и управлява. Ръководена от Божествените царе 6-тата подраса на Лемурийската раса издига първите градове от скали и
лава в областта на Мадагаскар, и още много други градове, от които днес намираме тук-там развалини под формата на огромни каменни блокове, които никой съвременен инженер не
може да помръдне от мястото им, развалини от величествени храмове и циклопски останки, както ги наричат. Лемурийците предават на ранните гърци и египтяни типологията на тези
постройки и в египетските храмове, като в Карнак, виждаме следи от лемурийскатаархитектура такава, каквато е практикувана от техните потомци в Четвъртата раса. В някои древни храмове на южна Индия също намираме следи от този масивен стил на строене. По руините в Египет можем да съдим за постройките на ония, които са много по-могъщи от расата, вдигала тези огромни камъни; по грамадните пирамиди човек може да съди за
знанието и умението, с които са изграждани тези масивни постройки. Но тези каменни грамади не са вдигани просто с повече мускули, нито чрез машини, по-съвършени от днешните. Те са вдигани от хора, които познават и могат да контролират силите на земното притегляне така, че камъкът да губи тежестта си и да става лек като перо, да може само с
един пръст да бъде направляван към определеното място. Някои от т.нар. “люлеещи се камъни” също са били поставяни от ръката на лемуриеца или, да си послужа с по-познатото за индиеца название, от ръцете на Данавите. Защото тези Данави са били 6-та и 7-ма подраси на Третата раса. Тези камъни принадлежат към проблемите, които съвременната наука не може да разреши, макар че се опитва да го обясни с оформянето на скали от ледовете и водите - обяснение, което очевидно не е достатъчно. А какво всъщност са представлявали тези “люлеещите се камъни”? Те били средство за общуване на хората с боговете горе;
наклоняването на камъните играело ролята на морзов апарат, с който днес се предават телеграми.
 Данавите, за които научаваме от древните историци,  в своите ранни дни били чисти и религиозни, но постепенно се израждат. Нека проследим този процес на израждане и видим как той завършва.Намираме се все още в инволюционния стадий на развитието, близо до неговия край.
Материята става все по-плътна, а телата все повече и повече материални. Тези тела са огромни, силни, жизнени, като след разделянето на половете творческият инстинкт, присъщ
на всичко живо, приема форма на силна, непозната дотогава полова страст. Сега към него се прибавя физическо дразнение на удоволствието, като по този начин се пробужда половата
страст първо у животните, а по-късно и у човека. Агнишвата-праотците, които се въплъщават, и Слънчевите праотци са облечени в тела, които стават все по-плътни и по-едри
с всяко ново въплъщение. Съзнавайки своята интелектуална сила и чувствайки се като богове на земята, те изпращат надолу в своите тела мощни струи живот, които в уплътняващите се тела се трансформират в полова страст, която е непознавана дотогава. Не рядко те биват привлечени от жени от долните класове и се съединяват с тях, като от тези връзки се ражда потомство с тип по-долен от собствения им. Прекрасните синове на светлината се съединяват с земни жени: “Синовете божии видяха хубавите човешки дъщери
и се съединиха с тях”(Битие, 6:2), казва Библията и по този начин човечеството потъва още по-дълбоко в материята. То трябва наистина да слезе до дъното й, за да може да я победи и
овладее, но на това първо бойно поле (Курукшетра) мнозина са победени. Следва разделяне между онези, които в жестоката борба продължават да се придържат към божествената
йерархия, и другите, които се поддават на опиянението на чувствеността, потъвайки в грубата материя и които обръщат гръб на Господарите на светлината. А от това разделяне се
пораждат нови борби и войни. По-чистите постепенно се отправят на север, а по-материалните се разпръскват на юг, изток и запад, като се съединяват с по-нисшите елементали и стават поклонници по-скоро на материята, отколкото на духа. Това са
прадедите на Атлантската раса, у която материята трябва да достигне най-голяма плътност и да реализира своя най-голям триумф. Това е първото разделяне на привърженици на
светлината и привърженици на тъмнината - разделение, което в Атлантида се задълбочава и води до най-ужасни последствия. Боготворените образи на тези лемурийски гиганти са
почитани по-късно от Четвъртата и Петата раси като богове и герои, за чиито велики дела,колосални борби и чудесна сила говорят много от митовете.
