Блогът на budha2 :: Холографската реалност

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.11.2013 07:56 - Холографската реалност

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 851 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.11.2013 08:25

Малките юзърчета, отговарящи за тази виртуална реалност създават материята и след това гравитацията, която е първата причина за движението на материята. После създават топлото и студеното, които заедно могат да причинят псевдо превръщане на материята. След това създават силните и слабите ядрени сили, за да засилят и вържат материята заедно и по-късно, въпреки всичко, създават електромагнетизма, за да блокират районите на това ограничено творение и да изтриват спомените на съществата във виртуалната реалност. Ако от лазерен лъч се насочат 2 лъча – към фотографирания обект и към огледало, а отразените от обекта и от огледалото вълни попаднат върху фотолента със светочувствителна повърхност, в резултат възниква холограма. Тя съдържа в себе си в зашифрован вид триизмерно и цветно изображение на обекта. Ако холограмата се освети с вълна от същото огледало, ще стане чудо : на известно разстояние от нас ще се появи мнимо изображение на обекта, което трудно може да се различи от оригинала – вид призрак, който можете да заобиколите от всички страни и дори да преминете през него. Холографията е приложима към всякакъв род вълни. А това означава, че могат да съществуват оптични, звукови, ментални холограми. И ако за окото или ухото е недостъпна честотата на колебание на тези вълни, то и холографския образ ще е невидим и нечут.

Ако от снимка се отреже половината изображение, от нея ще остане само половината информация. А ако от холограмата липсва някаква част, то при осветяването й с лазерен лъч изображението ще е цяло, дори и да е останало от него съвсем малко парче.

В пространството на Вселената се пресичат най-различни енерговълни-енергополета. Следователно тя представлява една огромна холограма, във всяка точка от която се съдържа информация за целия свят, но тя е закодирана в холографски микроструктури.

Човекът и неговото съзнание представляват неотменна част на тази вселена. Човекът като макрообект също е вълнова структура и той сякаш е “размазан” из цялата Вселена. На основата на единството между човека и Вселената може да се твърди, че човекът е холограма на Вселената.

На основата на много опити е направен изводът, че живото същество (душата) отначало се проектира във вид на холографски образ и на основата на този образ изгражда своето конкретно земно биохимическо тяло. Учените доказали, че такава холограма възниква още преди появата на бял свят на цялостния организъм.Грубо казано, информацията, идваща отвън по отношение на ембриона, кара неговите хромозоми да създават определен вълнов образ. Именно този образ-холограма диктува на делящите се клетки къде и кога да растат краката, ръцете, главата. Вълновият образ запълва материята, както леярската форма се запълва с материал.

Не бива да се твърди, че светът е пълна илюзия и обектите в него липсват. Но ако все пак разгледаме Вселената като холографска система, можем да стигнем до съвършено различна реалност.

Всички сме убедени, че нашите тела са обективно реални и ни е трудно да повярваме, че са само призрак, само сън. Но ако за това твърдение съществуват убедителни основания – като често фигуриращия в жизнеописанията на мистиците и светиите удивителен феномен, наричан биолокация – способността да бъдеш на две места едновременно. Такава способност например притежава съвременният индиец Саи Баба. Многобройни свидетели твърдят, че са виждали как той за миг изчезва и веднага се появява на място, отдалечено на стотици и повече метри.

Подобни феномени свидетелстват, че нашите тела не са обекти, а холографски проекции, способни “да се изключват” в едно място и “да се включват” в друго със същата лекота, с която на екрана на телевизора при смяна на каналите се появяват и изчезват образите.

Феноменът на смъртта също има отношение към холографския модел на вселената. Така твърди д-р Кенет Ринг – президент на Международната асоциация по изучаване на явлението клинична смърт, който смята, че подобен опит, а и самата смърт представляват преместване на съзнанието на човека от едно ниво на холографската реалност на друго. Затова, след като човек напусне този свят, понякога в сънищата си или в медитация продължаваме да общуваме с него и дори да получаваме известна информация.

В заобикалящото ни пространство има огромен брой фантоми на хора (като радио- и други вълни), живи в момента и вече починали. Тези фантоми са своеобразни информационни образувания. Поради холографската структура на Вселената пълната информация за всеки фантом присъства във всяка нейна точка.

Един фантом се отличава от друг по параметрите на образуващите го вълни. И ако например сензитив настрои мозъка си за приемане именно на това информационно образувание, той ще го възприема като обемен образ. За сравнение : завъртайки копчето на радиоприемник, можем да получим интересуващата ни информация, предавана на определена вълна, независимо от огромния брой радиовълни, пронизващи пространството. Трудността се състои само във възможността за настройка. Разбира се, добре е да се знае дължината на вълната на нужната радиостанция, за да я открием по-бързо. С тази цел сензитивът , който търси човек или диагностицира болен задочно използва някаква вещ, принадлежаща на този човек.

Своеобразна версия на отговора на въпроса за това, как може едновременно да се предсказва бъдещето и в същото време то да бъде променяемо, предлага изследователят Терънс Лой. Той също смята, че реалността в действителност не е нищо друго, освен колосална холограма, в която минало, настояще и бъдеще са фиксирани частично. Но въпросът е в това, че тази холограма не е единствена – съществуват много подобни холографски обекти.

“Тези холографски обекти играят ролята на паралелни светове или паралелни вселени”, смята Лой.

Това означава, че бъдещето на всяка зададена холографска вселена действително е детерминирано и когато у някого възникне предвиждане за бъдещето, той се настройва за бъдещето на конкретната холограма. Тези холограми обаче често се поглъщат една друга, сливат се и се рзклоняват като енергетични потоци протоплазма. Понякога тези сблъсъци ни засягат и нас, предизвиквайки предчувствията. Когато действаме според предчувствието си и се стремим да променим бъдещето, ние мигновено прескачаме от една холограма в друга. Лой нарича това “холоскоци”, смятайки, че именно благодарение на тях сме способни едновременно да предвидим хода на събитието и да оставаме в него свободни.

Тогава как да не се съгласим с описанието на дон Хуан от произведенията на Карлос Кастанеда : “Ние не сме обекти, а чисто осъзнаване, което няма нито плътност, нито граници. Представата за плътния свят само облекчава нашето пътешествие на земята, то е описание, създадено от нас за удбство, но нищо повече. Нашият разум обаче забравя за това и ние сами се заключваме в омагьосан кръг, от който рядко се измъкваме в живота си” …