Постинг
28.11.2013 21:05 -
Глава XVI ДАЙВАСУРА-САМПАД-ВИБХАГА- ЙОГА „Йога на разделението на божествените и демоничните свойства”.
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 694 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2013 21:02
Прочетен: 694 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 29.11.2013 21:02
Кувера(Кубера), съкровищникът на демоните,
е все още почитан "бог" в страните от Далченият Изток.
0.1. В глава IX беше обърнато внимание на разделението на природата на живите същества на
божествена (дайви) и демонична (асури, ракшаси). Настоящата глава, започваща с думите:
„Безстрашието, чистотата на ума и т.н.”, е начената, за да бъдат обяснени те най-подробно. Божествената
природа допринася за освобождението от самсара, докато демоничната и чудовищната природи
обвързват към самсара. Божествената природа трябва да бъде възпитавана, а демоничната и
чудовищната - избягвани.
śrī-bhagavān uvāca
abhaya sattva-saśuddhir jсāna-yoga-vyavasthiti
dāna damaś ca yajсaś ca svādhyāyas tapa ārjavam (16.1)
Шри Бхагаван каза:
1. Безстрашието, чистотата на ума, постоянството в постигането на знанието, раздаването на
подаяния, самоконтролът, жертвоприношението, изучаването на свещените книги, въздържането,
почтеността,
1.1. Безстрашието е липса на страх. Чистотата на ума е неопетненото състояние на вътрешното
сетиво, въздържането от лъжи, хитрувания, измами и т.н. в отношенията, т.е. искреност в отношенията.
Постоянство в постигането на знанието - знание тук означава постигането на същности като Аза,
познавани с помощта на шастрите и гуру, целенасоченото и ясно осъзнаване на тези истини,
предшествувано от вътрешно, йогическо съсредоточаване. Тук става дума за всичко това. Това е най-
важното от божествените свойства. Просветлената природа се проявява тогава, когато притежаващите
необходимите качества личности се отдадат на своето призвание. „Раздаването на подаяния” е раздаване
на храна и т.н. в съответствие с притежаваното богатство. „Самоконтрол” се отнася към овладяването
на външните сетива, като за вътрешното сетиво ще стане дума по-късно (в XVI.23).
„Жертвоприношение” се отнася към извършването на ритуалите, предписвани от Шрути и Смрти, като
агнихотра и т.н., и съответното боготворене на небесните същества. „Изучаването на свещените книги”
означава изучаването на Ведите, като Ркведа и т.н., с цел да се постигне невидимата цел. „Въздържането”
се отнася към овладяването на тялото и т.н. „Почтеността” се състои в непрестанна искреност. И още:
ahisā satyam akrodhas tyāga śāntir apaiśunam
dayā bhūte v aloluptva mārdava hrīr acāpalam (16.2)
2. Ненасилието, честността, отсъствието на гняв, отказът, спокойствието, липсата на
злонамереност, състраданието към живите същества, липсата на алчност, доброжелателността,
скромността, достойнство,
2.1. „Ненасилието” се състои в неувреждането на живите същества. „Честността” се постига с
излагане на фактите, независимо от неприятното чувство, което те могат да породят. „Отсъствието на
гняв” означава потискането на гнева, когато човекът бива оскърбяван или удрян. Под тяга тук се
разбира отказът (санняса), а не „раздаването на подаяния”, което вече бе споменато. „Спокойствие” е
вътрешният мир. „Липсата на злонамереност” е характерна за този, който не разкрива слабостите на
някого пред враговете му. „Състраданието” е милост към страдащите. „Липсата на алчност” се състои в
обездвижването на сетивата, когато те се намират в контакт с обектите. „Доброжелателност” означаваблагост, отсъствие на гневливост. „Скромност” е чувството на свян. „Достойнство” е липсата на
излишна дейност на езика, ръцете, краката и т.н.
И още:
teja k amā dhti śaucam adroho nāti-mānitā
bhavanti sampada daivīm abhijātasya bhārata (16.3)
3. Енергията, търпението, мощта, чистотата, добронамереността, отсъствието на надменност -
всичките се отнасят към човека, наследил божествените свойства.
3.1. „Енергията” е способност за реализация, а не просто блясъкът на кожата (теджас притежава и
значението на „сияйност и блясък”). „Търпение” е липсата на раздразнение на ума, когато човек е
обиждан или удрян. Потискането на това раздразнение, когато то се появи, представлява „липсата на
гняв”, както беше посочено по-горе (XVI.2). По такъв начин търпението трябва да се разграничава от
„липсата на гняв”.
„Мощта” е енергията на ума, която премахва слабостта на тялото и сетивата и ги поддържа
неуморни. „Чистотата” бива два вида - външна, постигана с водни и кални процедури, и вътрешна -
чистота на ума и разума, или липсата на пороци като лукавство, желание и т.н. „Добронамереността” е
липсата на зла умисъл, тя е ненасилие. „Отсъствието на надменност” отрича крайната горделивост,
убеждението, че един човек е по-достоен за уважение от всички останали. Достойнствата като
безстрашието и т.н. принадлежат на този, който е наследил богатството на божествените свойства и
който е призван за една по-добра бъдеща съдба. Това е смисълът.
4.0. Сега е обяснено какво представляват демоничните свойства:
dambho darpo "bhimānaś ca krodha pāru yam eva ca
ajсāna cābhijātasya pārtha sampadam āsurīm (16.4)
4. Лицемерието, високомерието, изключителната суета, гневливостта, подигравателността и
незнанието, Арджуна, са характерни за тези, които са наследили демоничните свойства.
