Постинг
16.09.2013 21:07 -
Физическо родословие1ч.-Манасапутри,Бархишад-праотци
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 1205 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2016 19:05
Прочетен: 1205 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 10.09.2016 19:05
Праотците като ръководители на физическата еволюция
Що се отнася до физическата еволюция, има един клас същества, които са нейни ръководители и пазители. Те доставят и моделите, според които се изработва всичко в тази еволюция. Тези същества в индийската литература се наричат с общото има Питри, или “праотци”. Това название обаче не е точно и то по твърде проста причина. Първоначалните Праотци, постоянно се явяват в нови роли. Ние ги виждаме отново във всеки кръг и когато стигнем до еволюцията на собствената ни планета, те пак се явяват в различните еволюционни цикли. След това ги виждаме да се губят някак сред човечеството и после отново да излизат на сцената в друга форма. Тези Праотци са един вид актьори, които играят различни роли, сменяйки костюмите си: хората са същите, но дрехите са други. Тази смяна на ролите твърде много озадачава учениците на теософията, които не знаят как да познаят актьора, който преди това е играл друга роля. Част от нашата задача тук е да проследим тези същества в техните преобрази и да видим как се появяват отново в различните цикли, оставайки господари на физическата област: винаги и ръководители, и моделиери, и строители на смъртния човек. Названието Праотци се дава и на тези, които се наричат Агнишвата и които нямат нищо общо с физическото тяло на човека. За известно време ще ги оставим настрана, но преди това ще кажем, че те са именно трите висши от седемте класа Праотци, които се споменават в индийските Шастри, но тях ги различаваме от другите по названието Арупа, т.е. “без форма”, и ги причисляваме към друга еволюция. Те се занимават с ангелите и понякога са наричани Праотци на ангелите. Те се занимават също и с умствената еволюция на човека. Срещаме ги под името Манасапутри, но това име се дава на още много други.
Праотците на физическия възход на човека, които са наистина прадеди на нашето тяло, са групирани в останалите четири класа, носещи в окултизма общото име Бархишад. Това име обаче понякога се дава само на един от тези класове, което обърква малко въпроса.Общото име е Бархишад-праотци, т.е. тези, които имат творческия огън. Макар че това име се дава специално на синовете на един от “Синовете, родени от ума на Брахма”, не по-малко вярно е, че същото име служи за означаване на цялата група от четирите класа рупа-Питри,които стоят начело на физическата еволюция. Така че когато говорим за Бархишад-праотците без други обяснения, аз ще визирам тези четири класа от рупа-Праотци. Тези четири класа, Бархишад-праотците, идват от Луната. Чели сме, че Луната е вратата на Сварга, един от световете, обиталището на Праотците. Това е вярно по отношение на хората, защото те преминават от нисшия във висшия астрален свят и от там - в умствения. В космичния смисъл Луната е вратата, през която влизат материята, Пазители и Покровители на човечеството за нашата планета. Съвършено същата е била функцията на Лунните праотци в еволюцията на тяхната верига. Те преминават през същия човешкия път и излизат от него като зрели плодове на тази еволюция. Те се издигат все по-високо и по-високо, докато покорят цялата материя на Лунната верига и я доведат до състояние на послушно оръдие. Понякога ги наричат Кубове,защото по време на Лунната верига са покорили материята в нейната четворна форма и я донасят със себе си в Земната верига, за да продължи тя своята еволюция тук. Нека ги приемем за Владици на Луната, название, което често им се дава в окултната литература. Те са наричани и “Синове на полумрака” по причини, които показват техните отношения с Луната, но които ще разгледаме по-нататък. Наричат ги още “Небесни хора”, “Синове на Луната” и “Прародители”. Нека не ги смесваме (което е още една възможност за объркване) с монадите от Лунната верига, които са друг клас Лунни прародители, идващи в Земната верига, за да преминат към човечеството на нашата планета. Те нямат нищо общо с Великите лунни прародители, освен обстоятелството, че са еволюирали на Луната под тяхна закрила, както и ние сега еволюираме тук под закрилата на Учителите на Мъдростта иСъстраданието. Тези обикновени