Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2013 23:59 - Антики и Унги
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 709 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                                                                                                                                          Расите на антиките
Независимо от големите различия вътре в населението на всяка страна Антисветът е заселен основно от две раси или видове, които са преминали своя еволюционен път в посока на саморазрушаването и кризата на видовете. Но все пак на някакъв етап те са могли да се спрат пред самата граница на пълното самоунищожение, макар че при това са претърпели значителни изменения в методите на своето размножаване.

По силата на тези еволюционни обстоятелства при тях започнали много бързо да се развиват отраслите на науката генно инженерство и клониране, благодарение на което частично им се отдало да създадат оптимални критерии за своите две раси. С помощта на генетиката те практически изцяло изменили първоначалния строеж на своите несъвършени (по тяхно мнение) тела и придобили своя съвременен „съвършен” облик.

Тук се крие частичното обяснение на това защо именно антиките така внимателно започнали да изучават земното човечество и да проявяват такъв жив интерес към хората: формата на нашето тяло, която привидно е продукт на тяхното съвместно творчество от преди милиони години, носи в своите клетки не само информация от човешкото, но също така и от далечното минало. Значително изменената и усложняваща се с времето ДНК на човека, съдържаща в себе си фрагменти и активни генетични кодове на изначалната антиковска ДНК, представлява сега безценно наследство не само за самите антики, но и за някои други космически цивилизации, претърпели в хода на своята еволюция катастрофални деструктивни изменения.

Те се опитват да намерят сред нас тези свои генетични аспекти, които са изгубили в хода на своето еволюционно саморазрушение и принудителна трансформация, за да използват тези значително укрепили се и усъвършенствани кодове с цел да ги вклинят в своя генотип и да създадат по такъв начин нова форма – по-съвършена и адаптирана към условията на съществуване на дадената раса. Засега, макар и с голям труд, това частично им се отдава и от известно време в техните подземни реалности, както и на някои други планети от Черния Конус на Тъмнината, в резултат от многократното клониране на антики и земляни, вече се появиха немалко зловещи (по нашите човешки критерии) полухуманоидни особи – полухора-полуживотни, взели само по малко и от едните, и от другите.

Най-главните и разумни сред тях са малки и много слаби, с тънки кости и абсолютно плешиви, с ръст 20 см (младите особи) до 130-150 см. Тях не можем изцяло да ги отнесем към хуманоидната клонка на живота. Две кръгли и изпъкнали, напълно лишени от вежди червени очи са разположени от двете страни на огромна глава, която има почти цилиндрична форма и е разположена на много тънка шийка.

Носът е дребничък, като че ли изравнен и практически не се отделя над гладката повърхност на главата; тънки сиви устни с много малка, подобна на изопната тръбичка уста, уши малки, практически без ушни раковини. Общуват помежду си не само телепатично, но и с помощта на едносрични протяжни звуци с преобладаващи в тях гласни: "вуу-фюу", "фюи-веи", "воо-фюю", "веу-веьоу-фюи", “тии-тяи-фи”…

Да се слуша техният разговор, напомнящ чуруликането на авлигата, е приятно, но нищо не се разбира. Затова в контакта си с хората те предпочитат или телепатично общуване, или частично проектиране на своето съзнание в съзнанието на човека и в това те са големи майстори и специалисти.

Мише сивият и зеленикаво сивият цвят на кожата на антиките изглеждат много отблъскващо за хората. Те ходят основно на два долни крайника, дългите им горни крайници с шест пръста имат нещо като тънки мембрани, които им позволяват много бързо да се придвижват в пространството на четириизмерния свят. Стъпалата им приличат повече на лапи с шест пръста.

И още една интересна особеност: обитателят на Антисвета в един миг може по свое желание да преустрои острите подвижни нокти на крайниците си в обикновени, здраво закрепени нокти или за няколко секунди да превърне всеки от своите крайници в дълга змия, която може виртуозно да използва. В нормалното, обичайно състояние техните тела са с достатъчно устойчиви и плътни на пипане форми.

Дрехи, каквито ги разбираме ние, те носят немного, основно жреците на храмовете и управителите или техните наместници в големите страни. Чувственост изобщо и срам, в частност, сред тях изцяло отсъстват – във всичко се проявява рационалистическата нагласа на ума и прекомерната интелектуалност. Начин за размножаване – такъв като при хората – при тях няма, защото практически цялото им потомство се ражда в лабораторни условия. Те постоянно възсъздават изкуствено самите себе си и без постоянно усилване на своя генотип с човешка ДНК антиките много бързо биха измрели.

