Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2013 20:26 - Шрймад Бхагавад-гйта ГЛАВА 13 : Природата, наслаждаващият се и съзнанието
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 426 Коментари: 0 Гласове:
0



     image      ТЕКСТ 1-2

арджуна увача
пракртим пурушам чаива кшетрам
кшетра-джнам ева ча етад ведитум
иччхами джнанам джнейам ча кешава
шрй-бхагаван увача
идам шарйрам каунтейа кшетрам итй
абхидхййате етад йо ветти там прахух
кшетра-джна ити тад-видах

арджунах увача—Арджуна каза; пракртим—природата; пурушам —наслаждаващият се; ча—също; ева—несъмнено; кшетрам—полето; кшетра-джнам—този, който познава полето; ева—несъмнено; ча—също; етат—всичко това; ведитум—да разбера; иччхами—аз желая; джнанам—знание; джнейам—обект на знанието; ча—също; кешава—о, Кршна; шрй-бхагаван увача—Божествената Личност каза; идам—това; шарйрам—тяло; каунтейа—о, сине на Кунтй; кшетрам—полето; ити—така; абхидхййате—се нарича; етат—това; йах—човек, който; ветти—знае; там—той; прахух—се нарича; кшетра-джнах—този, който познава полето; ити—така; тат-видах—от тези, които знаят това.

Арджуна казва: „О, мой скъпи Кршна, желая да науча за пракрти [природата], пуруша [наслаждаващия се], за полето и познавача на полето, за знанието и обекта на знанието."
Бог, Върховната Личност, казва: „ Това тяло, о, сине на Кунтй, се нарича поле, а този, който познава това поле, се нарича познавач на полето.

ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна иска да разбере какво представлява пракрти (природата), пуруша (наслаждаващият се), кшетра (полето), кшетра-джна (неговият познавач), знанието и обектът на знанието. Когато Арджуна пита за всичко това, Кршна отговаря, че тялото се нарича поле, а този, който познава тялото, се нарича познавач на полето. Тялото е полето за дейностите на обусловената душа, която се е заплела в материалното съществуване и се опитва да господствува над материалната природа. И така, според способността си да господствува над материалната природа, обусловената душа получава поле за дейност. Това поле за дейност е тялото. А какво е тялото? То е изградено от сетива. Обусловената душа иска да се наслаждава сетивно и според капацитета й да се наслаждава на нея й се предлага тяло, поле за дейност. Затова тялото се нарича кшетра, „поле за дейност" на обусловената душа. А личността, която се идентифицира с тялото, се нарича кшетра-джна, познавач на полето. Не е много трудно да се разбере разликата между полето и неговия познавач, т.е. между тялото и познавача на тялото. Всеки може да забележи, че от детството до старостта му неговото тяло претърпява много промени и въпреки това личността остава една и съща. И така, има разлика между познавача на полето на дейността и самото поле на дейността. Живата обусловена душа може да разбере, че тя е различна от тялото. Това се описва в началото — дехино "смин. То означава, че живото същество е вътре в тялото и тялото се променя от детско в юношеско, от юношеско в младежко и от младежко в старческо, а личността, която притежава тялото, знае, че то се променя. Собственикът на тялото безспорно е кшетра-джна. Понякога си мислим „Аз съм щастлив", „Аз съм мъж", „Аз съм жена", „Аз съм куче", „Аз съм котка". Това са телесни обозначения на познавача, но той се различава от тялото. Въпреки че използуваме много неща — например дрехи и т.н., — ние знаем, че се различаваме от нещата, които използуваме. По същия начин, ако помислим малко, ще разберем, че се различаваме и от тялото си. Аз или ти, или някой друг, който притежава тяло, се нарича кшетра-джна — познавач на полето на дейността, а тялото се нарича кшетра — самото поле на дейността.
В първите шест глави на Бхагавад-гйта се описват познавачът на тялото (живото същество) и позицията, от която той може да разбере Върховния Господ. В средните шест глави на Бхагавад-гйта се описват Бог, Върховната Личност, и взаимоотношенията между индивидуалната душа и Свръхдушата във връзка с преданото служене. В тези глави се определя ясно висшата позиция на Бога, Върховната Личност, и подчинената позиция на индивидуалната душа. Живите същества са подчинени при всички обстоятелства, но понеже са забравили това, те страдат. Когато получат просветление с помощта на благочестиви дейности, те се обръщат към Върховния Господ от различни положения: едни — защото са нещастни, други — защото имат нужда от пари, трети от любопитство, а четвърти — защото търсят знание. Това също е описано. От тринадесета глава нататък се обяснява как живото същество влиза в контакт с материалната природа и как Върховният Господ го освобождава чрез различни методи: кармични дейности, развиване на знание и изпълняване на предано служене. Въпреки че живото същество се различава напълно от материалното тяло, то се свързва с него по някакъв начин. Това също е обяснено.


ТЕКСТ 3


кшетра-джнам чапи мам виддхи
сарва-кшетрешу бхарата кшетра-кшетраджнайор
джнанам йат тадж джнанам матам мама

кшетра-джнам—този, който познава полето; на—също; апи—несъмнено; мам—Мен; виддхи—зная; сарва—всички; кшетрешу—в телесните полета; бхарата—о, сине на Бхарата; кшетра—полето за дейностите (тялото); кшетра-джнайох—и този, който познава полето; джнанам—знанието за; йат—това, което; тат—това; джнанам—знание; матам—мнение; мама—Моето.

О, потомъко на Бхарата, трябва да разбереш, че Аз съм също и познавачът на всички тела. Да се разбере това тяло и неговият познавач, се нарича знание. Това е Моето мнение.