прародители, така често смесвани с другите, са монадите дошли от Луната, една част от които съставлява мнозинството от нашето сегашно човечество, а друга част е затворена в животинското, растителното и минералното царства на нашата планета, тъй като изобщо всички форми, намиращи се в нашата верига, са заети от тези Лунни монади. Тях също наричаме праотци, но те не са великите прародители. Нека отбележим, че тази еднаквост на названията се среща в индийската литература,при панихидите(Sharaddha – служба за покойниците) и в обикновения език. Защото всеки човек на известно равнище, след като премине чистилището, влиза в Питрилока(обиталището на Прародителите, което може да бъде в астралния или в двете подразделения на умствения свят, според положението на Прародителите) и тогава се счита и той за прародител. Но индусите знаят много добре, че тези човешки същества са по-скоро гости на прародителите, техни питомци, охранявани и ръководени от тях, отколкото сами да са от същото естество. Индусът не смесва тези хора, които след смъртта си преминават в Питрилока, с онези велики мощни праотци, които той постоянно извиква на панихидите и които са деца на Синовете,родени от ума на Брахма. Въпросът е в това, че навикът да се смесват тези с онези е много разпространен и се е загнездил и в нашата терминология. Нека за по-голяма яснота се спрем на това названието Прародители да бъде запазено изключително за Владиците на Луната, но не и за членовете на нашето обикновено човечество, чиято физическа еволюция те ръководят. В края на своята еволюция в Лунната верига тези Праотци са се върнали в лоното на Планетния Логос - управителят на веригата. Бихме могли да кажем, че те са достигнали сега Нирвана. Те влизат в съзнанието на великия Господар, под чието ръководство са еволюирали, ставайки част от Него и един вид зародиши на живот в Неговото тяло. Когато започва Земната верига, т.е. новото тяло на Логоса, наричан тогава поради функциите си Брахма на системата, тези Прародители се раждат от Неговото “Тяло на полумрака”. Тези четири тела на Брахма са четирите планетни вериги: първата е Неговото “Тяло на мрака”, втората - това “на деня”, третата, Луната верига - “на полумрака” и четвъртата, Земната, повратната точка - “Тяло на зората”. Така родени от Него Праотците се наричат Синове на зората, Синове на волята, Владици на Йога. Понякога те се наричат Самородени, защото не са били раждани, а са произлезли от тялото на Логоса. “Те са се родили от Неговото “Тяло на полумрака”, казва Вишну Пурана, “когато Той медитирал върху себе си, като Баща на света, и върху идването на човечеството в света.” Вараха Пурана говори същото, като казва, че се появяват с цвета на дима във времето, когато Той медитира върху сътворението на всички същества; тъй че, както по-горе казахме, във времето, когато той в качеството си на Баща медитира върху горните неща, се отлъчват от Неговото “Тяло на полумрака” тези Прародители, Синове на волята - Владиците на Лунната верига. Бидейки притежатели на четворната материя и на творческия огън, те дават на хората техния етерен двойник, прана, нисшата кама и животинския зародиш на ума. Повече не могат да направят, но това е достатъчно, за да създадат един животински човек и всичките нисши форми. Тези прародители са считани за подчинени на Яма, Владиката на смъртта, наричан Питрипати, т.е. родител на Праотците. По тази причина телата, които те дават на хората са смъртни, тъй като са родени в царството на Владиката на промяната и смъртта. Те не могат да дадат безсмъртната, а само смъртната част и хората, бидейки техни чада, също трябва да са подвластни на смъртта. По това именно и се различават децата на Земята от децата на Буда, планетата Меркурий. Там хората са безсмъртни, а земният човек е смъртен. Освен това дейността на тези прародители в Земната верига ще съдейства до голяма степен и за тяхната еволюция, като ги избави от властта на смъртта. В бъдещата планетна верига, Петата, те ще играят ролята на Манасапутри, Синове на ума и Владици на смъртта. Това е нашата първа среща с Лунните прародители. Както казахме, срещаме ги постоянно. Най-напред ги виждаме като господари на материята, когато трябва да се появят първите живи форми в сегашната верига, когато планетите се образуват, но още нямат никакви живи обитатели, а само материята на планетите е моделирана във форма на сфера.
