Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2013 18:42 - Духовно родословие-Човешките монади 2ч.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 737 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.09.2013 19:02


                                                Човешките монади   Разгледахме повърхностно йерархиите и полето на еволюцията и сега можем отново да се върнем към изучаването на Четвъртата йерархия - тази на човешките монади, чието предназначение е да станат хора в Земната верига. А тази верига е четвъртата, веригата на борбата, на равновесието, където Духът и материята трябва да се съединят по такъв начин, че най-възвишеното и най-ниското, двата полюса на природата, да се срещнат и да създадат   сложното същество човек - изходната точка на висшата еволюция. Освен това монадите сега се намират на четвъртата планета, нашата Земя, планетата на борбата и равновесието, която   за останалите планети от Земната верига е същото, което е и цялата Земна верига за другитепланети. Така че монадите сега се намират в самия център на борбата, в точката, където   борбата е най-ожесточена, сред най-големите трудности на същинското планетно Курукшетра. Значи тук, на четвъртата планета от Четвъртата верига, става голямата борба   между Духа и материята, която трябва да завърши с възтържествуването на Духа.                                   Определение на думата “човек”   В казаното до тук аз си послужих със словосъчетанието “човешка монада”, а сега ще обясня какво разбира окултизмът под думата “човек”.   Човекът е същество, в което, независимо коя част на Вселената обитава, най-висшето- Духът и най-нисшето - материята са съединени чрез ума. Това същество, следователно, е   един проявен бог, който върви от победа към победа и се губи в необозримото бъдеще, което го очаква. “Човекът” не е непременно такъв, какъвто го виждаме днес тук, той може да има   милиони образи. Думата “човек” означава онова същество, в което Дух и материя са си подали ръце, в което те са достигнали или ще достигнат равновесие; същество, в което Духът е победил материята или ще я победи.   Каквото и да е съществото, в което се срещат тези условия, окултизмът го нарича “човек”. Следователно тази дума не е приложима само към нашата човешка раса, толкова   незначителна по отношение на огромната човешка йерархия. За да посочи по-точно мястото на човека в еволюцията - Елена Блаватска казва, че всяко едно същество на тая Вселена трябва да мине през човешкото царство, ако още не го е минало. Ако стои по-високо, значи го е преминало, а ако стои по-ниско, значи му   предстои да го мине в бъдеще. Това не е въпрос само за тази раса или тази планета.   Съществото “човек” е арена на борбата на Духа с материята и всяко същество трябва да извърши тази битка и да излезе победител от нея преди да влезе в своето “Царство Божие”.   Монадата е божественият дух, който е горният полюс у човека, роден от самия Ишвара или по-точно роден от Него и образуващ един център на Неговия живот, “една част от Мене”.   “Вдигни очи, о Лану! Какво виждаш над теб в тъмното полунощно небе - една светлина или безброй светлини? - Аз чувствам единния пламък, о Гурудева, аз виждам безчисленото множество от неотделените искри, които блестят в него.” Пламъкът - това е Ишвара в своята проява като Първи Логос. Искрите, които не се откъсват, са монадите - човешки и други. Волята на Ишвара за проява действа върху тези Негови частици, неразделни от Него,   и ги води към материалния свят. Те преминават във Втория Логос и пребивават в Него като истински синове на Отца си. От Третия Логос те получават печата, който дава на всяка  монада духовна индивидуалност, едно бледо очертание на отделност. След това монадите влизат в направленията, които от три стават седем и всяка група приема цвета на Планетния Логос, в който тя влиза, като седемте цвята се преплитат във великолепни снопчета от   ослепителна светлина - първият хоров небесен танц, слънчевата Расалила(Танц на сътворяването, роден и изпълняван от Кришнас всички пастирки, копнеещи по него едновременно, което е “податка, че не става въпрос за личността, а за присъствието на
духовната му цялост и жизнено начало в света на желанието, за астралното му всеотдаване....и ако приемем, че жената – Ева, е астралното тяло на човека, ще оценим доколко много съзнания Кришна се докосва, за да ги наплоди) - докато във всеки Планетен Логос седемте цветни лъча се проявяват като седморен блясък, в койтопреобладава собствения цвят. Ето защо се казва, че всеки човек е роден под влиянието на тази или онази планета, защото във всяка планета от всяка верига се вливат 7 групи монади,
