Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2013 19:35 - .РАДЖА ЙОГА СУТРИ: ПРАКТИКА
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1122 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                      image                                                                                                                     "Набележете си програма за живота. Очертайте духовната си практика. Придържайте се към нея систематично, редовно и прилежно. Не губете нито една ценна минута. Животът е кратък. Времето лети. Това "утре" няма да дойде никога. Сега или никога! Вземете твърдото решение: "Ще стана йоги още в това прераждане, още в този момент!" Нака вашата йога садхана или абхяса бъде строга и постоянна. Ако наистина сте съвсем искрени в практиката си, и ако умът ви е изпълнен с вайрагя - безстрастие и силен копнеж за освобождение, ще достигнете целта си за съвършенство след шест години. Не се съмнявайте в това."
Свами Шивананда
"Сигурни пътища за успех в живота
и в осъществяването на Бога"

Въпреки че Патанджали Махариши е автор и съставител на "Раджа Йога сутри", в "Яджнавалкия смрити" се казва, че първият учител по йога е Хиранягарбха. Хиранягарбха е Космичният Ум, Космичният Разум, наричан също Брахман. Той е общата сума от всички фини тела, най-висшето създадено битие, през което Върховното Битие отразява физическата вселена. Патанджали, като осъзнат светец с развити до най-висша степен интуитивни дарби, е получил знанието за йога направо, и го е записал за благото на човечеството.
Първата глава на сутрите обяснява функциите на ума и различните нива на самадхи, а в следващите се разглеждат отделните практики, водещи до състоянието на свръхсъзнание. Патанджали разглежда всички етапи на йога от основата до нива, които могат да бъдат разбрани само от освободени светци и мъдреци. Специално последните две глави са посветени на обширната област, в която се попада след достигането на самадхи. Когато ги четем, трябва да имаме пред вид, че реализацията на Аза се достига само след много прераждания, посветени на тази цел. И - както бе подчертано в последните страници на предишната глава - дори достигането на някои свръхсили и изпитването на блаженство при медитация са само спънки по пътя. Видяни в светлината на крайната цел - сливането с Божественото - те само разсейват търсача.

.c.Глава втора: Йога садхана

Втората глава на Патанджали представя практиката на Йога - йога садхана. Тук е разгледана Крия йога - което е пречистване чрез дисциплина, учение и отдаденост. Изброени са петте основни източника на беди или причини за страдания и методите за отстраняването им. Накрая са разгледани първите пет крайника на Раджа йога - яма, нияма, асана, пранаяма и пратияхара - основите на медитацията.

1.Тапах-свадхяйешвара-пранидхани крия-йогах
Аскеза, самоизучаване, и отдаване на Бога съставляват Крия йога
Аскезата не означава физическо насилие спрямо тялото или груби самоизтезания. Тук се има пред вид строг контрол върху сетивата, за да се запази енергията за по-висши цели. В този смисъл аскезата означава понякога да се пости, да се става рано за медитация, вместо да се спи до късно, и да се намалят някои физически удобства, за да се постигне по-голям контрол над ума. Изучаването на свещените писания и други духовни книги поддържа ума в желаната посока. Като се отдава на волята Божия, човек отдава и плодовете на своята дейност. Това води до Карма йога - пътят на безкористно служене, при което човек гледа на себе си като на инструмент на Бога и служи на човечеството без мисъл за облага или вина.

2. Самадхи-бхаванартах клеша-танукаранартас ка
Това облекчава злощастията и води до самадхи
Като следва трите практики на Крия йога, споменати по-горе, ученикът елиминира източника на своите беди и в крайна сметка достига състоянието на свръхсъзнание.

