Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2013 19:34 - СКАЗАНИЕ ЗА АСТИКА 1-6 песен
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 742 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.11.2013 11:17


                                                           image                                                                                                               ПЕСЕН ПЪРВА
Раждането на змиите и на техния изтребител — птицата Гаруда.                                                                                                             Сута каза:
В доброто златно    време — века на Деваюга живяха две красиви сестри, една от друга
по-прелестни и с форми божествени. Едната наричаше се Кадру, а другата Вината.
На мъдрия Кашапа съпруги бяха двете — светец и врач, по сила другар на боговете.
Веднъж аскетът нещо зарадван бе и весел и каза на жените, че дар им би поднесъл,
какъвто пожелаят. От радост рипна всяка, че вече ще получи това, което чака.
Зарадваната Кадру поиска да добие деца, по сила равни — хиляда сина змии.
Вината пожела си двоица само рожби, но те да превъзхождат по сила и заложби
родените от Кадру. Мъдрецът рече: „Бива.“ И всяка поклони се, покорна и щастлива.
— Вардете се, та здрави потомци да родите — настави ги аскетът и върна се в горите.
Със две яйца Вината и Кадру със хиляда сдобиха се след време — от своя мъж награда,
Положиха ги в делви усърдните слугини. И мътиха се дълго. След петстотин години
изскочиха отвътре на Кадру синовете. Яйцата на Вината белееха и двете
без признаци, че нещо от тях ще се излюпи. Засрамена, Вината от яд едното счупи.
Разбра, че още трябва яйцето да се мъти — развит наполовина показа се синът й.
И не синовно — ядно погледна той към нея. За нейната жестока прибързаност прокле я:
— От завист, че сестра ти роди потомци здрави, прибърза, алчна майко, та изрод ме направи.
Какво ти е виновна съперницата? Нека робиня на сестра си да бъдеш ти пет века!
От туй ще те избави синът ти, майко, дето е още неизлюпен. Затуй пази яйцето!
И чакай търпеливо. След петстотин години ще дойде той и всички по сила ще надмине.
Изрече туй и хвръкна в небето. Всяка заран в зори се появява — на слънцето коларин.
След петстотин години, на всички за почуда, от другия зародиш излюпи се Гаруда —
една огромна птица, орлица страховита, и още нестрошила яйцето, глад изпита.
И литна, за да пита божествените сили каква храна за нея са те определили                                                                                                                                                                                                                   ПЕСЕН ВТОРА
Кадру проклина децата си и заробва сестра си.

Сута каза:
Додето се излюпи Гаруда — прокълната, — пет века на сестра си робиня бе Вината.
А как попадна в робство, сега ще разберете. По сестрински все още разхождайки се, двете
красавици видяха към тях да приближава самият кон на Индра, на име Учешрава,
роден от океана, когато бе разбита водата, за да бликне напитката амрита.
Попита Кадру: — Сестро, какъв на цвят е този прославен кон, на който не друг, а бог се вози?
— Разбира се, че бял е — отвърна й веднага Вината и подхвърли, че в туй се обзалага.
— Добре, на бас тогава — с усмивка злонамерна отвърна й сестра й. — На коня му е черна
опашката. Облогът такъв да бъде, мила: в робиня се превръща, която е сгрешила.
Басираха се. В къщи се върнаха тогава и рекоха: — Ще видим коя от нас е права,
когато станем утре. — Но Кадру свойта челяд събра и за да могат облога да спечелят,
започна да наставя хилядата си сина:
— Спасете ме, че инак ще стана на робиня,
В хиляда черни косми, деца, се превърнете, по бялата опашка на царя на конете
нощеска полепнете, та утре аз да мога
в робиня да превърна сестра си чрез облога.
Отказаха децата за нейна изненада
и Кадру прокълна ги да найдат смърт на клада:
— Сред жертвения огън на царя Джанмеджая родът ви змийски нека да си намери края!
