Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2013 18:39 - КАКВО СА НАПРАВИЛИ И ПРАВЯТ ЮДЕИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ 3ч.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1143 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.11.2013 20:35


                                                          image                 ЕПОХАТА НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877-1878 Г.
Епохата на възстановяване независимостта на България и
борбата на руските войски с отоманската империя ни дават клю-
ча за разкриване коварните постъпки на евреите. За да попречат
за развитието на християнските народи, евреите смятали за свой
дълг да помагат на турците, ако не с въоръжено пратизанство,
то поне със строг неутралитет и ревностен шпионаж в полза на
турската действуваща армия. Не е било по вкуса на евреите това,
че на българска територия стъпили християнски полкове!
От гледна точка на всеки евреин, основана на учението на
Талмуда (виж ЮДЕИТЕ, Глава 3, „Талмудът и Юдеите“), хрис-
тиянинът е добитък, който трябва да се подчинява на евреина, да
му служи и да му работи. Затова, те с всички сили са се мъчили
да саботират действията на руските войски. При настъпването на
руската армия в Освободителната война, евреите хвърляли от-
рова във водата, виното и съесните продукти. В това отношение
изключително активно участие са проявили евреите, изгнанници
от Испания и Португалия. Най-много са шпионирали в полза на
турците видинските, карловските и казанлъшките евреи. Знаме-
нитото карловско предателство също е дело на евреин – Йосиф
Фридман. Особено активен шпионаж е имало през месец август
1877 година, когато руско-турската война е била в разгара си.
След цял ред неуспехи на бойните планове и загубата на няколко десетки хиляди войници, поради еврейския шпионаж, руските
военни власти взели най-после по-строги мерки по отношение
на еврейското население в България. След тази препазна мярка
руските войски одържали колосалната победа над турците. Ко-
гато черкезите започнали да преследват разбитата турска армия
по петите, ямболските евреи избягали в Лозенград, за да разп-
ространяват слухове, че българското християнско население с
подкрепата на руските военни власти прави погроми.
От Лозенград били изпратени еврейски пратеници до всички
краища на света с намерение да се предизвика негодувание в за-
падна Европа и Америка за да дойдат други държави на помощ
на турската армия с въоръжене сили, за да бъдат изгонени русите
отвъд Дунава.
Държавите на западна Европа и Америка се ограничили с
протест, който се изразил с гръмогласни думи по адрес на въз-
раждащата се българска държава и окупационните руски войски.
По този провокаторски начин евреите се оградили от справед-
ливия народен гняв. Когато българските евреи се убедили, че
западноевропейските държави не са решват да воюват против
Русия, и победата на руските войски трябва да закрепи самосто-
ятелността на българската държава, те бърже се ориентирали в
новата политическа остановка. След отстъплението си от София
турската войска подпалила няколко града. Евреите, за да изку-
пят вината си и да се покажат като доброжелатели пред новите
господари на страната, набърже организирали пожарна команда
и пристъпили към гасене на пожарите и запазване на имотите.
Тази изобретателност не само им помогнала да се избавят от зас-
луженото наказание, но и да бъдат удостоени с благодарност от
първия български княз чрез посредничеството на италианския
вицеконсул граф ди Позитано, който посочил в своето донесение
голямата услуга на евреите при гасенето на пожара. Първи бъл-
гарските евреи пристъпили към организиране на подмолни поли-
тически кръгове, издържани с щедрите пожертвувания на барон
де-Иерш, “Alians israelite“ и американските еврейски общества,
и тези кръгове веднага започнали дейност за раздробяването на
българското общество на всевъзможни враждебни партии. При
сключване на мирния договор в Берлин европейските делегати –  френският представител Вадингтон и английският премиер лорд
Биконсфилд настояли да бъде признат 44 ст. от договора за да-
руване на евреите в България пълни граждански и политически
права, които под натиска на международното еврейство са били
вече утвърдени от българското учредително събрание, в което
участвувал старшия равин и масон 33та степен Гавриел Алмози-
но Аврамов.
На този равин била определена от хазната заплата от три хи-
ляди лева годишно.
