Цялата територия на Антисвета, както и при нас на повърхността на Земята, е заселена с обитатели, имащи различен външен вид, различни нива на своята индивидуална „култура”, „цивилизованост”, ако тези понятия са изобщо приложими от гледна точка на развития човек към това, което представляват сами по себе си градовете, обичаите и животът на същества, милиони години живеещи под нас и редом с нас. През цялото това време от страна на „Светлия Пръстен” и войнството на Черния Конус на Тъмнината на планетата се е водела и продължава да се води непримирима борба за преобладаващо влияние.

Сега тази борба не само не е отслабнала, а е навлязла в решаващата си фаза. И макар че нейният изход е предрешен, а всички срокове са разчетени с точност до един земен ден, задачата на силите на светлината в най-близките до преображението години се състои в това, да спаси колкото може по-голяма част от човечеството от страшна участ и да върне озверелите лица и закоравелите души на хората към Бога, към светлината, към наистина вечния живот. На тази велика духовна задача е подчинен и нашият скромен труд.

Под огромните и мощни планински масиви на повърхността на Земята са разположени грамадни по своите размери и ниво на техническо оборудване жилищни масиви, които е трудно да се нарекат даже градове – толкова непривични са за човешкото възприятие те и толкова огромни са заеманите от тях територии.

Под нашите равнини и низини са разположени предимно техните езера и морета, запълнени със застинала лава, по които между материците и страните на Антисвета плават съдове с черен цвят. "Въздушното пространство" непрекъснато се прорязва от стремителните полети на всевъзможни летателни апарати.

В другомерното пространство на “физическия” Антисвят, така както и при нас, се използват принципите на винта, колелото или турбината, а в пространствата на четвърто измерение се прилагат и други методи за придвижване, в това число и телепортация до повърхността на Земята с помощта на изменение честотата на вибрациите.

Ще кажем и нещо повече – понастоящем все повече и повече от техните „НЛО” се появяват в нашия свят не само с научна, но и с чисто познавателна цел, като например туристически екскурзии до местата, където техните потомци, както те се надяват, скоро ще живеят и усвояват.

Не трябва да се заблуждаваме във връзка с това, че условията там са по-лоши или по-добри, по-леки или по-тежки, отколкото са за нас земните условия; те са просто съвършено различни. За индивидите със свойствата на „отрицателния” си интелект условията на обитание в Антисвета са най-подходящите и най-благоприятните от тези, с които те разполагат. Но както и всяка друга техногенна космическа цивилизация, всички антики мечтаят за разширяване на зоните на своето влияние, а в тази връзка повърхността на Земята, намираща се буквално „под техните крака”, се явява най-подходящият обект за техните завоевателски планове.

Урбанизацията и нивото на техника на антиките значително превъзхождат земните мащаби и те вече отидоха далеч напред в развитието на множество направления на науката, в които ние, земляните, едва започваме да се вглеждаме и премерваме. Но изкуството и архитектурата тук имат толкова поразителни отличия от привичните за нас представи и критерии, че от здравия ум на нормалния землянин те биха могли да се възприемат само с огромен труд.

По-рано, в далечни времена, когато все още не са имали свои композитори, поети, архитекти, те много са почерпили от човешките цивилизации, населявали преди нашата планета – Лемурийска и Атлантска (само че не бива да приписваме на антиките високохудожествените произведения на античното изкуство, които нямат никакво отношение към тях). В това време изкуството влияело на масите благотворно.

По-късно, когато Антисветът бил принуден да се затвори в себе си, в него започнали да се проявяват негови собствени „таланти”, съответстващи на нивото на неговата „духовност” и отрицателен интелект, а значи и много далечни от всичко възвишено и прекрасно. Тъй като влиянието на антиките върху нашия свят в последно време стана огромно, а количеството на представителите на Антисвета сред въплътеното човечество сега просто катастрофално нарасна, то ние имаме възможността да чуваме и виждаме при нас на Земята в нашата ежедневна действителност уродливото подражание на характерните черти на тяхната култура и изкуство.

