Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2013 19:50 - Oсемнадесета глава на Шрймад Бхагавад-гйта ТЕКСТ 66
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 649 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.12.2013 20:13


                                                                                                                              image                                     
ТЕКСТ 66

image       
сарва-дхарман паритйаджйа мам екам
шаранам враджа ахам твам сарва-папебхйо
мокшайишйами ма шучах

сарва-дхарман—всички видове религии; паритйаджйа—като изоставиш; мам—на Мен; екам—единствено; шаранам—за да се отдадеш; враджа—иди; ахам—Аз; твам—ти; сарва—всички; папе-бхйах—от греховни реакции; мокшайишйами—ще освободя; ма— не; шучах—се безпокой.

Изостави всички видове религии и просто Ми се отдай. Аз ще те освободя от всички греховни последици. Не се страхувай.

ПОЯСНЕНИЕна Бхактиведанта: Господ описа различните видове знание и религиозни техники — знанието за Върховния Брахман, знанието за Свръхдушата, знанието за различните видове жизнени стъпала и социални класи, знанието за жизненото стъпало на отречението, знанието за непривързаността, контрола над ума и сетивата, медитацията и т.н. Той описа по много начини различните видове религии. Сега, като обобщава съдържанието на Бхагавад-гйта, Господ казва, че Арджуна трябва да изостави всички методи, които Той му е обяснил, и просто да се отдаде на Кршна. Това ще го избави от всички видове греховни последици, защото Господ лично обещава да го покровителствува.
В осма глава се казва, че само личност, която се е освободила от всички греховни последици, може да се отдаде на обожание на Господ Кршна. Във връзка с това човек може да си помисли, че докато не се освободи от всички греховни последици, той не може да се заеме с процеса на отдаване. За да се разсеят подобни съмнения, тук се казва, че дори ако човек не е освободен от всички греховни последици, чрез метода на отдаването на Шрй Кршна той се освобождава автоматично. Не са нужни напрегнати усилия, за да се освободи човек от греховните реакции. Той трябва без колебание да приеме Кршна като върховния спасител на всички живи същества. Той трябва да Му се отдаде с вяра и любов. Методът на отдаване е описан в Хари-бхакти-виласа (11.676):
анукулйасйа санкалпах пратикулйасйа
варджанам ракшишйатйти вшивасо
гоптртве варанам татха атма-никшепа-карпанйе
шад-видха шаранагатих
Съгласно този метод на преданост човек трябва просто да приеме религиозните принципи, които накрая ще го доведат до предано служене на Господа. Човек може да изпълнява определено предписано задължение според социалното си положение, но ако чрез изпълнението на дълга си не стигне до Кршна съзнание, всичките му дейности са напразни. Всичко, което не води до съвършения стадий па Кршна съзнание, трябва да се избягва. Човек трябва да е сигурен, че при всякакви обстоятелства Кршна ще го защити от всички трудности. Не е необходимо да мисли как да поддържа живота си. Кршна ще се погрижи за това. Ние винаги трябва да се смятаме за безпомощни и би трябвало да приемем Кршна за единствената основа на напредъка ни в живота. Щом човек се ангажира сериозно и предано служене на Господа в пълно Кршна съзнание, той веднага се освобождава от всички замърсявания на материалната природа. Има различни религиозни методи и пречистващи техники, които сс основават на натрупване на знание, медитация в мистичната йога гистема и т.н., но този, който се отдаде на Кршна, не трябва да изпълнява толкова много методи. Единствено отдаването на Кршна ще го избави от ненужното губене на време. По този начин човек може веднага да постигне напредък и да се освободи от всички греховни реакции.     Човек трябва да бъде привлечен от прекрасния образ на Кршна. Неговото име е Кршна, защото Той е всепривличащ. Този, който е привличан от образа на прекрасния, всесилния и всемогъщ Кршна, е щастлив. Има различни видове трансценденталисти — някои от тях са привличани от безличностния Брахман, други ги привлича аспекьт Свръхдуша и т.н., но който е привлечен от личностния аспект на Богът, Върховната Личност, и на първо място който е привлечен от Богът, Върховната Личност, Самия Кршна, е най-съвършеният трансценденталист. С други думи, преданото служене на Кршна, в пълно съзнание, е най-поверителната част на знанието и това е същността на цялата Бхагавад-гйта. Карма-йогйте, емпиричните философи, мистиците и преданоотдадените — всички те се наричат трансценденталисти, но този, който е чист преданоотдаден, е най-добрият от всички. Много важни са използуваните тук специални думи ма шучах — не се страхувай, не се колебай, не се безпокой. Човек мошучах — не се страхувай, не се колебай, не се безпокой. Човек може да се обърка относно това, как да изостави всички видове религии и просто да се отдаде на Кршна, но такова безпокойство е излишно.                                Пояснения от  Шанкара                                                                             66. Отказал се от всички дхарми, търси убежище единствено в Мене. Не скърби - Аз ще те
освободя от всички грехове!
