Блогът на budha2 :: Трансцендентален персонализъм

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.09.2013 21:29 - Трансцендентален персонализъм - 5ч.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 719 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.09.2013 21:30

Мезокосмосът
Третата платформа на Вселената е мезокосмосът. Представката мезо означава "между"; така, по средата между Вселената в нейната цялост и индивидуалното човешко същество е мезокосмосът, общественото тяло. Доколкото един човек се занимава със своето място в йерархията на обществото, дотолкова той се занимава с мезокосмоса.
В човешкото общество има четири основни положения. Те се появяват от четирите органа на гигантския вират: устата, ръцете, корема и краката:
1) Устата е органът на речта. Във всички цивилизовани общества има класа хора, които разпространяват научно и философско знание; Ведите казват, че това съсловие се намира на устата на Космическата Личност и се нарича брахмани.
2) Ръцете са органите на власт и закрила. Във всички цивилизовани общества има владетели, войници и правителствени служители, които поддържат мира в обществото, като закрилят и управляват населението; това съсловие се намира на ръцете на Космическата Личност и се нарича кшатрии.
3) Коремът е органът, който доставя храна за цялото тяло. Във всички цивилизовани общества има земеделци, търговци и съдържатели на магазини, които снабдяват останалата част от населението с храна и други необходими за живота стоки; това съсловие се намира на корема на Космическата Личност и се нарича вашия. (В много писания се споменава, че ваишите са поставени на бедрата на Пуруша.)
4) Във всички цивилизовани общества има класа работници, които помагат на останалите три класи. Това съсловие се намира на краката на Космическата Личност и се нарича шудри.
Всички тези четири съсловия, взети заедно, се наричат варни. Даден човек се класифицира в определена варна според своята дхарма, преведена от Шрила Прабхупада като "основен и функционален дълг". Думата "основен" се отнася до вечната връзка на душата с Кришна, която е връзката на слуга с неговия господар. Думата "функционален" е свързана с професионалната компетентност на човешкото същество. Дали човек да принадлежи към варната на брахманите, kшampuume, ваишите или шудрите, се определя от неговата компетентност да действа като главата, ръцете, корема или краката на обществото. "Движението нагоре" (издигането към по-висше обществено положение) не играе роля в дхармата, понеже предназначението на всяка поотделно и всички варни заедно е просто да се служи на Върховната Личност според най-доброто от дадените от Бога способности. За тази цел Богът се появява в живота на всяко човешко същество като множество обществени отговорности: семейство, кариера, икономическо положение, общност, религия, норми на поведение, традиция, правителство, закон, висшестоящи, равнопоставени и подчинени. Общественото положение, в което съм способен най-добре да изпълнявам тези свои отговорности, е моята варна. Кришна е Дхарма-варман
Бог Кришна е известен като Дхарма-варман, "Този, който въплъщава всички принципи на дхарма". Съществуват два основни принципа на дхарма: явен и скрит. Когато с най-висока компетентност изпълняваме обществените си задължения, ние изпълняваме явния принцип на дхарма, който се нарича ягя или жертвоприношение. Чхандогя упанишад призовава всяко човешко същество да изпълнява задълженията на своя живот като жертвоприношение за Върховния (пурушо вава ягя.. )
Когато изпълняваме основния си дълг - с други думи, когато изберем Кришна като обект на нашето жертвоприношение ние изпълняваме скрития принцип на дхарма, който се нарича бхакти (преданост). Ако в някакъв момент се случи на пръв поглед да изглежда, че между явната и скритата дхарма има конфликт - както става с Арджуна на Курукшетра - първата трябва да се отхвърли. Бхагавад-гита призовава всяко човешко същество да изостави всички дхарми освен пълното отдаване на Кришна. И все пак понеже Кришна е Дхарма-варман, Той носи всички дхарми като одежди. Смисълът на пълното отдаване на Кришна е да се служи на личността, облечена в одеждите. Щом се служи на личността, със сигурност се служи и на външното облекло. Но щом се служи само на облеклото, личността в него се пренебрегва. Човекът, който с всички сили се старае да изпълнява външните си обществени функции, като пренебрегва основния си дълг, е сляп за факта, че единствено Върховната Личност придава форма на външните му задължения.