3. Авидясмита-рага-двешабхинивешах клешах
Злините, които причиняват страдания, са: невежество, егоизъм, привличане, отблъскване и страх от смъртта
Невежеството, АВИДЯ, е неосъзнаването на Реалността.Това е отъждествяване не с вечния АТМАН, Аза, а с временния свят. "Аз" и "мое" изразяват егоизъм; те създават илюзията, че един човек е различен от друг, което води до конфликт. РАГА-ДВЕША се превежда като "харесване и нехаресване" - когато човек се оставя на чувствата на привличане и отблъскване, той се идентифицира с материалния свят и се оставя на болката от загубата и разочарованието. Страхът от смъртта и придържането към живота са обвързващи и задушаващи. Много хора, които са били обявени за умрели, а по-късно са се съживявали, разказват за смъртта като за неизразима красота и покой. Никой не може да каже кога ще дойде смъртта. Страхът от нея е излишна игра на въображението, загуба на енергия; той създава вълни на болка, съществуващи само в ума.

4. Авидя кшетрам утарешам прашупта-тану-вичинодарана
Невежеството е причина за (гореспоменатите злини), които го следват - макар и дремещи, слаби, потиснати или засилени
Страданието, което идва от егоизма, привличането и отблъскването и страха от смъртта, произхожда от авидя - невежеството, независимо до каква степен се изявява. Като корен на другите пречки, невежеството за истинската природа на Аза е отъждествяване с тялото и ума. Когато просветлението замести авидя, всички други причини за болка автоматично изчезват.

5. Анитясучи-дуканатмашу нитя-сучи-сукатмакяттир авидя
Невежеството бърка тленното, нечистото, болезненото и не-Аза с вечното, чистото, доброто и Аза
В състояние на невежество човек бърка онова, което е светско, с Върховното. Той не може да различава между онова, което носи болка - умът и тялото, и онова, което носи безсмъртие.

6. Дриг-даршана-сактьор екатматевасмита
Егоизмът е отъждествяване на Виждащия с инструмента на виждането
Инструментът на виждането в този случай не са само очите, а всички сетива. Егоизмът се изявява тогава, когато човек не прави разлика между Аза и своите сетива и ум. Той вижда себе си като отделен от човечеството, като реагира спрямо другите с чувство за състезателност, а не за сътрудничество.

7. Сукханушаи рагах
Привличане е онова, което почива на удоволствието
Повечето хора мислят, че привличането и удоволствието са положителни неща, но когато се отнасят за обекти на материалния свят, те неизбежно носят болка. Нищо във физическия свят не е постоянно; оттук и постоянният страх от загуба - той и самата загуба правят онези, които търсят удоволствие, нещастни. Затова йоги се научава да развива в себе си неприязън към светските удоволствия. Той никога не е разочарован или нещастен. Ироничното тук е, че онзи, който не търси удоволствие, е винаги щастлив.

8. Дуканушаи двешах
Отвращението е това, което се опитва да избегне болката
Отвращението носи болка, както и привличането. Умственото отношение при отвращението е отрицателно, и често поради него човек се стреми да избегне ситуация, която е неутрална. Не е възможно да се избегнат всички неприятни обстоятелства. Когато РАГА-ДВЕША - харесването и нехаресването - съществуват, човек не може да бъде щастлив. Той стъпва на илюзорни двойки противоположности, вместо да се опита да бъде доволен при всички ситуации и да остави своето развитие в ръцете на Бога.

9.Сварасавахи видушо пи татха рудхо бхинивешах
Страхът от смъртта е непрекъснатото желание за живот, здраво вкоренено дори в умовете на мъдреците
Страхът от смъртта е страх от загубата на идентичност, от изчезването на егото. Дори когато човек се откаже от всичко друго, привързаността към живота остава. Едва когато мъдрецът достигне най-последния стадий на асампраджната самадхи, той не мисли за нищо друго, освен за сливане с Бога; на това ниво той остава в тялото само няколко дни.

