Блогът на budha2 :: ЕЗОТЕРИЧНАТА ТЕОРИЯ ЗА ДИШАНЕТО 2ч.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.11.2013 11:34 - ЕЗОТЕРИЧНАТА ТЕОРИЯ ЗА ДИШАНЕТО 2ч.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1170 Коментари: 0 Гласове:

Науката за дишането, подобно на много други учения, има свой езотеричен или вътрешен аспект, както и екзотеричен или външен. Физиологичният аспект може да се нарече външната или екзотеричната страна на въпроса, а аспектът, който сега ще разгледаме, може да се нарече езотеричната или вътрешна страна. Окултистите от всички епохи и страни винаги са учели, обикновено тайно, малцината си избрани последователи, че във въздуха съществува субстанция или принцип, от който произтича цялата активност, жизненост и живот. Наричат тази сила с различни имена и термини, които се различават помежду си и по подробностите на теорията, но във всички окултни учения и философии може да се срещне един основен принцип, който векове наред представлява част от ученията на източните йоги.

За да избегнем погрешните схващания, произтичащи от различните теории относно този велик принцип, теории, които обикновено са свързани с името, дадено на този принцип, в тази книга ще го наричаме "прана". Тази дума е санскритски термин и означава "абсолютна енергия". Редица окултни специалисти учат, че принципът, който индуистите наричат прана, е универсалният принцип на енергията или силата и че цялата енергия или сила. води началото си от този принцип или всъщност е специфична форма на проява на този принцип. Ние няма да се занимаваме с тези теории при разглеждането на предмета на нашата книга и следователно ще се ограничим с разбирането за прана като принцип на енергията, проявен във всички живи организми, благодарение на който те се различават от неживите неща. Можем да го разгледаме като активния принцип на живота, Жизнената сила, ако така ви харесва повече. Тя се среща във всички форми на живот, от амебата до човека, от най-елементарната форма на растителен живот до най-висшите животински форми. Прана е всеобхватна. Среща се във всички неща, притежаващи живот, и след като окултната философия учи, че животът е във всички неща, тя е и във всеки атом, като привидното отсъствие на живот в някои неща означава единствено нейната по-слаба проява в тях. Това ни позволява да разберем ученията на окултистите, че прана е навсякъде и във всичко. Прана не трябва да се бърка с Егото, тази частица от Божествения Дух във всяка душа, около която се натрупват материя и енергия. Прана е просто форма на енергия, използвана от Егото в неговото материално проявление. Когато Егото напусне тялото, прана, която вече не се намира под неговия контрол, реагира единствено на нарежданията на индивидуалните атоми или групи от атоми, образуващи тялото, и тъй като тялото се разпада и се разлага на съставните си елементи, всеки атом взема със себе си достатъчно количество прана, което да му позволи да образува нови комбинации, а неизползваната прана се връща във великия космически склад, от който е дошла. Благодарение на контрола на Егото съществува едно сцепление, което държи атомите заедно с помощта на Волята на Егото.

Прана е името, с което обозначаваме един универсален принцип, принцип, който е същността на цялото движение, сила или енергия, независимо дали се проявява в гравитацията, електричеството, въртенето на планетите и във всички форми на живот, от най-висшите до най-нисшите. Тя може да се нарече душата на Силата и Енергията във всички техни форми и е принципът, който, функционирайки по определен начин, поражда тази форма на активност, която съпътства Живота.

Този велик принцип е във всички форми на материята и все пак той не е материя. Той е във въздуха, но не е въздухът, нито е някой от неговите съставни химически компоненти. Животинският и растителният свят го вдишват заедно с въздуха и все пак ако въздухът не го съдържаше в себе си, те щяха да умрат, независимо че могат да са изпълнени с въздух до краен предел. Поема се от системата заедно с кислорода и все пак не е кислородът. Еврейският автор на Книга Битие от Библията е бил наясно с разликата между атмосферния въздух и мистериозния и мощен принцип, съдържащ се в него. Той говори за нешемет руах хаим, което в превод означава "дъхът на духа на живота". На еврейски думата нешемет означава обикновения дъх на атмосферния въздух, а хаим означава живот или животи, докато думата руах означава "духът на живота", за който окултистите твърдят, че е същият този принцип, който ние споменаваме като прана.

