Постинг
19.11.2013 18:51 -
Единство и проява на противоположностите!
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 539 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.11.2013 18:55
Прочетен: 539 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 19.11.2013 18:55
Вечно изживява себе си чрез нас... Дава ни роли - на личности, сцена - реалността на живота, а сценария предоставя на Бога!
Всяко Цяло е без начало и край и затваря себе си в тази безкрайност и може да функционира самостоятелно! Всяко начало има и край, но в него! Правата линия не може да е цялостна! Някъде тя има край и начало. Поради което е една самотна безсмислица без съдържание. Тя е и отпечатъка на най-директния път между две точки. Кръгът е Цялостен! Той може да затвори в себе си безкрайност и да функционира самостоятелно. Другите форми променят симетрията на безкрайността, а от там и равновесието. Безкрайността е наше усещане, защото сме в Цялото. Тя е и някакво „съдържание”… някакво движение! Ред и хаос в едно и ние сме тук, но за какво? Кое да създаваме - реда или хаоса? За да се спасим от тази неопределеност, както и от другите - добро и лошо, движение и покой, вълна и частица, високочестотно и нискочестотно трептене…, ние заставаме на еднозначни позиции и не осъзнаваме, че се лишаваме от истинността за Цялото.
Но да се върнем на правата линия. Ако я затворим в окръжност, изчезват началото и края но посоката и на движение остава. Оформя се Цялото! То е едно и като такова, винаги двете му половини ще бъдат подвластни на естествено противоречащи сили! Те се явяват като двоица сили, съхраняващи движението Му. Ние сме обречени да изпитваме вътрешно противоречивата същност на Живота, проявяващо се като гранично безкрайно движение, което извиква необходимостта от среда-център! Имаме противоречащи сили пораждащи двоица сили, създаващи безкрайни скорости по периферията (високи честоти, Любов) на Цялото и липса на скорост в центъра (ниски честоти, стабилност) - какво онагледяване на закона за Единство и проява на противоположностите!
Ако продължим да разделяме Цялото, ще се увеличат секторите с противоречащите сили. Едно Цяло без начало и край, пълно с противоречия в равновесие, готово да откликне и на най-малкото му нарушение. Ако стане нещо в т. А, то от т. В ще протекат процеси възстановяващи равновесието. За Цялото т. В става т. А и така процеса се повтаря и предизвиква верижна реакция и един вихър. Проявява се и противоположната същност на силите породени от действието даваш – взимаш! В дава и става А, а А взима и става В!
Липсата на начална точка прави невъзможно да се формулира и целта. Тази неопределеност пречи да се проявят пространството - сбор от възможните пътища и времето - сбор от съответните времеви интервали. Възниква едно безкрайно движение вътре в Цялото и множество варианти на целта и липса на пространство и време.
Съществуват сили стремящи се навътре (центростремителните) със скорост С→ 0 и стремящите се навън (центробежните) със скорост С→ ∞. Те са присъщи на каквато и да е част от Цялото! Извън Цялото няма нищо! Центъра е мястото където Вечното, като форма е в покой (стабилност), а периферията мястото, където има безкрайни скорости (Любов) и То е в движение. Някъде вътре в Него е нашето място за живот и проява, стремящи се към скорости С →0 (покой-стабилност) но изпитващи постоянно въздействието на скорости С→ ∞ (движение-Любов). Така ние се явяваме винаги като начална точка, а всичко извън нас е една възможна проявява на крайна точка - цел!
От друга страна, ако формираме върху правата линия начална точка - (позиция), се формират две посоки (ние нямаме цел) и то винаги противоположни. Нека затворим правата в окръжност и оформим модела на Цялото. Отпада вътрешната противоречива същност, липсва и двоицата сили. Изглежда, че сме в покой. Изчезват противоречивите сили в Цялото, но се появява винаги една точка формирана от сблъсък на периферните сили!
Когато нямаме цел сме обречени да изпитваме външно противоречивата същност на Живота. Каквото и да направим, ще се озоваваме винаги в нея, без да постигаме нещо конкретно и с много мисли не водещи до истинност. Как мислите разстоянията АВ, ВС, СD, DА, АА1, ВВ1, СС1, DD1, А1В1, В1С1, С1D1, D1А1 - равни ли са? Какво представляват тези точки в пространството на Вечното? Виждате ли как от Вечното взимаме и създаваме, без да се съобразяваме с него. В Него това е куб! Ние можем да правим това, но винаги трябва да сме готови да приемем и други интерпретации, защото никой не може да осъзнае неговата реакция. В момента когато чертаем евентуалното решение, Вечното оживява и сътворява нов вариант.
Изводи:
Когато си изпълнен с противоречия, ти си в хармония с невидимият свят!
Когато смяташ, че си наясно и в теб няма две мнения по въпроса, ти влизаш в противоречие с невидимият свят!
Ние винаги сме някъде там в Него имащи право на избор, защото сме част от Него.
На фона на горе казаното, ето как изглеждат различните диалози между хората: Първите спорят, а последните споделят!
Важното е да осъзнаем безсмислието на нашите претенции и да превърнем намерението на Вечното в реалност, но Неговата !
Нашата човешка (открадната) реалност я наблюдаваме и живеем в нея. Убеден съм, че не я харесваме. Не осъзнаваме своите способности ние кротко се отдаваме в робство.
