Това вечно и неподвижно същество, което е отвъд турия и другите състояния,[9] е безусловният Абсолют, Върховният Брахман, или Пара-Брахман. Той е лишен от всякакви времеви характеристики (нишкала) и качества (ниргуна). Като вътрешен Аз и познаващ субект, той никога не може да бъде обект на познанието и подлежи на схващане само с помощта на гарантирания от Йога процес на самопознание (атмаджняна). Всъщност Той е самият този процес, защото е казано: “Само духът може да познае духа.” Надхвърляйки ума, речта и всяка номинация, Брахман все пак е бил наречен Тат (Това), а след това Тат Сат (това, което съществува). Защото какво друго са слънцето, луната, звездите и всички видими неща освен отблясък на Неговата светлина?

Брахман е както нишкала, така и сакала (невремеви и времеви). Тук времето (кала) се схваща като синоним на пракрити. Нишкала-Брахман, или Пара-Брахман, е Тат, когато се мисли като нещо различно от пракрити (пракритер аня). Той се нарича сакала, когато е коекзистенциален с пракрити.[10] В този случай той се отбелязва още и като сагуна, тъй като пракрити се състои от трите си гуни, за разлика от свободното му състояние, в което той се нарича ниргуна.[11] Макар в последното си състояние той да не е свързан с шакти, тя потенциално съществува в него, като енергия и пълнота на произведената вселена. Твърдението, че Шакти е налице в Брахман обаче не е нищо повече от обрат на речта, защото те са всъщност неразделно единство, а самата Шакти има безначална форма (анади-рупа).[12] Тя е Брахма-рупа, но заедно с това както вигуна (ниргуна), така и сагуна; Шакти е чайтаня-рупини деви (богинята, която е носител на формата на върховното съзнателно същество Чайтаня, бел. прев.), чрез която се проявяват всички материални елементи (бхута). Тя е ананда-рупини деви (богинята, която е носител на формата на блаженството, бел. прев.), чрез която Брахман проявява себе си и която, да използваме думите на Шарада, се просмуква във вселената така, както маслото се просмуква в сусаменото семе.

В началото съществува единствено Нишкала Брахман, в началото било Едното. То пожелало да стане много: Ахам баху сям – “нека стана много”. В подобно проявление на Шакти Брахман е известен като апара – низш, или проявен Брахман, който подлежи на богопочитание и следователно трябва да се мисли като притежаващ определени атрибути (сагуна). Пред ума и сетивата на въплътената душа Брахман се появява с тяло и форма. Той приема формата на всички богове и богини, а също и на самия почитател. Неговата форма е тази на вселената, на всички неща и същества в нея.

Или както се казва в Шрути: Той видя [че е един и] пожела да стане много (са айкшая, ахам баху сям праджайея). Това, което той е видял в началото, е свободното проявление на Шакти [като върховна първопотенциална енергия], парама-пурванирвана шакти, или самият Брахман като Шакти.[13] От Брахмана сякаш състоящ се от Шакти (парашактимая) произлиза Нада (Шива-Шакти като “дума” или “звук”), а от Нада се появява Винду (космическата капка). В своя коментар към Шатчакра-нирупана Каличарана казва, че Шива и Нирвана-Шакти, съединени в илюзорна връзка, трябва да бъдат разглеждани като съществуващи под формата на Върховния Винду.[14]
Шарада казва следното: “От темпоралния Парамешвара, разполагащ с цялата мощ на съществуването, съзнанието и блаженството, възниква Шакти, от нея Нада, от Нада – Винду.”[15] Финото тяло, известно като кама-кала, се отбелязва още като коренна мантра. Когато изразът “състоящ се от коренната мантра” (муламантратмика) се прилага към Богинята, той визира именно нейното фино тяло, кама-кала.[16] Тантрата говори също за три типа винду, а именно Шивамая, Шактимая и Шивашактимая.[17]