  всяка от които носи цвета на особената звезда, която е негов Отец.   Все още монадата не е готова да предприеме своето дълго пътешествие, защото вниманието й не е обърнато към външния свят; трите лица на нейната природа (отражения от   трите лица на Ишвара) си въздействат взаимно вътре в нея и не са обърнати все още навън към Вселената. Но ето че започват да слизат посредством творческите йерархии.   Първата йерархия им предава животоносната вибрация, която събужда към външен живот Волята, духовния аспект. Втората йерархия дава импулса, който по същия начин   събужда Мъдростта, или интуитивния аспект, а Третата йерархия събужда Активността, или умствения аспект. Събудена по този начин да обърне погледа си към външния свят,   Монадата е готова за слизане.   Когато се преминат тези подготвителни етапи, многобройните монади, които трябва да станат хора, са вече достигнали своя дом и ще останат там безброй векове. Те съставят   Четвъртата йерархия, готова да се впусне в своето дълго пътешествие. Всяка от тях е един “Дхиян Кохан, различен от другите и с присъща своеобразна духовна индивидуалност”[20],   но от естество тъй фино и възвишено, че те не могат да влязат в Петорната вселена, т.е. в петте свята (полета) на грубата материя. Но трябва да се намери някакво средство за това,   защото техните божествени сили трябва да се осъществят в света, който ги очаква. По същия начин както Слънцето излъчва материя чрез своите мощни трептения, които наричаме лъчи,   така и монадата, действайки върху атомичната природа на духовния, интуитивния и умствения светове, които я заобикалят (както етера на пространството заобикаля Слънцето),   поражда трептения в тези полета и създава по този начин един троен лъч по подобие на троичното й естество. В тази своя дейност монадите са подпомагани от Петата и Шестата   йерархии, които са преминали преди тях този процес. Петата йерархия води вибрационната вълна на аспекта Воля до духовния атом на Волята, като духовният атом, който трепти под   въздействието на Воля-аспекта, се нарича Дух. Шестата йерархия води вибрационната вълна на аспекта Мъдрост до интуитивния атом, като той, трептящ под влиянието на Мъдростта, се   нарича Интуиция. Накрая същата Шеста йерархия води вибрационната вълна на аспекта   Активност в умствения атом, който като трепти под влиянието на тази активност, се нарича Ум. Ето как възниква Дух-Интуиция-Ум - монадата в проявената Вселена, като лъчът на   истинската монада остава отвъд Петорната вселена.   Такава е мистерията на Бдителя, Наблюдателя, на бездейния Дух, който пребивава винаги в своето тройно естество в собствения си свят и който живее в света на хората посредством лъча, който оживява сенките му - преходните земни съществувания. Писано е в   стиховете на Дзиян: “Пламъкът рече на искрата: Ти - си аз самият, мой образ и моя сянка; аз съм облечен в тебе и ти си моя дреха (мой носител) до деня, когато ще се каже “Бъди с нас!”, когато ти отново ще станеш аз самият и други “аз” и “ти”.Пламъкът, т.е.   монадата, пуска навън нишката-живот, тройната нишка, изпредена от собствената му природа и върху тази нишка Сутратма, “Конец-душата”, се нижат всички въплъщения -сенки. “Бдителят и неговите сенки, които са толкова, колкото са превъплъщенията на   монадата, са едно. Бдителят, или Божественият прототип, стои на най-горното стъпало на стълбата на битието, а сянката - на най-долното. Бдителят е “Нашият Отец, Който е на Небесата” и “Отец и Аз едно сме”. Нашите личности са сенки, а индивидуалността ни е   образът или Синът на Отца. Безброй сенки хвърля лъчът, на който те са нанизани като перли на нишката на живота. Сенките работят върху долните светове, задвижвани от монадата чрез   нейния образ или лъч. Тази активност отначало е твърде слаба и трудно доловима, но с  Времето се усилва все повече и повече. “Нишката, съединяваща Мълчаливия Бдител с   неговата сянка, става все по-здрава и по-бляскава с всяка промяна.”   Нека сега дадем на Сина името Отец, на образа - името Бдител, а него да го наречем Монада, защото няма друго име, което да му подхожда повече, защото той е наистина един и същ. Но образът сега е облечен в материя и, заслепен от новата си обвивка, той е слаб и ограничен в този нов за него свят. Образът идва, за да завладее този свят, но преди това трябва да се научи да се покорява: “Макар да беше Син, чрез страдания той се научи да се покорява и стана съвършен. И така той става господар на живота и смъртта. Но той,образът, забравя своя произход, защото заспива в материята и само постепенно, посредством удари отвън, неговото естество се събужда за проява.                                                                          Минаването на монадите през четирите планетни вериги
Готовите монади влизат в Първата планетна верига - прототипната. Всичко, което знаем за тях е, че най-развитите стават Асури и преминават в Петата творческа йерархия. По-
малко напредналите продължават своята еволюция във Втората планетна верига,творческата, като най-напредналите от тях стават Агнишвати и влизат в Шестата йерархия.
Най-малко напредналите продължават еволюцията си в Третата верига, Лунната, и когато излизат от нея ги виждаме разделени на три групи:
1) Истински праотци, понякога наричани Лунни, но по-точно е Бархишад-питри. Това са най-напредналите същества от Лунната верига, които в края на същата влизат в Седмата
йерархия. Това са Лунните богове, “Лунните владици с въздушни тела”, които ще бъдат натоварени с ръководенето на физическата еволюция на нашата Четвърта верига - Земната.
Заедно с тях вървят два класа по-малко развити монади, наричани Лунни Дхиани или Слънчеви праотци. Те са непосредствено след Бархишад-питрите в Лунната верига. Първият клас от тези Слънчеви праотци е развил вече причинно тяло, а вторият е на път да го развие, поради което те са твърде развити, за да влязат в Четвъртата верига при първите нейни кръгове, затова се явяват едва към средата на Четвъртия кръг, а именно в Трета и Четвърта
коренни раси. Тази група включва по този начин три класа монади.
2) Четири класа, които са достатъчно развити, за да стигнат човечеството през първите три и половина кръга на Земната верига. Те също често са наричани Лунни праотци, но това название е само наполовина приложимо за тях, тъй като действително произлизат от Лунната верига; те не са “предци” на човека, а са на път да станат хора и всъщност не би
трябвало да се наричат праотци. Това название им бе дадено от Елена Блаватска и влиза в теософската терминология, но трябва да се внимава да не се бъркат с истинските Лунни
праотци от първата група - Бархишад-питрите.
3) Три класа, които са отпаднали от Лунната еволюция, изоставайки много назад в общото развитие. Те ще стигнат до човечество едва в края на Седмия кръг от нашата
Четвърта верига и ще бъдат човечество на Петата планетна верига, която ще дойде след нашата. Засега се развиват бавно в минералното, растителното и животинското царство.
Тези 7 класа (от втора и трета група, за които току-що говорихме) съставят седемте класа Лунни праотци, за които Елена Блаватска говори често, но за да се избегне объркването ще ги наричаме само “монади от Лунната верига” - израз, който и тя
употребява - и ще запазим названието “Лунни праотци” само за първата група - тази на Бархишад-праотците. Казва ни се, че тези монади от Лунната верига са класирани според степента на “еволюция, съзнание и заслуги”[25] и това именно обуславя тяхното влизане последователно във времето.
Тези 7 класа, които се дължат на развитието, не бива да смесваме със седемте типа на монадите, които се дължат на цветовете, получени от седемте Планетни Логоси. Всеки от тези 7 класа притежава монади от седемте типа, така че седемте цвята се
срещат във всички класове и следователно седемте типа се появяват е д н о в р е м е н н ои р е д о м, когато някой от класовете влиза в планетната верига. Така всеки последователен
клас обхваща в себе си всичките седем типа.
Разглеждайки монадното родословие на човека временно ще оставим настрана Бархишад-праотците, защото те се занимават с физическата еволюция. Няма да се спираме сега и на двата класа нисши Дхиани, защото те са в Лунната нирвана, за да асимилират
духовните и умствени резултати от своите минали опитности и ще влязат в Земната верига едва в Четвъртия кръг. Тук ще се занимаем само с втора и трета група, 7-те класа, които
започват да слизат последователно на Земята.
Монадата Дух-Интуиция-Ум витае над развиващите се форми, без да слиза по-ниско от атомичното подполе на умствения свят, където тя е представена от умствения атом,придобит за тази верига с помощта на Петата и Шестата йерархии. Тогава се излъчва една нишка-живот, обвита в интуитивна материя и се привързва към атомите, определени за всеки последователен слой като “постоянни атоми”. Тези атоми влизат във формите, приготвени за монадата от Владиците на Луната в
последователност, на която ще се спрем, когато
разглеждаме физическата еволюция. Засега ще кажем само, че седемте царства (3 елементални, минерално, растително, животинско и човешко) са представени върху всяка планета по следния начин: числящите се към този кръг или към по-ранни кръгове - напълно;другите, които са вън от еволюцията на кръга - в зародишен вид. И въпреки че изглежда странно да наричаме човечеството зародишно, все пак изразът е верен, като се сравни това човечество със съществата, които сияят в своето несравнимо великолепие и които ще бъдат човечество на Седмата верига - човешката. Всяко царство има седем подразделения, които се наблюдават ясно, когато се стигне до човека с неговите седем раси, макар тези подразделения да не са така отчетливи в долните царства. Всъщност тяхното съществуване се разкрива единствено чрез факта, че монадите вървят толкова по-бавно, колкото са по-малко напреднали и изостават, закъснявайки все повече и повече, като паралелно с това все по-нови вълни от монади минават през планетите на Земната верига.                                                                                        Слизане на човешките монади
Първи кръг
Когато Лунните монади от първия клас на втора група - най-развитите - дойдат на планетата А от Земната верига, те преминават много бързо през приготвените от Бархишад-
праотците форми на шестте долни царства и стигат до човешкото царство. Същият процес се повтаря върху планети В, С, D, Е, F и G, прибавяйки по една човешка степен при всяка планета, докато стигнат на G, където монадите завършват всичките седем човешки етапа или общо 49 степени - по седем във всяко от седемте царства - които съставят един Кръг. Нека припомним, че под думата “човешки” не трябва да се разбира “човешко същество” във вида, в който го знаем. Даже и на планетата D от кръга тези монади нямат човешка форма.
Лунните монади от втори клас следват тези от първи, но вървят по-бавно от своите предшественици, така че в края на кръга са минали само през животинското царство и са стигнали до границите на човешкото, чийто седем етапа ще преминат в следващия кръг.
Лунните монади от трети клас следват тези от втори, но остават малко назад - стигат до прага на животинското царство в края на Първия кръг.
Четвъртият клас е готов да напусне минералното царство и да влезе в растителното.
Останалите три класа, съставящи третата група Лунни монади, са пред прага наминералното царство и предшестващите го две елементални царства в края на Първия кръг.
Така първият клас е минал през 49 етапа, вторият клас - през 42 етапа, третият клас - през 35,четвъртият клас - през 28, петият клас - през 21, шестият клас - през 14, седмият клас - през 7; или, ако вземем седмият клас за единица, се получава, че първият клас пътува 7 пъти по-бързо, вторият - 6 пъти, третият - 5 пъти, четвъртият - 4 пъти, петият - 3 пъти, а шестият - 2 пъти.
Трябва да напомним, че в Първия кръг прототипите на минералното царство се намират само върху планетата А, и че най-материално развитият тип от него се появява в
минералното царство на планетата D, а най-развитите типове от растителното, животинското и човешкото царства съществуват само под формата на зародиши.
Втори кръг
Във Втория кръг Лунните монади от първия клас влизат само в човешкото царство,усилвайки зародишите, в които пребивават. Вторият клас достига човешкото царство и прогресира с по една степен на всяка планета, като завършва всичките седем етапа на
планета G. Третият клас стига до прага на човешкото царство в този кръг, а четвъртият клас завършва растителното царство и е готов да премине към животинското.
Трети кръг
В Третия кръг Лунните монади от първия и втория клас продължават да работят върху развитието на човешките зародиши. Третият клас минава през седемте етапа на
човешкото царство, а четвъртият стига до прага на същото и влиза в него в началото на Четвъртия кръг.
През това време трите класа закъснели монади се придвижват бавно, така че в Четвъртия кръг всички излизат от елементалните царства. Те са сега монадите на животните, растенията и минералите и няма да преминат в човешкото царство в този кръг, тъй като природата не може да произвежда толкова груби човешки форми, от каквито те се нуждаят,за да станат хора.
Четвърти кръг
Четвъртият кръг често се нарича Човешки кръг, защото в неговото начало върху планетата А се появяват прототипите на всяка от Коренните раси. Всъщност обаче, това е кръгът, в който минералът достига своето съвършенство, т.е. точката на най-голямата плътност и твърдост.
Когато най-напредналите от въплъщаващите се монади достигнат планетата D в Четвъртия кръг, те са готови за човешко развитие от много по-висш разряд, като тогава постоянният физически атом се привързва към сенките на Бархишад-праотците, които са от
етерна материя.
“Айтарея-Брахмана” описва с няколко думи тази дълга еволюция на монадите през минералното, растителното и животинското царство и влизането им в човешкото: “Има живот в тревите и дърветата; има разум в създанията, които дишат и в тях Азът е по-добре видим. В съществата, които дишат също има живот, но в първите разум липсва. В човекаАзът се проявява най-силно. Той е богат по знание, той говори това, което знае; той знае това, което е станало вчера; той знае видимото и невидимото и през това, което е смъртно се стреми към безсмъртното. Такива са неговите способности.” Сайяна също обяснява този пасаж в своя коментар: “В несъзнателното - пръстта, камъните и т.н., е проявена само
същината, а Азът още не е достигнал формата на Душата. Неподвижните Души, т.е. тревите и дърветата, както и подвижните души, чието дихание е прана, са прояви от една по-висша степен.”.                                      Великите Коренни раси
Ето че виждаме най-напредналите монади да витаят над зародишните форми на Първата велика раса и да ръководят растежа на човешкия зародиш в лоното на времето.
