Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2013 18:24 - КАКВО СА НАПРАВИЛИ И ПРАВЯТ ЮДЕИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ 2ч.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1089 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.12.2013 23:10


                                               image                                                                                                                                                                                                                                                                 За да съдим за значението на политическата дейност на ев-
реите в България, най-напред е необходимо да изучим и да опоз-
наем отечеството си, неговите исторически пътища, неговите
идеали, неговите минали и настоящи политически и икономичес-
ки явления.
След идването на апостолите Павел Варнава на Балканския
полуостров, България става център и разсадник на православ-
ната вяра. В нейните монастири са се съсредоточили висши
възпитателни учреждения, подготвящи видни лица за държавна
деятелност и пастири за разпространение и закрепване на Хрис-
товата вяра.
От всички балкански народи българите особено са се отлича-
вали с усърдие и възприемайки християнската религия, стигали
дори до фанатизъм. На това явление е обърнал внимание Си-
недрионът, който винаги се е стремял да унищожи, обезсили и
насочи на лъжлив път учението на Исуса Христа.
В XVI век членове на Синедриона са били всички веници-
ански евреи и банкери. Благодарение на това, че в техни ръце
се е намирал капитала, те добили в това време голямо значение
и сила. Дори турският султан е бил напълно зависим от тях и
верен изпълнител на всички заповеди на Синедриона. Но както
винаги, евреите прокарвали своята политика задкулисно. Те я ръ-
ководили, а сами оставали в сянка. Тази политика на веницианс-
ките банкери-евреи през царуването на Иван Александър е била
съдбоностна за България.
  image Цар Иван Александър с еврейката Сара и синовете им Иван Шишман и Иван Асен.Старобългарска миниатюра                                 Според някои данни Симеон Сакскобургготски (Кобург Кохари) е бил коронясан за "цар на българи и евреи" в най-голямата синагога в Ню Йорк! Най-гадното е, че за коронацията му е използвана символично запазената корона на еврейката Сара Теодора - жена на последния български цар преди падането ни под турско робство - цар Иван Александър. Трърди се, че тази корона е била съхранена от роднини на Сара Теодора и много по-късно изнесена в САЩ. Данни за това има в книгата на еврейката Мая Калбург Тодорова "И белите пътища плачеха под нозете им. Популярна история на еврейството по българските земи"                                    ЦАРИЦА САРА И СИНЕДРИОНА
Гръцки и френски литературни източници свидетелствуват, че
цар Иван Александър е бил женен за еврейката Сара, дъщеря на
един венециански банкер, и че този брак е бил устроен от евре-
ите с единствена цел да отслаби християнската вяра в България,
населението на която и било напълно преданно.Сара е била таен агент на Синедриона и постепенно подготвяла България за турското робство (Гр. лет. XIV в. т. III. стр.
81). В историята на християнството на Балканите, тя изиграла
почти същата роля, като Попея в Рим само, че в друга форма.
Нейните наемни агенти, със средствата на веницианските търгов-
ци разпространявали между народа слухове, че Исус Христос е
само мит, че не е имало никакво Възкресение, а че всичко това е
измислено от поповете, които проповядвайки тази лъжа, живеят
и се наслаждават за сметка на трудещите се маси (Гр. лет. XIV. в
т. III., 92 е Енциклика на Бонифации IX, римски папа).
Злите семена били посяни и дали плодовете си в скоро време.
Постепенно вярата започнала да отслабва, появил се разврат, пи-
янство, започнал да процъфтява материализма. Развлеченията,
противни на нравствения дух, се поощрявали. Цар Иван Алек-
сандър бил безсилен да предприеме каквото и да било против
жена си, понеже зад гърба и стояла злата могъществена сила на
Синедриона. Станало е нужда дори той да се помири с разделянето на държавата си на три области, което безспорно, го е унищожавало,но което е било дело на тъмните сили, решили да разложат държавата.
  image                                                                                                                                        ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ
На фона на тези тревожни събития, в България през XIV в. се
появила величавата фигура на партиарх Евтимий.
Още като прост монах той проявил неуморна дейност и бързо
изкачил стъпалата на националната политическа стълба. Негова-
та известност растяла и достигала до най-отдалечените ъгли на
България, и дори извън пределите и. Неговата вяра, учението му,
неговите пламенни речи започнали отново да върщат народа към
предишния смирен живот. Евтимий станал опасен противник на
еврейското влияние и царица Сара не веднаж се мъчила да го
привлече на своя страна. Когато нейните опити не се увенчали с
успех, тя съобщила това на Синедриона и последният употребил
всички сили да клевети праведника за да сведе цялата му деятел-
ност до нула. (Енц. на Урбан VI., римски папа.стр. 4).Въпреки това, Евтимий бърже станал известен по целия Балкански полуостров, а цар Иван Александър, смятайки го за свой близък съвременник, му подарил един монастир, гдето Евтимий имал вече пълна възможност да привлича хората към себе си и да
влияе върху по-широките маси.Тогава веницианските банкери-евреи упражнили политически и финансов натиск върху Отоманската империя и за да не допуснат България да се развива по-нататък, снабдили Турция с материални средства да води война за да разори православната страна. Изпълнявайки всички нареждания на евреите и ползувайки се от техните услуги, Турция на свой ред решила да разшири Отоманската империя за сметка на християнските държави. Като узнал това, византийският император Йоан V Палеолог помолил папа Урбан V да организира в западните християнски владения армия за борба с мохамеданите заплашващи християнството. За да склони папата за това Йоан обещал да съедини близкоизточната църква със западната, но помощ от запад не дошла.
По такъв начин България продължавала да бъде застрашена
от Отоманската империя, подстрекавана от венецианските евреи.
Когато турците се появили за пръв път на Балканския полуост-
ров, те заели със съдействието на жената на Иван Александра
– Сара, Родосто, Бая-Ески, Люле-Бургас, Одрин и сключили с
България договор, който им давал юридическо право да органи-
зират в Тракия бойни отряди за по-нататъшни походи в христи-
янските страни, а България била задължена да им оказва              активна бойна подкрепа.
Сключвайки този неизгодеин договор, Иван Александър раз-
читал, че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетата част,
и че останалата България ще бъде спасена.
След неговата смърт на престола се качил сина му Иван Шиш-
ман. Неизвестно по какви съображения и под чие влияние, той
се обявил за открит враг на Турция в същото време, когато бил
съвършено неподготвен да даде отпор на врага,                       подстрекаван от еврейството.
Нарушавайки договoра сключен от баща му, със своя неут-
ралитет той предизвикал, а в същото време не се погрижил да
пoтърси съюзници в лицето на Византия и Сърбия, които тогава
вече воювали с Отоманската империя. Много е възможно това        поведение на Иван Шишман да е било предизвикано от таен на-
тиск от стана на еврейстовото чрез посредничеството на майка
му Сара с цел да доведе българската държава до прага на неиз-
бежна катастрофа. За турския султан Мурад този именно неут-
ралитет послужил за основание да изпрати два силни отряда на
Тимурташ и Лала-Шахин против България, при което първият
заел областта между Марица и Черно море, а вторият преминал
Тракия и се отправил към София. Тогава Шишман бил принуден
да преклони глава и пред Мурад, да се признае за негов васал и
да му даде подарък сестра си хубавата Мара.
Такава е била волята на венецианските евреи!...
В 1382 година турците превзели София, която им била нужна
по стратегически съобръжения, да си отворят път към Сърбия.       В 1388 година султан Мурад изпратил 30’000 армия под командата
на великия везир Али паша, който преминал Стара планина и
завладял Провадия, Преслав, Шумен и Силистра.
От този момент съдбата на България била решена от венеци-
анските банкери.На нейна територия се появили предатели, които постепенно придвижили България към прага на петвековното робство. (Енц.на Урбан VI., римски папа, стр. 9)
ОБСАДАТА НА ВЕЛИКО-ТЪРНОВО
Настъпила и 1393 година, която заляла старата столица с не-
винна християнска кръв.
Защитата на Велико Търново била възложена на патриарх Ев-
тимий, понеже цар Иван Шишман по неизвестни съображения
напуснал столицата и заминал по посока към София. Историята
свидетелствува, че патриарх Евтимий е бил по това време велик
учител на българската писменост, че той е запазил звездата на
българската нацонална култура, неугаснала в продължение на
петвековното турско иго. Три месеца сбраната тук войска на сул-
тана нападала на пристъпи града, но храбрите защитници успеш-
но отблъсквали турските пълчища.