Бракове липсват. Родените посредством генетично клониране деца се дават в специални заведения, където получават елементарно възпитание и образование. Особено надарените и талантливите още от детството започват да се специализират в зависимост от своите способности и наклонности. Но това го има не във всички страни, а само във високо развитите.

Всички антики значително превъзхождат човека и по сила, и по психически възможности: хипнотизъм, телепатия, умение за телепортация и прочие. Повечето от тях се отнасят към човека с интерес и без страх, напълно уверени в своята безопасност и неуязвимост. И това не е лишено от основания: при мощното въздействие на деструктивните енергии по време на контакта му с тях в човека обикновено възникват чувство на всепарализиращ страх, задържане, спиране на дишането, които е практически невъзможно да се преодолеят даже посредством противоположно насочено усилие на тренирана воля.

Вторият тип разумна раса на антиките е значително по-голяма от първата по своите размери (над три метра) и е представена само от особи от мъжки пол; тяхното размножаване става не в лаборатории, а посредством пряко клониране – отскубване от тялото на възрастната особа през определени промеждутъци от време на идентични миникопия, които растат бавно и в началото живеят като че ли в една обща аура с антиката-прототип.

Вниманието привлича необичайно гъстата козина – от тъмно кафява до сива на цвят, покриваща телата на тези гиганти-антики. Цветът на кожата при младите антики от тази раса е значително по-светъл, отколкото при възрастните – всички те са покрити със сиво-лилава гъста къса козина, а в полуживотинските им хищни черти отчетливо се проявява тяхната много зловеща и непознаваща човешка жалост природа.

Сред обитателите попадат и направо истински чудовища-гиганти. Тяхната природа в сравнение с останалите е по-женствена, но това е изцяло нехуманоидна форма на разум и затова по нито един от признаците не трябва да бъдат сравнявани с хората: това са огромни, периодически свиващи се и след това отново саморазвиващи се черно-лилави, подобни на мъгла съсиреци тъмнина.

Те са останали в гравитационното поле на Земята от онези далечни доисторически времена, когато на нейната повърхност условията са били приблизително такива, каквито сега са останали само дълбоко в центъра на планетата. В четириизмерното пространство на Антисвета те могат да се въплъщават на много продължителни периоди.

Освен основните две изброени по-горе четириизмерният Антисвят се населява от още една, най-многобройна и древна, но най-малко разумна част от демонични същества, заселили се тук много по-рано от антиките-джуджета. Работата е в това, че нашите учени, предполагащи пълното изчезване на доисторическите животни в резултат от настъпването на нашата планета на период на вечна замръзналост и по никакъв начин недопускащи други форми на съществуване на съзнанието освен физическата, изпадат в голяма грешка.

Да, тези т. нар. „доисторически” гигантски животни поради силната планетарна катастрофа са изгубили своите белтъчни тела и не са били способни да оцелеят в рязко изменилите се условия. Но нали съзнанията (душите), одухотворяващи тези плътноматериални форми, никъде не са изчезнали, а само са се преселили на други, по-пригодни за тяхното съществуване слоеве на обитание – в многоизмерните сфери на пространството на Антисвета. След продължителна инкарнация в силициево-метанови тела те тръгнали по пътя на по-нататъшната си еволюция в по-фините слоеве.

За изтеклите милиони години бившите бронтозаври и динозаври, тиранозаври и алозаври са могли да достигнат степен на частично осъзнаване, но те все още остават диви животни с всички присъщи за животните инстинкти. За своята дълга история те така и не са могли да достигнат високо ниво на самокултивиране на разумна плазма, но затова пък много силно са преуспели в развитието на такива демонични качества, поощрявани в Антисвета, като пределна кръвожадност и жестокост, неимоверна войнственост и отсъствие на страх от смъртта на бойното поле. Именно тези техни наклонности са определили по-нататъшната им съдба в историята на Антисвета.

Всеки от тях има великолепни широки крила както при прилепите, но да ги използват в своята среда те не могат поради твърде голямата ъ плътност. Те им намират приложение, едва когато се издигнат в своите владения – най-низшите сфери на земния астрал. Техните полети се отличават с неравност, ъгловатост и зигзагообразност. Макар да са много агресивни по своя нрав, ако не ги пипаш и дразниш, сами те никога не нападат първи и не влизат в конфликт с живия човек – това им е категорично забранено по силата на съглашение между атмиките и антиките, сключено от тях в рамките на разделянето на сферите на влияние на Земята.
Видът на тези ужасни летящи твари е толкова зловещ, че да се предаде усещането, което обхваща душата на умрелия човек при среща с такъв подобен на гущер доисторически птеродактил, е просто невъзможно. Тяхната невероятна телесна мощ и огромното постоянно нажежаване от всички помитащи емоции и страсти на стремящите се да се измъкнат навън са толкова явни и непредсказуеми, че даже на антиките, с тяхното небивало ниво на развитие на смъртоносни видове оръжия, се налага да се примиряват с такова опасно средство.

