Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2013 08:45 - Възраждането на Аза чрез медитацията
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 628 Коментари: 0 Гласове:
1



 Духовното израстване е крайният резултат на едно продължително възраждане и обновяване на аза. Това израстване представлява развитие и създаване на нещо допълнително. За да функционира и съществува, тялото получава енергия от катаболизма или разпадането на веществата в организма - един физиологичен процес на разрушаване на органични молекули и тъкани. Този процес се компенсира от анаболизма - конструктивен физиологически процес на синтез на сложни органични молекули и тъкани. Тези два процеса съставляват метаболизма, една от трите основни характеристики на живите организми. Другите две са еволюцията и съзнанието. Ако анаболизмът обаче просто уравновесяваше катаболизма, тялото щеше да продължи да съществува, но нямаше да бъде способно на никакъв растеж. За този растеж то се нуждае от по-голямо количество енергия, отколкото изразходва във физиологичните процеси, а това не е възможно, ако конструктивният процес не надминава деструктивния.

Това важи и за духовния живот. Борбата за духовност причинява значително количество разрушения: унищожаване на стари навици, спомени, модели на поведение, чувства, по-низши желания и т.н. - както и един голям разход на умствена енергия за контролирането на импулсите, сетивата и ума. Ако всичко това не беше балансирано от един позитивен и конструктивен процес, духовният живот би изглеждал напразен и би представлявал само една допълнителна форма на ненужно страдание.

Такъв противовесен и възстановителен процес на духовен анаболизъм съществува и той се нарича йога. Този процес обаче - за да бъде постигнато духовно развитие и прогрес - трябва да надминава деструктивните ефекти на духовната битка; в противен случай той би ни послужил единствено, за да водим един приспособен и спокоен живот. С други думи, йога не би била ефикасен метод за духовно развитие, ако не се практикува с определена степен на интензивност и не ни води към все по-висши и по-висши нива.

Духовният растеж не представлява просто едно триизмерно нарастване по обем. Той е еволюция на аза, разширение на съзнанието от едно по-низше към едно по-висше ниво. Йога е цялостна система от дисциплини, която действа на различни личностни нива, но нейната главна цел е трансформацията и развитието на съзнанието. Духовното израстване означава не само възстановяването на всички способности и енергии, принадлежащи на различните аспекти на личността, но и това трансформиране и развитие на съзнанието.

От всички дисциплини на йога медитацията е тази, която води най-директно и с най-голяма ефикасност до това обновяване и вътрешна трансформация.

Как тя довежда до този резултат?

Преди да продължим нататък, нека обмислим три важни точки от практиката на медитацията.

1) Медитацията не означава просто размишлението върху определен обект, успокояването на мисловните вълни или усмиряването на ума. Тя е много повече от това.

Когато един човек медитира, в неговото съзнание настъпват много изменения. В началото тези промени са толкова фини, че грубият ум изобщо не е способен да ги забележи. Ето защо много практикуващи се оплакват от малкото осезаеми резултати, които медитацията им дава. Въпреки това, в степента в която техният ум се е пречистил и изострил чрез практиката, те придобиват способността да откриват тези вътрешни промени и да разбират тяхното значение.

2) Духовният живот е изпълнен с препятствия и е невъзможно да бъде практикувана истинска медитация преди главните препятствия да бъдат победени чрез такива предварителни дисциплини като неегоистичната работа, ученето7, молитвата и т.н. Но веднъж установи ли се в медитацията човек вижда, че самата тя е способна да премахва препятствия. Във връзка с това, има една древна поговорка: "Ако по невнимание един йогин допусне някакво лошо действие, единствено йога, и нищо друго, не може да изгори неговите отрицателни ефекти."

3) Медитацията не е някакъв внезапен полет в свръхсетивното. Тя преминава през различни етапи, които Патанджали описва. Но как да узнаем последователността на тези етапи и как да разберем къде се намираме ние? Самата йога на медитацията ще ни научи. Великият мъдрец Вяса цитира един древен авторитет: "Йога трябва да бъде позната чрез йога. Йога бива достигната чрез йога."

Познанието необходимо за трансформирането на съзнанието, законите които управляват извисяването на аза, процесът на личностното обновяване, всичко това се крие в дълбините на нашия собствен ум. Медитацията ще ги разкрие, ако бъде практикувана в продължение на много години.

Нашите настоящи навици, отношението ни (към света и себе си), начина по който реагираме на хората и обстоятелствата - всичко това е предопределено от миналите ни преживявания.