66.1. Всички дхарми, или всички праведни дейности - тук дхарма предполага също и [отказ от]
адхарма. Това, което Бхагаван цели да изрази, е идеята за свободата от дейностите. (Дхарма тук
означава карма.) От следните пасажи в Шрути и Смрти става ясно, че смисълът е отказът от всички
дейности: „Без да се отказва от лошото поведение” (КУ II.24), „Отречи се от дхарма и адхарма” (ШП
329.40, 331.44). „Единствено в Мене, във всеобщия Аз, присъствуващ еднакво във всичко - в Ишвара
(Неунищожимия, Свободния от раждане, старост и смърт), търси убежище” с мисълта: „Няма нищо
освен Мене”, „Знай, че със сигурност не съществува нищо освен Мене”. Ако си непоколебим в тази
вяра, Аз ще те освободя от всички грехове - от робството на дхарма и адхарма (т.е. обвързаността от всяка карма), като ти разкрия Моето състояние на всеобщ Aз. В Х.11 вече беше казано - установен в Аза,
със запаления светилник на познанието Аз унищожавам мрака за незнанието. Затова, не скърби! Това е
смисълът.
66.2. Въпрос: Кое е това нещо, което в учението на Гита е установено като средство за постигането
на върховното благо, или мокша! Познанието или дейността, или и двете заедно?
Отговор: Защо въобще е нужно да се изпитват такива съмнения? Виж следните съждения: „С
познаването на което човек постига безсмъртие” (XIII.12), „Когато наистина Ме познае, човек
непосредствено влиза в Мене” (XVIII.55). Те разкриват, че безсмъртието се постига чрез
непосредственото познание. Има и други пасажи, с противоположна насоченост: „Ти имаш право
единствено да извършваш действия” (ІІ.45), „Само извършвай дейността” (IV.15) и т.н. Това показва, че
дейностите трябва задължително да бъдат извършвани. По такъв начин става възможно синтезът на
познание и действие да донася плода на освобождението, тъй като и едното, и другото биват
препоръчвани. Следователно въпросното съмнение отпада.
66.3. Какъв ще бъде резултатът от изследването?
Отговор: Убеждението, че една от трите [изредени по-горе] възможности е средството за постигане
на висшето благо. Затова въпросът изисква по-обширно изследване.
Единствено непосредственото познание на Аза е причината за освобождението, тъй като то
премахва всички представи за множественост и от него произтича плодът на освобождението.
Незнанието, усещането за разликата между дейностите, средствата и плодовете, винаги преобладава по
отношение на този Аз, който мисли по следния начин: „моята дейност”, „аз съм извършителят”, „аз
извършвам тази дейност заради този специфичен плод” и т.н. Това незнание е в сила от незапомнени
времена. Негов унищожител е познанието на Аза, чието съдържание е: „Аз съм единственият, недеятелят,
без каквато и да е дейност или плод. Няма нищо друго освен Мене”. То разпръсква незнанието, тъй като
премахва идеята за различията, обуславящи всички дейности. Частицата ту (обаче, поставена в
началото на този параграф) служи за изключването на две от трите алтернативи, упоменати по-горе.