Но тромавите мозъци на тези летящи гущери просто не са в състояние да противостоят на военната мощ на антиките-джуджета, затова тях ги устройва отредената им роля на боеви авангард в многовековните войни за сфери на влияние, водени между някои от висшите йерарси в течение на последните хилядолетия.

Хистург такова положение на вътрешно военно противопоставяне и безкрайни войни между неговите поданици напълно го устройва, тъй като в процеса на кръвожадни битки едновременно от всички противоборстващи страни се отделя небивала по своята мощ енергия, а именно тази низша енергия дава живот и могъщество на трите негови земни ипостаса – демоничните Съзнания Хистург, Урпарп и Фокерма.

За избягване на каквото и да е двусмислие, способно да породи в неузрелите човешки умове лъжа, ние отново и отново ви напомняме, че:

Бог е Истински и Реален, сътворил абсолютно всичко, в това число и описваните от нас Светове, заедно с тяхното съдържание – ТОЗИ Бог се явява ВСИЧКО.

Той е Единен, включва в Себе Си и тези мерзостни създания, както човешката кръв трябва да включва в себе си не само червени кръвни телца (еритроцити), но и бели кръвни телца (левкоцити), и още много друго, което средно развитият човек поради невежеството си още не е способен да обхване нито със своя ум, нито със своето съзнание.

Всички тези светове така, както и нашите физически и фини светове, са не повече от илюзия, борба в дълбок сън на един вид наше съзнание с друг вид съзнание, в хода на която постепенно и без бързане се извършва Еволюция.

В нея са внимателно проверени и отдавна вече отчетени всяко глобално събитие и всеки изход; не ние, недостойните, играем на шахмат с историята, а самите ние се явяваме само дървени фигурки върху черно-бялото поле на еволюцията.

Ние твърде много мислим за себе си, смятаме, въобразяваме си - ето нашата главна беда! Никакъв Сатана или Луцифер не са способни даже "пръста си да помръднат" без волята за това на Първотвореца, но всяко съзнание трябва и е длъжно да осъществява определената и отредената му от Първотвореца (!) функция.

Не следва буквално да разбираме всички свещени Писания: никакъв ангел не би могъл нито да "падне", нито да поведе след себе си по собствена инициатива някаква част от останалите "въстанали" против Бога Божествени сили, ако нямаше за това Промисъл Божий.

Човешкото примитивно мислене е изгодно на тъмните сили, втълпили в тъпите и невежи глави на някои духовници от различните религии нелепи мисли за „дявола”, „Сатаната”, „Луцифер” и т. н. като за някакъв метежник, противопоставил(!) себе си – Кому? Само си помислете – НА САМИЯ БОГ!

Твърде много чест приписваме ние на тази второстепенна функция на Божествения Организъм. Луцифер, с целия свой Антисвят, изпълнява само функцията на храносмилателен тракт и отвеждаща система на неподдаващия се на нашето въображение Организъм на Бога.

Бог е Един! И няма нищо освен Бога и няма никого извън Бога! Ние всички, с нашите „Светове”, „Антисветове”, „Светлина” и „Тъмнина”, „Добро” и „Зло”, „Христос” и „Антихриста” – всички ние се намираме вътре в Него, Безкрайния и Безпределния.

Затова не може да има нищо нито „ПРОТИВ Него”, нито „ЗА Него”, нито „ИЗВЪН Него”: всички наши примитивни „ЗА” и всички наши едностранчиви "ПРОТИВ" – това също е Той, Бог – Абсолютният, Безкрайният, Единният, Многоликият и Неделимият!...



А сега да продължим.
Нито летящите гущери, нито даже достигналите огромни технократски висоти антики все пак не са истинските владетели на Антисвета. Всички те се намират в състояние на постоянен страх пред демонични същества от съвсем друг род и разред спрямо тези, с които ви запознахме досега.

Местообитание на тези огромни чудовища е съвсем обособена сфера, следваща основния за антиките слой – свръхгореща и свръхпустинна даже за тях, и в нейните предели антиките не могат да преминават не само по чисто физически причини, но и по силата на това, че обитателите на тази сфера активно контролират живота абсолютно на всички подземни градове и страни, периодически надвисвайки над своите владения, всявайки при това страх и ужас сред цялото население на антисвета.

Паническият страх на антиките пред тези безформени и свръхогромни демонически същества е смесен с чувството на относителна безопасност и защитеност, което им осигурява техният властелин, предпазвайки от посегателства антиките на съседните държави на тяхната собственост и територия.

