Постинг
06.12.2013 22:19 -
КОРБАН ИЛИ КУРБАН-Коли! Твоят ненавистник - той е лишеният [от потомство]" (Сура 108, АЛ-КАУСАР).
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 1396 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.01.2015 17:41
Прочетен: 1396 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 22.01.2015 17:41
Правоверни извънкласови "аллахизират"(ВАРЯТ) грешен Арйан Интелигентният цар Бходжарадж(Bhojaraj) е модифицирал Санскритският език в три "варни"(класи) - за брахманите(brahmanas), за кшатриите(kshatriyas) и ваишите(vaisyas) - а за шудра(shudras) той създава практйа-бхаша(prakrita-bhasha), на най-обикновен език, говорен от обикновени хора. След царуването си му в продължение на 50 години, той отишъл в райските планети на Индра. Моралнитете закони, установени от него били отличени още от полубоговете.
Arya-Varta (Арйа-варта) са благочестивите земи, намиращи се намира между Vindhyacala(Виндхйачала, Авест.. "Вендидад") и (Хима-чала)Himacala или още като планините, известни като "Vindhya"(Виндхйа) - Хималаите.
Арийаните живеят там, а варна-шанкарас(sankaras)-по-низшите класи, обожаващи Шанкара(Шива), пребивават в долната част на Виндхайа(Vindhya).
Мусал-маните(musalman) са били държани от другата страна(западно) на реката Инд(Sindhu). Но по-късно- нахлуват в Арйанските земи за да потвърдят упадъкът на кали-йуга... РЕЗВАНЕ НА ЗЕЛНИК НА ПЪРВОРОДЕН СИН Думите „корбан" или „курбан" произлизат от древния семитски корен krbn / qrbn като в отделните семитски езици се вокализират различно и имат една спрямо друга отлики в смисловите си оттенъци и в броя на значенията си.
Корбан < Korban / Qorban:
Понятието „корбан" (с о) е правилната транскрипция на еврейското qorbān קָרְבָּן (също с о), което означава „дар", „жертва", „принос", „приношение". В оригиналния еврейски текст на книга Левит и всесъжението, т. е. жертвата, която се заколва и всеизгаря изцяло, също носи названието qorbān (Лев. 1:2, 10, 14)[1]. То „сочи за приближаване чрез жертвоприносителния дар до Бога (и жертвеника). Поради това с тази дума се обозначава въобще жертвата, независимо от кой вид е тя"[2].
Подобна вокализация на думата се намира и в персийската й форма قرباني qorbāni (пак с о).
Тази дума е използвана от Самия наш Господ Иисус Христос и е достигнала до нас чрез Новия Завет именно във формата „корбан" (Марк 7:11). Това, както и фактът, че Православната църква от древност е възприела книгите на Стария Завет като неизменна част от канона на св. Библия, е предостатъчно основание всички православни християни да използват понятието „корбан", а не „курбан".
Курбан < Qurbān:
Терминът „курбан" (с у) навлиза в нашия език под влиянието на исляма и произлиза от арабската дума قربان qurbān, която означава преди всичко принасянето на жертвен овен като кулминация на мюсюлманския празник Курбан Байрам в спомен на жертвоприношението на Ибрахим (библ. Авраам). Това насилствено напластяване върху православния термин „корбан" би следвало да се изчисти и преодолее, тъй като смисловото понятие „курбан" е чуждо на библейската, вероучителната, историческата и лингвистичната традиция на Църквата.
На сирийски, формата също е с „у" - qurbānā - и означава „жертва".
КОРБАНЪТ В ЮДАИЗМА И КУРБАНЪТ В ИСЛЯМА
Юдаизъм
Юдаизмът възприема принасянето на животински жертви като „инстинктивно действие от страна на човешките същества, което изразява благодарност, преклонение или съжаление"[3]. Отношението на евреите от старозаветната епоха към жертвопринасянето израства върху схващането за това, че „благодарствените или просителните молитви биха изглеждали по-искрени, ако хората дарят нещо свое. /.../ Принасянето на първоберките, на първородните животни и символичното откупване на първородните синове трябва да са били начин да се признае, че приношенията са преди всичко дар от Бога"[4]. Най-върховните моменти на общение с Бога в живота на библейските патриарси Авраам, Исаак и Иаков „без изключение са белязани от съграждането на жертвеници и принасянето на животински жертви"[5] (срв. Бит. 12:7; 13:18; 26:25; 35:1-7; 46:1). Без съмнение най-драматичният пример за тази взаимовръзка е жертвоприношението на Авраам (Бит. 22:1-18), който - бидейки призован от Бога да прояви своята вяра, преклонение и покорство - е готов да принесе като всесъжение собствения си син Исаак, въпреки че той е най-скъпото му чедо, радост и утеха в старините му (Бит. 21:1-8).
