Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2013 23:52 - БРИХАДАРАНЯКА УПАНИШАДА - Четвърта глава
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 549 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                    image                                                                                                                      БРИХАДАРАНЯКА УПАНИШАДА - Четвърта глава

Първа брахмана

1. Царят на Видеха, Джанака, имаше аудиенция, когато дойде Яджнавалкя. Той му каза: "Яджнавалкя, за какво идваш - за добитък или за трудни въпроси? - "И за двете, царю" - каза той.

2. "Нека чуем нещо от това, което са ти говорили." - "Джитван Шайлини ми е казал: "Наистина, словото е Брахма." - "Както би казал този, който има майка, който има баща, който има учител, така е говорил и Шайлини: "Наистина, словото е Брахма", защото какво би имал лишеният [от слово]? А говорил ли ти е за неговото обиталище и опора?" - "Не ми е говорил." - "Той наистина е на един крак, царю." - "Тогава ни говори, Яджнавалкя." - "Словото е обиталището, пространството е опората; трябва да се почита като познание." - "Какво е познанието, Яджнавалкя?" - "Слово е, царю" - каза той. - "Наистина, царю, чрез словото се познава приятелят; Ригведа, Яджурведа, Самаведа, Атхарвангираса, историята, пураните, науките, упанишадите, шлоките, сутрите, анувякхяните, вякхяните, жертвите, даровете, храната, питието, този свят, онзи свят и всички същества се познават, царю, чрез словото. Наистина, царю, словото е върховният Брахма. Не го напуска словото, всички същества се приближават към него, станал бог, той отива при боговете - този, който така знае и почита него. - "Ще ти дам хиляда [крави] и бик като слон" - каза Джанака от Видеха. Яджнавалкя каза: "Моят баща смяташе, че не трябва да се приема [възнаграждение] преди да се обучи [ученикът].

3. Нека чуем нещо от това, което са ти говорили." - "Уданка Шаулбаяна ми е казвал: "Наистина, праната е Брахма." - "Каквото би казал този, който има майка, който има баща, който има учител, така е говорил и Шаулбаяна: "Наистина, праната е Брахма", защото какво би имал лишеният от прана? А говорил ли ти е за неговото обиталище и опора?" - "Не ми е говорил." - "Той наистина е на един крак, царю." - "Тогава ни говори, Яджнавалкя." - "Праната е обиталището, пространството - опората; трябва да се почита като ценно." - "Какво е ценното, Яджнавалкя?" - "То е прана, царю." - каза той - "Наистина, царю, от любов към праната се принасят жертви на този, на когото не бива да се принасят жертви; приема се от този, от когото не бива да се приема; даже човек се страхува от смъртта - където и да отида - от любов към праната, царю. Наистина, царю, праната е върховният Брахма. Не го напуска праната, всички същества се приближават към него; станал бог, той отива при боговете - този, който така знае и почита него." - "Ще ти дам хиляда [крави] и бик като слон" - каза Джанака от Видеха. Яджнавалкя каза: "Моят баща смяташе, че не трябва да се приема, преди да се обучи,

4. нека чуем нещо от това което са ти говорили." - "Барку Варшина ми е казвал: "Наистина, окото е Брахма." - "Както би казал този, който има майка, който има баща, който има учител, така е говорил и Варшина: "Наистина, окото е Брахма", защото какво би имал лишеният от зрение? А говорил ли ти е за неговото обиталище и опора?" - "Не ми е говорил." - "Той наистина е на един крак, царю." - "Тогава ни говори, Яджнавалкя." - "Окото е обиталището, пространството - опората; трябва да се почита като истина." - "Какво е истината, Яджнавалкя?" - "Тя е око, царю" - каза той. - "Наистина, царю, като попитат виделия с окото: "Видя ли?" и той каже: "Видях" - това е истината. Наистина, царю, окото е върховният Брахма. Не го напуска праната, всички същества се приближават към него; станал бог, той отива при боговете - този, който така знае и почита него." - "Ще ти дам хиляда [крави] с бик като слон" - каза Джанака от Видеха. Яджнавалкя каза: "Моят баща смяташе, че не трябва да се приема преди да се обучи.

