Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2013 21:11 - Геноцидът и Холокостът над българите: „България под турско-еврейско робство (XIV-XIX в.)“ от ГЕОРГИ ВОЙНОВ – част 3-1
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1577 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 24.11.2013 21:26


                                                                          image                                                                                                На изключително много репресии, геноцид, етническо про­чистване и унищожение били подлагани българите при всеки бунт, подкрепа на християнски поход или въстание. Турците се страхували от организираната съпротива и потушавали българ­ските въстания с необикновена жестокост.
При похода на Владислав III Ягело и Янош Хунияди през 1443 г., след като кръстоносците напуснали София, османците устроили кървава разправа с непокорните и обезглавили влади­ката. Султанът наредил раята и войнуците (войнигани – воени­зирани християни) от близките краища, да бъдат избивани, а иму­ществата им да бъдат разграбвани (66).
След двата похода на Янош Хунияди, вследствие на турс­ките репресии, през Дунава във Влашко се прехвърлили 12 000 българи заедно с добитъка и покъщнината си. В източниците от втората половина на XVI в. са отбелязани масови изселвания от българските земи поради непосилни дългове и лихви, налагани от еврейските лихвари – откупници на данъци. Отбелязани са също и масови разорения сред българите вследствие на гено-цидната фискална политика (66).
През XVII в. се засилва въоръжената съпротива на бълга­рите и се появяват хайдушките чети, които притеснявали турс­ката власт. Заловените хайдути обикновено ги обезглавявали или обесвали. Евлия Челеби, пътувайки през западните български зе­ми през 60-те години на XVII в., разказва, че по бойниците на Мишката крепост стърчали набучени на пръти главите на не един от тези борци (66).
Българите страдали не само от многобройните войни, во­дени от Османската империя, но и от вътрешните войни на сул­таните с пашите, които се обявявали за независими. Показате­лен е случаят с Осман Пазвантооглу, който в 1794 г. превзел Ви­дин и се обявил за независим владетел. Той бил подкрепен от еврейската мафия в лицето на двамата братя Коен*, които му били най-близки сътрудници – единият му бил личен касиер, а другият придворен лекар. Благодарение на тях евреите във Ви­дин станали пълни господари на положението и грабели и уби­вали българите. В името на това щастливо минало българските юдеи, според Варшавски и до днес (1933 г.) празнуват всяка го­дина тържеството, наречено „Пурим Видински“. Пазвантооглу благодарение на еврейската поддръжка владял Видин 13 годи­ни. Накрая султанът успял да подкупи евреите с особени поли­тически привилегии. В типичния си стил те отровили Осман Паз-вантооглу, като заграбили богатствата му, а двамата братя Ко-ен* избягали във Влашко (30).
В 1596 г. край Бабадаг (Северна Добруджа) турците с по­мощта на много жертви успели да ликвидират почти изцяло ед­на голяма хайдушка чета, състояща се от 1300 бойци (66).
Силезиецът Фридрих Зайдел, придружаващ като негов ап­текар императорския посланик при Портата Креквиц, на връ­щане от Цариград през 1596 г. край София видял купища избити хора и проснати по земята трупове. При Ниш турците били пос­тавили пред градските врати от двете страни на пътя в чест на султана „много стотици човешки пресни глави на християни, бед­ни български селяни“. Турците разказвали, че това били глави на „разбунтували се против султана жители“ (66).
След въстанието в Търново през 1598 г. във Влашко избяга­ли и се преселили над 60 000 българи, а колко били изклани и убити, не се знае. При второто Търновско въстание от 1686 г. българите дали още по-големи жертви; градът бил подложен на разграбване, а 2/3 от населението му било избито. Пострадали българите от Габровско, Троянско, Златишко и Софийско, като били избити между 5 и 10 хиляди души (66).

Особено кърваво било потушаването на Чипровското въс­тание на българите католици от 1688 г. Засегнати били селища­та Чипровец, Копиловци, Железна, Клисура, Расово, Пиротско, Сламеник, Берковски, Прогоровче, Славник, Мирковци и др. Тур-ците убили няколко хиляди души и стотици жени и деца били отведени в робство; поробителите откарали повече от 100 коли с плячка от заграбените богатства, които десетилетия били съ­бирани в богатото селище Чипровец (66).
В 1689 г. избухнало въстание в Североизточна Македония начело с войводата Карпош. С 5000 души той се укрепил в Кри­ва Паланка, но срещу него била изпратена армията на Халил паша, наброяваща 18 000 войници. Въстаниците били разбити и повечето загинали; войводата Карпош бил заловен и набит на кол върху Скопския мост (66).
В периода XV – XVIII в. вследствие на терора, Холокоста и Геноцида, големи български маси се изселват в Трансилвания, Влашко, Молдова, Банат, а по-късно и в Бесарабия. Според Хрис­то Ботев в средата на XIX в Румъния имало около 2 милиона български емигранти, много от които за съжаление били почти претопени в румънска среда. Съобщава се също за множество български села около Букурещ, а изследванията на групата на Богдан Филов показват, че голяма част от румънската интели­генция и аристокрация е от български произход.
В края на XVIII в. властта на султана отслабнала и Бълга­рия била подложена на терора и грабежите на кърджалиите и даалиите – турски, черкезки и татарски разбойнически банди, покровителствани от местни паши отцепници. Някои кърджа­лийски банди достигали до 5 – 6 хиляди души и те подложили на репресии цяла Тракия. Ограбени и изгорени от кърджалиите и даалиите били Копривщица, Панагюрище, Калофер, Станима-ка, Арбанаси, Раково, Мосхополис и други процъфтяващи гра­дове. Кърджалиите провели няколко големи похода в Тракия и това довело до изселването на 20 000 бежанци (66, 100).
През 1803 г. кърджалията Али Молла с банда от 2000 души обсадил село Караеврен (днешно Близнак, Бургаско) и избил 600­700 души българи (66).
Освен в хрониките и историческите записки много данни насилията над християните от страна на турците и еничери-те са се запазили в народните песни и предания, които са над-деждно записани от предишните поколения. Редица такива по—-тителни съдби, убийства и потурчвания има в сборника „Ро­допите през вековете“ (121), а също така и във великолепния роман на Антон Дончев „Време разделно“, който е и филми­ран Но дори и художественият разказ не може да предаде тра­гедията и ужаса, на които бил подложен от поробителя, бъл­гарският народ!…
След Руско-турската война в 1828 г. и Одринския договор (14 септември 1829 г.) следва масово преселение на българи в Бесарабия и Южна Русия (Украйна). За по-малко от две години от Източна България емигрирали близо 140 000 души, между които и множество занаятчии. Тази емиграция на значителни за времето си български маси била подтиквана от имперските ин­тереси на Русия и създаденият още от Екатерина Велика „Гръц­ки проект“. Той предвиждал възстановяване на Византийската империя и излаз на топлите морета под короната на Русия. Спо­ред „Гръцкия проект“ се изграждала една геополитическа ос Мос­ква – Белград – Атина и не се предвиждало възстановяване на българската държава. Този панславянски духовен Геноцид раз­пределял територията на България между съседните й държави (без Турция) и бил остро критикуван от Георги Раковски и съ­ратниците му (24). Затова той е бил преследван и от руските власти.