Достатъчно е да се каже, че „тялото” на едно такова същество би било достатъчно, за да се покрие с него целият наш Крим, а дългите му пипала – за да стигнат до Турция и Москва. Скоростта на придвижването им в тяхната среда е просто неимоверна и изобщо не се вързва с огромните им обеми – те могат да се движат със скоростта на прелитащите над главата ви облаци, когато сте високо в планината. Тези същества са много хитри и коварни, високо разумни и безпощадни, както и самият им стопанин – земният ипостас на съзнанието на Луцифер, демонът Гагтунгр.

Нито жалост, нито съчувствие, нито каквито и да било други положителни човешки чувства или емоции са ведоми за тези същества. Размножавайки се посредством пъпкуване, те се стараят да изяждат своите не по-малко кръвожадни деца още преди те да пораснат и да успеят, на свой ред, да се разправят с тези, които са ги породили. Който по някакви причини не успее да направи това, непременно сам става храна за своето незабелязано израснало дете. И това, съгласно морала на Антисвета, е напълно естествено и нормално поведение.

Всяка страна или даже континент на Антисвета се контролират от едно такова чудовище, което води постоянна и непримирима борба със своето потомство, от една страна, и с алчните си съседи, домогващи се да налетят при първата удобна възможност – от друга страна. Но всички тези чудовища, колкото и огромни и ужасни да ни се струват, сами страхливо треперят от само един „поглед” на Гагтунгр или на един от трите му ипостаса – Хистург, Фокерма и Урпарп, които те могат лично да видят само в шестмерното пространство на Антисвета.

Ако усещаме влиянието на антиките на личен план, като му отговаряме с изблик на отрицателни емоции и неоправдана жестокост по отношение към ближните си, то за нормалното подхранване на описваните чудовища енергията, отделяна от нас по време на стрес и на пристъпи на страх, е съвсем недостатъчна. Нямайки физическата възможност да пребивават непосредствено в слоевете на обитание на човека, нямайки колосални и неограничени възможности да въздействат върху нашата психическа атмосфера, тези чудовища от „кафявия” Антисвят непрекъснато се хранят за сметка на низшите психически енергии на човечеството, като глобално влияят на нашето подсъзнание чрез демоничните егрегори на държавността и великодържавието, национализма и шовинизма.

Храна именно на това чудовище доставят участниците във всевъзможни стачки, митинги и протестни акции, по време на провеждането на политически избори, различни демонстрации и манифестации, а да не говорим за войните, революциите и военните преврати, когато тази клокочеща и кипяща по низходящите енергийни канали психическа енергия се слива в огромни реки в подземните хранилища и храни висшите аристократи на Антисвета, попълвайки тяхната сила, всемогъщество и власт над нас. Ето защо нашите Учители винаги ни напомнят за вредата за нас самите, която предизвиква отделяната от нас в пространството най-силна психологическа отрова – империл.

Душата, преминаваща през низшите слоеве на астрала и до краен предел утежнена от прекомерния багаж на своите земни грехове-отклонения, има голяма вероятност да се натъкне на границите на света на антиките и даже да попадне в средата на тяхното обитание, от която след това е много трудно или даже практически невъзможно да се измъкне. Тогава на умрелия му се струва, че е захвърлен в горящите котли на ада, охранявани от дяволи. Бидейки стопани на долните слоеве на чистилището, те попълват недостига на своята енергетика с това, че безпощадно вампирират от въвлечените в ада души на хората най-тежките енергии на тяхната карма.

Хоахи надеждно охраняват всички попаднали при тях човешки души, затова досега отишлите там доброволно или насилствено не могат не само да се издигнат, но и да се въплътят, защото всичките им фини тела чак до менталното се заразяват с енергиите на Антисвета и с времето като че ли се развалят и анихилират.



Отличителни черти на

въплътените УНГИ



При спускането в „котела” на Антисвета астралното тяло на грешната душа скоро или напълно се разпада, или попада като изходен еволюционен материал във властта на управителя на тази страна, на чиято територия е разположен даденият енергонатрупвател. След внимателна подготовка и психическа обработка на спусналата се на Дъното душа управителят решава как да използва дадената човешка душа като възможност за внедряване във физическия план на Земята на инволунтираните демонични същности – Унгите, изпълнители на специални тъмни мисии на нашата планета.

Множество човешки души се съгласяват с изпълнението на подобни срамни задачи поради страх от това, да бъдат повторно низвергнати на Дъното – най-страшното място на планетата, а други – по силата на низостта на своята собствена природа: поради вродено тежнение към злото, жажда за власт, жажда за кръв и др.