Прана е в атмосферния въздух, но тя е и навсякъде другаде и прониква там, където въздухът не може да достигне. Кислородът във въздуха играе важна роля за поддържането на живота в животинското царство, а въглеродът играе същата роля за поддържането на растителния свят, но прана притежава своя специфична роля, която играе в проявлението на живота наред с физиологичните функции, които изпълнява.

Ние непрекъснато вдишваме въздух, зареден с прана, и също така непрекъснато я извличаме от въздуха и я усвояваме за нашите нужди. В своето най-свободно състояние прана се среща в атмосферния въздух, който, когато е свеж, е достатъчно зареден с нея, и ние най-лесно я извличаме от въздуха в сравнение с всеки друг неин източник. При обикновеното дишане поглъщаме и извличаме едно нормално количество прана, докато с помощта на контролираното и регулирано дишане (обикновено известно като йогистко дишане) сме в състояние да извлечем по-голямо количество, което се натрупва в мозъка и нервните центрове, за да се използва, когато е необходимо. Можем да натрупаме прана, точно както акумулаторът натрупва електричество. Многобройните способности, приписвани на напредналите окултисти, в голяма степен се дължат на познаването от тяхна страна на този факт и на интелигентното използване на тази натрупана енергия. Йогите знаят, че с помощта на определени форми на дишане създават определени връзки със запаса от прана и могат да черпят от него за това, за което желаят. По този начин те не само укрепват всички части на своето тяло, но и мозъкът може да получи увеличено количество енергия от същия източник и по този начин да бъдат развити скрити до този момент способности, както и да се придобият психически сили. Този, който е овладял науката за натрупването на прана, съзнателно или несъзнателно, често излъчва жизненост и сила, които се усещат от хората около него. Такъв човек може да предава тази сила на останалите и да им осигурява увеличена жизненост и здраве. Това, което се нарича "магнетично лечение", се изпълнява по този начин, въпреки че много от хората, които го практикуват, не са наясно с източника на своите способности.

Западните учени са осъзнавали смътно този велик принцип, с който е зареден въздухът, но разбирайки, че не могат да открият никаква химическа следа от него или да го регистрират с някои от своите уреди, те са се отнесли към източната теория общо взето с презрение. Не могат да обяснят този принцип и затова го отричат. Изглежда обаче признават, че на определени места въздухът притежава по-голямо количество от "нещо" и лекарите препоръчват на своите пациенти да търсят подобни места с надеждата да възстановят изгубеното си здраве.

Кислородът във въздуха се усвоява от кръвта и се използва от кръвоносната система. Прана във въздуха се усвоява от нервната система и се използва при нейната работа. И както окислената кръв отива до всички части на системата, изграждайки и снабдявайки, така и прана отива до всички части на нервната система, добавяйки сила и жизненост. Ако мислим за прана като за активния принцип на това, което наричаме "жизненост", ще бъдем в състояние да формираме една много по-ясна идея за важната роля, която тя играе в нашия живот. Точно както кислородът в кръвта удовлетворява потребностите на системата, така и запасът от прана, поет от нервната система, се изчерпва от нашето мислене, желаене, действие и т.н. и следователно се налага непрекъснатото му възстановяване. За всяка мисъл, за всяко действие, за всяко волево усилие, за всяко мускулно движение е необходимо определено количество от това, което наричаме нервна сила, която в действителност представлява форма на прана. За да задвижи мускула, мозъкът изпраща импулс по нервите, мускулът се съкращава и за това действие се изразходва определено количество прана. Когато не се забравя, че по-голямата част от прана, придобита от човека, идва до него от вдишания въздух, е много лесно да се разбере значението на правилното дишане.

НЕРВНАТА СИСТЕМА

Ще се уверите, че западните научни теории за дишането се ограничават до резултатите от абсорбирането на кислорода и използването му в кръвоносната система, докато йогистката теория взема предвид освен това и абсорбирането на прана и нейното проявление в каналите на нервната система. Преди да продължим, добре е да хвърлим един кратък поглед и върху нервната система.

Нервната система на човека е разделена на две големи системи, а именно Система на главния и гръбначния мозък и Симпатикова нервна система1. Системата на главния и гръбначния мозък се състои от всички онези части на нервната система, които са разположени в черепната кухина и гръбначния канал, а именно главен мозък и гръбначен мозък, заедно с нервните влакна, които се разклоняват от тях. Тази система управлява функциите на животинския живот, известен като воля, усещане и т.н. Симпатиковата система включва всички онези части на нервната система, които са разположени основно в гръдната, коремната и тазовата кухина и които са разпределени към вътрешните органи. Тя притежава контрола върху неволевите процеси като растеж, хранене и други.

Системата на главния и гръбначния мозък присъства във всичко, което е свързано със зрението, слуха, обонянието, осезанието, вкуса, емоциите и т.н. Тя задвижва нещата; Егото я използва, за да мисли - за да проявява своето съзнание. Тя е инструментът, с който Егото установява контакт с външния свят. Тази система може да бъде уподобена на телефонна система, като главният мозък е телефонната централа, а гръбначният мозък и нервните влакна са съответно телефонните кабели и проводници.

Мозъкът представлява голяма маса от нервна тъкан и се състои от три части, а именно Главен мозък или същинският мозък, който е разположен в горната, предната, средната и задната част на черепа; Малък мозък, който запълва долната и задна част на черепа; и Продълговат мозък, който представлява уширената горна част на гръбначния мозък и е разположен от предната и от горната страна на малкия мозък.

Малкият мозък е органът на тази част от ума, която се проявява в интелектуалното действие. Малкият мозък регулира движенията на волевата мускулатура. Продълговатият мозък е горният разширен край на гръбначния мозък и от него, както и от малкия мозък, излизат черепно-мозъчните нерви, които достигат до различни части на главата, до органите на осезанието и до някои от органите, разположени в гръдната и коремната кухина, както и до органите на дишането.

Гръбначният мозък е разположен в гръбначния канал на гръбначния стълб. Той представлява дълга маса от нервна тъкан, разклоняваща се при седмия прешлен на нервни разклонения, свързващи се с всички части на тялото. Гръбначният мозък е като основния телефонен кабел, а излизащите от него нервни разклонения са като телефонните проводници на отделните абонати, свързани с него.

Симпатиковата нервна система се състои от двойна верига ганглии върху гръбначния стълб и от разпръснати ганглии в главата, врата, гърдите и корема. (Ганглият представлява нервно вещество, съставено от нервни клетки.) Тези ганглии са свързани помежду си чрез влакна, а освен това са свързани и със системата на главния и гръбначния мозък с помощта на моторни и сетивни нерви. От тези ганглии към органите в тялото, кръвоносните съдове и т.н. излизат хиляди нервни влакна. Нервните влакна се срещат в различни точки и образуват това, което е известно като нервни възли. Симпатиковата система на практика контролира неволевите процеси, като кръвообращение, дишане и храносмилане.

Властта на силата, предавана от главния мозък към различните части на тялото с помощта на нервите, е известна на западната наука като "нервна сила", въпреки че йогите я знаят като проявление на прана. По своя характер и бързина тя наподобява електрически ток. Ще стане ясно, че без тази "нервна сила" сърцето не може да бие; кръвният поток не може да циркулира; белите дробове не могат да дишат; различните органи не могат да функционират; в действителност без нея целият телесен механизъм ще спре, нито мозъкът ще може да мисли без наличието на прана. Когато тези факти се вземат предвид, на всеки трябва да му стане ясно необходимостта от поемането на прана и тогава Науката за дишането придобива значение, което е по-голямо дори от това, което й се признава от западната наука.

