Характерна отличителна черта на класическата китайска култура се явява нейната компактност: всички страни на реалността - от строежа на Вселената до паричната система, музиката и етичните норми; всичко се описва с една и съща система от понятия, дошли от дълбока древност и оказващи влияние даже на съвременния живот в Китай. Най-важните елементи от тази система са:
Понятието ДАО,
Диалектическото учение за ИН и ЯН,
Учението за петте елемента (петте движения) У СИН,
Учението за шестте енергии ЛЮ ЦИ,
Учението за графическите символи ГУА – триграми и хексаграми,
Хронология и ритмология,
Нумерология и теория на квазиматематическите обекти ХЕТУ и ЛОШУ.
Всеки от гореизброените елементи сам по себе си може да бъде предмет на отделно изследване, но ние ще се ограничим само до един кратък преглед, който е достатъчен за цялостното разбиране на ТКМ.
За разлика от европейската философия, стремяща се да обясни от какво се състои обекта, китайската философия се опитва да определи свойствата на обекта, като не го разчленява на съставните му части. Някои европейски изследователи считат китайската философия за пример на т.нар. корелативно (съотносително) мислене.
С други думи, задачата за формалното описание на света, стояща пред която и да е философия на определен етап от развитието и, древните китайски мислители са решавали не чрез дедуктивен анализ, а чрез индуктивен синтез на универсални класификационни модели. В продължение на хиляди години всички наблюдения щателно се фиксирали, а после се систематизирали и обобщавали. Това давало възможност да се съди за общите закономерности и свойства на обектите и явленията.
Като правило класификаторите се представят в два варианта: СЯНТЯН и ХОУТЯН. Варианта СЯНТЯН съответства на теоретичното, вроденото, а варианта ХОУТЯН на актуалното, проявеното в природата, придобитото. Някои автори превеждат ”СЯНТЯН” като ”преднебесно” или ”предишно небе”, а ”ХОУТЯН” като ”следнебесно” или ”последващо небе”.
Въобще древните мислители правилно предугаждали простотата и всеобхватността на принципите, лежащи в основата на всички реални явления. Дори някои съвременни изследователи виждат в елементите на китайската методология зашифровани описания на различни процеси и явления, например – образуване на Вселената или структурата на ДНК.
ДАО
Йероглифът за ”ДАО” се превежда като ”път”, ”пътека”, а също така ”принцип”, ”направление” и т.н. По мнението на някои автори смисълът на китайското ДАО най-точно може да бъде определен като ”естествен, стремящ се към хармония път на развитие на каквото и да е”. С други думи, ДАО е някакъв пределен процес на съществуване на Вселената и всичко в нея. ”ДАО – това е нещо, благодарение на което се случва завръщане към корените и връщане към началото”. ДАО не се поддава на дедуктивно определение и не може да бъде изразено с думи: ”Ако ДАО може да се обясни с думи, то това не е истинското ДАО”. В същото време ДАО може да бъде осмислено индуктивно, като се проявява в много частни случаи: ”Множеството - това е едната страна на ДАО, едно – това е едната страна на множеството”.
ДАО е централен елемент на класическата китайска философия: ”За способния да опознае ДАО няма нищо незнайно, а за неспособния няма нищо, което би могъл да знае”.
ДАО определя обективното, независещото от човека, колкото и мъдър да е той: ”Човек трябва да следва (да има за пример) Земята, Земята следва Небето, Небето следва ДАО, Дао следва самото естество (ДЗЪЙЖАН)”.
Фактически понятието ДАО представлява фундамента, на който е изградена класическата китайска философия.
ИН и ЯН
Това учение, понякога наричано ”натурфилософска школа ИН-ЯН”, се предполага, че възниква в началото на първото хилядолетие до н.е. и окончателно се оформя до 6-ти век пр.н.е. Същността на учението се свежда до обезателен дуализъм при всички явления: няма връх без подножие, ляво без дясно, външно без вътрешно, начало без край и т.н. Във всичко и навсякъде едновременно се проявява взаимното отрицание и обусловеност на двете страни на реалността, т.е. единството и борбата на противоположностите – ИН и ЯН.
Покрай обичайните диалектически свойства на това двуединство, китайската философия определя още три:
Границите между ИН и ЯН са непостоянни и неосезаеми – те не казват: ”ето ЯН, ето ИН, дори и в най-малкият ЯН има ЯН и ИН”. Това свойство обуславя безкрайната и непрекъсната делимост на всичко съществуващо: ”Ако от тоягата всеки ден отнемаш половината, то няма да стигнеш края и, и за десет хиляди поколения.”;
ИН и ЯН могат да се преобръщат наопаки (да преминават едно в друго): ”Ако остане само ЯН, то това ще е ИН, а ако остане само ИН, то това ще бъде ЯН”. Тук лесно се забелязва хегеловият принцип за отрицание на отрицанието.
ИН и ЯН са подобни на магнитни полюси, постоянно се стремят един към друг: ”Излишъкът на ЯН привлича (отвън) ИН, излишъкът на ИН привлича (отвън) ЯН”.