ПОЯСНЕНИЕ: Когато обсъждаме въпросите, свързани с тялото и познавача на тялото, душата и Свръхдушата, се очертават три различни теми за изучаване: Господ, живото същество и материята. Във всяко поле на дейността, т.е. във всяко тяло, има две души — индивидуалната душа и Свръхдушата. Тъй като Свръхдушата е пълна експанзия на Бога, Върховната Личност, Кршна, Кршна казва: „Аз съм също и познавачът, но не индивидуалният познавач на тялото. Аз съм върховният познавач. Аз присъствувам във всяко тяло като Параматма, т.е. Свръхдуша."
Всеки, който внимателно изучава същността на полето на дейността и познавача на полето от гледна точка на Бхагавад-гйта, може да постигне знание.
Господ казва: „Аз съм познавачът на полето на дейността във всяко индивидуално тяло." Индивидът може да познава собственото си тяло, но той няма знание за другите тела. Бог, Върховната Личност, който е представен като Свръхдуша във всички тела, знае всичко за всяко едно от тях. Той познава всички различни тела на всички разнообразни форми на живот. Един поданик на държавата може да знае всичко само за своето парче земя, докато царят познава не само двореца си, но и всичко, което притежават поданиците му. По същия начин, човек може да бъде собственик на индивидуалното си тяло, но притежателят на всички тела е Върховният Господ. Царят е истинският владетел на царството, а поданиците му са второстепенни владетели. По същия начин и Върховният Господ е най-висшият владетел на всички тела.
Тялото е изградено от сетива. Върховният Господ е Хршйкеша, което означава „контрольор на сетивата". Той е първоначалният контрольор на сетивата, както царят е истинският контрольор на всички дейности в държавата, а поданиците — второстепенни контрольори. Господ казва: „Аз съм също и познавачът." Това означава, че Той е върховният познавач, докато индивидуалната душа познава само собственото си тяло. Във ведическата литература се казва следното:
кшетрани хи шарйрани бйджам чапи шубхаьиубхе
тани ветти са йогатма татах кшетра-джна учйате
Това тяло се нарича кшетра и вътре в него обитават собственикът на тялото и Върховният Господ, който познава тялото и собственика на тялото. Затова Той се нарича познавач на всички полета. Разликата между полето и дейностите, познавача на дейностите и върховния познавач на дейностите е описана по следния начин. Съвършеното знание за природата на тялото, душата и Свръхдушата е известно от гледна точка на ведическата литература като джнана. Това е мнението на Кршна. Да бъдат разбрани душата и Свръхдушата като едни и същи и въпреки това различни, е знание. Този, който не разбира полето на дейността и познавача на дейността, няма съвършено знание. Човек трябва да разбере позицията на пракрти (природата), на пуруша (наслаждаващия се) и на йшвара (познавача, който управлява и контролира природата и индивидуалната душа). Човек трябва правилно да разбира различните им позиции. Той не трябва да обърква художника, рисунката и статива. Този материален свят, който е полето на дейността, е природата, а наслаждаващият се на природата е живото същество и над тях стои върховният контрольор, Божествената Личност. Във ведическата литература (В Шветашватара Упанишад 1.12) се казва: бхокта бхогйам прери- тарам на матва/ сарвам проктам три-видхам брахмам етат. Има три концепции за Брахман: пракрти е Брахман като поле на дейността, джйва (индивидуалната душа) е също Брахман и тя се опитва да контролира материалната природа; контрольорът и на двете е също Брахман и Той е истинският контрольор.
В тази глава ще бъде обяснено също, че единият от двамата познавачи допуска грешки, а другият е непогрешим. Единият е по-висшестоящ, а другият е подчинен. Човек, който разбира двамата познавачи на полето като едно и също, влиза в противоречие с Бога, Върховната Личност, който казва тук много ясно: „Аз съм също и познавачът на полето на дейността." Този, който погрешно взима въжето за змия, не е в знание. Има различни видове тела и различни собственици на телата. Понеже всяка индивидуална душа има своя индивидуална възможност за господствуване над материалната природа, съществуват и различни тела. Но във всички тях присъствува Върховният като контрольор. Тук думата ча е важна, защото с нея се обозначава общият брой тела. Такова е мнението на Шрйла Баладева Видйабхушана. Кршна е Свръхдушата, която отделно от индивидуалната душа присъствува във всяко тяло. И тук Кршна категорично заявява, че Свръхдушата е контрольорът и на полето на дейностите, и на ограниченото наслаждаващо се същество.


ТЕКСТ 4


тат кшетрам йач ча йадрк ча йад-викари
йаташ ча йат са ча йо йат-прабхаваш
ча тат самасена ме шрну

тат—това; кшетрам—поле на дейностите; йат—какво; ча— също; йадрк—такова, каквото е; ча—също; йат—има това, което; викари—промени; йатах—от които; ча—също; йат—какво; сах—той; ча—също; йах—който; йат—има това, което; пра-бхавах—влияние; ча—също; тат—това; самасена—в резюме; ме— от Мен; шрну—научи.

А сега те моля да чуеш Моето кратко описание на полето на дейността, неговата природа, неговите промени, откъде възниква то, кой е неговият познавач и как той му въздействува.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ описва полето на дейностите и познавача на полето на дейностите в органически присъщите им позиции. Човек трябва да знае как е устроено това тяло, кои са елементите, от които то е изградено, под чий контрол действува то, как стават промените в него, откъде идват те, какво ги поражда, какви са причините, каква е крайната цел и каква е действителната форма на индивидуалната душа. Човек трябва да знае също разликата между индивидуалната жива душа и Свръхдушата, различните им влияния, възможности и т.н. Той просто трябва да разбере Бхагавад-гйта непосредствено от описанията, дадени от Бога, Върховната Личност, и тогава всичко ще му стане ясно. Но човек не трябва да мисли, че Бог, Върховната Личност, който е във всяко тяло, е едно и също с индивидуалната душа, джйвата. Това е нещо като изравняване на могъщия с безсилния.

ТЕКСТ 5

ршибхир бахудха гитам чхандобхир
вивидхаих пртхак брахма-сутра-падаиш
чаива хетумадбхир винишчитаих

ршибхих—от мъдреци; бахудха—по много начини; гйтам—описани; чхандобхих—с ведически химни; вивидхаих—различни; пртхак—различно; брахма-сутра—на Веданта; падаих—със сентенциите; ча—също; ева—несъмнено; хету-мадбхих—с причината и следствието; винишчитаих—сигурен.

Знанието за полето на дейностите и за познавача на дейностите е описано от много мъдреци в различни ведически произведения. То е представено главно във Веданта-сутра, където са разкрити всички причинно-следствени зависимости.                                                                                                                 image     ПОЯСНЕНИЕ: Бог, Върховната Личност, Кршна, е най-висшият авторитет в тълкуването на това знание. Въпреки това компетентните учени и класическите авторитети винаги привеждат доказателства от предшествуващите ги авторитети. Кршна обяснява спорния въпрос за двойствеността и единството на душата и Свръхдушата, като се позовава на Веданта, която се приема за авторитетна книга. Най-напред Той казва: „Това е според различните мъдреци." Що се отнася до мъдреците, освен Него Самия, велик мъдрец е и Вйасадева (авторът на Веданта-сутра). Във Веданта-сутра се дава съвършено обяснение на двойствеността. Бащата на Вйасадева, Парашара, е също велик мъдрец и той пише в книгите си по религия: ахам твам на татханйе... — „Ние — ти, аз и другите живи същества — всички сме трансцендентални, въпреки че се намираме в материални тела. Сега сме попаднали под влиянието на трите гуни на материалната природа според индивидуалната ни карма. Затова някои имат по- висша позиция, а други са в по-низшата природа. По-висшата и по- низшата природа съществуват поради невежество и се проявяват в неограничен брой живи същества. Но Свръхдушата, която е непогрешима, не е замърсена от трите качества на природата и е транс-цендентална." Същото разграничаване между душата, Свръхдушата и тялото се прави и в най-древните Веди, и по-специално в Катха-Упанишад. Има много велики мъдреци, които са обяснили това, и Парашара е приеман за главен между тях.
Думата чхандобхих се отнася до различните ведически книги. 7 аиттирййа Упанишад например, който е част от Иаджур Веда, описва природата, живото същество и Бога, Върховната Личност.
Както се каза преди това, кшетра е полето на дейностите и има два вида кшетра-джна: индивидуалното живо същество и върховното живо същество. В Таиттирййа Упанишад (2.9) се казва: брахма пуччхам пратиштха. Има проявление на енергията на Върховния Господ, известно като анна-майа, т.е. зависимостта на съществуванието ни от храната. Това е материалистическа реализация на Върховния. След реализиране на Върховната Абсолютна Истина под формата на храна човек може да осъзнае Абсолютната Истина като пра- ана-майа, т.е. в признаците на живот или във формите на живот. При джнана-майа се излиза извън признаците на живот и се достига до нивото на мисленето, чувстването и желанията. След това има Брахман реализация, наречена виджнана-майа при нея умът на живото същество и признаците на живот се разграничават от самото живо същество. Следващият и най-висшият етап е ананда-майа — реализация на природата на пълното блаженство. И така, има пет равнища на Брахман реализация, които се наричат брахма-пуччхам. От тях първите три — анна-майа, прана-майа и джнана-майа — включват полетата за дейностите на живите същества. Върховният Господ, който е наречен ананда-майа, е трансцендентален към всички тези полета на дейността. Веданта-сутра също описва Върховния, като казва: ананда-майо "бхйасат — Бог, Върховната Личност, е по природа изпълнен с радост. За да се наслаждава на трансценденталното Си блаженство, Той се размножава във виджнана-майа, прана- майа, джнана-майа и анна-майа. В полето на дейностите живото същество се счита за наслаждаващо се, а ананда-майа е нещо различно от него. Това означава, че ако живото същество реши да се наслаждава, като се обедини с ананда-майа, то става съвършено. Такова е истинското описание на Върховния Господ като върховен познавач на полето, на живото същество като подчинен познавач и на природата на полето на дейностите. Човек трябва да търси тази истина във Веданта-сутра или Брахма-сутра.