Йогистките учения стигат по-далеч от западната наука по отношение на една важна характеристика на нервната система. Имам предвид това, което западната наука нарича "слънчев сплит" и което тя разглежда просто като едно от поредните струпвания на симпатикови нервни влакна с техните ганглии, разположени в различни части на тялото. Науката на йогите учи, че този слънчев сплит в действителност е най-важната част от нервната система и че представлява форма на мозъка, която играе една от основните роли в човешката икономика. Изглежда, че западната наука постепенно се доближава до признаването на този факт, който на йогите от Изтока е известен от векове и някои съвременни западни автори са нарекли слънчевия сплит "коремен мозък". Слънчевият сплит е разположен в надкоремната област, точно зад вдлъбнатината над стомаха от двете страни на гръбначния стълб. Съставен е от бяло и сиво мозъчно вещество, подобно на това, от което са съставени и останалите части на мозъка на човека. Контролира основните вътрешни органи на организма и играе много по-важна роля, отколкото обикновено се смята. Няма да се задълбочаваме в йогистката теория относно слънчевия сплит, само ще споменем, че според нея той е основният централен склад на прана в тялото. Известни са случаи на хора, които са умирали от силни удари в слънчевия сплит, а професионалните боксьори са запознати с неговата уязвимост и често парализират временно своите противници с удари в тази област.

Името "слънчев" е дадено съвсем на място за този “мозък”, тъй като той излъчва сила и енергия към всички части на тялото, като дори мозъчните дялове, разположени в черепа, зависят в голяма степен от него като склад на прана. Рано или късно западната наука ще разбере истинската функция на слънчевия сплит и ще му отреди много по-важно място от това, което сега той заема в нейните книги и теории.

ДИШАНЕ ПРЕЗ НОСА ИЛИ ДИШАНЕ ПРЕЗ УСТАТА

Един от първите уроци в Науката за дишането на йогите е да се усвои дишането през носа и да се преодолее вредният навик за дишане през устата

Дихателният механизъм на човека е така устроен, че той може да диша или през устата, или през носните отвори, но това към кой от двата метода се придържа за него е от жизненоважно значение, тъй като единият носи сила и здраве, докато другият води до болести и слабост.

Не е необходимо да се заявява на ученика, че правилният метод за дишане е въздухът да се поема през ноздрите, но уви, невежеството сред цивилизованите хора относно този най-обикновен въпрос е удивително. Срещаме хора от всички възможни възрасти, които дишат по навик през устата и които, позволяват на своите деца да следват техния ужасен и отвратителен пример.

Много от болестите, от които съвременният човек страда, без съмнение са причинени от разпространения навик да се диша през устата. Децата, на които се позволява да дишат по този начин, израстват с увредена жизненост и отслабена телесна конструкция и в зряла възраст често се разболяват и се превръщат в хронични инвалиди. Майката от първобитното племе действа по-правилно, водена от своята интуиция. Тя изглежда разбира интуитивно, че ноздрите са подходящите канали за пренасяне на въздуха до, белите дробове и затова възпитава своето бебе да стисне малките си устни и да диша през носа. Навежда главичката му напред, когато заспи, като в тази позиция устата му се затваря и единственият възможен начин за дишане остава през носа. Ако нашите цивилизовани майки бяха възприели същия метод, той щеше донесе голяма полза за човешкия род.

Редица заразни болести се хващат заради отвратителния навик да се диша през устата и много от случаите на настинка или заболявания на гърлото също са резултат от него. Много хора, които заради спазването на външно приличие, държат устата си затворена през деня, дишат през нея през нощта и често се разболяват именно по този начин. Внимателно проведени научни експерименти са доказали, че войниците и моряците, които спят с отворена уста, са много по-податливи на заразни болести от тези, които дишат през носа. Разказва се случай, при който на един военен кораб избухнала епидемия от едра шарка и всеки случай на смърт бил свързан с моряк, който дишал през устата, като нямало нито един смъртен случай на хора, дишащи през носа.

Дихателните органи притежават свой защитен механизъм, филтър или прахоуловител в ноздрите. Когато дъхът се поема през устата, между устата и белите дробове не съществува нищо, което да филтрира въздуха или да улавя праха и другите чужди тела във въздуха. От устата до белите дробове пътят пред прахта или другите замърсители е чист и цялата дихателна система е незащитена. Нещо повече, подобно неправилно дишане допуска студения въздух до органите, като по този начин ги уврежда. Възпалението на дихателните органи често се дължи на студения въздух, преминаващ през устата. Човекът, който нощем диша през устата, винаги се събужда с пресъхнала уста и с усещането за сухота в гърлото. Нарушил е един от природните закони и е посял семената на болестта.

