Блогът на budha2 :: Гравитационните генератори на Боб Лазар

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.11.2013 22:56 - Гравитационните генератори на Боб Лазар – от Пол Е. Потър

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 2545 Коментари: 0 Гласове:

Следващата информация представлява кратко обяснение на пространствено-времевата манипулация от Боб Лазар.

"Приемайки, че те са в космоса, те ще фокусират трите гравитационни генератора върху точаката, където искат да отидат. Сега, да дадем аналогия: Ако вземете найлонова покривка, и я сложете на масата и сложите кабарчета във всеки ъгъл, след това вземете голям камък и го поставите на единия ъгъл на найлоновата покривка и предположите, че това е вашия космически кораб, избирате една точка до която да отидете – която може да е на което и да е място върху найлоновата покривка – щипнете тази точка с пръстите си и дръпнете щипнатото то цялата дължина на покривката до камъка. Ето как апарата се фокусира и дърпа тази точка до себе си. Когато след това спрете гравитационните генератори, камъкът (или космическия кораб) следва пътя на щипнотото чак до избраната точка. При пътуването в космоса няма линейно такова.; корабът всъщност изкривява пространството и времето. При първия модел на пътуване – около повърхността на планета – те съществено балансират върху гравитационното поле, което гравитационните генератори установяват, и те могат да яхнат “вълната”, както “корковата тапа го прави в океана”.* В този модел те са много нестабилни и се вляят от времето. В другия модел на пътуване – те могат да пътуват на големи разстояния – всъщност те не могат да направят това в силно гравитационно поле, като това на Земята, защото за да направят това, те трябва да се наклонят на тяхната страна, обикновено ‘навън’ в космоса, за да могат след това да се фокусират върху точката, която им е нужна и да се придвижат. Ако можете да изобразите космоса като тъкан, и скоростта на светлината е границата ви, ще ви отнеме доста време дори и със скоростта на светлината да отидете от т.А до т. Б. Не можете да я превишавате – във всеки случай не и в тази вселена. Може би съществуват паралелни вселени, където законите са различни, но тука се съобразяваме с тези правила (* Виж страницата Великите четири сили за подобно обяснение, но от напълно различен източник.]
"В реактора, Елемент 115 се бомбардира с протон, който се скачва/свързва с частиците на атома на Елемент 115 и се превръща в Елемент 116, който незабавно се разпада, или излъчва, малки количества антиматерия.

Антиматерията се изпуска в специална капсула, която я предпазва от взаимодействие с околната материя. След това тя се насочва към газообразна материя в края на капсулата.

Материята и антиматерията взаимодействат и анихилират като изцяло се превръщат в енергия. Топлината от тази реакция се конвертира в електрическа енергия в почти 100% ефективен термоелектричен генератор...”

Елемент 115 е супертежък елемент вероятно открит на планета от бинарна звездна система. Предполага се, че апарата използва 223 грама, оформен в триъгълна форма, със структурата на реактора (в газова камера е показано, че променя, чрез гравитационни сили пътищата на алфа частиците)."   Коментар (на Пол Е. Потър) – какво се случва отвъд “газовата материя-цел” – какъв вид енергийно поле се установява, дали това е електрическо поле (ако да с какъв поляритет), или е електромагнитно вълново насочване, или е образувала се гравитационна вълна...

Нещото, което Лазар не споменава когато говори за централната капсула, е че със сигурност трябва да се използва кръгово напречно сечение на вълнов насочвател за високо-честотните вълни. От графиките му се вижда около 8 см капсула (tube) и нещо което може да се оприличи на електромагнитна вълна в микровълновия регион (особено, ако капсулата завършва на единия край с по-малък диаметър). И каквато и да е целта, уцелването й с тези микровълни най-вероятно кара молекулите и атомите на таргет ‘газовете’ да резонират (както при електронния спин/въртящ се резонанс), резонанса след това избутва електроните в по-горни енергийни нива/пластове от електронната обвивка и драстично увеличава енергийното им ниво.

Следващият ми коментар е, че според Боб Лазар, говорейки относно една от двигателните системи използвани от НЛО-то върху, което е работил, казва следното: “апарата не създава ‘антигравитационно поле’, както някои могат да се подлъжат – Това е гравитационно поле, което е малко изместено от текущото – това е една и съща гравитационна вълна. Изместването варира от 180 градуса до 0... при надлъжно насочване (насочване по дължина).1

Така, че по аналогия приемеме, че гравитационната вълна е структурирана по подобен начин на синусуидна електромагнитна вълна (има доказателства, които предполагат, че гравитационните вълни са структурирани като електромагнитна вълна). Това, което Боб Лазар иска да каже, е това, че чрез дупликирането/копирането точно на тази вълна, и след това насочвайки тази копирана вълна обратно към оригинала, след промяна на фазата й (като това се прави във връзка със съществуващата гравитационна вълнова ‘сила’, която оперира на тази планета – новосъздадената вълна съвпада или се различава от нея) след това новосъздадената гравитационна сила може да се направи по-силна или по-слаба от вече съществуващата...

OK... Дали той казва, че ако създадем същата комбинация от ток-магнитно поле за гравитационната вълна (на същата амплитуда) но променяйки фазата, да кажем с 89є, ще станете по-тежки и ако е с 180є, по-леки…?

Звучи интересно. Той говори за селективно/избирателно конструктивно и деструктивно влияние между две излъчващи се вълни... (както се вижда от Радио вълново контролирана система за задвижване с електрично поле от Майк Компетилло). Неговата система е за дуални/двойни гравитационни вълни

Ще направя още един коментар, защото едно нещо ме заинтригува постоянно откакто видях чертежите му. Въпросът е дали ‘генераторите на гравитационни вълни’ излъчват някакъв вид енергиен лъч под апарата през обвивката му. Сега може да ме наречете стармоден, обаче в тази част на вселената инженерите просто не правят такива неща... При условие, че (виж бележка 40) черупката/обвивката на апарата е конструирана не от чист, а от ‘изкуствен’ метал (или изкуствено метализирана диелектрична композиция), и че електромагнитните вълни които се използват са с достатъчно малка дължина на вълната, радио вълните от микровълновата дължина са подходящи за това, тогава както Лазар твърди черупката/обвивката на апарата може да се използва като леща за фокусиране на електромагнитни вълни. Тъй като радио вълните с къса дължина на вълната отдавна е установено, че се държат като светлинни вълни, т.е. те притежават т. нар. ‘оптични свойства’, което означава, че те могат да се изкривяват или изправят чрез подходящо конструирани ‘лещи’. Такива лещи за радио-микро-вълни не са направени от стъкло, а от метализирани пластове, които са поставени на известно разстояние един от друг, като в този случай това възлиза на 10-50 мм един от друг. По този начин обвивката на апарата може да се използва като много ефикасен вълнов насочвател, и не само за фокусиране на лъчите, но и за регулиране на формата им или за предаването на определени паузи между лъчите    Ето как трябва да се направят нещата; докато нормалните диелектрици/изолатори имат микроскопични частици, ‘изкуствените изолатори’ може да се направят така, че да имат метални ленти (или пръчки или сфери) от макроскопичен размер, конструирани във формата на решетка. С тази техника идва и допълнителното предимство, че тези пластове или частици могат да бъдат подравнени с такава ориентация каквато се изисква от електрическите полета. Един от двата главни типа на структурирани ‘метални лещи’ M-plane подравняването възпрепятства/забавя електромагнитната вълна, E-plane подравняването ускорява вълната (в E-plane структурата металните пластини са паралелни/успоредни на равнината на електрическото поле на вълната – както е показано във фиг. 4 по-горе). По нататък, ако разделението между тези успоредни пластини е точно 1,5 дължината на вълната, то тогава тя се ускорява многократно. Структура наподобяваща восъчна пита би била иделна за тази цел (виж бележка 41). Ако погледнете горната графика (фиг.5), ще видите три секции от дъното на обвивката, които са специално изкривени, и всяка една от тези секции са разделени по-разлечен начин от вълновите генератори, защото така имат различна “фокусна дължина” (да използваме фотографски термин), и защото при различни фокусни дължини дължината на вълните ще бъде различна, когато навлиза в изолиращия/диелектричен вълново-насочващата леща, тогава произтичащата вълна произведена от тази леща-насочвател също ще бъде различна. Свържете това с факта, че за всеки различен ъгъл през който минават тези вълни през изолиращата/диелектрична обвивка, ще се породи различен ефект или реакция при преминаването. Отчетете факта, че ако този апарат използва двата външни генератора за да фокусира техните две микровълни в някаква крайна точка на разстояние, то тогава той би следвал този път докато достигне тази точка в космоса, като двата лъча ще са преминали през различна плътност на изолиращата/диелектричната леща, под различен ъгъл, което означава, че двете вълни ще са оформени леко различно. Щом тогава, можем да контролираме как да са оформени вълните, тогава също ще е възможно да се контролира тяхното конструктивно и деструктивно влияние – и следователно силата и и нтензивността на електрическото поле в съответната област където двата лъча се събират. И както вече знаете, колкото по силно е електрическото поле толкова по-силно е отблъскването – и по-силно ускорението. Четирите велики сили
Четирите Велики Сили са: статично магнитно поле; електростатично поле; електромагнитна вълна; резониращо електромагнитно поле. Вашите учени не разбират последното от тези четири сили.