Функциите на четирите класа Бархишад-питри
Всеки от четирите класа Бархишад-питри, или Лунни (формени) прародители, стои начело на един от четирите последователни кръга на нашата Земна верига: тези, чието тяло е
най-малко плътно, управляват Първия кръг, следващите - Втория, идващите след тях по плътност на тялото си - Третия и най-плътните от всички управляват Четвъртия кръг, или
този, който е с най-плътна материя. Всеки един от четирите класа има по седем степени, или подкласове, така че във всеки кръг и на всяка от планетите срещаме “седем класа прародители” - за голямо учудване на много теософи, които са учили, че има седем класа
Праотци, но когато се говори за Агнишвата-питри, а тук имаме работа само с Бархишад-питри. Тази неяснота се разсейва веднага, щом схванем добре, че във всеки от тези седем
класа има седем подкласа арупа и рупа, които се различават един от друг по фазите на своята еволюция. По този начин в четирите велики класа рупа-Питри имаме 28 подразделения - по
седем разделения за всеки клас, с които именно ще имаме работа във всеки кръг. От четирите велики класа само по един се занимава с отделен кръг и именно неговите подкласове са
които обикновено срещаме под името “седем класа Лунни праотци”.Четирите главни класа се различават по своите тела: на първия клас най-нисше тяло е причинното, вторият има за инструмент на проява умственото тяло, третият употребява
астралното си тяло, а четвъртият - етерния двойник. По този начин с увеличаване плътността на планетите в последователните кръгове, прародителите, които ръководят физическата
еволюция, донасят със себе си все по-плътни и по-плътни тела, които са по-добре приспособени за задачата, която им предстои. Колкото повече изучаваме еволюционния план, толкова повече ни учудва съвършеното приспособяване на една част към друга.
Както вече споменахме, тези Бархишад-питри принадлежат към последната от творческите йерархии, която наричаме Седма, макар че в действителност тя е Дванадесета.
Те заповядват на голямо множество природни духове, които са истинските строители на формите - нещо като зидари, а самите Праотци могат да се сравнят с архитектите.
Последните дават плана, моделите, а техните подчинени - това безчислено множество същества - работят по тези планове и модели, като избират материалните частици и поставят
всяка на мястото й. Нека отбележим мимоходом, че тъй като в индийската литература с “дева” се назовават всички тези духове-строители, то 33-те милиона деви, които често се
споменават, изглежда са необходими на природата за реализиране на нейния план, така четяхната многочисленост не бива да ни учудва.
Когато Пураните говорят за Земята и за шест нейни планети, те правят описанието си по един странен начин, който много пъти е предизвиквал иронията на мнозина от дипломираните индийски учени. Това особено засяга описанието на седемте сухи земи или
Двипи, разделени една от друга с интересни океани от мляко и пр. “Колко са смешни тия приказки на древните”, възклицават съвременните критици. При това тези древни хора са
писали много по-мъдро от мъдреците на ХIХ столетие, защото тяхната живописна картина дава една вярна представа за Планетната верига, където всяка суша (Двипа) представлява
една от планетите, а това, което наричат океан е продължението на материята между две планети, разделяща ги също като море, което не може да бъде преплувано, освен от онези,които са развили висшите тела и така са придобили способността да плуват из тези велики морета от материя.
Ако можем да се издигнем до някое високо поле и да наблюдаваме Веригата отгоре,ще видим точно това, което ни дава описанието в Пураните, а именно седемте сухи земи и
седемте океана около тях - огромни вълни от материя с различна плътност, движещи се между планетите и наричани с имената на земни течности, на които те най-много приличат по външния си вид. Може би е грешка да се опитваме да отъждествяваме тези описания със земни неща, когато те се отнасят до седемте планети на Веригата - сфери, съвсем различаващи се помежду си, една от които е нашата Земя, наречена Джамбудвипа. Възможно
е тези описания да не са в съгласие със съвременните идеи за точни класификации или пък да не са строго научни. Но у обикновените умове, за които са предназначени, те извикват
живи и живописни картини. И когато съвременният ясновидец застане на мястото, от което е наблюдавал авторът на Пураните тази сцена, той ще види пред себе си същата чудна панорама със седемте планети, заобиколени от своите океани от неорганизирана материя.
Първи кръг
Върху първата от тези сфери, която е най-неопределена и най-силно нажежена, слиза първият клас Лунни прародители. Те дават първия модел на формите, които ще служат за жилище на всички, които ги следват. Идеите за тези модели съществуват в ума на Планетния Логос, но на Прародителите е оставена работата по моделирането на първите форми от огнена материя, които ще служат за жилище на монадите от Лунната верига, когато слязат.
Необходимо е те да стават обитатели на материята от веригата, защото без това не ще могат да образуват форми от нея. Те не могат да работят с материя, която не е тяхна. Затова
първото нещо, което трябва да направят, е сами да минат през всички видове материя и като я натрупат около въздушните си тела, да я преобразуват посредством своя творчески огън в
зародишни форми, които лека-полека, развивайки се и узрявайки, ще станат с течение на вековете формите, които виждаме върху четвъртата планета от Четвъртия кръг. Всеки подклас изработва седем типични форми във всяко от природните царства на всяка планета (защото наистина във всяко царство има по седем типа, които съществуват редом) и тези именно са седемте типа на седемте подкласа прародители във всеки кръг. В този Първи кръг
те са само ципести форми от огнена материя.
Характеристиката на първата планета А е такава, че там няма нито една форма в смисъла, който ние влагаме днес в тази дума. Така различна е тя от формите, които познаваме, че се нарича арупна, безформена. Въпреки това там има форма, но не такава,
каквато знае смъртният човек. Тя се нарича прототипна, т.е. идеална, съставена от есенцията на излъчената мисъл-форма, която е неопределена и променлива, смътна, съвършенонепонятна и неуловима за конкретния ум. Тя може да бъде позната само по един начин, а именно по силата на факта, че слизайки в един по-долен свят, се разпада на неизброимо количество конкретни форми, всяка от които запазва приликата си с нея в този смисъл, че представя нейните съществени характеристики и възпроизвежда нещо от нейния образ.
Тези идеи се намират в ума на Логоса, а архитектите, т.е. Бархишад-праотците ги възпроизвеждат от ума на Логоса в
планетата А, най-висшата от планетната верига. Ето защо тази планета са нарича Планета на прототипите, защото там именно във всеки кръг се намират всички прототипи, които ще
служат за основа на еволюцията на формите в дадения кръг.
Понякога Пураните загатват за тези форми и се опитват да ги опишат, но тези описания изглеждат странни, груби и непонятни. Много от учените, които познават, дори отчасти, най-новите науки, се подиграват на старите Мъдреци, които са се постарали да
опишат тези необикновени форми, съвсем различни от всичко, което човешкият дух е в състояние днес да разбере. Но тези Мъдреци са знаели нещо повече от съвременните учени:
знаели са за тези прототипни форми, основите на всички форми, а съществата, за които се говори в Пураните, са прототипи, а не формите такива, каквито те съществуват в нисшите
светове. Всеки Кръг развива отделна еволюция: елементална, минерална, растителна, животинска и човешка. Форми, които още
не се срещат на някоя от планетите, все пак съществуват в ума на Логоса; те витаят над планетите в зародишно състояние, така че в атмосферата на една планета може да се чете нейната бъдеща история. Това е именно едно от тълкуванията на израза: “четене в астрална светлина”. И така на Първата планета в Първия кръг от нашата верига Прародителите създават прототипите на първите три, елементалните, и на минералното царства. Само
типовете от висшето елементално царство са зрели и съвършени тогава. Тези от долното и средното елементални царства са зародишни типове, а типовете от минералното царство са
само ядки (семена), които съдържат в потенциално състояние всичко, което ще се развие от тях в Четвъртия кръг. Първият клас Бархишад-прародители облича тези прототипи в прозрачна материя и населява с тях нажежената планета. В атмосферата на планетата другите три класа Бархишад-праотци се занимават със зародишите на бъдещото растително царство от Втория кръг, със зародишите на бъдещото животинско царство от Третия кръг и
със зародишите на бъдещото човешко царство от Четвъртия кръг. Тези зародиши по нищо не приличат на растителните, животинските и човешки форми: това са само кристализации, ако може така да се говори за една тъй фина материя, агрегати от материя; те пребивават в лоното на природата така, както зародишът в утробата на майката и правилно е казано, чекогато дойде времето да разберем мистерията на израстването на човека, целият творчески план ще се разкрие пред очите ни.
