Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2013 21:07 - Електрогравитация
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 2828 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.09.2013 18:12


 ПРИНЦИПИ НА ЕЛЕКТРОГРАВИТАЦИОННИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА МОЩНИ АНТИГРАВИТАЦИОННИ ДВИГАТЕЛНИ СИСТЕМИ !



В настоящото кратко изложение , представям определени възможности и наблюдения за построяване на високоефективни антигравитационни двигателни системи, основани на общоизвестни и не толкова известни физически принципи. За целта първо ще поставя някои важни определения от които ще изхождаме за разкриващите се пред нас възможности, като трябва да започнем от строежа и механизма на пространството, материята и силите на взаимодействията управляващи нашата Вселена.
Междуатомното пространство и космическото пространство което ние наричаме Вакуум, представлява високоенергетична полева среда, притежаваща диелектрична и магнитна проницаемост – тоест , Пространството-Вакуумът може да се поляризира от магнитно и електрическо поле. По тази причина следва че на елементарно-структурно ниво Вакуумът притежава и е съставен от елементни със електромагнитни свойства.
Електромагнитното: електрическото и магнитното поле което ние познаваме е изградено и представлява именно поляризирана и организирана структурата на Вакуума, елементарни вихри чиято ос представлява елементарен градивен елемент на електрическите силови линии а периферната им вихрова област е същността на магнитното поле.
Приемаме че пространството (вакуум-етера) е запълнен с електрически заредени двойки частици(вихрови образувания) с противоположни електрически заряди. Всяка двойка заряди като цяло е електро-неутрална спрямо околната среда но съответно притежава диелектрични свойства и проницаемост(диелектричната проницаемост на вакуума = 1) и електро-магнитни свойства изразяващи се при рязка във времето поляризация на диелектрика.
imageПриемаме елементарният градивен елемент на Пространство-Вакуумът да наричаме частица-елементон, вземайки в предвид че това е само условно понятие за една микрообласт от пространство-времето с вихрова-торзионна (усукана) геометрична структура съставена от пространство-времеви измерения. Движението от своя страна представлява геометрия на Времето.
Познатата ни веществено-атомарна материя е изградена от елементони(етерни частици), но със съответно променени и разделени по заряд харектеристики така че имаме на разположение Атомът, съставен от три основни частици: Електрон , Протон и Неутрон. И тъй като сме далеч от това да вярваме в някакви магически превръщания, трябва да приемем че Неутронът в същността си представлява Протон със почти долепен до него Електрон и Неутрино, което е слепващ компонент на връзката между тях. Простата но достатъчно основателна причина да приемем тази идея за строежа на Неутрона е това че масата му е колкото масата на Протона , плюс две електронни маси , съответни на енергията на Електрона и Неутриното които са продукти при неговия разпад.
Елементоните като основни и градивни елементарни частици изпълващи и представляващи пространството са основно във взаимодействие на отблъскване, което е една от основните причини за разширението на Вселената. Освен това Елементоните са най-близки по форма и същност със Електроните със съществената разлика че Електронът представлява раздут в пространството Елементон който е с по ниска плътност от тази на Елементоните изграждащи Вакуума.
Електронът има по голяма торзионна скорост на въртене(собствено движение) спрямо околната елементонна среда, като периферно е във взаимодействие на отблъскване спрямо елементонно-вакуумната среда и я увлича и поляризира, и така формира собственото си магнитно поле. По оста си електронът привлича и засмуква елементонно-вакуумната среда, от едната си страна а от противоположната я отблъсква и изхвърля зад себе си чрез собственото си торзионно поле. Електорнът е постоянно в движение в пространството в резултат от постоянното си взаимодействие с неговата вакуум-етерна градивна структура. Основната форма на електрона в пространството е Тор, имащ две преобладаващи оси на въртене и собствено вътрешно движение.
Всяка частица – материална или вакуумна(ефирна) има свое торзионно поле зависещо от нейната големина и въртеливо-вихрово движение в пространството. Торзионното поле в същноста си е въртеливо-вихрово движение на времепространствените измерения, енергийно синхронизиращо взаимодействието между материята и пространството и представляващо същноста на магнитното и електрическото(електромагнитното) поле.
Можем да приемем че електромагнитното поле е един вид торзионно поле!