Висшият Винду се изобразява като кръг, в центъра на който се намира брахма-пада, домът [лотосови стъпала] на Брахман, обитаван от Пракрити-Пуруша и обкръжен от Мая.[18] Той е в седемнадесетата фаза от нарастване на нирвана-кала, която пък е в шестнадесетата фаза от лунния цикъл (чандра-мандала), който цикъл пък се намира над лунния цикъл (суря-мандала), а Учителят и Лебедът (ханса) са в перикарда на хилядолистния лотос. Непосредствено до Винду е яростната Бодхини, или Нибодхика, за която ще говорим по-късно. Винду, заедно с Нирвана-кала, Нибодхика и Ама-кала са преобърнат триъгълник,[19] приличащ на светкавица, който е известен като “А, Ка, Тха”. На върха му е А, дясната основа е Ка, а в лявата основа – Тха. Той е съставен от 48 букви (матрика): 16-те гласни са разположени от А до Ка, 16-те съгласни от групата на ка и т.н. са разположени между Ка и Тха, а други 16 букви между А и Тха. Във вътрешността на триъгълника се намират останалите букви – ха, второто ла, и кша.[20] Тъй като Богинята се състои от букви (матрикамая), триъгълникът представлява “думата” на всичко, което съществува. Самият той е обграден от лунната мандала, а Винду е изобразен символически като зрънце от чанака, което под обгръщащата го люспа съдържа раздвоено семе. Това е Пракрити-Пуруша, Шива-Шакти.[21] То е известно още като Шабда-Брахман (слово, звук), или като Апара-Брахман.[22]
Поляризацията на Шива и Шакти като метафизически принципи (таттва) след това се извършва в Парашактимая. Богинята извръща лице нагоре към Шива и затова вече се нарича Унмукхи. Настъпва разгръщане, което пробива черупката на Мая и сътворението започва с разделянето на Шива и Шакти, или на “хан” и “са” (от изходния ханса, лебед).[23] Шарада казва: “Божеството Парашактимая е отново разделено в себе си, и неговите деления са известни като Винду, Виджа и Нада.[24] Винду има природата на Шива, Виджа има природата на Шакти, а Нада е връзката между тези двете, както твърдят запознатите с всички свещени текстове.”[25] В Шарада се твърди още, че преди разцепването на черупката, обгръщаща брахма-пада, която заедно с обгръщаащата я повърхност съставлява Шабда-брахман, се е разнесъл един неуловим звук. Този непроявен звук (авякта-нада) е както първото, така и последното състояние на Нада в зависимост от това дали се оценява от гледна точка на еволюцията или инволюцията. Защото Нада, както казва и Рагхава Бхатта,[26] съществува в три състояния. В Нада присъстват трите гуни (саттва, раджас и тамас), които изграждат субстанцията на пракрити, която Шива и Нада заедно са. Когато преобладава тамас, Нада е просто неразличим и непроявен звук, който има природата на дхвани.[27] В това състояние на авякта-нада звукът се нарича още Нибодхика, или Бодхини. Звукът е нада в собствения смисъл на думата, когато гуната раджас е във възход, тогава имаме и съчетание на отделни фонеми.[28] Когато преобладава саттва, Нада приема формата на Винду.[29]

Действието на раджас върху тамас е да скрива. Неговото собствено действие води до появата на звукови комбинации, които се усъвършенстват под влиянието на саттвика гуна. Шакти и нейните специфични проявления Нада, Винду и Нибодхика носят собствената форма съответно на слънцето, луната и огъня.[30] Джняна[31] се определя като огън, защото знанието, постигнато в хода на йогическата медитация, изгаря всички действия, а гуната тамас е свързана с него, защото действието се преустановява, когато са ни известни неговите причини и следствия. Иччха (желанието, волята) е луната. Луната е представена от шестнадесетата си фаза, Ама-кала с нейния нектар, който се увеличава и намалява; самата Иччха е вечният предшественик на сътворението. Крия е като слънцето, защото слънчевата светлина прави всички неща видими, или както се казва в Гита: “Едното слънце проявява целия свят.”