По този начин, които и да са два обекта, имащи различни съотношения ИН и ЯН, винаги се стремят към взаимно изравняване на тези съотношения и именно това се явява първопричината на всички взаимодействия – механични, електрични, магнитни, ядрени и т.н. Необходимо е да се каже, че току - що упоменатите понятия от гледна точка на съвременната, европейска физика, по никакъв начин не се съотнасят с класическото учение за ИН и ЯН – те нито му противоречат, нито се съгласуват с него. Европейският и китайският модел на света, сами по себе си са две равноправни страни на човешката мисъл. Тук е мястото да се спомене за Триначалният модел от СУ-ДЖОК, който е в синхрон със съвременната физика и обяснява необяснимите за дуалността на ИН-ЯН- теорията явления.
ИН и ЯН се считат за първични по отношение на вещите, а първичен по отношение на ИН и ЯН се счита ТАЙ-ДЗИ (Великият Предел): ”...ТАЙДЗИ ражда ЯН и ИН, ЯН и ИН раждат ... множеството”. ТАЙДЗИ само по себе си не е дуалистично, но се явява начало и край, причина и следствие на всички явления: ”Това, което се нарича безформено, това е Едно-Цяло, това което се нарича Едно-Цялостно – то това е, което няма двойка (чифт). Лесно може да се забележи, че понятията ТАЙДЗИ и ДАО представляват двете страни на някакъв абсолютен предел – структурното, статичното (ТАЙДЗИ) и процесуалното, динамичното (ДАО), например: ”Един ЯН, една ИН – това е то ДАО”.
Въз основа на дихотомията ИН-ЯН се е появил един универсален класификатор: всичко светло, бързо, горещо, възходящо, външно, леко, се отнася към мъжкото начало ЯН; всичко тъмно, бавно, студено, низходящо, вътрешно, тежко – към женското начало ИН. При това задната, горната и лявата страна, на което и да е нещо, се отнася към ЯН, а предната, долната и дясната – към ИН.
Класификаторът ИН-ЯН даже е приложим и при измерване на времето: пладне - съответства на максимален ЯН и минимален ИН, полунощ – минимален ЯН и максимален ИН. Също така това се отнася и за годишните времена: лято – максимум ЯН и минимум ИН, зима – минимум ЯН и максимум ИН. Класификаторът ИН-ЯН е приложим и за морфо-психологичната типология на болните, което играе важна роля в китайската медицина:
Болните от типа ЯН притежават плътно телесложение, тъмни коси и очи, гъста и вълнеста космена покривка на тялото, склонни са към плешивост, подвижни, сприхави и избухливи;
Болните от типа ИН имат астенично телосложение, светли коси и очи, бледна и суха кожа, склонни са към замисленост и меланхолия.
Тоест към ЯН се отнася всичко онова, което притежава динамични свойства, а към ИН – статични. Това се отнася и за фундаменталните понятия:
ДАО като пределен процес, се явява проява на ЯН,
ТАЙДЗИ като пределна структура, се явява проява на ИН.
Интересното е, че и категориите СЯНТЯН и ХОУТЯН също се съотнасят към ИН и ЯН. При това СЯНТЯН (ЯН) е всичко вътрешно, което е присъщо, а ХОУТЯН (ИН) е привнесеното от вън. СЯНТЯН също така съответства на традиционната философска категория ЧЖУ (Домакин), а ХОУТЯН на категорията КЕ (Гост). И двете категории се използват широко в медицината и в частност – акупунктурата.
Приблизително от 4 век пр.н.е. учението за ИН-ЯН започнало да се съпровожда с графичен символ (виж рис.1-12 вкл., дадено е и развитието на монадата), наречен ТАЙДЗИ-ТУ (План на Великия Предел) или монада (някои автори виждат в това изображение две риби). Може да се видят следните части на ЯН и ИН:
ТАЙЯН (великия или страшен ЯН),
ШАОЯН (малкия или младенеца ЯН), намиращ се вътре в ТАЙИН,
ТАЙИН (великата или страшна ИН),
ШАОИН (малката или младата ИН), намираща се вътре в ТАЙЯН.
Както се вижда в ХОУТЯН могат да се различат и допълнителни части ЯН и ИН:
ЯНМИН (изгрев или просветване на ЯН) – това е ”опашката” на ТАЙЯН, притисната от ТАЙИН,
ЦЗЮЕИН (опустошена или увредена ИН) – това е ”опашката” на ТАЙИН, притисната от ТАЙЯН.
В различните източници може да се види удивително разнообразие на изобразяването на ТАЙДЗИ-ТУ (виж рис.13). Най-древното съхранено изображение е черно-бялото (1), където черният цвят символизира ИН (тъмнината), а белият – ЯН (светлина). По-късно са се появили черно-жълтите и черно-червените варианти (2 и 3), където черният цвят е ИН (вода), а жълтият или червеният – ЯН (огън). По-късните даоиски алхимици използвали особени изображения на ТАЙДЗИ-ТУ (4 и 5) – завъртяни на 45є и с изрязана среда. В съвременната европейска литература по-често се използват синьо-червени изображения на ТАЙДЗИ-ТУ (6 и 7), където синият цвят символизира ИН (студено), а червеният – ЯН (горещо); това съчетание на цветовете, покрай чисто декоративния си характер е съобразено и със съвременните стандарти за използване на цветовете в сигналните схеми и
пиктограмите                                                                                   .www.facebook.com/ONNURI.SuJok