Тук се споменава, че сентенциите на Брахма-сутра са много точно построени съобразно причината и следствието. Някои от сутри- те, или сентенциите, са на вийад aupymex (2.3.2), натма шрутех. (2.3.18) и парат ту тач-чхрутех (2.3.40). С първата сентенция се обозначава полето на дейностите, с втората — живото същество, а с третата — Върховният Господ, който е суммум бонум сред всички проявления на различните същества.










ТЕКСТ 6-7


маха-бхутанй аханкаро буддхир авйактам
ева ча индрийани дашаикам
ча панча чендрийа-гочарах
иччха двешах сукхам духкхам сангхаташ
четана дхртих етат кшетрам
самасена са-викарам удахртам

маха-бху-тани—груби елементи; аханкарах—лъжливо его; буддхих—разум; авйактам—непроявеното; ева—несъмнено; ча—-също; индрийани—сетивата; даша-екам—единадесетте; ча—също; панча—пет; ча—също; индрийа-го-чарах—обектите на сетивата; иччха—желание; двешах-—омраза; сукхам—щастие; духкхам—нещастие; сангхатах—съвкупността; четана—признаците на живот; дхртих.—убеждение; етат—всичко това; кшетрам—полето на дейностите; самасена—в резюме; са-викарам—с взаимодействия; удахртам—служат като пример.

Петте груби елемента, лъжливото его, разумът, непроявеното, десетте сетива и умът, петте обекта на сетивата, желанието, омразата, щастието, нещастието, съвкупността, признаците на живот и убежденията — всички взети заедно се приемат за полето на дейностите и неговите взаимодействия.

ПОЯСНЕНИЕ: От всички авторитетни твърдения на великите мъдреци, от ведическите химни и от сентенциите на Веданта-сутра става ясно, че съставните елементи на този свят са следните. Първо, има земя, вода, огън, въздух и етер. Това са петте груби елемента (маха-бхута). Второ, има лъжливо его, разум и непроявено състояние на трите гуни на природата. Трето, има пет сетива за придобиване на знание: очи, уши, нос, език и кожа. След тях следват петте действуващи сетива: глас, крака, ръце, анус и полови органи. Над сетивата стои умът, който се намира вътре и може да бъде наречен сетивото вътре в нас. Следователно заедно с ума стават общо единадесет сетива. После следват петте обекта на сетивата: мирис, вкус, форма, допир и звук. И така, съвкупността от тези двадесет и четири елемента се нарича поле на дейността. Ако аналитично изучава тези двадесет и четири елемента, човек ще може много добре да разбере полето на дейността. Освен това има желание, омраза, щастие и нещастие, които са взаимодействия, представящи петте основни елемента в грубото тяло. Признаците на живот, които се представят от съзнанието и убеждението, са проявления на финото тяло — ум, его и разум. Тези фини елементи също се включват в полето на дейностите.
Петте груби елемента са грубо проявление на лъжливото его, т.е. първоначален стадий на лъжливото его, обикновено наричан материално схващане, или тамаса-буддхи, т.е. „разум в невежество". Това, от своя страна, представя непроявения стадий на трите гуни на материалната природа. Непроявените гуни на материалната природа се наричат прадхана.
Този, който иска да разбере в детайли двадесет и четирите елемента, както и взаимодействията между тях, трябва да се запознае по- подробно с философията. В Бхагавад-гйта е дадено само резюме.
Тялото, като представител на всички тези фактори, претърпява следните шест промени: то се ражда, расте, съществува без да се променя, дава странични продукти, след това започва да отслабва и в последната фаза изчезва. Следователно полето е материално и временно и се отличава от кшетра-джна, познавача, т.е. неговия собственик.






ТЕКСТ 8-12


аманитвам адамбхитвам ахимса кшантир
арджавам ачарйопасанам шаучам стхаирйам
атма-виниграхах индрийартхешу ваирагйам
анаханкара ева ча джанма-мртйу-джара-вйадхи-
духкха-дошанударшанам асактир анабхишвангах
путра-дара-грхадишу нитйам ча сама-читтатвам
иштаништопапаттишу майи чананйа-йогена бхактир
авйабхичаринй вивикта-деша-севитвам аратир
джана-самсади адхйатма-джнана-нитйатвам
таттва-джнанартха-даршанам етадж джнанам
ити проктам аджнанам йад ато "нйатха

аманитвам—смирение; адамбхитвам—отсъствие на гордост; ахимса—ненасилие; кшантих—търпимост; арджавам—простота; ачарйа-упасанам—обръщане към авторитетен духовен учител; шаучам—чистота; стхаирйам—устойчивост; атма-виниграхах—себе- контрол; индрийа-артхешу—що се отнася до сетивата; ваира- гйам—отречение; анаханкарах—без фалшив егоизъм; ева—несъмнено; ча—също; джанма—от раждане; мртйу—смърт; джара— старост; вйадхи—и болести; духкха—от нещастието; доша—грешката; анударшанам—като спазва; а-сактих—без привързаност; анабхишвангах—без общуване; путра—за син; дара—съпруга; грха-адишу—дом и т.н.; нитйам—постоянен; ча—също; сама-читтат-вам—равновесие; ишта—желаното; аништа—и нежеланото; упа- паттишу—след като достигне; майи—на Мен; ча—също; анан-йа-йогена—посредством чисто предано служене; бхактих—преданост; авйабхичаринй—без никакво прекъсване; вивикта—в уединение; деша—места; севитвам—като се стреми; аратих—без привързаност; джана-самсади—към хората въобще; адхйатма—като принадлежи на себето; джнана—в знание; нитйатвам—постоянство; таттва-джнанаua знанието за истината; артха—за обекта; даршанам—философия; етат—цялото това; джнанам—знание; ити—така; проктам—обявено; аджнанам—невежество; йат— това, което; атах—от това; анйатха—друг.

Смирението; отсъствието на гордост; ненасилието; търпимостта; простотата; обръщането към авторитетен духовен учител; чистотата; устойчивостта; себеконтролът; отречението от обектите за сетивно наслаждение; отсъствието на лъжливо его; осъзнаването, че раждането, смъртта, старостта и болестите са злини; непривързаността; освобождаването от препятствия като деца, съпруга, дом и др.; уравновесеността при приятни и неприятни събития; постоянната и чиста преданост към Мен; стремежът да се живее на усамотено място; непривързаността към общата маса от хора; приемането на важността на себереализацията и философското търсене на Абсолютната Истина — всичко това Аз обявявам за знание, а всичко останало, което е извън това, е невежество.

ПОЯСНЕНИЕ: Този метод на познание понякога погрешно е вземан от нискоинтелигентните хора за взаимодействие в полето на дейността. Но в действителност това е верният метод за получаване на знание. Ако човек го приеме, съществува възможността да достигне Абсолютната Истина. Това не е взаимодействие между двадесет и четирите елемента, както бе описано преди това, а истинското средство за излизане от оплитането на тези елементи. Въплътената душа е попаднала в капана на тялото, което е кутия, направена от двадесет и четирите елемента, и процесът на познанието, както е описан тук, е средството да се излезе от нея. Най-важният пункт от всички описания на познавателния процес е даден в първия ред на единадесети стих. Майи чананйа-йогена бхактир авйабхичаринй — познавателният процес завършва с чисто предано служене на Господа. Така че ако човек не достигне или не може да достигне транс-ценденталното служене на Господа, останалите деветнадесет качества нямат особена стойност. Но ако човек се отдаде на предано служене в пълно Кршна съзнание, другите деветнадесет качества ще се развият у него автоматично. В Шрймад-Бхагаватам (5.18.12) се казва: йасйасти бхактир бхагаватй акинчана сарваир гунаис татра самасате сурах. У човек, който достигне фазата на преданото служене, се развиват всички добри качества на знанието. Принципът на приемане на духовен учител е основен, както се споменава в осми стих. Дори за този, който приема преданото служене, той е най- важен. Трансценденталният живот започва, когато човек приеме авторитетен духовен учител. Бог, Върховната Личност, Шрй Кршна, ясно казва тук, че този метод на познание е истинският път. Всичко, измислено извън това, е глупост.
Отделните елементи на знанието, което е описано тук, могат да бъдат анализирани по следния начин. Смирение означава човек да няма силно желание да се радва на почит от страна на другите. Материалното схващане за живота ни кара силно да желаем уважението на другите, но от гледна точка на човека в съвършено знание (който знае, че не е това тяло) нищо, което се отнася до тялото — нито чест, нито безчестие, — няма стойност. Човек не трябва да копнее за тази материална илюзия. Хората силно желаят да се прославят с религията си и затова понякога се установява, че без да разбират принципите на религията, стават членове на група, в която не се следват религиозните принципи, а след това и самите те се обявяват за религиозни наставници. Когато става дума за истински напредък в духовната наука, човек трябва да се подложи на проверка, за да разбере до каква степен е напреднал. Той може да прецени това по тези качества.
Обикновено под ненасилие се разбира да не се убива или разрушава тялото, но всъщност ненасилие означава да не се причинява страдание на другите. Повечето от хората са хванати в капана на невежеството, произлизащо от материалното схващане за живота, и непрекъснато понасят материални страдания. Ето защо докато човек не издигне другите до духовно знание, той извършва насилие. Той трябва да направи всичко възможно, за да даде истинско знание на хората, така че те да се просветлят и да се освободят от материалното оплитане. Това е ненасилие.
Търпимост означава човек да може да понася оскърбленията и униженията от страна на другите. Ако някой се заеме с напредване в духовното знание, той ще изпита много оскърбления и унижения. Това е неизбежно, защото материалната природа е устроена така. Дори и петгодишният Прахлада, който се ангажирал в развиване на духовно знание, е бил изложен на опасност, когато баща му започнал да се отнася враждебно към предаността му. Баща му се опитвал да го убие по много начини, но Прахлада търпял. И така, може да има много препятствия за напредъка в духовното знание, но ние трябва да бъдем търпеливи и решително да продължаваме да се развиваме.
Простота означава човек да не си служи с дипломация и да бъде толкова прям, че да може да разкрива истината дори пред врага си. Що се отнася до приемането на духовен учител, това е най-важното, защото без ръководството на авторитетен духовен учител човек не може да напредне в духовната наука. Той трябва да се обърне с пълно смирение към духовен учител и да му служи по всякакъв начин, за да го удовлетвори и да бъде благословен от него. Понеже всеки смирен духовен учител е представител на Кршна, ако той благослови ученика си, ученикът веднага ще напредне, дори без да следва регулиращите принципи, или пък те ще бъдат по-лесни за следване от този, който служи безрезервно на духовния си учител.
Чистотата е крайно необходимо качество за напредване в духовния живот. Има два вида чистота — външна и вътрешна. Външната чистота изисква да се къпем, а за да поддържаме вътрешна чистота, трябва винаги да мислим за Кршна и да повтаряме Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Този метод изчиства ума от праха, натрупан от миналата карма.
Устойчивост означава човек да бъде много решителен, за да може да напредва в духовния живот. Без такава решителност не е възможен реален напредък. А себеконтрол означава човек да не приема нищо, което е вредно за напредъка му по духовния път. Той трябва да свикне с това и да се отказва от всичко, което пречи на духовния му прогрес. Това е истинско отречение. Сетивата са толкова силни, че винаги желаят сетивно наслаждение. Човек не трябва да удовлетворява нуждите, които не са необходимост. Сетивата трябва да бъдат удовлетворявани само за да се поддържа тялото здраво, така че човек да изпълнява дълга си и да напредва в духовния живот. Най-важното и неконтролируемо сетиво е езикът. Ако човек може да контролира езика си, той има пълната възможност да контролира и другите сетива. Функциите на езика са да усеща вкус и да вибрира. Чрез системно регулиране езикът трябва да бъде заставен да вкусва единствено остатъците от храните, предложени на Кршна, и да повтаря Харе Кршна. На очите не трябва да се разрешава да виждат нищо друго, освен прекрасната форма на Кршна. Това ще ги постави под контрол. По същия начин, ушите трябва да бъдат ангажирани в слушане за Кршна, а носът — да мирише цветя, предложени на Кршна. Това е методът на преданото служене и от тук става ясно, че Бхагавад-гйта просто разяснява науката за преданото служене. Преданото служене е нейната главна и единствена цел. Неинтели- гентните коментатори на Бхагавад-гйта се опитват да отклонят ума на читателя към други теми, но няма друга тема в Бхагавад-гйта, освен преданото служене.
Лъжливо его означава да се приема тялото за себето. Когато някой разбере, че не е това тяло, а духовна душа, тогава стига до истинското его. Его има. Порицава се лъжливото его, а не истинското его. Във ведическата литература (Брхад-аранйака Упанишад 1.4.1) се казва: ахам брахмасми — Аз съм Брахман, аз съм дух. Това „аз съм", т.е. чувството за себето, съществува също и в стадия на себереализацията, на който се постига освобождение. Усещането „аз съм" е его, но когато се отнася до това неистинско тяло, то се нарича лъжливо его. Когато усещането за себето се свързва с реалността, това его е истинско. Има философи, които казват, че трябва да се откажем от егото си, но ние не можем да се откажем от нашето его, защото то означава самоличност. Ние трябва, разбира се, да се откажем от невярното идентифициране с тялото. Човек трябва да се опита да разбере, че е нещастие да приема раждане, смърт, старост и болести. В различни ведически книги има описание на раждането. В Шрймад-Бхагаватам много живо е представен светът на нероденото — престояването му в утробата на майката, страданията му и т.н. Трябва ясно да разберем, че раждането е нещо твърде печално. Понеже забравяме колко много сме страдали в утробата на майка си, ние не правим нищо, за да разрешим проблема на повтарящото се раждане и смърт. По време на смъртта също има всякакви видове страдания и те също са посочени в авторитетни писания. Върху това трябва да се помисли. Що се отнася до старостта и болестите, всеки има практически опит. Никой не иска да се разболява и да остарява, но това не може да се избегне. Ако не гледаме песимистично на този материален живот и ако не вземем под внимание, че раждането, смъртта, старостта и болестите са страдания, няма стимул за напредъка ни в духовния живот.
Непривързаността към деца, съпруга и дом не означава, че човек не трябва да има чувство към тях. Те са естествени обекти на привързаност. Но когато не са благоприятни за духовния прогрес, човек не трябва да се привързва към тях. Най-добрият начин нашият дом да стане приятен, е Кршна съзнание. Ако сме в пълно Кршна съзнание, можем да направим дома си щастлив, защото методът на Кршна съзнание е много лесен. Нужно е само да повтаряме Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, да приемаме остатъци от храна, която е предложена на Кршна, да разискваме книги като Бхагавад-гйта и Шрймад-Бхагаватам и да обожаваме Божеството. Тези четири неща ще ни направят щастливи. Всеки трябва да обучи членовете на семейството си по този начин. Всички членове на семейството могат да седят сутрин и вечер и да повтарят заедно Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Ако човек може да моделира семейния си живот така, че да развие Кршна съзнание, следвайки тези четири принципа, не е нужно да заменя семейния живот с живот в отречение. Но ако семейният живот не е благоприятен за духовния напредък, той трябва да бъде изоставен. Човек трябва да пожертвува всичко, за да реализира Кршна или да Му служи, както прави Арджуна. Арджуна не желае да убива членовете на семейството си, но когато разбира, че те са пречка за неговата Кршна реализация, той приема инструкциите на Кршна, сражава се и убива близките си. При всички обстоятелства човек трябва да остава настрана от щастието и нещастието на семейния живот, защото в този свят никой никога не може да бъде напълно щастлив или напълно нещастен.
Щастието и нещастието са фактори, съпътствуващи материалния живот. Човек трябва да се научи да ги търпи, както съветва Бхагавад-гйта. Той не може да контролира появяването и изчезването на щастието и нещастието, затова би трябвало да остава настрана от материалния начин на живот и да запазва равновесие и в двата случая. Когато получим нещо желано, обикновено сме много щастливи, а когато се случи нещо нежелано, сме нещастни. Но ако наистина заемаме духовна позиция, тези неща няма да ни вълнуват. За да можем да достигнем този стадий, трябва непрекъснато да практикуваме предано служене. Да се служи на Кршна предано и неотклонно, означава човек да се ангажира в деветте начина на предано служене: повтаряне на святите имена, слушане за Господа, обожаване, отдаване почит и т.н., както са описани в последния стих на девета глава. Това е методът, който трябва да се следва.
Естествено е когато човек свикне с духовния начин на живот, да не желае повече общуване с материалисти. Това е против природата му. Човек може да изпита себе си, като види до каква степен е готов да живее на усамотено място, без нежелателно общуване. Естествено един преданоотдаден няма склонност към ненужно спортуване, ходене на кино или към светски забавления, защото разбира, че всичко това е просто губене на време. Има много изследователи и философи, които изучават сексуалния живот или някой друг предмет, но според Бхагавад-гйта подобни изследователски дейности и философски спекулации нямат стойност. Те в известна степен са безсмислени. Според Бхагавад-гйта човек трябва да изследва природата на душата чрез философски анализ. Той трябва да прави изследвания, за да разбере себето. Това се препоръчва тук.
Що се отнася до себереализацията, тук ясно се казва, че бхакти-йога е най-приложима на практика. Винаги щом става дума за преданост, трябва да имаме пред вид връзката между Свръхдушата и индивидуалната душа. Индивидуалната душа и Свръхдушата не могат да бъдат едно, поне в бхакти концепцията за живот в преданост. Служенето, което индивидуалната душа отдава на Върховната душа, е вечно, нитйам, както ясно се казва тук. Следователно бхакти, т.е. преданото служене, е вечно. Човек трябва да е установен в това философско убеждение.
Това е обяснено в Шрймад-Бхагаватам (1.2.11). Ваданти тат таттва-видас таттвам йадж джнанам адвайам. „Тези, които наистина познават Абсолютната Истина, знаят, че Себето се реализира на три различни етапа: като Брахман, като Параматма и като Бхагаван." Бхагаван е най-висшият стадий в реализацията на Абсолютната Истина. Човек трябва да се издигне до това ниво на разбиране на Бога, Върховната Личност, и по този начин да се ангажира в предано служене на Господа. Това е съвършенството на знанието.
Подобно на стълбище, което започва от партера и стига до последния етаж, този процес започва с практикуване на смирение и завършва с реализация на Върховната Истина, Абсолютната Божествена Личност. По това стълбище има много хора, които са стигнали до първия, до втория, до третия и до другите етажи, но ако не достигнат последния етаж, който съответствува на съзнаването на Кршна, те все още са на по-низш етап на знанието. Ако някой иска да съперничи на Бога и в същото време да напредва в духовното знание, ще се провали. Тук ясно се казва, че без смирение познанието е невъзможно. Оня, който се мисли за Бог, е изключително горделив. Въпреки че живото същество непрекъснато получава ритници от строгите закони на материалната природа, поради невежеството си то продължава да мисли: „Аз съм Бог". Ето защо началото на знанието е аманитва, или смирение. Човек трябва да бъде смирен и да знае, че е подчинен на Върховния Господ. Когато въстава срещу Върховния Господ, човек става подчинен на материалната природа. Всеки трябва да знае тази истина и да е убеден в нея.

