Kарма-йога  учението, съставляващо връхната точка на активното и
пасивното начало във Ведите, е това, което Бхагаван се стреми да внуши като цяло. Затова, приемайки,че смисълът на Ведите е вече изложен като цяло, Бхагаван го възхвалява отново, но този път отнесен към съсловието на учителите, посредством които той бива предаван от поколение на поколение.                                                                    
śrī-bhagavān uvāca ima vivasvate yoga proktavān aham avyayam vivasvān manave prāha manur ik vākave "bravīt (4.1)                                                                          1. Аз преподадох вечната Йога на Вивасван, който я предаде на Ману, а Ману я предаде на Икшваку. 1.1. Аз предадох на Вивасван, т.е. на Слънцето тази Йога, или начин на живот, която е изложена в първите две глави, в началото на сътворението, за да даря сила на кшатриите - владетелите на света. Благодарение на силата на тази Йога те станаха способни да защитават кастата на брахманите. Брахманите и кшатриите могат да защитават целия свят. Тази Йога е вечна, т.е. неизменна, тъй като плодът от нея не се променя. Следователно резултатът от тази Йога, а именно - освобождението, свързано с пътя на правилното възприятие, е неизменен. А Слънцето я предаде на Ману, който на свой ред я предаде на сина си - първия цар Икшваку. По-нататък: eva paramparā-prāptam ima rājar ayo vidu sa kāleneha mahatā yogo na a parantapa (4.2) 2. О, Парамтапа! Царствените мъдреци узнаха за тази Йога, препредавана от уста на уста. С течение на времето тази Йога изчезна от света. 2.1. Царствените мъдреци достигнаха до познанието на тази Йога, препредавана по традиционния начин, т.е. от уста на уста, от учител на ученик (парампара). С течение на времето традицията на нейното предаване изчезна от този свят. Пара в Парамтапа означава врагове (парах). С лъчите на своята смелост и сила Арджуна, досущ като слънцето, изпепелява враговете. Той е бич за неприятелите си. 3.0. Отбелязвайки, че тази Йога е изчезнала, защото практикуващите я са били слаби и отдадени на сетивността, и че светът е бил откъснат от висшите ценности на живота, sa evāya mayā te "dya yoga prokta purātana bhakto "si me sakhā ceti rahasya hy etad uttamam (4.3) 3. Сега ти предавам същата тази най-древна Йога, тъй като си Ми предан и си Мой приятел. Защото тя е най-висшата тайна. 3.1. Сега ти предавам същата тази най-древна Йога, защото ти си ми предан и си мой приятел. Тъй като е тайно, знанието за тази Йога е най-висше.                                               4.0. Нека никой не мисли, че Бхагаван си противоречи по някакъв начин. При това положение, сякаш
за да изясни нещата докрай, Арджуна пита:
arjuna uvāca
apara bhavato janma para janma vivasvata
katham etad vijānīyā tvam ādau proktavān iti (4.4)
Арджуна каза:
4. Ти си роден по-късно, а Слънцето по-рано. Как тогава да разбирам, че ти си предал тази Йога
в началото?
4.1.Твоето раждане в дома на Васудева1 е било по-късно по време. Вивасван (Слънцето) е роден по-
рано - в началото на сътворението. Тогава как да приема като непротиворечиво твърдението ти, че в
началото на сътворението ти си предал тази Йога, в която сега ме наставляваш?
5.0. За да премахне скептицизма на бавно схващащия човек по отношение на мощта и всезнанието на
Васудева, Бхагаван отговаря. Всъщност това цели и въпросът на Арджуна.
śrī-bhagavān uvāca
bahūni me vyatītāni janmāni tava cārjuna
tāny aha veda sarvāi na tva vettha parantapa (4.5)
Шри Бхагаван каза:
5. Аз вече съм се прераждал безброй пъти. Ти - също. Аз помня всички прераждания, но ти,
Парамтапа, не помниш нищо.
5.1. Аз вече съм се прераждал безброй пъти, както и ти, Арджуна! Аз помня всички прераждания, но
ти - не, тъй като силата на твоето познание е зависела от недостатъци, достойнства и т.н. И напротив, в
качеството си на вечно чист, буден, свободен и надарен с ненакърнимо познание, Аз помня всички
прераждания, о, бич за враговете си!
6.0. В такъв случай, дори при отсъствието на достойнства и недостатъци, как си се родил въобще, Ти
- вечният Бхагаван? - Отговор:
ajo "pi sann avyayātmā bhūtānām īśvaro "pi san
prakti svām adhi
hāya sambhavāmy ātma-māyayā (4.6)
6. Въпреки че съм нероден и съм неизменният Аз и Господар на всички живи същества,
прибягвайки до моята способност за превъплъщения, аз се родих с помощта на моята мая.
6.1. Въпреки че съм нероден и съм неизменният Аз, т.е.въпреки че моята познавателна мощ никога не
изчезва, и съм Господар на всички живи същества - от Брахма до снопчето трева, прибягвайки, т.е.
владеейки своята способност за превъплъщения, Аз се родих, или се появих, като въплътен. Мо
ята способност да се превъплъщавам е всеобхватна. Тя се състои в трите гуни. Целият свят е подложен
на нейното влияние. Заблуден от нея, светът не познава собствения си Аз - Васудева. Така аз се родих
благодарение на моята мая, а не така, както се е появил светът.