image
Електроните, а като цяло и атомите са в постоянна резонансна връзка и взаимодействие с вакуум-етерната среда , на която основа се осъществява постоянен енергообмен между тях и това е основата на енергийният синхрон между тях. Електромагнитното поле около материалните частици , е среда с понижена плътност на вакуум-етерна субстанция, първо поради взаимното отблъскване на електромагнитните силови линии и второ , поради антигравитационните сили на отблъскване между материята и вакуумното пространство. Това е и основната причина за гравитацията. Гравитационните полета са области с градиент на плътността на вакуумната среда в сравнение с вакуумната среда в дълбокия космос, далече от материални обекти като планети и звезди, като вакуумната плътност намалява с доближаване до материалните-масови обекти.
Електромагнетизъмът на елементарните градивни частици на материята е основата на гравитацията, като сила и явление във Вселената. Тъй като електромагнитното поле е вихрово образувание и движение на пространство-времето, то високите ъглови скорости и движения , предполагат по ниска плътност на средата и пространството в които се осъществяват. По отношение на гравитацията – говорим за по ниска плътност на Вакуум-етерната среда(субстанция) около материалните обекти като звезди и планети и стигнем до елементарните градивни частици.
Изкривяване на пространството и разлика в плътноста на Вакуумната-пространствена среда не са в противоречие като понятия, но са взаимо заменяеми ако направим сравнение със някои материални аналогий на които няма да се спираме.
Магнитното поле на електрона е поле и област на взаимодействие на отблъскване на електрона спрямо Вакуума!
Електрическото поле на Електрона в посоката на неговото движение в пространството е област на привличане между Електрона и Вакуума!
Електрическото поле на Електрона в посока обратна на неговото движение е област на отблъскване между Електрона и Вакуума!
Електромагнитното поле на Електрона е в същността си електрогравитационно поле което поддържа електрона в постоянно движение в пространството и спрямо обкръжаващата го вакуум-елементонна(етерна) среда!

Електромагнетизма е на първо място взаимодействие между веществената-атомна материя и пространството и на второ място е взаимодействие между отделните елементарни частици съставящи материята посредством междинната-посредничеща(вакуум-етера)!


ЕЛЕКТРОГРАВИТАЦИЯ , ЕФЕКТ НА ТОМАС ТАУСЕНД -БРАУН

През първата четвърт на миналия век, бива открита електрогравитацията от Томас Таусенд Браун. Основно тя се проявлява като движение на плосък кондензатор в пространството в посока на положително зареденият електрод. Ако погледнем поляризацията между двата електрода(плочи на кондензатора) виждаме че електрическото поле е формирано по такъв начин че при евентуален пробив във диелектрика , електроните от отрицателно зареденият електрод(плоча) ще се придвижат към положителният електрод(плоча). Електическото поле изхождащо от електроните в състава на отрицателно зареденият електрод е поле на взаимодействие на привличане между електроните и пространството и това поле не е насочено във всички посоки, но е насочено в посока на положителният електрод която е и посока на движение в пространството на самият кондензатор.
Като цяло може да се каже че електро-гравитацията е с електромагнитен характер, основана на взаимодействието на материята с пространството. Самото електромагнитно поле е област от пространството изменена и организирана по определен начин в резултат на взаимодействието му с материята.
Електромагнитното поле на самите материални частици е най-тясно свързано с причината за гравитацията и гравитационните явления във всеки познат и непознат за нас аспект.
Знаем че променливото във времето (между два момента) електрическо поле поражда в пространството перпендникулярно на себе си магнитно поле, и обратното, променливото във времето магнитно поле поражда в пространството електрическо поле.
Изхождайки от познанието ни за електрогравитационните взаимодействия и връзката между електрическото и магнитно поле, можем да предложим следният модел на електрогравитационен двигател, превъзхождащ по теглителна сила познатият ни във формата на плосък кондензатор или друг подобен. Тъй като разбираме че мощен електрогравитационен импулс се създава когато не около а пред летателният аппарат се индуцира мощен електромагнитен импулс. Бих го повторил по следният достъпен за разбиране начин: Не трябва да излъчваме електромагнитно поле и да го насочваме някъде а трябва да го индуцираме директно пред електрогравитационното двигателно устройство, от където то взаимодейства с него и го задвижва в съответната посока! Електрическото поле в проводник индуцира магнитно поле «около» него и съответно на електрогравитационен принцип задвижва свободните електрони в него, създавайки явлението познато ни като електрически ток. Електрогравитационният двигателен принцип е да индуцираме електромагнитно поле в пространството пред електро-гравитационният двигател.
Има няколко различни метода за постигане на тази цел. Един от тях е да имаме отрицателно заредена полусфера която да развъртим с определена скорост. Тъй като електрическите заряди се разпределят основно върху изпъкналите проводими области , то електрическото поле ще е съсредоточено пред изпъкналата част на полусферата. Брзовъртящото се електрическо поле индуцира в пространството около себе си магнитно поле, което от своя страна привлича към себе си самата полусфера и тя се задвижва в пространството.
Друг вариант на същият принцип е полусферата да е разделена на две противоположно електрически заредени области.