Шабда-Брахман се проявява в триадата от енергии – знание (джняна-шакти), воля (иччха-шакти) и действие (крия-шакти), свързани с трите гуни на пракрити. От Висшия Винду, който е както виндватмака и калатма, с една дума, Шакти, произлизат Раудри, Рудра и неговата Шакти, чиято форма е огънят (вахни) и чиято дейност е знанието (джняна); Вама, Вишну и неговата Шакти, чиято форма е слънцето и чиято дейност е крия; и накрая, Джйешта, Брахма и неговата Шакти, (иято форма е луната, а дейност – желанието. Вамакешвара-тантра казва, че Трипура е тройна, съществуваща като Брахма, Вишну и Иша и като енергиите желание, мъдрост и действие.[32] Енергията на волята служи на Брахман да твори, енергията на мъдростта му напомня какви трябва да бъдат нещата, като му казва: “Нека това бъде така”, а след като узнае всичко това, той започва да действа и Тя се превръща в енергия на действието. По такъв начин Деви е иччхашакти-джнянашакти-крияшакти-сварупини.[33]
Парашива съществува седморно под формата, първо, на Шамбху, който е съюзник на времето (кала-бандху). От Него излиза Садашива (букв. Винаги Шива), който пронизва природата на всички неща и ги проявява, след това идва Ишана и тройката Рудра, Вишну и Брахма, всеки с характерната за него Шакти (без която те не могат да постигнат нищо[34]), съответно свързани с гуните тамас, саттва и раджас. От тези божества последната триада заедно с Ишана и Садашива са петимата Шиви, известни колективно като Махапрета, чието семе[35] е “Хсаух”. Петимата заедно образуват ложето, на което Деви се съединява с Парама-Шива във вълшебната стая,[36] на скъпоценен остров с множество кадамба и божествени дървета, разположен в океан от амброзия.[37]

В този труд Шива се отбелязва като Шамбху, Садашива, Шанкара, Махешвара и т.н., имена, които отразяват определени състояния, качества или проявления на Единия в неговото слизане към многото. Така например Садашива обозначава преобладаването на саттва. Неговите имена са много, 1008 от тях са изброени в 17-та глава от Анушасана Парван на Махабхарата.[38]

Шакти е както мая, чрез която създаващият вселената Брахман е в състояние да се прояви като нещо различно от това, което той е всъщност,[39] така и мула-пракрити, коренната праматерия, непроявеното (авякта) състояние на което подлежи на еволюционно превръщане в проявената вселена на името и формата. Тя е първичната, или така наречена “материална причина”, състояща се от равновесно съотнесени качества (гуни), а именно саттва (това, което демонстрира и проявява), раджас (това, което действа) и тамас (това, което скрива и задържа). Трите гуни представят природата като откровение на духа, като възход на материята към духа, и като покривало на духа. По такъв начин Деви е гуна-нидхи, съкровищница на гуните.[40] Мула-пракрити е утробата, в която Брахман хвърля семето, от което ще се родят всички неща.[41] Утробата се поддава на движенията на същностно активния раджас, вследствие на което равновесието на трите гуни се нарушава. В различни комбинации и в светлината на Шива (чит, съзнанието) гуните еволюират във видимата вселена под ръководството на Махешвара и Махешвари. Двойният принцип на Шива и Шакти, продукт от полярността, демонстрирана в Парашактимая, пронизва целия свят и е налице в човека като Сваямбху-Линга на муладхара и Деви Кундалини, която го обгръща като змия. В тялото на човека Шабда-Брахман приема формата на Деви Кундалини – така е във всички дишащи същества, по същия начин той се проявява и в буквите на поезията и прозата. Кундала означава навит на пръстен, откъдето идва и Кундалини, която има формата на навита на пръстен звия. Тя е светозарната жизнена енергия (джива-шакти), която се проявява като дихание (прана), Тя спи в муладхара и има три и половина кръга, съответстващи по брой на трите и половина винду, за които се говори в Кубджика-тантра. Ако, след като запушим уши, не чуем звука на нейното съскане, това означава, че смъртта приближава.
От Авякта (непроявеното се смята за първо порождение изобщо) се поражда и първото проявено творение, наречено Махат (Великото Начало), при което трите гуни са различно проявени. След това възникват егофициентите, аханкара, букв. “тези, които правят аза”. Те са три вида – вайкарика, или чисто саттвични аханкари; тайджаса, или раджасични аханкари, и бхутадика – тамасични аханкари. Последните допринасят за възникването на инфраатомните частици, схващани като чисти протяжности (танматри), от които се синтезират атомите на елементите етер (акаша), въздух, огън, вода и земя с техните специфични качества звук, допир, форма, вкус и миризма и съответни цветове – пълна прозрачност, черно, червено, бяло и жълто. Съществуват отделни школски различия относно формите, които се пораждат от аханкара, но обикновено се смята че на страната на микрокосмоса това са сетивата (индрия), а на страната на макрокосмоса – божествата Дик (пространство), Вата, Арка (слънцето), Прачетас, Вахни, Индра, Упендра, Митра и Ашвините. По такъв начин вайкарика, тайджаса и бхутадика са съответно четвъртото, петото и шестото творение, известни още като пракрита, или принадлежащи към пракрити. Техните продукти, като например растителният свят с неговия вертикален ток на живота, или животинският свят с неговия хоризонтален ток на живота, елементите, мъртвите създания и други подобни, чийто ток на живота е насочен надолу, всички те изграждат еволюционния регион на вайкрита. Пракрита са фундаменталните еволюти, вайкрита – модифицираните, но и двата типа еволюция са известни с общото название каумара.[42]

Богинята (Деви) е великата Шакти. Тя е Мая, с чиято помощ се върти колелото на емпиричния живот (сансара). Като господарка на мая тя е Махамая.[43] Деви е авидя (незнание), защото обвързва, и видя (знание), защото освобождава човека и разрушава емпиричното съществуване.[44] Тя е Пракрити[45] и като изначално съществуваща се отбелязва като Адяшакти (изначалната Шакти). Деви е вачака-шакти (денотиращата, говорещата шакти), манифестация на съзнанието-чит в пракрити, и самото самото съзнание като вечен конотат на всяка реч (вачя-шакти). Азът трябва да се съзерцава като Деви.[46] По такъв начин Шакти или Деви е Брахманът, разкрит в неговия майчин аспект (шримата)[47] като Творец и Кърмилец на световете. В Йогини-тантра Кали казва за себе си: “Аз съм блестяща светлина, аз имам формата на битие, съзнание и блаженство, аз съм самият Брахман.”[48] Деви се описва с атрибутите на квалифицирания (сагуна) Брахман,[49] но след като този Брахман е само проявление на Абсолюта, тя не отхвърля и епитетите, предназначени за безусловния (ниргуна) Брахман.[50] Тя е Великата Майка (Ьмбика) изскочила от свещеното огнище на Голямото Съзнание (чит), покрита с луната и слънцето, тя е Лалита (играещата), чиято игра е световната игра, чиито очи играят като риби в прекрасните води на нейното божествено лице, отварят се и се затварят с появата и изчезването на безчет светове - ту осветени от нейната светлина, ту потънали в нейния ужасен мрак.[51]

В качеството си на Пара.Брахман Деви е отвъд всяка форма и над всяка гуна. Формите на Майката на Вселената са три. За първата, Върховна (пара) форма, както казва и Вишну Ямала, никой не знае нищо.[52] Следва нейната фина (сукшма) форма, която се състои от мантри. Но тъй като умът не може лесно да се съсредоточи върху нещо безтелесно, тя се появява като обект за медитация и непосредствено съзерцание в нейната трета, или груба (стхула) форма,[53] с ръце, крака и всичко останало, възпято в различните деви-стотри на пураните и тантрите. Деви, която като Пракрити е източникът на Брахма, Вишну и Махешвара,[54] притежава както мъжки, така и женски форми.[55] Но тя става обект на съзерцание преди всичко в своята женска форма, защото макар и да съществува в много неща, по един своеобразен начин женските същества пасват повече с природата на вселената.[56] Великата Майка има формата на всички тантри и природата на всички янтри,[57] тя е съкровищница на неувяхваща красота, Сапфирената Деви,[58] чийто тънък кръст,[59] извиващ се под тежестта на зрелия плод на гърдите,[60] се спуска към украсените със скъпоцени камъни бедра, натежали[61] с обещанието за безкрайни майчинства.[62]