Безграничното доверие и любов, които Авраам е изпитвал към Бога, са описани в библейско повествование така: „И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме! Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене. Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака). И нарече Авраам онова място: Иехова-ире; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди. И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син, Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми" (Бит. 22:9-18). С това свое обещание Всевишният показва на Авраам, че съществуващите по онова време езически практики на човешки жертвоприношения трябва да стоят далеч от религиозния живот на Авраам и потомството му, защото не са Му угодни. Същевременно Бог с благословията Си възнаграждава не жертвата на Авраам, а любовта и вярата му.
След избавянето на евреите от египетско робство Бог им дава чрез пророк Моисей заповед да изработят свой подвижен храм - скинията (Изх. 26-27). Самото й освещаване става чрез множество жертвоприношения на животни (Лев. 9) и от този момент нататък тя се превръща в обединяващ свещен център за еврейския народ. След неколкостотин години скинията предава своите функции на великолепния Йерусалимски храм, построен от цар Соломон (3 Цар. 6; 8). Поради това, че тази най-голяма светиня фокусира в себе си почти целия религиозен живот на еврейската нация, разрушаването на храма от страна на римския император Тит през 70 г. се оказва истинска религиозна и национална катастрофа. Евреите изживяват трагично този момент, защото секва богослужението, секва общественото служение на еврейските първосвещеници и свещеници. Така секват и жертвоприношенията. Евреите са лишени от най-значимото си достояние, чрез което са се доближавали до Бога - вече нямало къде да носят своите приноси, тъй като жертвеникът им бил поруган. Отваря се нова страница в историята на юдаизма - той изгубва тайнствено-богослужебния си характер.
В много случаи жаждата на различни еврейски кръгове за мистичен опит се изражда в редица учения и практики - различните форми на юдейско чародейство и каббала например, които се оказват непредвидими и богопротивни в своето бъдещо развитие, тъй като то ги отвежда твърде далеч от автентичната и богопросветена Моисеева вяра. Междувременно в юдаизма свещениците са частично и непълноценно „заместени" от равините (учителите) или от главите на семействата, разрушеният Йерусалимски храм - от синагогите, а обществените жертвоприношения - от домашните обичаи. Последните и в модерната епоха показват, че потребността от изкупление и привързаността към принасянето на животински жертви е жива сред последователите на юдаизма, въпреки тенденцията консервативните, реформираните и либералните юдаисти все повече да прегръщат разбирането, че библейската идея за жертвоприношението надскача принасянето най-вече на животински жертви[6] и че тя би следвало да се отнася преимуществено до съкрушеното и смирено сърце (срв. Пс. 50:12), до милостта към другите хора в духа на казаното от Господа: „Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения" (Ос. 6:6). Така или иначе е факт, че за празника Йом Кипур, например, еврейските семейства принасят в жертва бял петел или кокошка. „Изпълнявайки това равинът върти птицата над главата си, четейки молитва, а след това три пъти удря жертвата, като казва: Този петел (или кокошка) да бъде замяна за мене, да бъде очищение вместо мене. Той да завърши със смърт, а за мен и за целия Израил да бъде щастлив живот. В края на краищата очистителната жертва отива за празничното угощение"[7].
Ислям
Ислямът има своите текстове, регламентиращи свещения и до днес за мюсюлманите дълг да принасят животински жертви в името на Аллах за опрощаване на греховете им и за изпросване на благословение за дома и семейството. Това действие се свързва със смисловия корен курб (приближаване до Аллах)[8].