ЕЛЕКТРОРАЗРЯДЕН ЕЛЕКТРОГРАВИТАЦИОНЕН ПРИНЦИП

Известно ни е че при електрическа дъга(разряд) между две противоположно заредени тела има сила на привличане. Електическото поле на привличане между две тела свива пространството между тях. Известно ни е че вакуумът притежава определена диелектрична проницаемост , което означава че той електрически се поляризира. Знаем че един диелектрик е изграден от двойки противоположни електрически заряди, максимално доближени един до друг. Когато един диелектрик е поставен в електрическо поле той се привлича към тях като съответно ако източника на полето са два противоположни заряда(заредени тела), те разтягат диелектрика между тях и го свиват перпендникулярно. Ако източника на полето е само един заряд(заредено тяло) диелектрика се свива и привлича в неговата посока. Затова една електрически заредена полусфера с достътъчно голям заряд от опорядък над 100 Кв. се движи свободно в пространството в посока на изпъкналата си страна. Ако полусферата е разделена на противоположно заредени секции, електрическото поле пред тях свива пространството и тя се задвижва в съответната посока но с по голяма теглителна сила поради по големият интезитет на електрическото поле.
Можем да приемем че това са свойства присъщи на самото пространство – вакуумът. При изключително силен електрически високоволтов заряд, имаме разряд директно в пространството и спрямо него. Такъв е случая например при използването на трансформатор на Тесла. Около източника на високоволтовия електрически заряд се осъществява разряд и електрическа дъга спрямо самото пространство изразена във вид на сияние и електрически мълнии(разряди). Тази област на изключително силно електрическо поле на взаимодействие с пространството е област на свиването му и привличане към електрическия източник. Насочвайки електрическия разряд в пространството само в определена посока , ние ще имаме движение на електрическя източник в същата тази посока. При еднополярен електрически разряд във вакуума и установен постоянен магнит около него, електрическият разряд ще се върти спрямо магнита и своя източник при което интензитета на електрогравитационното взаимодействие с околното пространство ще нарасне многократно. Когато едно тяло е с електрически заредена повърхност , между него и пространството около него се разпростират електрически силови линий, като пространството (вакумът или въздухът (средата)) играят ролята на обекти с противоположен електрически заряд. Без значение дали между тяло и друго тяло или тяло и вакуумната среда – електрическите силови линий между тях са линий и взаимодействия на привличане между тях , освен ако говорим за обекти с еднакъв заряд. Доколкото можем да избегнем реактивните сили породени от йонен вятър, то електрическото поле между едно заредено тяло и средата осъществява взаимодействие на привличане, така че при несиметрично разпределение на полето в пространството , тялото се движи в посоката на полето с най-голям интензитет и гъстота на силовите линий.

ЕЛЕКТРО-ГРАВИТАЦИОННИ ДВИГАТЕЛНИ СИСТЕМИ

Представените принципни електро-гравитационни устройства са успешно експериментирани и потвърдили своите летателни качества при 31 000 Волта право напрежение!


image


image



image




image

image


image


image


image


image

image

image



image



image


image


image


image
image



ПРИНЦИПНИ ЧЕРТЕЖИ И ОПИСАНИЯ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТЕН ЕЛЕКТРО-ГРАВИТАЦИОНЕН ДВИГАТЕЛ

Електромагнитният антигравитационен двигател се основава на физическият принцип че ускорително движещ се във пространството електрически заряд(заредено тяло) поражда и индуцира в пространството електро-магнитно поле съпротивляващо се на неговото движение. Доколкото можем да нарушим вихровата симетрия около едно тяло и баланса на силите на налягане на вакуум-етера върху него, то ние ще получим еднопосочно движение на тялото в пространството.
Основният принцип на действие на антигравитационният двигател се състои в създаването на несиметрична плътност и дис-баланс в налягането около него от страна на околната, вакуум-етерна среда. За целта ние можем да използуваме различни познати ни сили и взаимодействия като магнитно, електрическо , електромагнитно поле, центробежни-инерционни сили , торзионни вихри и др.
Основният залегнал принцип в следващите скици е основан на идеята, че един или няколко електромагнита се въртят в кръг. През половин оборот електромагнитите са захранвани с електроенергия при което индуцираното от тях поле взаимодейства с пространството индуцирайки срещуположно срещу тях поле тласкащо целият магнитен кръг в посока обратна на индукцията...


image
ВИДЕО BG-ЕЛЕКТРО-ГРАВИТАЦИОННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ

http://www.vbox7.com/play:1c0a43f4

http://vbox7.com/play:d054d74c
 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5989744
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930