Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2013 19:15 - Свети Георги Победоносец,Индра и Животински жертвопринoшения
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 2681 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.04.2014 19:09


                                                                        image     Празника на "Св. Георги"("Гео" иде от "Гея", плагиат на "Гая-три")е копие на ИндРа.
Кришна разгневил ИндРа, като казал на хората да не принасят кървави жертвопринуешния към ИндРа за плодовитост и дъжд, и ИндРа изпратил пороен дъжд, а Кришна само повдигнал на върха на кутрето си хълма Говердхана и поканил жителите да се подслонят...   Образът на Свети Георги е взаимстван още от епохата на  Овена, затова и Митра е бил изповядван от римляните в началото Овенската ера.
Аналогът на Победоносеца е с Непобедимия, както са наричали бог Митра.Като Митра е ОТРАЖЕНИЕ-КОПИЕ НА ВЕДИЧЕСКИТЕ ДЕВИ.                                   image                                                                                                                                                                    Митра убива Бика - символ на отмирането на една епоха - тази на Златния Телец (Апис)                                                                                                                                    Жертвопринoшенията във ВЕДА се появяват във Втората епоха - Третйа-йуга(по принцип, Втората йуга е Два-пара йуга, Кришна ги обръща за настоящата Маха-йуга). Ако не четем ПЪЛНИТЕ ВЕДИ- включващи "Брахма-самхита", Упанишадите и Пураните, а само 4-те ВЕДИ(Риг, Йаджур, Сама и Атхарва) ние никога няма да разберем Върховенството на Господ-Бог Кришна чрез гуна-аватарите Му: Вишну-Брахма-Шива.
В първите 2(Риг и Йаджур) от 4-те ВЕДИ Индра е описан, като "Върховно божество". Индра е "царят на райските планети"(виж ВЕДАическа космогония). Индра има еквиваленти в други от АРйанските митологии, като "Зевс/Юпитер", "Тор", Перун, както и в Средно-азиатското "Тенгри" на Тураните.
image
Индра изисква жервтопринoшения за плодородие, включващо както зърнено-плодови, така и животински жертвопринушения(копиране за библейката случка "Каин-Авел", на която, по-късно ще се върнем за да разберем профанизацията и изопачението на смисълът на жертвопринушенията). В резултат Индра праща дъжд за посевите, които нахранват и добитъкът.

image

Когато Кришна идва да изпълни своята РАСА-ЛИЛА на Средната Земя- Бху, Той е разгневил дори и Индра, който е бил в невежество, и игнорантен, че Трансцедентланият свят на Кришна е отвъд материланият му рай-"Сварга", и когато Кришна предложил на жителите на своето селце да не извършват повече жертвопринушения за плодородие от Йаджур ВЕДА към Индра, то Индра се разгневил думите: "Кое е това селянче Кришна!!?!!", изпращайки поройни дъждове в селцето Вриндавана, но Кришна вдигнал на кутрето си хълмът Говердхана и поканил жителите на Вриндавана да се подслонят.                                                               Свети Георги е бил войн на Християнството. Змеят (репталоидното божество) е бил паганистичен идол и наставник на земята. Настъпила е модата на християнството (любопитно е да се разгледа по чия идея), а иконата е символ на победоносецът християнин, носителят на новата вяра (религия). преди години Защо има толкова черни облаци на небосклона изобразен по иконите. Всеки може да прочете легендата за това как змеят бил причина за сушата и се налагало да жертват девици, появил се георги-убил змея и ручеите тръгнали,че завалял и дъжд...                                                                ВЕДАическите жертвопринoшения са за материални изгоди- изкачване до райските планети на Индра. Те имат КАРМИЧЕН ХАРАКТЕР. Кришна показва, че Е ОТВЪД КАРМИЧНИТЕ РЕАКЦИИ, тъй като е ЦАР НА ТРАНСЦЕДЕНТАЛНИЯТ СВЯТ, отвъд материята.                          Животинските жертвопринoшения са най-низшите жертвопринушения във ВЕДА, който са били извършвани не от брахмани, а от - кшатрии(царе) или от брахмани, които са слезли на нивото на кшатрии. Обикновено са се жертвали коне, тъй като конят е символ на кшатрията.                                   "Върховната цел, която бе постижима в Сатйя-йуга(Критйа) е години на продължителна медитация, в Третйа-йуга(разбирай-Двапара, тъй като Кришна я обръща с Третйа за настоящата маха-йуга)- като извършва обширни ягяс(жертоприношения); в Двапара-йуга чрез пищно и съвестно Божествено поклонение(храмово служене); в Кали-йуга същите резултати са лесно постижими чрез възпяване на светите имена(маха-мантра-джапа-медитация) на Кешава (Кришна). "
(Вишну Пурана).                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            В "Златният век"(епохата Сатйа-йуга)грехът е бил почти нулев(липса на грях) и не е било нужно Бог да идва като аватар в материална форма, реализацията на Божествента Му природа от душите, попаднали в материята, е ставала с помощта на медитация(дхйана и самадхи), тъй като всички са имали класата на БРАХМАНА.
