В южната част на Европа и части от Африка и Азия, расте вечнозеленото дърво Тамариск. Това е много красиво малко дърво-храст (4-5 м), което има дълги тънки зелени листа, които падат през зимата заедно с клончетата си. Цветовете му са малки, бели или розовеещи, събрани в съцветие. Ароматът им привлича множество пчели и пеперуди.
Това растение е непретенциозно. Издържа на засушаване, на солени почви и минусови температури.
Тамарискът е едно от свещените дървета на шумерите. Познати са повече от 75 вида, но кое точно е почитано не е известно. В заклинанията на Шурупак и някои други текстове, вечнозеленият храст-дърво е представен като святото дърво Игдрасил от скандинавската митология.( Игдрасил, Игдразил (Yggdrasills, Yggdrasil, в превод „конят на Иг (Один), „бойният кон на Иг“) в скандинавската митология е световно дърво, гигантски ясен, свързващ трите свята — подземното царство, светът на хората и небесния свят на боговете.
В шумерската магия тамаринова клонка или пръчка е широко използвана за изгонване на злото и пречистване, включително и за лечение на различни заболявания. Също така може да бъде предмет за концентриране на енергията при маговете.

И не само поради древните вярвания за изключителните си целебни свойства, това растение е удостоено със свещен ранг.
През 1927 г. Еврейският зоолог Bodenhaymer картотекира разновидност на този храст в планината Синай-(Tamarix mannifera Еhr.), който през пролетта произвежда сладникав течност, бързо втвърдяваща се във въздуха като бели топки, които изглеждат като градушка или пуканки. Местните бедуини - големи почитатели на този деликатес - с настъпването на пролетта на тълпи събирали тези топки, както се събират ягоди. Един човек можел да събере за ден приблизително половин килограм- съвсем достатъчно, за да задоволи глада си. Любопитно е, че малките търговски улички в Багдад и до ден днешен разпродават сладка тамарискова дъвка смесена с брашно наречена “ман”.                                                                                                                                                                                                                                                                       От библейските писания научаваме, че за древните евреи “манна” е храна, която те са получили по време на четири десетилетия скитане из пустинята. Тя изглежда като слана по земята, но има вкус на сладкиш с мед. Била дадена от Бога, след като хората започнаха да роптаят срещу Моисей. В пасалмите манната е наречена "хляб от небето."

През 1823 германски ботаник Г. Еренберг публикува статия «Symbolae Physiae», в която уточнява, че манна - нещо подобно на секрет освобождаван от вечнозелено дърво, когато е било нападнато от определен вид листни въшки, открити в Синай. Тези малки насекоми живеят главно за сметка на този вечнозелен храст-дърво. Преработеният от тях секрет прилича на смола, която според Bodenhaymera наподобява по форма и размер зрънце кориандър. Когато пада на земята е бяла на цвят, който с течение на времето се променя до жълто-кафяв, има вкус на мед, който е бил захаросан след продължително съхранение.

Ако се обърнем към Библията, която описва манната небесна, виждаме че, “Тя беше като кориандрово семе, бяла, на вкус като пита направена с мед (Исихая16:31).

И наистина, всичко се случва точно така. С изгрева на слънцето изчезва и манната. Но не съвсем, не се изпарява, манната има своите любители-мравките. Ето какво пише в една статия:

"Те (мравките) започват да се събират манна, когато температурата на почвата достигне 21 градуса по Целзий - това се случва около 8:30 часа. Преди това време насекомите са неактивни. "

Ето защо бедуините на Синайския полуостров бързат да съберат това лакомство рано сутрин и да го съхранят далеч от насекомите.
Така че, ако решите да направите екскурзия до Йерусалим или Багдад – потърсете манна, за да опитате храната на небето.