През 1737 г. успехите на австрийската армия в Сърбия пов­дигнали духа на поробените българи и те въстанали в западните области около Ниш. Турците били принудени да отстъпят към София. По-късно Али паша Кюрпрюлюоглу, подкокоросан от еврейски шпиони, заповядал да обесят около 350 свещеници, мо­наси и видни софийски граждани. Особено горчива е участта на Митрополит Симеон (Св. Симеон Самоковски), който, окован с 30 килограма букаи, бил държан в тъмница 23 дни. След това го измъчвали 3 дни, за да се откаже от вярата си, а накрая бил обе­сен на старите гробища зад превърнатата в джамия стара църк­ва „Св. София“. Заедно с него обесили младия книжовник Кон­стантин, поп Илия от Самоков, игумена на Илиенския манастир – Горазд, 90-годишния игумен на Сеславския манастир – Ната-наил, и много други граждани и духовници от София. Мощите на св. Симеон Самоковски са съхранени в Самоков (94).
При въстанията в Нишко и Пиротско през 1876 г. турците изгарят над 60 села и масово избиват хора. Изпратените запад­ни кореспонденти са потресени от видяното: навсякъде ги пос­рещат изгорени български домове, убити по най-зверски начин жени и деца; разграбена покъщнина, добитък и т.н. (66).
Съществуват редица сведения, че палачите в Османската империя били предимно евреи*. Вече отбелязахме, че евреи па­лачи е имало и в България в края на Второто българско царство през XIV в. Това едва ли е случайно, като се имат предвид сата-нинската еврейска практика на ритуални убийства и събиране на християнска кръв за практикуване на черна магия (7).
През 1838 г. френския пътешественик Жерар де Нервал (Же­рар Лабрюни) посещава Цариград и дава интересни сведения за живота там. Той описва как се извършват екзекуциите чрез обез­главяване на площада и описва една такава екзекуция на Балик-пазар. Екзекутираният бил християнин – арменецът Овагим. Тя­лото му три дни стояло на пазара и след това съгласно обичая привечер дошли трима евреи и хвърлили трупа в залива, където обикновено плували труповете на удавени кучета и коне (105).
Нишкото въстание от 1841 г. завършило с разгром на въс­таниците, като били избити над 300 души; около 70 души – пле­нени и отведени в Ниш, където повечето били екзекутирани. Околните беззащитни села са предадени на грабеж и опожаря­ване. Главите на отведените в Ниш пленници били набити на колове на моста на река Нишава. Общо били разрушени и за­палени 225 села; жени и момичета били дивашки изнасилвани пред очите на близките им, а след това подлагани на сеч. Мно­го момичета и момчета били отвлечени и продавани като роби или пък за харемите на различни аги (66).
*Освен евреите други работещи като палачи са циганите. Поп Минчо Кънчев (1836 – 1904 г.) съобщава в своята книга „Видрица“, че палачите на Васил Левски са били цигани (86).
При поредното въстание в Северозападна България през 1850 г., турците избили над 800 души, много от които невинни хора от селата и Белоградчик. Десетки въстанници били заточе­ни в Диарбекир, а голяма част от населението избягало в съсед­на Сърбия (66).
Връхна точка на българския Геноцид и Холокост през XIX в. е Априлското въстание от 1876 г. Преди обаче да опишем из­вършените от турците кланета и зверства, ще обърнем внима­ние на един друг съществен фактор в нещастието на българите, а именно намесата на така наречените „велики сили“ и преди всичко на Англия, Франция и Русия. „Източният въпрос“, засягащ най-вече независимостта на България и интересите на „велики­те сили“, бил поставен особено остро по време на Кримската война през 1854-1855 г. Англия и Франция сключили военен съ­юз с Турция срещу Русия и нападнали с голям флот Крим и Се­верното Причерноморие. В тази война и последвалите събития проличала особената поддръжка на Англия в полза на Османс­ката империя и омразата спрямо България и Русия. Зад тази разрушителна политика стояли английските имперски интере­си, масоните и еврейската мафия в лицето на Синедриона, кой­то по това време вече се бил преместил в Лондон (5, 120).
За Априлското въстание е писано много, затова ще се спрем само на главните моменти и най-вече на жертвите (Холокоста) и нанесените от турците и евреите материални щети на България. За моралните просто няма какво да говорим – те са неизмери­ми! Три години преди избухването на въстанието един от основ­ните организатори Васил Левски е предаден от турски шпионин (това не е поп Кръстьо, както се твърди!*) и е обесен от турците. Председател на съда, който осъдил Левски на смърт, бил Али Саиб паша, но според архивите в състава на съда е имало и ев­реи. Един от тях е бил Бохор Леви* споменат в протокол №2/ София, 1872 г., месец декември (31).

*Според една от версиите предателят е прадядото на Андрей Карлович Лу­канов*, министър-председател на България (1990 г.).
След унищожаване на четата на Христо Ботев и няколко други чети започнала и голямата априлска касапница:
- Карловският управител Тосун бей мобилизирал многоб­ройни башибозуци и заптиета, завардил пътищата и заедно с шайките и бандите се отдал на убийства и грабежи в района (66).
- Научавайки за въстанието в Цариград, английският пос­ланик Хенри Елиът* посъветвал турските власти да потушат въс­танието „без да подбират средства“ (66).
- В Панагюрище и селата били изпратени турски войски около 4000 души, командвани от Хафъз паша, подкрепени от няколко хиляди башибозуци, кавалерия и артилерия. На 30 ап­рил турската редовна войска завзела Панагюрище и започнали кланета, грабежи и палежи. След нея влезли и башибозуците, които дооплячкосали и разорили града.
При настъпващата катастрофа някои от въстаническите ръ­ководители, като П. Щърбанов, се самоубили за да не попаднат в ръцете на врага. Уловените живи въстаници, както и пленените жени и девойки, които не били убити, претърпели гаври, изна­силвания и мъчения. Някои от тях издъхнали в затвора, други били осъдени на смърт. Столицата на въстанала България била обляна в кръв и превърната в пепелище. Избити били жени, стар­ци и деца и откарани като „плячка“ над 30 000 глави добитък (66).
В своите студии Дойно Дойнов отчита, че срещу 10 000 въс­таници, турските власти изпращат 10 000 редовна войска и ар­тилерия и около 80 000 башибозуци и акънджии, които по указа­нията на Синедриона от Лондон, подлагат целия български на­род на небивали кланета и гаври. Основният проводник на тази геноцидна политика са евреите в турското управление, внедре­ните масони (повечето с еврейски произход) и министър-пред­седателят на Англия – лорд Биконсфилд Дизраели (Биконсфелд Бениамин д’Израели*) – покръстен евреин – марано! За състава и етническия произход на турските масони по това време, ясни пения дава изследователят Пол Дюмон (67). Той споменава, че повечето от тях са евреи и сред тях има много магистрати, банкери, търговци, военни, управители и др. Дюмон описва дей-остта на ложата на „Съюза на изтока“, основана в Цариград през 1863 г., като клон на „Великия изток“ на Франция. В нея членува и Луи Амбиал – известна фигура на френското франк-масонство, контролирано от евреите. В тази ложа влизат хора като Рауф бей (първи адютант на султана), Джамил бей (първи шамбелан на султана), Абдурахман Хилми ефенди (от Минис­терството на полицията), Мехмед Ремзи (управител на остров Хиос), Изет паша (управител на Ерусалим), Ибрахим Едхем (председател на Държавния съвет), принц Мустафа Фазъл (во­дач на младоосманците) и др. Пол Дюмон подчертава, че мно­гобройните масонски ложи разцъфтели из империята след уп­равлението на султан Абдул Меджид (1839-1861 г.), което пред­хожда представените събития; изводите можете да си ги напра­вите сами!…
Както вече подчертахме и преди, основни сътрудници и шпи­они на турците в Османската империя били главно евреите и гръцките фанариоти. Непосредствено преди Априлското въста­ние в 1868 г. по заповед на Али паша се сформирал, по образец на Наполеон III „черен кабинет“ – специално шпионско отделе­ние, с основна задача да следи комитетите от революционните организации в България, Румъния, Гърция и Сърбия. За начал­ник на „черния кабинет“ – генерал на шпионите – Али паша наз­начил хитрия Шнайдер ефенди*, австрийски евреин, син на Шнай-дера* – секретар на турското генерално посолство във Виена. По личната заповед на султан Абдул Азиз отпусната била сума­та 40 000 турски лири за подържане персонала на шпионското отделение.
