(Лекцията е изнесена в Сан Франциско, на 28 март, 1900г.)



Тази и следваща лекция са стенографирани от Ида Ансел. Тъй като обаче скоростта на Свамиджи е била много голяма за нейните ранни дни, в лекциите са сложени многоточия, за да обозначат пропуските, а думите в квадратните скоби са добавени, за да свържат частите, които са несвързани.



Още от най-древни времена дихателните упражнения са били много популярни в Индия и то до такава степен, че те формират част от религията на хората, точното както ходенето на църква и повтарянето на определени молитви... Ще се опитам да изложа тези идеи пред вас.

Казах ви, че индийският философ свежда вселената до две части – Прана и Акаша.

Прана означава сила – всичко което се проявява чрез движение или възможност за движение, сила или привличане... Електричеството, магнитните сили, всички движения в тялото, всички [движения] в ума са различни проявления на едно и също нещо, наречено Прана. Най-висшата форма на Прана обаче, е в [мозъка], проявявайки се като светлината на [разбирането]. Тази светлина е ръководена от мисълта.

Умът трябва да контролира всяка част от Прана, която се произвежда в тялото... Умът трябва да има пълен контрол върху тялото. Но не при всеки е така. При повечето от нас е по обратния начин. Умът трябва да бъде способен да контролира всяка част от [тялото] винаги, когато поиска. Това е теорията, философията; но [когато] се обърнем към действителността, нещата не стоят така. За вас е обратно, колата стои пред коня. Тялото владее ума. Ако си убода пръстта, съжалявам. Тялото въздейства върху ума. Ако се случи нещо, което не искам да се случва, аз съм обезпокоен; умът ми [е] изваден от равновесие. Тялото е господар на ума. Ние сме станали тела. Точно сега ние не сме нищо освен тела.

Идва философът да ни покаже изход това, да ни научи на това, което наистина сме. Вие може да го обмислите и да го разберете интелектуално, но има дълъг път от интелектуалното разбиране до неговата практическа реализация. Между чертежа на една сграда и самата сграда има голяма разлика. Затова трябва да съществуват и пътища [да се достигне целта на религията]. В предишната група лекции ние изучавахме метода на философията, опитвайки се приведем всичко под контрол, още веднъж утвърждавайки свободата на душата... “Това е много трудно. Този път не е за всеки. Въплътеният ум изпитва големи трудности по него.” (Гита, XII.5).

Малко физическа помощ ще улесни ума. Какво би било по-рационално от това умът сам да постигне целта? Но той не може. Физическата помощ е необходима за повечето от нас. Системата на Раджа Йога служи за това да извлече полза от физическите средства, да използва силите и способностите в тялото, да породи определени умствени състояния и да прави ума все по-силен и по-силен, докато той не възвърне обратно своята изгубена империя. Ако някой може да постигне това само по силата на волята, толкова по-добре. Но повечето от нас не могат, затова ние трябва да използваме физически средства и да подпомогнем волята по нейния път.

...Цялата вселена е един колосален пример за единство в разнообразието. В действителност съществува само една маса от ум. Различните [състояния] на този ум имат различни имена. [Те са като] различни малки водовъртежи в океана на ума. Ние сме универсални и индивидуални в същото време. И така продължава играта... В действителност това единство никога не се нарушава. [Материята, умът и духът – всички са едно.]

Всички те са само различни имена. Има само един действителен факт във вселената, а ние гледаме на него от различни гледни точки. Същият [факт] погледнат от определена позиция става материя. Погледнат от друга гледна точка става ум. Няма две неща. Един човек бил обзет от страх, когато объркал едно въже със змия; това го накарало да повика някой да убие змията. Нервите му започнали да треперят; сърцето му започнало да бие учестено... Всички тези признаци се появили поради страха, но когато открил, че това е само въже, те изчезнали. Така виждаме действителността и ние. Дори това което възприемат сетивата – това което наричаме материя – то [също] е Реалността; само че не по начина, по който го възприемаме. Умът [който] вижда въжето и го взема за змия, не е в заблуда. Ако беше, той не би видял нищо. Едно нещо е възприето като друго, но то не е нещо, което не съществува. Това което виждаме тук, е тялото – така мислим Безкрайното за материя... Ние търсим само тази Реалност. Никога не сме заблудени. Винаги знаем истината, само че прочитът ни за нея понякога е погрешен. Вие можете да възприемете само едно нещо в определен момент. Когато виждам змията, въжето е изчезнало напълно. А когато виждам въжето, змията е изчезнала. Виждаме едното...