Физическото тяло на човека по своята природа е абсолютно неутрално, както са неутрални дрехите, обличани на различните хора, тоест то може еднакво добре да служи както на истинското човешко съзнание, така и на допълнително засажданото от антиките съзнание, чиито интелекти не само са различни по своето ниво, но са и противоположни, тоест физическото тяло може да носи и да отглежда в себе си както вампирираща, така и сензитивна група.
Към вампириращата група се отнасят представителите на Антисвета, а също и постоянно деградиращото население на най-ниските слоеве в Астрала – мафлоците, което е неспособно, по силата на своите егоистични свойства, да продуцира, произвежда за отдаване някаква качествена психоенергия. Това обаче не означава, че в тях всички качества, без изключение, са отрицателни.

Тяхната способност да причиняват вреда на своите врагове е сравнително неголяма, тъй като те, въплъщавайки се в човешка форма, стават чужденци в непозната страна и беззащитни против обичайните сред хората методи да си нанасят вреда един на друг. Затова пък те могат да нанасят вреда на тези, които ги обичат – на своите приятели и роднини.

Те действат така не умишлено или със зли намерения (тъй като нашето добро в разбирането на техния отрицателен интелект се превръща в тяхното зло), а подобно на деца, които от нямане какво да правят късат крилата на мухата, без да осъзнават какво правят. Подчинявайки се на егоцентричната си природа, те вредят на съществата от човешката еволюция. За тях подчинението пред нашите стандарти и закони представлява отрицание на техните най-дълбоки инстинкти на антиките.

Но особено престъпно се отнасят въплътените унги към подчинените им по длъжност или в нещо зависещи от тях хора, неосъзнаващи своята обективна роля на оръдия, като активно ги използват за борба с въплътените представители на светлите сили. Въплътеното в човешка форма съзнание на антика много остро чувства различието на активните носители на светлината от другите хора и винаги възприема тяхното близко присъствие като пряка заплаха за своя вътрешен свят и съществувание.

Унгите по своя външен вид и поведение са само привидно „хора” – това са НЕХОРА, които по своята духовна, висша природа нямат нищо общо със земните хора. Тяхното съзнание представлява съсирек от нискокачествена психична енергия, а двете им тела – етерно и астрално, са събрани от набор от нискоастрална материя на умрели хора, съдържаща в себе си само един-два елементала (стихии), докато в истинския човек хармонично трябва да се съчетават и четирите.

Елементалните клетки на материята, съставляваща астралната обвивка на въплътените сред хората унги, са окончателно заразени с енергобацилите на егоизма и своеволието. В духовно развитите хора те предизвикват деструктивен дисонанс (антипатия) от пръв поглед, докато други, в чиито астросоми съотношението на стихиалите е неуравновесено, много лесно се очароват от тях и изпитват по време на общуването си с тях удивителен прилив на жизнени сили.

Хората, при които подсъзнанието се намира не така дълбоко – такива като дейците на изкуството, хората с явни психически отклонения и чудатости, чувствено неустойчивите, както и надарените личности от всички професии, обичат подобни елементални контакти, които често им служат като външен източник за техните способности и вдъхновение.

Това очарование е свързано с факта, че човекът, който влиза в грубо астрална връзка с въплътилия се унг, дълбоко се активира от внезапния приток на недостигащите в неговата низша природа елементални сили, които намират достъп до нашата психическа сфера чрез вампириращия канал на тази същност. Всеки подобен елементален контакт е способен много силно да стимулира човека енергийно, тъй като осигуряващите го стихиалии притежават своя особена жизнена сила, присъща само на тяхната сфера, а това значително активизира съответния от четирите стихиалии, съставляващи астросома на човека.

Но ако човекът, чието ментално тяло е организирано върху основата на подтискане и компромис, се увлече в сферата на един елемент, то той постепенно се отравя от прекомерната доза от този елемент и започва остро да усеща недостиг на останалите три стихиалии. Той престава да живее в нормалния си човешки живот пълната степен на своите духовни сили и възможности, все повече увличайки се от илюзиите, произвеждани в неговия мозък от стихиалите от един вид.

Например, поговорката “Любовта е сляпа” прекрасно демонстрира подобно илюзорно състояние на съзнанието на човек, изпаднал в пълна зависимост от въплътените НЕХОРА, които в пълна степен могат да се окажат и унги. Въздействието на определен вид стихия може така да затъмни или приспи разума, че човекът като че ли пред всички напълно се променя, престава да бъде себе си, без даже да забелязва, че е само послушно оръдие на нечия чужда демонична воля.