Вие сте достатъчно добре запознати с електродинамиката за да знаете как движещия се електрон създава магнитно поле. Огромното вълнение на електрони през силовите-пръстени създава много силно магнитно поле. Тъй като амплитудата на потока може да бъде контролирана чрез които и да е пръстен, и в някои случаи чрез ‘единичен’ пръстен, ние може да продуцираме поле, което осцилира в точно определен и контролиран модел. По този начин ние може да създадем резонанс между двата пръстена, или между няколко сегмента на единичен пръстен.

Както може да знаете, което и да е магнитно поле, което си променя интензитета ще създаде електрическо поле, което при който и да е даден момент, е равно по амплитуда, противоположно по знак и перпендикулярно на магнитното поле. Ако тези две полета станат взаимно резонантни, ще бъде генерирана векторна сила.Ако имате ДВЕ електромагнитни вълни като техните източници са разделени на малко разстояние един от друг, те ще създадат една електрическа интерференция един с друг. Те също могат да бъдат накарани да резонират в и извън фаза – резултиращи е резониране на анплитудите на онези вълни, които влияят на електричното поле около апарата. Ето на това място ще има реакция, или ‘векторна’ сила Ефекта е подобен на, и в действителност идентичен с гравитационно поле.

Ако центъра на полето съвпада с центъра на гравитация на апарата, единствения ефект би бил увеличение на инерцията или масата на апарата. Ако центъра на гравитация не съвпада с центъра на силата, апарата ще започна да се ускорява към този център.

Тъй като системата, която създава полето е част от кораба, тя разбира се се движи и с кораба, и без прекъсване ще продължава да генерира поле, чийто център на привличане е точно пред центъра на тежестта на кораба, така че корабът ще продължава да ускорява дотогава докато се генрира полето. Забележете, че тази система не включва свободна енергия или както някои хора го наричат вечно/безкрайно движение. За за забавите или спрете апарата, управлението е така настроено, че полето се генерира точно зад центъра на гравитацията, което ще последва разбира се в негативно ускорение или т.е. забавяне. бележка 40) О да те го правят.... идеята за направата на изкуствени метални диелектрици е била за пръв път анонсирана през 1964, виж “Метално-лещови Антени” от В. Е. Кок в Proc. IRE (Ноември 1946) том 34 стр828-836; "Път-дължина Микровълнови лещи” от В. Е. Кок в Bell System Tech J. (Януари 1948) том 27 стр58-82. Също виж “Антени” от Джон Д. Краус (1988) глава 14 Лещови антени стр661-691. С такава технология при това би било наистина необходимо да имаме едно въздушно пространство около апарата. Щом вълните се генерират конвенционално между двата проводника в апарата, те биха могли да се насочат всъщност през ‘металната’ кожа на нло-то... аз бих постулирал, че чрез използването на изкуствени е-самолетни диелектрични лещи не бихте имали нужда от въздушно пространство! Така, че това би било отговор на много въпроси относно конструкцията на НЛО-тата.

бележка 41) Боб Лазар е намекнал, че неговото НЛО е имало структурата на восъчна пита, а Бети Лука също съобщава, че извънземните използват подобни структури (виж “Аферата Андреассон” от Реймънд Е. Фаулър стр43). Също виж “Антени” от Джон Д. Краус стр674. И за микровълновата технология в общи линии виж отличната книга на Джоузеф Дж. Кар “Микровълни и технологияъа на безжичните комуникации”.

Говорейки за вълнови насочватели, преди доста време, когато Боб Лазар съобщи на света за НЛО апарата върху, който той е работел докато е бил в Зона 51, той спомена също че точно този апарат няма видима система от жици, които да са свързани един към друг в система от електрически кръгове. Това, което имаше казва той, беше система от стъкло и фибро проводници, и разбира се когато той спекулира, че електронни сигнали могат да се траснферират през стъкло всеки се засмя. Но сега нашите телекомуникационни системи използват същата технология за превод на електронни информационни сигнали, и наистина, най-новите разработки (с внимание към изследователите Крис Шафер и Ерик Мазур от Университета в Харвард) е, че вълновите насочватели могат да се изгорят под повърхността на стъкло, с подходящо фокусирани лазери, за да формират електронни канали и превключващи точки (виж статията “Насочена светлина” от Иън Сампъл в "New Scientist" 21 Април 2001 стр21). Боб Лазар си разбира от работата!!