В 1884-1885 година било разкрито първото ритуално убийс-
тво в София. В същата година е създадена подмолната органи-
зация „Макаби“ в градовете Видин, Казанлък, Чирпан, Хаково
и Дупница. Политическата организация „Макаби“ постепенно
започва да прониква във всички градове и в 1901 година офици-
ално бива обявена за гимнастическо дружество. Под тази маска
тя съществува и до днес.
В 1890 година става второ ритуално убийство в Вратца, след
което евреите, участвували в това организирано престъпление,
се преселват в други градове. Процесът по това дело, поради на-
месата на бившия секретар на княза д-р К. Стоилов, бил изоста-
вен от съдебните власти. Такива са били винаги резултатите от
углавните преследвания по ритуалните убийства!...
   image                                                                                                           ЗАДКУЛИСНАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРЕИТЕ ПРЕЗ
БАЛКАНСКАТА ВОЙНА, 1912 – 1913 Г.
Българското общество, особено македонците и до днес осъж-
дат начина на действие на бившия руски император Николай II.
през Балканската война 1912 – 13 година. Разбира се, не може да
не се признае печалната действителност, че след Балканската вой-
на едновремешната българска земя е била разкъсана на части.
Но кой е главният виновник за това?
Ако бяхме се по-често вглеждали в източниците на истори-
ческите събития, ние не бихме осъждали невинните и оправда-
вали виновните. Както е отдавана известно, колелото на поли-
тическите събития винаги се обръща на оная страна, от която
„богоизбраните“ ще могат да извлекат желаната полза.     Балканският полуостров, център на вниманието на Англия,
Франция и „другите“, привлича към себе си погледите и на Ру-
сия. Историческата мисия на Русия се заключава в стремление да
освободи подтиснатите народи и да поддържа тяхното независи-
мо съществуване. Но в същото това време, докато Русия скланя
балканските държави към мир и приятелство, Англия, Франция и
Америка създават вражда и омраза. Причината за тези разногла-
сия е много ясна. Монархическа Русия действува на световната
политическа арена по свое собствено съображение, а Англия,
Франция и Америка се прислушват към гласа на „международ-
ните“ [„интернационалистите“] и действуват по тяхната строго
определена програма.
Това именно е солта на балканските политически спорове. До-
колко е вярна това, свидетелствува долуприведения исторически
документ. На 31 май 1913 година в No 3900 на вестник „Мир“ е
напечатана с много дребен шрифт телеграмата на руския импе-
ратор от 29 май 1913 година до българския цар и сръбския крал:
„Отговорът на проектираната среща в Солун между Mинистър
председателите на четирите съюзни държави, които после биха
могли да се срещнат в Петербург, ни причини най-голямо задо-
волство, тъй като от тяхното намерение личи желанието на бал-
канските държави да се споразумеят и заякчат съюза, който даде
досега най-бляскави резултати. С мъчително чувство узнавам, че
това решение още не е изпълнено и че балканските държави се
готвят за братоубийствена война, която е от естество да затъмни
славата, която задружно си придобиха. В такъв съдбоносен мо-
мент апелирам направо към Ваше Величество, както ме задължа-
ват моето право и моя дълг.
На Русия именно двата народа – българския и сръбския – са
предоставили чрез своя съюзен акт, разрешението на всички спо-
рове, отнасящи се до прилагането постановленията на договора
и на отнасящите се към него конвенции.
Искам, прочее от Ваше Величество да осанете верни на склю-
чените от Вас задължения и да се отнесете до Русия за разреше-
нието на сегашния спор между България и Сърбия. Като не смя-
там длъжността на арбитър за мъчително задължение, от което
не бих могъл да се отърва, смятам за свой дълг да предупредя  Ваше Величество, че не бих могъл да остана равнодушен пред
една война между съюзниците. Дължа да заявя, че онази държа-
ва, която би започнала тази война, ще понесе отговорността за
нея пред славянското дело, както и че си запазвам пълна свобода,
що се отнася до поведението, което ще възприеме Русия спря-
мо евентуалните разултати от една тъй престъпна борба“. Каква
топлота дишат тези думи и от каква радост е озарена душата на
руския император, който следи за изхода на Балканската война,
когато победата вземат съюзните славянски държави! Престъп-
но е дори да се допусне, че Николай II по своя собствена иници-
атива е могъл да разкъса на части старата българска земя. Обаче
България бива разделена.