При поява на света в облика на човешки деца антиките обикновено имат значително по-малки, отколкото при хората, параметри: малки и леки, те притежават при това необикновена физическа сила, издръжливост и оцеляемост и в същото време са подложени на рязко нервно изтощение и психически сривове. В обществените си отношения те са способни да предизвикват в околните или силна симпатия, или рязка, необусловена от нищо антипатия.

Благодарността, както и жалостта, са абсолютно чужди на тяхната природа. Повечето от тях са прекрасни актьори и са способни майсторски да подражават на истински добрите чувства, без при това да изпитват самите тези чувства. При това към тези, които ненавиждат, те са безжалостни и безпощадни, като повсеместно проявяват по отношение на тях такива чисто антимировски качества като интригантство, дребнава злоба и изострена жестокост. Във всичките си жизнени отношения те са крайно безотговорни и абсолютно ненадеждни като партньори.

Винаги и навсякъде, пребивавайки във физическо човешко тяло, съзнанията на Антисвета се опитват с всякакви средства и методи колкото може по-бързо да откъснат и отделят попадналия в чувствена зависимост от тях човек от неговата изначална и вечна духовна същност. С тази цел те във всичко се стремят да абсолютизират максимално значението на личността (т.е. на “външния”, “немощен” човек), за да може по този начин да прекъснат връзката с неговия висш Аз и прекъсвайки връзката с висшия „Аз” – да го превърнат в съд за изливане на своите черни мисли и нискокачествени чувства.

На едноелементното същество, въплътило се сред хората, се налага непрекъснато да контролира и да се опитва поне някак да асимилира в себе си трите недостигащи допълнителни елемента, към присъствието на които в своята психика те не са привикнали и не са приспособени. Като правило, поради ниското духовно ниво и невъзможността във връзка с това за достъп до информация от по-високи нива на космическото знание, резултатите от такъв нискоастрален синтез винаги са губителни за самите въплътени антики.

Тъй като обикновените човешки подбудителни мотиви не им действат и обикновените човешки алтруистични чувства не са им свойствени, то на тях не им остава нищо друго, освен да изпълняват това, заради което са се и въплътили сред хората – да разпространяват безгранични страдания край себе си. В това те са достигнали най-големи висоти и са се научили виртуозно да управляват с изгода за себе си всички човешки слабости, наклонности, стремежи и желания.

Практически всички те са изключително безразборни в своите полови връзки и привички и дори само по този отличителен за всички антики признак в тяхната природа няма нищо, което да може да удовлетвори висшите духовни искания на човека. Но затова пък те умеят майсторски да проектират самите себе си в съзнанието на нужния им човек и да ИМИТИРАТ всички високи душевни качества, които те не притежават и по своята природа просто не могат да притежават, но проявяване на които всички очакват от тях: съчувствие, разбиране, внимателност, културност, услужливост, скромност, свенливост, духовна устременост...

При това те така виртуозно и естествено могат да влизат в ролята, която играят, че е необходимо само дълбоко виждане на тяхната истинска психическа същност или изключително стечение на обстоятелствата за извеждането им на чисто. Винаги трябва да се помни, че свойствата на духовната, астрална и ментална мимикрия и приспособленчество – това е главното оръжие на НЕХОРАТА в активната им и непримирима борба на силите на злото за привличане на своя страна на неопитните човешки души.

При въплъщаване на физическия план унгът се старае, каквото и да стане, да заеме водещо място в някой от могъщите демонични егрегори (като например Сталин или Хитлер) или поне, незабележимо за останалите хора, да бъде изтънчен и жесток домашен тиранин, където като миниегрегор му служи семейството и близките му роднини. На унгите и другите нехора, броят на които сред хората в навечерието на предстоящото преображение достигна вече неимоверно голямо количество, все пак не им достигат енергийни възможности и сили за по-пълно узурпиране на управлението над колективното съзнание на човечеството, за овладяване от тях на финовибрационната материя на менталния план, даващ възможност за включване в себе си на още един елемент и благодарение на това – за широко внедряване в още по-големи стихийни маси от хора.

Не трябва да позволяваме привичната за нас човешка форма да ни въвежда в заблуждение: не винаги зад физическата обвивка на нашия приятен събеседник се намира човешка душа. Унгът – това е вместено във физическа хуманоидна форма животно, притежаващо частично съзнание, това не е човек, а неродствено ни по дух създание и ние не трябва да допускаме, използвайки илюзорна човешка маска, да ни ръководят и командват въплътените антики, които стоят значително по-ниско от нас по своето еволюционно и духовно ниво на развитие.



Магията на Антисвета



И още едно много важно нещо. Съществува един единствен път (с много разклонения), стъпвайки на който, човекът започва да инволюира, да деградира като духовна същност, макар че при това неговата външна власт, слава и даже знания могат да нараснат дори до ослепително изкуствено сияние.

Този път е пътят на черната магия. Човекът може да води уединен начин на живот и насаме да практикува черномагически ритуали, но цялата му власт, могъщество и знание ще се определят в съответствие с мястото, заемано от него в йерархията на Черния Конус на Тъмнината и Антисвета.

Черната магия далеч не винаги се представя в привичната за нас религиозно-мистична форма. Тя може да носи и материалистическа обвивка точно така, както и съвременната груповщина, групировки, мафията и корупцията с нищо не са по-слаби от различните тайни общества от времената на Средновековието.

Така наричаните “черен”, “зелен”, “сив” и “бял” тип магии обединяват в единно цяло не външната форма, не ритуалите и оръдието на въздействие, а общността на техните истински принципи:

- абсолютизациятта на егоизма;

- управлението на другите чрез слабото звено в структурата на личността или общността;

- безразборното използване за постигане на целта на всички средства, особено на хипноза, внушение, заблуда, страх, терор;

- пълното отрицание на Духа и Любовта, във връзка с което в хипертрофираните форми на съзнанието активно се практикува най-дълбоко сексуално удовлетворение, усилвано от т.нар. “астрални сексуални отношения” и групови връзки, което предполага автоматическо попиване и приемане на всякаква чувствена мръсотия в собствения си астросом в качеството на “родна” стихия;

- виждането на висшия смисъл на живота в постигането на възможно по-голяма лична власт;

- съгласието на “низшестоящите” да се плати за властта и произвола с пълно раболепничене пред висшестоящите, а поради това черният маг винаги в душата си остава страхлив роб, който мечтае не за свобода, а за това, да направи свои роби колкото може повече други хора.

Ние вече писахме, че всяко от нашите енергийни тела има енергиен екран – приемник и излъчвател, изведен отвъд пределите на енергийното тяло. Разположени като концентрични сфери-обвивки, нашите фини тела представляват "реалности" за другите светове и живеят в тях, свързвайки различните вибрационни нива на нашето общо съзнание с енергетиката на всяко от тези измерения.

Ако мислено построим и с мощен волеви импулс осъществим на финоенергийно ниво (внимателно моделираме) събития за „реалностите” на нашите фини тела, то нашето съзнание ще може да осъществи тези събития и на нивото на физическата „реалност”. Но използвайки знания и възможности, почерпани от другите светове за свои користни и егоистични цели, човек задейства енергийните планове на други субстанции, с това поставяйки своето съществуване в зависимост от тях, тъй като ще влезе в пряка зависимост от участието на другоизмерни същества при осъществяването на своите меркантилни интереси.

В това се и заключава главният принцип за поробване на човека с помощта на магията на Антисвета, която поставя в пълна зависимост съзнанието (душата) на човека от изпълняваните за него от обитателите на другите светове действия на нивото на физическия план на Земята. С това душата отдава самата себе си като заложница на силите, помагащи ъ в този финоматериален свят, и след своето развъплъщаване ще бъде принудена да отработи стократно абсолютно всяка от предоставените ъ от антиките услуги. Това е и истинската същност на онова, което народът нарича „да продадеш душата си на дявола”.

Сами по себе си такива акции имат за човешкото съзнание огромни отрицателни последствия, които при недооценяване могат да доведат до попадане в робство от Антисвета, осигурявайки си с това за много хиляди години процес на индивидуална инволюция и деградация на съзнанието.

Практически със стопроцентна увереност можем да кажем, че всички така наричани "магове", "вещери", "вещици" и "магьосници" са същества, чиито съзнания се намират на инволюционен, деградиращ път на развитие. На каквото и ниво на "майсторство" да се намират, висшите светове за най-близките милиони години развитие са затворени за тях. Тяхната участ е низшият астрал и физическият план на Земята, с последващ безсмислен живот след развъплъщаването им в двуизмерните или даже едноизмерните светове на Антисвета.

Всички тези названия на магьосниците и маговете: "бял", "червен", "зелен", "сив", “бял”, са само заблуждаващи названия за доверчиви глупаци и невежи хора. Магията винаги е била, е и ще си остане по своята същност черна, тъй като висшите духовни планове са безкрайно далечни от всичко това, което за нашето затъмнено от материална илюзия съзнание се представя под тази привлекателна и тайнствена, но много опасна и зловеща по своя смисъл дума.

Влизайки съзнателно в контакт по каналите за ясновиждане и ясночуване, невежият и несъзнателен човек открива с това неограничен достъп до своето съзнание за различни паразитиращи същества от намиращия се в контакт с него Антисвят, които впоследствие могат, надеждно закрепвайки се в подсъзнанието, произволно и цялостно да въздействат на неговата психика с всевъзможни халюцинации, дисбалансирайки, програмирайки и разклащайки я до състояние на психични заболявания.