Мокша, или освобождението, не произтича единствено от дейността, нито пък от синтеза на дейност и
познание. Тъй като мокша не е продукт, нелогично е да се твърди, че средството за постигането й е
дейността. Една вечна същност не може да произтича нито от дейността, нито от познанието.
66.4. Възражение: Тогава не се ли обезсмисля и освободителното познание?
Отговор: Не, защото то премахва незнанието и е очевидно, че неговият връх е освобождението.
Познанието, което премахва мрака на незнанието, се преживява като нещо, което кулминира в плода на
мокша. То наподобява пламъка на светилник, разпръскващ незнанието по повод на въжето, което
изглежда като змия и т.н. Плодът на светлината на светилника е това, което остава след премахването
на наслоения образ на змията, а именно - битието на въжето. Подобен е и случаят с познанието. В този
контекст са уместни и други примери. Дейности като цепенето на дърва и триенето им, за да се добие
огън, при което извършителят действува, не водят до никакъв друг резултат освен до разцепването на
дървото на части, разпалването на огън и т.н. (Тези резултати са непосредствено видими.) Подобен е и
случаят с познанието. Резултатът от него е непосредствен и изключва всички понататъшни действия,
насочени към обектите. Тук познаващият не бива въвлечен в никакви по-нататъшни неуместни
дейности. Той се придържа единствено към плода на освобождението. Затова пътят на познанието не е
съпровождан от никакъв вид дейност.
Възражение: Защо да не приемем, че пътят е като действието хранене или извършването на огнено
жертвоприношение (при които са налице други последващи и съпътствуващи дейности)?
Отговор: Не можем да сторим това. Плодът от познанието е мокша и съвсем логично е познаващият
въобще да не се стреми към други плодове. Когато познанието, чийто плод е мокша, бъде постигнато,
положението е като описаното в ІІ.46 - никаква дейност, дори насочената към най-нищожните цели, не е
възможна. Човек, който се стреми да завладее една империя, няма да пропилява енергията си в
завладяването на някаква нива, тъй като неговата цел не е придобиването на власт над тази нива.
Следователно дейността не е средство за постигане на освобождение. Нито пък синтезът на дейност и
познание може да се разглежда като средство. И още, познанието, носещо мокша като плод, няма нужда
от помощта на дейността, тъй като тук противоречието между познанието и дейността е това, което
премахва незнанието. Мракът не може да разпръсне мрака. Следователно единствено чистото познание
е средството за постигането на мокша.
                                                     66.5. Възражение: Не е така. Неизвършването на задължителните дейности води до греха на
опущението, докато, от друга страна, мокша е вечна. Твърдението на Адвайта-Веданта, че постигането
на мокша се извършва посредством чистото познание, е погрешно, тъй като неизвършването на
задължителните дейности, предписвани от Шрути, довежда до греха на опущението, който отвежда
направо в ада. По-нататък, ако мокша не произтича от дейностите, възниква дефектът
неосвобождаване.
Отговор: Няма защо да се страхуваме от подобен дефект. Мокша е вечна. Посредством
извършването на задължителните дейности грехът на опущението може да бъде избегнат. Посредством
неизвършването на забранените дейности могат да бъдат предотвратени нежеланите прераждания.
Посредством неизвършването на доброволните дейности желаното прераждане също може да бъде
избегнато. Когато дейностите, довели до сегашното прераждане, бъдат изчерпани посредством
вкусването на техните плодове, тялото ще отпадне и няма да последва ново прераждане. Няма да има
чувства като привързаността, а Азът ще пребивава сам в себе си. Това е мокша и тя се постига без
усилия.
Възражение: Може да се възрази, че натрупаните следи от дейностите в множеството предходни
прераждания няма да се стопят, без техният извършител да е вкусил плодовете от тях.