Тъй като в своето оформяне ислямът е силно повлиян от юдаизма (и много по-малко от християнството), е закономерна приликата на Сура 37 (АС-САФФАТ, 37:99-110) със старозаветното повествование от книга Битие (22:1-18) за жертвоприношението на Авраам. Коранът разказва следното: „И рече [Ибрахим]: "Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти. Господи мой, дари ме с праведни потомци!" И го благовестихме за смирен син. И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: "О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?" Рече: "О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите." И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице, Ние му извикахме: "О, Ибрахим, ти изпълни съня." Така награждаваме Ние благодетелните. Това е явното изпитание. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно. И оставихме за него спомен сред сетните. Мир за Ибрахим! Така награждаваме Ние благодетелните." Важно е да се каже, че мюсюлманите виждат в лицето на Ибрахимовия (библ. Авраамовия) син, готвен за жертва, Измаил, а не Исаак, както е в Стария Завет. Въпреки това съществено различие, ислямът следва юдаизма в разбирането за основополагащото значение на животинските жертви като форма на заместител за човешките грехове и на умилостивение за човешките прошения пред Аллах. Може дори да се каже, че ислямската традиция за принасянето на жертвен овен е още по-тясно обвързана с идеята за това, че човешкият живот трябва и може да бъде „откупен" и благословен чрез проливане чуждата кръв на животно, подобно на извършеното от пророка Ибрахим. Именно това е смисълът на най-големия ислямски празник Курбан Байрам, по време на който и днес масово се колят агнета и овни, а на отделни места и кози, крави, биволи и камили. „И сторихме за вас от обредите на Аллах да бъде едрият жертвен добитък. В него има благо за вас. И споменавайте името на Аллах, докато [животните] са изправени [за колитба]! И когато рухнат по хълбок, яжте и хранете и доволстващия, и просяка! Така сме ви ги подчинили, за да сте признателни. Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да възвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!" (Сура 22, АЛ-ХАДЖ, 22:36-37).
Вторична, макар и важна за съвременните мюсюлмани, е практиката - от курбана да се раздава на съседите и бедните хора като форма на милостиня. Но основна остава идеята за заместителната жертва, чрез която се осигурява живот, благоденствие и плодовитост за приносителя. Това се потвърждава и от другия основен текст в Корана, който вменява курбана като неизменно задължение на всеки истински мюсюлманин: „В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Ние ти дадохме [о, Мухаммад, реката] ал-Каусар. Затова отслужвай молитвата към своя Господ и [жертвено животно] коли! Твоят ненавистник - той е лишеният [от потомство]" (Сура 108, АЛ-КАУСАР).
Arya-Varta (Арйа-варта) са благочестивите земи, намиращи се намира между Vindhyacala(Виндхйачала, Авест.. "Вендидад") и (Хима-чала)Himacala или още като планините, известни като "Vindhya"(Виндхйа) - Хималаите.
Арийаните живеят там, а варна-шанкарас(sankaras)-по-низшите класи, обожаващи Шанкара(Шива), пребивават в долната част на Виндхайа(Vindhya).
Мусал-маните(musalman) са били държани от другата страна(западно) на реката Инд(Sindhu). Но по-късно- нахлуват в Арйанските земи за да потвърдят упадъкът на кали-йуга... РЕЗВАНЕ НА ЗЕЛНИК НА ПЪРВОРОДЕН СИН Думите „корбан" или „курбан" произлизат от древния семитски корен krbn / qrbn като в отделните семитски езици се вокализират различно и имат една спрямо друга отлики в смисловите си оттенъци и в броя на значенията си.
Корбан < Korban / Qorban:
Понятието „корбан" (с о) е правилната транскрипция на еврейското qorbān קָרְבָּן (също с о), което означава „дар", „жертва", „принос", „приношение". В оригиналния еврейски текст на книга Левит и всесъжението, т. е. жертвата, която се заколва и всеизгаря изцяло, също носи названието qorbān (Лев. 1:2, 10, 14)[1]. То „сочи за приближаване чрез жертвоприносителния дар до Бога (и жертвеника). Поради това с тази дума се обозначава въобще жертвата, независимо от кой вид е тя"[2].
Подобна вокализация на думата се намира и в персийската й форма قرباني qorbāni (пак с о).