Какво става?
Гледната точка на руския император и съюза на цялото славян-
ство не са по угодата на някой и главно на евреите. Още в само-
то начало на Балканската война софийската централна еврейска
община под председателството на шефа си Блументал солидар-
но с редставителите на белградската еврейска община решава да
разтури съюза на балканските държави. Евреите се ръководят от
съображението, че Русия, която тъй щедро подпомага балкански-
те държави с пари, aмуниции, снаражения, продоволствие и дру-
ги военни запаси, ще пожелае, разбира се, да засили влиянието
си. Евреите се плашат от страшен призрак! На тях им се струва,
че ако не откъснат от Русия най-силната държава на Балканския
полостров, каквато е в това време България, руското влияние ще
вземе широки размери и току виж, че те им позволили да живеят
само на определени места. От същата тенденциозна реформа се
опасява и Англия. България, която по своето географско положе-
ние е най-близо до проливите съединяващи Черно с Мраморно и
Средиземно море, би могла да окаже голяма подкрепа на Русия.
Страхувайки се да не загуби авторитетното си влияние в междуна-
родната политика, Англия решава да действува в същия дух като
евреите, т.е. да скара балканските държави помежду им, да откъс-
не България от Русия и с това да я отслаби. В това направление
голяма влияние оказват масоните. Председателят на софийската
еврейска община масонът Блументал е в тясна връзка по масонска
ложа с английския представител в Петербург Бюкенен.        Той започва действията си чрез посредничеството на послед-
ния, който за щастие на евреите има подобни указания от сво-
ето правителство. Бюкенен се ползува с голяма симпатия пред
министъра на външните работи Сазонов, също масон, и това са
трите здрави звена от една и съща политическа верига.Планът е
обмислен в началото на януари 1913 г. в Берлин от двамата братя
Бюхенен и Блументал. В същото време се разпространяват слу-
хове, че България, увлечена от своите бойни успехи, решила да
превземе Цариград и да го поднесе на Русия като дар за освобож-
дението от турското иго. Тези слухове постепенно започват да се
засилват и проникват в кулоарите на Народното събрание. Някой
представители започват да споменават за същото и преждевре-
менно се разделят на два противни лагера v едните за, другите
против. А сред народните маси, тези съвсем неоснователни слу-
хове вземат мното широки размери.
Правителството не се погрижи да опровергае официално тази
басня, която в последствие Блументал използува твърде умело.
Той съобщава на Бюкенен, че решението за превземането на Ца-
риград и проливите и предването му в пълно владение на Русия е
единодушно взето от съюзните държави на Балканския полуост-
ров. Това тревожно донесение предизвиква в отговор ултиматив-
на нота – да бъде разкъсан по тайни пътища съюзът на балканс-
ките държави. Преди да присъпят към осъществяване на пригот-
вения план, евреите пущат в ход интриги, на които в последствие
придали реална форма. Понеже българската армия изнася цент-
ралната тежест на войната върху своите рамене, на Блументал не
е мъчно да убеди председателя на министерския съвет да наруши
сключения със съюзниците договор, в който е казано, че цялата
завоювана територия ще се дели между трите воюващи съюзни
държави по равно. А в случай на някакви недоразумения между
съюзниците, бива избран за арбитър руския император Николай
II. От самото начало на военните действия всички симпатиите
на Русия са на страната на България и няма никакво съмнение,
че оценката на общото положение би се разрешила в полза на
последната, но България, без да чака арбитражния съд, напада,
без да обяви война на Сърбия, без да оцени своите бойни сили,
изтощени от непрекъсните боеве и холерата. Сега ние ще запознаем читателя с задкулисната политическа обстановка, и той ще
види, как братята масони – сръбски и български – са действува-
ли заедно под диктовката на масоните Бюкенен и Сазонов. От
една страна евреите масони упражняват натиск върху сръбския
главокомандуващ генерал Путник, като му внушават да окупира
всички завоювани места и да не ги отстъпва на България, а от
друга Блументал подстрекава генерал Савов да убеди цар Фер-
динанд в необходимостта да нападне сръбските войски, без да
обявява война, без да чака арбитражния съд. Така най-напред
възникват спорове между Сърбия и България. Сърбия, под на-
тиска на Англия, се бави да изпрати своите мемоари на арбитраж-
ния съд на руския император и за това получава известие чрез
своите представители Новакович и Николич, че по набелязания
проект на мирния договор Македония и Западните покрайнини
ще бъдат нейни. Този резултат се дължи на политическата работа
на Блументал. В същото време Бюкенен в Петербург сполучил
да изтръгне обещанието от Сазонов, че Македония ще принадле-
жи на Сърбия. Докато стават дипломатическите спорове между
Сърбия и България, Гърция се присъединява към Сърбия, защо-
то чрез специален пратеник, масона Алкалай, и обещава Тракия.
Тази подялба е много съблазнителна, както за Сърбия, така и за
Гърция. Решаваща роля в това дело изиграва Пашич. За да от-
ложи изпращането на мемоарите на арбитража, той симулира на
няколко пъти подаване на оставката на кабинета. Тази игра на
жмичка продължава шестдесет и четри дни, и генерал Севов, по-
лучил съгласието на цар Фердинанд, дава заповед на действува-
щата армия да нападне сръбските войски, без да обявява война, и
през ноща на 16 срещу 17 юни 1913 година съюзниците, вплели
нови лаври в своите победоносни венци, ги окървавят с братска
кръв.
Такава е била волята на българските евреи.
Едва след започването на войната на 18 юний Нехлюдов връч-
ва на император Николай II мемоарите на българското правител-
ство за арбитража. Сръбският крал Петър изпраща на Николай
II телеграма с молба да бъде присъединена към кралство Сърбия
Македония, защото в противен случай сръбската династия е застрашена.                                                                          Сложността на тази обстановка се затъмнява още повече от
пресата, която изиграва също така престъпна роля. Българска-
та преса надава глас към цивилизованото обществено мнение за
това, че се възнамерява да бъдат откъснат части от българската
земя, които са населени изключително с българи: румънските
вестници с въодушевление се мъчат да подействуват на прави-
телствените кръгове, че е необходима намесата на военна сила
за да се усмири България, която претендирала самостоятелно
да владее целия Балкански полуостров; а в руските вестници се
появили статии, доказващи, че в България всеки ден расте русо-
фобството. Всички тези сплетни се подхващат от гръцката преса
и в края на краищата се получава такава неразбория, че никакви
арбитри не биха били в състояние да изгладят конфликта, който
взема все по-остър и по-остър характер. Осветление по въпроса
за конфликта руският император получава от министър Сазонов,
който се ръководи от съображенията на английския представител
Бюхенен. А последният не отстъпва от инструкциите, дадени му
от по-възрастния „брат“ по масонска ложа, евреина Блументал.
Руският посланик Нехлюдов, също изпраща едностранчиви док-
лади в угода на сръбския пълномощен министър в България г.
Спалайкович. При такива условия става невъзможно да се знае
същинската политическа обстановка на Балканите. Задкулисната
кaмпания се води от опитни „стратези“! В същност България се
разпродава изцяло и по отделно на търг и този търг е ръководил
Блументал, получил неограничени пълномощия от всички бал-
кански еврейски тайни общества. Император Николай II има на-
мерение с ултиматум да прекрати братоубийствената война и се
надява да изглади конфликта, но в Петербург се разпространяват
слухове, че България изцяло се придържа към немската ориен-
тация, че прави всичко във вреда на русофилското течение, за да
даде на Русия да разбере, че неговата политика не е по духа на
българския народ. Министър Сазонов обвинява България, че тя
първа е вдигнала меч против своите съюзници и затова тябва да
бъде наказана.
Заедно с това английският дипломатически представител Бю-
кенен изказва дълбокото си убеждение, че българите са небла-
годарен народ и не заслужават затова никакво снизхождение. Думите на Достоевски: „Русия трябва да освободи България от
турското иго, но последната никога няма да бъде признателна
за това и при първата възможност ще и отплати със зло“, също
са изиграли ролята си. Великият руски мислител говори изобщо
за всички потиснати племена, които са били в робство и са за-
губили чувството на благодарност. След всичко това император
Николай II дава съгласието си с Румъния да се заеме с умиротво-
ряването на България.
Ето до къде водят умелите масонски маневри!                                                 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6243562
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930