Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2013 19:15 - Физиката на двойствеността...
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 910 Коментари: 0 Гласове:
1



                                                                                                                                                                          Да разгледаме всеизвестните формули за път, скорост и време:
image                          Ние сме тези които определяме началото А и края В (целта), но върху една първична даденост - една безкрайност. Взимаме нещо от нея и го проявяваме като наше намерение, дефинирано от цел и посока! Стигайки до крайната точка, линията (пътя - S) се обезсмисля. Тя е само следа без съдържание.
S = V t
S (намерението ни) е фиксиран, има константен характер и не зависи от скоростта V и времето t. Тогава избирайки с каква скорост ще го изминем, ще получим и времето или избирайки за какво време да изминем пътя, ще получим скоростта с която трябва да се движим.
Знаейки S, ние трябва да изберем и още един параметър - V или t, за да излезем от неопределеността!
V = S / t
Скоростта V е фиксирана, има константен характер и не зависи от пътя S и времето t. Тогава избирайки какъв път ще изминем, ще получим и времето или избирайки времето, ще получим пътя който ще изминем.
Знаейки V, ние трябва да изберем и още един параметър - S или t, за да излезем от неопределеността!
t = S / V
Времето t е фиксирано, има константен характер и не зависи от пътя S и скоростта V. Тогава избирайки какъв път ще изминем, ще получим и скороста или избирайки скоростта, ще получим пътя който ще изминем.
Знаейки t, ние трябва да изберем и още един параметър - S или V, за да излезем от неопределеността!

Нека разгледаме и гравитационният закон на Нютон в неговият класически вид:

F = fo (ma . m b) rІ

където:

ma и mbса масите на взаимодействащите тела в kg;
r - разстоянието между тези тела в m;
f o - универсалната гравитационна константа - 6,67.10 -11 N. m І . kg - І ;
Какъв е смисъла на rІ в гравитационният закон на Нютон? Ако погледнем чисто математически, получава се гранична повърхност с страна r ! Как ви се струва, има ли смисъл?
Но ако осъзнаем, че това е един израз на взаимното им влияние е вече нещо друго! Процеса е двупосочен и едновременен - r 2.                                                                                          image                  Нека разгледаме в светлината на направените по-горе разсъждения и формулата на Айнщайн:

E = m C 2 или С 2 = E / m

Очебийно е че Енергията - E и материята - m са в някакво отношение изразено чрез скоростта на светлината - C 2. Но С има константен характер и пределната и стойност “във вакуум” е 2,9979250(10).10 8m.s-1 и не зависи от прехода Енергия → маса (Е → m) или прехода маса → Енергия (m → Е). По скоро тези преходи се извършват с такава скорост! Тогава С 2 какво е?

Идва най-странното! Имаме С 2- двата прехода Е → m и m → Е протичат едновременно и със еднаква (константна) скорост.

С 2 = (Е → m)/(m → Е)

Изводът е доста необичаен. За да се запази константният характер на скоростта на светлината - С, двата прехода се извършват едновременно - С 2 и ние излизаме от неопределеността!

Процеса е едновременен и двупосочен - C 2 !                                         image Двупосочността на прехода Енергия - материя и неговата цикличност, породена от нарушаване на равновесието и съответното му възстановяване е онагледява закона за запазване на Енергията!

За да се съхрани константният характер на скоростта на светлината - С, когато се извършва прехода Енергия → материя (Е → m) със скорост C, се извършва и преход материя → Енергия (m → Е), също със скорост C. Процеса е едновременен и двупосочен - C 2 !

Какъв е извода?

Съществуват два свята в които двата прехода Енергия → материя (Е → m) и материя → Енергия (m → Е) са израз на взаимната им проява в Цялото! Процеса е двупосочен с едновременно влияние между масите на двете тела - C 2.

Два свята - Духовен и Материален и между тях гранична зона в която те загубват себе си, за да създадат реалности.