4.1. „Лицемерието” е показното благочестие. „Високомерието” е възгордяване, дължащо се на
познание, богатство, сила на връзките и т.н. „Изключителната суета” (атимана), или надменността,
беше разяснена по-горе. „Подигравателността” се състои в грубите думи, като например обръщението
към едноокия като към човек с нормално зрение, към грозния като към красавец, към човека с нисък
произход като към човек с висок произход и т.н. „Незнанието” е неразличаващото познание, погрешното
разбиране на дълга и другите действия. Всички тези качества принадлежат на човека, наследил
демоничните свойства.
5.0. Посочват се следствията от тези два вида свойства:
daivī sampad vimok āya nibandhāyāsurī matā
mā śuca sampada daivīm abhijāto "si pāava (16.5)
5. Божествените свойства водят до освобождение. Демоничните свойства водят до робство. О,
принце Пандава! Не се безпокой! Ти си наследил божествените свойства!
5.1. Съвкупността от божествените свойства води до освобождение от самсара, а демоничните - към
сигурно поробване. Това е учението. Същото се отнася и за чудовищните (ракшаса) свойства. Като
съзнава, че Арджуна, след като е чул това, би трябвало да се запита дали неговите качества са
божествени или демонични, Бхагаван отбелязва: Не се безпокой! Ти си наследил божествените свойства.
Отредена ти е добра съдба, о, принце Пандава!
dvau bhūta-sargau loke "smin daiva āsura eva ca
daivo vistaraśa prokta āsura pārtha me śu (16.6) Два вида същества са сътворени на този свят - божествени и демонични. Божествените бяха
изложени най-подробно. Сега, Арджуна, чуй описанието на демоничните!
6.1. Два вида същества, т.е. човешки същества, са създадени на този свят. Съществата, създадени с
божествени и демонични свойства, са наричани „два вида същества”, вж. БУ І.3.1: „Два вида поколение
на Праджапати - богове и демони”. Те са тук, в този емпиричен свят. Всички неща могат да бъдат
включени в тези две групи - божествената и демоничната. Първата от двете групи - божественият вид,
беше изложена най-подробно в XVI.1 и т.н. Втората, или демоничната, не е излагана. Затова, за да бъдеш
улеснен при избягването й, чуй подробното изброяване (на нейните характеристики).
7.0. До края на тази глава се излагат демоничните свойства, характерни за одушевените същества. Те
са живо описани, за да могат да бъдат избягвани.
pravtti ca nivtti ca janā na vidur āsurā
na śauca nāpi cācāro na satya te u vidyate (16.7)
7. Демоничните хора не различават действието от бездействието. Те са нечисти, не съблюдават
правилното поведение, за тях няма истина.
7.1. „Действие” е усилието за овладяването на средствата, с помощта които се реализират
човешките ценности. „Бездействието” е неговата противоположност, отвръщането от средствата по
посока на това, което е лишено от ценност. Демоничните хора изобщо не познават тези неща. Те са в
неведение не само по отношение на тях. Те не познават чистотата, правилното поведение и истината. В
действителност те са нечисти, с лошо поведение, лъжливи и неискрени.
Освен това
asatyam aprati
ha te jagad āhur anīśvaram
aparaspara-sambhūta kim anyat kāma-haitukam (16.8)
8. Те казват, че този свят е лъжовен, без основа и без Господар, че е породен от съвкуплението
и произлиза единствено от похотта.
8.1. „Също както в по-голямата си част ние сме лъжовни, така и целият свят е нереален, т.е. лъжовен
(асатя). Той е необоснован, тъй като не се основава на дхарма и адхарма.”Такива са изявленията на
демоничните хора. „Той е без Господар”, т.е. Ишвара не съществува. Целият свят е породен от
сексуалната връзка между мъжа и жената. Той произлиза от похотта. Каква друга причина може да има
за съществуването на света? Няма висша причина като дхарма или адхарма, която да господствува в
него. Такава е материалистическата философия, гласяща, че похотта е единственият източник на
живите същества.
etā d
im ava
abhya na
ātmāno "lpa-buddhaya
prabhavanty ugra-karmāa k ayāya jagato "hitā (16.9)
9. Като се облягат на тези възгледи, погубили душите си и притежаващи недоразвит интелект,
те се заемат яростно с враждебни действия, за да унищожат света.
9.1. Като следват тази философия, след като така или иначе са загубили собствената си истинна
природа, като се отказват от практическите действия, водещи към другия свят, със своите недоразвити
интелекти те се насочват към обектите. Те стават яростни и работят за унищожението на света. Те са
врагове на света. Освен това:
kāmam āśritya du pūra dambha-māna-madānvitā
mohād ghītvāsad-grāhān pravartante "śuci-vratā (16.10)
10. Облягайки се на неутолимата похот, с лицемерие, надменност и луда радост, обзети от
заблудата, те поддържат неистинни схващания и действуват с нечиста решимост. 10.1. „Облягайки се на неутолимата похот” - изключителната страст, която трудно може да бъде
удовлетворена, „с лицемерие” и т.н., „обзети от заблудата” - поради липсата на различаващо знание, те
поддържат лъжливи учения и действуват в този свят с „нечиста решимост”.
Освен това:
cintām aparimeyā ca pralayāntām upāśritā
kāmopabhoga-paramā etāvad iti niścitā (16.11)
11. Отдадени на безкрайни размишления чак до смъртта си, те са сигурни, че върховната цел е
насладата от обектите на желанията.
11.1. В качеството си на зависими от „размишленията”, които са безкрайни, чак до смъртта, винаги
потънали в размишления, те се наслаждават на сетивните обекти като звуковете и т.н., с твърдата
увереност, че тази наслада е върховната цел на живота, че именно тя е висшата истина.
āśā-pāśa-śatair baddhā kāma-krodha-parāyaā
īhante kāma-bhogārtham anyāyenārtha-saсcayān (16.12)
12. Обвързани от веригите на надеждите, отдали се на похот и гняв, те се стремят към
неправедно натрупване на богатство и към наслаждение от обектите на своята похот.
12.1. Самите тези „надежди” са „веригите”. Обвързани от стотици „въжета” и разпъвани на всички
страни са тези, чието най-главно упование са „похотта и гневът”. Те се стремят към тези две неща, а не
към осигуряването на дхарма. „Неправедно” - т.е. чрез заграбване на чуждата собственост и т.н., те
трупат богатство. Техните мисли са следните:
idam adya mayā labdham ima prāpsye manoratham
idam astīdam api me bhavi yati punar dhanam (16.13)
13. Днес аз спечелих това. Скоро ще постигна и онова, на което се надявам. Сега имам това.
Онова богатство също ще е мое.
13.1. Сега аз получих това богатство. Аз ще постигна и онова, на което се надявам, за да удовлетворя
ума си. Това е мое притежание, а онова богатство ще бъде мое догодина. То ще ме направи богат и
прочут.
asau mayā hata śatrur hani ye cāparān api
īśvaro "ham aha bhogī siddho "ha balavān sukhī (16.14)
14. Аз убих този враг. Ще убия и другите си врагове. Аз съм могъщият Ишвара, Наслаждаващият
се. Аз съм добре, силен съм и щастлив.
14.1. Аз убих моя страшен враг, наричан Девадатта. Ще убия и по-незначителните си врагове. Какво
могат да сторят тези слабаци? Никой мъдрец не може да се сравни с мене. Защо? Защото аз съм
могъщият Ишвара - Наслаждаващият се. Що се отнася до деца и внуци, аз съм добре. Аз не съм
обикновен човек. Силен съм и щастлив.
"bhijanavān asmi ko "nyo "sti sadśo mayā
yak ye dāsyāmi modi ya ity ajсāna-vimohitā (16.15)
15. Аз съм богат, с висок произход. Кой може да се сравнява с мене? Аз ще извършвам
жертвоприношения, ще раздавам дарения и ще бъда честит – така поради незнание смятат те.
15.1. Благодарение на съкровищата си аз съм „богат”. Имам знатен произход, тъй като съм роден в
семейство на изтъкнати ведически учени, наброяващи седем поколения в рода си. Затова никой не
може да се сравнява с мене. Кой може да ми бъде равен? Освен това аз ще надмина другите и по
жертвоприношения. Ще раздавам дарения на артистите и т.н. Ще бъда честит в най-висша степен. По такъв начин тези заблудени незнаещи са изгубили всяка възможност за придобиване на различаващото
познание.
aneka-citta-vibhrāntā moha-jāla-samāvtā
prasaktā kāma-bhoge u patanti narake "śucau (16.16)
16. Объркани от безкрайните мисли, оплетени в мрежите на незнанието, стремящи се към
плътски наслади, те пропадат в нечистия ад.
16.1. Объркани от безкрайните мисли, както беше казано по-горе, пленени от „заблудата”, или
липсата на различаващо познание, която е като истинска мрежа, отдадени на „плътски наслади”, множащи
греховете им, те пропадат в един „ад” толкова нечист, колкото и Вайтарани (мит. река, разделяща света
на хората и ада, която е зловонна, изпълнена с кръв, коси и кости - бел. прев.).
ātma-sambhāvitā stabdhā dhana-māna-madānvitā
yajante nāma-yajсais te dambhenāvidhi-pūrvakam (16.17)
17. Самодоволни, нагли, богати, самомнителни и надменни, те лицемерно извършват показни
жертвоприношения, противоречащи на свещените правила.
17.1. Те са „самодоволни”, тъй като претендират, че притежават всички достойнства, но никой
добър човек не ги възхвалява. „Нагли”, а не смирени, в качеството си на „богати” те са „самомнителни и
надменни”. Техните жертвоприношения са само „показни” и „лицемерни” и имат за цел да покажат
тяхната благочестивост. Те пренебрегват условията, предписани от правилата на свещените книги.
ahańkāra bala darpa kāma krodha ca saśritā
mām ātma-para-dehe u pradvi anto "bhyasūyakā (16.18)
18. Като се осланят самозабравено на силата, гордостта, похотта и гнева, те Ме отхвърлят
презрително в своите тела и в телата на другите. Те са злонамерени.
18.1. Те възвеличават „самозабравено” реалните или въображаемите качества, които влагат в себе
си. Този „егоизъм”, или незнание, е техният най-лош порок - коренът на всички пороци, както и на
всички греховни деяния. „Силата” е свързана с алчността и води до отхвърлянето на другите хора.
