Постинг
30.11.2013 08:43 -
Космоцентричната медитация
В един известен пасаж от "Чхандогя Упанишад" се казва:
Сякаш земята медитира и атмосферата медитира.
Сякаш небето медитира и водата медитира.
Сякаш планините медитират.
Тук можем да почувстваме естествената хармония, която е проникнала цялата вселена. Медитацията означава покой. Покоят означава равновесие, а равновесието идва от хармонията.
Във вселената съществува естествена хармония. Всяко нещо има своето точно място в природата. Всеки атом и частица са свързани с останалите частици по един точно определен начин. Същото цялостно битие намира своето изражение и в такива социални институции като семейството, обществото и нацията, както и в изкуствата като музиката, живописта и танца.
Във всичко съществува едно естествено движение, дори и в сърцето на атома. Цялата вселена е в състояние на постоянно изменение. Едновременно с това, зад всички тези промени стои универсалният ум. В творението царува космическият ритъм. Мъдреците от ведическата епоха са го нарекли ртам. Китайският философ Лао Дзъ го нарекъл Тао, а древногръцките философи - логос, или универсалния разум.
Слънцето и звездите, вятърът и вълните, растенията и животните, къщите и машините, доброто, злото и тъгата, раждането, развитието, разпадането и смъртта - всички те представляват частите на космическия ритъм, пулсиращ в цялото творение. Да живееш в хармония с този ритъм, да живееш според Тао, е естественото положение на нещата. Това е едно състояние на мир. Конфликтите и другите проблеми възникват единствено когато - поради невежеството и егоизма си - човекът забрави своето естествено състояние и се откъсне от изначалния ритъм на живота. Медитацията е едно връщане към универсалния ритъм. В нея човек преоткрива естествената хармония на своето същество.
Според едно от великите космологически открития на древните мъдреци, всички промени се осъществяват на цикли. Не само индивидът се движи през циклите на раждането и смъртта, но и самата вселена преминава през процесите на еволюцията и инволюцията. Сякаш цялото творение е едно гигантско колело, което се върти около божествения център чрез неизчерпаемия импулс на Божественото. Всичко което съществува в този свят изразява величието на сияйния Господ, който кара колелото на Брахман, Брахма-чакра, да се върти. Осъзнаването на този принцип дава началото на понятието за яджна, или жертвоприношението, по време на ведическия период. Животът е една постоянна обмяна между индивида и космоса на различни нива. Всичко, което идва от вселената за индивидуалната употреба е следствие на определена причина и трябва да се върне обратно към нея. Този акт на връщането на даден предмет към неговия източник се нарича жертвоприношение. Така целият живот представлява една поредица от постоянни жертвоприношения. Ведическите мъдреци изпълнявали яджна като символичен израз на космическото жертвоприношение, като по този начин напомняли, че законът на живота е законът на жертвоприношението. Само чрез саможертва, а не чрез наслаждение, трупане и стремеж към удоволствия, човек може да постигне хармония в живота. Колкото повече се отказваме от всичко това и колкото по-прост става животът ни, толкова повече се доближаваме до универсалната хармония.
Упасана или медитацията, отначало се появила във Ведическата епоха само като допълнение към акта на жертвоприношението и като средство за постигането на неговата цел. Постепенно, ритуалистичната яджна дала началото на принципа на отречеността, а медитацията се развила в независима дисциплина. Но първоначалната идея, т.е. постигането на хармония, никога не трябва да бъде губена от поглед. Целта на упасана винаги е била сливането на индивидуалната душа с космическата.
По същия начин идеята за саможертвата никога не трябва да бъде напълно отделяна от медитацията. Упасана без отреченост и без идеята за единството не е имала никакъв смисъл във ведическия контекст. Изолационисткият възглед за медитацията, според който целта е отделянето и изолирането на индивида, на който учи Осморната Йога на Патанджали, никога не бива широко приет; той остава по-скоро като допълнителна дисциплина. Без съмнение, упасана също налага усамотение и оттегляне от социалния живот в определена степен и за дадени периоди от време в началните си нива. Но нейната цел е човек да постигне хармония с универсалния живот на по-висше ниво на съзнание и след това да се върне в обществото - ако е възможно, с едно по-широко зрително поле.
В света съществува естествена хармония, но колко хора притежават съзнание за нея? Едно нещо е да водиш тих живот без да имаш противоречия с никого, но е съвсем друго да бъдеш напълно съзнателен за ритмите на живота. Дървото е в хармония с гората, рибата е в хармония с водата, камъкът е в хармония със скалата, но ние рядко откриваме хармония в живота, от който самите сме част. Напротив, най-често навсякъде виждаме разногласия и конфликти.
Съществуват две главни причини за това.
Едната е безпокойството на ума ни, причинено от желанията и емоциите. За да виждаме хармония навън, трябва да я имаме в самите себе си. Единствено когато умът е в мир и покой, той може да почувства ритмите на универсалния живот.
Втората причина е навикът ни да концептуализираме и да си създаваме понятия. Ние винаги сме заети с опити да разпознаем, класифицираме и категоризираме онова, което виждаме и чуваме. Всеки път, когато видим един обект, моментално го свързваме с някакво минало преживяване. Когато не мислим за миналото, правим планове за бъдещето. Не искаме да приемем едно преживяване така, както то се случва, а го обличаме в своите идеи и концепции. Когато обаче всичко около нас стане познато, обичайно, банално и безинтересно и когато се затрупаме с купища информация, животът губи своята свежест, оригиналност и предизвикателство. Но има редки моменти, в които ние спонтанно се пробуждаме за реалността. Отивайки на някое ново място като например в самотна планина или гора, умът ни за кратък миг може би ще спре да концептуализира и тогава изведнъж ставаме съзнателни за тихото течение на реката на живота. Умът ни става интензивно буден, ние се концентрираме в настоящия момент и се изправяме срещу една нова реалност. Много деца и младежи често имат такива спонтанни преживявания, но ги изгубват, когато пораснат. Някои възрастни, и най-вече поетите и художниците, също ги изпитват от време на време. Малката поема на Уърдсуърд, "Дафодили", ни описва едно такова преживяване.
