Блогът на budha2 ::. Махавакя или великите изявления

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.09.2013 19:12 - .Махавакя или великите изявления

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1034 Коментари: 0 Гласове:

Където има истинско знание, знание за безсмъртното Аз, там няма и следа от каузално невежество. Древните текстове - Ведите и Упанишадите - съществуват, за да дадат знания на човечеството. Може да се каже, че те се състоят от три части: предписания, забрани и изявления на висшата истина. Първите две - предписанията и забраните, представляват проблясък на Истината за ученика и го издигат до необходимото ниво на разбиране и възприемане. Те са подобни на ЯМА и НИЯМА от Раджа йога и на Десетте божи заповеди, защото дават основни духовни напътствия. Третата част - изявленията - е съвкупност от четири съждения на Упанишадите, които изразяват висшата истина за отъждествяването на индивидуалната душа с Върховната. Те са само за онези, които са пречистили своя ум и са способни на висше разбиране. Те се наричат Махяваки. Разбирането им помага на индивидуалната душа да се отъждестви с Върховната. Във всяка Веда има по една Махявакя. Те са: 1. ПРАДЖНАНАМ БРАХМА - Съзнанието е Брахман. Природата на Брахман е съществуването, абсолютното знание, космичното съзнание. 2. АХАМ БРАХМА АСМИ - Аз съм Брахман. Това е идеята, върху която ученикът фиксира ума си при медитация. Отъждествяването е не с ограничаващите елементи, а с Върховното. 3. ТАТ ТВАМ АСИ - Ти си Това. "Тат" е Брахман, "твам" - отделната личност, "аси" - "съюз". Чрез тази Махавакя учителят наставлява духовния ученик. 4. АЯМ АТМА БРАХМАН - Азът е Брахман. Това изразява вътрешното интуитивно преживяване на медитиращия. Най-важно от тези изявления е ТАТ ТВАМ АСИ. Чрез него гуруто посвещава ученика в знанието за Брахман; защото то поражда другите три. Ученикът размишлява и медитира върху него, и така може да достигне до свръхсъзнателното състояние САМАДХИ. След това той може да даде израз на другите три. Думите "Тат Твам Аси" трябва да бъдат внимателно разчленени, защото са изпълнени със значение. Те могат да бъдат повторени на различни хора и интерпретирани по различен начин в зависимост от еволюцията на личността. Когато достигне до правилното разбиране, ученикът лесно може да се отрече от всички действия, взаимодействия и атрибути. Той може да живее безгрижно. Най-напред човек трябва да разбира основно отношенията между Абсолюта, света и индивида. Брахман, непроявеният Абсолют, се отразява като Пракрити - светът такъв, какъвто го познаваме. Пракрити се състои от три качества на природата: чистота, активност и инерция (сатва, раджас и тамас). От своя страна тя се проявява в два аспекта - като Мая - светът на явленията, и авидя - отъждествяването с отделното "аз". В света на явленията Брахман се отразява чрез сатва (чистота) като Мая, и се нарича Ишвара. Ишвара е име, означаващо Бог с качества, Бог с атрибути. Той напълно контролира света и може да се появи като Христос, Рама, Шива или Света Богородица. Ишвара се проявява като кой да е аспект на божественото, към който човек е свързан в личен аспект. В другата си проекция чистотата на Пракрити е подправена и свръхуравновесена чрез качествата действие и инерция (раджас и тамас). Те създават нечистото състояние на невежество (авидя). Брахман, отразяващ се чрез нея, създава индивидуалните души, в които личи едно и също невежество. Тъй като и двете са отражения на един и същ абсолютен Брахман, между Ишвара и индивидуалната душа - ДЖИВА - няма съществена разлика. Наистина чистотата на отражението се различава. Когато срещу Слънцето се поставят едно чисто и едно замърсено огледало, чистото отразява светлината по-добре. Какво Божественото Отражение ще представлява едно същество, зависи от неговата степен на чистота. Единствената истинска разлика е, че Ишвара изцяло контролира Мая, докато индивидът е уплетен в нейната паяжина. Тъй както паякът плете паяжината за себе си, така Брахман отразява света. Паякът може да се движи в паяжината накъдето поиска, и нишките, които той е изтъкал, не му оказват влияние. Но когато в тях попадне муха, тя се заплита. Ние сме като мухи, заплетени в паяжината на Мая. Както паякът Ишвара може да се движи на всяко ниво и във всяко проявление на своето творение. Той може да се прероди на всяко ниво и да се откаже от прераждането. Като Вишну, Рама и други аватари*, изявите на Ишвара са неподвластни на Мая. в приказки като "Рамаяна", където Рама е показан, че е подвластен на чувствата, върху Бога са наложени човешки черти и