5. Нека чуем нещо от това, което са ти говорили." - "Гардабхивипита Бхарадвараджа ми е казвал: "Наистина, ухото е Брахма", - "Както би казал този, който има майка, който има баща, който има учител, така е говорил и Бхарадваджами: "Наистина, ухото е Брахма", защото какво би имал лишеният от слух? А говорил ли ти е за неговото обиталище и опора?" - "Не ми е говорил." - "Той наистина е на един крак, царю." - "Тогава ни говори, Яджнавалкя." - "Ухото е обиталището, пространството - опората, трябва да се почита като безкрайност." - "Какво е безкрайността, Яджнавалкя?" - "Това са посоките [на пространството] , царю" - каза той. - "Наистина, царю,в каквато и посока да се тръгне, не се стига краят й, защото посоките на пространството са безкрайни. Наистина, царю, ухото е висшият Брахма. Ухото не го напуска, всички същества се приближават към него; станал бог, той отива при боговете - този, който така знае и почита него." - "Ще ти дам хиляда [крави] с бик като слон" - каза Джанака от Видеха. Яджнавалкя каза: "Моят баща смяташе, че не трябва да се приема, преди да се обучи.

6. Нека чуем нещо от това, което са ти говорили." - "Сатякама Джабала ми е говорил: "Наистина, умът е Брахма." - "както би казал този, който има майка, който има баща, който има учител, така е говорил и Джабала: "Наистина, умът е Брахма", защото какво би имал лишеният от ум? А говорил ли ти е за неговото обиталище и опора?" - "Не ми е говорил." - "Той наистина е на един крак, царю." - "Тогава ни говори, Яджнавалкя." - "Умът е обиталището, пространството - опората, трябва да се почита като блаженство [ананда]" - "Какво е блаженството, Яджнавалкя?" - "Това е умът" - каза той, - "Наистина, царю, чрез ума идва привличането към жената, така се ражда подобен син; това е блаженството. Наистина, царю, умът е висшият Брахма. Умът не го напуска, всички същества се приближават към него; станал бог, той отива при боговете - този, който така знае и почита него." - "Ще ти дам хиляда [крави] с бик като слон" - каза Джанака от Видеха. Яджнавалкя каза: "Моят баща смяташе, че не трябва да се приема, преди да се обучи.

7. Нека чуем нещо от това, което са ти говорили." - "Видагдха Шакаля ми е казвал: "Наистина, сърцето [хридая] е Брахма." - "Както би казал този, който има майка, който има баща, който има учител, така е говорил и Шакаля: "Наистина, сърцето е Брахма", защото какво би имал лишеният от сърце? Но говорил ли ти е за неговото обиталище и опора?" - "Не ми е говорил." - "Той наистина е на един крак,царю." - "Тогава ни говори, Яджнавалкя." - "Сърцето е обиталищети, пространството - опората, трябва да се почита като стабилност [стхити]" - "Какво е стабилността, Яджнавалкя?" - "Това е сърцето" - каза той. - "Наистина, царю,сърцето е опора на всички същества, защото на сърцето, царю, са опрени всички същества. Наистина, царю, сърцето е висшият Брахма. Сърцето не го напуска, всички същества се приближават към него; станал бог, той отива при боговете - този, който така знае и почита него." - "Ще ти дам хиляда [крави] с бик като слон" - каза Джанака от Видеха. Яджнавалкя каза: "Моят баща смяташе, че не трябва да се приема преди да се обучи."


Втора брахмана

1. Джанака от Видеха слезе от трона и каза: "Поклон пред теб, Яджнавалкя, учи ме." - "Той каза: "Наистина, царю, както този, който тръгва на далечен път се снабдява с колесница или кораб, така и ти си снабден с тези упанишади; ти си почитан, богат, обучен във ведите, чувал си упанишадите; къде ще отидеш, когато се освободиш?" - "Не зная това, уважаеми, къде ще отида." - "Наистина, ще ти кажа къде ще отидеш." - "Говори, уважаеми."

2. "Индха, наистина, е името на пуруша, който е в дясното око; този Индха тайно го наричат "Индра", защото боговете обичат тайното и не обичат явното.