„Гордостта” е този недостатък на ума, който води до пренебрегване на дхарма. Похотта се отнася към
жените. „Гневът” се съотнася с това, което е мразено. Те се облягат на тези характерни черти и на
други големи пороци, а отхвърлят презрително Мене - Свидетеля на мислите и действията в техните
собствени тела, както и в телата на другите. „Те Ме отхвърлят презрително” означава, че пренебрегват
Моите наставления. Те са злонамерени, защото изопачават достойнствата на онези, които са поели по
праведни пътища.
tān aha dvi ata krūrān sasāre u narādhamān
k ipāmy ajasram aśubhān āsurī v eva yoni u (16.19)
19. Тези, които мразят и са изпълнени с гняв, които са най-низшите сред хората в тази самсара и
които са неблагочестиви - тях Аз непрекъснато хвърлям в демонични утроби.
19.1. Тези, които са врагове на праведните, които са „изпълнени с гняв” и които „мразят”
добродетелните, които са „най-низши” сред хората, които водят земен живот, който ще ги запрати в ада
- тях Аз непрекъснато хвърлям в „демонични утроби”. Те са неблагочестиви и извършват злодеяния.
„Демонични” са утробите на хищници като тигрите и лъвовете.
āsurī yonim āpannā mūhā janmani janmani
mām aprāpyaiva kaunteya tato yānty adhamā gatim (16.20)
20. О, Арджуна! Родени от демонична утроба, заблудени в многократните си прераждания, те не
успяват да достигнат доМене. Затова те постигат само най-низшите състояния. 20.1. Родени от „демонична утроба”, заблудените - тези, у които отсъствува различаващото познание,
доколкото винаги се раждат от „тъмни”, т.е. тамаса, утроби, потъват надолу и не успяват да достигнат
до Мене - Ишвара. О, Арждуна! Там те стигат до краен упадък. “Не успяват да достигнат до Мене” не
означава, че в края на краищата те все пак няма да достигат до Мене. По отношение на това не трябва да
има съмнение. Но отхвърляйки проповядвания от Мене правилен път, те страдат. Това е смисълът.
21.0. Ето едно обобщение на всички възможни демонични качества. В тройното зло се коренят
безбройните демонични свойства. Всички те могат да бъдат избегнати посредством избягването на
трите злини, които ще бъдат упоменати, тъй като те представляват коренът на всички нещастия.
tri-vidha narakasyeda dvāra nāśanam ātmana
kāma krodhas tathā lobhas tasmād etat traya tyajet (16.21)
21. Три са вратите на ада, разрушаващи Аза - похотта, гневът и алчността. Затова човек
трябва да ги отхвърли.
21.1. Вратите, водещи към ада, са три вида. Всяка от тях унищожава Аза. Щом човек премине през
тях, Азът загива - става неспособен да постигне каквато и да е човешка цел. Такъв е смисълът на израза
„разрушител на Аза”. Кои са тези три врати? Похотта, гневът и алчността. Затова човек трябва да
отхвърли тези три неща - похотта и т.н.
Ето и възхвалата на това отхвърляне:
etair vimukta kaunteya tamo-dvārais tribhir nara
ācaraty ātmana śreyas tato yāti parā gatim (16.22)
22. Освободен от тези три врати на мрака, о, Арждуна, човек постига това, което допринася за
неговото добруване. По този начин той достига върховната цел.
22.1. Какво постига човекът, освободен от „тях” - от „вратите на ада”, чиято същност са страданието и
заблудата? Той постига това, което „допринася за неговото добруване”. Преди това, възпиран от тях, той
не би могъл да го направи, но сега, след като тях вече ги няма, той може да постигне върховната си цел. С
извършването на това, което допринася за собственото му добруване, той достига върховната цел -
освобождението.
23.0. Причината, която обуславя (1) отхвърлянето на демоничните свойства и (2) извършването на
действия, водещи до добруването, са шастрите. Благодарение на авторитета на шастрите могат да бъдат
постигнати и двете неща. Няма друг начин. Затова:
ya śāstra-vidhim utsjya vartate kāma-kārata
na sa siddhim avāpnoti na sukha na parā gatim (16.23)
23. Като отхвърля предписанията на шастрите и води живот, движен от желанията, човек не
постига нито съвършенство, нитощастие, нито пък върховната цел.
23.1. „Шастри” са Ведите. Като отхвърля техните препоръчителни и забранителни предписания
относно това, кое е желателно и кое не, този, които живее в съответствие с подбудите, извиращи от
похотта, не постига съвършенство, т.е. все още не е годен за осъществяването на върховната цел на
живота - небесата, или освобождението.
tasmāc chāstra pramāa te kāryākārya-vyavasthitau
jсātvā śāstra-vidhānokta karma kartum ihārhasi (16.24)
24. Затова шастрите ще са твоят ориентир в това, което трябва или не трябва да бъде извършвано.
След като познавашпредписаните от шастрите действия, ти би трябвало да ги извършиш тук. Тук свършва Дайвасура-Сампад-Вибхага-Йога - глава шестнадесета от свещената Бхагавадгита,
намираща се в частта Бхишмапарва на съставената от Вяса в сто хиляди стиха
Махабхарата, в която Кршна излага на Арджуна
тайния смисъл на учението за
Божествената Йога.
24.1. Затова шастрите ще бъдат твоят ориентир или средството за постигане на правилното познание
относно това, „кое е желателно и кое не”. Като познаваш предписанията на шастрите, т.е. препоръките и
забраните на шастрите, извършвай своята дейност. „Тук” означава полето, в което призваните трябва да
изпълнят задълженията си.