реакции, на каквито той всъщност не е подвластен. Както паякът трябва да следва нишките си, Рама не може да се намесва в кармичните закони на своето собствено творение. Играта трябва да бъде изиграна. В заключение: когато Брахман се отразява чрез Мая, отразеното съзнание се нарича Ишвара и то контролира вселената. Отразено чрез авидя, съзнанието е индивидуалната душа. Независимо какво е името, Брахман е Едно - както млякото е мляко, без значение дали е от френска, германска или индийска крава. Марката и опаковката не играят роля. Мая е опаковката, която съдържа само Ишвара. Човек не може да разбере "ТИ СИ ТОВА", понеже отражението е потъмнено от булото на невежеството. Когато Христос казва "Аз и моят Отец сме Едно", Той всъщност казва: "Ахам Брахма Асми", "Аз съм Брахман". Мойсей е получил същото откровение от горящия храст: "Яхве - аз съм, който съм". "Аз и моят Отец сме Едно" - би могло да бъде добавено към Махяваките. Христос е бил високо развит Джнана йоги, но неговите съвременници не са разбирали идеите му, и затова са го разпнали. Ако Той се появеше днес, пак щеше да бъде прикован на кръста. Хората търсят месия, който да съответства на предразсъдъците им. Те не се интересуват от истината. Авидя - невежеството - е причина за конфликтите. Защо в Ирландия протестантите и католиците се бият? Те не се бият за Бога, защото той вече съществува. Защо се бият индуисти и мюсюлмани? Невежеството е причината за всички неразбирателства и разногласия. Само истинските духовни ученици могат да го превъзмогнат със строга дисциплина и дълга практика. Поради невежество обикновеният човек не е могъл да разбере Христос, когато той е казал: "Истината ще те освободи". Христос е бил напреднал последовател на Адвайта Веданта, но е използвал Бхакти йога (т.е. пътя на Отдадеността), за да окуражи любовта към Отеца, и малко Раджа йога като яма и нияма. Той не е могъл да изведе хората над това, макар да е имал най-висше знание. Веданта не е предназначена за масите. Когато Христос казва: "Аз и моят Отец сме Едно", Той има пред вид "Ахам Брахма Асми", " Аз съм Брахман" - отстранявайки тяло, име и външни признаци. Учениците са сметнали, че тези думи се отнасят само за Христос, но не и за тях. Всъщност Исус не е намерил нито един човек, който да го разбере. Бхагатяга Лакшана
Методът на Джнана йога БХАГАТЯГА ЛАКШАНА обяснява изявлението ТАТ ТВАМ АСИ - Ти си Това. Във Веданта Тат представлява абсолютния Брахман, Твам - индивидуалната душа, Аси - съюз. Медитацията върху тази фраза е процес на дехипнотизация. Човек отрича всички определения и атрибути, ограничаващи индивидуалната душа, която след това се реализира като Брахман.
Да обясним по-подробно - към значението на всяка дума или фраза може да се подходи по три начина:
1. ВАЧЯРТА - първично значение, предавано направо от думата
2. ЛАКШЯРТА - косвено значение
3. ВЯНГЯРТА - предполагаемо значение, намеквано от думите и асоциациите
Думата и значението й са свързани от ВРИТИ - умствената вълна. Когато кажем "огън", съответната умствена вълна се енергизира и следва визуализация на понятието. Обратното също се случва: когато човек види огън, умственият образ ражда съответната дума. Това отношение между дума и значение може да бъде просто или сложно. Просто е, когато възбужда първичното значение на думата. "Слънцето е горещо" е пример за Вачярта, защото "горещо" е пряко свързано със "слънце". Ако помолим едно дете да нарисува листо, то ще го нарисува от натура, но художникът не ще гледа от никъде. Така Лакшярта се основава на непряко отношение между дума и значение. Във фразата "Днес е горещо" косвеното значение е, че слънцето е горещо. Непреките отношения между дума и значение са категоризирани в три групи: ДЖАХАЛАКШАНА, АДЖАХАЛАКШАНА и ДЖАХАДАДЖАХАЛАКШАНА.
ДЖАХЛАКШАНА имаме тогава, когато елиминираме прякото значение на думата и се ръководим само от косвеното. Напр. изречението "Къщата е на реката" означава не че къщата е на повърхността на реката, а че е на нейния бряг. Елиминирали сме прякото значение за течаща вода и сме го заменили с косвеното значение "на брега". Макар че реката и брегът са две различни неща - едното вода, другото земя, между тях има пространствена близост, която създава отношение. Косвеното значение се базира на прякото, което след това е елиминирано.
В категорията АДЖАХАЛАКШАНА и прякото, и косвеното значение са валидни. Напр. на конни състезания някой пита: "Кой кон скача?" Отговарят му: "Белият". Цветът не може да скача, но в този случай прякото значение "бял" е свързано с косвеното "кон", като и двете съответстват на въпроса.