И така, върху тази планета А Прародителите вършат усилено своята работа: създават прототипите, обличат се сами, както се казва, във формите, които са създали и след това минават набързо през зародишните форми в околната атмосфера, за да събудят в тях първите зачатъци на живот. Те преминават на планетата В, втората, където оформят умножените
конкретни форми, произлезли от оригиналните прототипи. Няма никаква чувствителна промяна във формите, населяващи околната атмосфера: всички усилия са посветени на елементалното и минералното царства, където напредъкът е голям. Оттам, на третата планета С, те оформят по-плътни форми, но и те са все още само едно сгъстяване на огъня, както могат да се видят в един огън слоеве от бял и жълт пламък, а след това и червена жар. Такива са единствените видими разлики, които могат да бъдат наблюдавани в огъня на последователните планети.
Най-после те слизат на Земята, където минералите достигат до физическо състояние, а останалите форми все още стоят в атмосферата наоколо. Зародишните форми на минералите
се появяват само смътно върху нашата нажежена Земя във вид на тънки и светли ципи и така продължава докато се стигне Седмата планета. През това време цялото минерално царство е
сформирано, макар че в това ципесто състояние те не представляват минерали такива, каквито ги знаем ние - твърди, кристални и пр., а са само една гореща газообразна маса.
Всичко, което днес съществува в минералното царство, на последната планета на този Първи кръг се намира във вид на ципести, тънки зародиши, за да станат по-богати, по-плътни и по-
сложни през следващите кръгове.
Работата на Праотците може да се резюмира така: на планета А те създават седемте прототипа на съответните седем природни царства; на планетата В умножават формите,
съдържащи същинските характеристики на всеки прототип; на планетата С дават по-голяма плътност на тези форми; на планетата D ги оформят в още по-плътна материя; на планетата Е
ги усложняват и започват постепенно да ги обработват; на планетата F ги създават от фина материя и накрая на планетата G ги усъвършенстват. Това е начинът, по който Прародителите работят в даден Кръг, макар че само в Първия те се обличат с материя и живеят в нея временно, за да могат да я усвоят за работа. При своята строителна дейност те си служат само с горните четири състояния на материята във всеки свят. Когато първият клас Бархишад-праотци завърши описаната дейност върху всяка от планетите, Лунните монади, слизащи в Земната верига, влизат наготово в сътворените и след това напуснати от тях
форми. Слизайки от Луната монадите влизат най-напред в елементалните царства и през тях в минералните и други форми, напуснати от Праотците. Техните седем класа, както видяхме
вече, са достигнали различни степени на еволюция и следователно са развили различни сили.
Някои от тях - най-младите, в Лунната верига едва са достигнали слаб съзнателен живот.Други от тях са преминали през лунните царства и са достигнали до типовете на лунните животински форми. Тази разлика в степента на израстването и в еволюцията на съзнанието има забележително последствие: колкото монада е по-напреднала, толкова нейният прогрес в света на формите е по-бърз и оттук започва все по-голямата разлика между различните
класове по време на еволюирането им. Нисшите остават все по-назад и по-назад вследствие на бързината на прогреса у по-развитите. Най-добрият начин да илюстрираме това (казвам
само да “илюстрираме”, защото тези, които остават назад, са само 1/7 от всички монади в даден клас) е да си припомним аритметичната и геометричната прогресии. Например, ако
изходим от 3 и прибавяме по 3, ще получим 3, 6, 9, 12, което ще ни даде представа за първия начин на прогресиране. Но ако вземем геометричната пропорция, ще получим 3, 9, 27, 81.
Разликата е очевидна. Според първия метод имаме само 12 в четвъртата фаза, а според втория имаме 81. Разликата се дължи на различните методи. Приблизително същото става и с
Лунните монади: когато техният първи клас стигне до най-долния етап подорганически човешки форми на планетата А, той вече е минал през 42 типа от форми, докато последният клас е минал едва първия от седемте етапа на най-долното елементално царство. Първият клас пътува седем пъти по-бързо от последния. В края на Първия кръг първият клас Лунни монади е минал през 49 стадия от еволюцията на формата, т.е. седем стадия във всяко от
седемте царства, докато в същото това време най-долният клас, седмият, е минал само през седем промени на еволюцията на формата - седемте, които съставляват най-долното от
елементалните царства. През останалите кръгове монадите от първия клас не минават през никое от долните царства, а влизат направо в човешкото царство. Когато приключи Първият
кръг, настъпва пралая, т.е. няколко века почивка, преди отново да се поднови създаването на форми.
Втори кръг
Тогава започва Вторият кръг и вторият клас Бархишад-праотци се залавя за работа. Те свалят прототипите на растителните форми върху планетата А, дават им конкретни форми
върху планетата В, сгъстяват ги върху планетата С и върху D те стават физически. По същото време зародишните форми на животните и хората остават в атмосферата и
продължават да се развиват. А човешките зародиши, които през Първия кръг са имали само странни кристални форми, подобни на тези от минералното царство, се развиват в този
подобно на растенията или дърветата - с гигантски влакна, като по нищо не наподобяват човека, макар че тези растителни форми днес все още могат да се видят в човешкия ембрион.
През този кръг строителите въвеждат във всички тела газообразни частици от третото подполе.
Трети кръг
Преминаваме в Третия кръг. Планетите сега са много по-плътни, макар че все още са светещи и етерни. Тук се развиват животните. В този кръг работи третият клас Бархишад-праотци и с увеличаване на плътността те свалят зародишните прототипи на животните,дават им по-конкретни форми, които върху планетата D достигат по-голяма определеност.
Виждаме човешките зародиши, чиито брой се е увеличил твърде много с прииждането на нови пришълци от Втория кръг, да плуват в атмосферата на планетата, вземайки странни животински форми - чудовищни, ужасни на глед, гигантски същества, прилични на маймуни,с ясен печат от своя животински произход в зародишните си форми. Човешкият зародиш,през време на вътреутробното си развитие, все още носи следи от този период. В този кръг
строителите въвеждат във всички тела водни частици от вторите подполета.
Четвърти кръг
След това започва Четвъртият кръг. Четвъртият клас Бархишад-праотци - тези, които имат етерни тела, се залавят за работа и пренасят на планетата А човешките прототипи -чудесни прототипи на това, което ще представлява човекът и което той действително
представлява, защото там са първообразите на Седемте раси. Шестата и Седмата се различават по блясъка и хубостта си и дават представа за това, което ще представляват
развитите типове на бъдещите раси и кръгове. След това виждаме да слизат и да увеличават плътността си формите, които ще се развиват върху четвъртата планета - нашата Земя. Най-
сетне стъпваме на твърда почва, поемаме си дъх след това дълго летене в пространството,пристигаме на Земята - не съвсем такава, каквато я знаем днес, но все пак това е нашата
Земя, която ни е по-близка от останалите планети.След като пристигнахме и сме си починали малко, нека сега се огледаме наоколо.
Странен свят със страшни бури, където мощни природни конвулсии напомнят трусовете от събарянето на цели планини; вулканични изригвания с горяща лава, грохот на гигантски вълни, които откъртват цели скали и хвърлят във въздуха цели планини, като че си играят с тях. Навсякъде гори огън; навсякъде се вихрят циклони, урагани и бури - състояние на такива атмосферни условия, което изглежда несъвместимо със съществуването на какъвто и да било живот. В известна степен това напомня Първия кръг, само че сега грохотът е по-голям поради по-голямата плътност на материята. Тук също царува навсякъде силният
бумтящ огън. Тези катаклизми в продължение на 20 крори (200 000 000 години) се вихрят непрекъснато, след което стават периодични, разразяващи се през големи времеви отрязъци.
Праотците са там - творците на всичко това.Минават безчет години от началото на Четвъртия кръг върху тази планета D, през
което време природните духове работят върху формирането на минералите, растенията и нисшите видове животни. Всред този хаос те полагат големи усилия да създадат нови организми от онова, което е останало на планетата от последния кръг, след като живот-вълната се е оттеглила. Резултатът е: всички видове чудовища между човека и животното,влечуги от различни видове, които се появяват всред пламъците, пяната и вихрените облаци
са произведения на “чирашка ръка”, би казала науката. Но те са дело на нисшите деви,природните духове, на които липсва ръководство от страна на Владиците на формите. Когато
наближава краят на великите катаклизми, Владиците на формите идват да видят дали Земята е вече готова за създаването на човека. Тогава биват пометени всички тези нисши форми от
Земята и тя заприличва на необятен океан от развълнувана вода, лишен от обитатели, където твърдата земя се губи под водната пустиня. Постепенно се показва на повърхността една
точка от първия континент - върхът на планината Меру, носът на северния полюс, началото на Свещената вечна земя, Земята на девите, наречена Шветадвипа, Белият остров,Централният континент и понякога Джамбудвипа - название, давано и на цялата Земя.
Парсите я наричат Айрияна Ваежо и с право твърдят, че техният велик пророк Заратустра се е родил там. Планината Меру, оста на нашата Земя, макар че се е подала на полюса, има корените си в Хималаите - “пояса на света”. Постепенно тази земя изплува на повърхността на вълнуващите се води, които покриват неизстиналата още планета и подобно на седмолистен лотос около планината Меру като техен център, се показват седем големи носа,
чиито върхове понякога се наричат Пушкара - название, което с право принадлежи на седмия континент - и именно тези седем носа с тяхната централна част съставляват Вечната земя.
Върху тази именно земя на свой ред трябва да се зароди всяка раса, съвсем независимо от това къде ще живее тя в последствие. Това е люлката на всички раси под управлението на Друва, Господарят на Полярната звезда. “Полярната звезда бди над нея със зорко око от зората до свършека на полумрака на един ден от Великото Дихание”.Тази земя, прочие,се появява на повърхността готова да приеме своите обитатели и нейният климат е една
чудесна пролет. Тогава се раздава звучният глас на Владиците, които са Мирови управители.
“Великите Архангели извикаха Владиците на Луната с въздушните тела:Създайте хора, хора от вашето естество. Дайте им собствени вътрешни форми. Тя ще им построи външните обвивки. Те ще бъдат мъже-жени. Владици на пламъка също ... Те се отправиха - всеки към предназначената му земя. Те бяха седем, всеки в своята част.Владиците на пламъка изостанаха. Те не пожелаха да отидат, не пожелаха да творят. Седемте войнства, от воля родените Владици, подбуждани от Духа животодател, отделиха хора от самите себе си, всеки в своята зона. Седем пъти по седем сенки на бъдещи хора се родиха,всяка със своя цвят и род - всяка в степен по-долу от своя баща. Безкостните бащи не можеха
да дадат живот на същества с кости. Тяхното потомство бяха Бхута - същества без форма и без ум. Затова именно ги нарекоха Чхая (сенки, образци).”
Скандално! Запис на депутат от ГЕРБ : Пр...
DW предупреждава за риск за единството н...
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
DW предупреждава за риск за единството н...
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