Тази дума е използвана от Самия наш Господ Иисус Христос и е достигнала до нас чрез Новия Завет именно във формата „корбан" (Марк 7:11). Това, както и фактът, че Православната църква от древност е възприела книгите на Стария Завет като неизменна част от канона на св. Библия, е предостатъчно основание всички православни християни да използват понятието „корбан", а не „курбан".
Курбан < Qurbān:
Терминът „курбан" (с у) навлиза в нашия език под влиянието на исляма и произлиза от арабската дума قربان qurbān, която означава преди всичко принасянето на жертвен овен като кулминация на мюсюлманския празник Курбан Байрам в спомен на жертвоприношението на Ибрахим (библ. Авраам). Това насилствено напластяване върху православния термин „корбан" би следвало да се изчисти и преодолее, тъй като смисловото понятие „курбан" е чуждо на библейската, вероучителната, историческата и лингвистичната традиция на Църквата.
На сирийски, формата също е с „у" - qurbānā - и означава „жертва".
КОРБАНЪТ В ЮДАИЗМА И КУРБАНЪТ В ИСЛЯМА
Юдаизъм
Юдаизмът възприема принасянето на животински жертви като „инстинктивно действие от страна на човешките същества, което изразява благодарност, преклонение или съжаление"[3]. Отношението на евреите от старозаветната епоха към жертвопринасянето израства върху схващането за това, че „благодарствените или просителните молитви биха изглеждали по-искрени, ако хората дарят нещо свое. /.../ Принасянето на първоберките, на първородните животни и символичното откупване на първородните синове трябва да са били начин да се признае, че приношенията са преди всичко дар от Бога"[4]. Най-върховните моменти на общение с Бога в живота на библейските патриарси Авраам, Исаак и Иаков „без изключение са белязани от съграждането на жертвеници и принасянето на животински жертви"[5] (срв. Бит. 12:7; 13:18; 26:25; 35:1-7; 46:1). Без съмнение най-драматичният пример за тази взаимовръзка е жертвоприношението на Авраам (Бит. 22:1-18), който - бидейки призован от Бога да прояви своята вяра, преклонение и покорство - е готов да принесе като всесъжение собствения си син Исаак, въпреки че той е най-скъпото му чедо, радост и утеха в старините му (Бит. 21:1-8).
Безграничното доверие и любов, които Авраам е изпитвал към Бога, са описани в библейско повествование така: „И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме! Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене. Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака). И нарече Авраам онова място: Иехова-ире; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди. И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син, Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми" (Бит. 22:9-18). С това свое обещание Всевишният показва на Авраам, че съществуващите по онова време езически практики на човешки жертвоприношения трябва да стоят далеч от религиозния живот на Авраам и потомството му, защото не са Му угодни. Същевременно Бог с благословията Си възнаграждава не жертвата на Авраам, а любовта и вярата му.
След избавянето на евреите от египетско робство Бог им дава чрез пророк Моисей заповед да изработят свой подвижен храм - скинията (Изх. 26-27). Самото й освещаване става чрез множество жертвоприношения на животни (Лев. 9) и от този момент нататък тя се превръща в обединяващ свещен център за еврейския народ. След неколкостотин години скинията предава своите функции на великолепния Йерусалимски храм, построен от цар Соломон (3 Цар. 6; 8). Поради това, че тази най-голяма светиня фокусира в себе си почти целия религиозен живот на еврейската нация, разрушаването на храма от страна на римския император Тит през 70 г. се оказва истинска религиозна и национална катастрофа. Евреите изживяват трагично този момент, защото секва богослужението, секва общественото служение на еврейските първосвещеници и свещеници. Така секват и жертвоприношенията. Евреите са лишени от най-значимото си достояние, чрез което са се доближавали до Бога - вече нямало къде да носят своите приноси, тъй като жертвеникът им бил поруган. Отваря се нова страница в историята на юдаизма - той изгубва тайнствено-богослужебния си характер.