Всеки човек по едно или друго време се чувства изтощен от депресивните настроения на ума си и от неудовлетвореността. Тогава животът изглежда празен и лишен от всякакъв смисъл. След като вече е взел многобройни похвални решения, той изпитва трудност да ги реализира и по този начин в него се развиват чувството на вина и грях. Много хора, които например имат стремеж към богатство, сила и слава, биват разочаровани на всяка крачка. Често се случва духовните търсещи веднъж да се чувстват жизнени и изпълнение с вдъхновение, а друг път да са мрачни, неспособни да медитират и да повтарят божественото име с концентрация. Всичко това става независимо от всичките им усилия и най-добри намерения и привидно е без никаква определена причина.

Но причината за нашите несполуки, страдания и променливи състояния идва от нашето минало и е заровена дълбоко в нас, извън обсега на съзнателния ни ум.

Чрез откриването на Несъзнателното в човешкия ум, Зигмунд Фройд дава значителен принос на съвременната световна мисъл. Друго негово важно откритие е влиянието на дълбоко вкоренените травматични преживявания от детството в живота на възрастния човек. Не по маловажно е и това за двете сили на действие в тъмните стаи на Несъзнателното - силата на изразяване и силата на потискане. Интересно да се отбележи, че тези принципи, които също така формират част от основата на психологията на йога, са били описани от древните мъдреци на Индия още преди две хиляди години.

Възниква един важен въпрос: може ли човек да преодолее тези следствия от миналото? Едно следствие може да бъде разрушено единствено, когато бъде унищожена неговата причина. Разрушението на миналите психологически причини за настоящото страдание зависи от следните три условия:

а) Откриването на действителните причини за настоящите трудности, проследявайки техните корени в дълбините на Несъзнателното;

б) Овладяването на умствените сили на изразяване и потискане, които действат там;

в) Унищожаването на корена-причина.

Това са се опитвали да практикуват Фройд и неговите последователи и тези три условия формират основата на тяхната техника на психоанализа.

Йога предлага един подробен и цялостен метод за изкореняването на миналите причини на настоящото страдание и за възраждането на личността в нейната цялост. Този метод е базиран на трите фундаментални принципа на психологията на йога. Те са:

I-ви принцип - Всяко действие и всяко преживяване оставят в ума фино следствие (следа) под формата на впечатление или "семе", наречено самскара. Това семе е способно по-късно да възпроизведе първоначалното действие или преживяване под формата на мисловна вълна - вритти. Ето защо самскарите са действителната причина за всяко наше страдание и за да се освободим от него, ние трябва да се освободим от самскарите.

II-ри принцип - В ума действат две сили: сила на изразяване и сила на потискане или контрол. Те си противодействат взаимно.

Силата на изразяване трансформира една самскара в мисловна вълна. Нейното действие става причина в ума ни да възникват стотици идеи и желания и прави медитацията ни толкова трудна.

Силата на потискане, която на санскритски се нарича ниродха, се разделя на две части.

Едната спира мисловната вълна и я трансформира обратно в самскара-форма. Тя се нарича вритти-ниродха, или контрол на мисловните вълни. Тя не може да контролира самскарите, а действа на съзнателното ниво на ума върху грубите мисловни вълни. Ние прибягваме главно до тази сила, когато в ума ни се появят обезпокоителни мисли по време на медитация. Патанджали казва: "Грубите вритти могат да бъдат унищожени чрез медитация".

Втората част от силата на потискане контролира самите самскари и се нарича самскара-ниродха. В умовете ни съществуват хиляди самскари, но само някои от тях успяват да се изразят. Другите остават "спящи" или под контрол.

Контролирането на самскарите се осъществява по два начина.

1. Единият е естествен, автоматичен процес, който протича в несъзнателната част от ума на човек без неговото знание. Той представлява заменянето на една самскара от друга. Например, самскарата на страх може да потисне самскарите на алчността и сексуалността и да попречи на проявяването на тези емоции. Този вид несъзнателно възпиране, Фройд нарича "потискане". Първоначалната самскара не губи своята сила, но тя е временно възпряна, състояние, което Патанджали нарича виччина. Определени форми на потискане са една неизбежна част на социалния живот. Но както ни доказва Фройд, потискането на твърде силни инстинкти и емоции може да доведе до неврози и психосоматични болести.

2. Вторият начин за контролирането на самскарите се състои в това те да бъдат съзнателно премахвани чрез силата на волята. Но тъй като самскарите, които съществуват в несъзнателните дълбини на ума са твърде фини и мощни, волята не може да влезе в директен контакт с тях. Природата на една самскара не може да бъде разбрана, освен ако тя не се трансформира в мисловна вълна (вритти) и не бъде доведена до повърхността на съзнателния ум. После, след като същността на миналото преживяване бъде разкрита от вълната, ако тази вълна се трансформира обратно в самскара, тази самскара ще остане под контрола на волята.