Как бихме могли да видим Бог, докато виждаме света? Помислете сами. Какво значи светът да е Бог, виждан като много неща от сетивата ни? Ето, виждате змията; въжето го няма. Когато познаете Духа, всичко друго ще изчезне. Когато видите Самия Дух, вие няма да виждате материя, защото това, което се нарича материя е съвсем същото, което е Духът. Всички тези вариации са [насложени] (върху Духа) от нашите сетива. Едно и също слънце, отразено от хиляди малки вълнички, ще ни изглежда като хиляди малки слънца. Ако гледам на вселената със своите сетива, аз я интерпретирам като материя и сила. Но тя е и едно, и много едновременно. Многообразието не разрушава единството. Милионите вълни не унищожават единството на океана. Той си остава същият океан. Спомнете си, че когато погледнете към вселената, вие можете да я сведете до материя или сила. Ако увеличим скоростта (на един обект), масата (му) намалява... От друга страна, можем да увеличим масата като намалим скоростта... Можем почти да стигнем до точка, в която цялата маса напълно ще изчезне...

Не може да се каже, че материята поражда силата, нито силата [може да бъде] причина за материята. Те са така [свързани], че едното (само) може да изчезва в другото (но не да го поражда). Трябва да има трети [фактор] и това е умът. Не можете да създадете вселената нито от материята, нито от силата. Умът е нещо, [което не е] нито сила, нито материя и въпреки това поражда материя и сила непрестанно. В крайна сметка умът създава всички сили и това се има в предвид под универсален ум – общия сбор от всички умове. Всеки (ум) твори и от общия сбор на всички тези творения получавате вселената – единството в разнообразието. Тя е едно и много в същото време.

Личностният Бог е общият сбор от всички (индивиди) и все пак самият Той (също) е индивид, точно както индивидуалното тяло, на което всяка клетка е индивидуална част.

В Прана или силата се включва всичко, което има движение. Тази Прана движи звездите, слънцето, луната; Прана е и гравитацията...

Следователно всички сили на природата трябва да са създавани от универсалния ум. И ние, като малки частици от този ум, извличаме тази Прана от природата, преработваме я отново в своята собствена природа, движим телата си и произвеждаме своята мисъл. Ако смятате, че мисълта не се произвежда, спрете да се храните за двадесет дни и вижте как ще се чувствате. Започнете от днес и бройте... Дори и мисълта се произвежда от храната. Няма съмнение за това.

Контролът на тази Прана, която създава всичко, контролът на Прана в тялото, се нарича Пранаяма. Ние виждаме със собствения си здрав разум, че дъхът е този, който пуска всичко в действие. Ако спра дишането, аз също спирам. Когато дишането започне, [тялото] започва да се движи. Това което ние искаме да достигнем, не е самия дъх; то е нещо по-фино зад самия дъх.                                                                                                                                       [Имало едно време един министър при един велик крал.] Веднъж той си навлякъл гнева на краля, който заповядал да го затворят на върха на [много висока кула. Това било изпълнено и министърът бил оставен да умре там. През нощта пред кулата дошла жена му и го повикала.] Министърът й казал, “Няма смисъл да плачеш” и й поръчал да донесе при него малко мед, [един бръмбар], една макара с фина нишка, кълбо от канап и въже. Тя завързала фината нишка за един от краката на бръмбара (завързала канапа за нишката, а въжето за канапа) и сложила мед на върха на главата му, след което го пуснала да върви [по кулата с главата нагоре.] Бръмбарът бавно запълзял напред с надеждата да достигне меда, докато накрая не достигнал върха на кулата. Тогава министърът го уловил и се добрал до копринената нишка, после до здравия канап и накрая до въжето. Той слязъл от кулата с помощта на въжето и избягал. В нашето тяло дихателните движения са “копринената нишка”; улавяйки нея, ние хващаме връвта на нервните движения, после здравия канап на мислите и накрая въжето на Прана, контролирайки която ние достигаме свободата.

С помощта на нещата от материалното ниво, ние трябва да достигнем до все по-фините и по-фини [възприятия]. Вселената е една, която и (нейна) точка да докоснете. Всички точки са вариации на тази единствена точка. Цялата вселена е единство... Дори чрез такова грубо нещо като дъха, аз мога да уловя Самия Дух.

Чрез упражненията върху дишането ние започваме да чувстваме всички движения в тялото, които [сега] не усещаме. Веднага щом започнем да ги възприемаме, ние започваме да ги овладяваме. Мислите ще ни се откриват още в зародиш и ще станем способни да ги улавяме. Разбира се, не всички ние имаме възможността, волята, търпението или вярата да следваме подобно нещо; но това е една разумна идея, която може да бъде от някаква полза за всеки.