Шнайдер ефенди* взел за съветник Жиоли*, полски евреин, шпионин на Наполеон III в Цариград, бивш фалшификатор на руски ценни книжа и акции. Жиоли* препоръчал на Шнайдер ефенди гръцкия евреин от Цариград – Леонос ефенди*, банкру­тирал търговец, бивш турски шпионин в Гърция по време на
Критското въстание (1866 – 1869 г.). Леонос ефенди* пък препо­ръчал на „черния кабинет“ Николаиди*, родом от Атина, по про­фесия адвокат, бивш шпионин на Гърция в Цариград и довере­ник на Цариградската Вселенска патриаршия (тоест двоен агент) В тази юдо-масонска шпионска верига се включват по еврейска препоръка също арменци-туркофили и полски емигранти (веро­ятно също евреи), включително и лекарят Станкевич*, живеещ в Русе. Бил направен неуспешен опит в шпионската мрежа да бъ­дат включени и българи (58).
Така наставлявани от тайни сили, турските палачи колели и изтребвали българското население през април, май и юни 1876 г.:
- Башибозушките жестокости в Клисура са неописуеми. Не само жени и деца са избивани, но няколко дена след това баши­бозуците се връщат и разкопават пресните гробове, за да пре­търсват труповете и да вземат едни или други скъпоценности. Деца били насечени с ятагани и тежки каракулаци (вид извит нож) на парчета (80).
- В село Зли дол хората на Тосун бей избиват над 200 души мирно население, главно старци, жени и деца (80).
- В Белово редовна войска изколва около 50 души въстани­ци от четата на Тодор Хайдутина (80).
- На юг от Белово турски редовни и нередовни войски съ­що извършват кланета (66).
- В Копривщица, въпреки че въстаниците се предават и пла­щат огромен откуп (злато, сребро, ценни предмети и др.) са уби­ти над 150 души и са задигнати 2600 овце, 1700 агнета, 990 крави, 360 вола и 717 коня плюс ценни предмети и покъщнина (80).
- Особено пострадали от турските кланета селищата в Под родопската област: Брацигово, Перущица, Батак, Пещера и др., както и многобройните села около тях.
Перущица била нападната от башибозушките отряди, пред­вождани от братята на Ахмед ага Тъмръшлията – Адил и Исма-ил, както и от редовна турска войска под командването на Ра-шид паша. Много хора, предимно жени и деца, били безмилост­но изклани в черквата „Св. Архангел Михаил“. Според свидетелства на очевидци няколко въстаници се самоубили, за да не бъдат подложени на издевателства и гаври от турците. Шестде­сет заложници били посечени от турците предварително в с. Ус-тина. След погрома Перущица – едно от цветущите български селища, представлявало купища димящи развалини. Убити би­ли над 1000 души (66).
На 30 април около 3000 башибозуци обкръжили Брацигово на 5 май се появяват и редовни войски с артилерия, под ръко­водството на Хасан паша и Рашид паша. Избити са над 150 ду­ши, а повече от 250 са изпратени на заточение в Диарбекир ските затвори (в Анадола). Един от водачите на бунта, Васил Петлеш-ков, е подложен на нечовешки мъчения и печен на бавен огън. след което умира от предварително погълната отрова, но е доу-бит от заптиетата(66).
Най-голяма е касапницата в Батак, където в кланетата на­ред с редовната войска на Ахмед ага Барутанлията и башибозу­ци се включили и мобилизирани от околните села помаци. За­щитниците на Богдановата къща, между които жени и деца, ста­ват жертва на измама. Подлъгани, че ако се предадат, ще бъдат пощадени, те предават оръжието си. Започва обаче безмилост­на сеч. Пред училището е поставен специален дръвник и на него с неописуема жестокост са посечени десетки жени, деца и стар­ци. Същото става и в черквата „Св. Неделя“. Около дръвника се образуват грамади – купища от човешки тела и глави. Клането продължава с часове! Други са изгорени живи. Повече от 6000 батачани биват избити.
Дойнов подчертава: „… В Батак чуждата османска власт по­казва истинския си варварски лик. Проявената жестокост е изб­лик на дълбока национална и религиозна вражда срещу потис­натите националности, която в продължение на столетия офи­циалната османска власт насажда… “ (80).
- В Търновски окръг и други места били арестувани по до­носи на турски шпиони и агенти (познайте дали са „богобор-ци“?!) стотици и хиляди българи, които били заточени или пра­тени в турските зандани. Много от тях никога не се върнали! В новския манастир, обсадени от 11 000 турска войска, се от­вали около 200 четници, от които се спасили едва 47 души. палеж и разрушение били подложени селата Батошево, Кръ-веник, Ново село, Новата махала и други. Избити били много от Габровско, Ловешко и Севлиевско, а също така и от Тряв­на (66).
- В Сливенско и Ямболско също били дадени много жерт-и извършени масови клането и насилия. В село Бояджик прис­тигнал Шевкет паша от Сливен и предал селото на „огън и меч“. Жителите на Бояджик според докладите на английския консул в Бургас – Чарлз Брофи, били поголовни изклани, а добитъкът и имуществото им разграбени. По данни на същия консул в целия Сливенски Санджак и чак до Бургас, а също и към Свиленград от турска страна били извършени грозни ексцесии (66).
- В Източна Македония също били извършени погроми и кланета над българите главно в с. Разловци, Смиленци, Влади-мирово, Лъки, Беровско, Малешево, Пиянечко и други от Со­лунския вилает (123).
- В Ново село (Търновско) броят на убитите българи възли­зал на 691, от които 350 били жени и деца. Това било извършено от башибозушката войска начело с плевенския каймакам Дели Неджиб и Саадулах ефенди от Севлиево. В кланетата участвала и шайката на хаджи Ибрахим Офчилар от Казанлъшката кааза. По-голямата част от нещастните жертви били старци и болни деца, които не могли да се спасят. В манастира „Св. Троица“ убили монахините, като преди това ги изнасилили и им отрязали ръцете, а след това ги изгорили (типичен Холокост!). След изде­вателствата оцелелите жители на Ново село били принудени от турските власти да платят данък за изгорените къщи в размер на 397 620 пиастра (22 000 царски рубли). Данни за тези ужасни прес­тъпления могат да се открият в тогавашния руски „Правителст­вен вестник“ („Протокол за турските зверства в България“, под­писан от втория секретар на императорското руско посолство -княз Церетелев, и Юджиин Скайлер, секретар на американското посолство и генерален консул в Цариград през 1876 г.).
- От кланетата в Бояджик по чудо оцелява Иван Атанасов -баща на световно известния по-късно в САЩ Джон Атанасов -създателя на компютъра. Турският ятаган само резнал челото на Иван (бебе тогава!), а баща му Атанас бил убит. На 13 години Иван Атанасов емигрира в САЩ заедно с буйчо си Константин Ако ятаганът (или по Божията воля!) не го беше пощадил, как ли щеше да изглежда днес светът без компютри?!… Колко ли други знайни и незнайни гении и велики българи са били погубени от турско-еврейската злост и талмудската отмъстителност?
По данни от докладите на английския вицеконсул в Бургас Чарлз Брофи по заповед на Шевкет паша в Бояджик са изклани над 1500 души, всички къщи били запалени и разрушени и цяло­то имущество разграбено (80).