Но подобни състояния на ума обикновено са краткотрайни и бързо след това човек се намира отново във врявата и суматохата на света.
Могат ли тези моменти на дълбока съзнателност и хармония да бъдат култивирани съзнателно? Да, чрез медитацията. С помощта на нейното практикуване умът може да бъде подготвен за спонтанността и хармонията. Всъщност това е сърцето на учението на дзен. Дзен не разглежда реалността нито като трансцендентална, нито като емпирична. Според тази философия, най-висшата истина може да бъде реализирана дори в ежедневния живот. Целта на образованието на дзен е култивирането на медитативното съзнание и отварянето за реалността във всеки един момент от живота. Японците са превърнали дзен в част от своята култура и чрез чайната церемония, създаването на скални градини и други традиции, те съхраняват хармонията на природата и я превръщат в жив опит.
В Индия, медитацията също е смятана за неразделна част от живота. Слънцето, луната, огънят и земята са доминиращи в медитациите на Упанишадите, тъй като вътрешната реалност е същата като външната. Вярващият практикува тази близост с природата и интегралния възглед за живота.
Същевременно трябва ясно да разберем, че целта на медитацията не е да ни помогне да навлезем в някакво поетично или мечтателно състояние. Хармонията на живота, която поетите и мечтателите изпитват в различни моменти е непостоянна и повърхностна. В наше време съществува един възторг по медитацията и дзен, който провокира такъв вид еуфория. Но действителната природа на обикновения ум е аналитична. Той постоянно се движи между двата полюса на потвърждение и отрицание, да и не, вярно и грешно, добро и лошо. На едно по-дълбоко ниво зад обикновения ум съществува интуитивната способност (буддхи9), която придава единство на всички наши преживявания. При повечето хора тя обаче остава "спяща" и докато това е така, единството на живота, което някои от тях изпитват в различни моменти е неясно и мимолетно.
Това към което се стреми медитацията, е трансформацията на съзнанието - единственото, което може да даде едно неизменно състояние. На медитацията може също да се гледа като на способ за вътрешно израстване. Този вътрешен растеж е вече заложен в нас.
Както казахме, любовта е позитивният и взаимен поток на съзнание (чит-шакти) протичащ между две души. Когато той бъде прекъснат поради страх или други причини, се създава напрежение и човек губи насоката и радостта в живота си. Според Свами Вивекананда, "Когато човешката любов бъде пречистена и насочена към Личностния Бог, тя се превръща в бхакти." Главното е да успеем да насочим любовта си към едно непознато същество и да съхраним този поток на любов непрекъснат. Молитвата и религиозният ритуал решават този проблем само частично. Той може да бъде разрешен напълно единствено от медитацията. Тя насочва жизнените енергии на човека към неговия център или Атман - действителното място, където Бог живее като Параматман (Върховната Душа).
Тъй като медитацията представлява непрекъснатият поток на една и съща мисъл, тя е единственият начин да бъде постигната непрестанна любов към Бог. Когато чрез продължителна практика човек успее да поддържа постоянно медитативно състояние в душата си, подобно на едно подводно течение, той започва да чувства постоянната сила на Божествената любов.
Как да започнем?
Физическата, както и умствената чистота са от същностно значение. Мнозина се задоволяват само с къпането, без да се притесняват много от отсъствието на умствена чистота в себе си.
1. Можете да започнете като прочете следната молитва от Ведите:
ОМ! О Богове, нека с ушите си чуваме онова, което вещае добро.
Нека с очите си виждаме онова, което вещае добро.
О Ти, Единият боготворен от нас, нека възпяваме Твоето величие
и нека ликуваме със здрави крайници и тяло заради живота,
даден ни от Боговете.
Ти си Чистотата. Изпълни ме с чистота.
Ти си Енергията. Изпълни ме с енергия.
Ти си Силата. Изпълни ме със сила.
2. Седнете в която и да е поза, стабилна и удобна за вас. Седенето "по турски" е от голяма помощ, защото при него тежестта на тялото е равномерно разпределена.
3. Обикновеното ритмично дишане е добро за всеки. Докато дишаме ритмично, ние трябва интензивно да мислим за чистотата. Чувствайте с всяко вдишване и издишване, че тялото и умът ви стават все по-чисти и по-чисти. Вдишайте чистота и издишайте нечистотите, които са във вас. Изпълнете се с чистота. Или, вдишайте мир и издишайте всяко умствено безпокойство. Вдишайте сила и издишайте всяка слабост и страх. Продължавайте отново и отново, давайки тези силни внушения на ума си. По този начин духовният търсещ постепенно унищожава своя грешен аз и дава възможност на своя истинския си, чист и самосияен аз да заблести.
4. След това медитирайте върху енергията Кундалини, издигаща се от основата на гръбначния стълб към върха на главата, където тя се слива със светлината на Върховния Дух.
Целта на духовната практика и духовния живот е да си припомним своята истинска природа и да издигнем съзнанието си от низшите до по-висшите центрове. Сърцето се намира по средата на пътя между низшите и висшите центрове и е най-доброто място за концентрация. Центърът на сърцето е този, в който човек чувства първоначално светлината на Върховния Дух, който е Душата на нашата душа. То е също и главното място, което обитава Личностния Бог. Мундака Упанишад говори за сърцето като за основния център на съзнание: "Върховният Дух, който прониква всичко, чиято слава е отразена в тази вселена, има своето сияйно място в града на Брахман. Той направлява ума и прана и се намира в сърцето. Реализирайки го, просветлените души постигат безсмъртие и върховно блаженство."
