Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2013 20:28 - Трансцендентален персонализъм - 4ч
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 879 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                           image                                                                                                               Макрокосмосът
Може да се каже, че ведическите писания представят три "алоформи" (алтернативни форми) на Космоса. Първата е макрокосмосът ("великият Космос", на санскрит вират), който Върховната Личност проявява в огромното вселенско пространство, обгърнато в черупка от пластове материални елементи:
"Гигантската вселенска форма на Бога, която се намира в черупката на Вселената, покрита от седем пласта материални елементи, е обектът на понятието вират!". (Шри­мад-Бхагаватам 2.1.25)
Вират е пълната структура на материалните елементи. Върховната Личност приема вират като Свои одежди и така задейства творението вътре във вселенската черупка:
"Щом Богът чрез пълната Си част влезе в елементите на вселенското творение, те се преобразуваха в гигантска фор­ма, в която се намират всички планетарни системи и всич­ки движещи се и неподвижни създания." (Шримад-Бхагаватам 3.6.5)
Понеже трансценденталната Личност, която носи тези елементи, е Йогешвара, владетелят на целия мистицизъм, материалните елементи без никакво усилие се сглобяват във формата на пълния Космос. В Шри­мад-Бхагаватам 2.5.42 се казва, че Той носи висшите системи (свар-лока) на гърдите и главата Си. Средните системи (бхувар-лока) се намират в областта на пъпа Му, а низшите системи (бхур-лока) са разположени в краката Му. Това описание ни помага да си изградим мислена представа за вират,. Но с думата "калпита" стихът ни съобщава, че тази картина е въображаема. Вират е хиперпространствен и затова - невъобразим. Така да се предполага, че Вселената е подобна на което и да е нещо от сегашния ни опит - като украшения, но­сени върху човешкото тяло, - не е нищо друго освен ни­щожна мисловна скица.
                                                              image
Висши измерения
Какво се има предвид тук под хиперпространствен? В следващите няколко абзаца предлагам обяснение въз основа на старателно събрани факти от конференция на ООН по изследване на Космоса, състояла се на 27 фев­руари 1992 в Ню Йорк.
Човешката матрица на опита е оформена в трииз­мерно пространство (дължина, ширина и височина), по­чиващо върху основа от време. Но в допълнение към това триизмерно пространство математици и тополози са изчислили теоретически конфигурации за двай­сет и повече измерения на "висше ниво на състояние на пространството". Тези теоретически модели предри­чат съществуването на хиперпространствена субс­танция, която надминава нашето възприятие на дъл­жина, ширина и височина. Тази субстанция се отразява обратно в нашата матрица на опита като триизмер­на сянка - сянката, която ние вземаме за реалност.
Нужно е отново да се спомене, че такива модели са само хипотетични. И все пак те отразяват естество­то на ведическия макрокосмос. Изглежда, някои учени
сериозно предлагаш идеята, че небесните тела (Слън­цето, планетите и звездите) са двери, водещи далеч отвъд настоящия ни опит, от грубата "реалност на всекидневието" към по-фини измерения, откъдето се контролира всекидневната реалност. Учените са стиг­нали до тази хипотеза след заключението, че конвенци­оналните теории за триизмерното пространство не обясняват количеството енергия, излъчвана от Слън­цето, звездите и някои планети.
Но ако "нашият" Космос представлява отражение в триизмерно пространство на един хиперизмерен макрокосмос, тогава в усилията си да разберем Слънцето, звездите и планетите можем да се водим единствено по възприятието си от ниско ниво на процес, протичащ на високо ниво. Ние сме като деца, които, наблюда­вайки как слънцето се появява от морето и изгрява над хоризонта, възприемаме самото море като източника на огромното слънце. Неизвестният за днешните уче­ни процес на космическата енергия, протичащ на високо ниво, е ягя (жертвоприношение).
Полубоговете живеят в хиперпространственото Слънце, Луна, планети и звезди. Те непрестанно поднасят жертвоприношение на Ягя - едно от имената на Космическата Личност. В отговор Той им дава силата и властта над природата. Ведите предписват на човечеството да предлага жертвоприношение на полубоговете, които в отговор даряват слънчева светлина, валежи, обилни реколти и многобройно потомство. Пуруша-сукта описва тези полубогове като аспекти на Са­мия Бог на Космоса. Чандра (божеството на Луната) е Неговият ум, Суря (божеството на Слънцето) - Неговите очи, Агни (божеството на огъня) - Неговата уста и Ваю (божеството на вятъра) - Неговият дъх. Така ведическото заключение е, че трябва да се обожава само Върховната Личност.

Вълните на прана
Ягя регулира потока на жизнената сила (прана) във всички измерения на Вселената. Прана е вибриращата власт на живота над всички материални елементи. Без прана способността ни да правим избор не би имала ни­какъв резултат нито в собствените ни материални тела, нито в света извън нас. За да улесни удовлетворе­нието на материалните им желания, прана се разпрос­тира от Върховната Личност и обхваща всички души в Космоса. Всичко, което една душа може да преживява и възприема във Вселената, всяка нейна способност да манипулира грубата материя - всичко това просто се появява сред люлеещите се вълни на прана.
