Блогът на budha2 :: НИЕ СЪЗДАВАМЕ ВСЕЛЕНАТА КАТО Я НАБЛЮДАВАМЕ?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.11.2013 17:38 - НИЕ СЪЗДАВАМЕ ВСЕЛЕНАТА КАТО Я НАБЛЮДАВАМЕ?

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 882 Коментари: 0 Гласове:

Теорията, която описва основните градивни части на материята – атомите и техните съставни елементи, се нарича квантова физика. Едно от големите и открития е, че елементарните частици могат да се държат и като частица и като вълна. Примерно ако се изстреля един електрон към екрана на изключен телевизор, когато той докосне фосфоресциращите вещества, покриващи стъклото, ще се появи миниатюрна светлинна точка. Това ясно разкрива типичната за частица страна на тяхната природа.

Но това не е единствената форма, приемана от електрона. Той може да се разтвори в мъгляв облак енергия и да се държи като вълна, разпространяваща се в пространството. Когато един електрон се проявява като вълна, той може да върши неща, които никоя частица не може.

Ако бъде изстрелян към бариера, в която са направени два процепа, той може да премине едновременно и през двата, като частицата се оказва на две места едновременно! При този прочут експеримент, резултатът, че частиците минават и през двата процепа е въз основа на модела на картината, която те образуват върху екрана от другата страна на преградата(наречен интерферентен модел). Всички резултати от безбройните повторения на този модел сочат към един и същи резултат – всяка отделна частица преминава и през двата процепа едновременно!

Тоест атомите могат да бъдат на две места едновременно! Тази странна природа на атомите поставя физиците пред загадка. Днес те смятат, че елементарните явления не следва да бъдат класифицирани като само вълни или само частици, а като някаква отделна категория неща, които са винаги някак си и двете. Тези неща са наречени кванти, а физиците смятат, че те са основният материал, от който е направена Вселената.

Може би най-изумителното от всичко са наличните неопровержими доказателства, че единственото време, в което кванти е се проявяват като частици, е когато ние ги наблюдаваме. Експерименталните открития показват, че когато примерно един електрон не е наблюдаван, той винаги е вълна(физиците са в състояние да стигнат до това заключение, тъй като са изнамерили хитроумни стратегии за проследяване как се държи един електрон, когато не е наблюдаван).

Според Копенхагенската интерпретация, актът на „наблюдението” на една микроскопична частица като атома е от съдбоносно значение. Точно този акт принуждава атома да вземе решение къде точно иска да бъде и да се задържи само на това единствено място от всички други възможни. Оттук следва, че лунатичното поведение на атома е възможно само до мига на неговото забелязване. В мига, в който човекът, провеждащ опита сложи някакъв детектор близо до процепите, за да се опита да открие през кой точно минава частицата, тя взема решение и си избира един от тях. Според тази хипотеза атомите не могат да съществуват като ясно дефинирани, локализирани обекти, докато някой не ги погледне!

„Преставете си само какво значи всичко това! Звездите и галактиките стават реални, едва когато светлината им е доловена от нашите телескопи. А Вселената е чакала именно нас – да се появим на сцената и наблюдавйки я да вдъхнем живот на нейното минало и настояще! ” из „Паралелната вселена“ Маркъс Чоун

Още в средата на 20 век, големите учени – Идлис, Уитроу и Дикс предлагат така наречения антропен принцип:

„За същетвуването на Вселената е необходимо на пределен етап в нея да се появят наблюдатели.”

Този принцип предполага, че всеки квантов обект(а целият свят се състои от квантови обекти) се намира в позицията на възможни състояния и само съзнанието на наблюдателя кара този обект да премине в едно по-определено, конкретно състояние.

Tова изглежда повече като магия, отколкото като вида поведение, който ние сме свикнали да очакваме от природния свят. В „Холографската Вселена” Майкъл Толбот четем:

”Да си представим, че имате топка за боулинг, която е топка само докато я гледате. Ако поръсите с талк цялата пътечка за боулинг и изтъркаляте такава „квантова“ топка към кеглите, тя ще трасира единична линия през талка, докато я наблюдавате. Но ако мигнете, докато тя се търкаля, ще откриете, че за секунда или две, в които не я гледате, топката за боулинг престава да трасира линия и вместо това оставя широк вълнов шлейф, подобно на вълнообразните ивици на пустинна змия, докато се движи на верев по пясъка”.

Ситуацията с поведението на квантите (от които е създаден целия свят) става по такъв начин. Физикът Ник Хърбърт казва, че това понякога го кара да си представя, че зад гърба му светът е винаги „една напълно неопределена и непрестанно течаща квантова супа“. Но винаги, когато се обърне и се опита да види супата, неговият поглед мигновено я замразява и тя се превръща в обикновена реалност. Той смята, че това ни прави малко като Мидас, легендарният цар, който никога не познал усещането при допир на коприна или от ласката на човешка длан, защото всичко, до което се докоснел, се превръщало в злато.