Душата пленница смирена е на реалността…
Вечното е безкрайност от възможности! То ни дава всичко, но ние какво му даваме? Не си ли измисляме глупави играчки - коли, ракети, компютри,телевизори… за да еволюираме. Късаме връзките си с природата и се подчиняваме на играчките си - поддържаме ги в изправност и в изряден външен вид, за да ни служат по дълго и да ни е комфортно… Създаваме "открадната" реалност, ставаме зависими от нея и не можем да избегнем въздействието на Вечното. Спасението ни (нашето щастие) е в осъзнаването на Неговото единство и каквото и да правим, да бъде подчинено на Неговите принципи. divensvet.com/index.html Нещата се повтарят защото ние не се променяме...
Но да се върнем на правата линия. Ако я затворим в окръжност, изчезват началото и края но посоката и на движение остава. Оформя се Цялото! То е едно и като такова, винаги двете му половини ще бъдат подвластни на естествено противоречащи сили! Те се явяват като двоица сили, съхраняващи движението Му. Ние сме обречени да изпитваме вътрешно противоречивата същност на Живота, проявяващо се като гранично безкрайно движение, което извиква необходимостта от среда-център! Имаме противоречащи сили пораждащи двоица сили, създаващи безкрайни скорости по периферията (високи честоти, Любов) на Цялото и липса на скорост в центъра (ниски честоти, стабилност) - какво онагледяване на закона за Единство и проява на противоположностите!
Ако продължим да разделяме Цялото, ще се увеличат секторите с противоречащите сили. Едно Цяло без начало и край, пълно с противоречия в равновесие, готово да откликне и на най-малкото му нарушение. Ако стане нещо в т. А, то от т. В ще протекат процеси възстановяващи равновесието. За Цялото т. В става т. А и така процеса се повтаря и предизвиква верижна реакция и един вихър. Проявява се и противоположната същност на силите породени от действието даваш – взимаш! В дава и става А, а А взима и става В!
Липсата на начална точка прави невъзможно да се формулира и целта. Тази неопределеност пречи да се проявят пространството - сбор от възможните пътища и времето - сбор от съответните времеви интервали. Възниква едно безкрайно движение вътре в Цялото и множество варианти на целта и липса на пространство и време.
Съществуват сили стремящи се навътре (центростремителните) със скорост С→ 0 и стремящите се навън (центробежните) със скорост С→ ∞. Те са присъщи на каквато и да е част от Цялото! Извън Цялото няма нищо! Центъра е мястото където Вечното, като форма е в покой (стабилност), а периферията мястото, където има безкрайни скорости (Любов) и То е в движение. Някъде вътре в Него е нашето място за живот и проява, стремящи се към скорости С →0 (покой-стабилност) но изпитващи постоянно въздействието на скорости С→ ∞ (движение-Любов). Така ние се явяваме винаги като начална точка, а всичко извън нас е една възможна проявява на крайна точка - цел!
От друга страна, ако формираме върху правата линия начална точка - (позиция), се формират две посоки (ние нямаме цел) и то винаги противоположни. Нека затворим правата в окръжност и оформим модела на Цялото. Отпада вътрешната противоречива същност, липсва и двоицата сили. Изглежда, че сме в покой. Изчезват противоречивите сили в Цялото, но се появява винаги една точка формирана от сблъсък на периферните сили!
Когато нямаме цел сме обречени да изпитваме външно противоречивата същност на Живота. Каквото и да направим, ще се озоваваме винаги в нея, без да постигаме нещо конкретно и с много мисли не водещи до истинност. Как мислите разстоянията АВ, ВС, СD, DА, АА1, ВВ1, СС1, DD1, А1В1, В1С1, С1D1, D1А1 - равни ли са? Какво представляват тези точки в пространството на Вечното? Виждате ли как от Вечното взимаме и създаваме, без да се съобразяваме с него. В Него това е куб! Ние можем да правим това, но винаги трябва да сме готови да приемем и други интерпретации, защото никой не може да осъзнае неговата реакция. В момента когато чертаем евентуалното решение, Вечното оживява и сътворява нов вариант.
Изводи:
Когато си изпълнен с противоречия, ти си в хармония с невидимият свят!
Когато смяташ, че си наясно и в теб няма две мнения по въпроса, ти влизаш в противоречие с невидимият свят!
Ние винаги сме някъде там в Него имащи право на избор, защото сме част от Него.
На фона на горе казаното, ето как изглеждат различните диалози между хората: Първите спорят, а последните споделят!
Важното е да осъзнаем безсмислието на нашите претенции и да превърнем намерението на Вечното в реалност, но Неговата !
Нашата човешка (открадната) реалност я наблюдаваме и живеем в нея. Убеден съм, че не я харесваме. Не осъзнаваме своите способности ние кротко се отдаваме в робство.
Душата пленница смирена е на реалността…
Вечното е безкрайност от възможности! То ни дава всичко, но ние какво му даваме? Не си ли измисляме глупави играчки - коли, ракети, компютри,телевизори… за да еволюираме. Късаме връзките си с природата и се подчиняваме на играчките си - поддържаме ги в изправност и в изряден външен вид, за да ни служат по дълго и да ни е комфортно… Създаваме "открадната" реалност, ставаме зависими от нея и не можем да избегнем въздействието на Вечното. Спасението ни (нашето щастие) е в осъзнаването на Неговото единство и каквото и да правим, да бъде подчинено на Неговите принципи. divensvet.com/index.html Нещата се повтарят защото ние не се променяме...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky