Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2013 18:46 - Трансцендентален персонализъм - глава 1
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 411 Коментари: 0 Гласове:
0



           image              Личността във времето В тази глава са развити три предварителни условия. 1)   Съществото (самоличността или Аз-ът) е вечно лич­ностно: по своята същност аз съм личност. 2)     Вземането на решения (изборът между истина и грешка) е основно за моята личност. 3)   Онази част от мен, определена като "човек", живо съ­щество във времето, есянката на личността, създаде­на от материална енергия. Ние вземаме разни решения, като в съзнанието си приемаме, че даден шанс или възможност е "правилна", "по-добра" или "надеждна", а друга не е. По този начинчувстващите същества чертаят своето движение през живота. Материалните елементи обаче се дви­жат като облаците в небето. Но облаците не решават далиопределена посока е "правилна", "по-добра" или "на­деждна", а друга не е. Какво може да означава един облак да направи погрешно движение? Даже в предишното из­речение да заменим думата "облак" с "компютър", въп­росът остава без отговор поне от гледна точка на ком­пютъра, понеже компютърът няма гледна точка. Казано с други думи, дадена личност има в съзнание­то си меню от възможни ходове и волева независимост да избира от това меню ход, който при дадените обс­тоятелства интуитивно схваща като най-добър. Въп­реки че се движи, облакът не притежава съзнание, неза­висимост и интуиция. Наистина компютърът върши по-добра работа от облака в смисъл, че изглежда като да има съзнание - както се е случило през май 1997 в Ню Йорк, когато компютърът на IBM Deep Blue 2 победилгросмайстора Гари Каспаров в шахматно състезание. (Всъщност това било само техническа победа, понеже Каспаров спечелил първата партия и напуснал играта при втората.) Един месец по-късно списанието NewScientist (стр. 28) отбеляза, че Deep Blue ... ... "не може да направи разлика между смисъла в шахмата и безсмислицата и е сляп за това какво изобщо представля­ва една позиция в шахмата или една цяла игра. ... Забравете за изкуствения интелект. Deep Blue е продукт на човешкия интелект в съвременните компютърни технологии." Така компютърът няма гледна точка за това кое е правилно и кое - погрешно. Какъвто и избор да изглеж­да способен да направи, той всъщност е предварителнообмислен от съзнателен програмист. Със свръхчовешка скорост компютърът сляпо следи схемите на предва­рително обмислените ходове, когато така му нареди съзнателният потребител. Потребителят вкарва раз­лични възможности за избор, които компютърът меха­нично обработва и довежда до логически заключения. Но само потребителят вижда тези заключения като "пра­вилни", "по-добри", "надеждни" или "погрешни"; понеже машината не вижда нищо, тя не прави преценки за стойността. С триадата програмист-компютър-потребител можем да направим полезна аналогия, за да разберем триадата Свръхдуша-тяло-душа, представена във ведическите свещени писания. Компютърният хардуер и соф­туер работят според сложна архитектура от правила, създадени от програмисти, които предвиждат компю­търът да изпълнява определени задачи. Една от зада­чите е саморегулиране. За това са предвидени системи­те BIOS, часовникът, екранната защита и електрозах­ранването. Друга задача е обработката на команди и данни, вкарвани от потребителя. Затова са предвиде­ни процесорът, хардуерът и алгоритмичният софтуер. Трета задача е извличането на обработени данни. За това са създадени екранът на монитора и принтерът, свързан с компютъра. По подобен начин Свръхдушата е създава системи за саморегулиране на тялото като дишане, кръвоснабдяване, имунна система, храносмилателна система, автономна нервна дейност и така нататък. И тялото, също като компютъра, е програмирано да реагира на сетивните данни и командите, вкарани от оператора, т. е. душата. Изчислено е, че в продължение на един живот от осемдесет години човешкият мозък обработва около 10 терабайта данни - достатъчно, за да се запълнят 7 1100 000 000 000 000 дискети. Правилото тук е същото като при компютрите: "вкарваш боклук, излиза боклук" ако операторът зададе зле избрани команди, ще получи и лоши резултати. В Шримад-Бхагаватам 5.1.13-17 научаваме, че Свръхдушата програмира физическите тели за раждане и смърт, дейности, жалби, илюзия, стpax от бъдещето, щастие и нещастие, докато -  също като на компютърни оператори - на индивидуалните души им е позволено да използват тези тела според ведическите предписания (също както този, който използвакомпютър, следва наръчници, съставени от създателите на хардуера и софтуера). Ако операторът не  контролира тялото си според тези предписания, той нарушава природните закони и подлежи на страдания. Понеже съвременната култура е невежа по отношение на ведическите предписания, човечеството страда от постоянен страх от бъдещето. Днес правенето на избор в живота е преизпълнено с тревоги - да продължа ли учениетоси, или да напусна и да започна работа? Да