7.0. Кога и с каква цел се ражда Бхагаван? - Чуй:
yadā yadā hi dharmasya glānir bhavati bhārata
abhyutthānam adharmasya tadātmāna sjāmy aham (4.7)
7. О, Бхарата! Всеки път, когато дхарма запада, а адхарма взема надмощие, Аз се проявявам.                                                                       7.1. Когато дхарма запада или губи силата си - дхарма, въплътена като подредба на варните, като
ашрами и т.н., дхарма, която осигурява благоденствието и съдействува за освобождението на всички
живи същества, и когато, от друга страна, адхарма взема надмощие - „процъфтява”, тогава аз
се пресътворявам посредством мая.
С каква цел?
paritrāāya sādhūnā vināśāya ca du ktām
dharma-sasthāpanārthāya sambhavāmi yuge yuge (4.8)
8. Аз се раждам във всяка епоха, за да защитя добродетелните, да унищожа грешниците и
възстановя дхарма.
8.1. Аз се раждам във всяка епоха, за да защитя изцяло добродетелните - т.е. тези, които следват
пътя на нравствеността, и унищожа грешниците, а също и за да възстановя дхарма.
По-нататък:
janma karma ca me divyam eva yo vetti tattvata
tyaktvā deha punar janma naiti mām eti so "rjuna (4.9)
9. Този, който наистина познае моето божествено раждане и дейност, не се преражда, след като
напусне тялото си. О, Арджуна! Той достига доМене.
9.1. Моето раждане, което е само илюзорно, и дейността ми, а именно - защитата на добродетелните
и т.н., са божествени, нематериални и величави (аишвара). Този, който наистина ги познава така, както
ги излагам Аз, вече не се преражда. Той достига до Мене, о, Арджуна! Той е свободен.
10.0. Този път към освобождението не е прокаран едва сега. Той е съществувал и в миналото.
vīta-rāga-bhaya-krodhā man-mayā mām upāśritā
bahavo jсāna-tapasā pūtā mad-bhāvam āgatā (4.10)
10. Освободени от страст, страх и гняв, изпълнени с Моята мощ, уповаващи се на Мене и
пречистени от аскезата на познанието, мнозина достигнахаМоето битие.
10.1. Тези, които са освободени от страст, страх и гняв, изпълнени с моята мощ - т.е. познаващите
Брахман, възприемащи своята тъждественост с Бхагаван, които се уповават единствено на Мене -
върховния Бхагаван, които са приобщени към пътя на познанието, - мнозина такива люде, пречистени
от аскезата, състояща се в познанието на върховния Аз, и издигнали се до най-високото равнище на
чистота, постигнаха освобождението, или състоянието на Бхагаван. Определящият израз - „от аскезата
на познанието” указва факта, че тези освободени личности не се нуждаят от друга аскеза, която няма
отношение към познанието.
11.0. „Тогава ти проявяваш привързаност и отвращение, тъй като удостояваш само някои със
състояние, равно на твоето, а не всички хора.” - Чуй:
ye yathā mā prapadyante tās tathaiva bhajāmy aham
mama vartmānuvartante manu yā pārtha sarvaśa (4.11)
11. Както подхожда към Мене човек, така се отнасям и Аз към него, тъй като, о, Партха,
всички пътища водят до Мене.
11.1. По какъвто начин подхожда към Мене човек и каквито плодове се стреми да получи той, по
такъв начин се отнасям към него и Аз, т.е. благославям го, като му дарявам същите тези плодове, тъй
като той не се стреми към освобождението. Всъщност човек не може едновременно да се стреми и към
определен плод, и към освобождението. И така, според разнообразните стремежи на хората, Аз им
дарявам желаното. От друга страна, на малцината, притежаващи необходимите качества, нямащи други
цели освен освобождението, Аз нося познание. На познаващите, които са се отрекли от света, за да
постигнат освобождението, аз нося това освобождение. На тези, които страдат, нося облекчение, като
премахвам страданията им. По този начин Аз се отнасям към отдадените на Мене хора така, както те                                                     подхождат към Мене. Аз не се отнасям към нито един човек с привързаност, отвращение или илюзии. По
всички възможни начини хората следват пътищата, водещи към Мене - Бхагаван, в моите неизброими
състояния. Тук става дума за хората, призвани да действуват според различните цели, които преследват.
12.0. Ако ти, Бхагаван, свободен от недостатъци като привързаността и т.н., си готов да
благословиш всички еднакво и да въздадеш всякакъв вид успехи, защо не всички отдадени на Тебе люде
подхождат към Тебе, стремейки се единствено към освобождението посредством познанието: „всичко е
Васудева” (БГ VII. 19)? - Чуй причината за това:
kāńk anta karmaā siddhi yajanta iha devatā
k ipra hi mānu e loke siddhir bhavati karma-jā (4.12)
12. Хората в този свят извършват жертвоприношения на боговете, желаейки успех в своите
дейности, защото в света на хората успехът, породен от действията, е много бърз.
12.1. „Желаейки”, т.е. като се молят за това, като се стремят да постигнат успех в своите дейности,
хората в този свят извършват жертвоприношения на боговете (дева) като Индра и Агни. „Човекът, който
се прекланя пред някой друг бог с мисълта: „този бог е различен от мене” и „аз съм различен от този
бог”, е невеж. За този бог той е като жертвено животно” (БУ 1.4.10). В света на хората успехът се постига
бързо, що се отнася до хората, извършващи жертвоприношения на чуждите божества, подтиквани от
желанието за плодовете им. Особеността на този свят се състои в способността на тези,
които се съобразяват с устройството на варните и ашрамите, да извършват дейностите, залегнали в
свещените писания. Това се потвърждава и от факта, че и в другите светове дейностите дават своя плод.
„Роден от дейностите” означава произтичащ от дейностите.
13.0. Защо способността за действия, основана на подредбата на ашрамите и варните, се ограничава
само в света на хората? Защо тя не е преобладаваща и в другите светове? Беше отбелязано, че хората от
различните варни и в различните ашрами следват пътя на Бхагаван по всички възможни начини. Защо
следват само неговия път и ничий друг?
Отговор:
cātur-varya mayā s
a gua-karma-vibhāgaśa
tasya kartāram api mā viddhy akartāram avyayam (4.13)
13. Деленето на четири касти, създадено от Мене, следва разпределението на гуните и
дейностите. Въпреки че съм го създал, знай, че Аз съм неизменният недеятел.
13.1. Четворното делене обема четирите варни. Те бяха създадени от Мене - Бхагаван: “брахманите
бяха лицето му и т.н.” (РВ Х.90.12, ТА ІІІ.12.13), в съответствие с разпределението на гуните на пракрти
и доминираните от тях дейности - гуните са саттва, раджас и тамас. Дейностите на брахманите, в
които преобладава саттва, са придобиването на устойчивост на ума, упражняване контрол над
сетивата, аскеза и т.н. (БГ ХVІІІ.42), тези на кшатриите, в които преобладава раджас, подчиняващ
саттва, са героизмът, силата и т.н. (БГ ХVІІІ.43), тези на вайшите, в които раджас доминира над
тамас, са орането и т.н. (БГ ХVІІІ.44), докато тези на шудрите, в които тамас подчинява раджас, са
различните видове слугинска работа (БГ ХVІІІ.44). Подредбата на варните беше установена от Мене в
съответствие с деленето на гуните и дейностите, подробно изложени по-горе. В другите светове не
съществува разделението на варни. Затова специфизиращият израз гласи: „в света на хората” (БГ IV. 12).
13.2. Възражение: „Добре тогава! След като ти си автор на действия като подреждането на варните
и т.н., то плодовете от тях се падат на Тебе. Тогава Ти не си вечно свободният, нито пък си вечният
Бхагаван.”
Отговор: Въпреки че според установеното в сферата на мая схващане Аз съм създателят на всички
тези действия, знай, че от метафизична гледна точка (парамартхата) Аз не съм извършител. По
същата причина Аз съм неизменен и неподвластен на самсара.
14.0. От метафизична гледна точка Аз не съм извършител на тези дейности, за какъвто ти ме мислиш,
тъй като:                                                                                                            na mā karmāi limpanti na me karma-phale sphā
iti mā yo "bhijānāti karmabhir na sa badhyate (4.14)
14. Дейностите не ме засягат. Аз не желая техните плодове. Този, който ме познава по такъв
начин, не е обвързан от дейностите.
14.1. Тези действия не ме засягат чрез раждането на тяло и т.н., тъй като у мене няма егоизъм. Нито
път изпитвам някакво желание или копнеж за техните плодове. Това се дължи на факта, че прераждащите
се личности, които по свое мнение са извършители на своите дейности и се стремят към
техните плодове, са именно засегнатите от действията. Но тъй като не притежавам тези два
недостатъка, дейностите не ме засягат. Който ме познава като всеобщ Аз, недеятел, нестремящ се към
плодовете от действията, той не е поробен от дейностите. И в този случай действията не става причина
за пораждането на тяло и т.н.
15.0. „Аз не съм извършител. Аз не желая плодовете от действията.”
eva jсātvā kta karma pūrvair api mumuk ubhi
kuru karmaiva tasmāt tva pūrvai pūrvatara ktam (4.15)
15. В древността стремящите се към освобождение, които ме познаваха по този начин,
извършваха действията. Затова и ти извършвай действията, както ги извършваха твоите предци в
древността.
15.1. Дори предците, познаващи Ме по този начин и преминали вече отвъд, стремящи се към
освобождение, извършваха дейностите. Не стой бездеен, нито пък се отричай. И тъй като дори предците
извършваха дейности, действувай и ти, за да пречистиш ума си, в случай че не познаваш Аза. Ако ли
познаваш Истината, действувай в името на общото благо така добре, както действуваха предците ти,
подобно на Джанака, в древността.
16.0. Възражение: Ако действието трябва да бъде извършено, аз ще го изпълня като твоя заповед.
Защо е нужно да се предписва с думите: „както го извършваха предците в древността”?
Отговор: Защото по отношение на действията цари голямо объркване. - В какъв смисъл?
ki karma kim akarmeti kavayo "py atra mohitā
tat te karma pravak yāmi yaj jсātvā mok yase "śubhāt (4.16)
16. Какво е действие? Какво е бездействие? По отношение на тези въпроси заблуда цари дори
сред мъдреците. Затова Аз ще разясня природата на действието, посредством познанието на която
ти ще се освободиш от злото.
16.1. Дори мъдреците с могъщи умове са заблудени по отношение на въпросите: „Какво е действие?
Какво е липса на действие?” Затова Аз ще разясня действието и липсата на действие, чрез познанието
на които ти ще се освободиш от „злото”, т.е. самсара.