Важно е да се разбере, че една самскара не може да бъде контролирана просто чрез потискането на нейната съответна мисловна вълна, а единствено чрез разбирането на същността на преживяването, което се крие зад нея.

Забелязахте ли разликата между вритти-ниродха и самскара-ниродха? При първия процес една мисловна вълна, която възниква от само себе си, бива потисната и превърната обратно в самскара без човек да разбира значението на нейното преживяване. Във втория случай, самскарата бива съзнателно доведена до формата на мисловна вълна и след като преживяването което лежи в основата й бъде изучено, тя бива изпратена обратно в несъзнателния ум като самскара. При вритти-ниродха целта е контрола на мисловната вълна. При самскара-ниродха това е контролирането на самскарата. Онова което контролира самскарата е познанието, а не просто нейното потискане.

III. Това е третият принцип от психологията на йога. Неговият смисъл се състои в следното: за да победим всички ефекти от миналото, ние трябва да събудим и преживеем отново миналите събития свързани с тях в пълно съзнание и използвайки силата на волята си. Ние трябва да изровим от миналото всички свои скрити желания, всички страхове и противоречия, да се изправим смело лице в лице с тях, да ги разберем и победим. Разбира се, това е и основният принцип на психоанализата. Но поради това, че нейните теории и техники са по-скоро елементарни, тя не води до цялостна и дълбока трансформация, докато методите на Тантра йога създават реални ситуации от живота с помощта на ритуали, карайки преживяванията от миналото и потиснатите инстинкти да излязат отново от дълбините на ума и давайки възможност те да бъдат победени. Всеки духовен търсещ, в един или друг период от своя духовен живот, ще трябва да изпълнява някакъв вид умствени ритуали. Една интензивна духовна практика изцяло разбърква и размесва несъзнателната част от ума и довежда до повърхността на ума всички инстинкти, комплекси и скрити недостатъци. По този начин пречистения и изострен ум ще ни разкрие тяхната истинска природа, а подсилената воля ще ни позволи да ги победим. Ако вашата медитация не успява да постигне всичко това, това означава, че й липсва или интензивност, или правилна насока.

Познанието, придобито чрез обикновената духовна практика или чрез медитацията, може да трансформира самскарите до едно ниво, в което те са под контрол и с намалена сила, но не може да ги разруши. Единствено познанието, което възниква във висшето ниво на медитация, самадхи, може да ги унищожи напълно. Това висше познание се нарича ритамбхара-праджна, т.е. "интуиция, водеща до истината" или праджналока, "светлината на истината" и действа като един вид вътрешен огън или светлина. То намалява самскарите до онова, което се нарича дагха-биджа-аваста или "състоянието на изгорените семена"

Затова е добре да помните, че всеки път когато медитирате вие възпирате миналите причини за своите настоящи трудности, конфликти и страдание.

Свободата от миналото води до втория етап на възраждането на аза, а именно, до зрелостта на характера.

За да се осъществи това, е необходимо човек да притежава зряло его. Истинската природа на човек е самосияйният Атман, но тя е затъмнена от егото. Не е възможно да бъде разбрана природата на Атман без да бъде разбрана тази на егото. В лицето на егото или егоизма духовните търсещи се изправят срещу едно голямо препятствие за духовния прогрес. Ето защо те се опитват да се освободят от него чрез практикуването на смирение.

Нека отбележим преди всичко, че "его" и "егоизъм" не означават едно и също нещо.

Егото представлява един вътрешен орган на ума, точно както сърцето и черният дроб са вътрешни органи на тялото. То изпълнява някои важни функции като например координирането на различните части на личността. За един начинаещ в духовния живот, основната задача би трябвало да бъде не да се опитва да унищожи егото, което така или иначе е невъзможно, а да го пречисти, да го подсили и развие. Без едно чисто, силно и здраво его, човек не би могъл да устои на продължителните духовни борби и да понесе сътресенията на живота.

Егоизмът от друга страна, е начинът по който егото се държи и по-специално отношението му към самото него. Егоизмът става проблем, единствено когато егото започне да се държи неправилно спрямо другите и да предявява прекалени претенции за самото себе си. Този вид "погрешен" егоизъм трябва да бъде елиминиран. Правилният егоизъм, или правилната преценка за себе си и останалите представлява способността да живеем в хармония с всички хора и да се отнасяме към всички еднакво. Това е един важен признак за зрелост на характера. Това е и истинското смирение.