Като Махадеви[63] тя съществува във всички други божества: Сарасвати, Лакшми, Гаятри, Дурга, Трипура-сундари, Аннапурна, и онези, които са аватари на Брахман.[64] В образа на Сати, Ума, Парвати и Гаури Деви е съпруга на Шива. Именно като Сати преди жертвоприношението дакша Деви демонстрира божествената си същност пред Шива[65] в десет почитани форми, даша-махавидя (букв. десет велики знания), които са изброени и в текста: Кали, Багала, Чхиннамаста, Бхуванешвари, Матунгини, Шодаши, Дхумавати, Трипура-сундари, Тара и Бхайрави. Когато по време на жертвоприношението тя отдава живота си в срам и мъка, Шива прибира тялото и се оттегля разбит и изпълнен със скръб. За да запази света от силите на злото, които се надигнали след отдръпването на Шива, със своя диск (чакра) Вишну разрязал на 51 парчета мъртвото тяло на Сати, които паднали на земята в места, станали по-късно известни като махапитха-стхана, където Деви с нейната Бхайрави се почита под различни имена.

Освен формата на Деви в яйцето на Брахма (брахманда) нейната фина форма, наречена Кундалини, е налице и в тялото (пинданда). Това са само две от множеството нейни форми. Тя е почитана като едно и много, или по-точно, като една луна, отразявана в безброй водни повърхности.[66] Тя съществува във всички животни и неорганични вещества, след като вселената с всички свои красоти е само част от Нея, както се казва в Деви-пурана. Цялото това разнообразие от форми представлява безкрайното разнообразие от цъфтяща красота на Единия Върховен Живот,[67] едно учение, къето никъде другаде не е демонстрирано с такава сила като в Шакта-шастрите и Тантра.Меликият Бхарга в яркото слънце и всички божества, както, разбира се, целият живот и битие са чудесни и достойни за почит, но само като Нейни проявления. И този, който ги почита другояче, прилича по думите на великата Деви-бхагавата на “човек, който държи ярка лампа в ръцете си и въпреки това пада в безводен и ужасен кладенец”[68]. Най-високото почитание, което е позволено на квалифицирания (адхикари) поклоник (садхака) след множество външни ритуали[69] и след вътрешната форма на почитание, известна като садхара,[70] е почитанието, описано като нирадхара. Там Чистата Съзнателност е Върховната Шакти, почитана като Самия Аз, Свидетеля, освободен от суетата на многообразната вселена. При директното преживяване на Махешвари като Аз Тя се превръща в обект на поклонение, което води до окончателното освобождение.
  [7] На която Шива-сутра-вимаршини представлява коментар.
[8] Тъй като богинята тук е представена в образа на шишя (ученик), тази тантра обикновено се причислява към категорията на агама (учебни свещени текстове).
[9] Будуване, сън със съновидения, сън без съновидения, и най-висшето състояние, турия.
[10] Така се твърди в Шарада-тилака І и Шактананда-тарангини І (Вълните на блаженство за шакта), два тантрически труда с огромен авторитет.
[11] Това е една натурализирана интерпретация на термините сагуна и ниргуна, които в чисто философски смисъл означават “притежаващ качества” и “лишен от качества”. Бел. пр.
[12] В Шактананда-тарангини се твърди, че пракритичната енергия на прана е вечната собствена природа на Върховния Аз (пранася пракритин нитян параматма-сварупам).
[13] Вж. коментара към Шатчакра-нирупана 49.
[14] Шатчакра-нирупана 37.
[15] Шарада-тилака І: саччидананда-вибхават сакалат парамешварат асит шактис, тато надо, надад винду самудбхавах.
[16] Вж. коментара на Бхаскарарая към Лалита-сахасранама 36.
[17] Състоящи се от Шива, Шакти и Шивашакти, вж. Прана-тошини, стр. 8.
[18] Коментар към Шатчакра-нирупана 49: мая-бандханаччхадита-пракрити-пуруша парам виндух.
[19] В Деви-пурана се казва, че кундалини е наречена така, защото има триъгълна (шрингатака) форма, при което трите ъгъла съответно представляват енергиите на желанието (иччха), знанието (джняна) и делото (крия); вж. Йогини-хридая.
[20] Шатчакра-нирупана.
[21] Коментар към Шатчакра-нирупана 49.
[22] “От делящия се Висш Винду се породи един неразличим звук, известен още като Шабда-Брахма.” – Шарада-тилака І: бхидяманат парад виндор авяктатмараво’бхават, шабда-брахмети там прахух.
[23] Шатчакра-нирупана 49.
[24] С други думи, това са трите божествени аспекта.
[25] Парашакти маях сакшат тридхасау бхидяте пунах. Виндурнадо веджам сшс тася бхедах самритах. Виндунадатмако виджан шактимадастайормитхах. Самаваях самакхятах сарвагамавишарадайх.
[26] Вж. коментара към Шатчакра-нирупана 48.
[27] Тамогунадхикйена кевала-дхванятмако’вякта-надах. Букв.: Поради преобладаването на тамас непроявеният звук има природата единствено на дхвани. Думата означава коренно противоположни по интензивност звуци – както недоловим шум, така и трясъка на гръмотевица. Ще добавим, че в поезията дхвани се използва за обозначаване на символизма.
[28] Раджа’адхикйена кинчид варна-бандха-нясатмаках.
[29] Саттвадхинйена виндурупах.
[30] Вж. Шатчакра-нирупана 49, както и Шарада І, където се казва, че Раудри, Джйешта и Вама имат природата на знанието, волята и действието и са носители на собствената форма на огъня, луната и слънцето (те джнянеччхакриятмано вахниндварка-сварупинах).
[31] Интуитивно знание, за разлика от всеки друг тип знание, което се отбелязва като дискурсивно знание, виджняна.
[32] Вж. Прана-тошини 8-9, Горакша-санхита, Бхута-шуддхи-тантра и Йогини-тантра І.10.
[33] Лалита 130, вж. коментара на Бхаскарарая.
[34] В Кубджика-тантра І се казва следното: “Не Брахма, Вишну и Рудра съответно творят, поддържат и разрушават, а Брахми, Вайшнави и Рудрани. Техните съпрузи не са нищо друго освен мъртви тела.”
[35] На много места виджа се изписва като биджа, което е едно и също.
[36] Стая, изградена от камък, който изпълнява всички желания. Това е мястото, в което се раждат всички мантри и в което се даряват всички пожелани обекти (чинтита).
[37] Когато се разтварят, цветовете на кадамба произвеждат гръмотевичен пукот. Повече за това събитие вж. Анандалахари 8 на Шанкарачаря, както и Рудраямала. Според Бахурупастхака и Бхайравямала леглото е Шива, възглавницата Махешана, подложката Садашива, а четирите крака – Брахма, Хари, Рудра и Ишана. Ето защо Деви се нарича Панчапрета-панчадхишайини (грубо, Петоложна-петоподпорна), вж. Лалита-сахасранама 174.
[38] Вж. също Агни, Падма, Бхавишйоттура, Вараха, Курма, Вамана и особено Линга-Пурана, както и Каши-кханда на Сканда-Пурана.
[39] За тази сила на Върховното Същество в Деви-пурана XLV се казва: “Мая е това, което има разнообразни причини и следствия, дарителят на бленувания плод, който в този свят изглежда като магия или сън.”
[40] Макар гуните да са три вида, тяхното количество е безбройно, вж. Лалита-сахасранама 121.
[41] Бхагавадгита ХІV.
[42] Кумар = принц.
[43] Великата Мая без мая е ниргуна, а с мая – сагуна; вж. Шактананда-тарангини І.
[44] Също там.
[45] Брахмавайварта-пурана І.
[46] Деви-бхагавата ІІ.
[47] Деви се почита заради нейното меко сърце (комала-антахкарана), както става ясно и от Шактананда-тарангини ІІІ.
[48] Йогини-тантра І.10: Саччиданандарупахам брахмайвахам спхуратпрабхам.
[49] Например като Мукунда, един от аспектите на Вишну; вж. Лалита-сахасранама 838.
[50] Също там, стих 153, както и коментаторската бележка към глава ІІ, където Деви се величае като Върховна светлина (паранджйоти), Върховен Държател (парандхарма) и Паратпара (надминаваща всяка върховност).
[51] Вж. Лалита-сахасранама.
[52] Шактананда-тарангини ІІІ: Матастатпарама-рупам танна джанати кашчена.
[53] Шактананда-тарангини І: Амуртау чит-стхиро на сят тато муртин вичинтайет. В Курма-пурана Деви обяснява същото и на Химават.
[54] Също там, поради което се нарича и Трипура; вж. също и коментара на Бхаскарарая към Лолита-сахасранама 123.
[55] Също там, глава ІІІ, където освен всичко друго се казва, че няма Бог във форма на евнух.
[56] Така например в Маркандея-пурана се казва следното: Видях самастас тава деви бхедах, стриях самастах сакала джагатсу. Тантрикът признава повече от всеки мъж божествеността на жената. След като обяснява, че Арундхати, Анасуя и Шачи са проявления на Деви, Линга-пурана дава следното закрючение: Всички неща, отбелязвани с думи от женски род, са проявления на Деви.” Подобни идеи се излагат и в Брахма-виварта-пурана.
[57] Лалита-сахасранама 53: Сарватантрарупа сарваянтратмика.
[58] В Падма-пурана се казва, че Вишну винаги почита Сапфирената Деви.
[59] Вж. Бхуванешвари-стотра, Адякалисварупа-стотра, Маханирвана-тантра VІІ.
[60] Вж. Карпуради-стотра, Деви-пурана, Аннапурна-става, Бхуванешвари-стотра, Сарасвати-дхяна.
[61] В Трипура-сундари-стотра Шанкарачаря казва, че те надхвърлят по големина планината. Нитамба означава и закръглен планински склон.
[62] Физическите характеристики на Деви са, разбира се, емблематични, защот тя е Шри Мата, най-великият символ на майчинството.
[63] Великата Деви, тя, чието тяло, както казва Деви-пурана, е неизмеримо.
[64] Вж. Шактананда-тарангири ІІІ.
[65] За да може да демонстрира силата си на своя съпруг, тя го моли да на й позволява да посети жертвоприношението дакша, макар че за една толкова могъща богиня едва ли би представлявало трудност да присъства едновременно като зрител и актьор на великото представление. Единствената трудност е, че именно тя трябва да бъде принесена в жертва, и то без съгласието на съпруга.
[66] Брахмабиндупанишада 12.
[67] Вж. Шактананда-тарангини ІІІ, където се казва следното: “Пара-Брахман Дени, Шива и всички други богове и богини са нещо единно, и този, който смята, че те се различават един от друг, ще отиде в ада.”
[68] Химн, посветен на Джагад-Амбика в гл. ХІХ.
[69] Сута-санхита І.5.3, която разделя ритулното преклонение на ведическо и тантрическо. Вж. Също коментара на Бхаскара към Лалита 43.
[70] Където Деви се почита под формата на свещени срички според наставленията на подходящ гуру.