17.0. Не си мисли: „Действието е добре известно в този свят. Напрягането на тялото и т.н. е действие,
докато липса та на действие е неговото отсъствие или неподвижността. Какво толкова може да се
научи за тях?” - Защо?
karmao hy api boddhavya boddhavya ca vikarmaa
akarmaaś ca boddhavya gahanā karmao gati (4.17)
17. Защото ти трябва да познаваш действието. Трябва да познаваш погрешното действие, както и
липсата на действие. Дълбока е същността на действието.
17.1. Човек наистина трябва да познава действието, предписвано от шастрите, а също така и
погрешното или забранено действие. Той трябва да познава и липсата на действие, или неподвижността.
След употребения три пъти израз боддхавя (задължително за познание) трябва да се добавя и „е”
(е задължително за познание, т.е. той трябва да познава). Действието е „дълбоко”, т.е. трудно познаваемо.
61
„Действие” включва в себе си три неща - действието, погрешното действие и липсата на действие.
„Същност” (гати, букв. ход на нещата) означава истината.
18.0. Коя е тази истина за действието, която трябва да се познава и която Бхагаван обеща да
разясни? Отговор:
karmay akarma ya paśyed akarmai ca karma ya
sa buddhimān manu ye u sa yukta ktsna-karma-kt (4.18)
18. Всеки, който вижда бездействие в действието и действие в бездействието, е мъдрец сред
хората. Той е приобщен, той е цялостно действуващ.
18.1. Всяко извършено действие е дейност. Всеки, който вижда в него бездействие, т.е. липса на
действие, и в бездействието - действие, е мъдрец. Действието и прекратяването му зависят от
извършителя. Всички позовавания на действието, неговите средства и т.н. имат място само в стадия на
незнанието, преди постигането на Реалността. Човек, постигнал това възприятие, е не само мъдър сред
хората, но и приобщен (юкта), а следователно и йогин. Той е цялостно действуващ, т.е. извършва всички
действия. По този начин се възхвалява човекът, виждащ действие в бездействието и обратно.
18.2. Възражение: Какъв е смисълът на това вътрешно противоречиво твърдение за виждането на
бездействие в действието и обратно? Разбира се, че действието не може да бъде липса на действие, нито
пък липсата на действие - действие. Как може наблюдателят да вижда тези противоречиви състояния?
Отговор: Не е така. Това, което всъщност е липса на действие, изглежда на човека като действие, и
съответно действието му изглежда като липса на действие. Бхагаван защитава правилното виждане в
IV.18. Следователно тук няма никакво противоречие. Това следва и от факта, че единствено това
схващане осмисля претенциите за мъдрост от страна на наблюдателя. В IV.17 също става дума за
правилното възприятие - „трябва да познава” (боддхавя). Противоречивото схващане не би могло да
освободи никого от нещастието (вж. IV16). Следователно заключението на Бхагаван в IV.18 има за цел
да премахне противоречивото схващане на незнаещите за действието и бездействието.
18.3. Трябва да се отбележи, че липсата на действие не се съдържа в действието така, както семената
на синапа (бадари) в тяхната обвивка. Нито пък действието се съдържа в бездействието като в някакъв
съд, тъй като последното означава отсъствие на действие. Следователно емпириците (лаукика)
погрешно схващат действието и бездействието, така както миражът се възприема погрешно при жажда
като вода и седефът като сребро.
18.4. Възражение: Действието не е ли винаги действие за всекиго, без да се отклонява от своята
същност.
Отговор: Не. За човека в движеща се лодка неподвижните дървета на брега като че ли се движат в
обратна посока. Отдалечените обекти, които се движат, изглеждат неподвижни. По подобен начин трябва
да се разбира възприятието на действие в бездействието и обратно. Следователно твърдението в IV.18 е
изказано с цел да се поправи тази грешка.
18.5. Същото това възражение е било изказвано често и е получавало отговор. Но под влиянието на
повтарящото се, дълбоко вкоренило се погрешно възприятие обикновеният човек бива изцяло заблуден.
Той пренебрегва истината, въпреки че често е слушал как я утвърждават. И така, той погрешно повтаря
възражението и търси отговор. Поради вътрешно присъщата трудност при разбирането на тази истина
Бхагаван отговаря неколкократно на възражението. Отричането от действията по отношение на Аза,
установявано отШрути и Смрти и от логическия начин на разсъждаване, е изложено в БГ II.20 и 25 и ще
бъде разисквано и занапред. При това отричане от действията по отношение на Аза схващането на
неговата противоположност, а именно - дейността, се е превърнало във вкоренен навик. А оттук и
твърдението в БГ IV.16 - „дори мъдреците биват заблудени”. Обикновеният човек наслагва върху Аза
дейността на психофизичния организъм и твърди: „Аз съм извършителят. Това действие е мое. Неговият
плод трябва да бъде откъснат от мене”. По същия начин той наслагва върху Аза прекратяването на
дейността на същия този организъм и съответното удовлетворение и твърди: „Аз не извършвам нищо.
Аз почивам в удобство”. За да коригира тези превратни представи на обикновения човек (лаукика),
Бхагаван утвърждава: „Всеки, който вижда бездействие в действието и т.н.”                                                                                           18.6. В същия контекст трябва да се отбележи и това, че дейността на психофизичния организъм се
запазва като такава, но тя бива наслагвана от всички върху неизменния Аз, който не действува, тъй като
дори и ученият човек си мисли: „Аз действувам”. Затова мъдрец е този, който възприема като бездействие
това, за което всички други вярват, че е присъща на Аза дейност, и дори схваща неподвижността на
дърветата край брега на реката въпреки тяхното привидно движение. И обратно, той възприема
действието там, където всички други наслагват бездействие върху Аза, погрешно приемайки
психофизичния организъм за самия Аз в случаите, когато този организъм прекрати дейността си.
Последицата от това наслагване е егоистичното твърдение - „Аз съм щастлив, тъй като не действувам”.
Такъв човек е мъдрец, тъй като схваща съществуващата разлика между действието и бездействието. Той
е различаващият, приобщеният йоги, цялостно действуващият. Той е свободен от всички нещастия.
Изпълнил е всички свои задължения. Това е заключението на този стих.
18.7. Този стих се тълкува по различен начин от други интерпретатори. Как? Задължителните
действия, предписвани от свещените книги и извършвани в името на Бог, могат да бъдат наречени
липса на действие, тъй като сами по себе си те не носят плодове. Тяхното неизвършване е бездействие,
влечащо след себе си греха на опущението (пратявая). В качеството си на такова това неизвършване
може да бъде назовано вторично действие. В този контекст, всеки, който вижда липса на действие в
задължителното действие - поради неговата безплодност, е мъдрец (при условие, че действието
представлява бездействие), също както кравата, която не дава мляко, е „не-крава”, тъй като тя не дава
това, за което е отглеждана, а именно - млякото. По същия начин всеки, който вижда действие в
„липсата на действия”, т.е. неизвършването на задължителното действие, заради което попада в ада
като резултат от греха на опущението, е мъдрец.
18.8. Горното тълкуване е неразумно, тъй като освобождението от нещастията не може да се
постигне посредством този вид познание. То е противоположно на заключението на Бхагаван в БГ IV.16.
Как? Освобождението от нещастията може да се постигне чрез извършването на задължителните
действия, но не и чрез познанието „те не носят плод”. Шрути не постановяват, че познанието на
безплодността на задължителните действия ще освободи човека от нещастията, нито пък Бхагаван
поддържа това твърдение в Гита. Този факт би трябвало да обори горната теория за схващането на
действието в бездействието. Това, което се предписва, е не задължението да се възприема действието в
бездействието, а единствено дългът да се извършват задължителните действия. Нищо полезно не може да
произтече от познанието, че неизвършването на задължителните действия влече след себе си греха на
опущението. Неизвършването на задължителните действия не е предписвано като нещо, което трябва
да се познае. От погрешното виждане, че „действието е в липсата на действие”, не може да последва
освобождение от нещастията, мъдрост, йогическо приобщаване и универсално действуване. То не
заслужава възхвала. Само по себе си погрешното познание е очевидно зло. Как може то да освободи
човека от другите нещастия? Мракът не може да разпръсне мрака.
18.9. Може да се изтъкне, че възприятието на липсата на действие в действието или на действие
бездействието не е погрешно познание, а форма на вторично познание, дължащо се на безплодността
или неефективността на задължителното действие и неговото неизвършване. Но това е неприемливо, тъй
като Шрути не говорят за никакъв плод, породен от вторично познание на действието и бездействието.
Няма такова предимство, според което да се претендира за истинността на предположение, което
отхвърля това, което е недвусмислено установено, и излага нещо, за което дори не е и загатвано. Току-
що обореният възглед може да бъде пряко формулиран както следва: „Задължителните действия не
дават плод. Тяхното неизвършване влече след себе си пропадането в ада”. Защо тогава в израза е
поставена подвеждащата уловка: „всеки, който вижда бездействие в действието и т.н.”? Едно такова
тълкуване е равнозначно на твърдението, че думите на Бхагаван целят да объркат хората. Истината,
предадена от Него, не е нещо, което трябва да се прикрива с лъжливи слова. Нито пък неговите думи,
тъкмо заради това, което предават, ще станат по-лесно разбираеми, ако се повторят по друг начин. Тази
идея, предадена в БГ ІІ.47, е пределно ясна. Тя въобще не се нуждае от повторения. Навсякъде това, което
е възхвалявано и което се представя като обект на познанието, изисква извършване. За нещо безполезно
не може да се каже, че трябва да бъде познавано, нито пък за съдържанието му, което всъщност се
явява като привидност.                                                                                18.10. Позитивна същност като греха на опущението не може да възникне вследствие на просто
отричане, като например неизвършването на задължителните действия. Да се утвърждава пораждането
на нещо съществуващо от несъществуващото е равносилно на това да се твърди, че небитието може да
стане битие, а битието - небитие. Това е нелогично, тъй като е в противоречие със всички средства на
достоверното познание. Учението не може да предписва безплодното действие, тъй като то всъщност е
страдание. Съзнателният стремеж към страдание е невъзможен. След като се смята, че неизвършването
на задължителните действия води до попадане в ада, то и двете - и извършването, и неизвършването
водят единствено до нещастието. Учението, което ги проповядва, се тълкува като безполезно. Такава
позиция крие също вътрешни противоречия за нейните поддръжници. След като твърдят, че
задължителното действие не дава плод, те са принудени да утвърждават, че действуват в името на
освобождението. Следователно стих IV.18 има значението, което вече изложихме.
19.0. Виждането на бездействие и т.н. в действието и т.н. е възхвалено:
yasya sarve samārambhā kāma-sańkalpa-varjitā
jсānāgni-dagdha-karmāa tam āhu paita budhā (4.19)
19. Мъдрите наричат учен този, чиито начинания са свободни от подклажданите от
желанието представи и чиито действия са погълнати от огъня на познанието.