Духовните преживявания винаги започват в центъра на сърцето и обикновено никой не е съветван, с изключение на някои много емоционални хора, и то само за кратко време, да се концентрира в точката между веждите или в центъра, намиращ се в мозъка.
Медитирайте върху триъгълника от светлина в центъра Муладхара10 и си представяйте издигащата се Кундалини. Един санскритски стих казва:
Нека моето физическо и умствено тяло бъдат пречистени.
Нека моето каузално тяло бъде пречистено.
Нека бъде установен контактът между моя низш и моя висш аз.
Нека тази светлина, която е станала едно с Парамашива, ме просветли.
5. Повтаряйте мантрата "Сохам" (Аз съм Това). Представяйте си, че Кундалини се издига от Муладхара, заедно с индивидуалната душа11 по дължината на Сушумна, преминавайки през лотоса с четири листа на Муладхара Чакра12, през лотоса с шест листа на Свадхищана Чакра, лотоса с десет листа на Манипура Чакра, лотоса с дванадесет листа на Анахата Чакра, този на Вишуддха Чакра с шестнадесет листа, после на Аджна Чакра с две листа, за да достигне накрая до лотоса с хиляда листа на Сахасрара Чакра, който се намира на върха на главата. След това мислете, че двадесет и четирите (космически) принципа13 - (петте елемента) земя, вода, огън, въздух, етер; (петте вида сетивни обекти и съответните им органи) звук (ухо), осезание (кожа), форма (очи), вкус (език), мирис (нос); (петте органа на действие) ръце, крака, език, отделителни и възпроизводителни органи; петте жизнени енергии, ума (манас), интелекта (буддхи), егото (ахамкара) и природата (пракрити) - са се потопили и разтворили в центъра на Сахасрара.
Най-важното е да имате силна вяра, че "Аз съм Това" (Сохам). Това е нашата вродена природа. Тази мисъл се затвърждава, ако се повтаря често. Единственият начин да бъде победена двойствеността на "аза и моето"14, е да медитираме, повтаряйки: "Аз съм Това". Така по един удивителен и изненадващ начин се поражда чувството за святост.
6. От друга срана съществува един вид страх, който може да изчезне единствено чрез утвърждаването на мисълта, "Не аз, а Ти." Ето как целият космос бива приет във формата на Избраното Божество или Ища Девата. Това Божество или Божествена форма може да бъде различна за различните хора. Поклонниците на Шри Рамакришна приемат него като свой избран идеал, други почитат Кришна, Рама, Кали или Дурга, Исус и т.н. Поклонникът намира в своето Избрано Божествено всички качества, които е очаквал. Първоначално той дарява на своя Идеал цялата си любов, защото това е най-естественият и най-добрият начин за него да познае и да стане едно с Абсолютната Реалност. Но реализацията може да дойде изненадващо и по един удивителен начин, както казват Упанишадите: "Когато Божествената Любов се развие по един естествен начин, за поклонника става по-лесно да запази необходимата интензивност по пътя към реализацията."
7. След това вземете едно цвете, което е символ на любовта и медитирайте върху своя избран идеал в това цвете. Цветето държано в ръце символизира Космическата Личност в Избраното Божество. Поклонниците на Шри Рамакришна могат да медитират, казвайки:
Сияещ в лотоса на сърцето без съмнение,
отвъд всички промени, отвъд реалното и нереалното,
единен и концентриран,
недокоснат от Пракрити и нейните еволюции,
вечният образ на блаженството,
Върховният Лебед15, Неопетненият--
Рамакришна, ние Те обожаваме.
Отвъд всяко сравнение, неизмеримо фин,
извън безкрайните космически промени,
неизменен и необятен като небето,
Върховният Господ, чийто дом е във всички същества,
Самият Брахман, отвъд царството на трите гуни,
най-добрият подслон--
Върховният Лебед, Неопетненият,
Рамакришна, ние Те обожаваме.
Роден да разпространява познанието, любовта към Бог и мира,
с милостиво сърце, преизпълнено с любов,
който никога не би понесъл да гледа страданието на света,
който пребивава спонтанно в Самадхи,
с крехка физика и изпълнен с Божия Дух--
Върховният Лебед, Неопетненият,
Рамакришна, ние Те обожаваме.
Ето едни прекрасни думи, в които се съдържа цялата Веданта.
8. След това сложете цветето, върху което сте медитирали на главата си, поставете гърба на дясната си ръка в дланта на лявата, а двете в скута си и изпълнявайте следния умствен ритуал:
-Представете си океан от нектар в лотоса на сърцето си и в него - остров от скъпоценни камъни.
-Визуализирайте в неговия център едно дърво, което има способността да изпълнява всички желания.
-Представете си вашата избрана форма на Бог да стои в основата на това дърво.
-Предложете лотоса на своето сърце като място, върху което да седне Той.
-Приветствайте Го и Го подканете да измие нозете Си с нектара, който извира от Сахасрара.
-Предложете Му дреха, която представлява небето, а своя ум - като Аргхя16;
-Подканете Го да пие от нектара на Сахасрара и да се изкъпе в него;
-Принципа (елемента) на земята Му предложете под формата на благоухание или парфюм;
-След това Му предложете цветя; те са символ на нашия ум;
-Предложете Му тамян или ароматни пръчици, които символизират въздуха;
-Светлината която ние люлеем (пред Божествената форма) представлява принципът на теджас (аурата или сиянието)17.
Всички приношения от храна, които могат да бъдат направени - като плодове, готвена храна или сладки, символизират океана от нектар.
По този начин Личностният Бог е приет с желание и радост в центъра на сърцето ни, в който медитираме. Освен това трябва да мислим за Личностния Бог, като за изпълнен със Сияние, Красота, Любов, Познание и Сила. Постепенно самият практикуващ се изпълва с всички тези качества и започва да ги излъчва във вселената.