слушам ли покорно шефа, или да протестирам и да се боря за правата си? Да се скарам ли, или да се сдобря с Пеги и Сю? Повечето от нас се надяваме, че един ден ще можем да загърбим стреса от вземането на решения и да постигнем вътрешно състояние на покой и увере­ност. С тази цел някои мислители предполагат, че от­въд личностния Аз трябва да има някакъв "съвършен Аз". При съвършения Аз избор не се прави. Осъзнавайки, че не сме личности, ние се освобождаваме от стреса на вземането на решения. Както твърди авторът на една книга за съвременните представи за личността: "По същество няма чувство за личностния Аз. Никой не прави нищо, няма нищо, никой не е ръководен. Вниманието е насочено към хармонична връзка с другите хора и заобикаля­щата среда; и в това състояние на ума ние действаме ес­тествено и правилно, без да осъзнаваме личните си мисли или чувства." Това е форма на една широко разпространена философия, известна като имперсонализъм или неутрален монизъм. Тя описва най-висшето съзнание като неут­ралност, при която избор не се прави дори при извърш­ване на някаква дейност. Във върховното състояние на ума всички функции са автоматични, както при компю­търа. (Поддръжникът на механистичната теория вярва, че тъй като нищо - нито човекът, нито машината - няма душа, човек по същество функционира като ма­шина; имперсоналистът е убеден, че тъй като всичко - и човекът, и машината - участва в един неутрален монистичен абсолют, човек по същество функционира като машина.) Но имперсоналистът няма неутрално отношение към своето учение. За него имперсонализмът е правилната философия, а останалите гледни точки са погрешни, фактът, че избира определена фи­лософия, показва, че е личност, а не някаква безличностна неутралност. Ами състоянието на ума, описано по-горе, при което човек функционира "в хармония" с всичко около себе си? Имперсоналистът казва, че то се постига, като се заглуши светското дърдорене на ума, докато в центъра  на възприятието и действието не остане само еднакухина от празно съзнание. Персоналистът отвръща, че тази кухина рано или късно отново ще бъде запълнена с дърдорене, освен ако не изберем да служим на лич­ностната воля на божественото и като резултат бъдем избрани да приемем любовно Насочване. Този взаимен, споделян между индивида и Бог личностен избор, при който няма място за умствено състояние на покойзащото умът е изцяло съсредоточен върху нектарните любовни взаимоотношения с Бога, се нарича лила (трансцендентални забавления). Аз-ът и вълните на времето За личността мигът на решение е винаги сега. Реше­нието, което вземам в настоящето, е повлияно от миналия ми житейски опит. И това решение е насоченокъм онова, което се надявам да бъде едно по-добро бъде­ще. Но сърцевината на моята личност, решаващият Аз, съществува в едно непрекъснато настояще, непрестанно люляно от кала-строта - вълните на времето, плискащи се из ума.Моите спомени от миналото и мо­ите надежди и страхове за бъдещия свят проблясват върху тези вълни като искрици светлина върху повърх­ността на езеро. Някои философи твърдят, че Аз-ът , носещ се из сегашнотое просто това, което се случва да мисля в момента, било за миналото, било за самия сегашен момент или за бъдещето. Но ако аз съм това, което мисля, тогава кой решава какво мисля? Докато пиша тези думи, мисля за пътуването с кола, на което потеглям утре към Атина, Гърция. Ако тази мисъл е всичко, кое­то аз съм точно в този миг, дали тази мисъл е решила да мисли тази мисъл? Сега промених мисълта си и мис­ля за едно пътуване до Щатите преди няколко месеца. Дали тази мисъл ме е накарала да мисля тази мисъл? Някои твърдят, че аз съм сетивните данни, които въз­приемам точно сега и че това извършва мисленето. С други думи, един вързоп възприятия (всичко, което от един миг в следващия аз чувам, усещам, виждам, вкус­вам и помирисвам - това съм аз) избира да обръща вни­мание на тази или онази идея. Но пак: точно сега аз виждам пред себе си екрана на компютъра. Дали товавъзприятие е избрало да вижда това възприятие? Сега се обърнах и погледнах етажерка за касети вдясно от мен. Дали тези касети налагат волята си върху моето съзнание? Очевидно не. Аз-ът , взимащ решение - личността - се различава ясно от мислите и възприятията, които избира. И понеже то е винаги различно отвсичко, което времето му доставя да възприема и за ко­ето да мисли, то е вечно. Вечното, непосредствено присъствие на собствената ми личност не е потвърдимо от сетивното възприятие така, както бих могъл да проверя съществуването на някакъв материален обект. Нито пък се подраз­бира от моите логически спекулации. Всичко, което въз­приемам и мисля, идва и си отива. Моето присъствие просто е. Моето преживяване на възприятия и мисли е определен от времето контекст, в който аз - изплъзва­щата се личност - съм "излят". Само в този контекст аз мога наистина да видя себе си и да мисля за себе си като придобиващ сили, ограничаван, трансформиран, изкривяван и наказван от бремето. Този контекст на­ричаме нашата "човешка природа".
Ограничената свободна воля Макар човешкият контекст да не представлява лич­ността, той е неговият начин на себе-представяне. Човек се представя пред себе си и другите чрез своитевъзприятия, привличания, отвращения, емоции, мисли, спомени, убеждения, разговори, действия и взаимоотно­шения. Но неговият начин на себе-представянене е са­мият той. Отново, това е сянката на личността, сформирана от биологически, психологически и общест­вени материали. Така човек невинаги предпочита да участва в собствения си начин на себе-представяне. Той често е неудовлетворен, срамува се, дори се гневи от това, което представя. И все пак, за добро или за зло, това е образът на неговия Аз. Ето я разкрита най- важната истина за нашата личност и власт да правим избор: ние сме ограничени. Нямаме свободната воля да бъдем всичко, което бихме искали да бъдем. Може да се попита дали изобщо имаме някаква свобо­да. Дали действията, които ни изглеждат продукт на собствената ни воля, вече не са предопределени да се случат? Ако е така, тогава къде е нашата власт да правим избор? Много хора смятат, че животът е на­пълно извън техния контрол. Но това само по себе сиговори за свободна воля. Как би могъл човек да усеща надвисналата над него съдба като препятствие, ако същевременно не усеща и свободната воля в себе си?Късчето свободна воля, явяващо се като неговото неу­довлетворение, показва, че колкото и да се излива в ог­раничения от времето образ на своя Аз, от това изли­ване той никога не се изпразва. Той никога не става из­цяло това, което представят неговите действия, колкото и добри или лоши да са те. Този факт е очевиден визказването: "Не бях на себе си, когато го направих". Непривързаността започва с това осъзнаване. Силата на волята е основна за личността, но както и другите сили, ние можем да я укрепваме или отслаб­ваме в определени граници. Като развива непривързаност, личността укрепва волята си и придобива повече контрол върху живота си. Като развива привързаност, личността отслабва волята си и губи контрол. Но сво­бодната воля не може при никакви обстоятелства да бъде угасена или всемогъща. Матрицата или полето на дейностите Някои съвременни философи описват човешкото съ­щество като матрица.Речниковото определение на матрица е "калъп" или "форма", в която нещо - в случая "излятата" личност - се отлива или оформя. Модерната психология определя матрицата като модел на фи­зически, емоционални и символични (т.е. умствени) преживявания за цял живот. Бхагавад-гита нарича този модел кшетра- "полето" на физическите, емоционални­те и умствените дейности на дадена личност. Можем да сравним кшетрата с поле на силата - понятие, срещано във физическите науки. Например нав­сякъде, където тече електрически ток, той е заобико­лен от поле от магнитна сила. Това поле, представля­ващо определена структура от привличане и отблъск­ване, взаимодейства със същия поток електричество, което тече през него, за да промени траекторията му.Взаимодействието може да бъде контролирано интели­гентно. Електроинженерът знае как да улови потока и да го накара многократно да променя посоката на дви­жението си. Това поражда мощни електромагнитни вълни, които могат да пренасят информация. Тези въл­ни или излъчвани сигнали предават "световете", които преживяваме, чрез средствата на радиото и телевизията. По подобен начин матрицата, заобикаляща потока ни съзнанието и взаимодействаща с него, е поле на мощни фактори на опита. "Фактор", това е сила, коя­то ни информира и предизвиква промяна. "Опит", това е доказателство в първо лице за съзнанието, проявява­що се като разбиране на онова, което се случва във вът­решния и външния свят. Даден "фактор на опита" огъ­ва и оформя това разбиране чрез привличане и отблъскване, като ни информира за физическите, емоционални­те и умствените светове. Съществува и друг интересен паралел между кшетрата и модела на силовото поле. Науката ни казва, че електричеството и магнетизмът са два аспекта на еднаелектромагнитна реалност. По подобен начин съзнанието и факторите на неговия опит са два аспекта ни една божествена реалност, Брахман. Съзнанието е дух.