3. А това, което е във форма на пуруша в лявото око е неговата съпруга Вирадж; тяхното място на съединение е пространството в сърцето; тяхната храна е кръвта [лохита пинда: лохита=червен; меден, металически; пинда= парче; хапка; тяло] в сърцето; тяхното покривало е това, което в сърцето е като мрежа; техният път, по който се движат е тръбичката нагоре от сърцето. Като косъм, разцепен на хиляда части, такива са неговите тръбички, наричани хита, установени в сърцето; в тях тече течността; затова този получава като че ли по-фина храна от този телесен атма.

4. Неговата източна посока са източните прани, южната посока са южните прани, западната посока са западните прани, северната посока са северните прани, горната посока са горните прани, долната посока са долните прани, всички посоки са всичките прани. Този атма е не това, не това; непостижим е, защото не се постига; неразрушим е, защото не се разрушава; несвързан е, защото не се свързва; необвързан, неколеблив, не страда. Джанака, ти наистина постигна безстрашие" - каза Яджнавалкя. Джанака от Видеха каза: "Нека безстрашието дойде при теб, Яджнавалкя; ти, уважаеми, ни учиш на безстрашие. Поклон пред теб. И [хората] от Видеха и аз сме [преклонени пред теб] ."


Трета брахмана

1. Яджнавалкя отиде при Джанака от Видеха, като мислеше: "Няма да говоря". Но когато Джанака от Видеха и Яджнавалкя бяха разговаряли по време на [жертвоприношението] агнихотра, Яджнавалкя му беше казал да си избере един дар, той си беше избрал [възможността да зададе] въпрос, какъвто пожелае и [Яджнавалкя] се беше съгласил. Сега царят първи го попита:

2. "Яджнавалкя, кое е светлината на човека?" - "Светлината на слънцето, царю" - каза той - "на светлината на слънцето той седи, ходи насам-натам, извършва действия, връща се." - "Така е, Яджнавалкя."

3. "Когато е залязло слънцето, Яджнавалкя, кое е светлината на човека?" - Луната е неговата светлина - на светлината на луната той седи, ходи насам- натам, извършва действия, връща се." - "Така е, Яджнавалкя."

4. "Когато е залязло слънцето, Яджнавалкя, и е залязла луната, кое е светлината на човека?" - "Огънят е неговата светлина; на светлината на огъня той седи, ходи насам-натам, извършва действия, връща се." - "Така е, Яджнавалкя."

5. "Когато е залязло слънцето, Яджнавалкя, залязла е луната и огънят е угаснал, кое е светлината на човека?" - "Речта е неговата светлина; на светлината на речта той седи, ходи насам-натам, извършва действия, връща се. Затова, наистина, царю, даже ако някъде [човек] не може да види дори ръката си, той отива там, където се говори [човешка] реч." - "Така е, Яджнавалкя."

6. "Когато е залязло слънцето, Яджнавалкя, залязла е луната, огънят е угаснал и речта е спряла, кое е светлината на човека?" - "Атма е неговата светлина - на светлината на атма той седи, ходи насам-натам, извършва действия, връща се."

7. "Кой е атма?" - "Този, съставен от познания, намиращ се в праните пуруша, вътрешната светлина на сърцето; оставайки един и същ, той се движи в двата свята. Като че ли мисли, като че ли се движи; той, бидейки спящ, излиза от този свят и от формите на смъртта.

8. Този пуруща, наистина, като се роди и влезе в тялото, се свързва със злото; като си отиде и умре, той изоставя злото.

9. Наистина, този пуруша има две места [на пребиваване] - в този и в другия свят; междинното, третото е в съня. Застанал на третото място, той вижда двете места - мястото в този и в другия свят. И какъвто е пътят към мястото в другия свят, като върви по този път, той вижда двете - злото и блаженството. Докато спи, той взема от този всеобхващащ свят вещество и сам разрушава, сам сътворява; със своя блясък, със своята светлина той спи; така този пуруша сам е своята светлина.

10. Там няма колесници, няма впрегатни [животни] , няма пътища; той създава колесници, впрегатни животни, пътища. Там няма блаженства, удоволствия, радости - той създава блаженства, удоволствия, радости. Там няма езера, лотосови езерца, реки; той създава езера, лотосови езерца, реки. Той наистина е създателят.

11. За това има такива стихове: "Подчинил телесното чрез съня, неспящ, наблюдава спящите. Приел блясъка, завръща се на мястото си, златният пуруша, единственият лебед [ека хамса] .