Тази полза е първо от гледна точка на здравето. Деветдесет и девет процента от хората изобщо не дишат правилно. Ние не изпълваме белите дробове с достатъчно въздух... Ритмичното дишане пречиства тялото. То успокоява ума... Когато сте спокойни, дъхът ви е спокоен и ритмичен. (От друга страна,) когато дишането е ритмично, вие се успокоявате. Когато умът е развълнуван, дишането е накъсано. Ако можете чрез практика да приведете дишането в ритъм по ваша воля, защо да не можете да станете спокойни? Когато сте развълнувани, идете си в стаята си и затворете вратата. Не се опитвайте да контролирате ума, а започнете да дишате ритмично в продължение на десет минути. Сърцето ви ще се успокои. Това са положителните резултати, които всеки може да изпита. Останалите принадлежат на йогините...

Упражненията за дълбоко дишане [са само първата стъпка]. Има около осемдесет и четири [пози на тялото за] различните упражнения. Някои [хора] са превърнали това дишане в единствената [цел] на живота си. Те не правят нищо, без да се консултират с дъха си. През цялото време [наблюдават] с коя ноздра дишат повече. Когато това е дясната, вършат определени неща, когато [е] лявата, правят други неща. Когато [дъхът] протича равномерно през двете ноздри, медитират.

Когато дъхът преминава ритмично през двете ноздри, това е времето да контролирате ума си. С помощта на дъха можете да накарате нервните течения в тялото да протичат през която и да в негова част по ваша воля. Винаги когато някоя част от тялото е болна, можете да изпращате Прана в тази част, само с помощта на дъха.

Правят се и още много други неща. Има секти, които се опитват изобщо да не дишат. Те не правят нищо, което би ги накарало да дишат усилено. Изпадат в някакъв вид транс... Почти никоя част от тялото им [не функционира]. Сърцето им почти спира... Повечето от тези упражнения са много опасни; по-висшите методи са за достигане на по-висши сили. Има цели секти от хора, които се опитват да направят тялото [леко] като спират дъха си и след това се издигат във въздуха. Аз никога не съм виждал някой да го прави... Не съм виждал никой да лети във въздуха, но книгите свидетелстват за това. Не претендирам да знам всичко. Но през цялото време виждам разни удивителни неща... [Веднъж наблюдавах един] човек да създава плодове, цветя и други неща [от нищото].

Йогинът, когато той стане съвършен, може да направи тялото си толкова малко, че то да премине през стена – това същото тяло. Той може да стане толкова тежък, че и двеста души да не могат да го вдигнат. Може да стане способен да лети във въздуха, ако иска. [Но] никой не може да стане толкова силен, колкото Самия Господ. Ако можеше, тогава един би създавал, а друг би унищожавал...

Така е според книгите. Аз не мога нито да им вярвам, нито да не им вярвам. Вярвам на това, което съм видял...

Ако изучаването на нещата от тази свят е възможно, това не е чрез съревнование, а чрез контрол на ума. Западните хора казват: “Такава е нашата природа, ние не можем да я променим.” Изучавайки вашите социални проблеми, [стигам до извода,] че вие също не можете да ги разрешите. В някои отношения сте по-зле от нас... а всички тези неща изобщо не водят света никъде...

Силните получават всичко; слабите отиват до стената. Бедните чакат... Онзи който може да вземе, взима всичко. Бедните го мразят. Защо? Защото чакат да дойде техния ред. Всички системи които се въвеждат, учат на едно и също. Проблемът може да бъде разрешен единствено в ума на човек... Никой закон не може никога да го накара да направи нещо, което той не иска... Единствено ако той пожелае, ще бъде добър. Никакви закони и съдилища не могат да го направят добър. Могъщият човек казва, “Не ме е грижа.”... Единственото разрешение е ако ние всички поискаме да станем добри. Но как би могло да стане това?

Цялото познание е вътре в ума. Виждал ли е някой познание в камъка или астрономия в звездата? Всичко е в човешкото същество.

Нека всички осъзнаем, [че] сме безкрайната сила. Кой може да сложи граници за силата на ума? Нека осъзнаем, че ние всички сме ум. Всяка капка съдържа целия океан в себе си. Такъв е и умът на човека. Индийският ум разсъждава върху тези [потенциални сили] и се стреми да прояви всички [тях]. За себе си, него не го е грижа какво се случва. Ще отнеме много дълго време [да бъде достигнато съвършенството]. Ако отнеме петдесет хиляди години, какво от това!...

Самите основи на обществото, самата негова структура имат този недостатък. [Съвършенството] е възможно единствено ако умът на човек се промени, единствено ако човекът, по своя собствена воля, промени ума си; а голямата трудност се състои в това, че той не може да накара насила ума си да се промени.

Вие може и да не вярвате на всички твърдения на Раджа Йога. Но е абсолютно сигурно, че всеки индивид може да стане божествен. И това е [възможно] единствено когато всеки индивид придобие пълна власт над мислите си... [Мислите, сетивата,] всички трябва да бъдат мои слуги, а не мои господари. Само тогава може злото да изчезне...

Образование не означава просто напълването на ума с множество факти. Усъвършенстването на самия инструмент и придобиването на пълно господство върху моя собствен ум [е идеалът на образованието]. Ако поискам да концентрирам ума си в една точка, той трябва да отива там, а в момента, в който го повикам обратно, трябва [отново] да е свободен...

Ето каква е голямата трудност. Чрез тежка борба ние придобиваме определена сила на концентрация, силата да привързваме ума си към определени неща. Но ни липсва силата на отделянето (на ума от обектите). Отдавам половината си живот, за да отделя ума си от един обект! Но не мога. [Ние трябва да развием както] силата на привързване, така и силата на отделяне. [Ако] един човек [е] еднакво силен и в двете – този човек е постигнал истинско мъжество. Няма да можете да го направите нещастен, дори и цялата вселена да се срути покрай ушите му. Какви книги могат да ви научат на това? Можете да прочетете колкото си искате книги... Натъпчете в главата на детето петдесет хиляди думи за една минута, учете го на всякакви теории и философии... Но има една единствена наука, която може да го научи на факти и това е психологията... А работата започва с контрола на дъха.

Бавно и постепенно започвате да влизате в стаите на ума и постепенно придобивате контрол върху него. Това е една продължителна [тежка борба]. А тя не трябва да се започва от любопитство. Когато човек иска да направи нещо, той има план. [Раджа Йога] не предлага нито вяра, нито религия, нито Бог. Ако вярвате в две хиляди богове, можете да се занимавате с тях. И защо не?... [Но Раджа Йога] учи на безличностни принципи.

Каква е най-голямата трудност? Ние само говорим и теоретизираме. Но по-голямата част от човечеството може да борави само с неща, които са конкретни. Защото глупавите хора не могат да разберат най-висшата философия. И с това се свършва. (С вас нещата стоят по подобен начин.) Вие може да сте се дипломирали във всички науки на света, ... но ако не сте реализирали нищо, трябва да станете като бебе и да се учите.

...Ако дадете на тези хора абстрактни и безкрайни понятия, те се изгубват. Но дайте им [да вършат] различни неща, по малко на определено време. [Кажете им,] “Вдишвайте толкова пъти и правете това и това.” И те го правят, разбират го и намират удоволствие в него. Това е детската градина на религията. Ето защо дихателните упражнения са благотворни. Практикувайте няколко дни и ако не намерите нищо полезно, тогава елате и ме наругайте...

Цялата вселена е една маса от енергия, която присъства във всяка една точка. Едно зрънце е достатъчно за всички нас, ако знаем как да получим онова, което (се съдържа в него)...

“Трябва да направя това, трябва да направя онова” е отровата, която ни убива... Робите се радват на дълга... [Но] аз съм свободен! Това което върша, е моята игра. [Аз не съм роб,] а просто се забавлявам – това е всичко...

Духовете на умрелите – те са слаби и се опитват да почерпят жизненост от нас...

Духовната жизненост може да бъде предадена от един ум на друг. Човекът който (я) дава е Гуру. Този който (я) получава, е ученикът. Това е единственият начин, по който духовната истина идва на земята.

[По време на смъртта] всички сетива навлизат в ума, а умът отива в Прана, жизнената енергия. Душата излиза навън и отнася част от ума със себе си. Тя отнася и част от жизнената енергия, както и определено количество много фин материал, като зародиш на духовното тяло. Прана не може да съществува без някакъв вид [превозно средство]... Тя се настанява в мислите и после излиза пак оттам. Така че вие сами произвеждате новото тяло и новия мозък. Чрез това тяло Прана ще се прояви...

[Духовете] не могат да създадат свое тяло; тъй като са много слаби, те не помнят, че са умрели... Те се опитват да получат повече удоволствие от този си живот [на духове] като влизат в телата на другите; затова всеки човек, който отвори тялото си за тях, се излага на ужасен риск. Те търсят неговата жизнена енергия...

В този свят няма нищо перманентно освен Бог... Спасението означава да узнаеш истината. Ние не ставаме нищо (ново); ние сме това, което сме. Спасението [идва] чрез вярата, а не чрез работата. То е въпрос на познание!

Трябва да узнаете кои сте и готово. Сънят изчезва. Вие [и другите хора] сънувате всичко тук. Когато умрат, те отиват на небето [на своя сън]. Живеят в този сън, а [когато той свърши], приемат хубаво тяло [тук] и стават добри хора...

[Мъдрият човек казва,] “Всички тези [желания] са изчезнали от мен. Този път няма да преминавам през всичките тези дреболии.” Той се опитва да придобие познание, води тежка борба и вижда какъв сън, какъв кошмар е (всичко това) – [сънуването], създаването на светове, небеса и още по-лоши неща. Той се смее на това.