Отговор: Това схващане е неправилно, тъй като усилията, положени при извършването на
задължителните дейности, могат да се приравнят към тези за откъсването на въпросния плод. Случаят е
сходен с извършването на изкупителните ритуали. Задължителните дейности предизвикват
премахването на греховете, извършени в миналото. Дейностите, които са започнали да дават плодове, ще
бъдат заличени посредством вкусването на тези плодове, а и няма да бъде предприето никакво ново
действие. По такъв начин ще последва мокша.
66.6. Окончателен отговор: Всичко това е погрешно. Шрути съвсем недвусмислено проповядва, че
няма друг път, който да извежда до мокша, освен този на познанието, вж.: „Като познава единствено
Него, човек побеждава смъртта. Никой друг път не е подходящ, за да се стигне дотам” (ШУ ІII.8).
По-нататък - VI.12 (пак там) проповядва, че постигането на мокша от незнаещия е толкова
невъзможно, колкото и небето да се свие като ощавена кожа. Пураните също проповядват, че мокша се
постига посредством познанието. Трябва да се отбележи и това, че без познание праведните дейности,
които вече са започнали да плодоносят, няма да се стопят. Праведните и греховните дейности,
пораждайки своите плодове, са равностойни с оглед на мокша. Вероятността да има някакви праведни
действия, които да не дават благоприятен плод, е толкова голяма, колкото и възможността греховните
деяния да не дават неблагоприятни плодове. Праведните дейности би трябвало да доведат до ново
прераждане и мокша остава непостигната. Изкореняването на привързаността, отвращението и
илюзията, произтичащи от дхарма и адхарма, не може да бъде постигнато по друг начин освен чрез
познанието на Аза. Следователно когато няма познание на Аза, дхарма и адхарма остават. Освен това
Шрути ни учи, че задължителните дейности дават праведни плодове. В Смрти се твърди същото (ГДС
XI.29). Следователно дейностите ще останат неунищожени.
66.7. Погрешен е аргументът на тези, които казват: „Задължителните дейности, в качеството си на
неприятни, представляват плод на злодеянията, извършени в миналото. Те не дават друг плод освен
своята същностна природа - пораждането на неприятности”. Но Шрути не проповядва такова учение, а
предписва задължителните дейности като съпътствуващи човека през целия му живот. Не е възможно
дейност, която по своята природа не дава плод, да донесе някакъв плод. По-нататък това учение обяснява 
как от задължителните дейности произтичат специфични неприятности. Твърдението, че злодеянието,
извършено в миналото, причинява неприятности при извършването на задължителните дейности, е
неточно. Нелогично е да се твърди, че в живота, произтичащ от други причини, се изпитва резултатът от
дейности, които още не са започнали да дават плодове. В противен случай ще е съвсем възможно в
живота, започнал да дава плодовете на райското съществуване, да настъпят адски страдания. Нито пък
трудностите при извършването на задължителните дейности могат да бъдат разглеждани като плод
изключително на минали злини. Тези злини, разбира се, са многобройни. Как може тогава да се твърди,
че те причиняват само тези трудности, които са свързани с извършването на задължителните дейности?
По такъв начин другите многобройни страдания ще останат необяснени. Страданията на затворника,
осъден на каторжен труд, ще останат неразбираеми. Освен това твърдения като горепосоченото са
неуместни. Защо? Уместен е възгледът, че миналите злодеяния няма да бъдат унищожени, без да дадат                                                   своите плодове. Ти твърдиш, че трудностите по време на извършването на задължителните дейности са
плодове от дейности, започнали да дават плодове, а не от такива, които все още не са започнали да дават
плодове. Или може би твърдиш, че всички минали злодеяния са започнали да дават плодове? В такъв
случай характеристиката „трудности, причинени от задължителните дейности” се обезсмисля, като
освен това възниква и противоречивото допускане, че задължителните дейности са предписвани
ненужно, тъй като миналите злодеяния, разбира се, ще бъдат изчерпани посредством понасянето на
техните логични последици - т.е. на техните плодове. Както трудностите при упражненията се
обясняват изцяло със самите упражнения, така и усилията при задължителните дейности са също
напълно обясними с извършването на тези дейности. Няма нужда да ги приписваме на каквито и да било
минали злодеяния. Задължителните дейности са предписвани като съпътствуващи живота на човека.