Най-големите небостъргачи и здания със строго геометрични форми – в архитектурата, „тежкият” рок, рокендролът, пънк-рокът, рапът, рейвът, техното и подобните им направления – в музиката; авангардизмът, абстракционизмът и т.н. – в живописта, ето далеч не пълния списък от методи за въздействие на антиките върху нашето съзнание. Тяхното „изкуство” отдавна е престанало да възпитава духовност и се оценява само от позицията на неговото отрицателно и разлагащо въздействие спрямо масите.

Зверският вой и разкъсващите душата викове – в музиката, откровеният секс и лудият ритъм – в танците; мръсната цапаница – в живописта; мъртвите гробници на пирамидите и паралелепипедите – ето тези “висши” и общопризнати критерии и еталони, по които се оценява изкуството в Антисвета.

Представете си, да речем, Елбрус или Джомолунгма, облицовани отвън с мраморни плочи или полирана лава, а вътре изцяло кухи и разделени на множество грамадни зали с каменни арки и тераси със строго геометрически форми – това е архитектурата на Антисвета.

Множеството върхове на компенсационните издатини, издълбани отвътре и обработени отвън, представляват не само отделни жилища на жреците от висшата интелигенция и аристокрация, приближени до двореца на управителя или наместника на една или друга страна, но също така и огромни храмове за идолопоклонство и черен сатанизъм, където това, което при нас е прието да се нарича "дявол" и "антихрист", се явява централна и главна фигура за преклонение и поклонение.
Между другото в Анти-Москва, заемаща практически цялата територия под Валдайското възвишение, също така е построен небивал по нашите мерки мавзолей, само че не с полуразложена мумия вътре, а с грамадна статуя на звяр с цялата му чудата мерзост. Американската статуя на Свободата свободно би се поместила само на нокътя от лапата на това каменно чудовище – въплъщение на най-висшата степен на анти-Божественост. И за съжаление вече малко остана до времето, когато днешната столица на Русия ще бъде завинаги погълната от своя подземен антипод, а на нейното място ще се разлее огромно езеро.

Малцина от хората се замислят над това, откъде се взема при неистовите комунисти, многоликите шовинисти, ултрапатриотите и фашистите такова благоговейно отношение към идолопоклонството с поразяващо безразличие към това, което се намира на постамента като техен пореден вожд или, фактически, идол. Откъде тази страст към червените и кървавите цветове, към монументализма и милитаризма, към нечовешката агресия и неудържимата ненавист към всичко, което не е предмет на тяхното поклонение и признание?
Много конструкторски и изобретателски решения на хората, които, меко казано, са просто изцяло и напълно заимствани от антиките, са резултат от прякото внушение на техни учени върху съзнанието на наши земни учени. Антисветът и Тъмният Пръстен са крайно заинтересувани от колкото може по-бързото развитие на техническата мисъл на земните учени, особено в областта на военното дело и милитаризма.

Огромен брой въплътени антики – УНГИ, заемат сега много водещи длъжности практически във всички наши научно-изследователски институти и лаборатории.

Каналите за енергийна връзка, съединяващи руската столица с нейната подземна сестра-блудница, водят дълбоко надолу, към гниещите и клокочещи клоаки, от които сега до умопомрачение пият зловонна настойка политиците и мнозинството от днешните демократи-крадци на държавни средства, а също така и клоуните-депутати, започвайки от либералите и центристите, до всички видове фашисти, комунисти и върли националисти. Те често прикриват своите действия, подмамвайки далеч напред с идеали, но всички, които ги следват, скоро откриват под краката си зееща бездна.

Вече говорихме, че във физическите човешки тела се въплъщават същности, дошли при нас от различни паралелни и космически светове. Едни от тях – те не са много, са се спуснали от високо развити духовни планети и даже звезди. Други – те са мнозинство, са свързани в духовни семейства, образуващи народи, обединени не само от кръвно-генетическа, национално-културна връзка, но и от съвместно редуване на взаимни въплъщения и превъплъщения.
Материалното и културно наследство на предците създава външни обекти, с помощта на които се установява жива връзка с настоящите и отдавна отишли си поколения. Много хора се изкачват по стълбата на еволюцията, подсъзнателно използвайки родството си с предците и определена нация. Затова на пътя на духовния възход националното в никаква степен не трябва да се отхвърля.

В същото време не трябва и да абсолютизираме националното. По своята изначална същност човекът е преди всичко Човек, а едва след това – руснак или американец, арменец, сърбин, албанец. В човешки тела се въплъщават огромно количество хора, попаднали във властта на Антисвета или пристигнали оттам със строго определена мисия. За тях земното физическо въплъщение е най-висшата точка от тяхното съществуване в дадения еволюционен цикъл. Максимално възможното за тях блаженство те търсят винаги на Земята.

Под Санкт Петербург също се намира грамаден, мрачен и зловещ град, който представлява струпване на хилядометрови на височина и ширина ромбове и кубове, пресечени пирамиди и трапецовидни фигури, увенчани с още по-голяма фигура, която едва отдалеч напомня "ездач": чудовище, което седи, яхнало нещо, сравнимо само с дракон – фантастично чудовище, очите на което по размери не биха отстъпили на най-големия моторен кораб.

Този анти-Бог е направен от цяла скала черен базалт, а очите и устата му са от големи блокове червен мрамор. Изобщо червеният и пурпурният цветове при антиките са много почитани, може би защото техните органи просто не са способни да възприемат синия и зеления цветове. Може би именно затова най-низшите центрове на човека – Муладхара и Свадхистхана, са оцветени в тези цветове?

Високата степен на урбанизация с наистина фантастично за нас ниво на техниката е спомогнала не само за по-ранната поява на антиките на нашата планета, но и за различията в условията за развитие на нашия и техните светове, заключаващи се в различни от нашите физически, биологически и химически закони, позволяващи им да правят това, което на земната повърхност, в условията на триизмерната реалност, би било просто нереално да се направи.
Тяхната развита наука отдавна вече с успех използва такива методи, от които нашите самовлюбени и самозаслепени научни „светила” биха се отвърнали, без да се замислят, презрително отнасяйки ги към древната магия и магьосничество. При тях магьосничеството, магията и научно-техническият прогрес вървят буквално ръка за ръка, без да отричат, а, напротив – като се допълват помежду си.
                                                                                                                                                                    ОСОБЕНОСТИ НА АНТИСВЕТА

Цялата територия на триизмерния Антисвят има гъсто деление на самостоятелни пояси и нива, които на свой ред са разбити на неголеми по площ сектори, населявани от различни народности, култури и раси. Начело на всеки регион стои представител на Хистург – пълноправния владетел на Антисвета.

“Външната” или най-“външната” земна повърхност на Антисвета, граничеща със земната кора, е прорязана от многобройни тунели, мостове, оловно черни реки и морета, пътища и трасета, както и обилно устроена с контролно-пропусквателни пунктове, където антиките предпазват своите владения от разпространяване по тяхната територия на твърде утежнените от низши енергии човешки души, които те се стараят да държат на едно място за натрупване, напомнящо огромен котел или строителен изкоп. Там на човешките души им е много топло поради близостта на магмата и нейните низши енергии, даващи гъст инфрачервен оттенък на всичко обкръжаващо.

Тук практически не прониква ярката и очистваща светлина на астрала, затова източникът на осветление тук се състои от инфрачервеното самоизлъчване на обитателите и на някои изкуствени осветителни съоръжения. Оттук, както и при нас, се вижда звездно небе с напълно различни в сравнение с виждащите се от Земята съзвездия, може даже да се види целият анти-космос на галактиката, излъчващ равномерно-неясно инфрачервено светене на безкрайно отдалечените пространства на Черния Космос на Тъмнината.
Различният строеж на телесните обвивки и напълно противоположното по отношение на нас световъзприятие прави за развъплътените антики повърхността на Земята не само пустинна и мъртва, както например за нас е неприемлив животът на повърхността на Луната, но и напълно неподходяща и неуютна за продължително живеене. Те са напълно невъзприемчиви към ултравиолетовия спектър на слънчевите излъчвания и затова Слънцето, което от техните органи на зрението се възприема само като неясно инфрачервено светило, не може да им осигури на повърхността тези условия за съществуване, към които те са свикнали под земята.