12. Чрез праната запазващ ниското гнездо, навън от гнездото излиза безсмъртният; той, безсмъртният, пътува по желание: златният пуруша, единственият лебед.

13. В съня си движейки се нагоре и надолу богът сътворява многобройни форми; като че ли се смее и весели с жени, като че ли вижда страшни гледки.

14. Виждат мястото, където се развлича, но него никой не вижда." "Да не го будят изведнъж" - така казват; "Трудно е да се излекува този, при когото той не се връща." Говорят също и така: "Това при него е като будното състояние; каквото вижда буден, това и в съня. Тук този пуруша сам е своята светлина." - "Уважаеми, ще ти дам хиляда [крави]; говори още за освобождението."

15. "Той, този, след като се наслади в дълбокия сън [сушупти] , като обиколи, като види доброто и злото, отново бърза обратно към съня. Което и да види там, то не го следва, защото този пуруша не се обвързва." - "Това е така, Яджнавалкя. Уважаеми, ще ти дам хиляда [крави]; говори още за освобождението."

16. "Той, този, след като се наслади в съня, като обиколи, като види доброто и злото, отново бърза обратно към будността. Каквото и да види там, то не го следва, защото този пуруша не се обвързва." - "Това е така, Яджнавалкя. Уважаеми, ще ти дам хиляда [крави]; говори още за освобождението."

17. "Той, този, след като се наслади в будността, като обиколи, като види доброто и злото, отново бърза обратно към съня.

18. Както голямата риба обикаля двата бряга, единия и другия, така и този пуруша обикаля двете състояния - състоянието на съня и състоянието на будността.

19. Както, уморен от полета в небето, соколът или друга птица прибира крилете си и се насочва към гнездото, така и този пуруша бърза към състоянието, в което, след като заспи, той не желае никакво желание, не вижда никакъв сън.

20. В него, наистина, има тръбички, наречени хита, тънки като косъм, разделен на хиляда части, изпълнени с бяло, синьо, червенокафяво, зелено и червено. Когато като че ли го убиват, като че ли го побеждават, като че ли го гони слон, като че ли пада в пропаст, той вижда страха като в будността, поради незнанието; когато пък е като бог, като цар, той мисли: "Аз съм това" - това е неговият висш свят.

21. Това, наистина, е формата му, издигната над желанията, свободна от злото и от страха. Както в прегръдките на любимата жена не усеща нищо нито отвън, нито отвътре, така и този пуруша в прегръдките на познаващия атма не усеща нищо нито отвън, нито отвътре. Наистина, в тази форма той е постигнал желанията, желаещ атма, освободен от желанията, освободен от скръбта.

22. Тук бащата не е баща, майката не е майка, световете не са светове, боговете не са богове, ведите не са веди. Тук крадецът не е крадец, убиецът не е убиец, чандалът не е чандала, паулкасът (син на шудра от кшатрийка) не е паулкаса; доброто не го следва, злото не го следва, защото тогава той преодолява всички скърби на сърцето.

23. Наистина, тогава той не вижда; виждащ, той не вижда; не се загубва зрението на виждащия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг различен, когото той може да види.

24. Наистина, тогава той не помирисва; помирисващ, той не помирисва; не се загубва мириса на помирисващия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, когото той не може да помирише.

25. Наистина, тогава той не говори; говорещ, той не говори; не се загубва говора на говорещия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, на когото той може да говори.

26. Наистина, тогава той не чува; чуващ, той не чува; не се загубва слуха на чуващия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, когото той може да чуе.

27. Наистина, тогава той не мисли; мислещ, той не мисли; не се загубва мисълта на мислещия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, за когото той може да мисли.

28. Наистина, тогава той не осезава; осезаващ, той не осезава; не се загубва осезанието на осезаващия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, когото той може да осезава.

30. Наистина, тогава той не познава; познаващ, той не познава; не се загубва познанието на познаващия, защото не може да се разруши. Но няма втори, няма друг, различен, когото той може да познае.

31. Наистина, където има някой друг, там един вижда другия, един помирисва другия, един вкусва другия, един говори на другия, един мисли за другия, един осезава другия, един познава другия.