19.1. Всички начинания или действия на този, който притежава начина на виждане, изложен в IV.18,
са свободни от желанията и представите, подбуждани от тях. Те се извършват без егоистични мотиви, в
качеството им на обикновени импулси. Ако извършителят е активен, неговата дейност допринася за
благополучието на хората. А ако е пасивен, тя цели единствено поддържането на живота му.
Познанието или виждането на бездействие в действието и т.н. е като огън. Този, чиито действия - както
добри, така и лоши, са погълнати от този огън, е метафизик (парамартхата-пандита) - така смятат
мъдреците, познаващи Брахман.
20.0. Този, който вижда бездействие в действието и т.н., поради самото това съзерцание е отвъд
всяка дейност. Той е отричащ се и неговите стремежи имат за цел само да поддържат живота в тялото
му. Той не извършва действия, въпреки че преди появата на различаващото познание е бил активен. Но
този, чиято дейност е започнала да дава плод и който по-късно придобива правилния възглед за Аза,
разбира се, ще се отрече от действията и всичко, което ги съпровожда, тъй като не вижда полза от
каквото и да е действие. Ако поради една или друга причина мъдрецът не постигне такова цялостно
отричане от действията, дължащо се на отказа му от дейностите, то продължаващото извършване на
действия е в името на световното благополучие. Той няма собствени цели за постигане. В
действителност той въобще не действува. Всяко негово действие бива изгаряно в пламъка на
познанието и така неговото действие се превръща в бездействие. За да изложи тази идея, Бхагаван
казва:
tyaktvā karma-phalāsańga nitya-tpto nirāśraya
karmay abhipravtto "pi naiva kiсcit karoti sa (4.20)
20. Отказвайки се от привързаността към плодовете от действията, вечно удовлетворен и
независим, човек не извършва никакви действия, въпреки че е зает с дейност.
20.1. Не извършва нищо този, който се отказва от егоистичното си чувство във всички свои действия
и от привързаността към плодовете им, който е вечно удовлетворен от изложеното вече знание. Идеята е,
че той не изпитва желание за обекти от какъвто и да е род. Той е свободен от всяка зависимост.
Зависимостта е свързана със средствата за постигане на целта. Смисълът е, че човек не се осланя на
видимите и невидими средства за постигане на целта. Действието, извършвано от познаващия, е
всъщност бездействие, тъй като той вече е постигнал Aза, който не извършва действия. Вследствие на
това такъв мъдрец, който няма собствени цели за достигане, би трябвало да се отрече от всички
действия и от всичко, което ги съпровожда. Но в желанието си да допринесе за благополучието на
хората той не може да открие друг начин освен действието. А може би той желае да избегне
порицанието от страна на праведните люде. И така, той може да продължи да действува така, както е свикнал преди осъзнаването на Аза. Въпреки това той не действува, тъй като познава своята
тъждественост с бездейния Аз.                                                                    21.0. И напротив, аскетът, даващ предимство на осъзнаването на бездейния Брахман - най-вътрешния
обитател, собствения Аз, пред което и да е действие, остава верен на пътя на познанието. Той не желае
предметни блага - видими и невидими, и знае, че всяко действие за постигане на целта - видима или
невидима, е безполезно. Той се отрича от всички действия, като води живот в лишения. Той е свободен.
При разясняването на тази идея Бхагаван казва:
nirāśīr yata-cittātmā tyakta-sarva-parigraha
śārīra kevala karma kurvan nāpnoti kilbi am (4.21)
21. Човекът, който е свободен от всякакво очакване, контролиращ ума си и своето „аз”,
отрекъл се от всякакво притежание и който извършва единствено телесна дейност, не допуска грях.
21.1. Този когото са напуснали всички очаквания, е свободен от очаквания. „Умът” е вътрешното
сетиво. Тук „аз” означава външния психофизичен организъм като цяло. Казаното тук се отнася за този
човек, който контролира и двете. Той се е отрекъл от всички притежания. Единствената цел на неговата
телесна дейност е поддържането на живота в тялото, като при тази дейност мъдрецът е освободен от
високото самомнение. Той не извършва грях, противоположен на неговите интереси. Той не жъне
достойнства. За стремящия се към освобождение дори достойнството е своего рода грях, тъй като
влече след себе си обвързване. Следователно този човек е свободен от греха и достойнствата, или с
други думи - свободен от самсара.