В "Сребърният век"(Двапара йуга, за тази настояща маха-йуга е Третйа-йуга, "обърнат" от Богът Кришна) реализацията на Божествената природа е ставала чрез            жертвопринoшенията, тъй като се е появил НАЛИЧИЕ на грях в душите на слезлите в материята. Жертвопринoшенията са били главно на семена, "ги"(осветено пречистено масло, виж Кришна и Христос), кисело мляко, плодове и кравешка тор. Това са били първоначалните материални жертвопринoшения към Богът. Обикновено се е считал Брахма или по-късно Маха-Дева Шива (в днешна Индия има не повече от 5 храма на Брахма, ккато и неговото возило-"вихана" е лебед(ханса, немски-Gans(гъска), немското име "Ханс") който не се среща в Индия и Южното полукълбо на Земята, предпочитайки кристално чисти и студени води на Северната част на Европа). По-късно част от брахманите са упаднали по-дълбоко в материята , слизайки от САТ-ва гуна в РАДЖас-гуна, формирайки класата на кшатриите(свещените царете). Кшатриите не са били в състояние да си сдържат т.нар. "Астрално тяло"(ум, разум и его-мана, будхи и ахам), както брахманите в състояние на дхйан и самадхи, а са желаели да покорят Майа(материята, илюзията) чрез нейната собствена енергия-ШАКТИ. В резултат - са започнали да принасят в жертва на Богът и животински жертвопринушения: в началото са се принасяли дребни болни и недъгави животни с цел да бъдат "придвижени душите им"(с помощта на ВЕДАически мантри-химни) до САТйа-йуга(назаде във времето), както не са се колели за да изтича кръв а са били принасяни в огънят(така както са били изгаряни семената и плодовете в Сатйа-йуга). Думата "холокоуст"(holo caust) има същият смислъл на ПЪЛНО ИЗГАРЯНЕ(без колене предварително). Холокоустът е трик на "Новите йудеи"("Ашкенази") да "привижат душите" на евреите(дори не - животни) към предна, по-чиста епоха, което обаче в настоящият век -КАЛИ ЙУГА е абсолютно забранено на втора степен(особено с хора) от Богът Кришна. "Холокосут" е приложила върху себе си Сати-съпругата на Шива, която е инкарнация на Майа, с цел да се прероди в епоха по-чиста и остане пак със Шива, като негов конзорт. По-надолу ще проследим събитията в "Битие" и някои глави на Старият завет на Библията за да опишем как точно е станало изопачението на ВЕДАическите брахмани от небрахманите- "а-брахамците". Както споменах, жертвеното животно не се е консумирало, тъй като се е изгаряло напълно в огънят. В последствие- брахманите, които са слезли на нивото на кшатриите, са започнало предварително да колят животното и после да го изпичат в огънят, като са консумирали месото му. Консумацията на месо засилва ВЗРИВНАТА астрална енергия ШАКТИ, която води душата до ниски астрални състояния("Долната Земя на нагите"- виж ВЕДАическата космогония). В края на тази епоха са започнали някои кшатрии да стават търговци и скотовъдци, абдикирайки от царските си тронове и административни постове, като целта им е била да отглеждат главно домашен добитък за колене, вместо да го ловуват в гората. Започва формиране на класата на ваишите.                                                                                                         