Никой не може да избегне участие в обществени задължения. От раждането до смъртта си всеки един от нас представлява част от социален контекст, който притежава свой собствен живот, съществуване само по себе си. Нашите емоционални състояния, ценностни системи, вярвания, поведение, образование, наука, дори нашата похот, тревоги, раздразнения и съжаления - всичко това са само връзки с едно по-голямо социално същество, което чрез тези връзки движи всеки един от нас така лесно, както кукловодът движи марионетките, дърпайки конците. Простият факт е, че ние вече сме отдадени слуги на това мезокосмическо същество. Въпросът е дали разбираме, че това същество е Кришна.
В Шримад-Бхагаватам 11.5.12 се казва, че истинският плод на обществените задължения е добродетелен и религиозен живот, основата на гянам са-вигянам - философското знание за Космоса, което узрява в непосредствено възприемане на Абсолютната Истина. Така предназначението на дхарма е да въведе човешките същества в лична връзка с Дхарма-варман. Когато членовете на четирите варни изпълняват своите задължения с тази цел, тяхното жертвоприношение кулминира в повтарянето на святите имена на Кришна - ягята, която е непосредствено Самият Кришна (в. Бхагавад- гита 10.25). Това е пътят на махатмите. Но когато хората изпълняват дхарма с материалистични цели, религиозният им напредък се отклонява от пътя, водещ към Върховната Личност. Космическото яйце
От световната история научаваме, че според своята религия древните египтяни и други народи разделяли обществото на варни и изпълнявали жертвоприношения. И все пак те не се обръщали към Върховната Личност Дхарма-варман. Вместо да обожават Бога, те обожавали космическото разнообразие (бахудха) във формата на общество от небесни полубогове (или pantheon, както го наричали гърците), за което се предполагало, че е отговорно за множеството природни явления. А откъде се предполагало, че произлизат полубоговете? Един древен египетски текст казва, че те се излюпили от космическо яйце, което се появило в първоначалния океан. В епохата преди християнството разказите за сътворението от Гърция, Китай, Финландия, Финикия, Иран, Индонезия, Полинезия и Южна и Централна Америка описват по подобен начин яйце, което е източникът на Слънцето, небето, Луната, бурите, материалните елементи, животните и растенията, всяко от които се управлява от едно божество. Тези различни божества били обожавани в различни форми от различните цивилизации. Жреци и царе предлагали жертвоприношения в местните пантеони, за да осигурят закрила и благоденствие за своите общества.
Ведическите свещени писания представят най-подробно описание на тази система. Вселената се появява като зърно от дъха на Маха-Вишну, форма на Шри Кришна, който вечно лежи в карана-джала, причинния океан. Върху тези води Вселената се развива като огромно яйце (анда) със златно сияние. Една пълна част от Вишну влиза в това яйце и ляга, пораждайки вътре в него космическия океан. От Неговия пъп израства лотос и се разтваря, разкривайки четириглавия Брахма, Творецът. След като приема Ведическото знание от Господ Вишну, Брахма създава първото общество - това на полубоговете. Небесната йерархия на полубоговете (където Брихаспати е жрец, Индра е цар, Кувера е ковчежник, Вишвакарма е архитект и т.н.) става образеца за саттвическата организация на човешкото общество. Удовлетворяването на тези полубогове с ритуали карма-канда осигурява общественото благоденствие на хората; при това изпълняващите ритуалите могат в следващия си живот да се родят в небесното общество.