Тук не можем в детайли да опишем всички жестокости, на които били подложени българите. Тези данни се съдържат в спе­циалната литература и архивите от онова време. Затова ще нап­равим някои обобщения и ще дадем числа, които са достатъчно красноречиви, че събитията и действията на турците през 1876 г. не са случайни и стихийни, както искат да ги представят някои историци, а става въпрос за добре организиран и систематично провеждан по указания „отгоре“ Геноцид! При това освен чисто физическото унищожение на българското население се е целяло да се нанесе погром върху материалната база – разграбване на натрупани богатства (ценности и пари), имущество и добитък, опожаряване и унищожаване на жилищата (къщи, постройки, хамбари, складове) и храмовете (църкви и манастири). По дан­ни, събрани от различни достоверни източници (дипломатически доклади, разкази на очевидци, данни от анкетни комисии, чужди кореспонденти и др.), става ясно, че в хода на въстанието турци-те избили над 40 000 българи (повечето жени и деца), изгорили и разрушили 7000 къщи и множество училища, църкви и манасти­ри. И това са само преките загуби. След въстанието репресиите на властите продължили; били арестувани хиляди българи и хвър­лени в затворите, където били подложени на нечовешки мъче­ния (побой с тояга, бой с отрязани човешки глави, обесване надолу с главата, забиване на игли под ноктите, душене, извиване на месата с клещи, горене с нажежено желязо и пр.). Голяма част от затворниците били осъдени набързо и обесени, а една част изпратена на заточение (80).
Безспорно в цялостен вид човешките загуби на българите са много по-големи от официално представените. Известният банкер Атанас Буров (1875-1954 г.), който се отличавал с трезва мисъл и аналитичен ум, твърди, че турците в 1876 г. са изколили не по-малко от 100 000 българи! И това не е всичко…
Турските зверства в България предизвикват вълна от него­дувание към османлиите и съчувствие към страданията на бъл­гарите в Европа и много други страни. Турците отричат жесто­костите, но под международен натиск са принудени да направят проучвателно комисия, съставена от агенти на властта – мю­сюлмани, евреи, българи и гърци. Али Суави ефенди в писмо до лейди Странгфорд потвърждава, че в комисията били включени евреи (22). Този факт е много показателен, тъй като според Ан­гел П. Андонов (1906 г.) именно евреи търговци са разпродава­ли ограбените от Батак, Копривщица и Панагюрище вещи. Те са кощунствали с църковна утвар и са участвали и в башибозушки продажби на християнски деца, някои от които използвани за ритуално еврейско религиозно източване на кръвта. Същият ав­тор съобщава, че евреите са действали като шпиони на турците и са предали много революционери и обикновени хора на влас­тите (55).
Този демагогски подход – участниците в престъплението да съставят комисия, която да го разследва и след това да зами­та следите, ни е твърде познат и от по-далечното, и от по-близ­кото минало. Достатъчно е да споменем убийството на руски* цар Николай II, организирано от еврейската болшевишка пар­тия през 1918 г. Убийството е извършено от професионални ек-зекутори – палачи евреи начело с Янкел Юровский*, а после е разследвано от дясната ръка на Ленин*, евреина терорист Ян-кел Свредлов*. Както се казва, коментарът е излишен (120).
Тук виждаме абсолютно същата схема и естествено Проуч­вателната комисия фалшифицира и омаловажава голяма част от турско-чифутските погроми, извършени над българите.
След кланетата обаче в България пристигат много чуждес­транни кореспонденти и те заедно с чуждите дипломати и пред. ставители правят няколко независими комисии и анкети, които показват истинската картина на Геноцида и разрушенията. Сред анкетьорите били княз Алексей Церетелев, Юджин Скайлър, К. Шнайдер, Дж. Макгахан, П. Димитров (преводач), X. Дюпюй, У. Беринг, Иван дьо Вестин, Ат. Шопов и др. (66).
Резултатите от анкетата на Скайлър, Церетелев и Макгахан се оказват особено разобличителни за Портата и нейните за­щитници. Анкетьорите установяват по безспорен начин чудо­вищните зверства на башибозуците и турските войски, дават спи­сък на изгорените, разорени и ограбени български селища при потушаване на въстанието и опровергават обвиненията, отпра­вени срещу българите. Изводите на анкетьорите са страшен об­винителен документ срещу Портата (80).
Особено потресаващи са свидетелствата и репортажите на американския журналист и общественик Джанюариъс Макга-хан. В хода на своите проучвания на място той установява, че турците са опожарили изцяло над 70 села и убитите българи надхвърлят 40 000 души! Той цитира и данните на френския и руски консули, според които броят на изгорените села са над 100, а убитите – около 100 000, което се потвърждава и от дан­ните на Буров (90).
Макгахан описва апокалиптични картини след кланетата на българите – опожарени села, камари от трупове и обезглавени тела. Много от труповете на убитите жени били разсъблечени по долни дрехи (женски ризи), което показва, че преди това са били брутално изнасилени от гаджалите изверги. Ето какво каз­ва по тоя повод Макгахан: „… Ние говорихме с много жени, пре­минали всичките етапи на мъчението, без последния (убиването!). Процедурата, изглежда, е била следната: турците хващали жена, събличали я внимателно по риза, оставяли настрана ония дрехи, които са били ценни, и всички украшения и скъпоценности, които тя би могла да води със себе си. Много от турците поемали грижата да я изнасилят, а последният от тях я убивал или не, съобразно какво му е настроението…“ (90).
В Батак Макгахан вижда училището, в което живи са изго­рени над 200 жени и деца! По улиците се стелели трупове на убити с дивашка жестокост българи, чийто останки били разна­сяни наоколо от подивели кучета. В църквата открили останки­те на 3000 души укрили се тук от башибозуците – главно жени и деца. Тези кости са съхранени и досега в костницата към църк­вата, където всеки може да ги види.
Извергите в Батак пленили около 200 млади момичета, ко­ито трябвало да им бъдат на разположение в продължение на няколко дни, докато ограбят и разрушат града и убият, който е останал след клането. След като били насилвани дни наред, нак­рая една по една ги обезглавили, за да не оставят свидетели на злодеянията. Купчината от техните черепи и кости е видяна от Макгахан на един хълм над града (90). Макгахан твърди, че в Батак са убити не по-малко от 6000 души, а в Панагюрище 3000 души. В Панагюрище и Копривщица според свидетелствата всич­ки жени били многократно изнасилвани от турците по време на тези печални за България събития. Известната Райна Княгиня от Панагюрище също била изнасилена от четирима башибозу­ци в присъствието на шест нейни другарки (90).
Острото и точно перо на Джанюариъс Макгахан е съхрани­ло за паметта на поколенията това, което се е случило през про­летта и лятото на 1876 г. По думите на Луко Захариев: „Макга­хан е необоримият свидетел за Геноцида над българите!…“ (90).
От архивите на поп Минчо Кънчев става също ясно, че в кланетата на българи, освен турци са участвали и гърци:
„… Между тези варвари, башибозуци, турци, цигани, черке­зи имало и гърци; в Пловдивската кааза един грък е бил, който разпрал една трудна жена, която изкормят, паднало детето и захванало да вряка. На друго село пък невръстни момичета са насилвани от гърци и после посечени. В Попинци, село между Панагюрище и Татар Пазарджик, като пристигнали башибозу­ците, черкезите и циганите се занимавали с грабеж, а гърците с убийства. Откак обезчестили много жени и моми пред очите на мъжете или бащите им, мъжете биле убивани по най-варварски начин и много още подобни.