С това завършва и коментарът наШанкара към шестнадесета глава на Бхагавадгита,
която се нарича Дайвасура-Сампад-Вибхага-Йога, т.е.
„Йога на разделението на божествените и
демоничните свойства”.
е все още почитан "бог" в страните от Далченият Изток.
0.1. В глава IX беше обърнато внимание на разделението на природата на живите същества на
божествена (дайви) и демонична (асури, ракшаси). Настоящата глава, започваща с думите:
„Безстрашието, чистотата на ума и т.н.”, е начената, за да бъдат обяснени те най-подробно. Божествената
природа допринася за освобождението от самсара, докато демоничната и чудовищната природи
обвързват към самсара. Божествената природа трябва да бъде възпитавана, а демоничната и
чудовищната - избягвани.
śrī-bhagavān uvāca
abhaya sattva-saśuddhir jсāna-yoga-vyavasthiti
dāna damaś ca yajсaś ca svādhyāyas tapa ārjavam (16.1)
Шри Бхагаван каза:
1. Безстрашието, чистотата на ума, постоянството в постигането на знанието, раздаването на
подаяния, самоконтролът, жертвоприношението, изучаването на свещените книги, въздържането,
почтеността,
1.1. Безстрашието е липса на страх. Чистотата на ума е неопетненото състояние на вътрешното
сетиво, въздържането от лъжи, хитрувания, измами и т.н. в отношенията, т.е. искреност в отношенията.
Постоянство в постигането на знанието - знание тук означава постигането на същности като Аза,
познавани с помощта на шастрите и гуру, целенасоченото и ясно осъзнаване на тези истини,
предшествувано от вътрешно, йогическо съсредоточаване. Тук става дума за всичко това. Това е най-
важното от божествените свойства. Просветлената природа се проявява тогава, когато притежаващите
необходимите качества личности се отдадат на своето призвание. „Раздаването на подаяния” е раздаване
на храна и т.н. в съответствие с притежаваното богатство. „Самоконтрол” се отнася към овладяването
на външните сетива, като за вътрешното сетиво ще стане дума по-късно (в XVI.23).
„Жертвоприношение” се отнася към извършването на ритуалите, предписвани от Шрути и Смрти, като
агнихотра и т.н., и съответното боготворене на небесните същества. „Изучаването на свещените книги”
означава изучаването на Ведите, като Ркведа и т.н., с цел да се постигне невидимата цел. „Въздържането”
се отнася към овладяването на тялото и т.н. „Почтеността” се състои в непрестанна искреност. И още:
ahisā satyam akrodhas tyāga śāntir apaiśunam
dayā bhūte v aloluptva mārdava hrīr acāpalam (16.2)
2. Ненасилието, честността, отсъствието на гняв, отказът, спокойствието, липсата на
злонамереност, състраданието към живите същества, липсата на алчност, доброжелателността,
скромността, достойнство,
2.1. „Ненасилието” се състои в неувреждането на живите същества. „Честността” се постига с
излагане на фактите, независимо от неприятното чувство, което те могат да породят. „Отсъствието на
гняв” означава потискането на гнева, когато човекът бива оскърбяван или удрян. Под тяга тук се
разбира отказът (санняса), а не „раздаването на подаяния”, което вече бе споменато. „Спокойствие” е
вътрешният мир. „Липсата на злонамереност” е характерна за този, който не разкрива слабостите на
някого пред враговете му. „Състраданието” е милост към страдащите. „Липсата на алчност” се състои в
обездвижването на сетивата, когато те се намират в контакт с обектите. „Доброжелателност” означаваблагост, отсъствие на гневливост. „Скромност” е чувството на свян. „Достойнство” е липсата на
излишна дейност на езика, ръцете, краката и т.н.
И още:
teja k amā dhti śaucam adroho nāti-mānitā
bhavanti sampada daivīm abhijātasya bhārata (16.3)
3. Енергията, търпението, мощта, чистотата, добронамереността, отсъствието на надменност -
всичките се отнасят към човека, наследил божествените свойства.
3.1. „Енергията” е способност за реализация, а не просто блясъкът на кожата (теджас притежава и
значението на „сияйност и блясък”). „Търпение” е липсата на раздразнение на ума, когато човек е
обиждан или удрян. Потискането на това раздразнение, когато то се появи, представлява „липсата на
гняв”, както беше посочено по-горе (XVI.2). По такъв начин търпението трябва да се разграничава от
„липсата на гняв”.
„Мощта” е енергията на ума, която премахва слабостта на тялото и сетивата и ги поддържа
неуморни. „Чистотата” бива два вида - външна, постигана с водни и кални процедури, и вътрешна -
чистота на ума и разума, или липсата на пороци като лукавство, желание и т.н. „Добронамереността” е
липсата на зла умисъл, тя е ненасилие. „Отсъствието на надменност” отрича крайната горделивост,
убеждението, че един човек е по-достоен за уважение от всички останали. Достойнствата като
безстрашието и т.н. принадлежат на този, който е наследил богатството на божествените свойства и
който е призван за една по-добра бъдеща съдба. Това е смисълът.
4.0. Сега е обяснено какво представляват демоничните свойства:
dambho darpo "bhimānaś ca krodha pāru yam eva ca
ajсāna cābhijātasya pārtha sampadam āsurīm (16.4)
4. Лицемерието, високомерието, изключителната суета, гневливостта, подигравателността и
незнанието, Арджуна, са характерни за тези, които са наследили демоничните свойства.