В своя коментар към Шримад-Бхагаватам 3.26.34 Шрила Прабхупада обяснява, че прана е етерният елемент (акаша), който има външна и вътрешна функция. Външно той е източникът на осезаемите за сетивата ни форми. Вътрешно той е представен от кръвообра­щението и жизнения дъх, които правят възможни всич­ки физически движения. Формите на акаша са неосезаеми, но чрез въздуха, огъня, водата и земята са представени по осезаем начин. Етерният елемент е океан от образи, в които участваме с нашите мисли, усещания и желания.
В Шримад-Бхагаватам 2.10.28 се казва, че прана вибрира и се излъчва от пъпа на Върховната Личност. Брахма, пряк син на Господа, инкарнация на ведическия звук и първият ведически мъдрец, се е появил в зората на космическата история от този пъп. Дългът на Брахма е да постави душите - спящите искрици от ду­ховното могъщество на Върховния - в прана, за да могат дейностите, които сънуват, да се проявят в нейните вълни.
Според Шатапатха Брахмана всепроникващата космическа прана е собственото тяло на Брахма (ят сарвасминн ашраянта тасмад у шарирам. са еба пуру­ша праджапатир бхават). Неговата изначална праническа вълна носи милиони редици вълни с по-малка мощ, които са общо 8 400 000. Всяка редица определя степен на съзнание - тоест вид кшетра (поле на дейности, матрица на опита).
В Животът произлиза от живот Шрила Прабхупада посочва, че всеки вид се различава по три характерни черти - тяло, интелигентност и продължителност на живота. Едно живо същество преживява до сто години живот във всеки един вид. Но продължителността от сто години в един тип матрица не е равностойна на продължителността от сто години в друг тип матри­ца:
"И ние, и мравката живеем сто години, но стогодишната продължителност на живота е относителна спрямо телата ни. Дори Брахма, живото същество с най-дълъг живот в тази Вселена, живее сто години. За нас животът на една мравка продължава само няколко дена."
За Брахма човешкият живот продължава само един миг; от човешка гледна точка Брахма живее стотици трилиони слънчеви години. Но в тази матрица според възприятието на Брахма времето тече със същата скорост, с която го възприемаме ние. Хиперизмеренията на възприятието, дейността, интелигентността и продължителността на живота, на които се наслаждават различните видове - полубогове, човеци, животни, растения и водни животни - се очертават от различни степени на пранически вълни, които на свой ред се регулират от Върховната Личност, даваща изначалния тласък на праническата вибрация. Прана или акаша е хиперпространството, в което се появяват хиперизмеренията.

Основите на материята
В продължение на 2500 години западните учени усиле­но се трудят, за да открият какво точно представля­ва материята. Древногръцките физици като Демокрит вярвали, че тя е движение на неразрушими атоми в пустотата. Съвременната физика драстично променя тази картина. Пустотата е отстъпила място на една безкрайна вълнова функция. Вълната не е съвсем физи­ческа като вълна във вода; тя представлява функцията на времето, която отбелязва вероятното местона­хождение на частица материя като електрона напри­мер. Наистина, елементарните частици материя, кои­то съставят физическите свойства на Вселената са "дадени" чрез вълнова функция.
Тук има известно сходство с ведическото обяснение на появяването на основните материални елементи във вълните на прана. Но според западното схващане, ако нещо ръководи вълновата функция, то е просто слу­чайност - въпреки че науката не познава "закон" за слу­чайността, който да обясни защо вълната функциони­ра. Вълната просто функционира от едно неизвестно начало до един неизвестен край. Според ведическата наука силата, задвижваща вълните сред прана, е духовният звук на Ведите, изречен от Върховната Личност. Брахма предава ведическите писания, за да може души­те, носещи се из прана, да научат посланието на този звук: как могат правилно да удовлетворяват желания­та си и как могат да се събудят от сънищата си за ис­тински духовен живот.
Съвременните учени влагат огромни суми в изслед­ванията на основната вълнова форма, но те трябва да открият още, че тя предава висша по своята стой­ност информация. Предложено ни е да възприемем Космоса като възможност да получим информация от ведическата литература, на която Брахма е първият гуру или учител. По-низшите форми на живот са под­готвени да възприемат Космоса само като груба мате­рия. Ведическото знание е скрито от тях, понеже тях­ното съзнание е изцяло погълнато от първичните зани­мания с хранене, сън, размножаване и самозащита.
Доколкото човек се занимава със самосъхранение, до­толкова се занимава и със своето място в макрокосмо­са. Храната, физическата безопасност, здравето и удобството са неговите приоритети, а те се доста­вят от контрольорите на Космоса. Но макрокосмическите цикли на доставяне и търсене не са вечни. Както в зората на творението жизнената сила на Вселената била излъчена и започнала да вибрира от пъпа на Вър­ховната Личност, за да направи възможно съществува­нето на всичко живо в материалната сфера, така в бъ­деще прана ще бъде оттеглена. Това оттегляне на космическата жизнена сила се нарича маха-пралая, вселенският катаклизъм. Периодът между космическото сътворяване и космическото унищожение се изчислява на 311 трилиона слънчеви години. Сътворяването и унищожението са циклични; както индивидуалната душа се ражда отново след като отхвърли тялото си, така и Вселената се ражда отново след своята смърт.
Микрокосмосът
Втората алоформа на Вселената е микрокосмосът. Формата на всяко едно създание във Вселената е микрокосмос, носен като дреха от (и покриващ) Свръхдушата (Параматма). Дълбоко в сърцето Свръхдушата е Богът, който лично стои до всяка душа в каквото и тяло да се намира тя. От Своето трансцендентално положение Свръхдушата е свидетел на неспокойните желания на душата в това тяло. Според начина, по кой­то душата избере да удовлетворява своите желания, матрицата на опита на този индивид се оформя от Свръхдушата, за да му се отдаде заслуженото. Това оформяне на опита се нарича дехантара-прапти, смяната на телата.
Ние не просто сменяме телата си от живот в жи­вот. Дори в рамките на един живот преминаването от детство към младост и после към старост също е де­хантара-прапти. Както когато поредица фотографии ни се показват с голяма скорост и ни карат да възпри­емаме "движещи се картини", така и поредицата от всички преживявания в един човешки живот е поредица от моментни състояния на матрицата.
От всички форми на живот човешката форма е най- решаващо съдбоносна във всеобщия план на Вселената. Изборът, който дадена личност прави в един човешки живот, може да определи повторни оформяния на мат­рицата, достатъчни да я носят нататък към множес­тво бъдещи животи. И така, душата преминава през 8 400 000 тела в рамките на макрокосмоса, само за да по­лучи дължимите и резултати от избора, направен в чо­вешката форма на живот.
Доколкото човек се занимава да изследва областта на опита и възприятието, дотолкова се занимава със своя микрокосмос. Свръхдушата снабдява душата със знание, съответно на вида, в който е родена сега, като я заобикаля с индивидуално измерение на съзнателен опит и възприятие. Да бъдеш човешко същество, куче, червей или полубог, означава да обитаваш миниатюрна вселена, съставена от всичко, което Господ ни позволя­ва да знаем.
В това състояние за нас са достъпни две нива на знание: грубо и фино. Най-напред получаваме информа­ция от сетивата си за проявените качества на мате­рията - звук, осезание, форма, вкус и мирис. Тези усещания (пратякша) съставяш нашето грубо знание, финото ниво на знанието (anyмана) започва в момента, когато умът (мана) размишлява върху сетивните възприятия. Така светът се превръща в едно твърде про­тиворечиво място. Понякога умът намира едно усеща­не като топлината твърде примамливо, друг път - твърде заплашващо. Интелектът (буддхи) се опитва да постави мислите ни относно усещанията в логически ред. Търсейки обяснения на възприятията и мисли­те ни, интелектът им придава символично значение (например като думи и числа) и подрежда тези данни настрана в банката на паметта.
Но до какво води всичката тази сетивна, мисловна и интелектуална информация? До знание за "Вселената" - можем да отговорим. Но всъщност ние сме неспособ­ни да кажем какво представлява Вселената в действи­телност въз основа на нашето грубо и фино знание. Това знание е ограничено. Стига се до точка, в която усещанията, мислите и спомените ни изневеряват, символите ни подвеждат, редът и смисълът се прели­ват в някаква проклета, бръмчаща бъркотия. Това е пределът на "нашия" микрокосмос - мрачна завеса от невежество, която прошумолява и се раздвижва от някаква загадъчна енергия и понякога се повдига съвсем лекичко само за да ни позволи за миг да зърнем онова, което философите наричат окултните свойства на хиперизмерното пространство.                                                                                                                                                    image     Око-то е ЧЕРНА КУТИЯ("camera obscura"), което поглъща светлина, като "черна дупка".Окото се асоциира с индивидуалната душа, криеща се в материята. С очите човек възприема над 80% от информацията за околният свят. Окото е "прозорец към света", но - и "информационен устой" на душата в матрицата("тъмна стаичка" за възприятия). С последното се обяснява фактът, че засилване на сензитивността и пара-нормалните възприятия се развиват у хора, които са изгубили своето физическо зрение. Зеницата на всички очи е черна, независимо от светът на ирисът. Това е с цел-поглъщане на светлината, която отразяват обектите в матрицата. Всички обекти могат да се наблюдават чрез очите, благодарение, че те ОТРАЗЯВАТ светлината. Никога не може да се наблюдава с очите ИЗТОЧНИКЪТ на Светлината, тъй като той не отразява светлина! За "отразител" на светлината се счита Луната и индивидуалната душа, затова и тя се асоциира възприема със САМОТО ОКО! 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6185295
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031