Първият етап по пътя към зрелостта на егото е да го накараме да се изправи срещу онова, което в действителност представлява то. Егото приема толкова многобройни маски, че е трудно да бъде разбрана неговата истинска природа.

На следващия етап е необходимо да бъде приет този точен образ на аза с всички негови недостатъци и ограничения.

На третия човек трябва да изостави целия този "фалшив егоизъм" в лицето на лицемерието, заблудата, илюзията, завистта и претенциите, че той е нещо повече, отколкото в действителност представлява.

И накрая, трябва да образоваме егото да развие правилния егоизъм, който би позволил на човек да прави вярна преценка за себе си, би му дал сила да се изправи срещу проблемите на живота и би го освободил от страха и омразата.

Истинността, силата и свободата са характеристиките на зрялото его, а оттук и на зрелия характер.

Медитацията е от голяма помощ във всички тези етапи, тъй като единствено в нейните дълбини ние можем да се изправим лице в лице със своето его, да го разберем и трансформираме. И чрез всичко това, целият ни морален живот бива обновен.

Въпреки че медитацията е една изцяло съзнателна дисциплина, нейните резултати не се ограничават единствено до будното състояние, а обхващат и състоянията на съня и дълбокия сън.

Нека поговорим малко за трите вида сънища, за които е характерно безсилието на човека и неспособността му да използва волевата си сила.

Първият вид сънуване е този, който поражда "класическите" сънища през нощта. Много от сънищата представляват повторения на минали преживявания или потиснати желания. Някои са символични и ако бъдат разбрани, могат да дадат ценна информация за действията на несъзнателния ум. Някои сънища са неприятни и вредни, но ние ги сънуваме дори и без да ги искаме. Причината за това е нашето незнание за състоянието на сънуване, което им позволява да се вихрят като диваци или банда престъпници. Чрез медитацията обаче, е възможно да създадем "джобове" на съзнанието в света на съновиденията, които да ни предпазват от лошите сънища. Дори е възможно, отново чрез медитацията, да влезем в контакт с този свят и да променим самия вид на сънищата.

Вторият вид сънуване е дневното сънуване или фантазията, наречена на санскритски манораджя. За разлика от първия, този вид не е напълно "отрязан" от будното състояние. "Сънуващият" тук е все още буден, но в този процес неговият "аз" не е истинският му, а един въображаем аз, с който той се идентифицира толкова пълно, че за известно време забравя действителния свят и пребивава в света на фантазиите. Така вместо да бъде използвана в практическия живот, енергията на човек бива изразходвана в празно въображение. От друга страна обаче, дневното сънуване е израз на вродения порив на егото да надрасне своите настоящи ограничения и да достигне величие. Медитацията възпира този процес и когато чрез нейното продължително практикуване човек реализира сияйното величие на Атман, този навик напълно изчезва.

Третият вид сънуване се осъществява, докато ние водим един разсеян и механичен живот, идентифицирайки себе си изцяло с действителните обекти от света (което го отличава от предишния вид). Сънуването в будно състояние означава водене на несъзнателен живот. Подобно сомнамбулно съществуване, което е характерно за по-голямата част от човечеството, лишава човек от самоконтрол и го превръща в една машина, управлявана от слепите сили на природата. Повечето хора в действителност не живеят, а са влачени насам-натам - да ядат, работят или спят.

Медитацията представлява една борба за съзнателност. Чрез нея човек възстановява самосъзнанието си, става господар на живота си, излиза извън несъзнателното течение и води един смислен и целенасочен живот.

Съществува тясна връзка между съзнанието и психо-физичната енергия. Медитацията увеличава не само познанието, но и силата. Това нарастване на енергията се осъществява по няколко начина.

1. Тъй като все по-голяма част от несъзнателния ум бива контролирана чрез медитацията, голямо количество енергия - която до преди това е била изразходвана за потискането на по-низши мисли и в будно сънуване - започва да се освобождава и използва за по-висшия живот.

2. Второ, медитацията отключва някои скрити стаи на несъзнателното, активира висшите духовни центрове и освобождава психични и духовни енергии, които духовният търсещ не е познавал никога преди това. За тази цел съществуват специални йогически техники, наречени "самяма", но дори и ежедневната обикновена медитация е достатъчно ефективна.