Така наричаните “магове от пети и шести ред” могат напълно да управляват и държат под свой контрол могъщото войнство на тъмните сили, имайки с него съзнателно съглашение за сътрудничество, но след физическата си смърт самите те стават тъмни духове, заемайки в йерархията на Антисвета достойното за тях място.

Още веднъж ще ви напомним, че в Антисветовете съзнанията на бившите хора не просто се наподобяват, а в действителност представляват същества под формата на различни звероподобни и получовекообразни уродливо-рахитични чудовища. На всяко съзнание във физическия свят човешкото тяло се предоставя под формата на АВАНС с оглед перспективата за неговото духовно развитие или, ако можем така да се изразим, "за израстване".

Но с изминаване на времето за изпитания в цялата множествена верига човешки реинкарнации несъумелите да реализират по надлежен начин дадените им за индивидуално развитие възможности паднали ниско човешки души получават в другите светове само тези несъвършени тела, които са заслужили, и затова са принудени да се въплъщават като животни или вампирообразни същества, изцяло деградирали духовно и недостойни даже за животинско въплъщение.

По-рано писахме за егрегорите като за своеобразни ментални държави, инспириращи психиката на едни или други хора. На Земята егрегорите имат свои външни идеологически институции под формата на религии, духовно-философски течения, направления в изобразителното изкуство, музиката и т.н. Всеки егрегор (с изключение на черномагическия) винаги има поне някакви свои светли страни или енергийни канали, извеждащи съзнанията на намиращите се под неговото влияние хора в сферата на чистите духове. Но практически до всеки земен егрегор, в едни или други негови слаби места, на Черния Конус на Тъмнината се е отдало да се впие и при определени обстоятелства да бъде използван от тези енергийни същности за собствените им користни цели.

Егрегорите изискват от хората енергия, за да я използват за подтискане и експлоатация на още по-голямо количество човешки съзнания. Участващите в молебени и отдаващи своята енергетика хора стават неосъзнати съучастници в непрекратяващите се нито за миг глобални астро-ментални битки, водени между различните многобройни егрегори, всеки от които се отнася до една от противостоящите си една на друга категории космически сили.

От това, че човекът, макар и неосъзнато, участва в актове на насилие над другите съзнания, вината за това не се снема от него, тъй като по закона на кармата е наказуемо не следствието, а действието, и тези, които нарушават правото на свобода на волеизявлението на други съзнания, отнемат от тях възможността да тръгнат по пътя на свободната еволюция.

В условията на колективно планетарно съзнание на една планета висше ниво на развитие не може да се достигне едновременно от няколко планетарни разумни раси, принадлежащи към различни „реалности” и „заразени” антагонистично една спрямо друга, тъй като това би създало условия за конфликт и разрушаване на съзнанията като при нереализиралите се същности, заразени с вируса на агресивността. За съзнанията такъв тип възход във висшите светове би бил невъзможен. Именно непоклатимостта на този основополагащ еволюционен принцип ще демонстрира на всички космически същества от нашата галактика стремително приближаващото се преображение на нашия Планетарен Логос.

Като пример е достатъчно да си спомним егрегора на християнството, създаден около идеята за Бога-Любов ("непозналият Любовта не е познал и Бога, защото Бог е самата Любов"). Но огньовете и мъченията на средновековната инквизиция се оказаха твърде далеч от Божествената Любов. Кукичките, за които успешно можа да се захване Антисветът, ги имаше още в най-първите християни.

Хората от по-развитите човешки цивилизации на всички времена добре знаеха и прекрасно разбираха, че всички бездуховни същности, обилно запълващи астралния план на Земята, са по същността си демонични съзнания, стремящи се да отведат съзнанията на хората от познанието за висшите духовни истини.

Нашите съзнания се изпитват от демоните с разрешението на висшите Йерарси от Пръстена на Великото Светене, стоварили и въплътили преди милиарди години съзнанията на различните космически цивилизации на астралния и физически планове на Земята за преминаване от тях по пътя на изпитанията до пълно самостоятелно осъзнаване от тях на причините, поради които тези съзнания понасят наказания, намирайки се в грубоматериални човешки обвивки. Сега, повече от когато и да било в своята история, хората са управлявани от тези демонически астрални същности, които все повече всмукват и увличат човешките съзнания в кръга на низшите егоистични страсти и интереси.
Антисветове - Орис                                                              



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5597947
Постинги: 4190
Коментари: 1141
Гласове: 1514
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31