Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2013 19:56 - СКАЗАНИЕ ЗА АСТИКА 20-25 песен
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 589 Коментари: 0 Гласове:
1



   ПЕСЕН ДВАЙСЕТА
Джараткару се оженва и скоро изоставя жена си.

Сута каза:
Хареса Джараткару девойката на змея,
че беше дивнобедра. Хареса, но не взе я —
от свойта рядка бедност пред нея се засрами. Досети се Васуки и каза му: — Сестра ми
се казва като тебе, монахо, и от мене за зестра тя ще има, когато се ожени,
покои най-обширни с трапеза най-богата — съпругът й не ще си помръдне и ръката.
Спокоен Джараткару се съгласи и с нея отиде да живее в палатите на змея.
Под звуците на химни я хвана за ръка — съпруга по закона тя стана му така.
Под скъпо покривало очакваше ги ложе — до себе си съпругът съпругата положи.
И каза й: — Веднага от тебе ще си ходя, извършиш ли каквото не ми е по угода.
Помни го, ако искаш да бъда твой съпруг. Сгрешиш ли, безвъзвратно отивам си оттук.
Невестата потули в душата й какво е и рече: — Ще изпълня желанието твое.
И вечно да не сбърка уплашена, горкана, започна да му служи като на бяла врана.
Усетила, че иде за нея благо време, когато у жените пониква плод от семе,
изкъпа се тъй, както по ведите се иска, отиде при мъжа си и стана с него близка.
Зародиш като огън у нея запламтя — пламтеше на светеца у нея светостта.
Зародишът растеше подобно на луната, когато не е щърба, а пълна и налята.
Великият отшелник на нейните колени заспа веднаж, притворил зеници уморени.
И чак до залез слънце държеше го сънят в обятията свои. Угасваше денят.
Жената се уплаши, че миг по миг отлитва часът и ще изпусне вечерната молитва.
Аскети като него в обрядите са твърди.
Но може пък разбуден и зле да се разсърди.
Кое е по-престъпно, започна да се чуди: закона да не спази? Гнева му да разбуди?
Накрая тя разсъди, че първото от тях — закона да потъпче — е по-престъпен грях.
И рече сладкодумно на своя мъж, излегнат подобно бога Агни: — Стани, че вече тегнат
на слънцето лъчите към сумрачния запад и в трепета на сетни сияния се стапят,
Възлей вода светена, срещни с молитва мрака. Минута много страшна и сладостна те чака.
Светецът Джараткару събуди се и с гневна гримаса към жена си извърна се и ревна:
— Змеице, тия думи за мене са обида.
Тъй както съм пристигнал, така и ще си ида.
От мене по е слабо небесното светило — преди да се събудя, едва ли би се скрило,
а щеше да ме чака. Това е моя вяра, която ти отхвърли. Повеля има стара:
тоз, който е обиден, с обидчика не може повече да живее, а камо ли на ложе.
Уплашена задума жената Джараткару:
— Не исках да ти сторя обида, господарю,
а вдигнах те да кажеш молитвата си. — Да, но жена си да напусне решил бе той отрано
и рече: — Казах вече. При мене отказ няма. Така и отначало решихме с тебе двама.
Живях щастливо тука. Отивам си сега. Кажи го на Васуки и трябва без тъга
от къщи да изпратиш пустинник като мене. Съпругата му скръсти ръцете си сломени,
молитвено погледна светеца във лицето, събрала малко смелост и много страх в сърцето:
— Пазителю на всички закони и обряди, недей напуска тази, която ти отдаде
душата си, снагата, била е с тебе мила и никога и в нищо не се е провинила.
При брат си как ще ида, кажи ми, о блажени, когато, за да имам наследник, ме ожени
и всички змии чакат спасение от него. Надяват се на мойто потомство, ала де го?
Не трябва, о съпруже, напразен да е бракът, от който избавител роднините ми чакат.
Мъдрец ли си, когато си тръгнал да си ходиш, оставил в мене само неясния зародиш?