ТЕКСТ 13

джнейам йат тат правакшйами йадж
джнатвамртам ашнуте анади мат-парам
брахма на cam тан насад учйате

джнейам—познаваемото; йат—което; тат—това; правакшйами—сега ще обясня; йат—— което; джнатва—като знае; амртам— нектара; ашнуте—човек опитва; анади—това, което няма начало; мат-парам—подчинен на Мен; брахма—дух; на—нито; cam—причина; тат—тази; на—нито; асат—следствие; учйате—се казва, че е.

Сега ще ти обясня познаваемото и когато го разбереш, ти ще вкусиш от вечността. Брахман, т.е. духът, който няма начало и е подчинен на Мен, лежи отвъд причината и следствието на този материален свят.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ обясни полето на дейностите и познавача на полето. Той обясни също и метода за изучаване познавача на полето на дейностите. Сега Той започва да обяснява предмета на познанието — най-напред душата, а след това Свръхдушата. Посредством знанието за познавача, т.е. за душата и Свръхдушата, човек може да вкуси от нектара на живота. Както се обяснява във втора глава, живото същество е вечно. Това се потвърждава и тук. Няма определена дата, на която джйвата да се е родила. Никой не може да проследи историята на проявяването на джйватма от Върховния Господ. Следователно тя е без начало. Ведическата литература потвърждава това: на джайате мрийате ва випашчит. (Катха Упани- шад 1.2.18) Познавачът на тялото никога не се ражда, никога не умира и е пълен със знание.
Върховният Господ, който е Свръхдушата, също е описан във ведическата литература ( Упанишад 6.16) като прадха- на-кшетраджна-патир гунешах — върховен познавач на тялото и господар на трите гуни на материалната природа. В смрти се казва: даса-бхуто харер ева нанйасваива кадачана. Живите същества служат вечно на Върховния Господ. Това се потвърждава и от ученията на Господ Чаитанйа. Следователно описанието на Брахман, дадено в този стих, се отнася до индивидуалната душа, и когато думата Брахман се използува за живото същество, това означава, че то е виджнана-брахма, противоположното на ананда-брахма. Ананда- брахма е Върховният Брахман, Божествената Личност.

ТЕКСТ 14

сарватах пани-падам тат сарвато
"кши-широ-мукхам сарватах шрутимал
локе сарвам авртйа тшитхати

сарватах—навсякъде; пани—ръце; падам—крака; тат—това; сарватах—навсякъде; акши—очи; ширах—глави; мукхам—лица; сарватах—навсякъде; шрути-мат—има уши; локе—в света; сар-вам—всичко; авртйа—като покрива; тиштхати—съществува.

Неговите ръце и крака, Неговите очи, глави, лица и уши са навсякъде. По този начин съществува Свръхдушата, която прониква навсякъде.

ПОЯСНЕНИЕ: Както Слънцето съществува, като разпръсква безбройните си лъчи, така и Свръхдушата, или Бог, Върховната Личност, прониква навсякъде. Той съществува в Своята всепроникваща форма и в Нея се намират всички индивидуални живи същества, като се започне от първия велик учител — Брахма — и се стигне до мъничката мравка. Има безброй глави, крака, ръце и очи и безброй много живи същества. Всичко съществува в Свръхдушата и въз основа на Нея. Следователно Свръхдушата е всепроникваща. За индивидуалната душа обаче не може да се каже, че има ръце, крака и очи навсякъде. Това е невъзможно. Ако тя си мисли, че поради невежество не може да осъзнае, че ръцете и краката й са разпръснати навсякъде, но когато придобие необходимото знание, ще достигне до тази фаза, нейният начин на мислене е погрешен. Това означава, че индивидуалната душа, обусловена от материалната природа, не е върховна. Върховният се отличава от индивидуалната душа. Върховният Господ може да удължава ръката Си безгранично, а индивидуалната душа не може. В Бхагавад-гйта Господ казва, че ако някой Му поднася цвете, плод или малко вода, Той ги приема. Но ако Господ е на голямо разстояние от нас, как може да приеме нещо? В това е всемогъществото на Господа. Въпреки че се намира в собствената Си обител, която е много, много далеч от Земята, Той може да протегне ръката Си, за да приеуе предлаганото. Такова е неговото могъщество. В Брахма-самхита (5.37) се казва: голока ева ниваса- тй акхилатма-бхутах — въпреки че винаги е зает със забавления на трансценденталната Си планета, Той е всепроникващ. Индивидуалната душа не може да твърди, че е всепроникваща. Следователно в този стих се описва Върховната душа, Божествената Личност, а не индивидуалната душа.

ТЕКСТ 15

сарвендрийа-гунабхасам
сарвендрийа-виварджитам асактам
сарва-бхрч чаива ниргунам гуна-бхоктр ча

сарва—от всички; индрийа—сетива; гуна—от качествата; а-бха-сам—първоначалният източник; сарва—всички; индрийа—сетива; виварджитам—като са без; асактам—без привързаност; сарва-бхрт—поддръжникът на всеки; ча—също; ева—несъмнено; нир-гунам—без материални качества; гуна-бхоктр—господар на гуни- теча—също.

Свръхдушата е първоначалният източник на всички сетива, но Тя е без сетива. Тя е непривързана, въпреки че поддържа всички живи същества. Тя е над гуните на природата, но в същото време е господар на всички гуни на материалната природа.

ПОЯСНЕНИЕ: Въпреки че Върховният Господ е източник на всички сетива на живите същества, Той няма такива материални сетива. В действителност индивидуалните души имат духовни сетива, но в обусловения живот те са покрити от материалните елементи и затова дейностите на сетивата се проявяват посредством материята. Сетивата на Върховния Господ не са покрити по този начин. Неговите сетива са трансцендентални и затова се наричат ниргуна. Гуна означава материални гуни, но неговите сетива са без материално покритие. Трябва да проумеем, че Неговите сетива не са точно като нашите. Въпреки че Той е източникът на всички наши сетивни дейности, Той има Свои трансцендентални сетива, които не са замърсени. Това е много добре обяснено в Шветашватара Упанишад (3.19), в стиха апани-падо джавано грахйта. Ръцете на Бога, Върховната Личност, не са материално замърсени и с тях Той приема всяко жертвоприношение, което Му се предлага. В това се състои разликата между обусловената душа и Свръхдушата. Той няма материални очи, но има очи, иначе как би могъл да вижда? Той вижда всичко — минало, настояще и бъдеще. Той обитава в сърцето на живото същество и знае какво сме правили в миналото, какво правим сега и какво ни очаква в бъдеще. Това се потвърждава и в Бхагавад-гйта: „Той знае всичко, но Него никой не Го познава." Казано е, че Върховният Господ няма крака като нашите, но може да пътува в пространството, защото има духовни крака. С други думи, Господ не е безличностен. Той има очи, крака, ръце и всичко останало, и понеже сме частици, неразделно свързани с Върховния Господ, ние също имаме тези неща. Но Неговите ръце, крака, очи и сетива не са замърсени от материалната природа.
Бхагавад-гйта също потвърждава, че Господ се появява такъв, какъвто е, посредством вътрешната Си енергия. Той не е замърсен от материалната природа, защото е неин господар. Във ведическата литература откриваме, че въплъщението Му е напълно духовно. Той има вечна форма, която се нарича сач-чид-ананда-виграха, и е изпълнен с всички съвършенства. Той е господар на цялото богатство и на цялата енергия. Той е най-интелигентният и е пълен със знание. Това са някои от характерните черти на Бога, Върховната Личност. Той е поддръжникът на всички живи същества и свидетел на всички дейности. Доколкото можем да разберем от ведическата литература, Върховният Господ е винаги трансцендентален. Въпреки че не виждаме главата, лицето, ръцете или краката Му, Той ги има, и когато се издигнем на трансцендентална позиция, ние можем да виждаме формата на Господа. Поради това, че сетивата ни са материално замърсени, не можем да видим Неговата форма. Затова имперсоналистите, които са все още под влиянието на материализма, не могат да разберат Божествената Личност.

ТЕКСТ 16

бахир антаьй ча бхутанам ачарам
чарам ева ча сукшматват тад авиджнейам
дура-стхам чантике ча тат

бахих.—отвън; антах—отвътре; ча—също; бхутанам.—на всички живи същества; ачарам—недвижещи се; чарам—движещи се; ева—също; ча—и; сукшматват—поради това, че е неосезаем; тат—това; авиджнейам—непознаваемо; дура-стхам—много далеч; ча—също; антике—близо; ча—и; тат—това.

Върховната Истина съществува отвън и вътре във всички движещи се и недвижещи се живи същества. Понеже е неосезаема, Тя не може да бъде видяна или разбрана с материалните сетива. Въпреки че е много, много далеч, Тя е и много близо до всичко.

ПОЯСНЕНИЕ: От ведическата литература научаваме, че Нарайана, Върховната Личност, се намира както вътре във всяко живо същество, така и вън от него. Тя присъствува в духовния и в материалния свят. Въпреки че е много, много далеч, все пак Тя е близо до нас. Това са утвържденията на ведическата литература. Асйно дурам враджати шайано йати сарватах. (Катха Упанишад 1.2.21) И понеже винаги е изпълнена с трансцендентално блаженство, не можем да разберем как Тя се наслаждава на цялото Си съвършенство. Ние не можем да виждаме и да разбираме с тези материални сетива. Затова във Ведите се казва, че с нашия материален ум и сетива не сме способни да разберем Бога. Но човек, който е пречистил ума и сетивата си чрез практикуване на Кршна съзнание в предано служене, може да Го вижда постоянно. В Брахма-самхита се потвърждава, че преданоотдаденият, който е развил любов към Върховния Бог, може да Го вижда непрекъснато. А в Бхагавад-гйта (11.54) се казва, че Той може да бъде видян и разбран единствено посредством предано служене. Бхактйа твананйайа шакйах.

ТЕКСТ 17

авибхактам ча бхутешу вибхактам
ива ча стхитам бхута-бхартр ча тадж
джнейам грасишну прабхавишну ча

авибхактам—без разделяне; ча—също; бхутешу—във всички живи същества; вибхактам—разделен; ива—като че ли; ча—също; стхитам—установен; бхута-бхартр—поддръжникът на всички живи същества; ча—също; тат—това; джнейам—да се разбере; грасишну—като поглъща; прабхавишну—като развива; ча—също.

Въпреки че Свръхдушата изглежда разделена между всички живи същества, Тя е неделима и установена като едно цяло. Въпреки че поддържа всяко живо същество, Тя унищожава всичко и дава развитието на всичко.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ се намира в сърцето на всеки като Свръх-душа. Означава ли това, че Той е разделен? Не. В действителност Той е едно цяло. Можем да дадем пример със Слънцето. Когато е в зенита си, то стои на определено място. Но ако някой се отдалечи на пет хиляди мили в която и да е посока и попита къде е слънцето, всеки ще отговори, че то грее над главата му. Във ведическата литература този пример се дава, за да се покаже, че макар и Върховният да е неделим, Той е установен като разделен. Там се казва също, че един и същ Вишну присъствува навсякъде благодарение на всемогъществото Си, така както Слънцето се появява на много места за много хора. И въпреки че Върховният Господ поддържа всяко живо същество, Той поглъща всичко по време на унищожението. Това се потвърждава в единадесета глава, в която Господ казва, че е дошъл да погълне всички воини, събрани на Курукшетра. Той споменава също, че под формата на време поглъща всичко. Той унищожава и убива всичко. По време на сътворяването Той дава възможност на всички да се развият от първоначалното си състояние, а по време на унищожението ги поглъща. Ведическите химни потвърждават факта, че Той е източникът на всички живи същества и всичко се намира в Него. След като бъде сътворено, всичко се крепи от Неговото всемогъщество, а след унищожението всичко отново се връща и остава в Него. Това са утвържденията на ведическите химни. Йато ва имани бхутани джайанте йена джатани джйванти йат прайантй абхисам-вишанти тад брахма тад виджиджнасасва. (Таиттирийа Упанишад 3.1)

ТЕКСТ 18

джйотишам апи тадж джйотис
тамасах парам учйатеджнанам джнейам
джнана-гамйам хрди сарвасйа виштхитам

джйотишам—във всички светещи тела; апи—също; тат—това; джйотих—източникът на светлина; тамасах—тъмнината; парам—отвъд; учйате—се казва; джнанам—знание; джнейам—да бъде узнато; джнана-гамйам—да се постигне със знание; хрди—в сърцето; сарвасйа—на всеки; виштхитам—установен.

Той е източникът на светлината на всички сияещи обекти. Той е отвъд мрака на материята и е непроявен. Той е знанието, Той е обектът на познанието, Той е целта на знанието. Той се намира в сърцето на всеки.

ПОЯСНЕНИЕ: Свръхдушата, Бог, Върховната Личност, е източникът на светлина във всички светещи тела, такива като Слънцето, Луната и звездите. От ведическата литература узнаваме, че в духовното царство няма нужда от слънца и луни, защото там е сиянието на Върховния Господ. В материалния свят брахмаджйоти, духовното сияние на Господа, е покрито от махат-таттва, т.е. от материалните елементи; затова в този материален свят се нуждаем от светлината на Слънцето, Луната, електричеството и т.н. Но в духовния свят няма нужда от тези неща. Ведическата литература недвусмислено посочва, че всичко се осветява от Неговото блестящо сияние. От това става ясно, че Той не е в материалния, а в духовния свят, който е много, много далеч от тук, в духовното небе. Това също се потвърждава във ведическата литература. Адитйа-варнам тамасах парастат. (Упанишад 3.8) Той е като Слънцето, вечно сияещ, но Той е далеч, далеч отвъд тъмнината на този материален свят.
Неговото знание е трансцендентално. Ведическата литература потвърждава, че Брахман е концентрирано трансцендентално знание. На личност, която силно желае да се пренесе в духовния свят, Върховният Господ дава знание, защото Той се намира в сърцето на всеки. Една ведическа мантра (Шветашватара Упанишад 6.18) казва: там ха девам атма-буддхи-пракашам мумукшур вай шаранам ахам прападйе. Човек трябва да се отдаде на Бога, Върховната Личност, ако въобще желае освобождение. Що се отнася до целта на крайното знание, във ведическата литература се утвърждава: там ева видитвати мртйум emu. „Единствено като Го опознае, човек може да излезе от кръга на раждането и смъртта." (Шветашватара Упанишад 3.8)
Върховният се намира в сърцето на всеки като върховен контрольор. Върховният има крака и ръце, които са навсякъде, а това не може да се каже за индивидуалната душа. Следователно трябва да приемем, че има двама познавачи на полето на дейностите: индивидуалната душа и Свръхдушата. Ръцете и краката на човека са локализирани, докато ръцете и краката на Кршна са навсякъде. Това е потвърдено в Шветашватара Упанишад (3.17): сарвасйа прабхум йшанам сарвасйа шаранам брхат. Бог, Върховната Личност, Свръхдушата, е пра-бху, т.е. господар на всички живи същества. Следователно Той е крайното убежище на всички живи същества. Така че не се отхвърля фактът, че Върховната Свръхдуша и индивидуалната душа са винаги различни.

ТЕКСТ 19

ити кшетрам татха джнанам джнейам
чоктам самасатах мад-бхакта етад
виджнайа мад-бхавайопападйате

ити—така; кшетрам—полето на дейностите (тялото); татха— също; джнанам—знание; джнейам—познаваемото; ча—също; уктам—описано; самасатах—накратко; мат-бхактах—Мой преданоотдаден; етат—всичко това; виджнайа—след като разбере; мат-бхавайа—до Моята природа; упападйате—достига.

Аз описах накратко полето на дейностите [тялото], знанието и познаваемото. Само Моите преданоотдадени могат да разберат това напълно и по такъв начин да достигнат до Моята природа.

ПОЯСНЕНИЕ: Господ описа накратко тялото, знанието и познаваемото. Това знание съдържа три неща: познавач, познаваемо и процес на познание. Взети заедно, те са наричани ВИ-джнана, т.е. наука за знанието. Чистите преданоотдадени на Господа могат да осъзнаят съвършеното знание. Другите са неспособни да го разберат. Монистите казват, че в крайната фаза тези три части стават едно, но преданоотдадените не приемат това. Знание и развиване на знание означава човек да разбере себе си в Кршна съзнание. Ние сме ръководени от материалното съзнание, но веднага щом пренесем цялото си съзнание в дейности за Кршна и осъзнаем, че Кршна е всичко, постигаме истинско знание. С други думи, знанието не е нищо друго, освен един предварителен етап към съвършеното разбиране на преданото служене. В петнадесета глава това ще бъде обяснено много изчерпателно.
Сега, обобщавайки, можем да разберем, че шести и седми стих, от маха-бхутани до четана дхртих, анализират материалните елементи и някои проявления на признаците на живот. Те се съединяват, за да оформят тялото, т.е. полето на дейностите. А стиховете от осми до дванадесети, от аманитвам до таттва-джнанартха-даршанам, описват процеса на знанието, чрез което разбираме двата вида познавачи на полето на дейностите — душата и Свръхдушата. След това стиховете от тринадесети до осемнадесети, които започват с анади мат-парам и продължават до хрди сарвасйа виштхитам, описват душата и Върховния Господ, или Свръхдушата.
По този начин тук са описани три неща: полето на дейността (тялото), процесът на разбиране, душата и Свръхдушата. Тук специално се подчертава, че само чистите преданоотдадени на Господа могат да разберат ясно тези три пункта. За тях Бхагавад-гйта е особено полезна. Те могат да постигнат най-висшата цел, природата на Върховния Господ, Кршна. С други думи, освен преданоотдадените, никой друг не може да разбере Бхагавад-гйта и да постигне желания резултат.

ТЕКСТ 20

пракртим пурушам чаива виддхй
анадй убхав апи викарамш ча гунамш
чаива виддхи пракрти-самбхаван

пракртим—материалната природа; пурушам—живите същества; ча—също; ева—несъмнено; виддхи—ти трябва да разбереш; анадй—без начало; убхау—и двете; апи—също; викаран—трансформации; ча—също; гунан—трите гуни на природата; ча—също; ева—несъмнено; виддхи—знай; пракрти—материалната природа; самбхаван—произведени от.

Трябва да разбереш, че материалната природа и живите същества са без начало. Техните трансформации и трите гуни на материята са продукти на материалната природа.

ПОЯСНЕНИЕ: Чрез знанието, което се дава в тази глава, човек може да разбере тялото (полето на дейностите) и познавачите на тялото (индивидуалната душа и Свръхдушата). Тялото е полето на дейността и е образувано от материалната природа. Индивидуалната душа, която е въплътена и се наслаждава на дейностите на тялото, се нарича пуруша, живо същество. Тя е единият от познавачите, а другият е Свръхдушата. Разбира се, трябва да знаем, че Свръх- душата и индивидуалното същество са различни проявления на Бога, Върховната Личност. Живото същество е вид Негова енергия, а Свръхдушата е една от личните Му експанзии.
Материалната природа и живото същество са вечни. Това означава, че те съществуват и преди сътворяването. И материалното проявление, и живите същества са от енергията на Върховния Господ, но живите същества са от по-висша енергия. Както живите същества, така и материалната природа са съществували преди проявяването на този космос. Материалната природа е била погълната от Бога, Върховната Личност, Маха-Вишну, и когато е станало нужно, е била проявена посредством махат-таттва. Живите същества са също в Него, но понеже са обусловени, нямат склонност да служат на Върховния Господ. Затова те не са допускани в духовното небе. Но с появата на материалната природа тези живи същества отново получават възможност да действуват в материалния свят и да се подготвят за влизане в духовния свят. В това се състои тайната на материалното творение. В действителност живото същество по своя произход е духовна частица, неразделно свързана с Върховния Господ, но поради непокорството си то става обусловено от материалната природа. Всъщност няма значение как тези живи същества, или висши същества, които водят началото си от Върховния Господ, са влезли в контакт с материалната природа. Бог, Върховната Личност, обаче знае как и защо е станало това на практика. В писанията Господ казва, че привлечените от материалната природа са изложени на трудна борба за съществуване. Но от описанията на тези няколко стиха трябва окончателно да си изясним, че всички трансформации и въздействия на материалната природа чрез трите гуни са също дело на материалната природа. Всички трансформации и цялото разнообразие сред живите същества се дължат на тялото. В духовно отношение обаче всички живи същества са еднакви.

ТЕКСТ 21

кариа-карана-картртве хетух пракртир
учиате пурушах сукха-духкханам
бхоктртве хетур учйате

карйа—от следствието; карана—и причината; картртве—по въпроса за сътворяването; хетух—инструментът; пракртих—материалната природа; учйате—е казано; пурушах—живото същество; сукха—в щастие; духкханам—и нещастие; бхоктртве—в наслада; хетух—инструмента; учйате—е, казано, че е

За природата се казва, че е причината на всички материални причини и следствия, а живото същество е причина за различните страдания и наслади в този свят.

ПОЯСНЕНИЕ: Различните проявления на тела и сетива при живите същества са дело на материалната природа. Има 8 400 000 различни форми на живот и всички те са творения на материалната природа. Те възникват от различните сетивни наслаждения на живото същество, което по този начин пожелава живот в едно или в друго тяло. Когато е поставяно в различни тела, то изпитва различни видове щастие и нещастие. Неговото материално щастие и нещастие се дължи на тялото му, а не на самото живо същество такова, каквото е. Без съмнение, естественото състояние на живото същество е състояние на наслаждение, т.е. това е истинското му състояние. Поради желанието си да господствува над материалната природа то е в материалния свят. В духовния свят това не съществува. Духовният свят е чист, а в материалния свят всеки упорито се бори, за да осигури различни удоволствия на тялото. Може би ще бъде по-ясно, ако се каже, че тялото е резултат от дейностите на сетивата. Сетивата са средства за удовлетворяване на желанията. И така, съвкупността „тяло и инструменти-сетива" се дава от материалната природа и както ще стане ясно в следващия стих, живото същество е благославяно или наказвано с условия на живот според миналите си желания и дейности. В съответствие с желанията и дейностите на живото същество материалната природа го поставя да живее при различни обстоятелства. Самото живо същество е причината да бъде поставяно в определени условия на живот, то е причина за наслажденията и страданията, които го съпътствуват. Веднъж попаднало в даден вид тяло, то е под контрола на природата, защото тялото е материя и действува в съответствие със законите на природата. Тогава живото същество е безсилно да промени този закон. Да предположим, че съществото е поставено в тяло на куче. Щом е поставено в тялото на куче, то трябва да действува като куче. То не може да действува по друг начин. И ако живото същество бъде поставено в тяло на свиня, то е заставено да яде изпражнения и да действува като свиня. По същия начин, ако живото същество бъде поставено в тяло на полубог, то трябва да действува в съответствие с тялото си. Това е законът на природата. Но при всички обстоятелства Свръхдушата е заедно с индивидуалната душа. Това се обяснява във Ведите (Мундака Упанишад 3.1.1) по следния начин: два супарна сайуджа сакхайах. Върховният Господ е толкова милостив към живото същество, че винаги придружава индивидуалната душа и при всички обстоятелства присъствува като Свръхдуша, т.е. Параматма.

ТЕКСТ 22

пурушах пракрти-стхо хи бхункте
пракрти-джан гунан каранам
гуна-санго "сйа сад-асад-йони-джанмасу

пурушах—живото същество; пракрти-стхах—като се намира в материалната енергия; хи—със сигурност; бхункте—се наслаждава; пракрти-джан—създадена от материалната природа; гунан— гуни на природата; каранам—причината; гуна-сангах—връзката с гуните на природата; асйа—на живото същество; сат-асат—в добро и зло; йони—форми на живот; джанмасу—в раждания.

По този начин живото същество, което се намира в материалната природа, следва различни начини на живот и се наслаждава на трите гуни на природата. Това се дължи на контакта му с материалната природа. Така то се среща с доброто и злото в различните форми на живот.

ПОЯСНЕНИЕ: Този стих е много важен за разбирането на това, как живото същество преминава от едно тяло в друго. Във втора глава се обяснява, че живото същество преминава от едно тяло в друго, както човек сменя дрехата си. Тази „смяна на дрехите" се дължи на привързаността му към материалното съществуване. Докато е привлечен от това фалшиво проявление, човек продължава да преминава от едно тяло в друго. Поради желанието си да господствува над материалната природа той се поставя в такива неблагоприятни обстоятелства. Под въздействието на материалните желания понякога живото същество се ражда като полубог, понякога като човек, понякога като животно или като птица, като червей или като водно животно, като светец, като насекомо. И така, тези раждания идват едно след друго. Във всички случаи живото същество си мисли, че е господар на обстоятелствата, но всъщност то е под влиянието на материалната природа.
Тук се обяснява как то е поставяно в различни тела. Това става в резултат на свързването му с различни гуни на природата. Ето защо човек трябва да се издигне над трите материални гуни и да се установи на трансцендентална позиция. Това се нарича Кршна съзнание. Ако човек не се установи в Кршна съзнание, материалното му съзнание го заставя да преминава от едно тяло в друго, защото то има материални желания от незапомнени времена. Но човек трябва да промени концепцията си. Тази промяна може да се осъществи единствено посредством приемане на знание от авторитетни източници. Най-добрият пример е пред нас: Арджуна слуша науката за Бога от Кршна. Ако живото същество се отдаде на този процес на слушане, то ще изгуби дълго подхранваното си желание да господствува над материалната природа и постепенно, в съответствие с намаляването на отдавнашното му желание да господствува, ще започне да се наслаждава на духовно щастие. В една ведическа мантра се казва, че колкото повече човек разширява знанието си в общуване с Бога, Върховната Личност, толкова повече той се наслаждава на вечния си и блажен живот.

ТЕКСТ 23

упадраштануманта на бхарта бхокта
махешварах параматмети чапй
укто дехе "смин пурушах парах

упадрашта—наб



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6184496
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031