21.2. Какъв е смисълът на израза: „единствено телесна дейност”? Това е дейност, която трябва да се
извършва единствено от тялото, или дейност, чиято единствена цел е поддържането на тялото. Какво
означава разграничаването на тези две тълкувания? Чуй: „Първото тълкуване ще доведе до
противоречие, макар че според Бхагаван не се извършва грях, ако забранената телесна дейност е
извършвана, водейки до резултати, видими и невидими. Всеки вид дейност, предписана от свещените
книги, която трябва да бъде извършвана с участие на тялото и с оглед видимите или невидими цели, не
влече след себе си прегрешаване. Това е позиция, която не се поддържа дори от противниците, затова не
се нуждае от оборване. Изразите „извършва телесна дейност” и „единствено” предполагат, че тази
дейност - предписвана или забранена, праведна или неправедна, когато е извършвана посредством
думите или мислите, влече след себе си грях. В такъв случай се допуска следващото противоречие, а
именно - че предписаното действие, извършвано посредством думите или ума, влече след себе си
прегрешение. Твърдението за навличането на грях е безплодно дори по отношение на извършването на
забраненото действие, след като то съвсем очевидно предполага прегрешението. От друга страна, ако
изразът „телесна дейност” обозначава дейност, целяща поддържането на тялото, пасажът ще означава
следното: „Човек не допуска грях, като действува, от гледна точка на обикновения човек, с тялото,
словата или ума, без високото самомнение на извършител и като се съобразява с предписанията и
забраните, за да поддържа телесното си съществуване, и се въздържа от всички други подобни
действия. Такава личност въобще не може да съгреши. Тя не може да „извърши грях” случайно, т.е. да
затъне в самсара, тъй като всички нейни действия са погълнати от огъня на познанието. Този човек,
разбира се, е освободен от всички препятствия. Всъщност това е повторно обяснение на плода на
съвършеното съзерцание, за което вече стана дума. Подобно тълкуване на израза „единствено телесна
дейност” е безупречно.
22.0. Аскетът, отказал се от всякакво притежание, не ще има храната и т.н., нужни за поддържането
на тялото. Това налага той да живее от подаяния. Заключения като тези в  Анугита 45.19 -
„донесеното от случая, неизмоленото, предварително незаплануваното”, допускат някои източници на
храна и т.н. за поддържане на тялото на аскета. Бхагаван предписва същото в стиха, който следва:
yadcchā-lābha-santu
o dvandvātīto vimatsara
sama siddhāv asiddhau ca ktvāpi na nibadhyate (4.22)                                             22. Удовлетворен от донесеното от случая, надраснал всяка раздвоеност, избавил се от духа на
съперничество, невъзмутим при печалба и загуба, човекът е освободен от обвързването, въпреки че
действува.
22.1. „Донесено от случая” е това, към което не се стремиш. „Удовлетворен” означава, че това е
достатъчно. Когато умът е необезпокояван, въпреки че е обкръжен от противоположности като студа и
жегата и т.н., за човека се казва, че е надраснал всяка раздвоеност. „Избавил се от духа на
съперничество” е този, който не съперничи, т.е. не се възправя срещу никого. Невъзмутим, с безметежен
ум, човек приема това, което случаят му носи или не му носи. Аскетът, който е „уравновесен”, е
освободен от въодушевлението и депресията, независимо дали получава храна и т.н. или не, за да
поддържа живота си. Той схваща бездействието в действието и т.н. Той е стабилен в съзерцанието на
реалния Аз. По отношение на действията като събиране на подаяния, в които е въвличан
психофизичният организъм, този аскет е винаги убеден: „Не извършвам нищо” БГ V.8, “гуната
действува сред гуни” (БГ ІІІ.28). Като възприема недеянието на Аза,той знае, че не извършва действията
като събиране на подаяния и т.н. Естествено, когато хората размишляват върху характерните форми на
дейността в този свят, те му приписват извършителство. Само по този начин мъдрецът се превръща
в извършител по отношение на събирането на подаяния. Неговият собствен опит, подкрепян от учението
- източника на правилно познание, сочи, че той всъщност е недеятел. Като го виждат да действува,
събирайки подаяния с единствената цел да поддържа живота в тялото си, другите хора могат да му
припишат извършителство, но мъдрецът не е обвързан, тъй като източникът на обвързването, а именно
- действията, ведно с тяхната причина, са погълнати от огъня на познанието. Така този стих
потвърждава заявеното в БГ ІV.19-21.
23.0. „Отричайки се от плодовете на действията” (ІV.20) – в този стих е изложено „бездействието” за
човека, който поради извършваната в миналото дейност продължава да действува по една или друга
причина. Той го прави благодарение на факта, че осъзнава тъждествеността на своя Аз с бездейния
Брахман, както и защото отказът от всички дейности му подобава. Всъщност той е достигнал до възгледа,
че няма никакъв реален извършител, нито действие, нито пък цел, която да бъде постигната чрез него. И
„той въобще не извършва нищо” (БГ ІV.20), въпреки че продължава да действува. За такъв мъдрец:
gata-sańgasya muktasya jсānāvasthita-cetasa
yajсāyācarata karma samagra pravilīyate (4.23)
23. За този, чиято привързаност е изчезнала, който е освободен, чийто ум е установен в
познанието и който извършва действията катожертвоприношение, всички действия изчезват.
23.1. „Този, чиято привързаност е изчезнала” означава човек, който не е привързан към каквото и да
е. Той е освободен, т.е. всяка обвързаност, дължаща се на дхарма или адхарма, е отпаднала. Неговият
ум е стабилен в познанието. Той извършва действия като жертвоприношение и т.н. Оттук
и едновременното „изчезване” или отмиране на „целите”, т.е. плодовете, и на действията. Това е
смисълът.
24.0. Защо извършените действия не дават резултати, като вместо това изчезват напълно? Защото:
brahmārpaa brahma havir brahmāgnau brahmaā hutam
brahmaiva tena gantavya brahma-karma-samādhinā (4.24)
24. Брахман е средството за извършване на жертвоприношение. Брахман е жертвата в огъня на
Брахман, а жертвоприношението е извършвано от Брахман. Единствено жертвоприносителят, който
се съсредоточи върху действието като Брахман, достига до Брахман.