4.1. „Лицемерието” е показното благочестие. „Високомерието” е възгордяване, дължащо се на
познание, богатство, сила на връзките и т.н. „Изключителната суета” (атимана), или надменността,
беше разяснена по-горе. „Подигравателността” се състои в грубите думи, като например обръщението
към едноокия като към човек с нормално зрение, към грозния като към красавец, към човека с нисък
произход като към човек с висок произход и т.н. „Незнанието” е неразличаващото познание, погрешното
разбиране на дълга и другите действия. Всички тези качества принадлежат на човека, наследил
демоничните свойства.
5.0. Посочват се следствията от тези два вида свойства:
daivī sampad vimok āya nibandhāyāsurī matā
mā śuca sampada daivīm abhijāto "si pāava (16.5)
5. Божествените свойства водят до освобождение. Демоничните свойства водят до робство. О,
принце Пандава! Не се безпокой! Ти си наследил божествените свойства!
5.1. Съвкупността от божествените свойства води до освобождение от самсара, а демоничните - към
сигурно поробване. Това е учението. Същото се отнася и за чудовищните (ракшаса) свойства. Като
съзнава, че Арджуна, след като е чул това, би трябвало да се запита дали неговите качества са
божествени или демонични, Бхагаван отбелязва: Не се безпокой! Ти си наследил божествените свойства.
Отредена ти е добра съдба, о, принце Пандава!
dvau bhūta-sargau loke "smin daiva āsura eva ca
daivo vistaraśa prokta āsura pārtha me śu (16.6) Два вида същества са сътворени на този свят - божествени и демонични. Божествените бяха
изложени най-подробно. Сега, Арджуна, чуй описанието на демоничните!
6.1. Два вида същества, т.е. човешки същества, са създадени на този свят. Съществата, създадени с
божествени и демонични свойства, са наричани „два вида същества”, вж. БУ І.3.1: „Два вида поколение
на Праджапати - богове и демони”. Те са тук, в този емпиричен свят. Всички неща могат да бъдат
включени в тези две групи - божествената и демоничната. Първата от двете групи - божественият вид,
беше изложена най-подробно в XVI.1 и т.н. Втората, или демоничната, не е излагана. Затова, за да бъдеш
улеснен при избягването й, чуй подробното изброяване (на нейните характеристики).
7.0. До края на тази глава се излагат демоничните свойства, характерни за одушевените същества. Те
са живо описани, за да могат да бъдат избягвани.
pravtti ca nivtti ca janā na vidur āsurā
na śauca nāpi cācāro na satya te u vidyate (16.7)
7. Демоничните хора не различават действието от бездействието. Те са нечисти, не съблюдават
правилното поведение, за тях няма истина.
7.1. „Действие” е усилието за овладяването на средствата, с помощта които се реализират
човешките ценности. „Бездействието” е неговата противоположност, отвръщането от средствата по
посока на това, което е лишено от ценност. Демоничните хора изобщо не познават тези неща. Те са в
неведение не само по отношение на тях. Те не познават чистотата, правилното поведение и истината. В
действителност те са нечисти, с лошо поведение, лъжливи и неискрени.
Освен това
asatyam aprati
ha te jagad āhur anīśvaram
aparaspara-sambhūta kim anyat kāma-haitukam (16.8)
8. Те казват, че този свят е лъжовен, без основа и без Господар, че е породен от съвкуплението
и произлиза единствено от похотта.
8.1. „Също както в по-голямата си част ние сме лъжовни, така и целият свят е нереален, т.е. лъжовен
(асатя). Той е необоснован, тъй като не се основава на дхарма и адхарма.”Такива са изявленията на
демоничните хора. „Той е без Господар”, т.е. Ишвара не съществува. Целият свят е породен от
сексуалната връзка между мъжа и жената. Той произлиза от похотта. Каква друга причина може да има
за съществуването на света? Няма висша причина като дхарма или адхарма, която да господствува в
него. Такава е материалистическата философия, гласяща, че похотта е единственият източник на
живите същества.
etā d
im ava
abhya na
ātmāno "lpa-buddhaya
prabhavanty ugra-karmāa k ayāya jagato "hitā (16.9)
9. Като се облягат на тези възгледи, погубили душите си и притежаващи недоразвит интелект,
те се заемат яростно с враждебни действия, за да унищожат света.
9.1. Като следват тази философия, след като така или иначе са загубили собствената си истинна
природа, като се отказват от практическите действия, водещи към другия свят, със своите недоразвити
интелекти те се насочват към обектите. Те стават яростни и работят за унищожението на света. Те са
врагове на света. Освен това:
kāmam āśritya du pūra dambha-māna-madānvitā
mohād ghītvāsad-grāhān pravartante "śuci-vratā (16.10)
10. Облягайки се на неутолимата похот, с лицемерие, надменност и луда радост, обзети от
заблудата, те поддържат неистинни схващания и действуват с нечиста решимост. 10.1. „Облягайки се на неутолимата похот” - изключителната страст, която трудно може да бъде
удовлетворена, „с лицемерие” и т.н., „обзети от заблудата” - поради липсата на различаващо знание, те
поддържат лъжливи учения и действуват в този свят с „нечиста решимост”.
Освен това:
cintām aparimeyā ca pralayāntām upāśritā
kāmopabhoga-paramā etāvad iti niścitā (16.11)
11. Отдадени на безкрайни размишления чак до смъртта си, те са сигурни, че върховната цел е
насладата от обектите на желанията.
11.1. В качеството си на зависими от „размишленията”, които са безкрайни, чак до смъртта, винаги
потънали в размишления, те се наслаждават на сетивните обекти като звуковете и т.н., с твърдата
увереност, че тази наслада е върховната цел на живота, че именно тя е висшата истина.
āśā-pāśa-śatair baddhā kāma-krodha-parāyaā
īhante kāma-bhogārtham anyāyenārtha-saсcayān (16.12)
12. Обвързани от веригите на надеждите, отдали се на похот и гняв, те се стремят към
неправедно натрупване на богатство и към наслаждение от обектите на своята похот.
12.1. Самите тези „надежди” са „веригите”. Обвързани от стотици „въжета” и разпъвани на всички
страни са тези, чието най-главно упование са „похотта и гневът”. Те се стремят към тези две неща, а не
към осигуряването на дхарма. „Неправедно” - т.е. чрез заграбване на чуждата собственост и т.н., те
трупат богатство. Техните мисли са следните:
idam adya mayā labdham ima prāpsye manoratham
idam astīdam api me bhavi yati punar dhanam (16.13)
13. Днес аз спечелих това. Скоро ще постигна и онова, на което се надявам. Сега имам това.
Онова богатство също ще е мое.
13.1. Сега аз получих това богатство. Аз ще постигна и онова, на което се надявам, за да удовлетворя
ума си. Това е мое притежание, а онова богатство ще бъде мое догодина. То ще ме направи богат и
прочут.
asau mayā hata śatrur hani ye cāparān api
īśvaro "ham aha bhogī siddho "ha balavān sukhī (16.14)
14. Аз убих този враг. Ще убия и другите си врагове. Аз съм могъщият Ишвара, Наслаждаващият
се. Аз съм добре, силен съм и щастлив.
14.1. Аз убих моя страшен враг, наричан Девадатта. Ще убия и по-незначителните си врагове. Какво
могат да сторят тези слабаци? Никой мъдрец не може да се сравни с мене. Защо? Защото аз съм
могъщият Ишвара - Наслаждаващият се. Що се отнася до деца и внуци, аз съм добре. Аз не съм
обикновен човек. Силен съм и щастлив.
"bhijanavān asmi ko "nyo "sti sadśo mayā
yak ye dāsyāmi modi ya ity ajсāna-vimohitā (16.15)
15. Аз съм богат, с висок произход. Кой може да се сравнява с мене? Аз ще извършвам
жертвоприношения, ще раздавам дарения и ще бъда честит – така поради незнание смятат те.
15.1. Благодарение на съкровищата си аз съм „богат”. Имам знатен произход, тъй като съм роден в
семейство на изтъкнати ведически учени, наброяващи седем поколения в рода си. Затова никой не
може да се сравнява с мене. Кой може да ми бъде равен? Освен това аз ще надмина другите и по
жертвоприношения. Ще раздавам дарения на артистите и т.н. Ще бъда честит в най-висша степен. По такъв начин тези заблудени незнаещи са изгубили всяка възможност за придобиване на различаващото
познание.
aneka-citta-vibhrāntā moha-jāla-samāvtā
prasaktā kāma-bhoge u patanti narake "śucau (16.16)
16. Объркани от безкрайните мисли, оплетени в мрежите на незнанието, стремящи се към
плътски наслади, те пропадат в нечистия ад.
16.1. Объркани от безкрайните мисли, както беше казано по-горе, пленени от „заблудата”, или
липсата на различаващо познание, която е като истинска мрежа, отдадени на „плътски наслади”, множащи
греховете им, те пропадат в един „ад” толкова нечист, колкото и Вайтарани (мит. река, разделяща света
на хората и ада, която е зловонна, изпълнена с кръв, коси и кости - бел. прев.).
ātma-sambhāvitā stabdhā dhana-māna-madānvitā
yajante nāma-yajсais te dambhenāvidhi-pūrvakam (16.17)
17. Самодоволни, нагли, богати, самомнителни и надменни, те лицемерно извършват показни
жертвоприношения, противоречащи на свещените правила.
17.1. Те са „самодоволни”, тъй като претендират, че притежават всички достойнства, но никой
добър човек не ги възхвалява. „Нагли”, а не смирени, в качеството си на „богати” те са „самомнителни и
надменни”. Техните жертвоприношения са само „показни” и „лицемерни” и имат за цел да покажат
тяхната благочестивост. Те пренебрегват условията, предписани от правилата на свещените книги.
ahańkāra bala darpa kāma krodha ca saśritā
mām ātma-para-dehe u pradvi anto "bhyasūyakā (16.18)
18. Като се осланят самозабравено на силата, гордостта, похотта и гнева, те Ме отхвърлят
презрително в своите тела и в телата на другите. Те са злонамерени.
18.1. Те възвеличават „самозабравено” реалните или въображаемите качества, които влагат в себе
си. Този „егоизъм”, или незнание, е техният най-лош порок - коренът на всички пороци, както и на
всички греховни деяния. „Силата” е свързана с алчността и води до отхвърлянето на другите хора.
„Гордостта” е този недостатък на ума, който води до пренебрегване на дхарма. Похотта се отнася към
жените. „Гневът” се съотнася с това, което е мразено. Те се облягат на тези характерни черти и на
други големи пороци, а отхвърлят презрително Мене - Свидетеля на мислите и действията в техните
собствени тела, както и в телата на другите. „Те Ме отхвърлят презрително” означава, че пренебрегват
Моите наставления. Те са злонамерени, защото изопачават достойнствата на онези, които са поели по
праведни пътища.
tān aha dvi ata krūrān sasāre u narādhamān
k ipāmy ajasram aśubhān āsurī v eva yoni u (16.19)
19. Тези, които мразят и са изпълнени с гняв, които са най-низшите сред хората в тази самсара и
които са неблагочестиви - тях Аз непрекъснато хвърлям в демонични утроби.
19.1. Тези, които са врагове на праведните, които са „изпълнени с гняв” и които „мразят”
добродетелните, които са „най-низши” сред хората, които водят земен живот, който ще ги запрати в ада
- тях Аз непрекъснато хвърлям в „демонични утроби”. Те са неблагочестиви и извършват злодеяния.
„Демонични” са утробите на хищници като тигрите и лъвовете.
āsurī yonim āpannā mūhā janmani janmani
mām aprāpyaiva kaunteya tato yānty adhamā gatim (16.20)
20. О, Арджуна! Родени от демонична утроба, заблудени в многократните си прераждания, те не
успяват да достигнат доМене. Затова те постигат само най-низшите състояния. 20.1. Родени от „демонична утроба”, заблудените - тези, у които отсъствува различаващото познание,
доколкото винаги се раждат от „тъмни”, т.е. тамаса, утроби, потъват надолу и не успяват да достигнат
до Мене - Ишвара. О, Арждуна! Там те стигат до краен упадък. “Не успяват да достигнат до Мене” не
означава, че в края на краищата те все пак няма да достигат до Мене. По отношение на това не трябва да
има съмнение. Но отхвърляйки проповядвания от Мене правилен път, те страдат. Това е смисълът.
21.0. Ето едно обобщение на всички възможни демонични качества. В тройното зло се коренят
безбройните демонични свойства. Всички те могат да бъдат избегнати посредством избягването на
трите злини, които ще бъдат упоменати, тъй като те представляват коренът на всички нещастия.
tri-vidha narakasyeda dvāra nāśanam ātmana
kāma krodhas tathā lobhas tasmād etat traya tyajet (16.21)
21. Три са вратите на ада, разрушаващи Аза - похотта, гневът и алчността. Затова човек
трябва да ги отхвърли.
21.1. Вратите, водещи към ада, са три вида. Всяка от тях унищожава Аза. Щом човек премине през
тях, Азът загива - става неспособен да постигне каквато и да е човешка цел. Такъв е смисълът на израза
„разрушител на Аза”. Кои са тези три врати? Похотта, гневът и алчността. Затова човек трябва да
отхвърли тези три неща - похотта и т.н.
Ето и възхвалата на това отхвърляне:
etair vimukta kaunteya tamo-dvārais tribhir nara
ācaraty ātmana śreyas tato yāti parā gatim (16.22)
22. Освободен от тези три врати на мрака, о, Арждуна, човек постига това, което допринася за
неговото добруване. По този начин той достига върховната цел.
22.1. Какво постига човекът, освободен от „тях” - от „вратите на ада”, чиято същност са страданието и
заблудата? Той постига това, което „допринася за неговото добруване”. Преди това, възпиран от тях, той
не би могъл да го направи, но сега, след като тях вече ги няма, той може да постигне върховната си цел. С
извършването на това, което допринася за собственото му добруване, той достига върховната цел -
освобождението.
23.0. Причината, която обуславя (1) отхвърлянето на демоничните свойства и (2) извършването на
действия, водещи до добруването, са шастрите. Благодарение на авторитета на шастрите могат да бъдат
постигнати и двете неща. Няма друг начин. Затова:
ya śāstra-vidhim utsjya vartate kāma-kārata
na sa siddhim avāpnoti na sukha na parā gatim (16.23)
23. Като отхвърля предписанията на шастрите и води живот, движен от желанията, човек не
постига нито съвършенство, нитощастие, нито пък върховната цел.
23.1. „Шастри” са Ведите. Като отхвърля техните препоръчителни и забранителни предписания
относно това, кое е желателно и кое не, този, които живее в съответствие с подбудите, извиращи от
похотта, не постига съвършенство, т.е. все още не е годен за осъществяването на върховната цел на
живота - небесата, или освобождението.
tasmāc chāstra pramāa te kāryākārya-vyavasthitau
jсātvā śāstra-vidhānokta karma kartum ihārhasi (16.24)
24. Затова шастрите ще са твоят ориентир в това, което трябва или не трябва да бъде извършвано.
След като познавашпредписаните от шастрите действия, ти би трябвало да ги извършиш тук. Тук свършва Дайвасура-Сампад-Вибхага-Йога - глава шестнадесета от свещената Бхагавадгита,
намираща се в частта Бхишмапарва на съставената от Вяса в сто хиляди стиха
Махабхарата, в която Кршна излага на Арджуна
тайния смисъл на учението за
Божествената Йога.
24.1. Затова шастрите ще бъдат твоят ориентир или средството за постигане на правилното познание
относно това, „кое е желателно и кое не”. Като познаваш предписанията на шастрите, т.е. препоръките и
забраните на шастрите, извършвай своята дейност. „Тук” означава полето, в което призваните трябва да
изпълнят задълженията си.
С това завършва и коментарът наШанкара към шестнадесета глава на Бхагавадгита,
която се нарича Дайвасура-Сампад-Вибхага-Йога, т.е.
„Йога на разделението на божествените и
демоничните свойства”.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky