Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2013 11:27 - ДИШАНЕТО Е ЖИВОТ 1ч.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1204 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.11.2013 11:27



Макар и да се различават в подробностите относно теорията и терминологията, по отношение на фундаменталните принципи Изтокът и Западът са на едно мнение.

Да дишаш означава да живееш и без дишане няма живот. От дишането зависят животът и здравето не само на висшите животни, но и на нисшите форми на животински живот, които също трябва да дишат, за да живеят, а съществуването на растителния свят също зависи от въздуха.

Новороденото поема дълбока глътка въздух, задържа го за момент, за да извлече от него животоподдържащите му свойства, след това го издиша и ето, животът му на Земята е започнал. Старецът се задъхва, спира да диша и животът му угасва. От първото плахо вдишване на новороденото до последния спазъм на умиращия се простира дългата история на непрекъснатото дишане. Животът е просто една поредица от дишания.

Дишането може да се разглежда като най-важната от всички функции на тялото, защото в действителност всички останали функции зависят от него. Човек може да живее известно време без храна; може да изкара и без вода, макар и по-кратко време; но без дишане животът му се измерва с няколко минути.

От дишането зависи не само животът на човека като цяло; от неговите правилни дихателни навици зависят и добрият му жизнен тонус, и отсъствието на болести. Интелигентният контрол върху нашата дихателна сила ще удължи дните ни върху Земята, като ни осигури увеличена жизненост и съпротивителни сили, а от друга страна, неразумното и немарливо дишане ще съкрати живота ни, намалявайки нашата жизненост и оставяйки ни уязвими към болестите.

Човек в своето нормално състояние не се нуждае от инструкции за дишане. Подобно на животните и малките деца той диша естествено и правилно, както природата му е определила да диша, но в това и в други отношения цивилизацията го е променила. Той е придобил неправилни методи и отношения на ходене, стоене и седене, които са го лишили от даденото му по рождение право на естествено и правилно дишане. Платил е висока цена за цивилизацията. В наше време дивакът диша правилно, стига да не е бил заразен от навиците на цивилизования човек.

Процентът на цивилизованите хора, които дишат правилно, е твърде малък и резултатът може да се види в хлътналите гърди и прегърбените рамене, както и в голямото увеличаване на заболяванията на дихателните органи, включително и на това ужасно чудовище туберкулозата, "белият бич". Видни специалисти са заявявали, че едно поколение от хора, които дишат правилно, ще възроди човешката раса, а заболяванията ще станат толкова редки, че ще бъдат възприемани като любопитен факт. Независимо дали се разглежда от позицията на Изтока, или на Запада, връзката между правилното дишане и здравето се установява и обяснява с лекота.

Западните теории показват, че физическото здраве зависи твърде осезателно от правилното дишане. Източните учители не само допускат, че техните западни братя са прави, но заявяват, че освен физическата полза, извлечена от правилните дихателни навици, разбирането на Науката за дишането може да подобри мисловните способности, щастието, самоконтрола, проницателността, нравствеността и дори духовното развитие на човека.

Върху тази наука в Източната философия са били основавани цели школи и когато това знание бъде усвоено от народите на Западната цивилизация и бъде приложено на практика, което е тяхната най-силна страна, ще извърши чудеса за хората. Теорията на Изтока в съюз с практиката на Запада ще доведе до раждането на едно достойно поколение.

Тази книга се занимава с йогистката Наука за дишането, която включва не само онова, което е известно на западните физиолози и специалисти по хигиена, но и окултния аспект на този въпрос. В нея не само се посочва пътят към физическото здраве в съответствие с това, което западните учени наричат "дълбоко дишане" и т.н., но навлиза и в по-неизвестните сфери на въпроса и показва как индийският йога контролира тялото си, увеличавайки своите ментални възможности, и как развива духовната страна на своята природа с помощта на Науката за дишането.

Йогата практикува упражнения, чрез които постига контрол върху тялото и е в състояние да изпрати до всеки орган или част от тялото увеличен поток от жизнена сила или прана, като по този начин укрепва и ободрява този орган или част. Той знае всичко, което знае и неговият учен западен брат за физиологическия ефект от правилното дишане, но знае също така, че въздухът съдържа нещо повече от кислород, водород и азот и че се извършва нещо повече от окисляване на кръвта. Знае за прана, за която неговият западен брат е в неведение, и е съвсем наясно с естеството и начина за работа с този велик енергиен принцип, напълно е информиран относно неговия ефект върху човешкото тяло и ум. Той знае, че с помощта на ритмичното дишане човек може да доведе себе си до една хармонична вибрация с природата и да подпомогне разгръщането на своите скрити възможности. Знае, че с помощта на контролираното дишане може не само да излекува заболяванията в себе си и останалите, но и на практика да се справи със страха, тревогите и с по-нисшите емоции.

Целта на тази книга е да ви научи на тези неща. В няколко глави ще представим сбито обяснение и наставления, които могат да заемат цели томове. Надяваме се да убедим представителя на Западната цивилизация в стойността на йогистката Наука за дишането.


ЕЗОТЕРИЧНАТА ТЕОРИЯ ЗА ДИШАНЕТО


В тази глава ще ви представим накратко теориите на западния научен свят относно функциите на дихателните органи и ролята, която играе дишането в човешката икономика. В следващите глави ще ви запознаем с теориите и доказаните факти на източната школа на мисълта и на нейните изследвания. Изтокът приема теорията и фактите на своите западни братя (които са му известни от векове) и към тях добавя това, което Западът все още не приема, но което, когато му дойде времето, той "ще открие" и което, под друго име, ще представи на света като великата истина.

Преди да се заемем с теорията на Запада, вероятно ще е по-добре да дадем едно най-общо описание на дихателните органи.

Дихателните органи се състоят от бели дробове и дихателни тръби, водещи към тях. Белите дробове са два на брой и са разположени в гръдната кухина на гръдния кош, по един от двете страни на средостението, като са разделени един от друг от сърцето, големите кръвоносни съдове и дихателната тръба. Всеки от двата бели дроба е свободен във всички посоки, с изключение на основата, и се състои главно от бронхи, артерии и вени, свързващи го с трахеята и сърцето. Белите дробове са порести и гъбести, а тъканите им са твърде еластични. Покрити са с фина, но много здрава двулистна обвивка, наречена плевра. Единият лист на плеврата прилепва плътно към белия дроб, а другият към вътрешната стена на гръдния кош. Двата листа заграждат помежду си напълно затворено пространство, плеврална кухина, изпълнена със серозна течност, която позволява на вътрешните повърхности на стените да се приплъзват с лекота една върху друга, което улеснява дишането.

Въздухопроводите се състоят от вътрешните стени на носната кухина, фаринкса, ларинкса, дихателната тръба или трахеята и бронхи. Когато дишаме, поемаме въздуха през носа, където той се затопля от контакта си с лигавицата, по която се намира гъста мрежа от кръвоносни съдове, и след като премине през фаринкса и ларинкса, влиза в трахеята или дихателната тръба, която се разделя на безброй тръби, наречени бронхиални тръби (бронхи), които на свой ред се разделят на все по-малки и по-малки клонове, завършвайки в алвеолите (въздушните клетки) на белодробните делчета, които в белия дроб са милиони. Един автор беше казал, че ако алвеолите се разпънат върху земята, те ще заемат площ от четиринадесет хиляди квадратни мили.

Въздухът се всмуква в белите дробове благодарение на действието на диафрагмата, един голям, силен, плосък, листовиден мускул, разположен напряко на гърдите, отделящ гръдната кухина от корема. Диафрагмата функционира почти автоматично, също като сърцето, въпреки че може да се превърне в полуволеви мускул с помощта на усилие на волята. Когато се разширява, увеличава размера на гръдната кухина и белите дробове и въздухът нахлува във вакуума, създаден по този начин. Когато се отпуска, гърдите и белите дробове се свиват и въздухът се изтласква от тях.

Преди да разгледаме какво става с въздуха в белите дробове, нека се спрем за малко на въпроса за кръвообращението. Както знаете, кръвта се задвижва от сърцето и по артериите достига до капилярите и до най-отдалечените части на тялото, поддържайки техния живот, като ги подхранва и укрепва. След това с помощта на друг вид капиляри, вените, тя се връща до сърцето, откъдето бива изтласкана към белите дробове.

Кръвта започва своето артериално пътуване с яркочервен цвят, заредена и богата на поддържащи живота вещества и свойства. По вените се връща бедна, синя и слаба, натоварена с отработените продукти на системата. Тръгва като свеж планински поток; връща се като канал за отходни води. Този нечист поток влиза в дясното ухо на сърцето. Когато това ухо се напълни, то се съкращава, изтласквайки кръвния поток през един отвор в дясната кухина на сърцето, която на свой ред я изпраща към белите дробове, където тя се разпределя от милионите, наподобяващи косъмчета кръвоносни съдове към алвеолите на белите дробове, за които вече стана дума. Нека сега се заемем с историята на белите дробове.

Замърсеният кръвен поток се разпределя по милионите алвеоли на белите дробове. Вдишваме и кислородът на поетия въздух влиза в контакт с нечистата кръв през стените на тънките като косъмчета кръвоносни съдове на белите дробове, които са достатъчно дебели, за да задържат кръвта, но и достатъчно тънки, за да позволят на кислорода да проникне през тях. Когато кислородът влезе в контакт с кръвта, възниква нещо като възпламеняване и кръвта поема кислорода, а се освобождава от въглеродния окис, получен от отработените материали, както и от отровните вещества, събрани от кръвта от всички части на системата. Очистената и окислена по този начин кръв се връща обратно в сърцето, отново богата, червена и ярка, заредена с осигуряващи живота свойства и качества. Когато достигне до лявото ухо на сърцето, тя се изтласква в лявата камера, откъдето отново се изтласква в артериите, за да поеме със своята мисия на живота към всички части на системата. Изчислено е, че за един ден през капилярите на белите дробове преминават 19 600 литра кръв, влизайки в досег с кислорода от въздуха чрез своята повърхност. Когато човек се замисли над детайлите на процеса, изложен накратко тук, не може да не се удиви и преклони пред безкрайната мъдрост и грижа на Природата.