32. Той става като вода [в океана] - един, виждащ, недвойствен; това е светът на Брахма, царю." - така го поучи Яджнавалкя: "Това е висшият му път, това е висшият му успех, това е висшият му свят, това е висшето му блаженство. Другите същества живеят с малка част от това блаженство.

33. Когато някой човек е здрав, богат, властва над другите, изпитва всички човешки наслади, в излишък, това е висшето блаженство на хората. Сто пъти блаженството на дедите, придобили света - това е еднократното блаженство на света на гандхарвите, това е еднократно блаженство на боговете чрез дело - тези, които са постигнали божественост чрез дело. Сто пъти блаженството на боговете чрез дело е еднократно блаженство на боговете по рождение, а също на просветения, освободен от лъжата, непобеден от желанието. Сто пъти блаженството на боговете по рождение е еднократно блаженство на света на Праджапати, а също на просветения, освободен от лъжата, непобеден от желанието. Сто пъти блаженството на свете на Праджапати е еднократно блаженство на света на Брахма, а също на просветения освободен от лъжата, непобеден от желанието. Това е и висшето блаженство - този свят на Брахма, царю." - така каза Яджнавалкя. - "Уважаеми, ще ти дам хиляда [крави] . Говори за освобождението." И сега Яджнавалкя се изплаши: "Умният цар ще ме доведе до края [на знанията ми]."

34. Той, този, след като се наслади в съня, като обиколи, като види доброто и злото, отново бърза обратно към будността.

35. Както тежконатоварената каруца върви със скърцане, така и този телесен атма, натоварен с познаващия атма, се движи със скърцане, когато [човек] издъхва.

36. Когато се изтощи [тялото], изтощи се от старост или болест, то - както се освобождава от връзката плодът на мангото или на удумбарата или на пиппалата, така и този пуруша, освободен от тези членове на тялото, отново бърза към следващата утроба.

37. Както чакат идващия цар стражите, съдиите, водачите на колесници, старейшините - с храна, питиета, място за нощуване: "Ето, идва, ето, приближава се" - така и всички същества чакат този, който така знае: "Ето, идва Брахма, ето, приближава се."

38. Както стражите, съдиите, водачите на колесници, старейщините се събират около отпътуващия цар, така всички пранисе събират в края около този атма, когато издъхва.


Четвърта брахмана

1. Когато този атма се обезсили и като че ли се побърка, то тези прани се събират около него; той взема тези частици светлина и се спуска в сърцето. Когато този пуруша в окото се върне назад, престава да различаава формите.

2. "Като стане един [цялостен], той не вижда" - така казват; "като стане един, той не вкусва" - така казват; "като стане един, той не говори" - така казват; "като стане един, той не чува" - така казват; "като стане един, той не мисли" - така казват; "като стане един, той не осезава" - така казват; "като стане един, той не познава" - така казват. Върхът на сърцето му започва да свети и с тази светлина този атма излиза през окото или през главата, или през другите части на тялото. Когато той излиза, след него излиза праната; когато излиза праната, след нея излизат всички прани. Той става познанието и следва познанието. Тогава го завладяват знанието, делата и предишната мъдрост [праджна] .

3. Както гъсеницата достига края на тревичката, приближава се към друга и се придърпва към нея, така и този атма, отхвърлил тялото, надмогнал незнанието, се приближава към друго [тяло] и се придърпва към него.

4. Както златарят взема парче злато и му придава друга, по-нова, по-красива форма, така и този атма, след като отхвърли тялото, надмогнал незнанието, се превръща в друга, по-нова, по-красива форма - на дедите или на гандхарвите, или на боговете или на Праджапати, или на Брахма, или на други същества.

5. Този атма, наистина, е Брахма, съставен от познание, от разум, от прана, от зрение, от слух, от земя, от вода, от въздух, от пространство, от светлина, от желание, от нежелание, от гняв, от не-гняв, от дхарма, от не- дхарма, от всичко. Това [се разбира] е така: "Той е съставен от това, от онова" - както действува някой, както някой се държи,такъв е той. Който върши добро е добър, който върши зло е лош, чрез чистото дело е чист, чрез лошото - лош. Така и говорят: "Този пуруша е съставен от желание" - каквото е неговото желание, такава е неговата воля; каквато е волята му, такова дело извършва; каквото дело извършва, такова го постига.