image                                                                                                                                                В "Медният век"(Третйа-йуга) ВЕДАическите химни вече имат, по-скоро- литературна стойност на "забавление" в матрицата. Появява се САМА-ВЕДА. Методът за връщане при Богът започват да бъдат ритуалите. Брахманите стават платени служители от по-низшите класи. Брахман означава "свещенник"(което е различно от гуру-духовен учител, който учи с личен житейски пример). Доста ВЕДАически племена изоставят класовият си характер на кшатрии, запазвайки раджасната енергия стават млечха, като мигрират в Западна посока(на където залязва Слънцето) и АРйаните се смесват с извънкласовите. Типичен пример са еллините(Пулинда). "АРйан" буквално значи "облагородител на Земята", а преносно -"БЛАГОРОДЕН". Грехът расте. Животните започват да се убиват за сетивно наслаждение(кама), което причинява тежка карма. Брахманската класа извършва ритуали на животински, обаче - КЪРВАВИ жертвопринoшения без да има силата на мантрата, като коли животни за сетивно наслаждение(кама). В РЕЗУЛТАТ ВОЙНИТЕ СЕ УВЕЛИЧВАТ. Нежеланото потомство и епидемиите-също. Това се дължи на фактът, че материалната енергия ШАКТИ не се изпозлва за Божествени цели-Пуруша, а - за демонични. В края на Третйа-йуга брахманите тотално спекулират със Знанието от Богът(Кришна), което е изречено първоначално в умът на Брахма, и вече нямат класов характер. Започват самите брахмани да се смесват с извънкласовите. На базата на автентични ВЕДАически текстове си прибавят собствени трактовки и собствени практически ритуали. Появяват се демонични религии, претендиращи за божественост, като "революция в религиите"(подмяна на ценностите). Появява се Абрахамските религии, в лицето на основоположникът си - йудаизмът, профанизирайки ВЕДА чрез запоВЕДА, с цел запазване племето, получено от смесването си с извънкласовите. Други дхармически брахмани просто използват Ведаическите текстове за изпълняване на ритуали, които нямат смислът на мантрата, а - само на мъртвият логос. В края на този век се появява Богът Кришна ЛИЧНО за да прибере в Трансцеденталният Си свят преданоотдадените Си класови. С напусканто Си на Средната Земя(Бху) маркира началото на Кали-йуга и начало на процесът на потъването на Средната Земя до Долните 6 Земи.(виж ВЕДАическа Космогония).
  image                                                                                                                                 В "Железният век" (Кали-йуга) преобладава класата шудра с "нюанси" на трите висши класи, както и племенните извънкласови, кланящите се на духове в гуната ТАМАс. Тенденцията е дори класата шудра да изчезне и да останат само извънкласовите(чандала). В този век се появява оторизираният аватар на Кришна- Будха, който учи на ахимса(НЕНАСИЛИЕ), отричайки ВЕДАическите жертвопринoшения напълно - с цел да спре коленето на животни, тъй като - практически брахманска класа НЕ СЪЩЕСТВУВА със силата на ВЕДАическите мантри! Методът на връщане при Богът е МАХА-МАНТРА-та. Свещенническата класа на брахманите трябва да се замени с оторизирани духовни учители(гуру) в ученическа последователност "парам-пара", които да учат с личен житейски пример как душата да се върне при Богът. Това е и било смислът на мисията на Хритос Галилейски-шакти-вешйа аватар за извънкласовите от Мала Азия. Христос Галилейски е употребен от Римската Империя за създаване на нова религия с нова свещенническа класа -"НЕО-Юдаизъм", които продължават да извършват кървави жертвопринушения в името на Някой, който не ги е упълномощавал въобще. Това се нарича КОН-СПИРАЦИЯ/con spiritus, буквално -"с паднали духове".              *"Кървави жертвоприношения" се нарича жертвоприношения на животни хора. За разлика от растенията, животните и хората имат централна нервна система(т.нар. "астрално тяло"), устроена на базата на кръво-обръщение, за разлика от растенията, които нямат централна нервна система, а само периферна нервна система, което представлява т.нар. "етерно тяло". При умъртвява на индивид с централна нервна система, то душата му преживява "смърт" и болка, за разлика от този индивид, който няма централна нервна система("астрално тяло"). В кали-йуга Кришна, Буддха и Христос са забранили кървавите жертвоприношения, но най-упорити в неспазването на тази забрана остават аварамическите религии(йудеизъм, библейско-римско християнство и ислям, които Дейвид Айк нарича "продължители на змийските религии" в Близкият изток и Европа и Америка) и извън-класовите майа-вади култове, които следват асура-нага духове. image                                                                                                                          Известно е, че древните хора почти повсеместно са почитали змиите като свещени. В Древен Египет, две змии с царски корони символизират единството между северната и южната части на страната. На юг, в полумитичното царство Куш, се кланяли на крилатата змия. В Тибет и Непал свещените тръби на местните будистки монаси са украсени с фигури на змии, в съседна Индия пък върховният бог Вишну нерядко е изобразен върху трон от живи змии. Странни, подобни на змии, същества са били обожествявани в Шумер, Асирия и Вавилон, а „пернатата змия” Кетцалкоатъл се смята за създател на ацтекската империя в Мексико. Почти по същия начин изглежда и най-великият бог на древните маи – Кукулкан.

На пръв поглед, в това няма нищо необикновено – за свещени животни в една или друга стари цивилизации са се смятали и котката, и мечката и дори кравата. Интересно е обаче, че култът към змията в прастарите човешки култури не е свързан с реално съществуващото в природата влечуго, а то по-скоро символизира друго, при това изключително загадъчно същество – Змеят или Драконът, присъстващи буквално във всички по-значителни епоси на Стария свят.                                                                                                   image  andorey.blog.bg/history/2012/10/01/krali-marko-i-trakiiskiiat-konnik.1005153                                                                                                                         Драконът символизира също висшия астрал. Драконът символизира Козирогът-10 дом. Той е Висш Астрал. Низш Астрал е Телецът-2 дом... като символ.  На снимката - Крилатият конник се бори с ядрения змей - скулптура озаглавена "Доброто побеждава злото", от Зураб Церетели, пред централата на ООН в Ню Йорк.                                                  Като започнем от „хилядоглавия змей” Шаша, носещ на гърба си бог Вишну и свършим с Питон, оракулът на Дракона от общоелинското светилище в Делфи, тези същества почти винаги се описват като носители на някакво „висше знание”, което са предали и на хората. В египетските и халдейски митове, както и в легендата за мексиканския полубог Вотан, се твърди, че драконите се появили на Земята от тайнствени проходи, свързващи нашата планета с други подобни светове, намиращи се в небесата. В най-древните китайски книги също се споменава, че драконите идват от „странни места, намиращи се отвъд небесните предели”.
image
В древноиндийският епос се подчертава, че хилядоглавият змей Шаша предава познанията си по астрономия на първия индийски астроном – легендарният Харга, както и, че Шаша имал способността „да променя времето”. Учител на хората е и героят от легендите на ацтеките Кетцалкоатъл – „пернатата змия”. В почти всички древни митове, драконите са носители на цялото тогавашно познание и родоначалници на повечето науки. Неслучайно статуите на древногръцкия бог Ескулап винаги го изобразяват държащ чаша, около която се увива свещената змия.