Проклятието нейно дочу самият Брама и с другите безсмъртни решиха, че голяма
опасност представляват за хора и за други невинни твари тия множащи се влечуги.
И одобриха всички на майката словата, изречени от нея по воля на съдбата.
Понеже вече беше отровното гъмжило човеците и всички животни застрашило,
на мъдрия Кашапа бог Брама подари способности да може отрова да цери.
Когато се разсъмна и светъл ден настана, запътиха се двете сестри към океана
да видят там отблизо какъв е Учешрава на цвят, та да отсъдят коя била е права.
И ето — необятен бучеше океанът,
от хълмите на вечно вълнение обхванат,
повдиган изотдолу от риби-исполини и китове, които сред бездните му сини
преследваха да глътнат каквото им попадне, поглъщани самите от други по-грамадни.
Препълнен с крокодили и всякакви животни, едно от друго дето по-зли са и страхотни,
ревеше океанът, за хора недостъпен, че бисер и брилянти таи под своя тътен.
Владетел на реките, вместилище на змии, обител на Варуна, в недрата му се крие
подземен огън, който ту спада, ту подема и избликва над вълните, подобно дъх на демон.
Бучеше океанът, връстник на вековете, за смъртните ужасен, красив за боговете.
Свещен, понеже даде свещената амрита — безсмъртие да вкусва тоз, който я опита.
Ревеше океанът с рева на всички скрити животни вътре в него, страшейки ги самите,
че могат след минута да срещнат свойта смърт сред бездните на тоя безкраен водовърт.
От вятъра полюшван, танцуваше, с игриви движения повдигнал вълните белогриви
нагоре, сякаш вдига ръцете си — едната и другата след нея, по такта на свирнята.
Бушуваше и спеше великата грамада, според това — луната нараства или спада.
Водите му са мътни — глиган сред тях се мята, а всъщност богът Вишну и търси там земята.
Велик като небето, бучеше океанът — стремяха се в прегръдка взаимна да се хванат.
И Кадру и Вината над водната стихия политнаха. Наскоро се спуснаха в ония
места сред океана, където Учешрава, роден от морска пяна, сред пяна обитава.
Жребецът появи се, от вълнов гребен носен, от горе бял до долу, и нийде черен косъм.
В опашката му само тъмнееха хиляда напълно черни нишки, за обща изненада.
Родените от Кадру хиляда сина змии послушали я бяха, та туй дано измие
греха им и да падне присъдата й строга. Нещастната Вината, изгубила облога,
робува на сестра си пет века чак, додето излитна най-подире Гаруда от яйцето.                                                                                                                                                                                                    ПЕСЕН ТРЕТА
Как боговете получиха напитката на безсмъртието — амрита.                                                                                                            Сута каза:
Роди се Учешрава, когато бе разбита водата, за да бликне напитката амрита —
безсмъртие дарила на всяко божество. Узнайте как добиха амрита и с какво.
Виши се планината на име Меру, дето златистото си чело опряла е в небето —
от изгрев да посрещне лъчите полегати
на слънцето и долу при нас да ги препрати.
Тоз, който стъпи горе, безсмъртните ще срещне, гандхарви ще намери, но не и хора грешни.
Реки я мият бистри, дървесен цвят я кичи и въздухът над нея ечи от песни птичи.
Събрани боговете от цялото небе седяха на върха й, а той обсипан бе
от камъни безценни. Мълвяха, че амрита е нужно да добият. Но как? Това се пита.
Замислени стояха. Бог Вишну — Нараяна, разкри им, че ще трябва да бият океана.
Ще удрят боговете и демоните яко водите океански и както върху мляко,
разбивано с бутало, явява се сметана, отгоре ще изплава напитката мечтана.
Край нея ще получим и пяна лековита. Разбийте океана, ще имате амрита!
— Да бием океана, но де такваз бухалка, която по размери не ще изглежда жалка?
— Това е планината, наречена Мандара. Ще трябва да се вдигне и там да се закара.
Грамадна и висока, красят я върховете, самите украсени от облачни букети.
Но колкото високо стърчи масивът горен, и толкова дълбоко в земята вбива корен.
Безсилни боговете, разбирайки, че няма да могат да я вдигнат, отидоха при Брама
и Вишну да им кажат, че всичко е излишно и трябва помощ висша. Тогава Брама с Вишну
поръчаха на Шеша — крепител на земята, велик отшелник змийски, чиято сила свята
позната е, да вдигне планинските грамади. И Шеша за минута от корена извади
великата Мандара с дърветата, с тревата и с дивите животни. Доволни, божествата
я вдигнаха на рамо и тръгнаха да бият със нея океана — амрита да добият.
Великият владетел на водните простори не се разсърди, даже любезно отговори,
че тая силна болка готов е да изпита, но дял и той да вземе от тяхната амрита.
И цар я-костенурка, връз който закрепена държи се да не рухне огромната вселена,
повикаха да бъде със якото си тяло опора, та Мандара да стане на бутало.
Цар Костенур доплува. На плочите му здрави бог Индра планината изправена постави.
Васуки — царя змийски, послужи за въже: увиха планината безсмъртните мъже.
Опашката на змея държаха божествата,
а демоните — те пък отпред, откъм главата.
И почнаха да теглят: едните, после тия. Въртеше се Мандара и правеше пихтия
от водните талази. Из ноздрите на змея изригваше пушилка, кълбеше се и в нея
светкавици трещяха, та падаше порой връз демоните морни, припадащи от зной.
А пък от планината се късаха цветя — на рой връз боговете изсипваше ги тя.
Трещеше надалече такъв гръмовен екот, какъвто от небето не чувал е човекът.
Под тоя бич гигантски, над бездната зашибал, намериха милиони животни свойта гибел —
от сферата надводна, от сферата подводна и дето обитават самата преизподня.
А горе в планината удари камък в камък, дърво в дърво удари и лумна синкав пламък,
и слонове и птици започна Да обгаря, и лъвове, и всички, живеещи в Мандара.
Видя пожара Индра и с буен дъжд обля го. Животните избави и стори друго благо:
когато се изсипа, дъждът извлече сока на билки и дървета. И рукна по посока
на океана, дето при лудото въртене
се смеси и разбърка с водите му солени,
превърнали се вече отгоре на каймак. Обаче от амрита ни помен, нито знак.
Тогава боговете отидоха при Брама:
— До смърт се уморихме, амрита още няма.
И рече Брама: — Вишну, придай им още сили, защото прекратяват, преди да са добили
безсмъртната напитка. И рече Вишну: — Бива! И всеки бог усети, че сили пак добива.
Заудряха отново по млечните води. Тогаз от океана Луната се роди.
Сияеше с отблясък спокоен и приятен ликът й ясен, както лицето на приятел.
Разбивана неспирно, водата млечносиня
роди Лакшми — по хубост най-първата богиня.
След нея от каймака и пяната изплава жребецът на жребците, на име Учешрава.
Просветна дълбината, от ярък лъч пробита, и камъкът Костуба, направен от амрита,
сияен и безценен, изплава и застана
да виси на гърдите на Вишну-Нараяна.
Накрая в лик човешки от кипналата бездна и богът Данвантари — лечителят — излезна.
Държеше бяла делва, напълнена с амрита, безсмъртната напитка, след дълъг труд добита.
Към делвата тогава затича се безброя
на демоните с алчна гълчава: — Тя е моя!
Всевиждащият Вишну завчас ги укроти: в жена превъплъти се с пленителни черти
и демоните алчни смириха се веднага
и върнаха й кротко съда с безценна влага.                                                                                                                                                                  ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА
Битката на боговете и демоните заради напитката на безсмъртието.

Сута каза:
С движения изящни девойката красива започна равномерно амрита да разлива
на всеки бог, но капка от нея не отля на демоните. Страшно от туй ги заболя.
И грабнаха доспехи, надали зов за битка. Уплашен, Вишну вдигна безценната напитка
и хукна да я скрие. Край него се стълпиха смутени боговете и бързо я изпиха.
Когато боговете стъписаха се плахо,
един коварен демон — наричаха го Раху —
прие лика на господ и в групата нахълта, Но Слънцето с Луната видяха го, че гълта
амрита и додето живителната течност
бе в гърлото му още, лишиха го от вечност.
Бог Вишну с диска огнен отряза му главата и тя като се свлече, разтърси трите свята.
Превърна се в планета и в орбити враждебни край Слънцето с Луната върти се и ги дебне —
до днеска по небето така се преобръща, че двете поотделно и заедно поглъща.
След туй край океана се сбиха двата стана: велико и ужасно побоище настана.
Посипаха се пики, трещяха боздугани. Могъщи, боговете напираха, ругани
от демонската паплач. Отхвръкваха далеч главите, покосени от диск или от меч,
и шлемовете златни, все още върху тях, топяха се от зноя на боя долу в прах.
Вишаха се грамади от демони убити — така се червенеят по залез планините.
Додето във телата желязото се впива, разрязваше небето гълчавата им дива:
— Коли, нападай, бягай! В гърба мушни го скришно! И всичко туй, додето яви се богът Вишну.
Помисли, че е време да грабне вече диска. И щом помисли само, неказал, че го иска,
въртейки се, свистейки, на пръста му застана блестящ и остър, дискът на име Сударшана,
излят от огън сякаш, когото вража сила във бой не е възпряла или пък отразила.
Оръжието хванал, бог Вишну заработи със яките си мишци, подобни на хоботи.
Запращаше неспирно към вражеската рат страшилището, дето събаря даже град,
и то, пламтейки, с огън олизваше тълпите от демони. Над тия, които са убити,
Поспирваше За Малко, препило кръв мъртвешка, и почваше отново зловеща въртележка.
Но демоните живи не знаеха уплаха. Жадуващи победа, в небето се добраха.
Оттам връз боговете замятаха скали, трещейки като облак, когато град вали.
И зъбери гигантски с дървета върху тях се свличаха, вселили у боговете страх.
От падащите мъртви, от падащите живи тресеше се земята с гори, с полета, с ниви.
Тогава богът Вишну прибегна към стрелите, чиито остриета със злато са покрити.
Изстреля ги. Засенчи небесните предели, дробейки канарите, преди да са успели
земята да достигнат. И диска Сударшана запрати Вишну горе. Тогава в океана
се скри и под земята войската нечестива. Разбита, там и днеска все още се укрива.
Божественото войнство след битката откара на старото й място грамадата Мандара.
И връчиха на Вишну напитката амрита — в чертога му да бъде от демоните скрита..                                                                                                                                                                                       ПЕСЕН ПЕТА
Възхвала на Гаруда от боговете.

Сута каза:
Орлицата Гаруда, яйцето си разбила без майчина намеса, политна огнекрила
нагоре към небето. И тамошните твари уплашени, че тоя пожар ще ги обжари,
изтичаха при Агни. Замолиха се: — Боже на огъня, смали се, че пламъкът ти може
на пепел да ни стори. Растящото ти тяло крила от жар и жупел над нас е разпростряло.
— Грешите — рече Агни. — От страх и от възбуда не виждате, че туй е могъщият Гаруда,
когото за спасител Вината е родила,
на змиите противник и мой другар по сила.
Безсмъртните тогава отдадоха прослава на птицата, каквато по право заслужава:
— О птицо, бог-владетел на птиците крилати, на слънцето си равна. Съдбата те изпрати
защита да ни бъдеш. Духът ти не познава печал и устоява на хула и прослава.
О птицо, ти си Индра. И Брама си, и Шива, и всичко, дето иде и дето си отива.
С очи на жрец и господ от висината своя движението гледаш, а също и покоя.
