Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2013 19:59 - Трансцендентален персонализъм - 3ч
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 523 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                                           image                                                   Истинско щастие за душата Ние, индивидуалните души, сме образци на изначалния Пуруша. Ние също сме личности, които искат щас­тие. Ето защо някои в стихове от Бхагавад-гитадушата се назовава пуруша. Сравнени с Кришна, който се нарича Пурушоттама(най-великата личност), ние обаче сме нищожни. Кришна обхваща и преминава отвъд материалната и духовната природа, а ние, душите, сме поставени в крехкото равновесие на татастха (предела) между двете. Шакти, енергията или властта наКришна над двете природи е безгранична. Нашата шаkmu е ограничена и сведена до избор на коя от двете природи да служим. Така освен другите названия на душата (пурушаджива, атма), терминът татастха-шакти я определя като живо същество, което винаги е изправено пред избора между истина и грешка. Можем да изберем да се отдадем на същността на блаженст­вото - на духовната, истинската ни природа. Или мо­жем да изберем да преследваме сянката, която си играе върху вълните на времето - материалната, фалшива­та ни природа. Но тази сянка също е форма на Върховната Личност. Тогава защо да е грешно душата да се наслаждава на материята? Грешно е, защото в материалния свят,както и в затвора няма свобода. Свободата е точно това, което прави възможно истинското щастие. Кришна е абсолютно свободен вечно да се наслаждава на Себе Си. Духовният свят възхвалява тази свобода, а ма­териалният свят - не. Освободена душа е този, който вечно избира да възхвалява щастието на Кришна. Тази възхвала е неговият ключ към духовния свят. Дори една освободена душа да възхвалява щастието на Кришна в материалния свят, материята не е от значение. Понеже Кришна е навсякъде Пуруша, освободената душа винаги е с Него. Материята е от значение, когато душата избере да й се наслаждава, защото в този миг тя губи ключа към освобождението и трите проявления на природата я заравят в матрицата на светския опит. Несъмнено в затвора може да се намери все някакво щастие, но нещастията - повтарящите се раждане, смърт, болести и старост - са далеч по-тежки. Материалното щастие не е нищо друго освен богатството, силата, славата, красотата, знанието и отречението на самия Бог, само че такива, каквито едва успяват да ги зърнат хората, попаднали в капана на матрицата. Един известен преданоотдаден поет сравнява материалното щастие с капка вода в пустинята. Макар во­дата наистина да може да угаси жаждата, как една капка ще стигне, за да се удовлетвори изгубеният в пустинята човек? Понеже няма повече вода, вкусът на тази едничка капка все по-силно разпалва жадната душа в нейнатакарма: да води принудителна борба, за да разкъса гуните (въжетата), които я стягат толкова по-силно, колкото повече се опитва да се освободи. Интензивността на битието В предишната глава бе повдигнат един двустранен проблем за вечността, действието и времето. От една страна, ако желанието ми да действам произхожда от вечната душа, как мога да осъществя това желание да действам във времето, без да се лиша от вечността си? От друга страна, ако желая да се завърна към изначалното си състояние на вечно битие, какво да правя с желанието си да действам, което е същностно за това битие? Проблемът може да се изрази с простия въпрос: трябва ли някога "битие" да се противопоставя на "действие"? Битието на Кришна е концентрирано в благодат с непрестанно нарастваща сладостна наситеност и се нарича расаРасите са Неговите настроения на любовни забавления (лила) с Неговите освободени преданоотдадени. Тези взаимни забавления са трансцендентална дейност отвъд материалното пространство и време. Раса е преживяване, надхвърлящо далеч матрицата на светския опит. В расадушата осъзнава, че всички съвършенства произлизат от Бхагаван. "ВърховниятГоспод притежава шест съвършенства - пише Шрила Прабхупада в своя коментар към Бхагавад-гита 14.27 - и когато един преданоотдаден се обърне към Него, осъществява се размяна на тези шест съвършенства." Да се обърнеш към Господ, означава да изоставиш нищожната перспектива на имперсонализма. От тази перспектива можем само да зърнем някакъв неясен отбля­сък от духовно съвършенство зад мътния психосензорен облак. Свободната, осъществявана в чисто съзна­ние размяна на духовно съвършенство - съвършенство­то на самата душа с това на Бога - е възможна само от перспективата на раса или трансценденталния персонализъм. Раса е непосредствена за душата - което означава, че тя се преживява в най-дълбоката същност на сърцето като интензивност на самото и битие. Там, в сър­цето, Господ Кришна лично я облива с нектарен вкус към Върховното Същество. Този вкус блика от неизчер­паемия извор на вечната връзка на всяка индивидуалналичност с Него. В благодатта на този вкус трансценденталното име, форма, качества и дейности на Кришна и взаимоотношенията Му с Неговите чисти преданоотдадени в духовния свят се разкриват в срещата между субективността на индивидуалната личност и обектив­ността на Върховната Личност. Това е върхът на най- чистата добродетел (духовна сила), където вкусът на душата към Битието - битието на Кришна заедно със собственото и битие, отдадено на Кришна - надминава всички възможни светски привличания. Достигне ли този връх, душата е отведена отвъд сферата на три­те проявления на природата. Раса е там, където душата среща Бога лице в лице. Тя е съвършеното желание на личността да действа, защото действието в раса е съвършено. Това е и съвър­шенството на нейната власт да прави избор, защото всеки избор в раса е съвършен.Раса е духовното съвър­шенство в любовта към Бога. Познавачите на раса използват термина гхана (концентриран), за да покажат нивото на интензивност, до което Неговата личност с божествена природа, притежаваща cam (вечност), чит (абсолютно знание), ананда (вечно нарастващо блаженство) и виграха (всепривличаща духовна форма), е опозната като истина (таттва). Тези, които действително познават Бога, се наричат махатми, велики души. В Бхагавад- гита 9.13 и 14 Господ Кришна говори за видимите приз­наци намахатмите като дридха-врата: те са непоколебимо решени вечно да възпяват величието на Кришна, падат в поклон пред Него и Го обожават в чиста преданост.Чрез тази тяхна решителност божест­вената природа ги закриля дори в материалния свят.
Началото на имперсонализма В Бхагавад-гита 9.15 се говори за път, различен от този на махатмите, следван от онези, които вместо в Неговата пълна концентрация, желаят да познаят Кришна непряко. Това, казва Шрила Прабхупада, е трудният път, наречен гяна-йога. В своя коментар към Шримад-Бхагаватам 3.32.33 той казва още: "Когато човек следва процеса на гяна-йога, Божествената Личност изглежда безличностна. Както един обект изглежда различен, когато се възприема от различните сетива, така в контекста на умозрителното философстване неизменният Върховен Бог изглежда безличностен. От голямо разстояние хълмът не се вижда ясно и този, който не позна­ва местността, може да го вземе за облак." Чрез гяна-йога следователно погледът на душата към Върховното Същество се измества от личностен към безличностен. Изместването на погледа започва като съмнение в абсолютната природа на личностния Бог. Проблемът може да се разбере, като се разгледа значението на думата "абсолют". Както философът от Сорбоната Жан Уол обяснява в Пътят на философа: "Терминът "Aбсолют" има две значения и интересът, кой­то предизвиква, се дължи отчасти на тази двусмисленост, на играта на значения, на блещукането на неговите два ас­пекта - отделеност и всеобхватност." Уол предава двете значения като "отделен от всичко" и "реалност, обхващаща всички останали реалности" (на стр. 308). Спомнете си, че една мелодия включ­ва всички ноти, свирени от музиканта, и все пак е от­делна от тях - затова някои философи казват, че да оцениш една красива мелодия, означава да преживеешабсолюта. Думите "отделеност" и "всеобхватност" съответстват на санскритските думи сварат (независим) и абхигя (всезнаещ). В Учението на Господ ЧаитаняШрила Прабхупада пише: "Санскритските думи абхигя и сварат, появяващи се в първия стих отШримад-Бхагаватам, са от голямо значение. Чрез тези две думи Богът се различава от всички оста­нали живи същества. Няма живо същество, различно от Върховното Същество, от Абсолютната Личност на Бога, което да е абхигя или сварат - тоест нито едно същество не е нито напълно всезнаещо, нито напълно независимо. Всеки трябва да се учи на знание от някой по-висшестоящ; дори Брахма, който е първото живо същество в този материален свят, трябва да медитира върху Върховния Бог и за да създава, се нуждае от Неговата помощ. Щом Брахма или слънцето не могат да създадат нищо, без да получат знание от някой висшестоящ спрямо тях, тогава какво е положението на учените материалисти, които изцяло зависят от толкова много неща?" Но гяните се съмняват и затова се колебаят дали да се отдадат на прекия път на познанието за Кришна. Как е възможно едно личностно същество да бъде от­делно от всичко и същевременно да включва всичко? По- логично е, мислят си гяните,Aбсолютът да се проумее от безличностна перспектива. В Бхагавад-гита 9.15 сеспоменава, че гяните са привлечени от три непреки представи за Бога: "неповторим" (екатвена притхактвена), "като многобройни проявления" (бахудха) и "вселенската форма" (вишвато-мукхам). Всяка една предс­тавлява философски подход към проблема за Aбсолютът. философите от всички времена и култури търсят ня­каква логика на единството, многообразието, форма­та, взаимоотношението и универсалността, с която се надяват да обяснят Абсолютът. Ведическите писания предлагат тези три понятия за Бога на такива фило­софи като предмет за умствени спекулации. Най-висшето от трите евишвато-мукхам, представата за Вселената като висш организъм. Бхагавад-гитапот­върждава, че вишва или Космосът е форма на Кришна. Богът я приема като форма на Космическа Личност, за да подскаже на склонните към имперсонализъм, че Все­лената почива върху личностна основа. Думата "космос" произлиза от гръцката kosmos. От­начало означавала "формата или структурата на нещо". Обикновените хора в Древна Гърция я използвали в смисъл на хармонично съчетани украшения - огърли­ци и обеци например, - носени от жените за красота. Затова в съвременния свят думата "козметика" дължипроизхода си на kosmos. Представата за Космоса като нещо, носено от лич­ност, може да се сравни с представата за "матрицата" от предишната глава. В известен смисъл това е равноз­начно на едно и също: структурата от груба и фина материя, която дадено живо същество изживява, дока­то е в материалния свят. Разликата е там, че Върхов­ната Личност свободно носи Космоса като украшение, докато матрицата ограничава иоформя съзнанието на индивидуалната личност, душата. В Бхагавад-гита 7.7Кришна сравнява Космоса, поддържан от Него, с огърлица от перли, а в Шримад-Бхагаватам 6.1.52 Ма­хаджана Нарада Муни сравнява кармичния опит на душата с какавидата, впримчила копринената буба. 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6185175
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031