В Антисвета температурата на окръжаващата среда е толкова висока, че ние в своите физически тела-обвивки просто не бихме могли да издържим там нито една секунда. Нашият екватор за антиките може да се сравни с вечния студ на Антарктида.

Пребивавайки поради своето духовно паднало състояние в низшите слоеве на астрала, умиращият човек понякога може да види тези същества, които напълно могат да му се сторят като „дяволи” – огромни, черни, космати и с горящи червени очи. Но видима вреда на живите хора те не причиняват, защото прекрасно знаят, че след смъртта всеки от нас, който приживе не е бил в съгласие със своята съвест, автоматически може да стане изцяло тяхна жертва и те ще получат правото да се разпореждат с неговата душа.

Както и при нас, планетата се населява от бели, черни, жълтокожи и червенокожи раси, имащи различни нива на развитие; както при нас редом с племената на друидите и пигмеите живеят по-развити народи – така и в Антисвета редом един с друг така или иначе съвместно съществуват различни по нивото на своето развитие видове демонически същности, значително отличаващи се една от друга не само чисто външно, но и по нивото на развитие на своя отрицателен интелект.

Разликите между различните народи на Антисвета са дотолкова поразителни, че на неизкушеното човешко око те могат да се сторят представители на съвсем различни цивилизации. Един народ изпреварва другите и прогресира в своето развитие, друг изостава, а трети, преминавайки през кулминационната точка на своето развитие, сега стига до упадък. По принцип при тях има нещо много сходно с това, което съществува и при нас на Земята.

Както при нас на Земята душата на човека в течение на множество свои проявени животи се въплъщава в различни раси и народи, така и в Антисвета, в зависимост от нивото на достигнатия интелект, душата на антика трябва да премине в своето развитие в инкарнациите през всички видове и типове от намиращите се там демонични същности. Но тъй като в наше време все по-голяма част от населението на Антисвета започна да излиза за раждане във физическия план на нашата биосфера, то и над тези земни инкарнации, с цел по-добра адаптация, започна да се разпространява законът за въплъщението на антиките в белтъчни тела на хора от различни раси и народности.

Трябва да се отбележи, че робството и робовладелството при тях е изцяло узаконено, мотивирано и не е нещо срамно или престъпно от гледна точка на техния морал. Покупко-продажбата на едни антики от други, които не принадлежат към даден народ или род, тук има голямо разпространение и е една от най-перспективните форми на обогатяване.

Между другото това са именно антики, въплъщаващи се в човешки форми от памтивека, привнесли със себе си в земното човечество мисълта за възможност за владеене на роби, която и днес продължава повсеместно да живее и да се видоизменя, разклонявайки своите форми и като змия изпълзявайки във всички проявления на нашия живот. Неизтребимото чувство за собственост, така често прикривано с думата „любов”, също представлява една от формите на поробване на един човек от друг. Освен такова явно робство съществуват маса други образци на робовладеене: заплащането на свещеника за опрощаване на греховете (индулгенция), плащането за невестата, наложничеството, пълната материална зависимост на един човек от друг и т.н.

Антиките са също така смъртни, както и ние: след отхвърлянето на външната обвивка, която само смътно напомня формата на човешкото тяло, разпръсквайки по пътя парчета от етерното тяло, техните души заедно с астралното тяло се устремяват в тяхното "нагоре", тоест към самия център на Земята, през горящите слоеве магма, където те в плътността на едноизмерното Дъно пребивават в развъплътено състояние в очакване на следващото си въплъщение в пространство с по-висока измерност.

Случва се, обаче, макар и изключително рядко, изстрадалата на Дъното (осми-девети кръгове на ада) душа на бившия дълбоко паднал човек да получи нещо като просветление; тогава тя се възнася през низшите сфери на ада към околоземния астрал и получава възможност отново да се въплъти в човешки облик, като изкупва с неимоверни страдания във физическия си живот своята много тежка карма.
  www.iskri.net/zefira/articles.php