Космическата медитация е красиво описана в Бхагавата: нозете на Бог са седемте свята, зъбите Му са всички звезди, пикочният Му мехур е целият океан, а косата Му е сравнявана с облаците.
Човек може също така да медитира върху Бог чрез символа АУМ. Можем да мислим за Рамакришна (или за някоя друга Божествена форма) като за изпълнен със светлина, която прониква нашето сърце. Нека си представим, че неговото сияние изпълва целия космос, безбройните светове и галактики, както и онова, което е отвъд тях. Това символизира "А" от "АУМ" или физическата вселена, тъй като енергията в индивида и в космоса е идентична. Следващата част от медитацията ни отвежда към умственото тяло, което се намира зад физическото. Умственото тяло на космоса е космическия ум, който се нарича Хиранягарбха. Той е представен от "У" в АУМ. Последният звук "М" символизира върховното състояние турия.
Тялото може да бъде център на нашето съзнание. Умът също може да бъде център на нашето съзнание; както и Душата. Всички мисли и действия от поведението ни зависят от това кой е центърът на съзнанието, който сме избрали и къде е центърът на тежестта ни.
Можем да имаме две форми на съзнание. Ето как:
Можем да превърнем душата си в център на нашето съзнание и да чувстваме, че тя е едно проявление на Безкрайността. Ако душата ни е център на съзнанието ни, можем да мислим за Безкрайността, като за окръжност около нея. Бихме могли също така да превърнем Безкрайността в център на своето съзнание, а да чувстваме душата си като точка, съществуваща в Нея.
Трябва да се опитаме да се придържаме към едно от следните три духовни отношения:
1) Да пребиваваме в Единството, разтваряйки своята индивидуалност в Него.
2) Да идентифицираме себе си с Безкрайното и тогава да чувстваме личността си само като Негово проявление.
3) Да мислим за себе си като за индивид и да чувстваме присъствието на иманентния, всепроникващ Принцип.
Съществува друг вид медитация върху Безформената Реалност:
1) Практикуващият си представя, че е риба, която плува без никакво препятствие в единния и неделим океан на Битието, Съзнанието и Блаженството.
2) Медитиращият си представя, че е птица летяща в безкрайното небе, без никакво препятствие, което да среща по пътя си.
3) Практикуващият се опитва да почувства, че е като съд пълен с вода и потопен във водата на Брахман - както вътре, така и отвън.
4) Той си представя, че е една точка от светлината на Съзнанието, потопена в единния и неделим океан от светлина. Идентифицирайки се с тази точка от светлина, той се чувства като част от безкрайната светлина. Накрая, медитиращият трябва да увеличи тази точка и да я потопи в необятния океан на Красотата, Любовта, Познанието и Силата. И навсякъде остава единствено тази Върховна Светлина. Ето една удивителна форма на медитация.
Мислете за необятния простор и за невъобразимите размери на галактиките и звездите. В Брихадараняка Упанишад се казва: "Безкрайността живее във всички звезди и планети. Тя е вътре и извън тях; същата Безкрайност се намира отново в човешките същества."
Добре е също да се медитира върху изгряващото слънце и неговата красота. Пурпурно червеният цвят на слънцето, красотата и покоят, които то излъчва, могат да бъдат обект на концентрация. След това човек може да се опитва да изгуби себе си в Безкрайния Блясък, Красота, Любов, Мир, Познание и Сила. Така умът на практикуващия постепенно придобива всички тези качества и неговата личност става достойна за пример.
Нека Господ бъде нашият подслон!
9 Буддхи е отражението на Атман в чистия интелект или най-фината част от ума.
10 Муладхара е първият от седемте духовни центрове или Чакри, разположени по дължината на канала Сушумна, който се намира в центъра на гръбначния стълб. Тези духовни центрове са "виждани" от йогините в свръхсъзнателно състояние. В Муладхара, който е в основата на гръбначния стълб, в латентно състояние "спи" духовната енергия Кундалини, за която йогините казват, че тя лежи там навита като змия. Духовният живот започва със събуждането на тази енергия и издигането й нагоре по канала на Сушумна. Целта на йогините е да я накарат да премине последователно през различните духовни центрове и накрая да достигне до Сахасрара, седмия център, който се намира в мозъка, като нейното издигане е съпроводено с различни духовни преживявания.
11 Индивидуалната душа или Джива, т.е. въплътената душа. Крайната цел на духовния живот е сливането на индивидуалната душа с Върховната Душа или Атман.
12 Духовните центрове са символично обозначавани като лотоси.
13 Според философията на Санкхя те са:
-Петте елемента – по реда на тяхната еволюция от Брахман – акаша, пространство или етер; ваю, въздух; агни, огън; ап, вода; притхиви, земя;
-Петте прани (жизнени енергии) – прана, апана, вяна, удана и самана;
-Петте сетива (слух, осезание, зрение, вкус, обоняние);
-Петте органа на действие (ръце, крака, език, отделителни органи и възпроизводителни органи);
-Умът (манас) – Тази част от ума, която разглежда предимствата и недостатъците на попадналия в нейното поле на действие обект;
-Интелектът (буддхи) – Интелектуалната функция на вътрешния орган, която взема решения;
-Егото (ахамкара) – Онази част от вътрешния орган, която функционира като съзнанието за аза;
-Пракрити – Изначалната природа; Силата на Брахман, използвана от Него за да създава, съхранява и разрушава.
14 Т.е. егото, което разделя индивидуалната от Върховната Душа и е причина за двойствеността.
15 В индуските писания и митология лебедът е символ на Върховната Душа.
16 Приношение от ориз, сандалова паста, листо от билва и цвете, което се прави в богослужението (Пуджа) в индуизма.
17 Развяването на светлини е част от ритуала на богослужение в индуизма и се нарича Арати.
Сякаш земята медитира и атмосферата медитира.
Сякаш небето медитира и водата медитира.
Сякаш планините медитират.
Тук можем да почувстваме естествената хармония, която е проникнала цялата вселена. Медитацията означава покой. Покоят означава равновесие, а равновесието идва от хармонията.
Във вселената съществува естествена хармония. Всяко нещо има своето точно място в природата. Всеки атом и частица са свързани с останалите частици по един точно определен начин. Същото цялостно битие намира своето изражение и в такива социални институции като семейството, обществото и нацията, както и в изкуствата като музиката, живописта и танца.
Във всичко съществува едно естествено движение, дори и в сърцето на атома. Цялата вселена е в състояние на постоянно изменение. Едновременно с това, зад всички тези промени стои универсалният ум. В творението царува космическият ритъм. Мъдреците от ведическата епоха са го нарекли ртам. Китайският философ Лао Дзъ го нарекъл Тао, а древногръцките философи - логос, или универсалния разум.
Слънцето и звездите, вятърът и вълните, растенията и животните, къщите и машините, доброто, злото и тъгата, раждането, развитието, разпадането и смъртта - всички те представляват частите на космическия ритъм, пулсиращ в цялото творение. Да живееш в хармония с този ритъм, да живееш според Тао, е естественото положение на нещата. Това е едно състояние на мир. Конфликтите и другите проблеми възникват единствено когато - поради невежеството и егоизма си - човекът забрави своето естествено състояние и се откъсне от изначалния ритъм на живота. Медитацията е едно връщане към универсалния ритъм. В нея човек преоткрива естествената хармония на своето същество.
Според едно от великите космологически открития на древните мъдреци, всички промени се осъществяват на цикли. Не само индивидът се движи през циклите на раждането и смъртта, но и самата вселена преминава през процесите на еволюцията и инволюцията. Сякаш цялото творение е едно гигантско колело, което се върти около божествения център чрез неизчерпаемия импулс на Божественото. Всичко което съществува в този свят изразява величието на сияйния Господ, който кара колелото на Брахман, Брахма-чакра, да се върти. Осъзнаването на този принцип дава началото на понятието за яджна, или жертвоприношението, по време на ведическия период. Животът е една постоянна обмяна между индивида и космоса на различни нива. Всичко, което идва от вселената за индивидуалната употреба е следствие на определена причина и трябва да се върне обратно към нея. Този акт на връщането на даден предмет към неговия източник се нарича жертвоприношение. Така целият живот представлява една поредица от постоянни жертвоприношения. Ведическите мъдреци изпълнявали яджна като символичен израз на космическото жертвоприношение, като по този начин напомняли, че законът на живота е законът на жертвоприношението. Само чрез саможертва, а не чрез наслаждение, трупане и стремеж към удоволствия, човек може да постигне хармония в живота. Колкото повече се отказваме от всичко това и колкото по-прост става животът ни, толкова повече се доближаваме до универсалната хармония.
Упасана или медитацията, отначало се появила във Ведическата епоха само като допълнение към акта на жертвоприношението и като средство за постигането на неговата цел. Постепенно, ритуалистичната яджна дала началото на принципа на отречеността, а медитацията се развила в независима дисциплина. Но първоначалната идея, т.е. постигането на хармония, никога не трябва да бъде губена от поглед. Целта на упасана винаги е била сливането на индивидуалната душа с космическата.
По същия начин идеята за саможертвата никога не трябва да бъде напълно отделяна от медитацията. Упасана без отреченост и без идеята за единството не е имала никакъв смисъл във ведическия контекст. Изолационисткият възглед за медитацията, според който целта е отделянето и изолирането на индивида, на който учи Осморната Йога на Патанджали, никога не бива широко приет; той остава по-скоро като допълнителна дисциплина. Без съмнение, упасана също налага усамотение и оттегляне от социалния живот в определена степен и за дадени периоди от време в началните си нива. Но нейната цел е човек да постигне хармония с универсалния живот на по-висше ниво на съзнание и след това да се върне в обществото - ако е възможно, с едно по-широко зрително поле.
В света съществува естествена хармония, но колко хора притежават съзнание за нея? Едно нещо е да водиш тих живот без да имаш противоречия с никого, но е съвсем друго да бъдеш напълно съзнателен за ритмите на живота. Дървото е в хармония с гората, рибата е в хармония с водата, камъкът е в хармония със скалата, но ние рядко откриваме хармония в живота, от който самите сме част. Напротив, най-често навсякъде виждаме разногласия и конфликти.
Съществуват две главни причини за това.
Едната е безпокойството на ума ни, причинено от желанията и емоциите. За да виждаме хармония навън, трябва да я имаме в самите себе си. Единствено когато умът е в мир и покой, той може да почувства ритмите на универсалния живот.
Втората причина е навикът ни да концептуализираме и да си създаваме понятия. Ние винаги сме заети с опити да разпознаем, класифицираме и категоризираме онова, което виждаме и чуваме. Всеки път, когато видим един обект, моментално го свързваме с някакво минало преживяване. Когато не мислим за миналото, правим планове за бъдещето. Не искаме да приемем едно преживяване така, както то се случва, а го обличаме в своите идеи и концепции. Когато обаче всичко около нас стане познато, обичайно, банално и безинтересно и когато се затрупаме с купища информация, животът губи своята свежест, оригиналност и предизвикателство. Но има редки моменти, в които ние спонтанно се пробуждаме за реалността. Отивайки на някое ново място като например в самотна планина или гора, умът ни за кратък миг може би ще спре да концептуализира и тогава изведнъж ставаме съзнателни за тихото течение на реката на живота. Умът ни става интензивно буден, ние се концентрираме в настоящия момент и се изправяме срещу една нова реалност. Много деца и младежи често имат такива спонтанни преживявания, но ги изгубват, когато пораснат. Някои възрастни, и най-вече поетите и художниците, също ги изпитват от време на време. Малката поема на Уърдсуърд, "Дафодили", ни описва едно такова преживяване.
Но подобни състояния на ума обикновено са краткотрайни и бързо след това човек се намира отново във врявата и суматохата на света.
Могат ли тези моменти на дълбока съзнателност и хармония да бъдат култивирани съзнателно? Да, чрез медитацията. С помощта на нейното практикуване умът може да бъде подготвен за спонтанността и хармонията. Всъщност това е сърцето на учението на дзен. Дзен не разглежда реалността нито като трансцендентална, нито като емпирична. Според тази философия, най-висшата истина може да бъде реализирана дори в ежедневния живот. Целта на образованието на дзен е култивирането на медитативното съзнание и отварянето за реалността във всеки един момент от живота. Японците са превърнали дзен в част от своята култура и чрез чайната церемония, създаването на скални градини и други традиции, те съхраняват хармонията на природата и я превръщат в жив опит.
В Индия, медитацията също е смятана за неразделна част от живота. Слънцето, луната, огънят и земята са доминиращи в медитациите на Упанишадите, тъй като вътрешната реалност е същата като външната. Вярващият практикува тази близост с природата и интегралния възглед за живота.
Същевременно трябва ясно да разберем, че целта на медитацията не е да ни помогне да навлезем в някакво поетично или мечтателно състояние. Хармонията на живота, която поетите и мечтателите изпитват в различни моменти е непостоянна и повърхностна. В наше време съществува един възторг по медитацията и дзен, който провокира такъв вид еуфория. Но действителната природа на обикновения ум е аналитична. Той постоянно се движи между двата полюса на потвърждение и отрицание, да и не, вярно и грешно, добро и лошо. На едно по-дълбоко ниво зад обикновения ум съществува интуитивната способност (буддхи9), която придава единство на всички наши преживявания. При повечето хора тя обаче остава "спяща" и докато това е така, единството на живота, което някои от тях изпитват в различни моменти е неясно и мимолетно.
Това към което се стреми медитацията, е трансформацията на съзнанието - единственото, което може да даде едно неизменно състояние. На медитацията може също да се гледа като на способ за вътрешно израстване. Този вътрешен растеж е вече заложен в нас.
Както казахме, любовта е позитивният и взаимен поток на съзнание (чит-шакти) протичащ между две души. Когато той бъде прекъснат поради страх или други причини, се създава напрежение и човек губи насоката и радостта в живота си. Според Свами Вивекананда, "Когато човешката любов бъде пречистена и насочена към Личностния Бог, тя се превръща в бхакти." Главното е да успеем да насочим любовта си към едно непознато същество и да съхраним този поток на любов непрекъснат. Молитвата и религиозният ритуал решават този проблем само частично. Той може да бъде разрешен напълно единствено от медитацията. Тя насочва жизнените енергии на човека към неговия център или Атман - действителното място, където Бог живее като Параматман (Върховната Душа).
Тъй като медитацията представлява непрекъснатият поток на една и съща мисъл, тя е единственият начин да бъде постигната непрестанна любов към Бог. Когато чрез продължителна практика човек успее да поддържа постоянно медитативно състояние в душата си, подобно на едно подводно течение, той започва да чувства постоянната сила на Божествената любов.
Как да започнем?
Физическата, както и умствената чистота са от същностно значение. Мнозина се задоволяват само с къпането, без да се притесняват много от отсъствието на умствена чистота в себе си.
1. Можете да започнете като прочете следната молитва от Ведите:
ОМ! О Богове, нека с ушите си чуваме онова, което вещае добро.
Нека с очите си виждаме онова, което вещае добро.
О Ти, Единият боготворен от нас, нека възпяваме Твоето величие
и нека ликуваме със здрави крайници и тяло заради живота,
даден ни от Боговете.
Ти си Чистотата. Изпълни ме с чистота.
Ти си Енергията. Изпълни ме с енергия.
Ти си Силата. Изпълни ме със сила.
2. Седнете в която и да е поза, стабилна и удобна за вас. Седенето "по турски" е от голяма помощ, защото при него тежестта на тялото е равномерно разпределена.
3. Обикновеното ритмично дишане е добро за всеки. Докато дишаме ритмично, ние трябва интензивно да мислим за чистотата. Чувствайте с всяко вдишване и издишване, че тялото и умът ви стават все по-чисти и по-чисти. Вдишайте чистота и издишайте нечистотите, които са във вас. Изпълнете се с чистота. Или, вдишайте мир и издишайте всяко умствено безпокойство. Вдишайте сила и издишайте всяка слабост и страх. Продължавайте отново и отново, давайки тези силни внушения на ума си. По този начин духовният търсещ постепенно унищожава своя грешен аз и дава възможност на своя истинския си, чист и самосияен аз да заблести.
4. След това медитирайте върху енергията Кундалини, издигаща се от основата на гръбначния стълб към върха на главата, където тя се слива със светлината на Върховния Дух.
Целта на духовната практика и духовния живот е да си припомним своята истинска природа и да издигнем съзнанието си от низшите до по-висшите центрове. Сърцето се намира по средата на пътя между низшите и висшите центрове и е най-доброто място за концентрация. Центърът на сърцето е този, в който човек чувства първоначално светлината на Върховния Дух, който е Душата на нашата душа. То е също и главното място, което обитава Личностния Бог. Мундака Упанишад говори за сърцето като за основния център на съзнание: "Върховният Дух, който прониква всичко, чиято слава е отразена в тази вселена, има своето сияйно място в града на Брахман. Той направлява ума и прана и се намира в сърцето. Реализирайки го, просветлените души постигат безсмъртие и върховно блаженство."
Духовните преживявания винаги започват в центъра на сърцето и обикновено никой не е съветван, с изключение на някои много емоционални хора, и то само за кратко време, да се концентрира в точката между веждите или в центъра, намиращ се в мозъка.
Медитирайте върху триъгълника от светлина в центъра Муладхара10 и си представяйте издигащата се Кундалини. Един санскритски стих казва:
Нека моето физическо и умствено тяло бъдат пречистени.
Нека моето каузално тяло бъде пречистено.
Нека бъде установен контактът между моя низш и моя висш аз.
Нека тази светлина, която е станала едно с Парамашива, ме просветли.
5. Повтаряйте мантрата "Сохам" (Аз съм Това). Представяйте си, че Кундалини се издига от Муладхара, заедно с индивидуалната душа11 по дължината на Сушумна, преминавайки през лотоса с четири листа на Муладхара Чакра12, през лотоса с шест листа на Свадхищана Чакра, лотоса с десет листа на Манипура Чакра, лотоса с дванадесет листа на Анахата Чакра, този на Вишуддха Чакра с шестнадесет листа, после на Аджна Чакра с две листа, за да достигне накрая до лотоса с хиляда листа на Сахасрара Чакра, който се намира на върха на главата. След това мислете, че двадесет и четирите (космически) принципа13 - (петте елемента) земя, вода, огън, въздух, етер; (петте вида сетивни обекти и съответните им органи) звук (ухо), осезание (кожа), форма (очи), вкус (език), мирис (нос); (петте органа на действие) ръце, крака, език, отделителни и възпроизводителни органи; петте жизнени енергии, ума (манас), интелекта (буддхи), егото (ахамкара) и природата (пракрити) - са се потопили и разтворили в центъра на Сахасрара.
Най-важното е да имате силна вяра, че "Аз съм Това" (Сохам). Това е нашата вродена природа. Тази мисъл се затвърждава, ако се повтаря често. Единственият начин да бъде победена двойствеността на "аза и моето"14, е да медитираме, повтаряйки: "Аз съм Това". Така по един удивителен и изненадващ начин се поражда чувството за святост.
6. От друга срана съществува един вид страх, който може да изчезне единствено чрез утвърждаването на мисълта, "Не аз, а Ти." Ето как целият космос бива приет във формата на Избраното Божество или Ища Девата. Това Божество или Божествена форма може да бъде различна за различните хора. Поклонниците на Шри Рамакришна приемат него като свой избран идеал, други почитат Кришна, Рама, Кали или Дурга, Исус и т.н. Поклонникът намира в своето Избрано Божествено всички качества, които е очаквал. Първоначално той дарява на своя Идеал цялата си любов, защото това е най-естественият и най-добрият начин за него да познае и да стане едно с Абсолютната Реалност. Но реализацията може да дойде изненадващо и по един удивителен начин, както казват Упанишадите: "Когато Божествената Любов се развие по един естествен начин, за поклонника става по-лесно да запази необходимата интензивност по пътя към реализацията."
7. След това вземете едно цвете, което е символ на любовта и медитирайте върху своя избран идеал в това цвете. Цветето държано в ръце символизира Космическата Личност в Избраното Божество. Поклонниците на Шри Рамакришна могат да медитират, казвайки:
Сияещ в лотоса на сърцето без съмнение,
отвъд всички промени, отвъд реалното и нереалното,
единен и концентриран,
недокоснат от Пракрити и нейните еволюции,
вечният образ на блаженството,
Върховният Лебед15, Неопетненият--
Рамакришна, ние Те обожаваме.
Отвъд всяко сравнение, неизмеримо фин,
извън безкрайните космически промени,
неизменен и необятен като небето,
Върховният Господ, чийто дом е във всички същества,
Самият Брахман, отвъд царството на трите гуни,
най-добрият подслон--
Върховният Лебед, Неопетненият,
Рамакришна, ние Те обожаваме.
Роден да разпространява познанието, любовта към Бог и мира,
с милостиво сърце, преизпълнено с любов,
който никога не би понесъл да гледа страданието на света,
който пребивава спонтанно в Самадхи,
с крехка физика и изпълнен с Божия Дух--
Върховният Лебед, Неопетненият,
Рамакришна, ние Те обожаваме.
Ето едни прекрасни думи, в които се съдържа цялата Веданта.
8. След това сложете цветето, върху което сте медитирали на главата си, поставете гърба на дясната си ръка в дланта на лявата, а двете в скута си и изпълнявайте следния умствен ритуал:
-Представете си океан от нектар в лотоса на сърцето си и в него - остров от скъпоценни камъни.
-Визуализирайте в неговия център едно дърво, което има способността да изпълнява всички желания.
-Представете си вашата избрана форма на Бог да стои в основата на това дърво.
-Предложете лотоса на своето сърце като място, върху което да седне Той.
-Приветствайте Го и Го подканете да измие нозете Си с нектара, който извира от Сахасрара.
-Предложете Му дреха, която представлява небето, а своя ум - като Аргхя16;
-Подканете Го да пие от нектара на Сахасрара и да се изкъпе в него;
-Принципа (елемента) на земята Му предложете под формата на благоухание или парфюм;
-След това Му предложете цветя; те са символ на нашия ум;
-Предложете Му тамян или ароматни пръчици, които символизират въздуха;
-Светлината която ние люлеем (пред Божествената форма) представлява принципът на теджас (аурата или сиянието)17.
Всички приношения от храна, които могат да бъдат направени - като плодове, готвена храна или сладки, символизират океана от нектар.
По този начин Личностният Бог е приет с желание и радост в центъра на сърцето ни, в който медитираме. Освен това трябва да мислим за Личностния Бог, като за изпълнен със Сияние, Красота, Любов, Познание и Сила. Постепенно самият практикуващ се изпълва с всички тези качества и започва да ги излъчва във вселената.