Ще видим, че ако до белите дробове не достига достатъчно количество свеж въздух, мръсният поток от венозна кръв не може да бъде очистен и по този начин следователно не само тялото е лишено от подхранване, но и отработените продукти, които трябва да бъдат отстранени, се връщат в кръвообращението, тровят системата и следва смърт. Нечистият въздух действа по същия начин, само че в по-слаба степен. Ще се уверим също така, че ако човек не вдишва достатъчно количество въздух, кръвта не може да функционира правилно, като в резултат на това тялото не се подхранва както трябва и следват болести или настъпва състояние на влошено здраве. Кръвта на човек, който не диша правилно, разбира се, е синкава, тъмна на цвят, лишена от наситената червенина на чистата артериална кръв. Това често се проявява в лош външен вид. Правилното дишане и причиненото от него подобрено кръвообращение водят до чиста и свежа кожа.

Едно кратко размишление ще ни покаже голямото значение на правилното дишане. Ако кръвта не бъде очистена напълно от възстановителните процеси в белите дробове, тя се връща в артериите в ненормално състояние, недостатъчно очистена и не напълно освободена от нечистотиите, които е поела по своя обратен път към сърцето. Ако тези нечистотии се върнат в системата, ще се проявят под формата на някакво заболяване - или като заболяване на кръвта, или като някаква болест, възникнала в резултат от нарушеното функциониране на някой недостатъчно захранван орган или тъкан.

Когато кръвта е правилно изложена на въздействието на въздуха в белите дробове, не само се освобождава от отработените продукти и въглеродния окис в нея, но се зарежда с достатъчно количество кислород, който тя пренася до всички части на тялото, където той е необходим, за да може Природата да изпълни правилно своите функции. Когато кислородът влезе в контакт с кръвта, той се свързва с хемоглобина на кръвта и бива отнесен до всяка клетка, тъкан, мускул и орган, които укрепва и засилва, възстановявайки изтощените клетки и тъкани с нови материали, които Природата преобразува. Артериалната кръв, правилно изложена на въздействието на въздуха, се насища с около двадесет и пет процента кислород в свободно състояние.

Освен зависимостта на жизнените функции на всяка част на тялото от кислорода, от определена степен на окисляване на храната в доста голяма степен зависи и храносмилането и това окисляване може да бъде извършено единствено от кислорода в кръвта, който влиза в контакт с храната и довежда до една (специфична форма на горене. Затова се налага белите дробове да осигурят правилното снабдяване с кислород. Това обяснява факта, че слабите бели дробове и лошото храносмилане често вървят ръка за ръка. За да схване пълното значение на това твърдение, човек не трябва да забравя, че тялото се поддържа благодарение на поетата храна и че нейното недобро асимилиране винаги означава тяло, което не се храни добре. Дори самите бели дробове зависят от същия източник на храна и ако заради недоброто дишане усвояването на хранителните вещества също не е добро, това неминуемо довежда до отслабване на белите дробове, което ги прави още по-неспособни да изпълняват своите функции, което пък довежда до още по-голямо отслабване на тялото. Всяка хапка храна и всяка глътка течност трябва да се окислят, преди да са в състояние да ни осигурят подходящото захранване и преди отработените продукти на системата да бъдат сведени до подходящото състояние, за да могат да бъдат отстранени от системата. Липсата на достатъчно кислород означава несъвършено подхранване, несъвършено отстраняване на отработените продукти и несъвършено здраве. Истина е, че "дишането е живот".

Горенето, което възниква от преобразуването на отработените продукти, предизвиква отделянето на топлина и изравнява температурата на тялото. Хората, които дишат правилно, не са предразположени към настинки и по правило имат достатъчно количество добре затоплена кръв, което им позволява да се съпротивляват на промяната на околната температура.

В допълнение към споменатите дотук важни процеси дишането осигурява едно упражняване на вътрешните органи и мускули, нещо, което в общи линии не се оценява в достатъчна степен от западните автори, които пишат по тези проблеми, но към което йогите се отнасят с подобаващо внимание.

При несъвършеното или плитко дишане функционират само една част от белодробните клетки, голяма част от обема на белите дробове остава неизползван, системата търпи неблагополучия правопропорционално на неокисленото количество кръв. Животните, в своето природно състояние, дишат естествено, което без съмнение прави и първобитният човек. Неестественият начин на живот, възприет от цивилизования човек, сянката, която преследва цивилизацията, ни е лишила от естествения ни навик за дишане и поради това хората са подложени на големи страдания. Единственото физическо спасение на човека е "назад към Природата".




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8728163
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930