Гаруда, ти си трайност, Гаруда, ти си вечност, Гаруда, ти си още самата бързотечност.
В нечакана минута гневът ти разрушава света и го захвърля сред бездна от жарава.
Гаруда, о причинност, о следствие — Гаруда, о полет и верига, о волност и принуда.
Не е успял и няма светът да те надвие. О птицо, за защита на теб се молим ние.
Изслушвайки ги, тая орлица огнекрила от тяхната възхвала получи още сила.                                                                                                                                                                                                                    ПЕСЕН ШЕСТА
Гаруда решава да открадне амритата.

Сута каза:
Гаруда се понесе над водната пустиня — към майка си Вината, която бе робиня
на Кадру. И видя я, че тя в поклони пада, очаквайки сестра й какво ще заповяда.
И Кадру рече тъй, че Гаруда да я слуша:
— О мила, в океана, на чуден кът от суша
живеят много змии. Нали съм майка тяхна, на гости занеси ме. — И тя сестра си яхна.
Понесе я Вината с усилия големи. Поръча на Гаруда той змиите да вземе.
Издигна се Гаруда и слънцето зажари върху гърба му тия студенокръвни твари.
Изпаднаха от зноя в безчувствие. Тогава
от страх въздаде Кадру на Индра бог прослава:
— О бог на боговете, съпруг хилядоок
на прелестната Шачи, стани сега поток —
живителната влага на струите ти хладни по спечената кожа на змиите да падне.
Ти можеш да приемеш какъвто искаш облик, но мъдрите ти викат „възвишеният облак“.
О Индра, ти си влага, гасяща всяка жажда. О Индра, ти си огън, но огънят се ражда
от мълнии дъждовни. И океан си ти. И слънце си, което негаснещо блести.
Ти жертвите приемаш, които ти въздава светът за свойто благо. О, Индра, ти си слава.
Затуй в самите веди за теб похвални песни и химни са редени, властителю небесни.
Изслуша Индра тая прочувствена възхвала и с облаци потули небето като хала.
Един заблъска други, а трети пък захлипа. Порой върху земята огромен се изсипа.
Дори и в небесата такъв потоп настана, че те се разиграха подобно океана.
И змиите, щастливи от тая милост божа, поглъщаха отново живот с уста и кожа.
Пристигна с тях Гаруда на остров чуден, дивен, звънящ от птичи песни, от цветен дъжд обливан,
осеян от басейни, редувани с ливади. Сандалови дървета над лотосови вади
целуваха небето. Градина райска. В нея влечугите играха, додето им додея.
И рекоха: — Гаруда, я другаде носи ни. Ти виждаш надалече от небесата сини —
навярно има нейде дори по-хубав кът, където само бистри потоци да текат.
Замисли се Гаруда и майка си тогава помоли: — Обясни ми, какво ме задължава
прищевките да слушам и всякакви услуги да върша, щом поискат проклетите влечуги?
— Сестра ми ме направи робиня чрез измама — отвърна му Вината. Потъна в скръб голяма
Гаруда и отиде при змиите. Замоли:
— О, вий, дългоезични, кажете ми, какво ли
от мене бихте взели, та мама да успея от робство да избавя, и себе си край нея?
Не чакаха Гаруда повторно да ги пита, отвърнаха му: — Дай ни напитката амрита!
Гаруда се сбогува със майка си Вината. Макар и убедена Вината в здравината
на неговите мишци, изрече нежно тази благословия: — Нека бог Вятър да опази
крилете ти, о сине. Бог Огън пък — главата. А Месецът — гърба ти. А Слънцето — снагата.
А аз пък ще те чакам с надежда, сине мил, успешно да изпълниш, каквото си решил.
Изслуша я Гаруда синовно, след което по-бързо и от мисъл политна към небето.                                                                                                   





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6678430
Постинги: 4190
Коментари: 1127
Гласове: 1559
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31