Внимателният анализ на откъслечните сведения, съдържащи се в древните митове, показва и още нещо, много интересно. Оказва се, че драконите са същества, предшестващи в хода на еволюцията не само появата на хората, но и на човекоподобните богове. Нещо повече, в момента на появата на последните, драконите вече са достигнали високо ниво на знания и мъдрост, част от която предават и на боговете с човешки облик. Последователност и приемственост, доста наподобяваща онази между следващите една след друга цивилизации. Не по-малко интересно е, че в по-късните митове, в които човекопободните богове вече играят най-важната роля, драконите постепенно се сдобиват с все по-ясно изразени отрицателни черти и нерядко влизат в пряк сблъсък със своите наследници в божествения свят. Така най-големият подвиг на древноиндийския митичен герой Индра е тъкмо победата му над чудовищния змей Вритрой, всички славянски божества активно участват в битката на върховният бог Перун със Змея, Йехова се справя с митичния Левиатан, а Свети Георги побеждава Дракона. В крайна сметка, нещата стигат дотам, че в повечето съвременни религии, злото, т.е. Дяволът, нерядко придобива много от външните признаци на Змея-Дракон.                                                                                                                                    Макар внимателният анализ да показва, че появата им на Земята е била по-скоро принудителна и християнските „откровения” и китайските легенди разказват за жестоки схватки в небето между „силите на доброто” и Драконите, в резултат от които последните били заставени да „кацнат” на нашата планета. В някои от митовете дори се загатва, че Драконите се разбунтували срещу реда в „небесната империя”, били разгромени в последвалите схватки с нейните управници и, търсейки убежище, се отзовали на Земята. В един древноиндийски текст пък посочва и мястото на космическата битка. Там се твърди, че сблъсъкът между боговете, начело с Вишну и асурите и демоните (т.е. драконите) се е състоял някъде „в северната част на Млечния океан”. Навремето се е предполагало, че става въпрос за Атлантическия океан. Някои съвременни учени обаче смятат, че под това име спокойно би могла да фигурира нашата Галактика, видимата част от която още от най-дълбока древност се нарича Млечен път.

В митовете не е трудно да се проследи и еволюцията в отношенията между низвергнатите дракони и с хората. В самото начало (и в най-древните легенди) Драконите еднозначно били възприемани като „цивилизатори, учители” и, съответно, богове на човечеството. В по-късните митове обаче се появяват нови страни в отношенията между низвергнатите дракони и хората. Възможно е войната да е завършила с катастрофа, изстрила следите от създадената с помощта на Драконите древна човешка цивилизация. Макар че е вероятно и, с течение на времето, Драконите, които и без това са били малобройни, да са деградирали сериозно, ставайки уязвими за своите ученици, които в крайна сметка са ги унищожили напълно. Споменът за контакта постепенно се изтрил от съзнанието на хората, макар че в подсъзнанието им той вероятно все още съществува. Иначе защо в повечето фантастични филми и романи извънземните притежават толкова черти на легендарните Дракони?                                                                            image                                                                                                                           Главна фигура в олимпийската митология е Кронос, най-младият титан. Той станал пръв сред титаните, като кастрирал баща си Уран. Тъй като се боял от другите титани, Кронос ги затворил и прогонил. Затова майка му го проклела да го сполети участта на баща му и да го низвергне собственият му син.
Кронос се оженил за сестра си Рея, която му родила трима синове и три дъщери: Хадес, Посейдон и Зевс, Хестия, Деметра и Хера. Отново било предопределено най-младият син да свали баща си и проклятието на Гея се изпълнило, когато Зевс изместил Кронос.
Изглежда, че това не минало гладко. Много години се водели свирепи сражения, в които участвали богове и множество чудовищни същества. Решителната битка станала между Зевс и змиевидното божество Тифон на връх Касий, който се намира на границата между Египет и Арабия — очевидно някъде на Синайския полуостров.След като спечелил битката, Зевс бил признат за върховен бог. Въпреки това трябвало да си подели властта с братята си. По негов избор (или според една версия, с хвърляне на зарове) Зевс получил властта над небето, най-големият брат Хадес — над долния свят, а средният брат Посейдон — над морето.               image                          Ваджра оръжието на Индра                                              Индра или Сакра (на санскрит: इन्द्र или इंद्र) e предводител, лидер на девите и Бог на Сваргалока или рая в Индуизма. Той е бог на войната и на бурите, гръмотевиците и мълниите [1]. Символизира силата, енергията и виталността. Индра е един от основните богове в Ригведа. Той е брат близнак на Агни. Индра едва не погубил своята майка богинята Адити, разпорвайки корема й при раждането си. Веднага след това метнал мълния, която осветила всичко, правейки земята видима за небето и небето видимо за земята. Той задвижил слънцето, което стояло неподвижно до този момент. Виждайки това, небето, земята и въздуха се разтреперили, а майка му се скрила от страх. Още с появяването си превъзхождал останалите богове по сила и мъдрост. Те се изплашили, че новороденият ще промени установения порядък и опасенията им се потвърдили. Завземайки върховната власт, заедно със слънцето започнал да преустройва света. Новият свят бил изграден като дом - поддържали го четири стълба и бил покрит с небето, като покрив. В този дом имало две врати - всяка сутрин, през широко отворената източна врата влизало слънцето, а вечер излизало през западната. Индра осигурявал устойчивостта на света, поддържайки небето и оправяйки земята. Независимо от могъществото обаче, поведението на Индра било като на обикновените хора. От всички богове, само той си позволявал да мами, да пиянства и бил винаги готов за любовни похождения. Тези негови качества биха могли да го превърнат в лош, плашещ бог, но той прощавал с лекота хорските прегрешения, пазел хората от нещастия и се грижел за добитъка. В негово лице те виждали приятел и покровител. Още от самото начало той бил почитан като бог на бурята, олицетворяващ пречиатващата й сила. Негово оръжие е божественият огън - мълнията. Ежегодно, в края на сухия сезон, Индра повтарял велик подвиг, убивайки Вритра. Този огромен дракон, лежал в планините и държал цялата небесна вода в деведесет и деветте пръстена на тялото си. Хората се обръщали с молба за помощ към всички богове, но те се бояли да встъпят в бой с чудовището. Единствен Индра се съгласил да им помогне. Преди да започне битката, той изпил три езера "сома" (божествения еликсир) и изял триста бивола. Вятърът управлавал колесницата му, а останалите богове се съгласили да му помогнат, но при първия рев на дракона, избягали. Бойния дух на Индра бил поддържан от химните, които пеели жреците и от жертвите принасяни от обикновените хора. След тежка битка, Индра убил Вритра и освободил водата, спасявайки всички от сушата. Тясно свързани с Индра са пет митични персонажа, символизиращи различните прояви на бурята: Трита Аптия - някога заемали високо положение в йерархията на боговете, но след това били изместени от Индра; Апам Напат - небесният огън, който живее в буреносните облаци; Матаришван - това е мълнията. Него, както и Апам Напат ги отъждествяват с бога на огъня - Агни. Призовават го на брачните церемонии, за да съедини сърцата на младоженците и да възпламени искрата на новия живот; Аджа Екапад - понякога е видим като лъч, пробиващ буреносните облаци; Ахи Будхния - добър дракон, който обитава небесните и земните води.
"Мрежата на Индра" е древноиндийски мит, често използван от Алън Уотс като метафора за тезата, че всичко се съдcржа във всичко: триизмерна паяжина, покрита с капчици роса, в която всяка капчица отразява всички останали и бива отразена от всички тях — един космогоничен модел на света като взаимопроникваща цялост, в която всичко е мимолетно, но и вечно в своето постоянно чезнене и пораждане, в танца на преливащите се енергии. Това е мрежата на Индра — мрежата на вечното сега, съдържаща в себе си и миналото, и бъдещето.                                                                    image  joy4mind.com/                                                                                               image  whoy.ru/blog/43695684325/Vadzhra                                                          Знак „мълния”                     





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6678430
Постинги: 4190
Коментари: 1127
Гласове: 1559
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31