ДЖАХАДАДЖАХАЛАКШАНА - третата категория - е известна и като БХАГАТЯГА ЛАКШАНА. При нея част от прякото значение се задържа, а друга част се елиминира. Напр. някой си д-р Смит живеел в Ню Йорк, и негов приятел го вижда за последен път в операта. След 10 години приятелят му го вижда пак, но като скитник в Сан Франциско, и възкликва: "Това е същият д-р Смит!" Има известно несъответствие в това изказване: "това" се отнася за скитника в Сан Франциско, а "същият" - за д-р Смит, познат от преди - преуспяващият професионалист в смокинг. Двете значения са разделени във времето и пространството от 10 години и 3000 мили.
Някои елементи са противоречиви и трябва да бъдат елиминирани. Един преуспяващ лекар не може да бъде безработен скитник. Сан Франциско не е Ню Йорк. Десет години не са равни на времето, когато се прави изказването.
В становището "Това е същият д-р Смит" се запазва само част от прякото значение на "това" и "същият". Противоречивите фактори време, пространство и външен вид биват елиминирани, докато лицето д-р Смит остава. Само идеята за д-р Смит, свободен от непостоянните качества, не е противоречива. Едва след като умът е преминал този сложен процес - което става за миг - "този" д-р Смит може да бъде идентифициран с онзи "същият". След като бъдат отстранени противоположните асоциации за име и форма, остава ТОВА Е ОНОВА. Д-р Смит - лицето, общо и за двата случая, остава като косвено значение."Тат Твам Аси" може да бъде разбрано само в хода на тези разсъждения. То утвърждава, че всяка индивидуална душа е всъщност Върховния Абсолют. Непостоянните качества като тяло, цвят, пол и религия са изпуснати. Въпреки че сега сме в човешка форма, преди да се преродим тук на Земята, всички сме съществували в Брахмично състояние. "Тат" - това - се отнася за чистото съзнание, Брахман; "твам" - ти - за отразеното съзнание в невежество (индивидуалната душа); "аси" - си - обявява техния съюз, единственият, който съществува, защото всички са отражения на Брахман.
Така АВИДЯ води индивидуалната душа ДЖИВА да се отъждестви със своя интелект, чувства и физическо тяло, създавайки дейност, страдание и болка. УПАДХИ придават индивидуализация и разделяне, но има само един Брахман. В идентифицирането си с различните обвивки на индивидуалното битие пропускаме да осъзнаем истинската си природа. Олимпийският шампион се идентифицира с физическата обвивка; политикът - с жизнената; влюбеният - с емоционалната; професорът - с интелектуалната. Онзи, който е винаги щастлив и чист, се идентифицира с обвивката на блаженството. Кой е най-близо до Самоосъществяването? Никой от тях, защото всички са пленници; те всички са на разстояние. Дори добротата обвързва, защото обвивката на блаженството е УПАДХИ като всички други. Независимо дали оковите са от злато или желязо, те са все окови.
Веднъж царят на боговете Индра и царят на демоните Вирочана отишли при създателя Праджапати, за да ги научи да познаят себе си. След 32 години строго ученичество той им казал да се погледнат в огледалото и да му кажат какво виждат. Те му отговорили: "Виждаме се такива, каквито сме". След това той ги накарал да си облекат най-хубавите дрехи и отново да се погледнат. Те пак му отговорили: "Виждаме се такива, каквито сме". Тогава Праджапати им казал: "Това е безсмъртното Аз".
Вирочана, удовлетворен, започнал да проповядва напоследователите си, че само тялото трябва да бъде боготворено. Но Индра не бил убеден, че тялото е Азът. След втори период от 32 години ученичество той решил, че сънуващото аз е истинското Аз. И все още неудовлетворен, се подложил на строга аскеза 101 години, докато разбрал, че истинското Аз е над всички индивидуални изводи.
Като Вирочана, повечето хора смятат, че тялото е Азът.Те не могат да разберат ТАТ ТВАМ АСИ, защото им липсва търпение да се задълбочат в значението на думите. Думите са нож с две остриета. Ако бъдат изтълкувани погрешно, те ще забавят напредъка на човека; правилно разбрани, те го прехвърлят над пропастта на невежеството. Значението на ТАТ ТВАМ АСИ може да бъде разбрано едва след задълбочени и внимателни разсъждения. Тогава ще стане ясно, че ако човек е направен по подобие Божие, това не означава, че Бог прилича на човек. По-скоро трябва да се вгледаме в човека и да осъзнаем божествената природа в него .adyulgerov.blogspot.com/2010/07/maha-mrityunjaya-mantra.html