Неуместно е да ги отнасяме към миналите злодеяния, както постъпваме при изкупителните ритуали. Ако
страданията при изкупителните действия произтичат от самите тези действия и от техните причини, то
тези, които са свързани с извършването на задължителните дейности, ще трябва да бъдат свързани с
причините на самия живот, тъй като и задължителните, и изкупителните дейности са еднакво случайни
- т.е. наймиттика (инструментално обусловени, т.е. нито присъщи, нито неприсъщи). Може да се
отбележи и още една особеност. След като усилията, положени при задължителното и
незадължителното палене на огън, са тъждествени, то на какво основание единствено първото от тях
отнасяме към миналите злодеяния? Нямаме основание за това. Все пак може да се направи изводът, че
задължителните дейности дават плодове, различни от усилията, които изискват. И тук също е
допуснато противоречие: посредством извършването на задължителните дейности се получават и
плодовете от най-различни предходни дейности. Изпитването на трудности е резултат от самото
извършване на тези дейности, които в същото време са смятани за безплодни. По-нататък, когато
незадължителният вариант на задължителните действия бъде извършен, то задължителното действие
само по себе си също бива извършвано, и то чисто механически (тантрена). Изпитваните във връзка с
това трудности ще изчерпят плода на задължителната дейност. Не е възможно да се утвърждава, че
резултатите от незадължителния вариант на задължителната дейност - небесата и т.н., са различни.
Ако бяха различни, те също щяха да бъдат изпитвани по различен начин. А това, разбира се, не е така.
Дейността, която не е предписвана и не е забранявана, дава само временни резултати. Това, което
шастрите предписват и забраняват, ще даде резултати, които няма да са временни. Иначе кой би се
стремил към постигането на небесата и т.н., осигурявано от свръхестествената сила на предписваните
от шастрите дейности? Никакви специални позовавания не могат да защитят тази позиция. Затова е
нелогично да се твърди, че задължителните дейности никога не дават плодове, въпреки че адршта-
пхала (невидимите плодове) се постигат именно посредством тях.
66.8. Познанието, а не извършването на задължителните дейности, може да допринесе за
изчерпването на добрите и лошите деяния, породени от незнанието. Защото всички дейности произтичат
от незнанието и желанието. Това вече беше обяснено по-рано - дейностите се извършват от незнаещия,
докато пътят на познанието е следван от познаващите, които са се отрекли от всички дейности, вж. ІІ.19,
21, III.3,26,28, V.8,13, VI.3, VII.18, IХ.21,22, Х.10, ХII.6-11. Пътят на боготворящите Неизменния е изложен
в XII.13-20, ХIII.7-11, ХIV.22-26 и ХV.3-5. Плодовете от трите вида дейности - благоприятните,
неблагоприятните и неутралните, не се получават от отричащите се парамахамса, които се стремят
изключително към намирането на убежище в Aза, които притежават знанието за пасивността на единния
Аз и които познават реалната природа на Ишвара. Плодовете биват получавани единствено от
неотричащите се и от незнаещите извършители на дейностите. Такова е най-общото делене на
задълженията (картавя) в БГ.
66.9. Възражение: Въпреки че задължителната дейност е налагана от шастрите, тя е валидна
единствено в случай, че човекът е незнаещ.
Отговор: В забраните, залегнали в шастрите, убийството на брахмани и др. порочни деяния са
посочени като източници на грехове. Те се извършват единствено от тези, които притежават пороците
незнание, похот и т.н. Без тези недостатъци никой не би извършил упоменатите по-горе престъпления.
Подобен е и случаят със задължителните, случайните и доброволните дейности.
Възражение: Аргументът, че без познанието на различния от тялото Аз никой не би могъл да се
насочи към задължителните дейности и т.н., е погрешен, тъй като е установено, че дейността, чиято
същност е движението, поради заблуда се свързва с не-Азове като тялото. Но разглеждането на тялото и
т.н. като „аз” (ахам) не е погрешно, или митхя (превратно) - то е само вторично, или гауна.                    
