Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2013 19:52 - БОЖЕСТВЕНИ ИЗЯВИ НА СИЛА
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 970 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                           image                                                                                                                         В тази глава са изяснени последните три "крайника" на Раджа йога - дхарана, дхияна и самадхи. Тези три най-висши нива на медитация, практикувани едновременно, се наричат САМЯМА, която е подробно обяснена. Патанджали обяснява и много от сидхите - силите, които се добиват при продължителна практика на медитация.

1. Деша-бандхас читася дхарана
Дхарана е фиксирането на ума върху един обект
Обектът на концентрация може да бъде външен или вътрешен. Той може да бъде и мантра. Ако в ранните етапи на практиката е трудно умът да се фокусира в определена тясна област, може областта да се разшири до всичко, свързано с обекта. След това с постепенното й ограничаване се постига все по-голям контрол. Когато умът може да бъде ограничен до една точка, той е концентриран.

2. Татра пратяяика станата дхянам
Непрекъснатото възприятие на обектите от ума е дхияна, медитация
При медитация умът не се разсейва, а е непрекъснато съсредоточен в обекта на концентрация. Никакви други мисли не влизат в него.

3. Тад евартаматна-нирбхасам сварупа-шуням ива самадхих
Когато съзнанието за субект и обект изчезне и остане само значението, това е самадхи
Самадхи е сливане на ума със същността на обекта на медитация. Не съществува нищо, освен чисто осъзнаване.

4. Траям екатра самямах
(Практикуването на) тези три заедно е самяма
Когато концентрация, медитация и самадхи спрямо един обект са последователни и непрекъснати, това е самяма. Човек не може да достигне самяма насила - всеки подобен опит означава, че едни мисловни вълни трябва да контролират други, което е саморазрушително, тъй като целта на самяма идва с многогодишно практикуване и пречистване.

5. Тадж-джаят праджналоках
Чрез овладяването (на самяма) идва светлината на прякото знание
Когато самяма бъде овладяна, се достига висше съзнание. Човек разполага с цялото интуитивно знание.

6. Тася бхумису винийогах
Нейното (на самяма) приложение (трябва да бъде) поетапно
Дори макар човек да е високо развит, за да може да достигне самяма, той трябва да внимава напредъкът му да е постепенен. Самяма е много силна, и приложението й изисква голяма мъдрост.

7. Траям антарангам пурвебхях
Тези три са по-вътрешни от предишните
Дхарана, дхияна и самадхи са вътрешни; те са практики върху ума, за разлика от първите пет части на Раджа йога, при които се работи върху физическата система.

8. Тад апи бахир-ангам нирбиджася
Но дори те са външни (в сравнение със) състоянието "без семе"
В нирбиджа самадхи, споменато в последната сутра на първа глава, не остава нищо, освен съюза с Бога. Така че самяма е външна в сравнение с това върховно състояние.

9. Вюттхана-ниродха-самскарайор-абхибхава-прадубивау ниродха кшаначитанвайо ниродха-паринамах
Чрез постоянното заместване на обезпокояващите мисловни вълни с контролирани, умът се трансформира и овладява себе си
Достигането на състоянието на свръхсъзнание е въпрос на практика. Ако елиминирате безцелните мисли в момента на появяването си, постепенно ще ги изкорените.

10. Тася прашанта-вахита самскарат
Чрез повторение неговият поток става непрекъснат
Овладяването и контрола на ума идват чрез създаване на нови навици. Когато самскарите на въздържание бъдат достатъчно често подсилвани, умът се успокоява.

11. Сарвартатаикагратайох ксайодаю читася самадхи-паринамах
Трансформацията (водеща до способността за влизане в) самадхи идва постепенно чрез ликвидиране на разсейването и увеличаване на еднонасочеността
И контролът върху ума, описан в сутра 9, и влизането в самадхи са постепенни трансформации. Това е подчертано, тъй като с влизането в по-висшите нива на съзнание вътрешната отговорност е по-голяма.

12. Татах пунах сантодитаю туля-пратяю читасяикаграта-паринамах
Умът е еднонасочен тогава, когато съдържанието му, издигащо се и спадащо в различните моменти, е абсолютно еднакво
Мисловните вълни се наричат врити. Те се издигат и спадат всеки момент. При обикновеното мислене всяка минута има хиляди различни врити. Със спадането на една вълна се издига друга - те непрекъснато се редуват, защото умът може в един момент да възприема само една мисъл. Еднонасоченост имаме тогава, когато вълната, която спада, и вълната, която се издига, носят една и съща мисъл.

13. Етена бхутендриешу дхарма-лакшана-ваща-паринама вякхятах
С това (което беше казано в предишните сутри) се обясняват промените във формата, времето и състоянието на елементите и сетивата
Предишните сутри разглеждат постепенното изграждане на контрола върху ума. Чрез овладяването на ума се променя отношението му към елементите и органите на сетивата. Тези промени са обяснени в следващата серия от афоризми.

14. Сантодитвяпадеша-дхарманупати дхарми
Има субстрат, който остава постоянен при всички промени - минали, настоящи и бъдещи
Всички неща - независимо от физическия или от етерния свят, имат в основата си определена същност. Дори да преминат през промени - както напр. водата става лед или пара, те пак запазват основната си Реалност.

15. Краманятвам паринаманятве хетух
Причината за различните преобразования са различните природни закони
Независимо дали промяната става в нормалния ход на нещата или е причинена от волята на йоги, тя произтича от природните закони. Науката едва сега открива и започва да работи с множеството сили отвъд грубото физическо възприятие, които йогите използват от хиляди години.

16. Паринама-трая-самямад атитанагата-джнанам
Чрез самяма върху трите вида промени (форма, време и състояние) идва знанието за миналото и бъдещето
От тази сутра нататък в афоризмите в гл. 3 са разгледани различните сидхи. "Сидха" обикновено означава "сила", но всъщност се използва за обозначаване на постиженията на напредналите йоги. Изключително важно е ученикът да разбере, че йогийските сили не са и не би трябвало да са цел сами по себе си. Те са странично постижение на усилията за Осъществяване на Бога. Онези, които се стремят само към силите, са приковани към егото и в крайна сметка страдат поради тази липса на пречистване. Често ученикът се увлича от йога-силите, но навреме трябва да разбере, че силата корумпира, и че тези неизбежни постижения само разсейват и съблазняват истинския йоги.
От друга страна, най-добре е да е ясно, че СИДХИТЕ наистина съществуват. За да ги достигне, човек трябва да е изключително духовно напреднал; но онзи, който е близо до Реализацията на Бога, знае, че пилее духовна енергия и злоупотребява с тях, като ги показва на празно любопитните. Както е споменато в сутра 15, тези способности се дължат на природните закони, въпреки че науката едва сега започва да ги изследва. В миналото науката се занимаваше главно със законите на физическото ниво. Йога сидхите работят пряко с по-фините и мощни аспекти на Природата. Сега на Запад започват да изследват тези неща, макар че в Съветския Съюз и някои други източно-европейски страни от известно време се прави много.
Специално в тази сутра се обяснява, че знанието за миналото и за бъдещето се постига чрез практикуване на самяма върху формата (физическите свойства); върху времето ( променливите характеристики); и върху състоянието (временните условия), при които съществува един обект за определен период от време. Понякога тази сутра се тълкува в смисъл, че човек достига не до знание за миналото или бъдещето, а за ПРИРОДАТА на миналото и бъдещето. С други думи, всички неща трябва да се променят, и това знание е едно основно достижение, тъй като води до приемане и доволство.

17. Шабдарта-пратяянам итаретарадхиясат самскарас тат-правибхага самямат сарва бхута-рута-джнанам
Умът обикновено бърка звук, значение и съответни идеи; но когато практикува самяма върху звуците, садхака разбира техните значения и идеи и достига до разбиране на звуците на всяко живо същество
Това най-лесно се разбира чрез използването на мантри, в които постоянната медитация върху името на Бога води до осъществяване на Неговите качества и дори до изживяване на Неговото присъствие. Като цяло, сутрата се отнася за всяка дума от всеки език, и дори за звуците на животните.

18. Самскара-сакшаткаранат пурва-джатиджнанам
Чрез възприемане на самскарите идва знанието за предишното раждане
Когато се извършва самяма върху обичайните впечатления на собствения ум, се достига знание за предишните прераждания. Това е така, защото кармата, която трябва да бъде платена в този живот, зависи от впечатленията от предишните прераждания, които не са били компенсирани тогава.

19. Пратяясая пара-чита-джнанам
( Чрез изпълнение на самяма върху) ума на друг се познават неговите умствени образи

20. На ча тат саламбанам тасявисаи-бхутатват
Но други умствени фактори,които не са предмет на самяма, не могат да бъдат познати

21. Кая-рупа-самямат тад-грахя-шакти-стамбхе чакшух-пракашасампрайоге нтардханам
Самяма върху собственото физическо тяло преустановява способността на другите да го виждат; отразената светлина (от тялото) не контактува с очите на другите, от което идва силата да си невидим

22. Етена шабдади антардханам уктам
С това може да бъде обяснено и изчезването на звука и другите физически явления

23. Сопакранам нирупакрамам ча карма тат-самямад апаранта-джнанам аристебхойо ва
Кармата може да бъде дремеща или активна; чрез изпълнение на самяма върху двете и чрез знамения йоги може да узнае времето на смъртта си

24. Майтри-адишу балани
(Чрез самяма върху) приятелството (милосърдието, любовта и пр.), се добива тяхната сила

25. Балешу хасти-баладини
(Чрез самяма върху) силите (на различните животни) идва силата на слона (или на другите животни)

26. Праврити-алока-ниясат сукшма-вивяхита-випракрища-джнанам
(Чрез самяма върху) светлината идва интуитивното знание за онова, което е фино, скрито или далечно

27. Бхувана-джнанам сурийе самямат
Чрез самяма върху Слънцето идва знанието за света

28. Чандре тара-вюха-джнанам
(Чрез самяма върху) Луната идва знанието за астрологията

29. Дхруве тад-гати-джнанам
(Чрез самяма върху) Полярната звезда идва знанието за движението на звездите

30. Набхи-чакре кая-вюха-джнанам
(Чрез самяма върху) центъра на пъпа идва знанието за организацията на тялото

31. Канта-нупе кшут-пипаса-нирвитих
(Чрез самяма върху) гърлото престават мислите за глад и жажда

32. Курма-надям стхайрям
(Чрез самяма върху) нервните центрове, които контролират праната, се достига стабилност

33. Мурдха-джюотиши сидха-даршанам
(Чрез самяма върху) светлината на върха на главата идва силата да се възприемат съвършените Същества

34. Пратибхад ва сарвам
Чрез интуиция човек разполага с цялото знание

35. Хридае чита-самвит
(Чрез самяма върху) сърцето се достига разбиране за природата на ума

36. Сатва-пурушайор атянтасамкирнайох пратятявишешо бхогах парартхат сварта-самямат пуруша-джнанам
Радостта е резултат от отсъствието на разграничение между Пуруша и сатва. Знанието за Пуруша идва чрез самяма върху значението на Аза, а не върху значението на индивида
Пуруша е абсолютната Божественост, която е отвъд качествата. САТВА е чистота, но е качество на Природата. От сатва идват светлината и радостта, но както бе казано преди, за окончателното сливане с Аза тези качества трябва да бъдат надхвърлени. Затова трябва да се прави разлика между чистотата на Абсолюта и чистотата на Природата. По-нататък се обяснява, че знанието за Пуруша се достига чрез усъвършенствана медитация върху значението на Аза, а не върху значението на личността.

37. Татах пратиха-сравана-веданадаршасвада-варта джаянте
От това идва интуитивното чуване, виждане, мисъл, вкус и обоняние
Онова, от което човек се отрече, автоматично идва при него. Чрез самяма върху интересите на Аза, а не върху личните интереси, цялото интуитивно знание идва на разположение.

38. Те самадхав упасарга вютхане сидхаях
Те са пречки към състоянието самадхи, въпреки че се смятат за сили на ума, който е светски
Тук Патанджали МНОГО ЯСНО подчертава, че всички гореописани СИДХИ са само съблазни и разсейват от състоянието на свръхсъзнание. Те са привлекателни само за онези, които са се отдали на светския живот, егоизма и желанието за власт.

39. Бандха-карана-сатхилят прачара-самведанач ча читася пара-шариравешах
Когато причината за връзката бъде елиминирана, умът може да влезе в тялото на друг, познавайки каналите му
Когато високоразвитият йоги се отдръпне от привързаността си към живота и развие интуитивно знание за физическото тяло, той добива способността да използва чуждо тяло, за да помага на другите и да ги учи. Това е различно от обземането от нисши астрални същества. Съвършеният йоги действа винаги само чрез Аза, който е един и същ за всички, и така просто направлява Божествената енергия.

40. Удана-джаядж джала-панка-кантакадиши асанга уткрантиш ча
Чрез овладяване на удана идва левитацията и способността да не се влиза в контакт с вода, кал, тръни и пр.
Удана е вид прана, свързана със силата на гравитацията. Йогите притежават тази сила в последната фаза на своя земен живот, преди да се слеят с Аза. Тя не бива да се смесва със "скачането" - способността да се подскача на ок. 30 см над земята при някои мощни пранаяма-упражнения. Някои духовни групи преподават тези упражнения на начинаещи, но това е физически и психически опасно и не се препоръчва, тъй като причинява твърде бързо движение на праната в организма. Онези, които не са практикували асани и по-прости видове пранаяма поне няколко години, може да имат проблеми.

41. Самана-джаядж джваланам
С овладяване на самана идва пламтящият огън
Самана е друг вид прана, свързана с храносмилането. От контрола върху самана идва блясъка.

42. Шротракашайох самбандха-самямад дивям шротрам
Чрез самяма върху отношението между акаша и ухото идва свръхестественото чуване
Акаша е етерът - средата, през която пътува звуковата енергия.

43. Каякашайох самбандха-самямат лагху-тула-самапатеш чакаша-гаманам
Чрез самяма върху отношението между акаша и тялото и върху плаваемостта на леки обекти идва способността да се пътува в пространството

44. Бахир акалпита вритир маха-видеха; татах пракашаварана-кшаях
(Чрез самяма върху) умствените модификации, които са отвъд егото и интелекта идва способността за оставане вън от физическото тяло. Оттам всичко, което скрива просветлението, бива отстранено
Умът на човека не е ограничен от физическото му тяло, въпреки че обикновено той така предполага. Разумът и егото го задържат там. Чрез самяма върху онези мисли, които са отвъд светското въображение, йоги се свързва с Универсалния Ум и собствения му ум става неограничен от времето, пространството или причинността. Всяко невежество изчезва.

45. Стхула-сварупа-сукшманваяртаватва-самимад бхута-джаях
Чрез самяма върху елементите в тяхното грубо, постоянно, фино, проникващо и функционално състояние, йоги може да ги контролира

46. Тато нимади-прадурбхавах кая-сампат тарддхарма анабхигата ча
От това (способността да се контролират елементите) идват осемте сидхи, като напр. смаляването на тялото до размерите на атома, както и усъвършенстването и невидимостта на тялото
Тук Патанджали има пред вид МАХА СИДХИТЕ, Великите сили, известни на йогите още от древността. Това са: 1) смаляване на тялото; 2) уголемяване на тялото; 3) безтегловност; 4) огромно тегло; 5) всяко желание за знание; 6) влизане в чуждо тяло; 7) неограничена воля и 8) Божествена Сила.

47. Рупа-лавана-бала-ваджра-самхананатвани кая-сампат
Усъвършенстването на тялото е красота, добър тен, сила и абсолютна здравина

48. Граха-сварупасмитанваяртаватва-самямад индрияджаях
Чрез самяма върху силата на сетивните органи за възприятие, истинната природа, връзката с егото, проникването и функционирането идва овладяването им

49. Тато маноджавитвам викарана-бхавах прадхана-джаяс ча
От това идва непосредствената способност за знание без използването на сетивата и пълно овладяване на Пракрити

50. Сатва-пурушанята-кхияти-матрася сарва-бхава адхистхартвам сарваджнатритвам ча
Само чрез реализация на разликата между сатва и Пуруша идва всемогъществото и всезнанието
В най-последните етапи от последния живот на светеца той пряко изпитва разликата между чистотата и Абсолютния Пуруша. Тук йоги напуска царството на Пракрити - Природата и става едно с Пуруша - Универсалната Душа. Тогава негови са силите на Пуруша - всемогъществото и всезнанието.

51. Тад-вайрагяд апи доша-биджа-кшайе кайвалям
Чрез непривързаност дори към това (всемогъществото и всезнанието на Пуруша) идва разрушението на последното семе на привързаността и се достига освобождението
За да достигнем Реализацията на Бога, трябва да се откажем от абсолютно всичко, дори от силите, които идват с това.

52. Щани-упаниматране санга-смая-каранам пунар анищапрасанагат
Ако бъде поканен от небесно същество, йоги не бива да чувства удоволствие или болка, защото има опасност от връщане на злото
Колкото по-висше ниво достигне йоги, толкова по-големи са съблазните. Когато йоги добие способността да общува с небесни същества, неговото его може да стане причина за привързаност или гордост, а това ще бъде неговото падение.

53. Кшана-тат-крамайох самямад вивекаджам джнанам
Чрез самяма върху мига и този, който го следва, идва разграничението
Йоги няма да бъде съблазнен от небесните същества, ако е напълно съсредоточен върху настоящия миг. Това се има пред вид в израза "бъди тук сега". Той изцяло съзнава всяка отлитаща секунда, тъй че не остава време за съблазни и разсейване.

54. Джати-лакшана-десаир анятанавачедат туляйош татах пратипатих
То (разграничението) води и до знание за разликата между два подобни обекта, когато разликата им не може да бъде установена по клас, характеристика или местоположение
Самяма върху всеки миг и последващия го води до осъзнаване на Реалността, която може да не бъде различена чрез никоя от обикновените форми на възприятие. Тази сутра не разглежда обикновените разлики между предметите, а фините разлики на най-висшите нива на Пракрити и Пуруша. Само освободеният светец може да види тези разлики.

55. Таракам сарва-висаям сарватха-висаям акрамам чети вивекаджам-джнанам
Най-висшето знание, достигнато чрез разграничение, надхвърля всичко; то възприема всичко едновременно във времето и пространството и надхвърля дори Световния процес
Когато йоги усъвършенства разграничението, той надхвърля времето, пространството и причинността. За него няма граници. На негово разположение са цялата вечност и безкрайност. Затова се казва, че той е Осъществил Бога.

56. Сатва-пурушайох судхи-самйе кайвалям
Кайваля (освобождението) се достига тогава, когато има равенство между сатва и Пуруша
Освобождението идва тогава, когато умът е толкова чист, колкото и Пуруша. Пречистеният ум познава природата си като Пуруша. Същността на тази природа е - и винаги е била - блаженство, свобода, покой, независимост и съвършенство.
 СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА

М Е Д И Т А Ц И Я И М А Н Т Р И



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6185176
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031