Допреди 5000 години ведическата мезокосмическа религия, наречена варнашрама-дхарма, процъфтявала из целия свят. Варнашрама-дхарма е научният начин за духовно издигане на общата маса хора, чиито сърца са твърде силно привързани към самсара. Думата самсара означава и "колелото на раждане и смърт", и "семеен кръг". Идеята е, че дадена душа е привързана към раждането и смъртта чрез привързаността си към семейството. Да си привързан към семейството означава да си привързан към форми от мъртва материя, наподобяващи личности. По този начин привличането, което душата трябва да изпитва към Върховната Личност, се обърква в това, което Ведите наричат праджатанту или веригата на поколенията: мъртвите ни прадеди, живите ни роднини и бъдещите ни потомци. И все пак за човек с ведическо знание тази праджатанту може да действа като връзка между човечеството, полубоговете и Върховната Личност. Душите, които се появяват в поколенията, са родени от Брахма от лотосовия пъп на Бог Вишну, бащата, даващ семето на всички видове живот.
Чрез праджатанту ритуализмът, описан във Ведите, насочва материално привързаната душа към пътя на завръщането при Вишну. С други думи ведическият ритуализъм използва семейната привързаност за по-висше предназначение от простото животинско размножаване и отглеждане на поколение.
Това предназначение има две страни. Обръщайки се към цар Юдхиштира в Шримад-Бхагаватам (Песен седма, глава 15: "Наставления към цивилизованите човешки същества"), Нарада Муни казва, че едната страна на ведическото предназначение е правритти или питри-яна, което донася материално благоденствие. Хората, които удовлетворяват полубоговете с огнени жертвоприношения питри-яна, при смъртта си се издигат в небесните измерения на Дхума, Ратри, Кришна- пакша, Дакшинам и Сома. Тук заедно със своите прадеди те живеят живот на райски сетивни наслаждения, който продължава хиляди земни години. В същото време полубоговете благославят раждането на благочестиви души, чиято небесна карма е изчерпана, в семейства на земята. Тези души получават човешки тела, за да натрупат сукрита (благочестиви дела), които в следващия им живот да ги върнат в рая.
Тази "търговия" между земята и рая по пътя на пра-джатанту удостоява човешкото общество с огромно разнообразие от желани материални неща. Но понеже по своята същност човекът е духовна личност, той не може да бъде удовлетворен само от материално благоденствие. Той пожелава и езотерично знание за висшия смисъл на жертвоприношението, което Нарада нарича нивритти или дева-яна.
Човекът, който се стреми да следва пътя на дева-яна, потегля в търсене на изначалния източник на пра-джатанту. Неговото жертвоприношение приема формата на мистична йога, а не ритуализъм карма-канда, защото вече не се интересува да спечели материално благополучие за себе си и човешкото общество, а да получи освобождение от раждането и смъртта. Чрез натрупването на мистични сили душата се издига към пътя на дева-яна, отвъд измеренията на Сома. След като преминава през областите на родоначалниците (Махарлока) и великите мъдреци (Джаналока и Таполока), той най-накрая влиза в Брахмалока, от където са произлезли поколенията на хората и полубоговете. Там той живее милиони, милиони години, докато краят на космическото проявление наближи. Отказвайки се от своята връзка с грубата Вселена, той се оттегля във финото съзнание за Аз-а като битие, различно от материята. Оттам той се оттегля по-нататък в причинното съзнание за Аз-а, притежаващо творческа сила над материалното проявление. И накрая постига чистото състояние на знание, че Пуруша, Маха-Вишну е източникът на неговата самоличност. Тази степен на осъзнаване на Параматма (Свръхдушата) е по-висша от единство с безличностния Брахман. Но тъй като това е мистичен процес, лишен от преданост, осъзнаването на Свръхдушата не води до любовна взаимност с Върховната Личност.