Султанът дал вече заповед за отстъпление с предложение за
мир.                                                                                                                            ПРЕДАТЕЛСТВОТО
С този неуспех не могли да се примирят членовете на Синед-
риона, които били в Бургаз, и следели изхода на борбата чрез
шпионите си. Какво им е оставало да правят? Като се убедили,
че султанът не е в състояние да сломи търновските защитници
без тяхното участие, евреите на свой ред дали заповед да се           организира колкото се може по-скоро предателство. Намерил се
един, който бил снабден с всички нужни за тази цел средства,
включително и копие от султанската заповед за отсъпление.             Този трагичен епизод историците отбелязават само като  предание, че един неизвестен евреин предал Тъpново.
Този неизвестен евреин, който блестящо изпълнил задачата
си бил Лазар Коен, чийто потомци братя Коен изиграли също та-
кава нечиста роля при Осман Пазвантооглу в 1794-1807 година.
Лазар Коен, получил заповед от членовете на Синедриона,
проникнал в българската крепост Царевец, явил се при патриарх
Етимия и по най-подъл начин го уверил, че турските войски са
изгубили всяка спсобност да се бият и не ще могат да подно-
вят обсадата на Велико Търново. Той казал, че силни епидемии
са предизвикали паническо бягство в армията на султана, той се
клел, че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на
Иван Шишман и че затова султанът вече дал заповед за отстъп-
ление.
За доказателство предателят показал копието от заповедта, с
което го снабдили евреите – членове на Синедриона. (Гр. лет.
XIV век, том IV. стр. 216). А в същото време Лазар Коен през
ноща завел до самите стени на града турската войска, която се
разположила на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи
сведения създали в целия град радостно оживление. Радостта
на уморените защитници не могла да бъде спокойно затаена в
сърцето, тя се превърнала в страшен рев, който не може да се
заглуши с нищо. Всички крещели за неочакваното си щастие и
спасение, а евреинът Коен, като Юда Икариотски, тихомълком
задигнал ключовете от градските врата и ги предал на своя по-
мощник евреина Хасон, който възползувайки се от това, че цяло-    то население било обхванато от ентусиазъм, отворил градските
врата и предал ключовете на Челеби Сюлейман.
Жителите на града се били събрали на площада, гдето пат-
риарх Евтимий служил благодарствен молебен. Коен дал угово-
рения сигнал и на 17 юли 1393 година турските войски нахлули
през отворените врати в града. (Гр. лет. XIV. век, том IV. стр.
318). По това време Град Велико Търново бил център на внима-
ние в целия Балкански полуостров.
Той бил гордост и слава на българския народ, а когато нахлу-
ли турците, благодарение на еврейското предателство, града бил
подхвърлен на грабеж и насилие и скоро обхванат от пламъци.
Турците разорявали и рушели всичко.
Патриаршеската църква „Възнесение Христово“ била разру-
шена веднага, а благочестивият старец патриарх Евтимий бил
заточен. С един замах на еврейската диригентска пръчка, започ-
нала сеч и гонение на християните! На какви страшни избивания
и мъчения са били подложени велико-търновските жители, ясно
се вижда от произведенията на Гр. Цамблак, Конст. Костенецик,
Йосиф Видински и др.
Величественият владика Евтимий, макар изгонен от Храма,
не преставал да огражда и утешава с молитвите си жителите на
Търново. Безстрашният побелял старец отишал при султан Бая-
зид и изказал протеста си против извършените зверски насилия.
Неговото старческо и благочестиво лице сияело от святост в оре-
ола от сиви коси, и смиреният божи слуга смилил жестокото сър-
це на султана. Баязид дал заповед на войските си да прекратят
гоненията на християните.
Тази разпоредба не била по духа на еврейските владици, и
главата на отоманската империя бил принуден да се подчини на
исканията на евреите банкери и да се върне незабавно в Конс-
тантинопол. (Енц. на Урбан VI. римски папа, стр. 14) На негово
място от Венеция бил командирован най-жестокия садист, евреи-
на Челеби Нафталион с щаба му, състоящ се от трима евреи: Ра-
хамим Асеов, Хаим Йерохам и Давид Леви. Българската история
обаче, отбелязва това събитие само с краткото съобщение, че
на мястото на султана от Константинопол бил изпратен някакъв
негов роднина, който възобновил избиването на българите с още    по-голямо озверение и жестокост. Но как е името му, какъв род-
нина е той на турския двор и кой го е изпратил, историята за уго-
да на „богоизбраните“ мълчи. А не е ли смешно да се мисли, че
името на заместника на султана, толкова всесилен по това време,
не е било известно на историците? Тука неволно ни се представя
онази печална действителност, която се крие в думите:
“Ние си играем с народите като с шахматни фигури, а самите
оставаме в сянка!...“
ИЗБИВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТA ИНТЕЛИГЕНЦИЯ
Пристигайки във Велико Търново, Нафталион заповядал не-
забвано да отделят изтъкнатите търновци начело с патриарх Ев-
тимий и да ги заведат в монастира св. Троица. Когато заповедта
му била изпълнена, евреинът Нафталион отива в монастира и
лично ръководи избиването им. Всички българи християни зак-
лали пред иконата на Спасителя. На всеки доведен на ешафота
Нафталион повтарял подигравателно една и съща фраза:“Помо-
ли своя Бог, може би той ще те спаси“, и тутакси пред лицето на
патриарха рязали главите на невинните жертви и вършили вся-
какви зверства над беззащитния народ. (Лет. XIV. век, том 6, стр.