                                                       
 Отговор: Не е така. Тук човек трябва да направи разграничение. Отношението към тялото като към
Аз е вторично, също както човек се отнася към сина си като към самия себе си - „Твоят син си ти
самият” (ТС ІІ.11), „Този бик е моята прана”. Една друга грешка обаче е съвсем различна. Тя се допуска,
когато човек не може да отличи две същности, като например стълба и човека. Вторичните понятия не
пораждат реални последствия - те са предназначени да предават смисъла посредством косвени
сравнения. Например: „Девадатта е лъв”, „ученикът е огън” означават „яростен като лъв” и „огнено
риж”. Тези съждения не се възприемат в буквалния смисъл. Когато бъде допусната грешка, следват
страдания. При вторичната употреба няма такова смесване, каквото е налице с Аза и тялото. Дори да е
изказана възхвала, то възхваляваните знаят - „Аз не съм лъв. Аз не съм огън”. В случая с нашата грешка
дейността на тялото се приписва на Аза като негова собствена. Твърдението, че Азът действува, е
погрешно и то се дължи на причини като паметта, желанието, усилието и т.н. - те са следствия от
предходни грешки, резултати от следите, оставени от свързаните с удоволствие и неудоволствие
преживявания. Случаят е подобен на този, в който при настоящото раждане дхарма, адхарма и техните
следствия са продукт от лъжливото самоотъждествяване с тялото, чувството за привързаност,
отвращението и т.н. в предишните прераждания. По такъв начин самсара е безначална в миналото и
породена от незнанието. Следователно пълното прекратяване на самсара е възможно единствено по
пътя на познанието, съпроводено с пълния отказ. Нужно е да се отбележи, че по своята същност
самоотъждествяването с тялото е незнание. Когато това незнание бъде премахнато, прераждането ще се
прекрати, а също така ще се прекрати и самсара. Отношението към тялото като към Аз очевидно е акт
на незнание. Човекът, който се познава като различен от своята собственост, като например добитъка и
т.н., никога не я приема погрешно за свой Аз. Като не познава тази разлика, подобно на разликата между
стълба и човека, поради липсата на различаващо познание той може да приеме погрешно тялото за
свой Аз. Разбира се, отношението на даден човек към неговия син като към самия себе си е вторично,
тъй като те са свързани в качеството им на създател и създание. Човек, разбира се, не може да се
нахрани с това, което синът му яде, също както ученикът не може да действува като лъв или огън.
66.10. Погрешно е мнението, че благодарение на ведическите наставления, целящи пораждането на
силата апурва, човешките дейности могат да бъдат успешно извършвани от тялото, сетивата и т.н.
Тялото, сетивата и т.н. се схващат като Аз не поради вторичното значение на изречения като „Аз съм моят
син”, а поради неразличаващото знание, по силата на което не-Азът изглежда като Аз. Това
продължава, докато грешката не бъде премахната. Незнаещото дете твърди: „Аз съм висок, бял и т.н.”,
погрешно приемайки тялото за Аз. Различаващите не постъпват така. Вторичната употреба е
допустима единствено там, където разликата между особеното и общото се схваща недвусмислено.
Такъв е случаят с лъва и Девадатта, с ученика и огъня. Там, където тази разлика не се схваща,
вторичната употреба не е в реда на нещата. Позоваването на непогрешимостта на ведическите
наставления е неразумно. Въпросната непогрешимост се отнася единствено до безначалната сила, или
апурва, и е приемлива само по отношение на тези неща, които не се ограничават в сферата на
непосредственото възприятие и т.н. Непогрешимостта, за която става дума, е свързана с невидимите
неща. Следователно обяснението на лъжливото самоотъждествяване на Аза с тялото, сетивата и т.н.