Едновременността на преходите Енергия → материя и материя → Енергия е и израз на ПЪРВИЧНОТО РАВНОВЕСИЕ на Цялото! То, за да е в движение трябва да е двойствено. Два свята - видим (скорост → 0) и невидим (скорост → ∞) в едно.                                                                                                                                            
Духовен свят Материален свят
Високи честоти ниски честоти
Вълни частици
Енергия материя
Одухотвореност материалност
Душа ген
Движение покой
Теория практика
Съдържание форма
Вяра знание
Религии науки
Свиване разширяване
На вътре навън
Причина следствие
Сега тук
Невидимо видимо
Време пространство
Електричество магнетизъм
       Нека разложим духовните и материални сили!                                            image        "Свиването и разширяването на двата свята е източника на движение - формира потока време - пространство течащ от бъдещето към миналото!

"Бъдещето е невидимо (нещо се свива, за да се прояви като нещо), а миналото е видимо (нещо се разширява - разпада на нещо! Проявеното (тук и сега) се разпада, за да даде начало на нещо ново…

Бъдещето не може да се види, защото е многовариантно до момента на проявата на варианта който трябва да изживеем!

Наблюдава се симетрия спрямо оста х: Намалявайки Е, за да се запази равновесието между двата святата, намалява съответно и m. бъдещето се свива, за да се прояви!

Наблюдава се и симетрия спрямо оста у: На измененията в дясно Е и m намаляват - бъдещето се свива, за да се запази равновесието във двата святата, съответстват изменения в ляво Е и m се увеличават - миналото се разширява, за да се върне към първопричината.

Миналото може да се наблюдава - може би затова виждаме една разширяваща се Вселена, а не в следствие на първоначален взрив!

Какво представляват двата свята?

Невидим вълнов свят изпълнен със съдържание - скорост, разтваряща в себе си покоя (формите)! Информация-теория-вълни!                                                                                                                image   Видим материален свят изпълнен с форми (фрактали) - скорост затворена от форми!

Съдържанието търси форма, формата пък съдържание! Стремежа един към друг създава двоица сили "сгъстяващи" времето и пространството и те стават видимо действащи! Новото съдържание изпълва новите форми и процеса продължава до безкрайност! Изживените "неща" под действието на разширението се разпадат и остават като минало (спомен или форма)

Минете с мишката през долната фигура и ще усетите промяната - израз на действието на равновесните сили във и между двата свята!                                                                                                                image  Изводи:


Съществува Първично Цяло, състоящо се от два свята;
То е в равновесно състояние (основна характеристика) и "има сила" да го възстановява винаги;
Двата свята са със несъвместими параметри! В Невидимият има само вълни, а в Видимия - частици;
В Невидимият - вълнов свят скоростта клони към безкрайност, а във Видимият - материален свят скоростта клони към нула;
В Невидимият свят има теория - информация, а във Видимият свят практика;
Процесите в двата свята са едновременни и двупосочни и са в равновесие;
Съществува гранична зона (преход) между тях - "емулсия" от два несъвместими свята, благодарение на повишените вибрации на Невидимият свят;
Тя е двуслойна (огледало) - Невидимият свят се "оглежда" в материалния;
Спрямо х действат равновесните сили между двата свята;
Спрямо у действат равновесните сили но в двата свята;
Двата свята се "свиват" за да се проявяват като бъдеще - съдържанието се затваря от форма;
Свиването е невидимо - разширяването е видимо;
Бъдещето не може да се види, защото е многовариантно до момента на проявата на варианта който трябва да изживеем!
Двата свята се "разширяват" за да се разпадне миналото - съдържанието се освобождава от формата, връщане към Първично Цяло;
Като съвършени части от Цялото, Ние сме в центъра на събитията;
Съществува симетрия спрямо х - възможност за двата свята да се проявят сега (време)и тук (пространство) в един умствен свят оформяйки потока на живота като реалност;
Приемането на двата свята обяснява:

Граничната зона между тях като "емулсия" пораждаща светът на нашите реалности - теорията за първичният бульон;
Двойствената същност вълна-частица - процесът е едновременен и двупосочен и в два различни свята;
Принципа на Хайзенберг - ние не можем да "измерваме" едновременно в тях, защото сме позиционирани в третият свят - на реалността;
Константният характер на скоростта на светлината - Цялото съхранява равновесието си. Тя е такава за нашият светлинен свят, за нашата реалност;
Науката не приема двата свята но иска до осъзнае Цялото, религията приема двата свята, но не иска да Го осъзнае!
Нещата се повтарят защото ние не се променяме...
divensvet.com/index.files/krasota.html                        





Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8723512
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930