„По същия начин хората никога не могат да изпитат истинската текстура на квантовата реалност – казва Хърбърт, – защото всичко, до което се докоснем, се превръща в материя.“

През 1957 година Хю Еверет от Пристън достига до извода, че квантовата теория е приложима не само в света на атомите, но и към всичко в макрокосмоса на всекидневието ни. Според Интерпретацията на Многото светове, светът на големите неща е абсолютно същият като света на атомите- т. е ние и всичко около нас може да съществува на различни места. Според тази теория съществуват множество реалности, където има безкраен набор набор от наши версии, живеещи в паралелни измерения.

Всичко съществува като призрачна амалгама от възможности, дотогава, докато моментът на наблюдение не отдели един вариант, който трябва да придобие плътност и оттам да стане реалност. През 1957 г. Хю Еверет достига до идеята за Многото светове, според която микросветът на атомите е същият както и макросветът на всекидневието ни – т. е. ние, както и всичко около нас – столове, маси, коли, къщи и т. н.

може да бъдем на няколко места едновременно!

Според теорията за Многото светове съществуват безкраен набор от реалности. Следователно съществуват и безкраен набор от наши версии, живеещи в безкраен набор от паралелни измерения.

В някои от тези светове ние произхождаме от различно семейство, имаме различни интереси, имаме различни приятели.

„В Универсалната Вселена съществуват неизброими вселени и неизброими планети, и неизброимо всичко се преповтаря и пресъздава неизброимо много пъти.“ Мартин Еймис

Съседните реалности са сходни една с друга и ние можем да преминаваме от едната в другата. Много отдалечените реалности са доста различни.

„Например някъде сред безкрайността на измеренията има планети Земя, които не са пострадали катастрофално от сблъсъка с комета преди 65 милиона години и на които динозаврите са еволюирали и са станали интелигентни същества. Има и Земи, в които индустриалната революция е започнала в Китай, а не във Великобритания, където Мерлин Монро се е омъжила за Айнщайн и където нацистите са спечелили Втората световна война…

И това въобще не е научна фантастика.Това е визията на тъканта на Вселената.“ из „Паралелната вселена“ Маркъс Чоун

За доказването на многото светове Марк Тегмарк предлага твърде налудничав и интересен експеримент. Той се провежда от учен и негова асистентка. В лабораторията се поставя картечница, на която изстрелите се контролират от квантовия спин (въртене около собствената ос). Квантовият спин има само две възможни посоки – нагоре и надолу, но за разлика от обикновеното ези – тура, той е напълно непредсказуем. Тегмарк предлага картечницата да бъде приготвена така, че ако спинът има насоченост нагоре – оръжието да изстрелва куршум, а ако спинът има насоченост надолу – да прищраква глухо. При този експеримент, ако всички възможни варианти за изход от ситуацията са действително съществуващи, то за учения винаги ще има версия, в която остава жив, макар че за асистентката му може да бъде мъртъв – т. е. тя да остане в друга реалност. Следователно в една реалност човек умира, а в другата остава жив.

„И тък като единствените реалности, които човек е в състояние да възприеме, са естествено онези, в които продължава да живее, с течение на времето той постепенно ще стигне до извода, че е недосегаем за всички инциденти, застрашаващи живота му. Ако се срути сградата, в която живее, не след дълго той ще установи, че изпълзява изпод развалините. Ако самолетът му катастрофира или около него избухне бомба, той ще се окаже еднственият оцелял.“ из „Паралелната вселена“ Маркъс Чоун

Разбира се, за хората в другите реалности той ще е мъртъв, така че ако все пак ученият оцелее при експеримента и докаже на себе си теорията за Многото светове, няма как да убеди никой друг.

А дали някой ще се осмели да направи такъв експеримент? И защо самият Макс Термарк не се подложи на експеримента?

„Аз ще си бъда добре – казва той. Но съпругата ми Анжелика ще остане вдовица. Може би ще направя този опит някой ден, когато съм вече стар и напълно откачил.“

Спред теорията за Многото светове единственото сигурно нещо е …безсмъртието - защото със сигурност ще съществува реалност, където създават елексир на младостта и лек за безсмъртие.

Интересно в теорията е, че всички тези реалности съществуват едновременно. Всички наши възможни решения и промени в живота съществуват по едно и също време. Нещата се случват така, както в следния пример – ако едни молив се постави на върха – той пада едновременно във всички посоки!

Теорията за Многото светове помирява конфликта около парадоксите при разглеждане на времето и пътуването във времето. Най-известният парадокс е така нареченият „парадокс на дядото“ – Един човек се връща в миналото и застрелва дядо си. Но щом като го застрелва, как тогава е бил роден, за да се върне във времето и да го направи?

Теорията за Многото светове разрешава този парадокс – дядото, който човекът убива, всъщност не е дядото от неговата реалност. Той е поредната версия на неговия дядо – версия, в която убиецът никога не се е раждал!

Но тук възниква въпросът, който сигурно вече си задавате:

Защо ние сме в състояния да възприемем само една реалност?

Учените вече имат отговор и на този въпрос, но за това ще ви разкажа в следваща публикация. А може би вие се досещате… предполaгате… Какво мислите?

Използвана литература:

„Паралелната Вселена“ Маркъс Чоун