Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2013 21:23 - Геноцидът и Холокостът над българите: „България под турско-еврейско робство (XIV-XIX в.)“ от ГЕОРГИ ВОЙНОВ – част 3-2
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1065 Коментари: 0 Гласове:
3



                                                                                                                                                                          … Къщата на Стоянча Попоглу, в която имало около 200 души граждани и селяни, след като била обградена от турците, после запалена, всички, които излизали навън, за да избегнат огъня там, на място оставали (убити)… “ (115).
„… Побягналите към конака на Шемши бей около 250 души селяни – мъже, жени и деца – едни избити, а други до един изк-лани. В съседната къща на Кара Къне били изклани до 80 души мъже, жени и деца.
Дворът на салханата бил пълен с коли и около 400 души мъже, жени и деца от селата. Всички до един избити… В избата на Коле Кавалджиев и в къщата на Атанас хаджи Колев били избити до 150 души.
Къщата на Сапунджи Танев била пълна с граждани и селя­ни от двата пола… Според показанията на Гана Василева тук били изклани до 500 души и дворът до четири пръста в кръв потънал, тъй щото и обущата на краката се пълнели. Само ня­колко момичета и млади жени били помилвани…“ (115).
„… Шопа Димитър, 70-75-годишен човек, богат търговец, считан от гражданите за милионер, уловен от турците заедно със сина си Наня, взели им парите къде каквото имало, после ги вързали, повалили на земята, напалили огън на гърдите им, сва­рили си кафе, пили и си отишли, а Димитър и синът му умрели от болки…“ (115). За този и много други случаи с богати българ­ски търговци и занаятчии е повече от ясно кой е подал съответ­ната информация на турците – техните конкуренти евреи!…
„… Двама турци от старозагорските села уловили един поз­нат на тях българин на име Марко, също селянин, повалили го на земята и го заклали. После го качили пред един дюкян на стряхата и викали: „Ха, Марковото месо е евтино, една ока пет пари.“ Рязали на късове и из улиците хвърляли.
В лозята Османица (сега Гебран махала) на една круша бил закован с гвоздеи на ръцете и краката един мъж и след Осво­бождението намерили голите кости.
Сали Дерлиоглу със своите двама другари отишли в къща­та на съседа си Черен Кольо, уловили го и в двора на една чер­ница по ръцете и краката го заковали.
На крушата в една нива (сега двор на Кольо Суровчето) имало закачени „няколко кожи от хора, пълни със сено…“ (115).
„… А сутринта закарани на Аязмо баир, дето по бадемите висели около 20 души мъже, жени и деца, а някои и с краката нагоре… “ (115).
„… На 70-годишния старец дядо Дянко рязали черепа и из­вадили с клечка мозъка му, като че ли правели някаква медицин­ска операция… “ (115).
„… Енчо Славов от същото село (с. Саръ Смаил) бил в до­ма на свещеника Стайо и като сполучил да избяга, видял в една къща труповете на мъж и жена заголени, членовете им отрязани и поставени върху тях за поругание…“ (115).
Според достоверни сведения на Г П. Русески, който обико­лил 14 села в Старозагорска област след кланетата, само от те­зи села били избити около 3200 души мъже, жени и деца (115).
От тези, които успели да избягат от кланетата в Стара Заго­ра, по-късно умрели 1200 души от раните си, студ, глад и болес­ти (само възрастни, без да се броят децата).
От заловените жени, млади момичета и деца по заповед на Сюлейман паша* бил образуван специален лагер, където вой­ниците дни наред ги изнасилвали и тероризирали по най-дивашки начин. Карали ги да им играят голо хоро и садистично се забав­лявали с нещастните жени, загубили семействата си. След изде­вателствата тези жени и момичета били откарани като роби в Одрин и Цариград. Техният брой надхвърлял 10 000 и само еди­ници от тях успели по-късно да избягат и свидетелствали за Убийствата и кланетата. В книгата на Димитров поименно са Упоменати някои от тези жени, продадени като роби, потурчени и ограбени (115).
От някои откъслечни данни става ясно, че в лагера на Сю­лейман паша* на Аязмото, а и на други места са извършвани странни еврейски магически ритуали и убийства на пленени бъл­гари. Например на 21 юли край женския лагер при Латинските гробища докарали около 50 души мъже граждани и селяни, на­вързани на въже. Турците ги закарали при шатъра на Сюлейман паша* и ги застреляли, както били навързани. Други били горе­ни живи на жертвеници, описани по-късно от даскал Петър Ива­нов (типичен Холокост!).
Част от ритуалните убийства било разпъване на кръст и заковаване като Христос с гвоздеи на ръцете и краката. Някои от ритуалите били по-особени. Отделените по-лични българи и бъл­гарки (по-стройни, здрави и красиви) били заколвани на дръв­ници като животни. Евреите от Стара Загора в медни казани събирали тази невинна християнска кръв и топели в нея дрехите си. След като изсъхнели, те ги обличали и съгласно ритуала на еврейската черна магия се подмладявали по мистичен път, при­добивайки качествата и красотата на убитите. Вероятно са из­вършвани и други сатанински еврейски ритуали, които са част от черната магия!…
В своята книга „Ритуалните убийства на „избрания“ народ“ д-р Емил Антонов на базата на документи и богата библиогра­фия описва подобни еврейски ритуали. Горното се потвърждава и от редица други книги (7, 55, 145). В последната книга авторът Трахтенберг* се опитва да ни пробутва изтъркани фрази за „ан­тисемитизъм“, „ксенофобия“ и „ирационална омраза към евре­ите“. Подобни приказки за наивници не могат да скрият истина­та за еврейската сатанинска и разрушителна природа. Фактите от тази книга ни показват истинската същност на чифута.
Особено ценни са свидетелствата на Димитър Илков, ето какво казва той:
„… След изгарянето на Стара Загора, заарските евреи по­бягнали с турците заедно към Одрин и Цариград. През лятото й есента, докато продължавал боят на Балкана, евреите предали на турските власти в двата последни града мнозина старозагор­ци, които живеели по-отдавна или спасили главите си случайно с бягство. Те били избесени позорно по мегданите и пред джами­ите. Но това било малко провинение в сравнение с това, което те извършили в Стара Загора преди да побягнат.
Докато се намирали русите в Стара Загора, в еврейските къщи се укривали най-престъпните и най-кръвожадните турци. Тогава никой не закачил евреите, нито някой подозирал, че те вършат това предателство. По-сетне обаче, когато градът пад­нал в ръцете на Сюлейман паша*, и башибозуците тръгнали да колят българите по къщите и улиците, евреите отказали да да­дат прибежище в къщите си поне на едно християнско семейст­во. Обратно, те предавали българите на турците, за да ги колят, като посочвали на последните дори и скривалищата им.
Тези и много други тям безчовечни престъпления озлобили твърде справедливо всички старозагорски българи спрямо ев­реите. И то се знае, че когато войната се свършила и България станала свободна, лошите заарски евреи не посмели да се за­върнат назад по домовете си. Забогатели от плячката и от доб­рите кярове (далавери) през време на войната, мнозина от тях си останали в Турция – в Цариград, Смирна и Одрин, а други се заселили в Пловдив, Чирпан, София, Татар Пазарджик…“ (115).
Димитров споменава, че в предателствата на българи осо­бено активни били евреите от рода на Бонджуковци* в Стара Загора, а Илков споменава, че отмъкнатият от башибозуците едър рогат добитък бил продаден на евреите в Одрин и Цариград за нищожна цена (115).
Доволен от специализираните услуги на съплеменниците си, при изтеглянето си от Стара Загора, Сюлейман паша* подтик­нал евреите да напуснат града с неговите войски. Той им дал тридневен срок, за да се подготвят и да опаковат багажа си и награбените от българите богатства и разпоредил на няколко роти войници да ги придружат до гара Кара бунар, откъдето се отправили за Одрин, Пловдив и Цариград (115).
Свидетелствата на даскал Петър Иванов, записани във „Въз­поменания от разбърканите времена“ от 1885 г. допълват цялос­тната картина на Старозагорските кланета, когато той посеща­ва града след напускането му от евреите и турците, които го оглозгали като лешояди:
„… Беше късно, като влязох в града. Но какво думам ? Град нямаше вече… То беше само един куп от развалини от страшни по-страшни.
На другия ден излязох да обходя развалините. Само скръб­ни сцени видях. По улиците само кости и глави, кости и глави на 14 000 души изклани мъже и жени от „героя“ Сюлейман паша*. По-страшното беше и това, че в това същото време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман (Соло­мон*), след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплак­ват дните си немили недраги в одринските кърища.
Всички тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. На тези места те с висок глас оплакваха останките на своите чеда и съпрузи, като прегръщаха костите и огнилите им дрехи. Нищо не виждаше човек освен кости и глави, а тук-там гъсти женски коси, които окапали от изгнилите женски глави… Черквите изго­рени, опозорени… пълни с изгнили человечески трупове. Черк­вите „Св. Троица“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“ с трупове, разрушени и дупките от гюлетата (снарядите) още се забелязва­ха тук-там. Само „Св. Димитър“ беше оцелял, защото беше здра­во озидана, само отвътре беше изгоряла.
Но край тези възмутителни картини едно баснословно мно­жество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях -толкова те бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.
На третия ден от пристигането ми в Стара Загора обиколих околностите на града, особено баира, наречен Аязмото. Тук аз видях нови дири от най-безчеловечни свирепости. Освен много кости и глави, които се срещаха на всяка крачка, на едно дърво видях, че виси цял един човешки скелет. Обесеният нещастник се сплул на дървото, без да е имало някой да го снеме, и само скелетът му беше останал. Току при края на града видяхме жер-твеници, дето живи хора са били горени от „героите“ на Сюлей-ман-пашовата войска. По-нататък друго възмутително зрелище. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа. Повзрях се в нея и за голямо мое удивление видях, че това беше человеческа кожа, от която заключих, че притежателят й трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе по­дарък на Биконсфилда*. Англичанинът я взе и я занесе със себе си. След няколко дни събраха отчасти костите и главите (от ко­ито повечето бяха разцепени с нож) на изкланите нещастници и се заровиха в Новомахленските гробища, близо до чирпанския път. Нека не остане без забележка, че повечето от изкланите при­надлежат на околните села от Старозагорската и Чирпанската околия, които се били събрали в град Стара Загора за защита.
От разказите на някои стари жени, които останали живи и които били зрителки на турските свирепости, научих че младите жени и девойки, които имали злощастието да попаднат на зверовете турци, били предмет на най-позорни изтезания. Едно голямо множество голи млади жени се принуждавали да играят хоро и след като се насилвали да удовлетворят скотските страсти на мъчителите си, се изклали до една. Писъкът на тези нещастници стигал до небето, но то било глухо към техните стенания……….
Ти трепериш, читателю, от разказа на тези ужаси; имай при­съствие на духа. Помни, че скъпоценната свобода тъй се спечел­ва и че нейното запазване иска по-скъпоценни жертви. Помни, че духовете на тези мъченици, които летят над жертвеника си Денонощно, викат „отмъщение“, когато настане сгода за тази Ценна минута…“ (115).
Ние не знаем дали лорд Биконсфилд Бениамин Дизраели* е получил кожата на живоодрания българин от Стара Загора -свидетелство за турско-еврейските кървави ритуали. Едно е си­гурно, че един цветущ град като Стара Загора, известен със за­наятите си и богатите български търговци, бил унищожен, изго­рен и сринат до основи; изклани и избити по най-варварски и мъчителен начин били над 15 000 българи; повече от 1200 умре­ли от глад, болести и епидемии (тифус), а 10 000 били отведени в робство в Турция и много от тях никога не се върнали. Отврати­телният чифут Дизраели* обаче продължавал да твърди и да се кълне (чудно в кой ли Бог?!), че „не били извършвани никакви жестокости и това били само преувеличени слухове и клевети“.
След падането на Плевен през декември 1877 г. и настъпле­нието на руснаците, турските войски започнали да се изтеглят на югоизток и по пътя си извършвали множество кланета, наси­лия и ограбвания на мирното българско население. Преди това хронистите отбелязват множество репресии и Геноцид, извър­шени от турските власти в различни градове.
- В Пловдив арестували и екзекутирали в града стотици бъл­гари през 1877 г. Само в края на август и септември били екзеку­тирани 116 българи. Екзекуции на стотици българи се изпълня­вали и в Одрин, Татар Пазарджик, София, Карлово, Станимака (Асеновград), Чирпан, Варна, Мустафа паша, Фере, Димотика и други тракийски градове (66).
- Големи насилия и жестокости били извършени от турски­те власти върху българското население в Карлово и Калофер; селата Красново, Аджар, Рахманли (днешно Розовец), Мерич­лери и други, разположени по южните склонове на Източна Сред­на гора. В доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г. се съобщава за избиването на около 600 българи само в Карлово от редовни турски войски и от башибозук, командван от Исмаил, брата на Ахмед ага Тъмръшлията. В действителност броят на избитите карловци бил по-голям (66).
- Редовни турски войски доограбили Панагюрище и убили някои от неговите жители (66).
- В селата в Пирдопско също били убити стотици българи (66).
- В Сливен и околностите му да началото на 1878 г. турски­те власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи (66).

- Голям брой българи станали жертви на турско-еврейския произвол и в София, където руските войски, както съобщава един чуждестранен кореспондент, заварили 16 бесилки (66).
- Пострадали също Каварна, Стремската долина, Златари­ца, Елена, Котел, Новозагарско, Самоков, Белово, Караагач (Брезник), Чепеларе, Златоград, Търново Сиймен (Симеоновг­рад), Мустафа паша (Свиленград), Любимец, Харманли и други при отстъплението на турската армия. Там мирното население било подложено на клането, грабежи и насилия (66).
Историците отбелязват, че по време на войната безчинствата на редовните турски войски, черкезите и башибозушките отря­ди надминавали всичко, което дотогава бил изтърпял през робс­твото многострадалният български народ; избити били общо над 150 000 души българи – цивилно население. Целта била да се смаже чрез целенасочен терор порива за свобода у българите (66).
След освободителната война от 1877-1878 г. най-после Бъл­гария се освободила от турско-еврейското петвековно робство, съпътствано от постоянен Геноцид и Холокост. Но не всички българи получили свободата – тези от Тракия и Македония все още били поробени.                                    



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6243737
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930