6. За това има следните стихове: Свързано е чрез действието финото му тяло, към това, към което е привързан неговият ум. Като стигне края на (и плода от) действието, което той е вършил тук, от онзи свят отново идва в този свят за [друго] действие. Това за този, който желае (има желания). Сега за нежелаещия, който е без желания, свободен от желания, достигнал желанията, желаещ атма, от него праната не излиза; бидейки Брахма, той отива в Брахма.

7. За това има следните стихове: Когато изчезнат всичките желания, които живеят в сърцето му, тогава смъртният става безсмъртен, тук (в тялото) достига Брахма. Както върху мравуняка лежи змийската кожа, мъртва, изхвърлена, така лежи тялото. Но тази безтелесна, безсмъртна прана е Брахма, е светлината, царю." - "Уважаеми, ще ти дам хиляда [крави]" - каза Джанака от Видеха.

8. За това има следните стихове: Тесен, отиващ надалеч, древен път е пред мен, от мен намерен. По него вървят познаващите Брахма към небесния свят, нагоре, освободени.

9. На него има бяло, синьо, - говорят - червенокафяво, зелено и бяло; този път е намерен чрез Брахма, по него върви знаещият Брахма, вършещ добро, сияен.

10. В сляпа тъмнина влизат тези, почитащи незнанието, като че ли в още по-голяма тъмнина онези, наслаждавали се в знанието.

11. Безрадостни наричат световете, покрити със сляпа тъмнина; в тях отиват, след като умрат, хората без познание, несъбудените.

12. Но ако е познал атма, [мислейки] "аз съм" - [такъв] човек какво ще търси, какво ще желае, за да измъчва тялото?

13. Който е намерил атма, като се е събудил, влязъл в опасно, труднодостъпно място, той е създателят на вселената, защото той е създател на всичко, негов е светът, защото той е светът.

14. Щом сме тук, ние можем да знаем това; ако не, сме незнаещи и [подлежими на] великото унищожение; които знаят това, те стават безсмъртни, а другите наистина отиват към страданието.

15. Ако го гледа направо като атма, като бог, властелина на миналото и бъдещето, той не се страхува повече.

16. Пред когото годината преминава, превърната в дни, него боговете като светлина на светлините го почитат, като безсмъртния живот.

17. На когото петорните пет вида същества и пространството са опрени, него смятам за атма, познавайки безсмъртния Брахма, съм безсмъртен.

18. Праната на праната, окото на окото, ухото на ухото, умът на ума като знаят, постигнали са древния, първичен Брахма.

19. Само с ума трябва да се гледа, тук няма никаква множественост. От смърт към смърт върви който вижда тук множественост.

20. Трябва да се вижда като единство този неизмерим, постоянен, без страсти, извън пространството, нероден е атма, велик, постоянен,

21. Него, постоянният, [твърдият] като познае, нека върши мъдрост брахманът, да не мисли за много думи - това е умора за речта.

22. Той, наистина, е великият, нероден атма, състоящ се от познание, в чувствата. В това пространство вътре в сърцето е господарят на всичко, владетелят на всичко, повелителят на всичко. Той не става по-голям от доброто дело и не става по-малък от лошото дело. Той е владетелят на всичко, повелителят на всичко, пазителят на съществата. Той е мост, граница, разделяща тези светове. Него брахманите се мъчат да познаят чрез изучаване на ведите, чрез жертвоприношения, чрез дарове, чрез отшелничество, чрез пост; който го познае, става мъдрец; защото желаят него повече от света, скитат монасите. Като са знаели това, наистина, древните не са желаели потомство: "Какво ще правим с потомството, когато имаме този атма и този свят?" Издигнали се над желанието за света, те са живеели с просия като монаси; защото желанието за синове е желание за богатство; желанието за богатство е желание за света - и двете са само желания. Той, този атма е: не това, не това; той е неуловим, защото не се улавя; неразрушим, защото не се разрушава; необвързан, защото не се обвързва; несвързан, неколеблив, не страда. Който [знае] така, не го владеят тези две: "Така направих зло"; "Така направих добро" - той самият владее тези двете, не го измъчва направеното или ненаправеното.

23. За това в химна се казва: Това вечно величие на Брахма не се увеличава и не намалява от делото. Нека познае неговата същност; като го познае, не го замърсява [букв."не се залепва"] лошото действие. Затова, който знае така, [и] стане умиротворен, укротен, въздържан, търпелив и съединен, ще види атма чрез атма, ще види всичко чрез атма; злото не го побеждава, той побеждава цялото зло; злото не го изгаря, той изгаря цялото зло; освободен от злото, освободен от страстта, освободен от колебанието, той става брахман. Това е светът на Брахма, царю; ти го постигна" - каза Яджнавалкя. - "Уважаеми, ще ти дам за роби хората на Видеха заедно със себе си."

24. Това, наистина, е този велик, нероден атма, който изяжда храната, който дава богатство. Добива богатство този, който така знае.

25. Това, наистина, е този велик, нероден атма, неостаряващ, неумиращ, безсмъртен, безстрашен Брахма. Брахма наистина е безстрашен; става безстрашния Брахма този, който така знае.



Пета брахмана

1. Аджнавалкя имаше две жени - Майтрейи и Катяяни. От тях Майтрейи можеше да разговаря за Брахма, а Катяяни имаше само (обичайното) знание на жените. А Яджнавалкя искаше да премине към друг начин на живот.

2. "Майтрейи - каза Яджнавалкя, - "аз ще напусна това състояние (на глава на семейство). Хайде да разделя (имуществото) между теб и Катяяни."


3. Майтрейи попита: "Ако имах, господарю, цялата земя, и пълна с богатства, щях ли да стана безсмъртна?" "Не" - отвърна Яджнавалкя, - "ти би живяла така, както живеят богатите, но безсмъртие не се постига с богатство."

4. Майтрейи каза: "Защо ми е нужно тогава [имущество], щом като няма да ми донесе безсмъртие? Разкажи ми, господарю, това, което знаеш за безсмъртието."

5. Яджнавалкя отвърна: "Ти си ми скъпа и говориш за това, което ми е скъпо. Ела и седни, аз ще ти обясня, а ти мисли над това, което ти обяснявам."

6. Той каза: "Наистина, не заради съпругът е любим съпругът, а заради атма е любим съпругът; наистина, не заради съпругата е любима съпругата, а заради атма е е любима съпругата; наистина, не заради синовете са любими синовете, а заради атма са любими синовете; наистина, не заради богатството е любимо богатството, а заради атма е любимо богатството; наистина, не заради познанието е любимо познанието, а заради атма е любимо познанието; наистина, не заради властта е любима властта, а заради атма е любима властта; не заради световете са любими световете а заради атма са любими световете; наистина, не заради съществата са любими съществата, а заради атма са любими съществата; наистина, на заради боговете са любими боговете, а заради атма са любими боговете; наистина, не заради всичко е любимо всичко, а заради атма е любимо всичко. Наистина, атма трябва да се чува, да се мисли за него, да се усеща, о, Майтрейи; наистина, като се слуша, мисли за атма, като се познае той, познава се всичко.

7. Знанието изоставя този, който приема знанието за различно от атма; властта изоставя този, който приема властта за различна от атма; световете изоставят този, който приема световете за различни от атма; боговете изоставят този, който приема боговете за различни от атма; съществата изоставят този, който приема съществата за различни от атма. Това знание, тази власт, тези светове, тези богове, всичко това е атма.

8. Както при биенето на барабана не могот да се възприемат външните звуци, но чрез възприемането на барабана или на биещия барабана се възприема и звука,

9. Както при тръбенето с раковина не могат да се възприемат външните звуци, но чрез възприемането на раковината или на тръбящия с раковина се възприема и звука,

10. Както при свиренето с вина не могат да се възприемат външните звуци, но чрез възприеманато на вината или на свирещия с вина се възприема и звука,

11. Както при огън от сурови дърва излизат едно след друго кълба с дим, о, Майтрейи, с дъха на това велико същество са излезли Ригведа, Яджурведа, Самаведа, Атхарвангираса, итихаса, пураните, науките, упанишадите, шлоките, сутрите, анувякхяните, вякхяните. Всички те са излезли с неговия дъх.

12. Както океанът е вместилище на всички води, както кожата с вместилище на всички докосвания, както носът е вместилище на всички миризми, както езикът е вместилище на вкусове, както окото е вместилище на всички форми, както ухото е вместилище на всички звуци, както умът е вместилище на всички желания, както сърцето е вместилище на всички знания, както ръцете са вместилище на всички действия, както задният проход е вместилище на всички отделяния, както половият орган е вместилище на всички удоволствия, както краката са вместилище на всички пътувания, както речта е вместилище на всички веди.

13. Както хвърлена във водата бучка сол се разтваря и не може вече да се извлече от нея, обаче всяка част от водата е солена - наистина, Майтрейи, по същия начин това велико същество е вечно, безкрайно, същността му е познание. То възниква от тези елементи и изчезва в тях; няма съзнание след смъртта, така казвам аз."- каза Яджнавалкя.

14. Toгава Майтрейи рече: "Ти ме обърка, господарю, с тези думи: няма съзнание след смъртта." Той отвърна: "Наистина, няма нищо объркващо в моите думи; те са достатъчни, за да се разбере.

15. Защото там, където има двойственост, там един помирисва друг, там един вижда друг, там един чува друг, там един говори на друг, там един мисли за друг, там един познава друг. Но когато всичко за него е станало "аз" [атма] , как и кого може той да помирише, как и кого да види, как и кого да чуе, как и на кого да говори, как и за кого да мисли, как и кого да познае? Как може да познае този, чрез когото познава всичко; как може да се познае познаващия, о, Майтрейи? Той, този атма (се определя така): "не (това), не (това)." Той е недостижим, защото не се достига, неразрушим, защото не се разрушава, несвързваем, защото не се свързва, необвързан, без страх, не причинява (зло). Как може да се познае познаващия? Ти получи наставление, Майтрейи; наистина, такова е безсмъртието."

Като каза това, Яджнавалкя се оттегли (в планината).


Шеста брахмана

1. Сега - за приемствеността: Паутимашя - от Гаупавана, Гаупавана - от Паутимашя, Паутимашя - от Гаупавана, Гаупавана - от Каушики, Каушики - от Каундиня, Каундиня - от Шандиля, Шандиля - от Каушика и Гаутама, Гаутама -

2. от Агнивешя, Агнивешя - от Гаргя, Гаргя - от Гаргя, Гаргя - от Гаутама, Гаутама - от Сайтава, Сайтава - от Парашаряяна, Парашаряяна - от Гаргяяна, Гаргяяна - от Уддалакаяна, Уддалакаяна - от Джабалаяна, Джабалаяна - от Мадхяндинаяна, Мадхандинаяна - от Саукараяна, Саукараяна - от Кашаяна, Кашаяна - от Саякаяна, Саякаяна - от Каушикаяна, Каушикаяна - 3. от Гхритакаушика, Гхритакаушика - от Парашаряяна, Парашаряяна - от Парашаря, Парашаря - от Джатукарня, Джатукарня - от Асураяна и Яски, Асураяна - от Трайвани, Трайвани - от Аупаджандхани, Аупаджандани - от Асури, Асури - от Бхарадваджа, Бхарадваджа - от Атрея, Атрея - от Манти, Манти - от Гаутама, Гаутама - от Гаутама, Гаутама - от Ватся, Ватся - от Шандиля, Шандиля - от Кайшоря Капя, Кайшоря Капя - от Кумарахирита, Кумарахирита - от Галава, Галава, - от Видарбхикаудиня, Видарбхакаудиня - от Ватсанапат Бабхрава, Ватсанапат Бабхрава - от Пантха Саубхара, Пантха Саубхара - от Аяся Янгираса, Аяся Ангираса - от Абхути Тващра, Абхути Тващра - от Вишварупа Тващра, Вишварупа Тващра - от двамата ашвини, двамата ашвини - от Дадхянч Атхарвана, Дадхянч Атхарван - от Атхарван Дайва, Атхарван Дайва - от Мритю Прадхвансана, Мритю Прадхвансана - от Прадхвансана, Прадхвансана - от Екарши, Екарши - от Випрачитти, Випрачитти - от Вящи, Вящи - от Санару, Санару - от Санатана, Санатана - от Санаги, Санаги - от Парамещхин, Парамещхин - от Брахма. Брахма е сам по себе си. Поклон на
Брахма           



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685041
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031