10. Те пратипрасава-хяйех сукшмах
Техните фини форми (на нещастията, раждащи болка) могат да бъдат избягнати, като отново се абсорбират в причината си
Когато тези нещастия разсейват ученика в малка степен, те могат отново да се върнат в първопричината за тях, като бъдат заменени с обратното умствено отношение. Напр. ако се появят егоистични мисли, с тях можем да се борим, като се съсредоточим върху братството между всички хора. Ако в ума навлязат мисли на привличане или отблъскване, те могат да бъдат заменени от доволство или приемане.

11. Дхияна-хеяс тад-вртая
Активните им форми могат да бъдат избягнати чрез медитация
Ако нещастията са явни и водят до голямо разсейване за ума, те могат да бъдат облекчени чрез редовна медитация.

12. Клеша-мулах кармасаьо дрищадрища-джанма-веданиях
Карма, независимо дали ще бъде изчерпана в това или в бъдещите прераждания, е коренът на нещастията, носещи болка
Според закона на Карма всяко действие води до равно противодействие. Каквото човек направи на другите, това му се връща - в една или друга форма. Повечето хора непрекъснато създават нови кармични ситуации. Това се дължи на невежеството и на придружаващите го нещастия. Всички кармични дългове трябва да бъдат изплатени преди окончателното освобождение - независимо дали човек реши да направи това в сегашния си живот или да го остави за следващите прераждания.

13. Сати муле тад-випако джати-аюр-бхогах
Дотогава, додето има корен, Кармата трябва да бъде изпълнена - чрез различни ситуации в обществото, прераждания и опитности
Всеки ще пожъне това, което е посял. Различните преживявания се дължат на кармични ситуации, които всеки сам е предизвикал със своите мисли, думи и дела.

14. Те хлада-паритапа-палах пуняпуня-хетутват
В зависимост от това дали причината за тях е добродетел или порок, техния плод е удоволствие или болка
Като разбира това, йоги се стреми да върши само добри дела и да възприема кротко лошото, което му се случва, докато всички семена на Карма изгорят, без да бъдат посяти нови.

15. Паринама-тапа-самскара-дукаир гуна-врити-виродхач ка дукам ева сарвам вивекинах
За онези, които различават, всяко действие носи болка - поради очакването на загуба, нови желания или конфликти в резултат на взаимодействието между ума и трите качества на природата
Мъдрецът съзнава, че в материалния свят няма щастие, защото от всяко действие в крайна сметка възниква болка. Когато отсъства разграничението, щастието винаги е придружавано от страх да не го загубим, а тъй като промяната е природен закон, загубата е неизбежна. Когато не се безпокои за загубата, умът често се занимава с нови идеи, и докато те не бъдат удовлетворени, няма щастие - което отново е веднага последвано от страх от загуба. Несъсредоточеният ум е винаги неспокоен, защото е в плен на качествата на природата - чистота, активност и летаргия. Покоят е само отвъд света на явленията.

16. Хеям дукхам анагатам
Нещастието, което все още не се е проявило, трябва да бъде избягвано
Кармата е изплатена, изплаща се или ще бъде изплатена чрез действията. Карма, която вече е натрупана, не може да бъде променена, но нещастията от нея могат да бъдат избягнати чрез позитивно мислене. Като внимаваме за сегашните си действия, можем да избегнем бъдещата болка.

17. Дращир-дришайох самйога хейя-хетух
Идентифицирането на преживяващия с обекта, който той преживява, е причина за бъдеща карма
Когато човек се отъждествява с този илюзорен свят, преобладава егото, и той действа без мъдрост, като си натрупва нова карма.

18. Пракаша-крия-стхити-силам бхутендрият-макам бхогапаваргартам дришям
Вселената, опознавана чрез взаимодействието на елементите и възприятията на сетивата, се състои от сатва, раджас и тамас, и съществува само заради преживяванията и освобождението на човека
Както бе обяснено, ПУРУША е абсолютът; той е без качества. Но човек не вижда Божественото, а ПРАКРИТИ - природата, и нейните качества - трите гуни (сатва - чистота, раджас - активност и тамас - инерция). Той възприема и тълкува природата и елементите й чрез сетивата си. Чрез преражданията се натрупва опитност в царството на Пракрити, докато накрая човек осъзнае, че само неговото тълкуване на Реалността е Истината, и че е едно с всичко. Целта на живота е да се работи чрез физическото ниво, като се използват неговите условия, за да се отработи кармата. Чрез постоянно пречистване и уравновесяване на ума човек създава равновесие между сатва, раджас и тамас, и се завръща към Източника, който е отвъд материалния свят.

19. Вишешавишеша-лингаматралингани гуна-парвани
Състоянията на трите гуни са грубо, фино, проявено и непроявено
Трите качества съставляват цялата природа - както елементите на Земята, така и по-фините материи на ума и духа.

20. Драща дришиматрах судхо пи пратяя-нупасях
Виждащият е само чисто съзнание и въпреки че е чист, той сякаш вижда чрез ума
Виждащият е Азът, ПУРУША. Той е неопетнен, чист и без качества, но се отразява чрез интелекта на индивидуалното съзнание, и се оцветява от сатва, раджас и тамас. Той е забулен, като че ли има атрибути, но всъщност е самото Абсолютно Съзнание.

21.Тад-артха ева дришяшятма
Самото съществуване на вижданото е за Виждащия
Вижданото, Пракрити, съществува и е подчинено на Виждащия, Аза. Единствената му цел е да осигури опитности за растежа и Самоосъществяването на човека.

22. Критартхам прати настам апи анастам тад-аня-садхаранатват
Дори макар тя /Пракрити/ да става несъществуваща за онзи, който е постигнал целта й, тя продължава да съществува за другите, защото е обща за всички
За достигналия освобождение Пракрити престава да съществува; тя е изпълнила предназначението си. Но Природата, светът на явленията, остава като обща опитност за онези, кито все още трябва да реализират Аза; тя продължава да съществува за тях.

23. Сва-свами-шактьох сваруполабдхи-хетух самйогах
Целта на съюза на Пуруша и Пракрити е първият да осъзнае истинната си природа и да реализира скритите в него и в Пракрити сили
Тук Патанджали отговаря на най-основния въпрос: защо душата въобще трябва да преминава през изпитанията на съществуването в света. Пуруша е Душата, която - макар универсална - има индивидуално проявление. Душата се преражда, за да премине през опитностите на Пракрити, да научи уроците си, и да разбере и осъществи естествените си сили.

24. Тася хетур авидя
Причината (за този съюз) е авидя
По своята същност Душата е вечна, всеведуща и свободна. Но поради невежеството - авидя, и желанията - обектите на сетивата, тя забравя своята божественост. Затова трябва да влезе в Пракрити, да се прероди на Земята, за да научи отново, че всичко в материалния свят е временно и изтъкано от болка. В зависимост от желанието си за освобождение Душата научава урока си с течение на времето и се връща към своя Източник.

25. Тад-абхават самйога бхаво ханам тад дришех кайвалям
С ликвидирането на авидя връзката между Пуруша и Пракрити изчезва, и Виждащият добива свобода
Невежеството е причина Пуруша (Душата) да се свързва с Пракрити. Когато то бъде заменено от Просветлението, вече няма нужда индивидуалната душа да съществува в материалния свят, и тя се освобождава от изпитанията на земния живот.

26. Вивека-кхятир авиплава ханопаях
Средството за разрушаване на авидя е пълното разграничение
"Вивека" се превежда като разграничаващо познание, осъзнаване на разликата между Аза и не-аза, осъзнаване на Реалността. Така че лекарството за невежеството е постоянното безусловно осъзнаване, че индивидът е самият Брахман. Това се постига само когато много години умът се възпитава да се насочва към божествени мисли всеки път, щом в него навлязат светските. Това е целта на медитацията и на другите форми на садхана.