Космическата медитация е красиво описана в Бхагавата: нозете на Бог са седемте свята, зъбите Му са всички звезди, пикочният Му мехур е целият океан, а косата Му е сравнявана с облаците.
Човек може също така да медитира върху Бог чрез символа АУМ. Можем да мислим за Рамакришна (или за някоя друга Божествена форма) като за изпълнен със светлина, която прониква нашето сърце. Нека си представим, че неговото сияние изпълва целия космос, безбройните светове и галактики, както и онова, което е отвъд тях. Това символизира "А" от "АУМ" или физическата вселена, тъй като енергията в индивида и в космоса е идентична. Следващата част от медитацията ни отвежда към умственото тяло, което се намира зад физическото. Умственото тяло на космоса е космическия ум, който се нарича Хиранягарбха. Той е представен от "У" в АУМ. Последният звук "М" символизира върховното състояние турия.
Тялото може да бъде център на нашето съзнание. Умът също може да бъде център на нашето съзнание; както и Душата. Всички мисли и действия от поведението ни зависят от това кой е центърът на съзнанието, който сме избрали и къде е центърът на тежестта ни.
Можем да имаме две форми на съзнание. Ето как:
Можем да превърнем душата си в център на нашето съзнание и да чувстваме, че тя е едно проявление на Безкрайността. Ако душата ни е център на съзнанието ни, можем да мислим за Безкрайността, като за окръжност около нея. Бихме могли също така да превърнем Безкрайността в център на своето съзнание, а да чувстваме душата си като точка, съществуваща в Нея.
Трябва да се опитаме да се придържаме към едно от следните три духовни отношения:
1) Да пребиваваме в Единството, разтваряйки своята индивидуалност в Него.
2) Да идентифицираме себе си с Безкрайното и тогава да чувстваме личността си само като Негово проявление.
3) Да мислим за себе си като за индивид и да чувстваме присъствието на иманентния, всепроникващ Принцип.
Съществува друг вид медитация върху Безформената Реалност:
1) Практикуващият си представя, че е риба, която плува без никакво препятствие в единния и неделим океан на Битието, Съзнанието и Блаженството.
2) Медитиращият си представя, че е птица летяща в безкрайното небе, без никакво препятствие, което да среща по пътя си.
3) Практикуващият се опитва да почувства, че е като съд пълен с вода и потопен във водата на Брахман - както вътре, така и отвън.
4) Той си представя, че е една точка от светлината на Съзнанието, потопена в единния и неделим океан от светлина. Идентифицирайки се с тази точка от светлина, той се чувства като част от безкрайната светлина. Накрая, медитиращият трябва да увеличи тази точка и да я потопи в необятния океан на Красотата, Любовта, Познанието и Силата. И навсякъде остава единствено тази Върховна Светлина. Ето една удивителна форма на медитация.
Мислете за необятния простор и за невъобразимите размери на галактиките и звездите. В Брихадараняка Упанишад се казва: "Безкрайността живее във всички звезди и планети. Тя е вътре и извън тях; същата Безкрайност се намира отново в човешките същества."
Добре е също да се медитира върху изгряващото слънце и неговата красота. Пурпурно червеният цвят на слънцето, красотата и покоят, които то излъчва, могат да бъдат обект на концентрация. След това човек може да се опитва да изгуби себе си в Безкрайния Блясък, Красота, Любов, Мир, Познание и Сила. Така умът на практикуващия постепенно придобива всички тези качества и неговата личност става достойна за пример.
Нека Господ бъде нашият подслон!
9 Буддхи е отражението на Атман в чистия интелект или най-фината част от ума.
10 Муладхара е първият от седемте духовни центрове или Чакри, разположени по дължината на канала Сушумна, който се намира в центъра на гръбначния стълб. Тези духовни центрове са "виждани" от йогините в свръхсъзнателно състояние. В Муладхара, който е в основата на гръбначния стълб, в латентно състояние "спи" духовната енергия Кундалини, за която йогините казват, че тя лежи там навита като змия. Духовният живот започва със събуждането на тази енергия и издигането й нагоре по канала на Сушумна. Целта на йогините е да я накарат да премине последователно през различните духовни центрове и накрая да достигне до Сахасрара, седмия център, който се намира в мозъка, като нейното издигане е съпроводено с различни духовни преживявания.
11 Индивидуалната душа или Джива, т.е. въплътената душа. Крайната цел на духовния живот е сливането на индивидуалната душа с Върховната Душа или Атман.
12 Духовните центрове са символично обозначавани като лотоси.
13 Според философията на Санкхя те са:
-Петте елемента – по реда на тяхната еволюция от Брахман – акаша, пространство или етер; ваю, въздух; агни, огън; ап, вода; притхиви, земя;
-Петте прани (жизнени енергии) – прана, апана, вяна, удана и самана;
-Петте сетива (слух, осезание, зрение, вкус, обоняние);
-Петте органа на действие (ръце, крака, език, отделителни органи и възпроизводителни органи);
-Умът (манас) – Тази част от ума, която разглежда предимствата и недостатъците на попадналия в нейното поле на действие обект;
-Интелектът (буддхи) – Интелектуалната функция на вътрешния орган, която взема решения;
-Егото (ахамкара) – Онази част от вътрешния орган, която функционира като съзнанието за аза;
-Пракрити – Изначалната природа; Силата на Брахман, използвана от Него за да създава, съхранява и разрушава.
14 Т.е. егото, което разделя индивидуалната от Върховната Душа и е причина за двойствеността.
15 В индуските писания и митология лебедът е символ на Върховната Душа.
16 Приношение от ориз, сандалова паста, листо от билва и цвете, което се прави в богослужението (Пуджа) в индуизма.
17 Развяването на светлини е част от ритуала на богослужение в индуизма и се нарича Арати.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