Така дори след като се премине през дева-яна, ако душата не се отдаде в любов на Кришна, няма да постигне окончателно освобождение. С вдишването Си Маха- Вишну завършва един космически цикъл, а с издишването Си започва следващия. Върху повърхността на причинния океан Той полага безброй нови златни яйца. Същите души, които по непредания, мистичен метод са проследили своя произход назад до Вишну, Върховния Баща, сега попадат в плен на проявяваното от Него ба-худха (разнообразие). Те влизат отново в процеса на сътворяване като Брахми, велики мъдреци, родоначалници, полубогове и така нататък. От варнашрама до пандемониум
Обожаването на разнообразни полубогове в "класическите цивилизации" (Египет, Гърция, Рим и други) отбелязва упадъка на варнашрама-дхарма в целия свят. В онези времена цивилизованите хора разбирали човешкия прогрес като развитие на проявлението на доброто. Добрата карма дава добра съдба; затова и великите градове на древния свят били прословути със своите богатства. Но от обществото варнашрама-дхарма се очаква да предлага това богатство обратно за удовлетворението на Дхарма-варман в един непрекъснат цикъл на жертвоприношение. Колкото повече се получава по милостта на Бога, толкова повече трябва да Му се поднася, за да може да се получава още повече милост.
Милостта на Дхарма-варман е двойна. Най-напред, Той дарява поднасящия жертвоприношение с даиви-сампада или съвършена добродетелност. Така добрите качества на полубоговете се проявяват в тялото на поднасящия жертвоприношение; в доброто той става едно с Бога. На второ място, чрез посредничеството на полубоговете, Бог дарява материално благоденствие.
Така полубоговете са удовлетворени, когато Върховната Личност е удовлетворена, а удовлетворението на Върховната Личност зависи от чистотата на жертвоприношението. Жертвоприношението е чисто, когато поднасящият го е добродетелен: той трябва да е установен в истината на своята духовна самоличност като слуга на Кришна, строго аскетичен при изпълнението на своите жертвени задължения, със сърце, пречистено от алчност и желание за материални възнаграждения за поднесената ягя.
Както научаваме от живота на святи ведически царе като Притху, Антардхана и Набхи, такава безукорна добродетелност и чистота лесно се поддържа от поднасящия жертвоприношение, който има шраддха (вяра) и бхакти (преданост). Вярата и предаността привличат върховно добродетелния и чист Господ Кришна, който влиза в тялото на изпълняващия жертвоприношение, за да е сигурно, че всички негови мисли и действия ще са свободни от материално замърсяване. Така вярата и предаността осигуряват добродетелност, добродетелността осигурява чистота, чистотатa осигурява удовлетворението на Върховната Личност, а удовлетворението на Върховната Личност осигурява нарастването и на общественото благоденствие, и на даиви-сампадата, с които човек става достоен да бъде в постоянна връзка с Абсолютната Истина.
Жертвоприношения, изпълнявани без вяра и преданост, насочени само към материалното развитие на обществото, са нечисти (вж. Шримад-Бхагаватам 7.7.40). Макар полубоговете да даряват благоденствие даже и на нечистия изпълнител на жертвоприношения, поради липса на даиви-сампада обожаващият полубоговете си остава здраво омотан в какавидата на материалния ум и сетива. И така, небесните благословии за огромни богатства, пленителни жени, разкош, удобства и върховно величие просто възбуждат ума и сетивата му. Както Господ Кришна обяснява във втората глава на Бхагавад-гита, умът на човека, възбуден от сетивните обекти, се разклонява (баху-шакха). Той губи решимостта си да култивира добродетелите, които са благоприятни за душата. Вместо това, той се поддава на навиците на падението и сетивното наслаждение. Тази деградация предвещава края на класическия период на човешката цивилизация.
В Своите наставления към Уддхава (Шримад-Бхагаватам, Единадесета песен, глава 10) Кришна казва, че онези, които обожават полубоговете, описват Върховната Личност като бахудха, т.е. разнообразно проявен като кала (времето), атма (индивидуалната душа), агама (знание от свещените писания), лока (Вселената), свабхава (собствените естествени наклонности на даден човек) и дхарма (религиозните церемонии). Но поради силната си склонност към сетивно наслаждение те забравят, че Той е единственият наслаждаващ се на жертвоприношението. Собствените им опити да се наслаждават на резултатите от жертвоприношението обаче са изпълнени с множество препятствия. Всичко, постигнато от тях, е ограбено от времето. Изоставяйки добродетелността, обожаващите полубоговете изпадат в нерелигиозност в името на религията. Техните ритуали се замърсяват от избиване на животни и обожаване на духове - симптомите на проявлението на невежеството.
Когато проявлението на невежеството започне да преобладава, полубоговете се отдалечават от човешките дела. Праджатанту - връзката между небесата и земята - се затваря. Вместо на земята да слизат и да се раждат благочестиви, религиозни души, за да се издигат отново, раждат се демони, които плячкосват натрупаните богатства на обществото. Когато светът се изпълва с демони, целият образ и подобие на ведическата култура достига своя край. Това е положението на човечеството днес. Шрила Прабхупада нарича това положение на нещата пандемониум - всеобща врява и безпорядък, причинени от демоните.
Нашата дума "демон" произлиза от старогръцката daimon, която означавала неизвестно свръхестествено същество (т.е. различно от известните богове като Зевс и Атина). Затова Шрила Прабхупада е избрал най-уместните думи, понеже събитията в днешното общество се подбуждат от неуправляеми, ирационални сили. В гръцката философия ирационалното състояние на ума, предизвикано от неизвестен daimon, се смятало за лудост. Според ведическите свещени писания сегашната епоха, наречена Кали-юга, е времето, когато демонични същества, предвождани от Кали (олицетворението на раздорите), изцяло превземат обществото и го подлудяват.
В Кали-юга четирите съсловия - интелектуалци, администратори, земеделци/търговци и работници - са пристрастени към четирите греховни навици, споменати по-горе. От четирите добродетели единствено стремежът към истината все още се бори срещу вълните. Например в края на двадесети век ставаме свидетели на силно надигащо се съмнение в "научната" догма, че човекът не продължава да съществува след смъртта на тялото. Днес милиони хора търсят истината за Аз-а отвъд тялото - чрез медитация, чрез трансперсонална психология, чрез спиритически сеанси и викане на духове. И въпреки всичко това тяхната физическа и морална чистота се губи в безразборен секс, а тяхната аскетичност и милост се губят в ядене на месо, взимане на опиати и гордост.
Така макар съвременният човек да търси истината за себе си, необузданата му природа превръща последствията от тази истина - "Аз не съм това тяло, а чиста духовна душа" - в непоносимо тежко бреме. "В мен има вълк - пише известен поет от двадесети век. - Държа този вълк в себе си, защото ми го е дала пустошта и тази пустош не го пуска." Възможно е съвременният човек, интелектуалният вълк, който вечно преследва невежеството за своя произход, съдбата си и собствения си Аз из мрачната пустош, от време на време да провре носа си в трансцендентността... но тогава, чул отново зова на дивото, е също толкова възможно с дълги скокове да хукне отново в преследване на прясно месо и невротичен анонимен секс.
Той не може да направи нищо със себе си, защото социалната му философия е икономически детерминизъм. Какво определя посоката на цивилизацията след сриването на варнашрама-дхарма! Икономически сили, които не са нищо друго освен подтиците на колективния стомах и гениталии на обществото: гладът и сексът.
Икономическият детерминизъм заставя човека да работи, да се бори, да убива - за храна, за сексуални партньори и за спокойно, безопасно място, където да се наслаждава на коитуса. Това е Човекът-Икономика - мародер, заел мезокосмическото положение на ваишя, който убива кравите, вместо да ги закриля, и създава икономика с всякакви средства, без оглед на духовна и морална цена. С тази икономика той контролира общественото тяло като цяло. Човекът-Икономика наема Човека-Сила, за да задвижва ръцете, и Човека-Механика, за да задвижва главата и краката. Човекът-Сила завладява света, за да открие пътища за повече икономическо развитие и защитава глобалния пазар. Завладян от ум, работещ с точността на часовников механизъм, вещ както в изкуството, така и в механиката и автоматиката, Човекът-Механика развива науката, философията, индустрията и развлеченията, за да угоди на програмата за все по-високо и по-високо издигане на стандарта на сетивното наслаждение, съставена от Човека-Икономика.
Подобно на глутница вълци, глозгащи труп, докато остане само скелетът, с негодувание и нихилистична свирепост Човекът-Икономика, Човекът-Сила и Човекът-Механика плячкосват богатствата и на природата, и на обществените традиции на своите прадеди. Това е днешната програма за обществено благоденствие, заела мястото на жертвоприношението. Чрез ритуали ведическото жертвоприношение придавало святост и на природата, и на традициите на прадедите като представители на йерархията от различните изначални причини, олицетворявани от полубоговете.
Човекът-Икономика и неговите кохорти отхвърлят всичко това като "митически фантазии". Но за да оправдаят своята програма за обиране на ресурсите на човека и природата, те продължават да проповядват най-разнообразни каузи, излюпени от собственото им въображение: каузата на свободата, духа на нацията, властта на народа, вълната на бъдещето. Учени, политически активисти, бизнес-магнати, певци и артисти се приветстват навсякъде като олицетворения на нови и нови каузи, за които се предполага, че подпомагат напредъка на обществото, като ни освобождават от природата и традициите на прадедите. Но също като вълци Човекът-Икономика, Човекът-Сила и Човекът-Механика ("полубоговете" в идеологията на Кали-юга) стигат дотам ожесточено да се нахвърлят един срещу друг над костите на природата и цивилизацията. Така арените на съвременната култура са просто бойни полета на воюващи идеологии. От началото до края животът на хората, родени в пандемониум, е изпълнен с адска тревожност.
Пандемониум и упадхарма
Читателят може би се пита къде в този контраст между ведическата култура и пандемониума е мястото на религии като юдео-християнството, будизма и исляма. От ведическа гледна точка те са упадхарми ("приблизителни" дхарми), които по милостта на Върховната Личност са възникнали по различно време и на различни места през същия исторически период, когато системата варнашрама из целия свят е започнала да чезне и да се превръща в пандемониум. Дадена упадхарма отвежда хората встрани от демоничното общество, към добродетелен живот на вяра, преклонение пред святото, състрадание към всички живи същества, целомъдрие, честност и така нататък.

И все пак, понеже всяка религия е внедрена в определено време, място и обстоятелства, с промяната на условията в мезокосмоса представите за освобождение се изменят и постепенно губят своята значимост. В Индия например будизмът придобива популярност като реакция срещу аномалиите в брахманската култура. Буда отхвърлил брахманизма на своето време заради жестоките жертвоприношения на животни, кастови предразсъдъци и духовна слепота. Но когато ведантистът Шанкара реформирал брахманската култура, будизмът загубил своята привлекателност (макар че продължил да се разпространява извън Индия, в други азиатски страни). Когато обществото в юдео-християнския Запад започнало да се развива икономически и хлябът бил в изобилие, мнозина престанали да се молят за насъщния. Днес има богати християнски страни, където 90 процента от населението не виждат необходимост да ходят редовно на църква.
Така винаги щом хората смятат, че ползата от религиозната добродетел е освобождение от конкретна историческа структура на обществено зло, времето неизбежно променя обществените условия и довежда до упадък на религията. При това, когато хората приемат, че освобождението не е нищо повече от напредък в обществения комфорт, те напълно изоставят добродетелността в името на така наречения прогрес. В книгата Анатомията на душата Антъни Кени пише:
"За нашата епоха е характерно старанието добродетелите да се заместват с технология. Искам да кажа, че се стремим винаги, когато е възможно, да използваме методи на физическо или социално инженерство, за да постигнем цели, които според предшествениците ни са били постижими само чрез работа върху характера. По този начин се опитваме, доколкото е възможно, противозачатъчните средства да заемат мястото на целомъдрието, а анестезията да заеме мястото на силата на духа..."
Тристранните страдания
В Шримад-Бхагаватам 7.6.14 Махаджана Прахлада казва, че онези, които превръщат обществения прогрес в цел на своя живот, подлежат на три вида страдание: адхидаивика, адхятмика и адхибхаутика. Всеки един съответства на една от космическите представи, подробно описани по-горе. Първият вид страдание се дължи на това, че душата преминава под управлението на полубоговете, които са свойства на вират, макрокосмическата форма на Бога. Полубоговете ни налагат прекалена горещина, студ, суша, глад, земетресения и други природни бедствия. Вторият вид страдания се дължат на това, че душата живее в материално тяло и ум - нейния микрокосмос. Дори когато външна причина за нещастие няма, нашите тяло и ум ни тормозят със своите подтици, притеснения, грешки, тревоги, заблуди и други слабости. Третият вид страдание се дължи на това, че душата взаимодейства с най-различни живи същества. Хората около мен, дори и тези, които обичам, неизбежно представляват редовен източник на проблеми. А освен човешкия вид какви ли не други твари ми предлагат множество неприятности - от ухапвания от комари до нападения на акули.
Цялото материално съществуване представлява съчетание от тези три страдания, всяко от което е свързано с определено свойство на Космоса. Ние сме омаяни от макро-, мезо- и микрокосмоса - омая, която е отделила съзнанието ни от Кришна - и затова страдаме. Реалността е, че Върховният носи трите свойства на Космоса върху Своята личност. Вселената ни изглежда привлекателна само защото Той, всепривличащият Шри Кришна, осветява материята със сияйната красота на Своята духовна форма. Така дори нашето привличане към материята всъщност е само привличане към Него. Грешката ни е в това да си мислим, че енергиите на Космоса пораждат имена, форми, разнообразие и дейности, отделно и независимо от Кришна. Тази грешка ни довежда до безбожна вманиаченост и объркване в "мистериите" на Вселената, в нас самите и в обществото. Това е майа.
Тази мистерия няма край, докато просто не се откажем от нея и не приемем ведическото обяснение на причината за човешкото положение. В Трета песен от Шримад-Бхагаватам, глава 6, се казва, че когато Върховната Личност влиза в първичната материя на космическото яйце, Неговото присъствие внася форма и ред във Вселената. Трите състояния на адхидаивика, адхятмика и адхибхаутика се развиват от три свойства на Върховния. Първото е божественото свойство на собственото Му сърце, едното сърце, в което живеят душите в Космоса. (Казва се също, че Богът живее в сърцето на всяко живо същество, но в първия случай цялата Вселена представлява сърцето на Върховната Душа, Вишну, както виждаме от Шримад-Бхагаватам 3.5.6). В центъра на вселенското сърце лежи Върховният Бог, който е силата, пораждаща всички космически явления.
Второто свойство на Върховния Бог е Неговата крия-шакти - десетте вида прана, която прави възможно всяко движение във Вселената. Третото свойство е Неговата атма-шакти - силата на съзнанието, която се разделя в телата, умовете и сетивата на висшите полубогове, средните човешки същества и низшите твари, плюс способностите и задълженията на четирите Варни.
Шактите на Бога са ачинтя, невъобразими. Затова невъобразимо е цялото проявление на космическата енергия. Ние трябва просто да поднасяме смирените си почитания на Върховната Личност като наш дълг. Единственото нещо, препречило пътя ни, е склонността да спекулираме.