24.1. Средството, чрез което познаващият Брахман поставя жертвата в огъня, е разглеждано от него
единствено като Брахман. Той не гледа на него като на нещо различно от Брахман, също както човек вижда
в седефа небитието на среброто. По този начин се твърди, че единственото средство за жертвопринасяне
66
е Брахман, също както човек утвърждава, че това, което изглежда като сребро, е само седеф. Думите
Брахман и арпана тук не съставят сложна дума. Смисълът е, че това, което обикновеният човек приема за
средство, е Брахман единствено за познаващия Брахман. Брахман е и жертвата, т.е. това, което се приема
за жертва, за познаващия е единствено Брахман. „Огънят на Брахман” е сложна дума. Огънят, в който се
поставя жертвата на извършителя, е също Брахман. Извършителят - жертвоприносителят, е също Брахман.
Неговото действие, а именно - жертвопринасянето или хутaм, е също Брахман. Плодът, който бива
откъснат, е също Брахман. Действието на жертвопринасяне е Брахман. Този, който се съсредоточи върху
него, е извършителят, достигащ до Брахман.
24.2. По този начин дори действието, извършвано от човека, стремящ се към световното
благополучие, от гледна точка на метафизиката въобще не представлява действие, тъй като познанието на
Брахман е заличило неговата карма. Обрисуването на познанието като жертвоприношение, дори по
отношение на отреклия се от всяка дейност, за когото всички действия са престанали да съществуват, е в
най-висша степен правилно. Негов обект е възхвалата на правилното възприятие. Тази възхвала приема
формата на добре познатите в контекста на жертвения ритуал помощни средства на мъдреца, постигнал
осъзнаването на върховната Истина, които се отъждествяват с Брахман. В противен случай специалното
описание на всички тези помощни средства единствено като Брахман ще бъде напразно, след като
всъщност всичко е Брахман. Следователно за мъдреца, който познава целия свят като Брахман, няма
действие, което трябва да извършва. За него всички представи относно помощните средства престават да
бъдат в сила. Действие като жертвоприношението е немислимо без представите, отнасящи се до
помощните средства. Нормалната практика сочи, че действия като огненото жертвоприношение са
неизменно предшествувани от представата за боговете, на които се принася жертва, почерпани отШрути, а
също и от високото самомнение на извършител, както и от желанието да се откъснат плодовете от
действието. Действията не са предшествувани от изчезването на тези отличителни представи или от
липсата на високо самомнение и желанието, което го съпровожда.
24.3. Но текстът се отнася за действие, характеризиращо се с изчезването на представите, свързани с
плода, действието и помощните средства, дължащо се на всепоглъщащото познание на Брахман.
Следователно то въобще не представлява действие. Този факт беше изяснен в IV.18 и 20, ІІІ.28, V.8 и т.н.
С цел да го покаже, Бхагаван заличава представите за разликата между действие, помощни средства и
плод. А в контекста на огненото жертвоприношение, подбуждано от желанието за резултат, характерът
на действието като такова изчезва още щом отпадне въпросното желание. Освен това съвсем в реда на
нещата е, че освободеното или спонтанно действие дава определени резултати. В този контекст за
мъдреца, чието усещане за разликата между помощни средства, действие и плод е премахнато от
познанието на Брахман, действието или привидното движение на крайниците престава да бъде действие.
Оттук иде и съждението: „всички действия изчезват”.
24.4. Някои коментатори твърдят: Брахман е тъждествен с помощните средства за
жертвоприношението. Тогава изглежда, че Брахман единствено приема петорния характер на помощните
средства и извършва действието. Представата, че той е средство и т.н. за действие не се губи. Или по-точно,
идеята, че помощните средства са Брахман, е внедрена в тях така, както в някое изображение е вплетена
представата, че това е Вишну, или по-точно идеята, че е Брахман (вж. ЧУ VII. 1.5).
24.5. Нещата биха могли да стоят така, ако стихът нямаше като своя тема възхвалата на познанието
като жертвоприношение. Тук, разбира се, познанието като жертвоприношение се отнася към правилното
възприятие и съответно към множеството действия като жертвоприношение. Бхагаван възхвалява
познанието с думите: „Познанието като жертвоприношение стои по-високо от материалното
жертвоприношение” (ІV.33). Изразеното в ІV.24 потвърждава същността на жертвоприношението като
познание. Но за тези, които смятат, че също както в случая с представата за Вишну в изображението,
представата за Брахман също е въплътена в помощните средства на жертвоприношението, темата на стиха
престава да бъде познанието на Брахман. За тях познанието ще се отнася единствено към помощните
средства за жертвоприношението.
24.6. Нито пък плодът на освобождението може да бъде постигнат чрез някакъв познавателен образ.
От друга страна, текстът утвърждава: „Чрез него може да бъде достигнат Брахман”. Схващането за
постигане на освобождението без правилно възприятие е вътрешно противоречиво. Тази позиция се                                             противопоставя на основната тема - правилното съзерцание (вж. ІV.18). Заключението също почива
върху тази тема. Настоящата глава приключва с възхвала на правилното съзерцание в IV.33 и IV.39.
Затова е нелогично и неочаквано да се твърди, че внедряването на представата за Брахман в помощните
средства за жертвоприношението е аналогично на въплътяването на Вишну в изображението.
Следователно ние изложихме правилно смисъла на стих IV.24.            Божествената йога
Бхагавадгита-Шанкарабхашя
Коментарът наШанкара Ачаря