Сладострастните гърци наситиха скотските си страсти, а ленивите черкези се обогатиха и занапред не е чудно, като няма кой да ги преследва и наказва. Със стотини села са станали рав­ни със земята, хиляди хора са запрени, а пък други хиляди стоят гладни и голи, и боси, без покрив, на бога…
В Пловдивско около 70 – 80 села са разорени и опустошени и хиляди души, без разлика на род и възраст, се изтребиха… Колко клети сиромаси българи има изтрепани по пътищата и на кол набити от башибозуците. По-долните чиновници и заптиета се разполагали, както си щели, със затворниците, които броили по-долни от животните… “ (86).
По-нататък в повествованието поп Минчо Кънчев описва невероятни зверства, извършени по заповед на властите с бъл­гарите: набиване на кол, голо хоро, играно от българки, печени на огън, разпаряне коремите на бременни жени, обесвания, мъ­чения и откровени кланета извършвани в повечето случаи за са­дистично забавление и задоволяване на ниски страсти. 12-13-годишни деца (момичета и момчета) били дивашки изнасилва­ни по „азиатски скотски, кучешки наслаждения“ (т.е. изнасилва­ни анално) от рязаните гаджали и много от жертвите след това умирали от разкъсванията и вътрешните кръвоизливи!… (86).
За тези ужасни престъпления Високата порта наградила главните извършители – паши, бейове, управители, военачални­ци и други с медали и държавни отличия, а пред Европа и пред света се опитвала да омаловажава извършения Геноцид. Масо­ните и евреите, както и главните агенти на Синедриона – лорд Биконсфилд Дизраели*, Хенри Елиът*, лорд Дерби и др. пред­приемали всякакви ходове и машинации, за да прикрият турски­те престъпления. Особено активен бил лорд Дизраели* (1804­1881 г.), който бил лидер и идеолог на Консервативната партия и министър-председател на Англия. Той е един от главните ви­новници за неосъществяването по-късно на „Санстефанска Бъл­гария“ (т.е. България в почти пълните си исторически и етничес­ки граници на Балканите).

*Известен е и под името Бенджамин Дизраели*; а баща му се казва Исак Дизраели*.

Биконсфилд Дизраели (Биконсфелд Бениамин Дизраели*) изпитвал патологична омраза към България, което е лесно обяс­нимо от гледна точка на философията на талмудистите. На него принадлежат думите: „На Балканите, ако ще да загинат сто хи­ляди българи, но да не се накърнят нашите интереси!“ В този дух му пригласят Хенри Елиът* – английски посланик в Цариг­рад, и лорд Дерби в английския парламент, поддържани от реа­кционни кръгове и задкулисни играчи – агенти на Синедриона
Любен Каравелов изтъква връзките между Дизраели и бан­керите Ротшилд* в Англия, които очевидно имали свои планове за Османската империя и в частност за България. Истинските цели на Дизраели* и хората, стоящи зад него, проличават от друго негово изказване, направено през октомври 1876 г.: „… Ан­глия не се бои от война – заявил Дизраели на един банкет – и тя има възможност да се бие двадесет години, ако се наложи. Бри­танският флот ще бъде изпратен в Дарданелите“ (67). Естестве­но, както казва Хенри Форд: „Войната е еврейската жътва“, за­щото от нея тези паразити и спекуланти извличат огромни пе­чалби – колкото повече убийства и разруха, толкова повече пе­чалби за лихвари, банкери, предприемачи – далавераджии и про­изводители на оръжие.
Дъглас Рид в своята великолепна книга „Спорът за Цион“ посочва драстични факти, които уличават Дизраели* за връзки със Синедриона и тайните еврейски ложи и масоните, плетящи зловещите си мрежи на международни заговори срещу човечес­твото. Дори чрез критиките си на еврейството, Дизраели* прави целенасочена реклама на могъщите сили, стоящи зад него. По същия начин през целия си живот на политик той намеква неп­рекъснато за задкулисната роля на „тайните общества“, чийто продукт очевидно е и самият той (120). С какво точно се е зани­мавал в този период Дизраели*, можем да се досетим и от него­вите собствени писания: „… Заминах за Петербург във връзка с един заем. С пристигането си срещнах министъра на финансите граф Канкрин*. Той беше син на латвийски евреин. Заемът беше ан с Испания, за където заминах, и там се срещнах с ми­нистъра – синьор Мендизебел*, в чието лице видях човек като син на noevo christiano (покръстен евреин). От Мадрид заминах за Париж, за да се консултирам с френския министър-председател. Това беше синът на френския евреин маршал Султ*, вият помощник на Наполеон, който умишлено загуби битка-и Ватерлоу по нареждане на Натан Ротшилд*. Срещнах се други маршали като прочутия Масена*, чието истинско име беше Манасех* – също евреин. Заминах за Прусия, където с друг министър – граф Арним*, пруски евреин…“ (5).
Цяла Европа се възмущава от извършвания срещу българите Геноцид, определяйки го като „престъпления срещу човечество­то“ Много интелектуалци и обикновени хора в Англия са възму­тени от политиката на Дизраели*. В Букурещ Иван Вазов напис­ва месеци след събитията от Априлското въстание своето сти­хотворение „Дизраели“, което завършва с думите: „О, Английо, защо ли днес бездушен жид (чифут) те управлява?“… Иван Вазов и Любен Каравелов, както и други български интелектуалци от това време са смятали евреина Дизраели*, с водената от него английска политика спрямо Балканите, за най-голям враг на българската нация! (18).
Зверствата на турците в България предизвикват и Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. През тази война турците, особено при своето оттегляне, извършват още кланета над мирното българско население, при това вече с преобладава­що участие на редовните войски. Последният факт показва, че Геноцидът над българите е извършен по нареждане на централ­ната власт (повлияна и от външни сили!) й е предварително пла­ниран, както и по-късния арменски геноцид (1894-1923 г.) и бъл­гарския Геноцид в Тракия през 1913 г. Очевидно е, че генезисът и на двата вида Геноцид и етническо прочистване, проведени като типичен Холокост (юдейско жертвоприношение), е плод на един и същ план за унищожение на християните!…
Във връзка с това важна подробност е фактът, че небезиз­вестният идеолог на комунизма и „световната революция“ Карл Маркс (Мордохай Леви*) и неговият интимен приятел Фрид­рих Енгелс* по време на войната (от 1877-1878 г.) застават на страната на Турция. Те искрено се възмущават от съобщения­та в европейския печат за турските зверства, понеже „налива­ли вода в мелницата на руската политика на Балканите“. За тези „титани на човеколюбието“ избиването на раята в Осман­ската империя е незначителна подробност в сравнение с „без­човечната“ експлоатация на пролетариата. За кого са работи­ли тия двамата идеолози на комунизма и башибозука, не е труд­но да се досетим. По това време Маркс* живее в Лондон; ва­жен щрих към неговата биография, е че той произхожда от бо­гато семейство на потомствени равини. Фамилията му Леви* също го демаскира, а някои сериозни изследователи го смятат за практикуващ ритуална магия и сатанист! Очевидно той е вла­деел някои окултни науки и е навлизал по-дълбоко в нещата, тъй като в един от своите трудове загадъчно отбелязва: „…Све­товната революция (разбирай световната хегемония на евреи­те и глобализма – бел. моя) няма да успее, ако едно цвете на Балканите не бъде потъпкано…“ За подобна опасност и опит да бъдат унищожени българите и България предупреждава ду­ховният Учител Петър Дънов! Случващото се към днешна дата го потвърждава…
След обявяването на войната на 24 април 1877 г. от руския император Александър II, в Цариград (Константинопол) се обя­вява „свещена война“. В синагогите и някои храмове на немю-сюлманските общности били прочетени молитви за победата на турската армия. Тук представяме една синагога с такава це­ремония, в еврейския квартал, разположен в дъното на Златния рог, в предградието Галата в Цариград. Според френските корес­понденти синагогата е строена през 1732 г., към нея има още два малки храма, а общата й площ е хиляда квадратни метра (22).
И така с благословията на равините и Яхве (Луцифер, Сата­ната или Бог знае още кой) войските на султана тръгват да ко­лят отново нещастните и поругани българи и техните освободи­тели (руснаци, румънци, финландци и волжки българи).
След като руските войски освободили някои градове в Се­на България, те прехвърлили Стара планина през прохода Хаинбоаз и предният отряд освободил Казанлък и Стара Заго­ра. След този успех настъпил известен обрат. Турците успели с английска помощ (по заповед на Дизраели*!) и английски пара­ди да прехвърлят от Северна Албания огромната армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш)*, състояща се от 48 000 души, 600-700 черкези, с 4 полски и 4 горски оръдия. Те дебарки-рали при Дедеагач и започнали да се съсредоточават около Тър­ново Сеймен и Карабунар и настъпили от юг към Стара Загора Нова Загора. Сюлейман паша бил подкрепен и от войската на намиращия се в Чирпан Хюлюси паша, състояща се от 7 бата­льона редовна войска и 150 черкези с една горска батарея, както и войската на Реуф паша от 15 батальона, 330 черкези, с по една горска и полска батарея. Тези хора по заповед „от горе“ и инст­руктирани от Синедриона, извършили едни от най-големите во­енни престъпления през тази война, избивайки мирното населе­ние на Стара Загора, Нова Загора и околността – 14 500 души, а може би и повече, и опожарявайки град Стара Загора и целия му хинтерланд (115).
За кланетата в Стара Загора, за разлика от тези през Ап­рилското въстание (Батак, Панагюрище, Перущица и др.), се знае твърде малко, въпреки че в някои отношения това изтреб­ление е много по-зловещо и всеобхватно. Дори в многотомна­та История на България почти нищо не се споменава за тези събития, освен че „башибозушки отряди, които придружавали редовната армия на Сюлейман паша*, подложили на плен и пожар българските села и градове, разположени южно от Ста­ра планина“ (66). Навсякъде в другите източници същата исто­рия – за Старозагорските кланета от юли 1877 г., не се казва нито дума, сякаш архивите са изчезнали и нечия невидима ръ­ка е изтрила тази апокалиптична част от българската история.

*Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш)* е ислямизиран евреин – дьонме, бивш професор по литература в Сорбоната (Франция); масон!…
Причините за тази мистификация ми станаха веднага ясни, след като се запознах със сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“ (115), съставен от автентични документи и свидетелства от това време, и ста­тията „България“ от „Еврейска енциклопедия“ (т. 4, изд. „Тер-ра“, Москва, 1991 г., стр. 964) (55). От тези и други източници се разбира каква е била зловещата роля, която са изпълнявали Старозагорските евреи в тези кланета на българи (по същест­во ритуални убийства) и Холокост (принасяне в жертва чрез изгаряне)! Ето защо документите, разобличаващи тези ужасни престъпления, извършени от турци и евреи, бяха изчезнали! Не е трудно да се досетим кой се е погрижил за това. По време на диктатора палач Тодор Живков, а и преди него, основните дей­ци и идеолози на БКП бяха евреи; съветниците на Тодор Жив­ков бяха такива. След 1989 г. така наречените „демократи“ и „либерали“ също бяха и са предвождани и доминирани от ли­дери с еврейски произход. По-нататък подробно ще се спрем на този проблем.
Не всичко обаче богоборците са успели да унищожат. В сбор­ника на Донка Йотова са събрани материали от следните книги: Г. Димитров „Княжество България в историческо, географско и етнографическо отношение“, т. 3 „Руско-турска освободителна война, 1899 г.; Даскал Петър Иванов „Възпоминания от разбър­каните времена“, 1855 г. и Димитър Илков „Принос към истори­ята на град Стара Загора“, 1908 г. И трите книги заедно със сбор­ника на Йотова днес са библиографска рядкост и са запазени само отделни техни екземпляри. Тези книги, в които са поместе­ни свидетелства на много очевидци, ни дават точната картина I за кланетата в Стара Загора, както и за извършителите им.
В обвиненията си Донка Йотова е категорична, че извърше­ното от войските на Сюлейман паша*, по изрична негова запо­вед, е кърваво жертвоприношение (Холокост и Геноцид). При това мръсният чифут е пролял реки от българска кръв, насъск-вайки турските гаджали „нито един българин да не остане жив!“

За това не е и чудно, че толкова малко свидетели има на органи­зираната от евреите касапница!
По време на Старозагорското клане първи помощници на турците са били живеещите в Заара (Стара Загора) евреи. Те би­ли пришълци от Одрин и Солун (идват около 1605 г.) и образу­вали еврейска махала, ставайки опасни конкуренти на българс­ките търговци. По време на събитията имали 812 къщи, 2 голе­ми синагоги, 7 фамилни еврейски параклиса и 5800 души. Към българите се отнасяли враждебно, защото последните били тех­ни най-големи съперници в търговията. Ползвали се с покрови- I телството на турските власти и притеснявали по всякакъв начин християнското население (115).
Първите сведения за клането на българи в селата на юг от Стара Загора започнали да пристигат към средата на месец юли 1877 г.:
„… На 12-ти почнали да пристигат от селата мъже, жени и I деца голи и боси, между които имало пълни коли с ранени. Ра­нените били оставени в училището, а здравите настанили по къ­щите. Те разказвали, че башибозуци и черкези нападнали селата | им, убивайки кой където сварят; грабили, безчестили и селата на огън предавали. А пък и самите граждани от височините на града започнали да виждат дима и пламъка от горящите села. I Скръбни и неприятни слухове започнали да се носят този ден из I града… “ (115).
„… На 16-ти градът започнал да се пълни още повече със селяни. Те разказвали, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени, и вонята била нетърпима. Слухът за ужасното клане в село Гюнелийска махала още на сутринта се разнесъл из целия град… Село Дълбоки било запалено от черкезите, където избили много хора… “ (115).
Очевидно тези действия били извършени от предните отря­ди от башибозуци или така наречените „акънджии“ на армията на Сюлейман паша*, следвани от редовната войска, съгласно тактиката на турците. Същинските разрушения и кланета започ- | нали след пристигането на основната армия, която изтласкала малобройния руски казашки отряд от около 5000 души, подкрепен от 800-900 души опълченци. Все пак с много героизъм тези хора успели да задържат два дни настъпващата огромна турска армия и дали възможност на една част от мирното население и бежанци от селата да се изтеглят в посока към Казанлък. По бежанската колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, на­товарени с багаж, от турските и еврейските къщи и джамии стре­ляли и убили много хора.
Скоро след това черкезки отряди на коне под водачеството на Дай Ахмед през Аязмото отрязали пътя на бежанците към Казанлък и тези, които не успели да избягат от града, били вече обречени, тъй като попаднали във властта на нахлуващите от всички страни турски войски.
Тук е мястото да отбележим, че в щаба на Сюлейман паша се намирал и англичанинът Юлий Викед, който изпълнявал осо­бени функции – бил агент на английското правителство и лице за връзка с него.
След като преградили пътя към Казанлък, черкезите на Дай Ахмед достигнали до Кулов вир в прохода и избили много хора. При воденицата „Башовите“ избили около 50-60 души гражда­ни и селяни. После пристигнали и още черкези, които избили стотици хора в теснините на това място (115).
За същото събитие Димитър Илков казва:
„… Към залез слънце (19 юли) черкезите пресекли пътя на бежанците при южното гърло на боаза и веригата към Казанлък се прекъснала моментално. Тогава настанала страшна касапни­ца около подножията на Аязмо баир. Шопорите и коритата на бешбунарските чешми се оплискали с човешки кърви и вадичка-та, образувана от тези чешми, потекла към река Бедечка, черве­на като огън. Полянките в тази местност, доскоро зелени и при­–ни, заринали се с глави, нозе, ръце и обезобразени трупове на деца, майки, родители, юноши и старци… “ (115).
Градът бил запален от турската артилерия и башибозуци­те; подпалили се спиртните складове на старозагорските раки-джии, които избухнали. В същото време по улиците и къщите на град Стара Загора се „загнездил пъкълът“, по думите на Ди­митър Илков:
„… Старозагорските мохамедани посрещнали войските на Сюлейман паша* с радост. Те се сдружили с черкезите и баши­бозуците още на 19 юли и се впуснали с тях заедно като зверове“ върху беззащитното български население да го изтребват, мъ­чат, безчестят и обират. Малките пеленачета намушквали на ята­ганите си и ги подавали така на майките им, когато те се проти­вели да се предадат доброволно на безчестието. Всички българ­ски мъже останали в града, били изклани безмилостно до един, започвайки от най-невинното сукалче, дори до престарелия сто-годишник. Нищо не било пощадено, нищо не трябвало да оста­не. Останали недокоснати само евреите, които изкупили живота си с пари, с осрамяването на своите жени и дъщери и с шпионс­ките си услуги, които оказвали на турците непрекъснато и след отминаване на опасността…“ (115).
Според свидетелствата на професор Любомир Костов, за­писани от неговия баща Димитър от Стара Загора, наред с турците в кланетата участвали чирпанските даалии и циганите, ко­ито били подстрекавани от евреите. Старозагорските евреи с ра­дост посрещнали турските войски и действали като техни шпи­они и помагачи в грабежите и убийствата. При кланетата, тър­говецът евреин Даниш* отказал да скрие в къщата си българи бегълци от турския ятаган. Преди това, при идването на русна­ците, той е укривал в големия си дом най-свирепите турци бъл­гароубийци. При бягството си от Стара Загора прадядото на Костов – дядо Михал, загубва двете си дъщери и жена си и оце­лява само най-малкият му син Коста (81).
Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нах­лули в града и започнали невиждани кланета и насилия, пред които Батак бледнее!… Самият Юлий Викед разказва:
„… Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцени­те, на които за мое нещастие съм бил донякъде свидетел – оче­видец и сега даже, като си припомня за тях, кръвта ми замръзва в жилите. На нещастния град Стара Загора налетели не човеци, а като че ли били някои бесни дяволи. В плен никого не взимали, а всеки, без разлика, с байонета пробождали, или с ятаган поси-чали и на повечето от ранените главите отрязвали. Болни, жени, деца, старци и всичко, що дишаше живот, без милост убивали, или в пламъците на горящи къщи хвърляли. Башибозуците, кои­то дойдоха със Сюлейман паша* от Албания, върлуваха и бес­нееха по-страшно от самите дяволи; те убиваха без ни най-мал­ка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офи­церите, ако би могло да се употреби такова название за албанс­ките или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгу­били всякаква власт над побеснелите и преспокойно гледаха, до­като се наситят… “ (115).
Тук Юлий Викед, макар привидно да се възмущава от дейс­твията на турците, се опитва да прехвърли вината за кланетата, изстъпленията и погромите изцяло върху нередовната турска войска (албанци, черкези и башибозук), което е явна лъжа. Зна­ем, че тази войска сравнително малобройна (около 800 – 1000 души) не е могла самостоятелно и в кратък срок да избие близо 15 000 българи, число, което според мен е силно занижено, като се има в предвид, че голяма част от населението на Стара Заго­ра не е успяло да избяга, а в града също е имало и около 40 000 бежанци от Нова Загора и селата в областта. Очевидно е, че в кланетата са се включили всички: башибозуци, редовна войска, местни турци и евреи, а също цигани и черкези, за които се спо­мена.
Това, което пропуска Юлий Викед, е, че „турците карали моми и жени да играят голо хоро; че бременни жени са разпаря­ни и рожбите им от утробата им вадени; че много момичета от изнасилвания са умирали; че живи хора в кладенци са хвърляни; някои са простирани на земята с вързани ръце и крака, а на гър­дите им огън палели и кафе си варили; онези които не давали или нямали пари, на врата им горещо желязо полагали; имало е хора, на които най-напред пръстите отрязвали, после носа, уши­те, други части, докато издъхнат; на убитите мъже и жени чле­новете им режели и за поругаване в устата им ги слагали; някои на ръжен прекарвали и на огъня като чеверме ги пекли; други на дървета разпъвали и с гвоздеи като Христа ги заковавали, а най-накрая никой не трябва да се учудва, ако кажем, че живи хора като овце са драни, а кожите им със слама пълнени и по дърве­тата окачвани… “ (115).
Естествено българите се съпротивлявали на убийствата и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си, бра­нейки живота и честта си. Това дало повод по-късно турците и евреите от Стара Загора да обвиняват българите, че те са пре­дизвикали турците да отидат до „такава крайност“. Еврейската енциклопедия дори се опитва тотално да изопачи нещата с ти­пичната чифутска наглост и дебелоочие. Ето какво пише там с фалшив патос:
„… Евреите излизат на историческата сцена главно по вре-
ме и след Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.).
С освобождаването на редица градове от турците, местните ев-
реи са подложени на най-жестоки преследвания. Селяните от
Свищовско, които смятат евреите за привърженици на турския
режим, ограбват, изгонват и убиват евреите от Свищов. Изгон-
ват ги и от Видин, Стара Загора и други места, и те са принуде-
ни да бягат в чужбина. Случвало се е дори руските войски да
спасяват бягащите евреи от яростта и жестокостта на българи-
те. В Казанлък през август 1877 г. масово избиват местните ев-
реи. Това предизвиква негодувание във Франция, Англия и САЩ,
още повече, че евреите не са били уличени в конкретно престъп-
ление. До обявяването на войната евреите са заемали изчаквателна позиция. Със започването на войната, евреите застават на страната на освободителите… “ (55).
Абсолютна лъжа и фалшификация, още повече, че тази „обективна“ енциклопедия е писана през 1991 година, докато ци­тираните тук документи са от очевидци на събитията и са писа­ни скоро след това! Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“
От тези документи става ясно, че именно евреите са подбу­дители на кланетата, те участват в разграбването на българско­то имущество и ценности; извършвали са особени ритуали с кръв­та на убитите християни (дял от черната магия) и заедно с тур­ците са избягали в Одрин, Цариград и други градове, страхувай­ки се от отмъщение и наказание за извършените престъпления!
Твърдението, че през август 1877 г. били избити евреите в Казанлък, и то от българите, е лъжа и пълен абсурд. По това време Казанлък е бил окупиран от войските на Сюлейман па­ша*, които атакували Шипченския проход, и градът бил под те­хен контрол и през следващите месеци (66). Всички тези фалши­фикации на историята са направени с една единствена цел: да се прикрият злодеянията на евреите и турците при Старозагорско­то клане, а също избиването на стотици българи в Сливен, Ка­лофер, Сопот, Нова Загора, Казанлък, Айтос, Карнобат и други, както и разграбването и унищожаването на стотици магазини и къщи, в което участвали и много евреи, като участници, помага­чи, доносници, шпиони, оценители и прекупвачи на откраднати­те стоки и ценни вещи (115).
Тук предпочитам вместо коментар да цитирам видяното от оцелели свидетели на Старозагорското клане:
„… Ужасната картина в тези минути още по-ужасна се пред­ставила, когато турците заградили казанлъшкия път. Тълпи на­род тичат насам-натам из улиците, руси и опълченци не се виж­дат, градът обиколен отвсякъде и отникъде изход няма; турците от всички страни стрелят, тук се прострял мъж, татък се отър-колила жена, другаде неколцина пъшкат, жени плачат, деца пи­щят, кучета лаят и вият, коне цвилят, говеда мучат, а пък пламъ­ците на ужаса ужас придават. Щом из тълпата се впуснат некол­цина и влязат в коя и да била здрава къща, всички нахлуват вът­ре и се затварят, тъй щото из пълните преди малко улици с мъ­же, жени и деца, взели да се показват въоръжени граждани тур-ци и когото срещнат или застигнат, колят, убиват и българин вече на улицата не се показвал… “ (115).