452).
СЪДБАТА НА ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ
Най-после Нафталион заповядал да доведат и патриарха на
ешафота, да го поставят над пропастта и да му отсечат главата.
Когато поставили благочестивия старец на лобното място, той
коленичил с вдигнати ръце и високо казал:
„Господи Исусе Христе! С радост приемам мъченическа-
та смърт за Тебе! Прости им, Господи! И аз ще кажа твоите
думи: „Защото те не знаят какво правят!“
На палача, който бил вдигнал меч над главата на благочести-
вия старец неочаквано се схванали ръцете от завладелия го нео-
бясним страх и той останал да стои с вдигнат меч, докато го отве-
ли другите войни, а патриарх Евтимий породължавал да се моли.
(Лет. XIV век, том 6, стр. 462, Енц. на Бонифаций IX, римски               папа). За това необикновено явление съобщили на Нафталиона,
и последният заповядал да заточат патриарха във велико-търнов-
ските катакомби. Когато го отвеждали от Търново, под конвой
като престъпник, целият народ, лишен вече от граждански права,
чувствувал своето безсилие и в очакване на неизвестната си съд-
ба безутешно ридаел:
„Отче! На кого ни оставяш?“
От тези отчаяни вопли може да се заключи, какво значение е
имал Евтимий за целия български народ. Тревогата, обхванала
тълпата, останала без вожд и духовен пастир, свидетелствува, че
тази звезда, изгряла над Балканите, е била насилствено угасена
от вековните врагове на християнството, но лъчите и до ден дне-
шен продължават да озаряват славянските земи.
Защо тъй жестоко се е отнесал с владиката Нафталион?
Oтговорът е ясен! Затова, че партиарх Евтимий посветил целия
си живот да събуди у народа безкористни чувства за честно слу-
жене на родината. Не може човек без трепет да си спомни за този
велик вожд, който с живота си и със смъртта си дал висок пример
на свето служене на православната църква.
Голготата, на която той е бил закаран от враговете на Христа,
дава ярък пример, до каква степен на зверство дохождат евреите
при всяко изменение на политическата обстановка!
Според гръцките литературни източници (Лет. XIV век, том
б, стр. 493) Нафталион, поругал се над патриарха, го заточил във
велико-търновските катакомби, гдето след продължително гла-
дуване и жестоки изтезания той предал Богу дух, а тялото му
изгорили (Eнц. на Бон. IX р.п., стр. 18). Българската история се
утешава с кратка забелжка, че патриархът бил изпратен в Бач-
ковския монастир, гдето и умрял. А в действителност каква е
била съдбата на този благочестив архипастир?
Защо българската история тъй неясно осветява последните
дни от живота и смъртта на смирения патриарх? Наистина ли
той е умрял в Бачковския монастир? Ние знаем, че най-грижли-
вите изследвания на българските летописи не дават положителни
резултати. А гръцките и френските източници от XIV век ни до-
веждат до потресаващи разкрития. Един историк пише:
„Мълчание .... пълно мълчание! Никой не чувствува с каква                скръб са покрити равнините на Балканите. С дълбока мъка е про-
пита цялата българска земя, и целия ужас е в това, че не се наме-
рила ни една душа на българската земя да отбележи истинските
виновници на това нещастие!....“ (Лет. XIV век, том 6, стр. 528).
Патриарх Евтимий е влязал в историята като светъл и ярък
лъч, озарил със сиянието си мрака. Със силата на своя дух и ве-
личието на своя архипастирски подвиг той сплотил българския
народ и закрепил у него непоколебимата вяра, че рано или късно
България ще отхвърли игото на турските читаци, докарано ни от
евреите. Какво е преживял българският народ в течение на пет-
вековното иго, е достатъчно ярко представил Иван Вазов в ро-
мана „Под игото“. Ние знаем, че българинът не е смеел да живее
тъй, както е искал, не е смеел да обича този, който му е харесва,
не смеел да се ползува от благото, добито с труд и пот, и не е сме-
ел да желае най-необходимото в човешкия живот. И всичко това
България е приживяла по милостта на „богоизбраните“.
За съжаление, както тогава, така и днес има елементи, които
в своята слепота се мъчат да въведат в заблуждение ония синове
на родината, у които дори петвековното робство не е могло да
изтръгне славянско-християнския дух и националния порив. За
съжаление, и днес още мнозина сляпо оказват пълно съдействие
на евреите в тяхната скрита цел да доведата православната стра-
на до окончателно загубване на националността и пълно разру-
шение на духовните и материални начала.
Евреите завладели България, станали господари на положе-
нието. Ползувайки се с голямо влияние въху турския султан, те
започнали да прокарват в живота всичко, което им било угодно,
а главно блестящо изпълнявали задачата си по отношение при-
тесняването на християнството, за да унищожат по този начин
всеки божествен принцип и да подготвят страната за безкрайно
робство.
Затова през време на турското владичество евреите умело са
си придобили симпатиите на наякой българи, спечелва ли са ги
на своя страна и ползувайки се от тяхните услуги, оказвани им
под вида на лъжлив либерализъм, заблуждавайки народните маси
и ги насъсквали срещу ония-които безстрашно проповядвали
своите национални идеи. Това явление се надблюдава и сега, защото има още много наивници между българите.!...                           
РОЛЯТА НА ЕВРЕИТЕ ВЪВ ВИДИНСКАТА ОБЛАСТ
Всички данни, които ни позволяват да съдим за действително-
то отношение на евреите към България, трябва да черпим от без-
бройните източници на историята. А кой може да бъде по-спра-
ведлив от нея? Никой евреин не е бил и не може да бъде истински
патриот на оная страна, в която живее. Ние имаме много ясен и
жив пример от следния историческия факт в България.
В 1794 година Осман Пазвантооглу превзел Видин и се обя-
вил за независим паша на тази област. Най-напред евреите се
присламчили при него и започнали да му предлагат всевъзмож-
ни услуги. В кратко време те пленили новия владетел и двамата
братя Коен влезли в тясна връзка с него, единят се наредил като
негов личен касиер, а другия – като придворен лекар.Благодаре-
ние на тези двама „представители“ евреите във Видин станали
господари на положението. В името на това щастливо минало
българските евреи и до днес празнуват всяка година тържество-
то, наречено „Пурим Видински“.
Въпреки упоритата борба на султанските войски с привърже-
ниците на Осман Пазвантооглу, последният владял Видинската
област в продължение на тринайсет години, благодарение само
помощта на евреите. Но когато султанът издал указ за дарува-
не на видинските евреи с особени политически привилегии, ако
помогнат да се свърши работата със самозванеца, лекарят Коен
бърже разрешил този въпрос – веднага отровил Пазвантооглу.
Положението на пашата било безнадежно, смъртта се приб-
лижавала, а привържениците му се приготвили да изколят всич-
ки видински евреи, за да отмъстят за своя вожд. Тогава евреи-
те заплашили, че за кръвта на техните едноверци ще заплатят
със смърт всички останали жени и роднини на умиращия. Ос-
ман Пазвантооглу, за да спаси жените и роднините си, поканил
всички военноначалници на еничерите и им заповядал да не бу-
тат нито евреите, нито техните имоти. Подчинявайки се на же-
ланието на умиращия си водач, военноначалниците обещали и          съгласно мюсюлманския обичай не нарушили дадения завет. В
деня на смъртта на пашата касиерът заграбил неговите капитали
и заедно с брата си избягали в Румъния.
По време на турското владичество евреите винаги са били
най-близки помощници на турските данъчни чиновници, на чи-
новниците в полицията и доставчици на най-хубавите български
момичета за турците и разкривачи на заговорите против турско-
то иго. Особена роля евреите са играли в турското управление,
гдето са си поставили за задача да пречат за развитието на наци-
оналните чувства у подрастващите поколения.
Само благодарение на всичко това е продължило тъй дълго
турското иго!   star05.net/infusions/booklib/book.php                                         image



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684410
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031