Факторите са материя в две категории елементи стхула (грубите елементи земя, вода, огън, въздух и етер) и сукшма (фините елементи ум, интелект и фалшиво его). Над Брахман от материя и дух се намира Парабрахман (Свръхдушата или Върховната Личност), "електротехникът", който контролира и двете. Факторите на опита Първият сред факторите на опита е фалшивото его силата, която държи душата привързана в материал­ното поле. Следващият е умът, който "прожектира" опита. Тази прожекция може да се разбира по два начи­на Единият е като на киноекран, върху който се появяват нереални, но завладяващи образи. Другият е катопреминаване през филтриращ екран. Умът обръ­ща вниманието си към някои образи, смятайки ги за желани или опасни, но пресява други образи като неваж­ни. Тази филтрираща функция е известна още като ин­телигентност, защото чрез интелигентността разг­раничаваме важното от неважното. Например сетив­ните данни, регистрирани във формата на привлека­телна жена върху екрана на един мъжки ум, неизбежно съдържат противоречиви образи: всяко физическо тяло,независимо от естетическото удоволствие, което дос­тавя неговият външен вид, е изпълнено с несъвършенс­тва. Но щом интелигентността се отдаде на наслаждение от женската форма, тя филтрира и пренебрегва противоречивите образи. Зад тази "редакторска функ­ция" стои изборът на съзнателния Аз. В Бхагавад-гита са изредени и допълнителни факто­ри на опита: признаците на живот, възприемащите и активните сетива, сетивните обекти, убежденията,желанието, омразата, щастието и нещастието. Поне­же всеки фактор има силата да привлича и отблъсква съзнанието, той предизвиква личността да прави из­бор. Силата на факторите да ни въздействат, да ни ка­рат да избираме, произлиза от времето. Факторите оформят нашия човешки опит според природните закони. Наистина матрицата на опита се оформя и пре оформя живот след живот не само каточовешки опит, а и като опита на 8 400 000 вида. Това постоянно преоформяне е известно като смяната на телата или прераждане. Процесът е обобщен във фра­зата пракрите крияманани (в Бхагавад-гита 3.27). Преведена от Шрила Прабхупада в един от неговите коментари, пракрите крияманани означава "живото същество се контролира от полубоговете според законите на материалната природа".
Колелото на съдбата Полубоговете са личности също като нас. Те обаче притежават огромна власт и влияние във Вселената. Макар да са напълно извън нашата матрица, функцио­нално те са представени в нея чрез материалните фак­тори на нашия опит. Как точно полубоговете взаимо­действат с нас чрез тези фактори, се определя от раз­писанието на природния закон. Това разписание хората наричат съдба или орисия.Още от древни времена цивилизованите народи са се опитвали да разгадаят разписанието на съдбата си чрез астрологическите знаци, които кала-чакра или колелото на времето върти в небесата. Според какъв природен закон полубоговете опреде­лят разписанието на нашата съдба? Според закона на трите проявления (три-гуна) на действието (карма).Всеки един ден от нашия живот подтиците да дейст­ваме ни карат да избираме какво да извършим като следваща стъпка. Подтици от всякакъв вид - усещания, идеи, емоционални настроения, места в пространството и тъй нататък - се пораждат от трите проявления на природата: добро (саттва-гуна), страст(раджо-гуна) и невежество (тамо-гуна). Според подти­ците, на които реагираме, се разбира в кое конкретно проявление на природата са нашите действия. Напри­мер действия, регулирани от свещените писания и из­пълнявани със спокоен ум, без привързаност и без да са мотивирани от материални резултати, са в проявле­нието на доброто. Действия, извършвани с големи уси­лия и от човек, стремящ се да удовлетворява желания под влиянието на фалшивото его, са в проявлението настрастта. Действия, извършвани в заблуда, пренебрег­вайки предписанията на свещените книги, с невнима­ние по отношение на греховните реакции, с насилие и нещастие, са в проявлението на невежеството. Действията във висшето проявление (саттва-гуна) пораждат добра съдба, действията в средното проявление (раджо-гуна) - смесена съдба и действията в низ­шето проявление (тамо-гуна) - нещастна съдба. Съд­бата, която ни сполита сега, не е нищо друго, освен ре­зултат от нашите дела, извършени в предишно състо­яние на съществуване. Няма такова нещо като шанс. Това, което ни се струва случайно, всъщност е правосъ­дие, раздадено от полубоговете според закона на карма. Проявленията на карма се движат и изменят във времето и пространството. Действие, което е добро в определено време, място и обстоятелства, може да елошо в друго време, на друго място и при други обстоя­телства. Една съвсем проста аналогия е тази с правилата за движението по пътищата в различните страни: в Англия е "добро" да се шофира в лявата страна на пътя, но от другата страна на Ламанша е "лошо". Дали това, което правим във всеки един момент, е добро или лошо, се определя от проявленията, а не от нашите лични представи за правилно и погрешно. За едно човеш­ко същество е невъзможно правилно да прецени как тези проявления се променят от един момент в следва­щия. Но полубоговете знаят и съответно ни награжда­ват или наказват непогрешимо. Такакармата неиз­бежно дава добра, смесена или лоша съдба, независимо от това колко искрено - според собствените ни изчис­ления - се опитваме да правим само добро. И така, да обобщим: личността е вечно същество с ограничена свобода на избор. Нейното съзнание за това какъв избор и предстои да направи се оформя от обвър­заните с времето материални явления, включващи опи­ти и преживявания, които са физически, емоционални и умствени. Явленията, които сега преживява човек, са резултати от негови минали действия. Тези реакции са изградени от полубоговете според трите проявления на действията. В съответствие с неговите минали действия сега човек има добри, средни или лоши физи­чески, емоционални и умствени преживявания. Всички тези преживявания и опит са временни. И сред матрицата на моя опит към какво в крайна сметка се стремя аз като личност? Отговорът е сво­бода. "Каквото е светлината за очите - е казал единмъдрец, - каквото е въздухът за дробовете, каквото е любовта за сърцето, това е свободата за душата на чо­века." Всеки иска освобождение, обяснява Шрила Праб­хупада, защото това е органическото положение на душата. Органически ние сме вечни, в съвършено знание, изпълнени с щастие. Материалният опит обаче по­тиска опита на нашата изначална природа. Сега сме подчинени на времето, невежеството и нещастието, вътрешно присъщо на всички нас е да копнеем за осво­бождение от това потисничество. Три неверни представи за свободата Освободената личност е свободна да прави истински избор. Истинският избор е осъществим там, където има възможности за истинско удовлетворение. За съ­жаление матрицата на нашия опит не ни позволява свободен избор. Защо? Отговорът е съвсем прост: ние сме вечни, а възможностите, с които разполагаме втози свят, не са. Ние желаем да изпитваме чисто бла­женство, а възможностите, с които разполагаме в този свят, са примесени с нещастие. Изборът такъв, какъвтого познаваме сега, в рамките на матрицата на настоящия ни опит, не притежава същност. Ние из­бираме сенки - на любовта, на работата, на обществе­ния живот, на отдиха и тъй нататък които се появяват и изчезват във времето. И все пак в пределите на нашия опит изглежда много трудно да разберем, че не притежавамереална свобода на избора. Матрицата дори ни осигурява три представи за свободата - в доб­ро, в страст и в невежество. За съжаление те не са ре­ални. Макар в основата си също да е погрешна, сатвическата (на доброто) представа за свободата е висша спрямо останалите. Тук личността се стреми към свобода чрез знание и морал - добродетели, които силно разширяват способността за непривързаност. Но както предупреждава Шрила Прабхупада, знанието и моралът не ни дават власт над сетивата, над очите, езика, носа, ухото и осезанието. Дори и в проявлението на доброто съзнанието си остава подчиненоот всички страни на физически, емоционални и умствени явления, възникващи неконтролируемо от добрата, смесената и лошата съдба. Един учен, морален човек възприема тези явления по аналитичен, улегнал, спокоен начин. Понеже е непривързан към своите възприятия, той може да мисли себе си за освободен, факт е, че знанието и непривързаността освобождават ума от несигурност. Ноако в сигурността на своя ум той си остава привикнал към живот в затвора на светските усещания, ученият човек не е истински освободен. В Раджа Видя,глава 7,  Шрила Прабхупада обяснява: "Доброто също представлява един вид зараза. В доброто човек осъзнава своето положение, трансценденталните въпроси и т.н., но неговото несъвършенство е там, че си мисли: "Сега вече разбрах всичко. Сега вече съм добре". Той иска да си остане тук. С други думи, човекът в проявлението на добро­то става първокласен затворник и, понеже е щастлив в зат­вора, иска да остане там."



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6002178
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930