В много случаи жаждата на различни еврейски кръгове за мистичен опит се изражда в редица учения и практики - различните форми на юдейско чародейство и каббала например, които се оказват непредвидими и богопротивни в своето бъдещо развитие, тъй като то ги отвежда твърде далеч от автентичната и богопросветена Моисеева вяра. Междувременно в юдаизма свещениците са частично и непълноценно „заместени" от равините (учителите) или от главите на семействата, разрушеният Йерусалимски храм - от синагогите, а обществените жертвоприношения - от домашните обичаи. Последните и в модерната епоха показват, че потребността от изкупление и привързаността към принасянето на животински жертви е жива сред последователите на юдаизма, въпреки тенденцията консервативните, реформираните и либералните юдаисти все повече да прегръщат разбирането, че библейската идея за жертвоприношението надскача принасянето най-вече на животински жертви[6] и че тя би следвало да се отнася преимуществено до съкрушеното и смирено сърце (срв. Пс. 50:12), до милостта към другите хора в духа на казаното от Господа: „Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения" (Ос. 6:6). Така или иначе е факт, че за празника Йом Кипур, например, еврейските семейства принасят в жертва бял петел или кокошка. „Изпълнявайки това равинът върти птицата над главата си, четейки молитва, а след това три пъти удря жертвата, като казва: Този петел (или кокошка) да бъде замяна за мене, да бъде очищение вместо мене. Той да завърши със смърт, а за мен и за целия Израил да бъде щастлив живот. В края на краищата очистителната жертва отива за празничното угощение"[7].
Ислям
Ислямът има своите текстове, регламентиращи свещения и до днес за мюсюлманите дълг да принасят животински жертви в името на Аллах за опрощаване на греховете им и за изпросване на благословение за дома и семейството. Това действие се свързва със смисловия корен курб (приближаване до Аллах)[8].
Тъй като в своето оформяне ислямът е силно повлиян от юдаизма (и много по-малко от християнството), е закономерна приликата на Сура 37 (АС-САФФАТ, 37:99-110) със старозаветното повествование от книга Битие (22:1-18) за жертвоприношението на Авраам. Коранът разказва следното: „И рече [Ибрахим]: "Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти. Господи мой, дари ме с праведни потомци!" И го благовестихме за смирен син. И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: "О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?" Рече: "О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите." И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице, Ние му извикахме: "О, Ибрахим, ти изпълни съня." Така награждаваме Ние благодетелните. Това е явното изпитание. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно. И оставихме за него спомен сред сетните. Мир за Ибрахим! Така награждаваме Ние благодетелните." Важно е да се каже, че мюсюлманите виждат в лицето на Ибрахимовия (библ. Авраамовия) син, готвен за жертва, Измаил, а не Исаак, както е в Стария Завет. Въпреки това съществено различие, ислямът следва юдаизма в разбирането за основополагащото значение на животинските жертви като форма на заместител за човешките грехове и на умилостивение за човешките прошения пред Аллах. Може дори да се каже, че ислямската традиция за принасянето на жертвен овен е още по-тясно обвързана с идеята за това, че човешкият живот трябва и може да бъде „откупен" и благословен чрез проливане чуждата кръв на животно, подобно на извършеното от пророка Ибрахим. Именно това е смисълът на най-големия ислямски празник Курбан Байрам, по време на който и днес масово се колят агнета и овни, а на отделни места и кози, крави, биволи и камили. „И сторихме за вас от обредите на Аллах да бъде едрият жертвен добитък. В него има благо за вас. И споменавайте името на Аллах, докато [животните] са изправени [за колитба]! И когато рухнат по хълбок, яжте и хранете и доволстващия, и просяка! Така сме ви ги подчинили, за да сте признателни. Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да възвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!" (Сура 22, АЛ-ХАДЖ, 22:36-37).
Вторична, макар и важна за съвременните мюсюлмани, е практиката - от курбана да се раздава на съседите и бедните хора като форма на милостиня. Но основна остава идеята за заместителната жертва, чрез която се осигурява живот, благоденствие и плодовитост за приносителя. Това се потвърждава и от другия основен текст в Корана, който вменява курбана като неизменно задължение на всеки истински мюсюлманин: „В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Ние ти дадохме [о, Мухаммад, реката] ал-Каусар. Затова отслужвай молитвата към своя Господ и [жертвено животно] коли! Твоят ненавистник - той е лишеният [от потомство]" (Сура 108, АЛ-КАУСАР).
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
Атанас Далчев
DW предупреждава за риск за единството н...
Атанас Далчев
DW предупреждава за риск за единството н...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky