Постинг
07.12.2013 20:29 -
История на Фарисейският комунизъм 1ч.
ANNUIT COEPTUS Той [сатаната] одобрява начинанието, лат. Мото върху Големия държавен печат на САЩ. 
През ХVІІІ век илюминатският блян намерил отклик в умовете на множество образовани хора – мислители. Тяхната ерудиция е дала названието на теченията, които обобщават усилията им – Просвещение и Енциклопедизъм – всестранност. По онова време се утвърждават идеите за всеобщото, универсалното равенство, за обществения договор, за свобода и братство, за солидарност. Измамни тези, които противоречат на Божия промисъл.
Ако те бяха възможни, Господ щеше да създаде човека като съвършено творение. Но не го е сторил. Затова човешките множества – обществата, не са в състояние да изградят своя съвършена организация. Тя винаги остава идеал – нещо непостижимо. Така е и с пълната свобода. Тя е блян, неосъществима мечта, тъй като човекът не живее сам, а в съдружие. И по един или друг начин зависи от околните. Затова Исус Христос е повелил:
„… Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.“[28] Прозилотски настроеният Стивън Уайлън твърди, че Господ „перифразирал“ изказване на равина Хилел Стари. Неговото реално съществуване е съмнително. На прословутия римски историк Йосиф Флавий – всъщност фарисея-предател Йозеф бен Матиаху (Йосиф, син на Матей) дължим легендата за този основоположник на Мишна – устния закон, предаван от уста на уста. Въз основа на тези „предания на мъдреците“ се пръкнал значително по-късният Талмуд. Според Флавий, Хилел живял между 110 година преди Христа и 10 година след Христовото Пришествие – Рождество. Което само по себе си е доста съмнително. Но със сигурност не съществува нито едно документално потвърждение, че такъв религиозен деец е живял. Но тъй като юдаизмът е изтъкан само от плагиатство, лъжи и фантасмагории, неко зарежем това. Все пак пиша тези редове в навечерието на тазгодишното отбелязване на Светлото Христово Възкресение…
Споменатият Стивън Уайлън твърди: „Хилел използвал отрицателната формулировка: „Не прави на друг онова, което ти самият мразиш.“ Исус използвал положителната формулировка: „Прави на другите това, което искаш другите да ти правят.“ Антиеврейският довод бил, че формулировката на Исус далеч превъзхожда тази на Хилел в етичното си изискване. Хилел само забранявал злите дела, докато Исус учел на алтруистична саможертва заради другите. Тяхното заключение било: Хилел поучавал Любов, но Исус довел учението на любовта до най-висшата му степен. Те мислели, че по този начин доказват превъзходството на християнството над неговия предшественик юдаизма.“[29]
Британската писателка Карийн Армстронг е бивша католическа монахиня. Напуснала манастира и се отдала на т. нар. сравнителна религия. Иначе казано, прави сравнения на приликите и разликите в различните религиозни учения. Тя не настоява, че Хилел пръв изрекъл вече цитираното правило. Но предава самата случка: „Има едно предание, че веднъж неверник приближил до Хилел и му рекъл, че иска да приеме юдаизма, но само ако Учителят[30] успее да му изрецитира цялата Тора,[31] докато той стои на един крак. Хилел отговорил: „Не прави на другите онова, което не би сторил на себе си. Това е цялата Тора: иди и я научи.[32]„[33]
Сега да пием от извора, както се казва. Нека сравним този разказ с оригинала, със самия талмудски текст. „В друг случай станало тъй, че някакъв езичник застанал пред Шамай и му рекъл: „Обърни ме във вярата при условие, че ми преподадеш цялата Тора, докато стоя на един крак.“ Тогава той [навярно Шамай] го отблъснал със зидарския аршин, който бил в ръката му.[34] Когато отишъл при Хилел, той му казал: „Онова, което мразиш, не го прави на ближния си:[35] това е цялата Тора, докато останалото е неин коментар; върви и я научи.“[36]
Първо, излиза, че думите наистина са на Хилел. В оригинала той задочно е противопоставен на друг „мъдрец“ – Шамай. Кои са тези двамата?
Да повторя: ще срещнете, че „според еврейските източници“… Няма такива. Единственият е Йосиф Флавий. Той безсрамно и елементарно преразказва т. нар. Стар завет. Което не пречи две от обемистите му книги да бъдат провъзгласени за „колосални трудове“?! Впрочем, нима Библията, Танахът, да е нещо друго?
Синът на Матей, угоднически приел свързаното с императорите римско име Йосиф Тит Флавий, е автор и на няколко кратки писания, наречени „маловажни“. В едно от тях, наречено „Vita“ – „Живот“, той разказва за някакъв Хилел, плод на развинтената му фантазия.
След като лично избил или предал на заколение своите братя по оръжие, фарисеят Йосиф се предал на римляните. Толкова им угаждал, че „зверовете“ не само му дарили живота, но и го отвели в Рим. Там приел фамилията на властващата династия на Флавиите – Тит и Веспасиан, на които усърдно слугувал. Явно, в стремежа си за изкупление на греховете спрямо своите сънародници, се постарал да превърне техните верски доктрини в… „история“. Кавичките са задължителни.
И така, съгласно съчинението „Vita“ на другаря Флавий – фарисеите били първите, които се обръщали по този начин помежду си, Хилел бил роден във Вавилон около 110 г. пр.Р.Хр. и починал в Йерусалим през 10 г. сл. Р.Хр. Излиза, че е живял цели 120 лета! Вярвате ли? Аз не. Впрочем, ако имате неблагоразумието, меко казано, да се доверявате на старозаветните измислици, някои от героите в Танаха са живели по 700-800 години?! Както и да е – всеки има правото да вярва в каквото си ще…
Шамай пък се появил на този свят през 50 г. пр.Р.Хр. и го напуснал през 30 г. сл.Р.Хр. на осемдесетгодишна възраст, което звучи нормално. Двамата са смятани за видни творци на Мишна – устния закон. Ако съдим за времето, когато те са живели, излиза, че Уайлън е прав. Ала има едно „но“, което няма как да бъде отминато.
В писмен вид Мишна и Талмудът се появяват значително по-късно. За Мишна ще прочетете, че коментирал събития, станали през периода от 70 до 200 г. сл.Р.Хр. А съществуват два Талмуда – Палестински и Вавилонски. „В продължение на много векове Палестинският Талмуд, написан на сирийски диалект [на арамейски език], беше малко познат на по-сетнешните поколения и бе почти забравен от еврейството. Никога неговите законови разпоредби не са приемани като валидни, сравнени с Вавилонския Талмуд.“[37]
На практика все едно съществува единствено Вавилонският Талмуд. Затова, когато обсъждаме или споменаваме Талмуда, имаме предвид Вавилонския Талмуд.
След това уточнение да изясним, че Талмудът е съставен от две основни части – Мишна – около 200 г. сл.Р.Хр. и Гемара – около 500 г. след Христа.
Съставянето на Талмуда започва далеч след Пришествието и Възкресението на Исус Христос, а не преди това!
Излиза, че някой лъже, мами ни. И това са другите споменати автори, явно наети от левитския интернационал. Дори да приемем, че Хилел е изрекъл споменатата фраза, не е останало писмено свидетелство от онуй време. Няма такова, нито едно! Как да вярваме?
Фарисейският комунизъм е просмукал църквата
То е все едно да се уповаваме на фарисея Шаул от Тарс или на неговия късен последовател в измислиците, сътрудника на комунистите, нагаждача и съветския шпионин Петър Дънов. А официалните „историци“ все настоятелно искат документи. Иначе не признават нищо!