Тогава Джараткару, светец, богат на слава, отвърна й достойно и както подобава
в минута като тая: — Оставям те щастлива. Синът ти, който в твойта утроба се развива,
ще бъде като огън всесилен и целебен,
на всички по земята ще бъде той потребен,
че най-добре ще знае да вниква и постига премъдростите, скрити в божествената книга.
Издумал тъй, монахът отправи се отново в горите — да започне скиталчество сурово.                                                                             ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
Раждането на Астика.

Сута каза:
Замина си монахът и тутакси жена му при брата си отиде. Изпаднала в голямо
униние, разправи за случката докрая. Васуки и от нея повече се отчая:
— О сестро, нали знаеш повелята на Брама. От тебе син се чака. Спасител други няма
за змийското ни племе. Не те ли оплоди мъжът ти, да избави рода ни от беди?
Да пита брат сестра си така не подобава, но делото е важно за цялата държава.
Съпруга ти го зная, че твар е саможива, и няма да го гоня, че знае да излива
в проклятие гнева си и току-виж, пострада родът ни по-ужасно, отколкото на клада.
Кажи ми всичко, сестро, та тръна изтръгни, в сърцето ми дълбоко забит от много дни.
Тогава Джараткару — от всички най-добрата змеица — тъй задума, за щастие на брата:
— Попитах го, о братко, ще имам ли дете. Посочвайки ми скута, издума: „То расте!“
Какъвто и да бъде, не съм го чула даже шегувайки се, дума лъжлива да ми каже,
та камо ли когато в беда ме изоставя, ще вземе да ме лъже богатият на слава?
Той каза ми: „Не бой се, а знай, че тоя наш потомък ще сияе, от слънце по-блестящ.“
Така че да излитнат тъгите, брате мили, които в твойто царско сърце са се вгнездили.
— Да бъде тъй! — извика зарадваната змия, сестра си запрегръща и с дарове дари я.
И с още по-големи блаженства от преди я огради, та силен потомък да роди.
И почна да нараства сияйното й бреме по-бързо от луната през новолунно време.
. Когато появи се блаженият отрок на свят, мълвяха всички, че туй е син на бог.
Отдъхнаха спокойно дедите на баща му, увиснали над ада на тънко стръкче само.
Отдъхнаха спокойно и майчини роднини, че жертвената клада сега ще ги отмине.
И раснеше момчето в палата на Васуки, над ведите вглъбено и техните поуки.
Макар и още малък, блестеше с добродетел, по чувства беше сдържан, умът му беше светъл.
И стана той известен под името Астика, защото тъй баща му на времето извика
към бременната майка, суров и тържествуващ. И викаха му всички Астика (Съществуващ).
Растеше много силен и хубав като Шива, да радва всички змии и майка си щастлива.                                                                                              ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ВТОРА
Великото изгаряне на змиите.

Сута каза:
Когато Джанмеджая, потомък на Бхарата, намисли да изтреби влечугите в отплата
задето умъртвиха баща му Парикшит, съветниците свика и с поглед страховит
към жреца охранител и жреца изпълнител така задума тоя премъдър повелител:
— Злосторникът Такшака на оня свят изпрати баща ми без причина. На помощ ми елате,
кажете как да хвърля Такшака върху клада с роднините му вкупом, защото им се пада.
Горен от змийски огън, баща ми си замина. Сред огън нека бъде и тяхната кончина.
Жреците казаха:
О царю Джанмеджая, за лек на твойта рана предвиждат боговете и пише го в Пурана,
че предстои велико изгаряне на змии. Отлично правилата познаваме му ние.
И всеки тълкувател на текстовете смята, че ти единствен можеш, о царю на земята,
стопанин да му бъдеш за чест на боговете. Да лумне жертвен огън! Влечуги, треперете!
Сута каза:
При тия техни думи съгледа вече царят бушуващи езици Такшака да обгарят
и рече: — Ще го сторя, щом бог ми го възлага, а вие пригответе предметите веднага.
Жреците познавачи избраха равнина, приветна за окото, богата на храна,
с неща великолепни нагиздиха олтаря
и после посветиха във тайнствата му царя.
Брамини многобройни край жертвената клада насядаха удобно и тъкмо за обряда
предвиденото време задаваше се вече, поличба появи се, че нещо ще попречи.
Зидарят на олтара — мъдрец, прочел Пурана, им каза: — Тая местност не е добре избрана,
а също тъй е лоша насрочената дата — брамин ще ни прекъсне обряда по средата.
Дочу го Джанмеджая и строго заповяда човек да не пропущат до жертвената клада.
И лумнаха езици сред съсък и пращене насред олтара, както във книгите свещени
предвижда се. Жреците, кръвясали от димни кълба и в дрехи черни, редяха своите химни,
възливайки топени масла върху жарава, влечугите зовейки от змийската държава
във гърлото на Агни да скочат до една. И всички, позовани натам по имена,
започнаха да падат над огъня, увити една о друга, сплели опашките с главите.
Кафяви, бели, сини, безумни от уплаха, сред пламъци свистящи самите те свистяха.
До змията, която и слона надвишава,
се сгърчва друга — дребна като ухо на крава.
Прилични на тояги с накрайници железни, една преварва друга сред огъня да влезне,
макар и ужасена. И трупат се милиони връз пламъка, към който проклятие ги гони.
Наливаха жреците масла в огньове бесни и ужас във душите на змиите чрез песни.
Потече по земята река от змийско сало и въздухът сгъсти се от дъх на изгоряло.
Крещяха тия, дето се свличаха в жарава, крещяха тия, дето редът им наближава.
Такшака щом научи, че вече Джанмеджая подготвил е обряда, напълно се отчая
и в царството на Индра избяга — да не могат огньове да го стигнат. Изслуша всичко богът
и рече му доволен: — За теб опасност няма, че аз омилостивих отдавна бога Брама —
сърцето ти не бива от туй да се тревожи. И заживя Такшака в селенията божи.
А кладата пламтеше, не знаеше насита. Уплаши се Васуки, че неговата свита
все повече редее, олизвана с езика
на кладата. Тогава сестра си той повика
и каза й: — Сестрице, край нас е запламтяло небето и полето, гори и мойто тяло.
Замаян съм, обърквам световните посоки, една посока имам — в огньовете високи.
И нямам власт над други, над себе си — съвсем. Умирам, но и всички влечуги ще умрем
наскоро и ще свърши завинаги родът ни, че иска Джанмеджая чрез огън да го глътне.
О сестро, милиони на кладата умряха. Дойде часът, за който те дадох на монаха.
Астика да прекъсне свещените обряди, че него го почитат и старци белобради.
Кажи му да направи тоз огън да угасне, та мене да избави и моите подвластни.                                                                                                                 ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ТРЕТА
Астика се отправя към мястото на жертвоприношението.

Сута каза:
Замолена от брат си, змеицата повика
сина си и му каза: — Изслушай ме, Астика.
На времето Васуки в гората ме изпрати не току-тъй да стана съпруга на баща ти,
а даде ме нарочно. Сега часът настава
да сториш подвиг, нужен на змийската държава.
Астика каза:
Добре, ще ви помогна. Но ти кажи все пак каква била е точно целта на твоя брак.
Сута каза:
Желаейки доброто на своите роднини, задума Джараткару: — Известно ти е, сине,
че змиите от майка били са прокълнати чрез огън Джанмеджая при Яма да ги прати.
С проклятието нейно се съгласил и Брама. Васуки все си мислел за идещата драма.
Когато боговете добивали амрита
и брат ми им помагал, помолил за защита.
Доволни боговете, че вече са добили безсмъртната напитка, над него се смилили.
Завели го при Брама, извели го отпред и рекли: — Праотецо, скърби Васуки клет
за своя род и моли за милост и пощада.
И Брама казал: — Няма изцяло да пострада
родът ви. Джараткару — монахът и жената, еднакви по заслуги, еднакви в имената,
ще имат син — спасител на вас, о прокълнати. И станах аз тогава съпруга на баща ти.
Сега настъпи време за твоя подвиг, сине. Към кладата побързай, спасителю, спаси ни.
Към вуйчо си тогава обърна се Астика.
В замрелия властител животът пак заблика.
— Не се страхувай, царю на змийската държава. От майчината клетва сега ще те избавя.
Не съм до днеска лъгал дори и на шега и няма да излъжа, о царю, и сега.
При огъня ще ида и царя Джанмеджая с прославящи и благи слова ще полаская.
Това ще му хареса и той ще заповяда, макар и незавършен, да прекратят обряда.
Васуки каза: — Смътно дочувам твоите думи. Умирам. Сипе Брама възмездие върху ми.
— Недей се плаши — рече Астика. — Тоя жупел и пламък, който Брама връз змиите е струпал,
ада
след малко ще угасне. Страха ви ще разсея от кладата, а също и пепелта от нея.
Жаравата цвъртяща и пламъците върли от царевото тяло Астика ги прехвърли
във свойто и забърза към жертвената клада, загрижен да не стигнат до края на обряда.                                                                        
Съгледа там олтара сияен и жреците, които като огън сияеха самите.
И тъй като вратарят в олтара го не пусна, започна да възхвалва обряда с реч изкусна.
Въведен бе Астика, макар и непоканен, възхвалвайки жреците и техния стопанин.                                                                                                                                                                                                                     ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Астика възхвалява жертвоприношението. Джанмеджая му обещава дар.

Астика каза:
О царю Джанмеджая, потомък на Бхарата, носител на корона, ти сам си най-добрата
корона на рода си, издигнал най-голяма и най-свещена клада, каквато само Брама,
Луната и Варуна са правили в Праяга! О богове, съдбата към нас да бъде блага.
Известно е, че Индра издигнал е сто клади, на тях е равна тая, която ти подкладе,
но сто по сто да сложим към тях, о Джанмеджая, тогава чак ще могат да мерят ръст по тая.
Жреците твои служат, тъй както се полага. О богове, да бъде към нас съдбата блага.
Наука няма, дето на тях е непозната,
о царю Джанмеджая, потомък на Бхарата.
На твоите брамини учител им е Вяс, а по-добър не зная и в трите свята аз.
Бог Агни, който вечно изпитва глад и жажда за жертви, твоите жертви най-лакомо изяжда.
Народът ти, о царю, на тебе се обляга. О богове, да бъде към нас съдбата блага.
Ни в тоя свят, ни в оня на тебе равен няма, или си Юдищира, или самият Яма,
или самият Индра с тризъбеца в ръка — народите, о царю, почитат те така.
Надмогнал гняв и страсти, с делата си велики достигна ти певеца на подвига — Валмики.
Душата ти, о царю, не знае язва скришна — по свойта добродетел ти равен си на Кришна.
От воините Рама за твой другар приляга. О богове, да бъде към нас съдбата блага.
Сута каза:
Затрогват, Джанмеджая усети, че допада хвалбата на жреците и на самата клада.
И каза: — О брамини, това момче е младо, а по-добре говори дори от мъдър дядо.
Награда заслужава за качества такива. Съвет ми дайте — бива това или не бива?
Отвърнаха жреците: — Дори дете, браминът достоен е за почит. А щом е ненадминат
в науките и мъдър, макар и млад, тогава то двоен дар и почит от царя заслужава.
И тъкмо Джанмеджая да каже на Астика: „Избирай дар“, тогава ядосан се развика
браминът-заклинател: — С дара да се почака, че в огъня ни още не е дошъл Такшака!
Джанмеджая каза:
Такшака примамете, вложете всички сили, че тая клада всъщност затуй сме извисили.
Жреците казаха:
Във книгите свещени и в пламъците ние четеме, че Такшака при Индра бог се крие.
Великият властител му дал закрила в рая и казал: „Тука няма да може Джанмеджая
със огън да те стигне.“
Сута каза:
Смутен накара царят жреците своите химни високо да повтарят.
И жрецът заклинател завика в изнемога, така че да примами и змията, и бога.
И ето — в колесница, от облаци увита, яви се богът Индра и цялата му свита
от нимфи и гандхарви. Под връхната му дреха Такшака се таеше и диреше утеха.
От страх не се показа. Желаещ гибелта му, извика Джанмеджая с вълнение голямо:
— Щом крие се при Индра омразната ми змия, то в огъня хвърлете и Индра бог самия!
Жреците казаха:
Владетелю, Такшака от страх пред тебе стене, дочуваме наблизо могъщото свистене
на неговото тяло. Защитникът му вече напусна го. Такшака от скута му се свлече
и носи се, помамен от святите ни песни, изпускайки от злоба и страх въздишки бесни.
След малко ще надвисне над жертвената клада. Обряда ще завърши, така че дай награда
на този, от когото изслушахме похвали. Владетел за достоен брамин пари не жали.
Джанмеджая каза:
Избирай дар в отплата за мъдрата прослава. Бих дал дори каквото не бива да се дава,
на тебе, момко млади, по детски миловиден. Не ще ми се досвиди, защото си ми свиден.
Сута каза:
А в тоя миг Такшака, на пръстени грамадни нагърчен, бе надвиснал над кладата да падне.
Астика рече: — Царю, избирам дар: обрядът да спре и други змии в жарта да не попадат.
Погледна Джанмеджая момчето и начена с душа опечалена, до дъно огорчена:
— Преклонно ти се моля, момче, недей го прави. Поискай диаманти, сребро поискай, крави,
владения обширни на теб да са подвластни, но жертвения огън не искай да угасне.
Астика рече:
— Царю, ни злато, ни сребро желая, а да сторя на майка си добро,
от гибел да избавя и своите роднини, така че тая клада ще трябва да изстине.
Замоли Джанмеджая отново и отново Астика да отстъпи, но той от свойто слово
докрай не се отказа, потомъко на Бригу. Брамините тогава извикаха: — Дари го!
Че който обещал е на някой жрец на Брама подарък, той го дава — назад пътека няма.                                                                                                                                                                                                                            ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЕТА
Астика прекратява жертвоприношението.

Сута каза:
Додето Джанмеджая даруваше Астика, влечуги неброими се гърчеха в езика
на кладата, подобни на пламъци самите, различни по снагите и броя на главите.
Едни — десетоглави, а други — седмоглави, а трети петоглави. Дебели, тънколяви
и равни по размери на цял планински хребет, пристигаха покорно в жарта да се изтребят.
Единствено Такшака над огнената клада застинал неподвижно, висеше, без да пада.
Шонак каза:
Защо така се случи — жреци от род изтъкнат Такшака да не могат в жаравата да смъкнат?
Сута каза:
Защото, щом увисна сред дим и сред искри, Астика му извика, и то трикратно: „Спри!“
След тоя вик Такшака застина, както прави пастирът, озовал се сред стадото от крави.
Тогава Джанмеджая по мъдрите съвети на своите брамини извика: — Прекратете
обряда. Нека бъде Астика както иска, наситихме се доста и тъй от гибел змийска.
И нека да се сбъднат словата на зидаря. Угасва мойта клада и моят гняв догаря.
При тия царски думи, под сетния отблясък на кладата, от всички страни отекна плясък
на длани в знак на радост. Самият Джанмеджая, тоз тигър сред царете, доволен бе от края
на делото и всички брамини надари богато, пребогато. В това число дори
зидарят, който още в началото предрече,
че млад брамин ще дойде на царя да попречи.
Изпрати Джанмеджая момчето по закон
и рече: — Ще принасям наскоро в жертва кон.
Ела и жрец бъди ми. Сега носи си здраве. Астика съгласи се, към къщи се отправи.
И близките си свари от щастие обзети. Разказа им за всичко, смири им се в нозете.
И всички оцелели от жертвената клада завикаха: — Мъдрецо, избирай си награда,
защото твоят подвиг отплата заслужава, каквато пожелаеш от змийската държава.
Астика каза:
Премъдрите брамини, а с тях и всички други, които ще разказват за моите заслуги,
това да ги предпазва от вашите жила!
Змиите казаха:
Да бъде туй, което Астика пожела!
             



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6678326
Постинги: 4190
Коментари: 1127
Гласове: 1559
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31