„… В къщата на Хаджи Димитра имало 50-60 души селяни, все приятели, с жените и децата си. Турците нахлули вътре и започнали да убиват наред. Янка, съпругата на Трифон Спасов, успяла да избяга, но била застигната, уловена, и след като я обез­честили, й отрязали езика. Тя кървави сълзи ронела и всячески мъчела да даде някакви обяснения за турските зверства при избиването на хора, както и за нейното обезчестяване, но нищо не се разбирало от движенията й…“ (115).
„… Къщата на Драгия Куюмджиоглу била на две отделения с по 5-6 стаи, изби, конюшни, сенници и широки дворове. В две­те отделения се събрали към 500 души. Турците запалили къща­та с газ и тя цялата пламнала… Щом се отворили вратите и ока­яните българи се показали навън, почнали един върху друг да се повалят и всички били избити или изклани с изключение на не­колцина, които незабелязано се промъкнали през тълпата.
В друго отделение на тази къща имало до 200 души гражда­ни и селяни. Турците нападнали и без съпротивление влезли вът­ре. Най-напред уловили Стоил Куюмджи Драгиев, на когото от­рязали ръцете от раменете и той паднал на земята. Всеки поч­нал да поднася парите си, часовник, пръстен и молел за милост, обаче нито един от тях не бил помилван, а всички били изклани; между тях имало и някакъв млад свещеник от селата, на който запалили брадата и косата с кибрит, после го полели с газ и жив го изгорили… (типичен Холокост!) (115).
„… В къщата на кожухара Минчо имало събрани 200 души граждани и селяни – повечето жени… лутали се насам-натам, докато нападнали турците, които почнали да убиват кого къде­то настигнат, да колят, и покрили целия двор с мъртви тела. Малцина сполучили да избягат през дола и то затова, че къщата била на края на града… “ (115).
„… В един обширен двор се намирали къщите на Георги, Сава, хаджи Иван и хаджи Марко Дечеви, където се събрали по­вече от 200 души граждани и селяни. Турците, като нахлули в този двор, най-напред запалили онова отделение, което било пъл­но с жени. Огънят обхванал къщата, злощастните жени започна­ли да излизат, но щом се показала баба Драгулица навън, един манафин я застрелял и тя се проснала на земята, без да помръд­не, а другите се върнали в горящата къща. В това време избата се изпълнила с такъв дим, че око с око не се виждали. Скритите там почнали един по един да излизат и да се търкалят около прага простреляни. Паднала Дешка Георгиева, паднал абаджия­та Кольо, натрупали се една върху друга селянки, другите се вър­нали назад, подът бил вече тук-там прегорял, провиснали черни трупове, жени и деца пищят, пушките гърмят и след няколко минути къщата се сурнала и всичко утихнало… Хаджи Марко бил уловен и в гушата като свиня прободен. Той дълго време хъркал и най-после издъхнал. Други три отделения в този двор -така също заедно с хората – изгорели… “ (115).
„… Вкупом около 150 отишли в къщата на Иван Лещов, а после на Стефан Тодоров и в избата се скрили. След малко чер­кезите разбили пътните врата, изпълнили двора, взели да лискат газ по вратите на къщата и скритите в избата били принудени да излязат. Черкезите ги претърсили един по един, взели всичко, което се намирало върху тях, после ги закарали в къщата на Мал-коча, където отделили жените настрана, а мъжете до един изк-лали до самите пътни врати… (115).
„… Тодор Славчов имал в къщата си едно затулено дамче за добитък, в което се наблъскали до 30 души граждани, селяни и един русин. Турците ги намерили надвечер и до един ги изби­ли, а Никола Иванов, рязан по главата, по раменете, по ръцете, паднал между убитите и там се спотайвал. След малко време дошли туркини за плячка и с възхищение казвали: „Машалла, машалла и тука има няколко свинета убити“, като обикаляли из­бите и се подигравали с тях; пристигнали десетина души турци, които започнали да преобръщат труповете и да ги претърсват. Една от туркините така силно ударила Иванов в главата, щото цял потреперал от този удар и турците изново го накълцали. В такова положение той лежал между мъртвите без хляб и вода до събота и тогава избягал в Търново, където в болницата очисти­ли червеите от раните му и го изцерили… “ (115).
„… В къщата на хаджи Станко Минчев се събрали до 300 души почти само селяни. Турците ударили огъня на къщата и едни от тях изгорели, а други, които искали да избягат, всички били убити и хвърлени в долапа на градината… “ (115).

„… Къщата на Унджи Генчо била двуетажна, с осем стаи, изба, ракиджийница, две конюшни, широк, добре обграден двор. Около два часа цялото здание се изпълнило с мъже, жени, деца, граждани и селяни. След малко време турците нападнали, счу­пили вратите, нахлули в двора и почнали да убиват наред и мъ­же, и жени, и деца – даже и пеленачета. Избили почти всички, обрали ги, обрали и къщата, а после я запалили. Тук баба Дафи­на Андонова неволно била зрителка на много неща. При това паднал убит мъжът й Андон, брат му Петър Славов, Неделкови-те четирима сина – Коле, Къне, Иванчо и Михаил, Марийка Ми­хайлова и двете й деца, годиначета близнаци. В завръщането си след Освобождението, из пепелищата на тази къща изровили 250 глави и десетина коли кости, които закопали в две гробници в Паленишките гробища… (115).
По много места и къщи описаната от очевидците картина на масови убийства, насилия, грабежи и опожарявания се пов­таряли отново и отново. Много майки с малки деца, скрити по тавани и мазета, удушавали неволно рожбите си, за да не ги издадат с плача си на турските мародери и еврейските им по­магачи.
„Според показанията на Марийка Иванова Ахънова, която била в къщата на Коле Гюпхаленеца до самата църква „Св. Тро­ица“, там загинали много хора. В църквата и двора се събрали над 2500 души, натъпкани един да друг, така че нямало игла къ­де да падне. Турците нахлули в църквата и клането, убиването и обирът продължили няколко часа. Ахънова, скрита в един до­лап, била свидетел на всичко, и по-късно не намирала думи, с които да опише турските зверства при избиването на хората. В някои ъгли на църквата избитите оставали прави, защото няма­ло къде да паднат труповете…“ (115).
„… В къщите на Никола, Иванча и Симеона хаджи поп Ди­мови жертвите наближавали числото на онези в църквата „Св. Троица“. В двете обградени със здрави стени двуетажни здания имало до 2000 граждани и селяни, почти всички били зверски убити и обрани… “ (115).
„… Такава черница, наричана по турски шам-дудъ, се на­мирала в двора на Пенчо хаджи Славов, на която се качили мъже, жени и деца, повече от 30 души. Гъстите листа затулили и хората никак не се виждали; но някое от децата изпуснало феса си на земята, турците обърнали внимание, почнали да стре­лят и скритите като пилци падали. В това турците намерили голямо удоволствие. Щом удареният се сгромолясвал и прос­тирал на земята, казвали: „Още една гарга падна, стреляйте“) В разстояние на няколко минути под черницата било застлано с трупове…“ (115).
„… Къщата на Стоянча Попоглу, в която имало около 200 души граждани и селяни, след като била обградена от турците, после запалена, всички, които излизали навън,



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6244258
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930