Блогът на budha2 :: Вътрешни светове, Външни светове

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.10.2013 13:24 - Вътрешни светове, Външни светове

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 872 Коментари: 0 Гласове:

В Упанишадите се казва: ”Не онова, което се вижда с окото, а това, благодарение на което окото вижда - знай, че тъкмо това е вечният Брахман, а не онова, което се почита тук.” Ние сме се превърнали в роби на собствените си желания и копнежи. Щастието не може да бъде преследвано или закупено като евтин костюм. Всичко, което правим, е опит да създадем удоволствие, да имаме това което желаем или да отблъснем нещо неприятно, което не желаем. Дори един прост организъм като чехълчето прави това. Нарича се "реакция към стимул". За разлика от чехълчето, хората имат по-голям избор. Ние сме свободни да мислим и точно в това е проблемът. Именно мисленето за това какво искаме, е излязло от контрол. Дилемата на съвременното общество е, че ние се стремим да разберем света не по отношение на древното ни вътрешно съзнание, а определяйки количествено и качествено онова, което възприеме като външен свят, използвайки научни средства и мисъл. Мисленето е довело единствено до повече мислене и повече въпроси. Стремим се да опознаем най-вътрешните сили, изграждащи и направляващи света, но мислим за тази същност като за нещо извън нас, а не като за нещо живо, присъщо на нашата собствена природа.
Този, който гледа нещата отвън, сънува, а този, който гледа вътре в нещата, се събужда.Няма нищо нередно в това човек да желае да е буден, да е щастлив. Нередното е в това: щастието да бъде търсено навън, когато то може да бъде намерено единствено вътре Никога преди в историята не е имало толкова много мислене, и никога не е имало толкова много сътресения на планетата. Възможно ли е всеки път, щом стигнем до решение на някакъв проблем, да създаваме нови два проблема? Каква е ползата от цялото това мислене, ако то не води до по-голямо щастие? По-щастливи ли сме? По-уравновесени? По-радостни ли сме като резултат от всичкото това мислене?...Или то ни изолира и отделя от едно по-дълбоко и смислено преживяване на живота?... Мисленето, действането и правенето, трябва да бъдат в равновесие със съществуването. В края на краищата, ние сме човешки същества, а не човешки поведения. Ние искаме промяна и в същото време искаме стабилност. Сърцата ни са станали откъснати от спиралата на живота, от закона за промяната, тъй като нашите мислещи умове ни подтикват към стабилност, сигурност и притъпяване на сетивата.

С едно болезнено очарование гледаме убийства, цунамита, земетресения и войни. Ние постоянно се опитваме да ангажираме ума си, да го запълним с информация - телевизионни шоута, течащи от всяко възможно устройство, игри и пъзели, текстови съобщения, и всяко възможно тривиално нещо. Ние позволяваме да бъдем омаяни от безкрайния поток от нови образи, нова информация, нови начини да измъчваме и притъпяваме сетивата. В мигове на тихо вътрешно съзерцаване, сърцата ни могат да ни подскажат, че животът е повече от настоящата ни действителност. А тази действителност е един свят на гладни призраци, безкрайно жадни и никога задоволени. Ние сме създали един водовъртеж от данни около планетата, пораждащи повече мислене, повече идеи как да оправим света, да оправим проблемите, които съществуват, само защото са били породени от ума. Мисленето е създало цялата бъркотия, в която сме попаднали сега. Ние водим войни срещу болести, неприятели и проблеми.

Парадоксът се състои в това, че онова, срещу което се съпротивляваш, именно то се задържа. Колкото повече се противопоставяш на нещо, толкова по-силно става то. Като трениране на мускул, ти всъщност подсилваш самото нещо, от което искаш да се отървеш.

Докато западната култура в последните векове се е фокусирала върху изследване на физическото чрез мисъл и анализи, други древни култури са разработили не по-малко съвършени технологии за изследване на вътрешното пространство. Загубата на връзката с вътрешните ни светове е това, което е разрушило равновесието на планета ни. Древното правило "Познай себе си" е било заменено от желанието да опознаем и изживеем външния свят на формите.

В крайна сметка умът ще се изтощи, опитвайки се да намери отговор на въпроса "Кой съм аз?". Той ще се умори в търсенията на отговори подобно на куче, което гони опашката си. Единствено самото его желае да намери някакъв отговор, някаква цел.

Истината за това кои сте вие, не се нуждае от отговор, защото всички въпроси са пораждани от егоистичния ум. Вие не сте своят ум. Истината се крие не в повече отговори, а в по-малко въпроси. Бидейки мирен, човек започва да чува мъдростта на растенията и животните, тихите шепоти в сънищата, и след това разбира финия механизъм, чрез който тези сънища придобиват материална форма. Нито твърде много усилие, но и нито твърде малко. Вашите мисли ви позволяват да изживявате вибрационния свят по определен начин, но вътрешното самообладание не е нужно да е зависимо от външните събития. Вярата в един външен свят, независим от възприемащият субект, е от фундаменталнозначение за науката. Но нашите сетива ни предоставят само непряка информация. Представите ни за този създаден от ума физически свят, са винаги прецеждани през сетивата и следователно са винаги непълни.

Съществува едно поле от вибрации в основата на всички сетива. Хората в състояние, наречено "синестезия" понякога преживяват това вибрационно поле по различни начини. Синестетите могат да виждат звуците като цветове или форми, или да свързват качествата на едно сетиво с друго. Синестезията представлява синтез или смесване на сетивата. Чакрите и сетивата са като призма, филтрираща един континуум от вибрации. Всички неща във вселената вибрират, но в различна степен и с различни честоти. Окото на Хорус се състои от шест символа, всеки от които олицетворява едно от сетивата - също както в древната ведическа система - мисълта се счита за едно от сетивата. Мислите биват приемани едновременно - така, както усещанията текат по тялото. Те произлизат от един и същ източник на вибрации. Мисленето е просто инструмент, едно от шестте сетива. Но ние сме го издигнали до такова високо положение, че се отъждествяваме със собствените си мисли. Фактът, че не приемаме мисленето е много значим. Толкова сме потънали в мисли, че опитът мисълта да бъде обяснена като сетиво е подобен на това като да говориш на една риба за водата: ”Вода? ....Каква вода?” В Упанишадите се казва: ”Не онова, което се вижда с окото, а това, благодарение на което окото вижда - знай, че тъкмо това е вечният Брахман, а не онова, което се почита тук.” “Не онова, което се чува с ухото, а това, благодарение на което ухото чува - знай, че тъкмо това е вечният Брахман, а не онова, което се почита тук.” “Не онова, което е казано с говора, а това, благодарение на което се говори - знай, че тъкмо това е вечният Брахман, а не онова, което се почита тук.” “Не онова, което се мисли с мисълта, а това, благодарение на което се мисли - знай, че тъкмо това е вечният Брахман, а не онова, което се почита тук.”
Невропластичността не е същото като ню-ейдж представата, според която вие създавате вашата реалност чрез позитивно мислене, а в действителност това е същото, на което Буда е учил преди 2 500 години. Випасана медитацията - медитацията за прозрение - може да бъде описана като "самонасочена невропластичност".

През повечето време ние правим обратното-постоянно позволяваме на различни идеи за външния свят да оформят нашите невронни мрежи.

Но вътрешното ни самообладание не е нужно да е зависимо от външни събития. Обстоятелствата не са от значение. Важно е единствено нашето собствено състояние на съзнанието.

"Медитация" на санскрит означава "да се освободиш от измерването, от всякакво сравнение, да се освободиш от всякакво превръщане." Не се опитваш да станеш нещо друго - ти си съгласен с това, което е.

Начинът да се издигнеш над страданието на физическата сфера е да го приемеш напълно, да се съгласиш с него, така че то да стане нещо вътре в теб, вместо ти да си нещо вътре в него.

Как да се живее така, че съзнанието повече да не е в противоречие със съдържанието си? Как е възможно човек да изпразни сърцето си от дребни амбиции?.... Трябва да настъпи една цялостна революция в съзнанието, една коренна смяна на ориентацията от външния към вътрешния свят. Това не е революция, предизвикана единствено чрез воля или усилия, но също така е и отстъпване, и приемане на реалността такава каквато е.

Сърцето има свой собствен интелект, точно както и мозъкът. Египтяните са вярвали, че сърцето, а не мозъкът, е източникът на човешката мъдрост. Сърцето е било считано за център на душата и личността. Божественото е говорило чрез сърцето, давайки на древните египтяни познание за техния истински път.

Шри Рамана Махариши е казал:

"Бог живее във вас, като вас, и не е нужно да правите нещо, за да сте божествено осъзнати или самоосъзнати. Това си е вашето истинско и естествено състояние. Просто оставете всичкото търсене, насочете вниманието си навътре и жертвайте ума си за Единния Аз, светещ в същността на самото ви същество. За да бъде това ваш собствен преживян опит, самоизследването е единственият пряк и непосредствен начин." Степента, до която човек се е развил или е станал просветлен, е степента на придобитата способност да се приспособява към всеки момент или да видоизменя вечно менящият се поток от обстоятелства, болка и удоволствие, в блаженство. Необходимо е човек да приеме приспособяването. Това е будисткото учение за "анича" - всичко възниква и отминава, променяйки се, непрестанно променяйки се.

Страданието съществува, само защото ние се привързваме към определена форма или субективна представа.

Когато се свържете с наблюдаващата част от себе си, с разбирането за "анича", тогава в сърцето се поражда блаженство

Светци, мъдреци и йоги, през цялата история единодушно описват едно свещено единство, което възниква в сърцето. Независимо дали става дума за писанията на Св. Йоан Кръстител, поезията на Руми или тантрическите учения на Индия, всичките различни учения се опитват да изразят неуловимата мистерия на сърцето. В сърцето се намира съюзът между Шива и Шакти - мъжкото проникване в спиралата на живота и женското предаване пред промяната. Съзерцаване и безусловно приемане на всичко, което е.

За да отворите сърцето си, вие първо трябва да се отворите към промяната. Така, живеейки в привидно плътния свят, вие танцувате с него. И макар да сте въвлечен в него, вие живеете пълно, обичате цялостно. Но все пак да знаете, че това е временно, и че в крайна сметка всички форми се разтварят и се променят. Блаженството е енергията, която откликва на тишината. То идва при изпразването на съзнанието от всякакво съдържание.