Техните топли лъчи подбуждат към дейност материалните обвивки, с които те са облечени, и правят от тях органи за общуване с външния свят.
Най-напред се развива слухът, защото той отговаря на трептенията, които наричаме звук. Макар напълно събудено в своето собствено поле, монадното съзнание отвръща много
неопределено на влиянията достигащи го през материалните була, така че формите са почти безчувствени; те усещат във физическия свят присъствието на огъня - първото въздействие отвън, на което се отзовава съзнанието в новите форми. Когато монадата премине във Втората велика раса, към съзнанието си във физическия свят тя прибавя осезанието - започва да отвръща на въздействието и на въздуха, както на огъня. Ако се вслушаме внимателно, ще чуем как тези странни форми, представляващи човечеството, издават нещо като музикален звук от гласни - несвързано изразявани неопределени емоции, чийто източник е скрит. Ако може да се каже, че има съзнание, то то е по-скоро горе, отколкото долу. Това е едно състояние на унесено и спокойно доволство, което идва отвътре, към което се прибавят и
малкото радости и грижи, идващи отвън. Това е монадното съзнание, събудено във висшите светове, но не и във физическия свят, така че безчувствените форми едва отвръщат, макар и
по-отчетливо, отколкото тези в Първата велика раса.
Когато монада дойде в Третата велика раса, нейното развитие се ускорява: към слуха и осезанието полека-лека се прибавя и зрението, което носи по-ясни и определени впечатления за външния свят. Говорът, който в 1-та и 2-та подраси не е друго, освен викове на радост, болка, любов или гняв, става едносричен в 3-та подраса. Водата става толкова осезаема, колкото огънят и въздухът, а формата, все още груба и недодялана, сега има по-
ясно очертана човешка форма, над която витае монадата и е готова да приеме разума, който ще я направи “човек”. Тя отговаря много добре на трептенията на живота, които идват отгоре, но във физическия свят е глупава, ограничена, поддаваща се сляпо на импулсите на радост или скръб, идващи отвън и се носи във въздуха напосоки. Монадата не може да овладее своята материална обвивка, която, отзивчива за силните въздействия на своето собствено поле, отговаря на тях толкова повече, колкото повече живот бива вливан в нея отгоре. Този живот се превръща в чувственост и следва животинските инстинкти. Колкото повече монадата увеличава наплива на живот, толкова опасността нараства - все едно да се увеличава налягането на парата в една машина, оставена без всякакъв контрол. Тогава идват
Синовете на Ума, които прибавят елемента, необходим за един безопасен прогрес.
Интелектуалната еволюция започва и за известно време затъмнява духовната. Последната трябва да направи място за устрема на разума и временно ще се оттегли встрани, за да вземе
разумът юздите и ръководството на бъдещите еволюционни етапи в свои ръце.
Нежно и безмълвно монадата започва да въздейства върху разума като работи косвено чрез него, усилвайки неговите енергии, и като го развива посредством продължителен наплив на вътрешно влияние, когато той започва своята борба с материалните обвивки. Вначалото на тази борба той е побеждаван, но постепенно си завоюва водачеството и
победата.
Сега ще оставим монадната еволюция, която ще продължи бавно напред до онзи
момент, когато тържествуващият разум ще се слее с Духа.

Такова е накратко нашето родословие от страна на Духа. Видяхме раждането ни в Бога; мощните йерархии, които ни хранят по време на младеничеството ни; етапите на нашия растеж при слизането ни от верига във верига, от кръг в кръг, от планета на планета, докато
стигнем нашата Земя - една позната точка. Смътно си
представихме влизането на “Синовете на нощта”, “Синовете на тъмната мъдрост” - тези, които носят ахамкара за създаването на
човека - и разбрахме, че те са клон от нашия собствен възход - т.е част от нас самите.
Видяхме Духа затъмнен и научихме, че трябва да узрее в безмълвие, докато разумът -борецът - се сражава до момента, когато сложи своите придобивки в краката на Духа и
станал божествен, зацарува на земята.                                            Тайната доктрина, 2, 1    bg.convdocs.org/docs/index-37286.html   



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6185250
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031