И още нещо, помнете, че устата не осигурява никаква защита на дихателните органи и студеният въздух, прахът и различните нечистоти и микроби влизат с лекота през тази врата. От друга страна, ноздрите и носоглътката доказват грижливия план на природата в това отношение. Ноздрите представляват два тесни, извити канала, съдържащи безброй твърди косми, които служат като филтър или сито, като пречистват въздуха от замърсителите в него, които се изхвърлят, когато въздухът се издишва. Освен филтриращата, тези косми изпълняват и още една функция - затоплят вдишвания въздух. Дългите, тесни, извити ноздри са покрити с топла слузеста мембрана, която, влизайки в контакт с вдишания въздух, го затопля, така че той да не може да увреди деликатните органи, разположени в гърлото, както и белите дробове.

Нито едно животно с изключение на човека не спи с отворена уста и не диша през устата и всъщност се счита, че единствено цивилизованият човек изопачава по такъв начин природните функции, тъй като първобитният човек и варварските народи почти без изключение дишат правилно. Може би този неестествен навик на цивилизованите хора е придобит заради неестествения начин на живот, изнежващия лукс и излишната топлина.

Пречистващият, филтриращ и прецеждащ апарат на ноздрите прави въздуха годен да достигне до деликатните органи на гърлото и белите дробове, а въздухът не е подходящ за тези органи, докато не е преминал през естествения процес на очистване. Нечистотиите, които космите и слузестата лигавица задържат, се изхвърлят навън от издишвания въздух, а в случаите, когато те се натрупат прекалено бързо или са успели да се промъкнат през ситото на носа и са проникнали в забранените зони, природата задейства допълнителни защитни механизми под формата на кихане, което изхвърля принудително натрапника.

Въздухът, когато влиза в белите дробове, е различен от атмосферния въздух, както дестилираната вода е различна от водата в питейния резервоар. Сложната очистваща система на ноздрите, спираща и задържаща нечистите частици във въздуха, е толкова важна, колкото функцията на устата е важна за задържането на костилките от черешите и костите от рибата, като не им позволява да достигнат до стомаха. Човек, който диша през устата, все едно се опитва да поема храната през носа си. Друга характерна черта на дишането през устата е, че относителното бездействие на носните канали при този начин на дишане не им позволява да се поддържат чисти и отпушени, като те се запушват и задръстват и стават податливи на заболявания. Подобно на запустелите пътища, които скоро обрастват с бурени и плевели, неизползваните ноздри се напълват с различни нечистотии и замърсители.

Човек, който диша редовно през носа, е по-малко вероятно да има проблеми със запушен или задръстен нос, а за онези, които повече или по-малко са привикнали към неестественото дишане през устата и които искат да усвоят естествените и рационални методи, може би ще е полезно да добавим няколко думи за начините за поддържане на ноздрите отпушени и чисти.

Предпочитаният източен метод е поемането на малко вода през ноздрите, която след това се стича надолу към гърлото, откъдето може да бъде изхвърлена навън през устата. Някои индийски йоги си потапят лицето в съд с вода и с помощта на едно специфично всмукване поемат значително количество вода, но този метод изисква значителна практика, а методът, който споменахме преди това, е също толкова ефикасен и е много по-лесен за изпълнение.

Друг добър начин е на отворен прозорец да се диша свободно, като се затваря едната ноздра с показалеца или палеца и се поема въздух през другата. След това процедурата се повтаря с другата ноздра. Повторете няколко пъти, редувайки ноздрите. Този метод обикновено изчиства ноздрите от запушвания. В случай че проблемите са предизвикани от хрема, е добре да се използва малко вазелин или някакво подобно средство. Или да смръкнете малко екстракт от растението Нататеlis verginica. И веднага ще установите известно подобрение. Малко грижа и внимание към носа ще ви се отплатят с прочистване на ноздрите и запазване на това тяхно състояние.

Отделихме доста място на проблема с дишането през носа не само заради голямото му значение по отношение на здравето, но и защото дишането през носа е един от основните принципи на йогистката Наука за дишането.

Обръщаме внимание на ученика върху необходимостта от усвояване на този метод на дишане, ако вече не го е усвоил, и го предупреждаваме да не подценява този аспект на въпроса.
из Йога Рамачарака Наука за дишането

Нагоре