Докато най-късното Евангелие – това от свети Иоан Богослов, е датирано около 70 г. сл.Р.Хр.[38] Поне годината на смъртта на автора му е известна – 110 сл.Р.Хр. В своето свидетелство, написано доста след предполагаемата „смърт“ на Шаул – Павел, Светият Христов ученик, който е склопил очите на Света Дева Мария, не споменава съществуването на такова лице! Не е ли странно?
За пореден път изтъквам: Тъкмо Свети Йоан той се е грижил за светата Дева Мария до нейното Успение. И така, самозваните „историци“, официализирани чрез милиционерски дипломи – така е по целия свят, защото „историята се пише от победителите“ и служи на тях, уж се правят неевреи, а се държат като такива. Да припомня, че на английски език глаголната форма на думата за евреин – Jew, означава „мамя, измамвам, надхитрям“.[39]
В романа на Никос Казандакис „Последното изкушение на Христос“ има чудесен епизод, в който се появява мъж, представящ се като Павел, апостол на света. Тогава един от героите – не случайно посочен като Негърът, се обърнал към пришълеца:
„─ Не си ли ти, демоне от ада, който напълно безпричинно уби Мария Магдалена? Ръцете ти са покрити с кръв…
─ Да, аз – отговори Павел с дълбока въздишка. – Бия се в гърдите, раздирам дрехата си и плача: „Съгреших!“ Получих писма с нареждания да убивам всеки, който нарушава Мойсеевите закони. Убивах всеки, когото можех да стигна. Но когато се връщах към Дамаск внезапна светкавица проблясна в небето и ме повали на земята. И чух укорителен глас над главата си: „Шауле, Шауле, защо ме преследваш? Какво съм ти сторил?
─ „Кой си ти, Господи?“ – извиках аз.
─ „Аз съм Исус, когото преследваш. Стани, иди в Дамаск и там верните ми ще ти кажат какво да правиш.“[40]
Как така един смъртен и прекалено грешен – масов убиец, „преследва Бога“, всеки сам да си отговори?! И ако желае, да повярва във фарисейските фалшификации, целящи превземането на християнството отвътре. Което ще рече, насаждането на робска покорност сред християните. Както и въвеждането им в заблуждение, че техният Бог има етническа принадлежност – евреин е, видите ли. Което е архибогохулство! Но от приемането на това следва извънредно уважение към евреите и даже подчинение. След равинската намеса в Новозаветните текстове, християнинът е длъжен да обръща и другата буза…
Другояче казано, и то от бивш, от покръстен евреин: „Твърде охотното и мълчаливо съгласие на Църквата с юдаизма и признаването на синагогата като представител на една алтернативна и валидна вяра е противоположно на апостолското виждане. Това е обезсилило свидетелството на Църквата и то повече, отколкото тя си представя, както пред евреите, така и пред останалите народи…
Това отхвърляне на апостолската и Новозаветната вяра заплашва самата същност на църквата…”[41]
В романа на Казандзакис живият Бог Исус Христос кани Шаул-Павел да влезе в къщата, за да разкаже наизустената приказка за раждането на Христос. След което Сам Бог го пита:
─ Видя ли възкресението на Исус от Назарет? ─ Исус се разкрещя. ─ Видя ли го със собствените си очи? Как изглеждаше той?
─ Припламнала светкавица – блясък на мълния, която говореше.
─ Лъжец!“[42]
Излишно е да се отклоняваме в богословски спорове. Достатъчно е да се запознаете с „Деянията на светите апостоли“, глава 11. И как след това самозваният „Павел“ иззема инициативата от апостол Петър:
„А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото „праведният чрез вяра ще бъде жив“. А законът не иска вяра; но говори: „който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях“.
Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: „проклет е всеки, който виси на дърво“, та благословението Авраамово чрез Христа Исуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.“[43]
Ето как синагогата навлиза в църквата и я превзема. Все едно някой си Аврамчо, откраднатият първообраз на нашия древен владетел и прорицател Абар-Кам, се оказва… по-високопоставен от Господ Бог Исус Христос!
Пак същият Павел, участвал в убийството на свети Стефан, започва да създава интриги между Христовите ученици:
„След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са. Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко.
Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени. От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър; а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята, и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.“[44]
На това място е задължително да бъдат изтъкнати най-малко още два довода, които доказват липсата на връзка между Исус Христос и юдаизма, както и първенството на християнството пред талмудизма. Когато Исус, какъвто ни е познат от Евангелията, говорел на хората, им разказвал притчи. Често могат да бъдат чути неотговарящите на истината богохулства, че фарисеите също използвали притчи. Всеки честен богослов ще ви увери, че равинските притчи винаги се основавали на приказки за някой цар. Божите действия в тях били сравнявани с тези на човешките владетели. Това издава едновременно комплекси за малоценност поради липсата на история зад гърба им и подчиненото положение, в което се намирали под чуждата римска власт.
Ако прочетете притчите на Исус, ще се уверите, че те са свързани с ежедневието на обикновените хора, на които проповядвал. Така Господ „извличал поуки дори от хитростта на злодеите, внушавайки, че добрите не трябва да бъдат по-малко остроумни в своята служба на Бога… Притчите на Исус притежават сила и свежест…“[45]
Което идва да покаже, че противно на множество унизителни за Бога твърдения Исус нито имал фарисейско образование и възпитание, нито някаква друга връзка с юдаизма, синагогата и синедриона!
И не на последно място следва да свали навирените носове на евреите, които богохулно твърдят, че християнството е произлязло от юдаизма. За голямо съжаление подобна доктрина е промила мозъците и на доста християни. За разочарование на едните и на другите трябва да подчертая: Евангелията са написани още през І век, докато първите части на Мишна и следващите на Талмуда – чак най-рано през ІІІ век, та чак до ден днешен.
„Днешните учени внимателно отбелязват, че когато сравняваме ученията на Хилел с тези на Христос, ние сравняваме еврейски текстове от ІІІ-ІV век с християнски текстове от І и ІІ век. Хилел е живял пръв [ако изобщо това е вярно], но християнските традиции са били установени по-рано. Предимство във времето може да имат изказванията на Исус, а не съответните изказвания на Хилел.“[46]
Ако Христос цитира някакъв юдейски източник, то е Тора. Ала класическият и съвременният юдаизъм е далеч от Тората. Той е талмудизъм. Признават го най-тачените капацитети по юдаизъм, каквото и да означава това.
„Талмудът е най-влиятелният документ в историята на юдаизма“, твърдял Джейкъб Нойзнър.[47] Ейдин Стейнзатц се присъединява: „От историческа гледна точка Талмудът е централната носеща колона на еврейската култура.“[48]
„Талмудът осигурява средствата или определя правилата, по които Господ иска евреите да живеят“ – пише Робърт Голдънбърг, – „и то на всички места и във всяка епоха. Даже ако се наложи да бъде прекратено действието на части от закона, за да бъдат задоволени някои нововъзникнали условия, правилното изпълнение на подобно пригаждане може да се научи от Талмуда и от коментарите в него.“[49]
Но Талмудът изгражда у евреите надменност и пренебрежения спрямо останалите. „Полските евреи от гетото бяха изпълнени с презрение към всичко извън техния свят. Тяхната сервилна, мерзка външност просто прикриваше истинското им чувство за талмудско превъзходство. Зад привидно безпомощното изражение се крие цинично, арогантно отношение спрямо неевреите: Евреите са се изолирали и са се заключили в нещо като държави в държавите. Гетото, първоначално родено по принуда, се е превърнало във втора природа, във вътрешна необходимост.“[50]
Като изследовател на проблема имам правото да настоявам: Равините са изфабрикували потребността от гетото. Те са внушавали сред своите единоверци представата за някаква заплаха. Така са успели да поставят в подчинение паството си. Точно това е синагогата. Бог я нарекъл „разбойнишки вертеп“,[51] „сатанинско сборище“[52] – на английски: “synagogue of Satan” – „синагога на сатаната“. Тя е далавера. Който не е в нея, бива обречен на бедност.“
Талмудска поговорка гласи: „Тората осветява, Тората блести, но само парите топлят.“[53]
Напълно противоположното проповядва Исус Христос – всеобща любов, обич към ближния. Но вече не само към ближния, както е разбиран от талмудистите – единствено като „евреин“. Обич към всеки човек, без разлика на раса, пол, материално и здравословно състояние. Господ съживявал, изцерявал и окуражавал бедни и богати, юдеи, арамеи, самаряни и римляни…
Който желае, нека вярва в старозаветните измами. Сам Господ е отхвърлил това като грях: „… Как може сатана да изгонва сатана?“ Една от еврейските лъжи е, че християнството не само следва юдаизма, но и произлиза от него.
Историческата истина доказва, че юдаизмът е следвал християнството. За ужас на човечеството той е черпил от него не любов и надежда, добро и вяра във вечния живот, а тъкмо обратното. Класическият юдаизъм на Талмуда се е самозареждал от християнството с толкова ненавист, че е придобил характера на най-човеконенавистната доктрина в човешката летопис. Талмудът е образец за език на омразата. Всички евреи, изповядващи юдаизма, са човеконенавистници, мразещи същества. И следва да бъдат преследвани от закона. Не се случва, понеже чрез парите световната власт е у техния престъпен елит.
Ето защо от талмудската доктрина черпеха сили и социализмът, комунизмът и фашизмът, и нацизмът – все деноминации на талмудския ционизъм, обслужващ ограничен и много богат интернационален елит. Юдаизмът е по-скоро сборник от недодялани философски разсъждения, софизми и правила за измъчване както на вярващите в него, така и не неевреите. Класическият юдаизъм съдържа някаква практична етика, която се отнася само до самите евреи. Тя се изчерпва във философията, приписана отново на Хилел: „Ако аз не се погрижа за себе си, кой ще го стори за мен? Но ако се грижа само за себе си, какво съм аз? А ако не сега, кога?“[54]
Ето го целият мироглед, съдържащ се в доктрина на юдаизма. Егоизмът е смисълът, заложен в неговата сърцевина – аз и никой друг! Един срещу друг се изправят два свята с коренно различни, противоположни ценностни системи: егоцентризмът на Мишна и Талмуда срещу себеотрицанието и дори саможертвата заради ближния на християнството. Малцината вярващи в Тора евреи – староверците, донякъде са изключението, което само потвърждава правилото: юдаизмът и християнството нямат допирни точки. Юдаизмът е следствие от омразата на фарисеите, по-късно равините, към християните, а след това и към всички различни, неевреи.
А че за евреите ближни са само техните, е излишно да спорим. Мойсеевите заповеди се отнасят единствено за юдеите. „Обичай ближния си“ означава да обичаш своя ближен израилтянин. „Не убивай“ означава да не убиваш представителите на твоя собствен [еврейски] народ. [Юдейската] традиция учи, че същността на Тората е задължението да обичаш своите ближни като себе си. Като терминът „ближен“ се прилага само спрямо „евреин“.“[55]
Съвсем същото обяснява и равинът д-р Луис Джейкъбс.[56] И Менахем Герлитц прави идентично разкритие: „Обичай ближния си като самия себе си – това е важно правило от Тората. Всеки евреин трябва с цялото си сърце да обича своя ближен евреин. Баал Шем Тов[57] обичал да обяснява това, както следва: „Нашата Тора ни учи да „обичаме Хашем – нашия Бог, с цялото си сърце“. Как можем да докажем на самите себе си, че изпълняваме тази заповед? Само чрез искрена любов към всеки евреин, към всеки син на „богоизбрания народ“, който Хашем е избрал сред другите народи, за да обича така, както човек обича сина на своя най-добър приятел.“[58]
Основи на комунизма
Известната британска историчка Неста Уебстър ни напомня думите на еврейския писател Бернар Лазар, че „край люлката на франкмасонството имало евреи и ако това твърдение бъде приложено към периода, който предшествал учредяването на Великата ложа през 1717 г., то намира потвърждение в последния факт. Така ни се казва, че през предходния век гербът, използван сега от Великата ложа, бил проектиран от амстердамския евреин Якоб Йехуда Леон Темпло, колега на приятеля на Кромуел, кабалиста Манасея бен Израел.“[59] Споменатият Темпло имал „мономания за… всичко, свързано със Соломоновия храм и скинията в пустинята. Той построил гигантски образци на тези две сгради.“[60]
Еврейското акуширане при раждането на съвременното гилдийно масонство, организирано във велики ложи, се набива на очи. При това блясва връзката му с легендата за Соломоновия храм, сиреч – с тамплиерите. „При всяко положение и без съмнение масонският герб, все още използван от Великата ложа на Англия, е проектиран от евреи. „Този герб“ – казва г-н Люсиен Уулф, – „е съставен изцяло от еврейски символи“ и е опит за хералдично представяне на различни форми на Херувима,[61] описан ни във втория вариант на Йезекил… и така принадлежащ към най-висшата и мистична област на еврейския символизъм.“[62]
С други думи това изображение, познато на евреите като „Меркаба“,[63] принадлежи на Кабалата, в която на всяка фигура е дадено съответно тълкувание, та да добие езотерично значение, което да е неразбираемо за непосветения. Масонският герб е изцяло кабалистки, какъвто е и печатът върху дипломите в регулярното масонство,[64] където е репродуцирана друга кабалистка рисунка – тази на комбинация от мъж и жена.“[65]
Ето ви го т. нар. юнисекс – универсален пол. Отдавна е доказано, че онези, които се стремят към масонството (имат болни амбиции), са склонни към хомосексуализъм или са бисексуални.
Не случайно комунистическите лидери, представители на върхушката в едно тайно общество, се мляскаха като влюбени – уста в уста. И продължават да го правят – със същата идейна болшевишка страст и отдаденост… (Виж илюстрацията.) Здраво, по комунистически. Работилият за ЦРУ американски психолог Григорий Климов твърди, че всеки комунист е активен или латентен хомосексуалист. В него тлее нещо сбъркано по рождение. Като някакъв скрит лоцман алчността и жаждата за власт, а аз бих добавил и за изява (болната амбиция, нарцисизмът) води тези хора не само към грехопадението, но и към дегенерацията.
Те са осъзнати или неосъзнати садисти. Поради тяхната сбъркана психика или зависимост от миналото им, често пъти идентичната ръководна среда превръща тези техни дефекти в предимство, осигурява им различни високи постове. „От друга страна, обикновено садизмът е свързан с хомосексуалността – пълна или частична, явна или скрита, латентна или потисната. Това е нещо като откуп, който дяволът на дегенерацията взима за властта, за славата и величието.“[66]
„Съществуват три основни теории [по отношение на възникването на масонството]:
1. Една, която приписва произхода на масонството на рицарите тамплиери.
2. Друга, която предполага, че то е родено от битката на нисшите класи за освобождаване от гнета на феодализма, като за основа на организацията приема [тайните] общества и гилдиите.
3. Трета, която свързва основаването му с евреите. Тирадо-Рохас се мъчи да ги обедини, като твърди, че: „Символично масонството до 13-а степен отговаря на древността; до 30-а е философско, а върховното масонство е отдадено на съвременността.
… Без да се впускаме в подробности относно тези различни мнения, разбираме само, че онова, което все още се радва на най-високо доверие е това, дето приема масонството като продължение и преобразование на древните сдружения на архитекти и строители на сгради, в които чираците отстъпвали пред по-обучените членове. И с които започнали рисковани дискусии, докато се преобразили в съвременно масонство.“
В своята книга „Древното масонство“ Джеймс Оливър[67] пише: „Преди създаването на Земята масонството беше практикувано на други планетни системи. Алберто Дж. Триана [твърди] в книгата си „Масонство – история на трите принципа на Братството“:[68] „С уважение към великото, обвито в неизвестност господство на древното масонство, но то позволи появата на множество хипотези, доста от които невероятни, абсурдни и нелепи, като например тази, че неговото възникване датира толкова назад, чак до нашия баща Адам.[69] Че орденът бил учреден от Вечния Отец в земния рай, минал през [времената на] Ламех, убиеца на Каин,[70] който от своя страна убил брат си, до Зороастър, върховният жрец на Маги и създател на маздаизма (религия на персите, съдържаща се в свещените книги на Зенд-Авеста). До Конфуций, основателя на китайската религия; до Питагор, гръцки философ и математик, учредител на сектата на питагорейците…
Между юдаизма и масонството съществуват множество различия. От друга страна, неизвестността на неговия [на масонския] произход е тактика, която масоните използват, за да затруднят изследването на техните крайни цели. Въпреки всичко, независимо от факта, че този произход не бе доказан исторически, несъмнена истина е, че евреите, както и протестантите лесно се приспособяват към задачите на масонството, тъй като в своите религиозни схващания и вярвания съвременният юдаизъм преживява същата криза, като протестантството. „И защото всичко, което е насочено срещу християнството, по сходен начин подкрепя юдаизма.“
Според Триана, покръстеният масон Мариано Тирадо-Рохас заявявил, че орденът бил основан след „диаспората“ или разселението на евреите, когато през 70 г. бил разрушен Йерусалим. И това винаги оставало скрито. Така [масонството] започнало използването на сдружението на средновековните строители-чираци за свои цели. И то успяло да вербува за свои членове някои от рицарите-кръстоносци в светите земи.
Католическият свещеник Джоузеф Леман пише следното: „Произходът на масонството трябва да се свързва с юдаизма. Разбира се, не с юдаизма като цяло, ала поне с извратения юдаизъм.“ Никълъс Сира-Коза твърди: „Ако не е бил евреин по наследство чрез обрязване, изобретателят, основателят и онзи, който въведе масонството, е бил поне толкова евреин по душа и вяра, колкото и най-добрия от обрязаните. Защото с четирите си страни масонството вдъхва юдаизъм.“
През 1855 г. равинът Айзък Уайз писа: „Франкмасонството е еврейско изобретение, чиято история, йерархия, официални длъжности, пароли и тълкувания са еврейски от начало до край.“
Еврейският историк Бернар Лазар отбеляза: „Очевидно е, че при възникването на масонството имаше само евреи и то кабалисти.“ И накрая, през 1897 г. в Швейцария основателят на ционизма [Теодор] Херцел каза: „Масонските ложи, установени навсякъде по света, предложиха да ни помогнат да постигнем нашата независимост. Онези прасета, масоните неевреи, никога не ще узнаят крайната цел на масонството.“[71]
След тези редове едва ли остава съмнение, че масонството е рожба на фаталисткия, кабалисткия, равинския юдаизъм. Сиреч между юдаизма и масонството може да се постави относителен знак на равенство. Относителен? Да, понеже все пак юдаизмът е по-високопоставен.
Изложеното дотук доказва, че масонството е юдейско творение. А също, че ранните свободни зидари били от еврейско потекло. Еврейският писател Бернар Лазар уверява: „Разбира се, че е истина това, как от самото раждане на франкмасонството имаше евреи, свързани с него – ученици по кабала, както се вижда от определени запазени ритуали. Също така е съвсем вероятно в годините преди Френската революция най-много от тях да са влезли в ръководствата на тайните общества, като в действителност са станали основатели на секретни обединения. Около Вайсхаупт имаше цели еврейски кръгове, а евреинът с португалски произход Мартинеш де Пашкуалеш създаде многобройни групи от илюминати във Франция и събраха огромен брой свои последователи, които обучиха в доктрината за възстановяване на [собствените им еврейски] привилегии.“[72]
От своя страна масонът Август Хорнефер признал: „Никой не може да се съмнява, че французкото свободно зидарство много помогна да се създаде благоприятна почва за великото насилствено народно преобразование към края на века.“[73] А само няколко реда по-надолу започва да се отрича от собствените си думи…
Революциите са масонско изобретение. Те са плод на греховното съвокупление между илюминатите, масонските ложи и овладелия ги еврейски финансов елит. Крайната цел на революциите е новият световен ред – единната комунистическа държава на земята. Да не го проумявате, издава прекалена изостаналост от реалността и съвременното познание.
Управляващата през ХVІІ век аристокрация проявила подобно невежество и наивност. „През 1781 г. кралица Мария-Антоанета пише до своята сестра Мария-Кристина следното: „Струва ми се, че придавате твърде голямо значение на масонството във Франция, то далеч не играе у нас такава роля, както в другите страни, благодарение на това, че у нас всички принадлежат към него и по такъв начин на нас ни е известно всичко онова, което става там. В какво виждате опасността? Разбирам, че би могло да се опасяваме от разпространение на масонството, ако то бе тайно политическо общество, но то съществува за благотворителност и развлечения… Масонството също така не може да бъде наречено общество на безбожници, тъй като съм чувала там постоянно да говорят за Бога.“[74]
Да се спрем на репликата „у нас всички принадлежат към него“. В Народна република България близо 1,2 милиона души принадлежаха на тайната организация Българска комунистическа партия и нейния събрат Български земеделски народен съюз, приел програмата на БКП за своя. Тоест, не представляващ самостоятелна партия, а камуфлажна партийна организация на комунистите, която да заблуждава, че съществува „многопартийна“ система!
Обаче, разликата между Франция през 1789 г. и България точно 200 лета по-късно е от земята до небето. В могъщата империя, предвождана от „народния крал“ Луи ХVІІ е извършена революция. Истинска. Цялата управляваща класа е унищожена или пратена по дяволите, извинете ме за грубия, но точен език.
На небосклона изгрява шестолъчната звезда – древен български слънчев символ, откраднат и приписан на несъществувалия в историята „еврейски цар Давид“. Неговата сърцевина е запълнена от друг масонски – отново античен наш символ – петолъчката, запазен знак на петимата братя Ротшилд. Първите, които под ръководството на своя баща основали наднационална – интернационална корпорация. И показали накъде ще се развива човечеството.
„Бедната Мария-Антоанета! Изобщо не е предполагала, че само девет години по-късно ще напише в едно от последните си писма в живота, адресирано до брат й, австрийския император Леополд ІІ, коренно противоположното си мнение за масонството: „Сбогом, скъпи братко, вярвайте в нежността на своята сестра. Най-важното – пазете се от всякакво масонско общество, по този начин всички тукашни чудовища се стремят във всички страни към достигането на една и съща цел.“[75]
Днес бих призовал: Братя и сестри, пазете се от комунистите, „които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители“.[76]
Но предварително знам, че думите ми ще отидат на халос. Тъй като комунистите са в домовете на не малко от вас. Мнозинството от останалите вярват в тяхното „право да се променят“. Тоест, вярват не в Бога, а в това, че ако вълкът наметне овча кожа, ще се превърне в кротко агънце…
diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-1/print/
През ХVІІІ век илюминатският блян намерил отклик в умовете на множество образовани хора – мислители. Тяхната ерудиция е дала названието на теченията, които обобщават усилията им – Просвещение и Енциклопедизъм – всестранност. По онова време се утвърждават идеите за всеобщото, универсалното равенство, за обществения договор, за свобода и братство, за солидарност. Измамни тези, които противоречат на Божия промисъл.Ако те бяха възможни, Господ щеше да създаде човека като съвършено творение. Но не го е сторил. Затова човешките множества – обществата, не са в състояние да изградят своя съвършена организация. Тя винаги остава идеал – нещо непостижимо. Така е и с пълната свобода. Тя е блян, неосъществима мечта, тъй като човекът не живее сам, а в съдружие. И по един или друг начин зависи от околните. Затова Исус Христос е повелил:
„… Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.“[28] Прозилотски настроеният Стивън Уайлън твърди, че Господ „перифразирал“ изказване на равина Хилел Стари. Неговото реално съществуване е съмнително. На прословутия римски историк Йосиф Флавий – всъщност фарисея-предател Йозеф бен Матиаху (Йосиф, син на Матей) дължим легендата за този основоположник на Мишна – устния закон, предаван от уста на уста. Въз основа на тези „предания на мъдреците“ се пръкнал значително по-късният Талмуд. Според Флавий, Хилел живял между 110 година преди Христа и 10 година след Христовото Пришествие – Рождество. Което само по себе си е доста съмнително. Но със сигурност не съществува нито едно документално потвърждение, че такъв религиозен деец е живял. Но тъй като юдаизмът е изтъкан само от плагиатство, лъжи и фантасмагории, неко зарежем това. Все пак пиша тези редове в навечерието на тазгодишното отбелязване на Светлото Христово Възкресение…
Споменатият Стивън Уайлън твърди: „Хилел използвал отрицателната формулировка: „Не прави на друг онова, което ти самият мразиш.“ Исус използвал положителната формулировка: „Прави на другите това, което искаш другите да ти правят.“ Антиеврейският довод бил, че формулировката на Исус далеч превъзхожда тази на Хилел в етичното си изискване. Хилел само забранявал злите дела, докато Исус учел на алтруистична саможертва заради другите. Тяхното заключение било: Хилел поучавал Любов, но Исус довел учението на любовта до най-висшата му степен. Те мислели, че по този начин доказват превъзходството на християнството над неговия предшественик юдаизма.“[29]
Британската писателка Карийн Армстронг е бивша католическа монахиня. Напуснала манастира и се отдала на т. нар. сравнителна религия. Иначе казано, прави сравнения на приликите и разликите в различните религиозни учения. Тя не настоява, че Хилел пръв изрекъл вече цитираното правило. Но предава самата случка: „Има едно предание, че веднъж неверник приближил до Хилел и му рекъл, че иска да приеме юдаизма, но само ако Учителят[30] успее да му изрецитира цялата Тора,[31] докато той стои на един крак. Хилел отговорил: „Не прави на другите онова, което не би сторил на себе си. Това е цялата Тора: иди и я научи.[32]„[33]
Сега да пием от извора, както се казва. Нека сравним този разказ с оригинала, със самия талмудски текст. „В друг случай станало тъй, че някакъв езичник застанал пред Шамай и му рекъл: „Обърни ме във вярата при условие, че ми преподадеш цялата Тора, докато стоя на един крак.“ Тогава той [навярно Шамай] го отблъснал със зидарския аршин, който бил в ръката му.[34] Когато отишъл при Хилел, той му казал: „Онова, което мразиш, не го прави на ближния си:[35] това е цялата Тора, докато останалото е неин коментар; върви и я научи.“[36]
Първо, излиза, че думите наистина са на Хилел. В оригинала той задочно е противопоставен на друг „мъдрец“ – Шамай. Кои са тези двамата?
Да повторя: ще срещнете, че „според еврейските източници“… Няма такива. Единственият е Йосиф Флавий. Той безсрамно и елементарно преразказва т. нар. Стар завет. Което не пречи две от обемистите му книги да бъдат провъзгласени за „колосални трудове“?! Впрочем, нима Библията, Танахът, да е нещо друго?
Синът на Матей, угоднически приел свързаното с императорите римско име Йосиф Тит Флавий, е автор и на няколко кратки писания, наречени „маловажни“. В едно от тях, наречено „Vita“ – „Живот“, той разказва за някакъв Хилел, плод на развинтената му фантазия.
След като лично избил или предал на заколение своите братя по оръжие, фарисеят Йосиф се предал на римляните. Толкова им угаждал, че „зверовете“ не само му дарили живота, но и го отвели в Рим. Там приел фамилията на властващата династия на Флавиите – Тит и Веспасиан, на които усърдно слугувал. Явно, в стремежа си за изкупление на греховете спрямо своите сънародници, се постарал да превърне техните верски доктрини в… „история“. Кавичките са задължителни.
И така, съгласно съчинението „Vita“ на другаря Флавий – фарисеите били първите, които се обръщали по този начин помежду си, Хилел бил роден във Вавилон около 110 г. пр.Р.Хр. и починал в Йерусалим през 10 г. сл. Р.Хр. Излиза, че е живял цели 120 лета! Вярвате ли? Аз не. Впрочем, ако имате неблагоразумието, меко казано, да се доверявате на старозаветните измислици, някои от героите в Танаха са живели по 700-800 години?! Както и да е – всеки има правото да вярва в каквото си ще…
Шамай пък се появил на този свят през 50 г. пр.Р.Хр. и го напуснал през 30 г. сл.Р.Хр. на осемдесетгодишна възраст, което звучи нормално. Двамата са смятани за видни творци на Мишна – устния закон. Ако съдим за времето, когато те са живели, излиза, че Уайлън е прав. Ала има едно „но“, което няма как да бъде отминато.
В писмен вид Мишна и Талмудът се появяват значително по-късно. За Мишна ще прочетете, че коментирал събития, станали през периода от 70 до 200 г. сл.Р.Хр. А съществуват два Талмуда – Палестински и Вавилонски. „В продължение на много векове Палестинският Талмуд, написан на сирийски диалект [на арамейски език], беше малко познат на по-сетнешните поколения и бе почти забравен от еврейството. Никога неговите законови разпоредби не са приемани като валидни, сравнени с Вавилонския Талмуд.“[37]
На практика все едно съществува единствено Вавилонският Талмуд. Затова, когато обсъждаме или споменаваме Талмуда, имаме предвид Вавилонския Талмуд.
След това уточнение да изясним, че Талмудът е съставен от две основни части – Мишна – около 200 г. сл.Р.Хр. и Гемара – около 500 г. след Христа.
Съставянето на Талмуда започва далеч след Пришествието и Възкресението на Исус Христос, а не преди това!
Излиза, че някой лъже, мами ни. И това са другите споменати автори, явно наети от левитския интернационал. Дори да приемем, че Хилел е изрекъл споменатата фраза, не е останало писмено свидетелство от онуй време. Няма такова, нито едно! Как да вярваме?
Фарисейският комунизъм е просмукал църквата
То е все едно да се уповаваме на фарисея Шаул от Тарс или на неговия късен последовател в измислиците, сътрудника на комунистите, нагаждача и съветския шпионин Петър Дънов. А официалните „историци“ все настоятелно искат документи. Иначе не признават нищо!
Докато най-късното Евангелие – това от свети Иоан Богослов, е датирано около 70 г. сл.Р.Хр.[38] Поне годината на смъртта на автора му е известна – 110 сл.Р.Хр. В своето свидетелство, написано доста след предполагаемата „смърт“ на Шаул – Павел, Светият Христов ученик, който е склопил очите на Света Дева Мария, не споменава съществуването на такова лице! Не е ли странно?
За пореден път изтъквам: Тъкмо Свети Йоан той се е грижил за светата Дева Мария до нейното Успение. И така, самозваните „историци“, официализирани чрез милиционерски дипломи – така е по целия свят, защото „историята се пише от победителите“ и служи на тях, уж се правят неевреи, а се държат като такива. Да припомня, че на английски език глаголната форма на думата за евреин – Jew, означава „мамя, измамвам, надхитрям“.[39]
В романа на Никос Казандакис „Последното изкушение на Христос“ има чудесен епизод, в който се появява мъж, представящ се като Павел, апостол на света. Тогава един от героите – не случайно посочен като Негърът, се обърнал към пришълеца:
„─ Не си ли ти, демоне от ада, който напълно безпричинно уби Мария Магдалена? Ръцете ти са покрити с кръв…
─ Да, аз – отговори Павел с дълбока въздишка. – Бия се в гърдите, раздирам дрехата си и плача: „Съгреших!“ Получих писма с нареждания да убивам всеки, който нарушава Мойсеевите закони. Убивах всеки, когото можех да стигна. Но когато се връщах към Дамаск внезапна светкавица проблясна в небето и ме повали на земята. И чух укорителен глас над главата си: „Шауле, Шауле, защо ме преследваш? Какво съм ти сторил?
─ „Кой си ти, Господи?“ – извиках аз.
─ „Аз съм Исус, когото преследваш. Стани, иди в Дамаск и там верните ми ще ти кажат какво да правиш.“[40]
Как така един смъртен и прекалено грешен – масов убиец, „преследва Бога“, всеки сам да си отговори?! И ако желае, да повярва във фарисейските фалшификации, целящи превземането на християнството отвътре. Което ще рече, насаждането на робска покорност сред християните. Както и въвеждането им в заблуждение, че техният Бог има етническа принадлежност – евреин е, видите ли. Което е архибогохулство! Но от приемането на това следва извънредно уважение към евреите и даже подчинение. След равинската намеса в Новозаветните текстове, християнинът е длъжен да обръща и другата буза…
Другояче казано, и то от бивш, от покръстен евреин: „Твърде охотното и мълчаливо съгласие на Църквата с юдаизма и признаването на синагогата като представител на една алтернативна и валидна вяра е противоположно на апостолското виждане. Това е обезсилило свидетелството на Църквата и то повече, отколкото тя си представя, както пред евреите, така и пред останалите народи…
Това отхвърляне на апостолската и Новозаветната вяра заплашва самата същност на църквата…”[41]
В романа на Казандзакис живият Бог Исус Христос кани Шаул-Павел да влезе в къщата, за да разкаже наизустената приказка за раждането на Христос. След което Сам Бог го пита:
─ Видя ли възкресението на Исус от Назарет? ─ Исус се разкрещя. ─ Видя ли го със собствените си очи? Как изглеждаше той?
─ Припламнала светкавица – блясък на мълния, която говореше.
─ Лъжец!“[42]
Излишно е да се отклоняваме в богословски спорове. Достатъчно е да се запознаете с „Деянията на светите апостоли“, глава 11. И как след това самозваният „Павел“ иззема инициативата от апостол Петър:
„А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото „праведният чрез вяра ще бъде жив“. А законът не иска вяра; но говори: „който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях“.
Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: „проклет е всеки, който виси на дърво“, та благословението Авраамово чрез Христа Исуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.“[43]
Ето как синагогата навлиза в църквата и я превзема. Все едно някой си Аврамчо, откраднатият първообраз на нашия древен владетел и прорицател Абар-Кам, се оказва… по-високопоставен от Господ Бог Исус Христос!
Пак същият Павел, участвал в убийството на свети Стефан, започва да създава интриги между Христовите ученици:
„След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са. Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко.
Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени. От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър; а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята, и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.“[44]
На това място е задължително да бъдат изтъкнати най-малко още два довода, които доказват липсата на връзка между Исус Христос и юдаизма, както и първенството на християнството пред талмудизма. Когато Исус, какъвто ни е познат от Евангелията, говорел на хората, им разказвал притчи. Често могат да бъдат чути неотговарящите на истината богохулства, че фарисеите също използвали притчи. Всеки честен богослов ще ви увери, че равинските притчи винаги се основавали на приказки за някой цар. Божите действия в тях били сравнявани с тези на човешките владетели. Това издава едновременно комплекси за малоценност поради липсата на история зад гърба им и подчиненото положение, в което се намирали под чуждата римска власт.
Ако прочетете притчите на Исус, ще се уверите, че те са свързани с ежедневието на обикновените хора, на които проповядвал. Така Господ „извличал поуки дори от хитростта на злодеите, внушавайки, че добрите не трябва да бъдат по-малко остроумни в своята служба на Бога… Притчите на Исус притежават сила и свежест…“[45]
Което идва да покаже, че противно на множество унизителни за Бога твърдения Исус нито имал фарисейско образование и възпитание, нито някаква друга връзка с юдаизма, синагогата и синедриона!
И не на последно място следва да свали навирените носове на евреите, които богохулно твърдят, че християнството е произлязло от юдаизма. За голямо съжаление подобна доктрина е промила мозъците и на доста християни. За разочарование на едните и на другите трябва да подчертая: Евангелията са написани още през І век, докато първите части на Мишна и следващите на Талмуда – чак най-рано през ІІІ век, та чак до ден днешен.
„Днешните учени внимателно отбелязват, че когато сравняваме ученията на Хилел с тези на Христос, ние сравняваме еврейски текстове от ІІІ-ІV век с християнски текстове от І и ІІ век. Хилел е живял пръв [ако изобщо това е вярно], но християнските традиции са били установени по-рано. Предимство във времето може да имат изказванията на Исус, а не съответните изказвания на Хилел.“[46]
Ако Христос цитира някакъв юдейски източник, то е Тора. Ала класическият и съвременният юдаизъм е далеч от Тората. Той е талмудизъм. Признават го най-тачените капацитети по юдаизъм, каквото и да означава това.
„Талмудът е най-влиятелният документ в историята на юдаизма“, твърдял Джейкъб Нойзнър.[47] Ейдин Стейнзатц се присъединява: „От историческа гледна точка Талмудът е централната носеща колона на еврейската култура.“[48]
„Талмудът осигурява средствата или определя правилата, по които Господ иска евреите да живеят“ – пише Робърт Голдънбърг, – „и то на всички места и във всяка епоха. Даже ако се наложи да бъде прекратено действието на части от закона, за да бъдат задоволени някои нововъзникнали условия, правилното изпълнение на подобно пригаждане може да се научи от Талмуда и от коментарите в него.“[49]
Но Талмудът изгражда у евреите надменност и пренебрежения спрямо останалите. „Полските евреи от гетото бяха изпълнени с презрение към всичко извън техния свят. Тяхната сервилна, мерзка външност просто прикриваше истинското им чувство за талмудско превъзходство. Зад привидно безпомощното изражение се крие цинично, арогантно отношение спрямо неевреите: Евреите са се изолирали и са се заключили в нещо като държави в държавите. Гетото, първоначално родено по принуда, се е превърнало във втора природа, във вътрешна необходимост.“[50]
Като изследовател на проблема имам правото да настоявам: Равините са изфабрикували потребността от гетото. Те са внушавали сред своите единоверци представата за някаква заплаха. Така са успели да поставят в подчинение паството си. Точно това е синагогата. Бог я нарекъл „разбойнишки вертеп“,[51] „сатанинско сборище“[52] – на английски: “synagogue of Satan” – „синагога на сатаната“. Тя е далавера. Който не е в нея, бива обречен на бедност.“
Талмудска поговорка гласи: „Тората осветява, Тората блести, но само парите топлят.“[53]
Напълно противоположното проповядва Исус Христос – всеобща любов, обич към ближния. Но вече не само към ближния, както е разбиран от талмудистите – единствено като „евреин“. Обич към всеки човек, без разлика на раса, пол, материално и здравословно състояние. Господ съживявал, изцерявал и окуражавал бедни и богати, юдеи, арамеи, самаряни и римляни…
Който желае, нека вярва в старозаветните измами. Сам Господ е отхвърлил това като грях: „… Как може сатана да изгонва сатана?“ Една от еврейските лъжи е, че християнството не само следва юдаизма, но и произлиза от него.
Историческата истина доказва, че юдаизмът е следвал християнството. За ужас на човечеството той е черпил от него не любов и надежда, добро и вяра във вечния живот, а тъкмо обратното. Класическият юдаизъм на Талмуда се е самозареждал от християнството с толкова ненавист, че е придобил характера на най-човеконенавистната доктрина в човешката летопис. Талмудът е образец за език на омразата. Всички евреи, изповядващи юдаизма, са човеконенавистници, мразещи същества. И следва да бъдат преследвани от закона. Не се случва, понеже чрез парите световната власт е у техния престъпен елит.
Ето защо от талмудската доктрина черпеха сили и социализмът, комунизмът и фашизмът, и нацизмът – все деноминации на талмудския ционизъм, обслужващ ограничен и много богат интернационален елит. Юдаизмът е по-скоро сборник от недодялани философски разсъждения, софизми и правила за измъчване както на вярващите в него, така и не неевреите. Класическият юдаизъм съдържа някаква практична етика, която се отнася само до самите евреи. Тя се изчерпва във философията, приписана отново на Хилел: „Ако аз не се погрижа за себе си, кой ще го стори за мен? Но ако се грижа само за себе си, какво съм аз? А ако не сега, кога?“[54]
Ето го целият мироглед, съдържащ се в доктрина на юдаизма. Егоизмът е смисълът, заложен в неговата сърцевина – аз и никой друг! Един срещу друг се изправят два свята с коренно различни, противоположни ценностни системи: егоцентризмът на Мишна и Талмуда срещу себеотрицанието и дори саможертвата заради ближния на християнството. Малцината вярващи в Тора евреи – староверците, донякъде са изключението, което само потвърждава правилото: юдаизмът и християнството нямат допирни точки. Юдаизмът е следствие от омразата на фарисеите, по-късно равините, към християните, а след това и към всички различни, неевреи.
А че за евреите ближни са само техните, е излишно да спорим. Мойсеевите заповеди се отнасят единствено за юдеите. „Обичай ближния си“ означава да обичаш своя ближен израилтянин. „Не убивай“ означава да не убиваш представителите на твоя собствен [еврейски] народ. [Юдейската] традиция учи, че същността на Тората е задължението да обичаш своите ближни като себе си. Като терминът „ближен“ се прилага само спрямо „евреин“.“[55]
Съвсем същото обяснява и равинът д-р Луис Джейкъбс.[56] И Менахем Герлитц прави идентично разкритие: „Обичай ближния си като самия себе си – това е важно правило от Тората. Всеки евреин трябва с цялото си сърце да обича своя ближен евреин. Баал Шем Тов[57] обичал да обяснява това, както следва: „Нашата Тора ни учи да „обичаме Хашем – нашия Бог, с цялото си сърце“. Как можем да докажем на самите себе си, че изпълняваме тази заповед? Само чрез искрена любов към всеки евреин, към всеки син на „богоизбрания народ“, който Хашем е избрал сред другите народи, за да обича така, както човек обича сина на своя най-добър приятел.“[58]
Основи на комунизма
Известната британска историчка Неста Уебстър ни напомня думите на еврейския писател Бернар Лазар, че „край люлката на франкмасонството имало евреи и ако това твърдение бъде приложено към периода, който предшествал учредяването на Великата ложа през 1717 г., то намира потвърждение в последния факт. Така ни се казва, че през предходния век гербът, използван сега от Великата ложа, бил проектиран от амстердамския евреин Якоб Йехуда Леон Темпло, колега на приятеля на Кромуел, кабалиста Манасея бен Израел.“[59] Споменатият Темпло имал „мономания за… всичко, свързано със Соломоновия храм и скинията в пустинята. Той построил гигантски образци на тези две сгради.“[60]
Еврейското акуширане при раждането на съвременното гилдийно масонство, организирано във велики ложи, се набива на очи. При това блясва връзката му с легендата за Соломоновия храм, сиреч – с тамплиерите. „При всяко положение и без съмнение масонският герб, все още използван от Великата ложа на Англия, е проектиран от евреи. „Този герб“ – казва г-н Люсиен Уулф, – „е съставен изцяло от еврейски символи“ и е опит за хералдично представяне на различни форми на Херувима,[61] описан ни във втория вариант на Йезекил… и така принадлежащ към най-висшата и мистична област на еврейския символизъм.“[62]
С други думи това изображение, познато на евреите като „Меркаба“,[63] принадлежи на Кабалата, в която на всяка фигура е дадено съответно тълкувание, та да добие езотерично значение, което да е неразбираемо за непосветения. Масонският герб е изцяло кабалистки, какъвто е и печатът върху дипломите в регулярното масонство,[64] където е репродуцирана друга кабалистка рисунка – тази на комбинация от мъж и жена.“[65]
Ето ви го т. нар. юнисекс – универсален пол. Отдавна е доказано, че онези, които се стремят към масонството (имат болни амбиции), са склонни към хомосексуализъм или са бисексуални.
Не случайно комунистическите лидери, представители на върхушката в едно тайно общество, се мляскаха като влюбени – уста в уста. И продължават да го правят – със същата идейна болшевишка страст и отдаденост… (Виж илюстрацията.) Здраво, по комунистически. Работилият за ЦРУ американски психолог Григорий Климов твърди, че всеки комунист е активен или латентен хомосексуалист. В него тлее нещо сбъркано по рождение. Като някакъв скрит лоцман алчността и жаждата за власт, а аз бих добавил и за изява (болната амбиция, нарцисизмът) води тези хора не само към грехопадението, но и към дегенерацията.
Те са осъзнати или неосъзнати садисти. Поради тяхната сбъркана психика или зависимост от миналото им, често пъти идентичната ръководна среда превръща тези техни дефекти в предимство, осигурява им различни високи постове. „От друга страна, обикновено садизмът е свързан с хомосексуалността – пълна или частична, явна или скрита, латентна или потисната. Това е нещо като откуп, който дяволът на дегенерацията взима за властта, за славата и величието.“[66]
„Съществуват три основни теории [по отношение на възникването на масонството]:
1. Една, която приписва произхода на масонството на рицарите тамплиери.
2. Друга, която предполага, че то е родено от битката на нисшите класи за освобождаване от гнета на феодализма, като за основа на организацията приема [тайните] общества и гилдиите.
3. Трета, която свързва основаването му с евреите. Тирадо-Рохас се мъчи да ги обедини, като твърди, че: „Символично масонството до 13-а степен отговаря на древността; до 30-а е философско, а върховното масонство е отдадено на съвременността.
… Без да се впускаме в подробности относно тези различни мнения, разбираме само, че онова, което все още се радва на най-високо доверие е това, дето приема масонството като продължение и преобразование на древните сдружения на архитекти и строители на сгради, в които чираците отстъпвали пред по-обучените членове. И с които започнали рисковани дискусии, докато се преобразили в съвременно масонство.“
В своята книга „Древното масонство“ Джеймс Оливър[67] пише: „Преди създаването на Земята масонството беше практикувано на други планетни системи. Алберто Дж. Триана [твърди] в книгата си „Масонство – история на трите принципа на Братството“:[68] „С уважение към великото, обвито в неизвестност господство на древното масонство, но то позволи появата на множество хипотези, доста от които невероятни, абсурдни и нелепи, като например тази, че неговото възникване датира толкова назад, чак до нашия баща Адам.[69] Че орденът бил учреден от Вечния Отец в земния рай, минал през [времената на] Ламех, убиеца на Каин,[70] който от своя страна убил брат си, до Зороастър, върховният жрец на Маги и създател на маздаизма (религия на персите, съдържаща се в свещените книги на Зенд-Авеста). До Конфуций, основателя на китайската религия; до Питагор, гръцки философ и математик, учредител на сектата на питагорейците…
Между юдаизма и масонството съществуват множество различия. От друга страна, неизвестността на неговия [на масонския] произход е тактика, която масоните използват, за да затруднят изследването на техните крайни цели. Въпреки всичко, независимо от факта, че този произход не бе доказан исторически, несъмнена истина е, че евреите, както и протестантите лесно се приспособяват към задачите на масонството, тъй като в своите религиозни схващания и вярвания съвременният юдаизъм преживява същата криза, като протестантството. „И защото всичко, което е насочено срещу християнството, по сходен начин подкрепя юдаизма.“
Според Триана, покръстеният масон Мариано Тирадо-Рохас заявявил, че орденът бил основан след „диаспората“ или разселението на евреите, когато през 70 г. бил разрушен Йерусалим. И това винаги оставало скрито. Така [масонството] започнало използването на сдружението на средновековните строители-чираци за свои цели. И то успяло да вербува за свои членове някои от рицарите-кръстоносци в светите земи.
Католическият свещеник Джоузеф Леман пише следното: „Произходът на масонството трябва да се свързва с юдаизма. Разбира се, не с юдаизма като цяло, ала поне с извратения юдаизъм.“ Никълъс Сира-Коза твърди: „Ако не е бил евреин по наследство чрез обрязване, изобретателят, основателят и онзи, който въведе масонството, е бил поне толкова евреин по душа и вяра, колкото и най-добрия от обрязаните. Защото с четирите си страни масонството вдъхва юдаизъм.“
През 1855 г. равинът Айзък Уайз писа: „Франкмасонството е еврейско изобретение, чиято история, йерархия, официални длъжности, пароли и тълкувания са еврейски от начало до край.“
Еврейският историк Бернар Лазар отбеляза: „Очевидно е, че при възникването на масонството имаше само евреи и то кабалисти.“ И накрая, през 1897 г. в Швейцария основателят на ционизма [Теодор] Херцел каза: „Масонските ложи, установени навсякъде по света, предложиха да ни помогнат да постигнем нашата независимост. Онези прасета, масоните неевреи, никога не ще узнаят крайната цел на масонството.“[71]
След тези редове едва ли остава съмнение, че масонството е рожба на фаталисткия, кабалисткия, равинския юдаизъм. Сиреч между юдаизма и масонството може да се постави относителен знак на равенство. Относителен? Да, понеже все пак юдаизмът е по-високопоставен.
Изложеното дотук доказва, че масонството е юдейско творение. А също, че ранните свободни зидари били от еврейско потекло. Еврейският писател Бернар Лазар уверява: „Разбира се, че е истина това, как от самото раждане на франкмасонството имаше евреи, свързани с него – ученици по кабала, както се вижда от определени запазени ритуали. Също така е съвсем вероятно в годините преди Френската революция най-много от тях да са влезли в ръководствата на тайните общества, като в действителност са станали основатели на секретни обединения. Около Вайсхаупт имаше цели еврейски кръгове, а евреинът с португалски произход Мартинеш де Пашкуалеш създаде многобройни групи от илюминати във Франция и събраха огромен брой свои последователи, които обучиха в доктрината за възстановяване на [собствените им еврейски] привилегии.“[72]
От своя страна масонът Август Хорнефер признал: „Никой не може да се съмнява, че французкото свободно зидарство много помогна да се създаде благоприятна почва за великото насилствено народно преобразование към края на века.“[73] А само няколко реда по-надолу започва да се отрича от собствените си думи…
Революциите са масонско изобретение. Те са плод на греховното съвокупление между илюминатите, масонските ложи и овладелия ги еврейски финансов елит. Крайната цел на революциите е новият световен ред – единната комунистическа държава на земята. Да не го проумявате, издава прекалена изостаналост от реалността и съвременното познание.
Управляващата през ХVІІ век аристокрация проявила подобно невежество и наивност. „През 1781 г. кралица Мария-Антоанета пише до своята сестра Мария-Кристина следното: „Струва ми се, че придавате твърде голямо значение на масонството във Франция, то далеч не играе у нас такава роля, както в другите страни, благодарение на това, че у нас всички принадлежат към него и по такъв начин на нас ни е известно всичко онова, което става там. В какво виждате опасността? Разбирам, че би могло да се опасяваме от разпространение на масонството, ако то бе тайно политическо общество, но то съществува за благотворителност и развлечения… Масонството също така не може да бъде наречено общество на безбожници, тъй като съм чувала там постоянно да говорят за Бога.“[74]
Да се спрем на репликата „у нас всички принадлежат към него“. В Народна република България близо 1,2 милиона души принадлежаха на тайната организация Българска комунистическа партия и нейния събрат Български земеделски народен съюз, приел програмата на БКП за своя. Тоест, не представляващ самостоятелна партия, а камуфлажна партийна организация на комунистите, която да заблуждава, че съществува „многопартийна“ система!
Обаче, разликата между Франция през 1789 г. и България точно 200 лета по-късно е от земята до небето. В могъщата империя, предвождана от „народния крал“ Луи ХVІІ е извършена революция. Истинска. Цялата управляваща класа е унищожена или пратена по дяволите, извинете ме за грубия, но точен език.
На небосклона изгрява шестолъчната звезда – древен български слънчев символ, откраднат и приписан на несъществувалия в историята „еврейски цар Давид“. Неговата сърцевина е запълнена от друг масонски – отново античен наш символ – петолъчката, запазен знак на петимата братя Ротшилд. Първите, които под ръководството на своя баща основали наднационална – интернационална корпорация. И показали накъде ще се развива човечеството.
„Бедната Мария-Антоанета! Изобщо не е предполагала, че само девет години по-късно ще напише в едно от последните си писма в живота, адресирано до брат й, австрийския император Леополд ІІ, коренно противоположното си мнение за масонството: „Сбогом, скъпи братко, вярвайте в нежността на своята сестра. Най-важното – пазете се от всякакво масонско общество, по този начин всички тукашни чудовища се стремят във всички страни към достигането на една и съща цел.“[75]
Днес бих призовал: Братя и сестри, пазете се от комунистите, „които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители“.[76]
Но предварително знам, че думите ми ще отидат на халос. Тъй като комунистите са в домовете на не малко от вас. Мнозинството от останалите вярват в тяхното „право да се променят“. Тоест, вярват не в Бога, а в това, че ако вълкът наметне овча кожа, ще се превърне в кротко агънце…
diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-1/print/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