няма нищо общо с вторичната употреба. Макар в Шрути да има стотици изказвания за това, че огънят
е студен и не излъчва светлина, те не могат да бъдат достоверни в прекия смисъл на думата. Ето защо
техният смисъл трябва да се тълкува по друг начин. В противен случай те няма да бъдат приемани за
валидни. Не може да се твърди, че Шрути предписва нещо, което е в противоречие със средствата за
правилно познание или със съжденията, залегнали в тях,
66.11. Възражение: След като дейностите са приписвани на извършители, склонни да грешат, то с
появата на познанието те ще престанат да бъдат извършители и свещените текстове ще се окажат
невалидни.
Отговор: Не е така. Истинността на Шрути се запазва по отношение познанието на Брахман. Няма
опасност тя да се загуби както по отношение на предписанията, така и по отношение познанието на
Брахман, тъй като за познанието на Брахман няма такова опровергаващо познание, което да е истинно.
След като Азът бъде познат благодарение познанието на Брахман, грешката при приемането на тялото,
сетивата и т.н. за Аз бива отстранена. Но никой, никога и по никакъв начин не може да опровергае
познанието за реалния Аз като Аз, тъй като тук има пълно съответствие между факт и познание - точно
както в случая с познанието, че огънят е горещ и излъчва светлина. Нито пък подобно тълкуване  доказва неистинността на свещените книги, предписващи дейностите, тъй като тези наставления са
предназначени изключително за прекратяване на най-низшите дейности и за насърчаване на по-
възвишените, за предизвикване на дейност, насочена към постигането на вътрешния Аз. Средствата
могат да бъдат и погрешни, но това, към което се стремят хората, е истинно. По такъв начин и
средствата стават правилни, вж. възхваляващите наставленията строфи. В емпиричния живот също се
използуват нереални възхвали, за да бъде подтикнат невежият болник да се подложи на лечение. В
контекст, различен от този на познанието за Аза, обосноваността на наставленията е непосредствена,
също както сетивното възприятие и т.н. са обосновани преди появата на познанието на Аза.
66.12. Възражение: Бездейният Аз може да извършва дейност посредством самото си присъствие.
Това негово извършителство е подобно на това на царя, за когото, въпреки че не участвува пряко в боя,
се казва, че се сражава, докато всъщност единствено войниците му се сражават. По същия начин за него
се казва, че побеждава и губи. Пълководецът действува посредством подадените команди. И царят, и
пълководецът са свързани с окончателната победа или поражение. Това е като конкретната дейност на
свещенослужителя, който се приема за извършител на жертвоприношението. По същия начин
дейността на тялото, сетивата и т.н. може да се приеме за извършвана от Аза. Или той е като магнита -
физически неактивен, той поражда определени резултати.
Отговор: Тази поредица от аргументи е недействителна, тъй като това, което въобще не действува,
се разглежда като карака (агент).
Възражение: А няма ли различни видове карака?
Отговор: Царят е съвсем пълноправен агент по отношение на дейностите. Той може, и наистина се
сражава, тъй като принуждава своите войници да се сражават, като им заплаща и т.н. - т.е. неговото
извършителство е първично. Следователно в дадения по-горе пример той е извършител само в
преносния смисъл - гауна. Ако се знаеше, че той не може да бъде извършител по никакъв друг начин, то
неговото присъствие би трябвало да се отъждествява с дейността му, както в случая с магнита. Но това,
разбира се, не е така в случая с царя и пълководеца. Следователно извършителството посредством
самото присъствие е вторично и в такъв случай притежаването на резултатите от подобно
извършителство също би трябвало да е вторично. Опосредствуваното извършителство не може да
обясни непосредствените резултати. Затова твърдението, че дейностите на тялото, сетивата и т.н. могат
да превърнат бездейния Аз в извършител и изпитващ, е съвършено необосновано. От друга страна, всичко
това може да бъде обяснено с илюзията, както обясняваме явленията в сънищата и номерата на
илюзионистите. Когато тези илюзии бъдат разпръснати посредством концентрацията или дълбокия
сън, усещанията за извършителство и т.н. изобщо не биват изпитвани. Заключението е, че илюзията за
самсара се причинява от грешката - тя е нереална. Посредством правилното съзерцание въпросната
илюзия ще се изпари веднъж завинаги.         



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684294
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031