27. Тася саптадха пранта-бхумих праджна
Просветлението се постига чрез седем стъпки
Патанджали обяснява осемте стъпки на Раджа йога. Преди ученикът да достигне самадхи, той минава през седем стъпала.

28. Йоганганущанад ашудхи-ксайе джнана-диптур а вивека-кхятех
Чрез практикуване на различните стъпки на Йога се разрушава безнравствеността, ражда се духовно просветление, което се развива в осъзнаване на Реалността
След като е разгледал теоретичните аспекти на Йога, сега Патанджали посочва, че е необходимо следване на практическите стъпки.

29. Яма - нияма - асана - пранаяма - пратияхара -дхарана -дхияна - самадхайо став ангани
Осемте крайника са яма, нияма, асана, пранаяма, пратияхара, дхарана, дхияна и самадхи
Раджа йога понякога се нарича Ащанга йога или Йога на осемте крайника. Те се превеждат като: въздържания, ритуали, упражнения, регулиране на дишането, отдръпване на ума от обектите на сетивата, концентрация, медитация и състояние на свръхсъзнание.

30. Ахимса-сатастейя-брахмачария-апариграха-яма
Яма се състои от ненасилие, истинност, въздържане от кражба, целомъдрие и непритежание
Яма - въздържанията - съставляват основата на всички духовни практики. Те са запрещения, присъщи на всяка религия. Тези форми на самоконтрол пречистват индивида и отстраняват отрицателните му влияния върху другите и върху околната среда.
Насилието спрямо другите - в мисъл, дума или дело - трябва да се избягва. Ненасилието означава нещо повече от въздържание за нанасяне на физическа болка. Умствената болка може да бъде много по-опустошителна. Когато човек достигне пълната невинност, дори дивите животни не му сторват зло.
Функцията на истината е да поддържа хармония чрез доверие. По-добре е да замълчим, отколкото да изкажем истина, която ще причини болка, или произхожда от погрешен мотив. Честният човек има сила, защото това, което казва, се случва, и думата му става закон.
БРАХМАЧАРИЯ, сексуалното въздържание, е необходимо за бързия напредък по духовния път. Когато половата енергия е контролирана, под контрол е 99% от духовния живот на човека. Това е особено трудно, тъй като след дишането половият импулс е най-силният импулс на тялото. Бъди смирен, моли се за сила, спазвай дисциплината - това ще изглади сексуалните мисловни вълни. С въздържанието идва и духовната сила. Контрол 10 месеца донася огромна енергия, а целомъдреният ум развива огромна сила на волята.
Мъдро е да не трупаме вещи, защото те привързват към себе си и собственикът им става зависим от тях. Онзи, който притежава много неща, е техен пленник, и трябва да изразходва енергия и време, за да се грижи за тях. Онзи, който не притежава нищо и не желае нищо, е абсолютно свободен. Вещите удовлетворяват тялото, окуражават отъждествяването с него и размътват ума.

31. Яти-деша-кала-самаянавачинах сарвабхаума маха-вратам
Тези (въздържания) не са ограничени от социална структура, място, време или обстоятелства, и съставляват великият (универсален) обет
Тези въздържания са универсални и са предназначени за непрекъсната практика, независимо от ситуациите. Всяко неудобство или болка, което се явява като резултат от тях, трябва да бъде възприемано като резултат от кармично задължение.

32. Шауча-сантоша-тапах-свадхяяйешвара-пранидхани ниямах
Нияма се състои от чистота, доволство, аскеза, самоизучаване и самоотдаване
Нияма са ритуали, които развиват положителни качества. Те включват изчистване, успокояване на ума, самодисциплина, изследване на природата на Аза и отдаване личната воля - егото - на Върховната Воля.
Освен чистотата, човек трябва да развива безразличие към тялото. Чистотата е както вътрешно, така и външно изчистване. Съответна диета - вегетарианска и с естествени храни, специални прочистващи йога-техники и йога-упражнения поддържат тялото вътрешно чисто и свободно от препятствия. Чистотата се отнася и за ума. Само когато бъде освободен от всички отпадъци, той може да бъде чисто огледало за отражение на Аза.
Смехът идва в резултат на стимул, но усмивката се ражда от вътрешния мир. Задоволен със себе си, умът няма нужда от нищо друго за доволството си, което расте паралелно с осъзнаването на вътрешното Аз. Умът не бива да се повлиява от външни обекти.
Аскеза означава ограничаване неутолимите желания на сетивата. Пийте вода вместо кафе, предпочитайте мълчанието пред говоренето, контролирайте алчността, като ядете лека храна и се противопоставяйте на съня, като ставате рано. Когато умът разбере, че желанията му за удоволствия няма да бъдат удовлетворени чрез сетивата, той престава да блуждае и се обръща навътре. Контролът върху сетивата изчиства пътя за сили като телепатията и ясновидството.
Изучаването на духовни книги поддържа човека на истинния път. Но с книгите се постига само това, което може всъщност да доведе до интелектуално възгордяване. Необходимо е човек да се отдаде на волята Божия, защото в крайна сметка всичко зависи от Неговата милост.

33. Витарка-бадхане-пратапакта-бхаванали
Когато умът бъде обезпокоен от отрицателни или вредни мисли, те могат да бъдат преодоляни чрез непрекъснато мислене върху противоположните им
Йоги е винаги нащрек, винаги наблюдава ума си. Когато види, че се надигат безцелни мисловни вълни, той веднага ги замества с положителни мисли, като по този начин създава нови умствени навици, благоприятни за духовния растеж.

34. Витарка химсадях кирта-каританумодита лобха-кродха -мухапурвака мирду-мадхядхиматра дукаджнанананта-бхала ити пратипакша-бхаванали
Резултатът от отрицателните мисли и чувства, като напр. насилието, независимо дали са въплътени в дела, подбудени, или причинени от алчност, гняв или заблуда, дали са слаби, средни или силни, е безкрайна болка и невежество. Затова е необходимо да се размишлява върху противоположностите им
Всички мисли, чувства и действия, които противоречат на основните принципи на яма и нияма, водят до по-нататъшна карма на болка и невежество. Това е така независимо дали действието е наистина извършено, замислено или подбудено у други. Каквато и да е причината и степента на участие, кармата се натрупва. Затова е необходимо щом в ума се появят отрицателни мисли, да бъдат заменени с положителни и възвишени.

35. Ахимса-пратищаям тат-самнидхау вайра-тягах
Когато ненасилието е здраво установено, в присъствието на йоги враждебността изчезва
Онзи, който е здраво установен в ненасилието, излъчва това към другите. Той е толкова силен, че в негово присъствие мислите за насилие дори не могат да виреят.

36. Сатя-пратищаям критя-бхаласраятвам
Когато истината е здраво установена, йоги достига резултата от действието без да действа
Думите на човек, който практикува истината до най-висша степен, ще се сбъднат, защото те отразяват Истината на Атман.

37. Астейя-пратищаям сарва-ратнопащанам
Когато въздържанието от кражба бъде здраво установено, цялото богатство идва при йоги
Колкото повече йоги бяга от материалните обекти, толкова повече те като че ли идват при него. Целта на този природен закон е двояка. Първо, така йоги се подлага на проверка, за да се види дали неговото отричане е истинско. Второ, той като мъдър човек може правилно да разпредели богатството в полза на човечеството.

38. Брахмачария-пратищаям вира-лабхах
Когато бъде здраво установена брахмачария - половото въздържание - се печели енергия
Когато сексуалната енергия се сублимира и съхрани, тя се превръща в ОДЖАС - духовна енергия. Оджас е такава лъчиста сила, че всички, които общуват с БРАХМАЧАРИ, се чувстват възвисени.

39. Апариграха-стайрие джанма-катхамта-самбодха
Когато бъде установено непритежанието, се достига разбиране за целта на раждането
Когато йоги вече не желае да притежава нищо, той се освобождава от материалния свят. Това му дава поглед към целта на неговото раждане - и в този живот, и в предишните. Той разбира закона на Карма и какви уроци има да учи до Осъществяването.

40. Шаучат сванга-джугубса параир асамсаргах
Чрез пречистването идва отвращението към собственото тяло и нежеланието да се влиза във физически контакт с други
Чистотата - и вътрешна, и външна - и умственото пречистване, помагат умът да се насочи към Божественото. Чрез пречистване човек ясно вижда, че красотата е само нещо външно и че истинската хубост съществува само в духа. Когато тялото се пази безупречно чисто, става по-очевидно, че то е само инструмент за напредъка към Осъществяването на Бога.

41. Сатвасудхи-шауманасяйкагриендрия-джаятма-даршана-йогятвани ча
С пречистването идват и яснотата на ума, веселостта, еднонасочеността, контрола на сетивата и готовността за осъществяването на Аза
Всичко горепосочено идва с вътрешното и външно пречистване - т.е. преобладаване на сатва - чистота и светлина.

42. Сантошад анутамах сукха-лабхах
Върховното щастие идва от доволството
Човек вечно търси щастие във външни обекти, но то може да се постигне само ако умът се задоволи с това, което му се даде, и не търси повече. Когато умът е успокоен и задоволен, щастието идва автоматично.

43. Кайендрия-сидхир ашудхи-кшаят тапасах
Разрушението на замърсяванията чрез аскеза води до сила на тялото и сетивата
Когато се практикува самоналожена дисциплина - аскеза, се развива силна воля, и способностите на физическото тяло и сетивата надхвърлят нормалните.

44. Свадхяяд ища-девата-сампрайогах
Чрез учение, което води до познание на Аза, идва съюзът с желаното ища девата
Интензивно самоизследване и изучаване водят до обединение с личното божество, ища девата. Както човек мисли за Бога, така Го и среща. Тази сутра се отнася и за използването на мантри. Непрекъснато повторение на името на Божеството ще донесе Неговата милост.

45. Самадхи-сидхир Ишвара-пранидханад
С отдаването на Ишвара идва достигането на самадхи
Само когато човек отдаде своята воля, его и живот на Бога, се достига състоянието на свръхсъзнание.

46. Стхира-сукхам асанам
Асаните трябва да са стабилни и удобни
След подробното обяснение на яма и нияма, Патанджали преминава към следващия крайник на Раджа йога - асани (пози). Това е целият подраздел на Раджа йога, известен като Хата йога - при който се работи с ПРАНА и КУНДАЛИНИ, по-фините енергийни потоци на тялото. Позите на Хата йога, изпълнявани винаги в определен ред, масажират ендокринните жлези и освобождават енергийните блокажи в системата, така че състоянието на медитация се достига физически, а не като седим и наблюдаваме ума. Хата йога най-добре се практикува заедно с медитация, защото асаните са жизнена помощ, а не цел по пътя към самадхи.
Казва се, че асаната трябва да бъде стабилна и удобна. Независимо дали тя е обикновена поза с кръстосани крака или част от група упражнения на Хата йога, важно е практикуващият да не бъде напрегнат. Той трябва да има възможност да се релаксира в позата - и същевременно да се задържи в нея абсолютно неподвижен за определено време. Мърдането и загубата на концентрация водят до пилеене на енергия. Както и при медитация, умът и тялото трябва да останат еднонасочени.

47. Праятна-сайтхилянанта-самапатибхям
Позата се овладява чрез отстраняване на напрежението и медитация върху неограниченото
При поддържане на позата не бива да има напрежение; тя само трябва да се задържи стабилно. След това, когато ученикът фиксира ума си върху Безкрайното, той много лесно надминава собствената си ограниченост и овладява асаната.

48. Тато двандванабхигатах
След това (овладяването на асаните) двойките противоположности не влияят
Когато асаните бъдат овладяни, йоги е недосегаем за играта на противоположностите. Неговата воля и концентрация се развиват до такава степен, че той става неподатлив на всички светски влияния - горещина и студ, удоволствие и болка, добро и зло.

49. Тасмин сати шваса-прашвасайор чати-вичедах-пранаямах
Следващата стъпка е пранаяма, която е контрол върху вдишването и издишването
Четвъртият крайник на Раджа йога е пранаяма, която включва специфични дихателни упражнения за затопляне и охлаждане на тялото, издигане на неговите енергийни нива или релаксация.
Прана - жизнената енергия - може да бъде получена от храната и водата, но нейният първоизточник е вдишваният въздух. Контролът върху нея е пряко свързан с контрола върху ума. Поради това, че е силна, техниката трябва да се практикува под ръководството на учител. Събуждането на кундалини като средство за Самоосъществяване зависи от контрола върху дишането, а оттам върху праната.

50. Бахябхянтара-стамбха-вртир десакая-санкхябхих паридрищо диргасукшмах
Пранаяма е вдишване, издишване и задържане на дъха; тя се регулира по време, място и брой и (става) все по-дълга и по-фина
Тук са дадени всички разновидности на пранаяма, като всяка води до различен резултат. С практиката всяко дишане и задържане става все по-дълго и по-тихо, и йоги развива по-голям контрол и концентрация.

51. Бахябхянтара-висаякшепи чатуртхах
Четвъртият вид (пранаяма) е отвъд вдишването и издишването
Отвъд вдишването, издишването и задържането е четвъртият вид пранаяма, която всъщност представлява насочване на фината прана, а не на самото дишане. Когато се постигне това, притокът на външно дишане спира и йоги може да движи праната си по такъв начин, че да събуди голямата психическа сила на кундалини.

52. Татах кшияте пракашаваранам
Това разкрива светлината
Четвъртият вид пранаяма - тази, която активизира кундалини, носи Просветление. Тя изчиства ума, така че Вътрешната Светлина да блесне.

53. Дхаранашу ча йогята манасах
И прави ума подходящ за дхарана (концентрация)
Пранаяма е връзката между физическите и умствени дисциплини. Действието е физическо, а целта е умът да стане спокоен, ясен и стабилен.

54. Сва-висаясампрайоге чита-сварупанукара ивендриянам пратияхарах
Пратияхара е подражание на ума от сетивата, което идва чрез отдръпване на сетивата от техните обекти
При медитация умът се оттегля от външните стимули, за да бъде спокоен. Пратияхара, петият крайник на Йога, предполага същото със сетивата. Сетивният контакт с обекти, които възбуждат сетивата, просто се прекъсва. Очите не гледат вълнуващи филми, на ушите не се дава възможност да слушат музика, която поражда неприятни усещания. На езика не се дава възможност да опитва храна, която е вредна. По този начин е много по-малко вероятно умът да възприеме вредни мисловни форми, тъй като сетивните органи са отдръпнати от обектите, които причиняват пораждането на нежелани врити. Така се достига по-голяма дисциплина, и умът по-лесно се успокоява

55. Татах парама васятендриянам
От това идва най-висшето овладяване на сетивата
Сетивата са връзката на човека с физическото ниво. Когато се реши, че е време удоволствията на света да бъдат преодоляни, най-трудното е овладяването на сетивата. Чрез усъвършенстване на ПРАТИЯХАРА се преодоляват най-големите пречки към Просветлението.veronicaverai.com/inspiration/yoga-sutra-bg.htm                       yoga-meditation.us/patanjali/yoga-sutri.htm                                      www.yoga108.info/yoga-statii/patanjali






Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6185346
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031