Със задълбочаването на това разделяне силни и обширни трусове започват да разкъсват Лемурия на части; земетресения разтърсват земята, изригват нови вулкани, които изпращат дълги и широки потоци лава. Огромният континент е разкъсан на големи острови,всеки от които голям колкото цял континент, като на свой ред тези континенти биват разкъсвани от нови трусове, докато накрая, приблизително 700 000 години преди началото на
третичната ера, Лемурия като такава изчезва, опустошена от огън, прорязана от лава, всред  силни експлозии на пара, образувана от борбата на огъня с водата. Лемурия потъва в ревящи
вълни и ужасни пламъци остров след остров във вихрите от огън и вода.
Някои остатъци от Третата раса успяват да избегнат катастрофата и живеят още дълго време след това по земи, които не са разрушени и остават като части от Атлантида или
изолирани, като например Австралия. Туземците в Австралия и тасманците, които сега са почти изчезнали, принадлежат към 7-та подраса на Лемурийската раса. Малайците и папуанците са потомци на кръстосване между тази подраса и атлантите, а хотентотите са друга една тяхна останка. Дравидите в южна Индия произлизат от кръстосване на 7-та лемурийска подраса с 2-та атлантска подраса. Където срещаме истинска черна раса, като
негрите например, в нея преобладава лемурийска кръв.
Преди да завършим тази глава остава да споменем още един факт, който се дължи на отказа на Асурите да заемат законното си място в еволюцията. Отказ, който като последица носи едно ужасно падение - връщане назад вместо прогрес - за тези, които е трябвало да станат хора.
На това място тайното учение е влиза изцяло в противоречие със съвременната наука,
която счита, че човекоподобната маймуна и човекът имат общ прародител. Окултната наука твърди, че човекоподобните маймуни са потомци на едно кръстосване между представители
на човешкото и на животинското царства, което става в края на Третата раса. Казахме преди,че най-долният човешки клас Лунни монади - тези, които стигат прага на човешкото царство
в края на Третия кръг, “тесноглавите” - не е готов все още да получи искрата на ума. Те се разделят на полове, но са напълно владяни от животински инстинкти. Някои от тях, в 7-та
подраса на Третата раса, се кръстосват с разни видове маймуноподобни животни - не са много по-различни по форма от тях самите, но с много по-малко развити монади, защото
принадлежат все още на животинското царство. От това кръстосване произлиза една раса, която е получовешка-полуживотинска. Някои техни потомци отново се кръстосват с най-
изпаднали атлантски типове и по този начин се създават съществата, които са известни в гръцката история под името сатири. Тези същества обитават горите и уединените места и са
страшилище за всички хора, достигнали по-високо стъпало в еволюцията. Тези сатири, като плод на чудовищните съединения на човек с животно, са извънредно кръвожадни. От тези сатири произлизат човекоподобните маймуни, които единствени от цялото животинско царство ще преминат към човешкото царство по време на нашата верига. В Шестата иСедмата раси от настоящия кръг на нашата планетна верига те ще достигнат астрална
човешка форма, а в Петия кръг ще станат пълноценни хора. Ето това е “грехът на безумните”и такива са неговите последствия.
“Като видяха това, Лха (Асурите), които не искаха да създадат хора, заплакаха и казаха: Безумните омърсиха нашите бъдещи обиталища. Това е Карма. Нека влезем в другите и нека ги ръководим по-добре, за да не стане нещо по-лошо. Така и направиха ...Тогава всички люде бяха надарени с Манас.”
Земята е готова за атлантската еволюция и Четвъртата раса се ражда.
Тайната доктрина т.1 и т2,







Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6188738
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031