3. Третият начин, по който медитацията освобождава енергия е чрез сублимация. Когато енергията от по-низшите инстинкти бъде консервирана, пречистена и издигната до по-високо ниво, тя се видоизменя в една форма на духовна енергия, наречена "оджас". Оджас представлява в действителност високо пречистена и сияйна форма на Прана (жизнена енергия). Свами Вивекананда казва: "Всички сили, които действат в тялото в своята най-висша форма се превръщат в оджас. Трябва да запомните, че това е просто въпрос на трансформация... Йогините казват, че онази част от човешката енергия, която се изразява като сексуална енергия в сексуалната мисъл, когато бъде възпряна и контролирана, лесно се видоизменя в оджас, и тъй като този процес се направлява от Муладхара, йогинът отделя специално внимание на този център. Той се опитва да трансформира цялата си сексуална енергия в оджас. Простото спазване на целомъдрие, познато като Брахмачаря, само консервира жизнената енергия. Но тази енергия се превръща в оджас, единствено когато бъде пречистена и издигната до по-високо ниво; а медитацията е най-добрият начин за осъществяването на това".

Като оставим настрана освобождаването на енергия, медитацията подсилва волята, като я освобождава от хватката на инстинктите, след което обединява нейните разпръснати сили чрез концентрация.

Чистата и силна воля е най-ценната придобивка за един човек.

Сътворението, съхранението и разрушението в действителност представляват космическите дхарана (концентрация), дхяна (медитация) и самадхи (трансцендентално съзнание) на божествената йога, действащи на космическо ниво. Съхранението на вселената в нейната цялост е едно проявление на медитацията на Бог. Изобилието и разнообразието, сложността и неизчерпаемата сила на умствения живот не са нищо друго, освен изражения на сиянието и великолепието на божествената йога. Борбата за духовност на човека и човешката йога са само една безкрайно малка частица от универсалната Божествена йога. Но има много духовни търсещи, които поради егоизма и невежеството си забравят тази истина. Егоистичните опити за медитация, които отделят човек от универсалните сили на божествената йога, превръщат медитацията в непосилно задължение. От друга страна, когато индивидуалната йога се асоциира с божествената йога, тя се превръща в един спонтанен, лесен, бърз и мощен начин за трансформация на живота и съзнанието.

Как да бъде постигнато това асоцииране? Като човек се откаже и изостави аза си. Има два вида оставяне. Едното е поради страх от нещастие, болест, страдание и поради страха от несигурността на бъдещето. Тези причини карат повечето хора да се обръщат към Бог с молитви и да се оставят на Него. Другото се базира на мъдростта. Просветленият духовен аспирант познава цялостната природа на живота. Той изоставя, по своя собствена воля и напълно съзнателно, всяка част от своята личност на съответната част от универсалния живот: своето индивидуално тяло на Вират, своята индивидуална прана - на космическата прана, индивидуалния си ум - на космическия ум.

Йогическото изоставяне става с помощта на медитацията. Духовният търсещ започва с практиката на интензивната молитва, с горещото обожание на Бог или служенето на другите, изпълнявани като един вид ритуал и по начин, който подхожда най-добре на неговия темперамент.

След това, той се опитва да практикува медитация възможно най-добре според собствените си способности и постепенно усвоява и "интериоризира" молитвата и ритуала. Затова той трябва да се научи да гледа на молитвата като на едно отваряне на сърцето си за Божията милост и божествената сила, а на религиозния култ - като на вътрешно приношение на индивидуалния си ум, принасяно на Божествената светлина.

Третата стъпка се състои в това да бъдат потопени наведнъж молитвата и култа8 в медитацията. По този начин медитацията добива двойно значение за общуването между индивида и космическото. Така целият живот става част от божествената йога. Медитацията трансформира колелото на живота в "колелото на йога", което се върти напред чрез силата на "божествената йога".

Любовта представлява взаимното протичане на съзнателната и позитивна енергия (чит-шакти) от една душа към друга. Когато този поток бъде прекъснат поради страх, омраза или конфликт, се поражда напрежение и животът губи своята радост, посока и смисъл. Любовта е най-обновяващата и животворна сила, която човекът познава. Един човек изпълнен с любов спонтанно изпитва чувството за постоянно обновление.

Истинското обновление на личността е необратимо и е резултат от пробуждането на аза. То е най-директното и най-важното следствие от медитацията. Духовното пробуждане е било описвано по различни начини в Писанията. Но то неизменно означава едно двойно преживяване: реализацията на сияйния Атман като действителния център на съзнанието и контакта с едно друго, много по-широко ниво на съществуване.

С това преживяване духовният търсещ започва да чувства, че неговият човешки живот се приближава към края си и идва началото на един нов, божествен живот.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5319910
Постинги: 4191
Коментари: 1139
Гласове: 1513
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031