Блогът на budha2 :: История на Фарисейският комунизъм 2ч.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.12.2013 21:17 - История на Фарисейският комунизъм 2ч.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1514 Коментари: 0 Гласове:

Комунизмът като част от интернационалната юдеомасонска мрежа

Впрочем, нека се запознаем с дефинициите за тайните общества. В XIV том на „Католическа енциклопедия“ от 1912 г. е записано: „Под тайно общество по-рано се разбираше общност, за която е известно че съществува, но чиито членове и места за срещи не са публично познати. Днес под тайно общество разбираме общност (организация) с тайни, която има ритуал, основан на клетва за вярност и тайнственост, с установени церемонии от религиозен характер, като се използва Библията, откъси от нея или с разполагането на олтар в залата, чрез прибягване до молитви, химни, религиозни символи и знаци, специални погребални служби и т.н.“[77]

На коя от всички изредени характеристики не отговаряше БКП? Този тип организации бяха най-масовите тайни общества. Ако искате да се уверите, че комунистическите партии са истински тайни общества, заменете „Библия“ с „Манифест на комунистическата партия“. Само че, както редовните читатели на тази медия знаят, творбата, върху чиято корица се мъдрят имената на услужливите Маркс и Енгелс, е настолната книга на финансовия Интернационал на Запад…

И отново същият източник съобщава: „Католическата църква е декларирала, че тя смята тези общества за незаконни и забранени, когато (1) обединяват своите членове за целите на заговори срещу държавата и църквата; (2) разпростират тайните си обреди до такава степен, че те изместват църковните власти; (3) изискват от членовете си полагането на клетви или даване на обещания за сляпо и абсолютно подчинение; (4) въвеждат и практикуват ритуали и церемонии, които ги обособяват в секти.“[78]

Манифестации и факлени шествия – както в Москва и София, така и в Берлин – по време на Третия Райх и на ГДР. За останалите да не отварям дума.

Пак в цитирания източник можем да прочетем още едно определение: „Тайни общества са онези организации, които напълно укриват от външните или „профаните“ своите правила, общи дейности, имената на техните членове, знаците, паролите и обичаите си. Като правило, членовете на тези общества са ограничени от стриктна секретност, която се отнася до всички дела на сдружението посредством клетва или обещание, или честна дума. Често това става под заплаха от строго наказание в случай, че престъпят обета. В тези тайни общества съществуват висши и нисши степени. Членовете от висшите степени внимателно опазват своите тайни дори от техните братя от нисшите степени.“

Ще допълня, че тайните общества преследват антихуманни цели под благовидни прикрития. Техният арсенал включва заплахи, шантажи, изнудвания и дори насилие. Като създания на Синедриона, те са негови послушни оръдия.

Любопитно е, кои са примамвани в тайните организации, учредени от юдеите? По техни официални данни, само „достойни личности, ползващи се с добро име в обществото, решени да работят за неговото благо“. Според всичко прочетено от мен, това са амбициозни хора, които са готови на всичко, за да осъществят тщеславните си увлечения и стремежи.

Интересна е церемонията по посвещаването им. Ето как я препредава руският автор отпреди болшевишкия метеж Александър Селянинов в книгата си „Тайната сила на масонството“: „В „централната палата“ майсторите влизат един по един с покрити глави, както евреите в синагогата, и там се възпроизвежда сцената на убийството на Хирам (строителя на храма на Соломон). Поставят майстора, изобразяващ Хирам, в гроб, над който се извисява клонче акация и президентът обявява, че Соломон е много обезпокоен от изчезването на Хирам. Всички започват да го търсят, като се стараят да не поглеждат към гроба. Търсят го три пъти, накрая намират… клончето акация, след което забелязват и самия Хирам (който впрочем лежи по средата на стаята). Хващат го за палеца и викат: „Макбенак!“, т.е. „плътта се отделя от костите“. Остава да добавим, че майсторите се събират в централната палата единствено за това и нищо друго не се прави там.“[79]

По-различна, но не по-малко тайнствена церемония, ни описва говорителят на съвременното, произлязло от комунистическата партия масонство. В нея не се споменава Хирам, няма инсценировка на гроб и пр. Там, в масонския храм, иде реч само за „гузни съвести“, морал и някакво братство?![80]

Ала след като всичко е толкова положително, защо ритуалът и скритите зад него цели на движението остават забулени в тайна?

Не очаквайте смислен отговор. В мъглявината на обясненията ще ви забъркат поредната кабалистка попара от нищо незначещи разсъждения на „обществени теми“. И ще ви говорят за някакво абстрактно „усъвършенстване на личността“.

Приемът в комунистическата партия също беше съпроводен с някакви тайнствени ритуали. Нямам представа какви. Затова бяха секретни, както и „закритите партийни събрания“. Но знам, че мераклиите – кандидат-членовете, трепераха, сякаш ще ги полагат в гроба на Хирам. Пък и БКП плещеше за някаква „нов социалистически човек“, а по-сетне – и за „хармонично развита личност“!

За какво „развитие на хармонични личности“ могат да претендират, щом отхвърлят Бога? А както подчертава преподобният Чарлз Фини:

„Божият закон изисква всемирна щедрост и доброжелателство, [признаване на] върховната Божия любов и еднаква обич към ближния, което ще рече към цялото човечество. Това е, което Евангелието изисква, и то е неотменимо. Дали обаче масонството изповядва този морал? И въобще доброжелателно ли е масонството?

По никакъв начин. Масонската клетва изисква частична доброжелателност; а строго погледнато, масоните въобще не изискват никаква добронамереност. Защото по своята същност истинската добронамереност е всеобща. Тя представлява доброжелателност, която се състои в желанието доброто да постигне всяко всемирно същество. И то само, защото съществува, а не понеже доброто принадлежи на този или друг конкретен индивид [народ, верска секта, какъвто е случаят със самозваните „евреи“].

С други думи истинската добронамереност задължително е непредубедена. [И е насочена към всички и всичко на Земята и във всемира.] Ала масонската клетва не само не изисква непредубеденост и всемирна доброжелателност. Масоните налагат тъкмо обратното.

Божият закон и Евангелие[81] разпореждат и изискват от нас, когато вършим добро, да правим разграничение между свещеното и порочното. Те изискват от нас да правим добро на всички хора винаги, когато имаме възможност за това, но преди всичко на Дома на вярата. Докато масонските клетви не правят такива разграничения, нито ги позволяват.

Тези клетви изискват от масоните да делят хората на масони и такива, които не са масони, като дават предпочитание на масоните, дори когато те са християни, пред християните, ако те не са масони. А това е напълно противоположно на закона и на Евангелието. Обаче безспорно такива са „добронамереността“ и „моралът“ на франкмасонството…“[82]

Това е юдейският принцип: ние, богоизбраните, и останалите – гоите. При комунистите делението беше на партийци – привилегировани, „солта на обществото“, и безпартийни – обществения плебс. Ето го седмото правило в животинската ферма, след като прасетата и хората срещнаха интересите си: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.“

Това е антихристиянско и е противно на Божия промисъл.

Християните вярват в саможертвата на нашия Господ Бог Исус Христос в името на нашето спасение – избавлението на всички хора, които вършат добро и вярват в Него. Спасение чрез Христа и Неговия завет – Евангелието. А масоните вярват в избавлението чрез масонството, т.е. чрез почитането на Луцифер, падналия ангел, властника на мрака, сатаната.

В такъв случай, как един масон би могъл да принадлежи едновременно на ложите и на християнството? Двете са несъвместими. Как християнин може дори за миг да допусне, че ще бъде спасен не чрез вярата в Христос, а в сатаната? Ако има масони, които са добри хора, то не е поради масонството им, а защото Христовият завет ги е направил такива, въпреки масонството им.

След като комунистите са масони по дефиниция, те няма как да са на страната на доброто. Изключения? Не вярвам, че съществуват. Те са относителни. Някой помогнал някому… А защо е било необходимо? От какъв зор се е налагало? Значи не са били равнопоставени. Все пак помагащият комунист е бил по-равен!

Не по-малко интересно е и как става предаването на масонските тайни и внушения, по какъв начин висшите управляват нисшите степени? Отново Селянинов ни осведомява: „Много просто – всеки масон от висша степен е задължен да участва и в работилницата, стояща една степен по-ниско от неговата. Например майсторът, ставайки розенкройцер, влиза в капитулата (работилницата на розенкройцерите), но в същото време си остава и член на своята ложа, с предишните права на майстор, макар и да минава вече в очите на останалите за любител на външния блясък. Останалите майстори продължават да го смятат за равен на себе си, но в действителност той ги надвишава, защото има преимуществото да действа заедно с другите масони от висшите степени, влизащи в тази ложа. Същата система за предаване на волята масонството практикува и спрямо света на непосветените. Масоните се завръщат свободно в него, разпространявайки получените от тях в ложите внушения и успяват, защото действат единно, и изключително сплотено.“[83]

Погледнете евреите. Също – комунистите. Ще отречете ли, че те „действат единно, и изключително сплотено“. Погледнете какво става тук вече близо 24 години! Те демонстрират „различие“, което само най-тъпите, необразованите и глупавите не проумяват, че е фалшиво, театрално. В същото време са единни като юмрук. Даже последните скандали го разкриха толкова ярко, че на фона на този гротескен елементаризъм ясно лъсна масовото затъпяване на населението, за което повтарям – обидно е за овцете, да го оприличаваме с тях.

Опитах се съвсем накратко да разкрия как масоните ръководят и нас, „обикновените“ и незапознатите с тайните им хора. Не от високо самочувствие твърдя, че трудно ще ме измамят. Но мнозинството им се доверява без подозрения, тъкмо понеже нямат хабер кои са и каква е тяхната същност.

Най-общо може да бъде изведено следното правило: Почти е невъзможно достигането на високи позиции в политиката, науката и изкуствата, изключено е развитието в деловата сфера (бизнеса), без съпричастност към някое тайно общество. А всяка такава организация непременно е свързана с масонството. Което, на свой ред, е маша на еврейството. А съвсем точно – на тайния интернационален елит, чийто антидуховни корени са в талмудизма.

Затова в историята на всички европейски народи, включително и на българския, през последните две столетия ще се натъкнете на изобилие от изтъкнати личности или от еврейски произход, или членували в масонски ложи.

Не се плашете! Исус е Христос – Спасител на човешкия род, избавил го от смъртта

И така, след като юдеите осъдили на смърт Божия пратеник и се разбунтували срещу римляните, които стотина години по-рано сами повикали, за да бъдат арбитри в техните междуособици, станало Великото чудо. Умъртвеният по изключително мъчителен начин Исус, Когото преди това подложили на небивали изтезания и гаври, а след кръстната смърт бил положен в силно охранявана скална гробница, чийто вход бил затиснат от огромен тежък камък, възкръснал.[84]

Дотогава юдейските първенци нямали нищо против тяхната религия да бъде изповядвана „от всеки народ под небето“.[85] Когато се уверили, че Христовото Възкресение наистина се е състояло, вместо да се покаят, те въстанали против Бога. И започнали да преследват всички последователи на Исус, които се нарекли на неговото име – християни. А те не били никак малко:

„… Словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.“[86] Това било недопустимо за юдейските първенци – фарисеите.

Малко по-късно, след ликвидирането на Юдея като римска провинция, синедрионът възстановил сбирките си в непозната дотогава секретност. Първосвещениците били заменени от религиозните учители – равините. В своя обемист труд „Фарисеите: обществените темели на тяхната вяра“ уважаваният американски равин Луис Финкълстейн пояснява:

„Фарисейството стана талмудизъм. Талмудизмът се превърна в средновековно равинство. А средновековното равинство стана съвременното равинство. Но през цялата тази промяна на названията, неизменното пригаждане към обичаите и съобразяването със закона [на приелите ги народи], духът на древните фарисеи оцеля непроменен.

Когато евреинът чете своята молитва, той рецитира формулировки, разработени от учените още през епохата преди Макавеите.[87] Когато надява предписаната за Деня на изкуплението[88] и за Песах[89] мантия, той облича празничната премяна на древния Йерусалим. Когато изучава Талмуда, в действителност той преповтаря аргументите, използвани в палестинските училища.“[90]

Като смазали юдейските въстания римляните обрекли юдеите на разселение по света – диаспора. Те се пръснали из Азия, Европа и Северна Африка. Но, както вече многократно сме доказвали, мнозинството останали в родината си. И след като приели исляма, станали онова, което наричаме палестинци.

С годините, независимо от тоталитарния терор упражняван над тях от равинската власт, юдеите от античността постепенно се претопили сред приелите ги народи.

Всичко останало е идеология и политика. Тя служи на определено малцинство и на отвратителни цели. Възприемащите се като „евреи“ обикновени люде са само глината, от която юдейският елит вае средствата за постигане на мечтите си. Как? Чрез внушения.

Едно от тях е за това, че евреите са „богоизбран народ“. Друго – „катастрофата“, „шоа“, стоварила се връз главите им. Постоянно индоктринират самозваните „евреи“ с това, че тези привилегии и страдания ги правят по-извисени от останалите. Както е записано в „Протоколите на ционските мъдреци“: „Оттогава ние водим народа от едно разочарование към друго, за да се откаже и от нас в полза на този цар-деспот от ционска кръв, когото подготвяме за света.“[91]

Монфорд Харис е на мнение, че: „Идеята за евреите като за „избран народ“ помръкна. И въпреки това тя е толкова важна за класическото юдейско мислене, че не може да бъде напълно изоставена. Постоянно я тълкуват, отново и отново… [Един] от начините за ново интерпретиране на идеята за богоизбраността е да се заключи, че евреите са „богоизбран народ“. От времето на възникване на нацистката идея за висшата раса се говори, че догмата за „богоизбрания народ“ е морално несъстоятелна и е по-добре евреите да бъдат възприемани като хора, които избират. С други думи уж в древността евреите били единственият народ, който разпознал истинския Бог…

Да се каже, че евреите са народът, който прави избора, е все едно да бъде отстоявана позиция, която нарушава правилата на добрите обноски и то от едностранчива етична гледна точка. Да се поддържа убеждението, че само нашите [еврейски] предци са били достатъчно мъдри, за да направят правилния избор, а на всички останали народи не достигал разум или искреност, е равнозначно на нацисткия расизъм.“[92]

Противоречието в посочения цитат е заключено в действителния факт, че всъщност точно „евреите не разпознали истинския Бог“. Препредавал съм как хазарският каган Айбат се оженил за еврейка от Бухара. Синедрионите навсякъде в разселението се стремяли да уловят колкото е възможно повече души, да вербуват хора за богоборческите цели на класическия юдаизъм – талмудизма. Точно такъв процес започнал да се развива в средновековна Хазария.

Равини отвсякъде, но най-вече от Азия, се стичали към тази страна. Явно мълвата за това как налагат юдаизма на хазарите се разнесла във всички посоки. По същия начин Втората българска държава паднала, когато венецианският синедрион успял да ожени цар Иван Александър за юдейската шпионка Сара. Същата, която, за да унижи предците ни, приела името на своята предшественица, оттеглилата се в манастир царица Теодора.

Впечатли ли ви думичката „расизъм“ в горния цитат? Да, расизъм и то без кавички. Той е в основата на ционизма като идеология – „богоизбраността“ на евреите, и на неговото ужасяващо практическо приложение. Да се запознаем с мирогледа на един ционист. Защото той обобщава схващанията на масата от сегашните последователи на това антихуманно нацистко полическо движение.

През 1982 г. световно известният израелски писател Амос Оз обнародва интервю с някакъв еврейски заселник в окупираните палестински територии. Събеседникът му признал: „Ние сме юдеонацисти и защо не?… И днес съм готов да върша мръсната работа заради Израел, да убия толкова араби, колкото е необходимо, да ги депортирам, да ги прогоня и да ги изгоря, независимо че всички ще ни намразят, да издърпам черджето изпод краката на евреите в разселението така, че те да бъдат принудени да се затичат към нас плачейки. Даже ако се наложи да взривя една-две синагоги тук-там – не ми пука.

И въобще не ми мига окото, че след като свърша работата, може да ме изправите пред някакъв Нюрнбергски трибунал и да ме хвърлите в затвора до живот. Ако щете, обесете ме като военнопрестъпник…

Онова, което не можете да проумеете, е, че мръсната работа на ционизма все още не е приключила – далече сме от нейния финал. В интерес на истината, тя можеше да бъде свършена през 1948 г…“[93]

Не забелязвате ли ненавист, език на омразата, готовност за извършване на най-тежки престъпления? “Qui non vetat peccare cum possit, iubet” – „онзи, който не предотвратява греха [престъплението], когато може, го насърчава“, е записал още през І век Луций Аней Сенека в своята драма „Троянките“.[94]

Да се върнем към Средновековието. „Арабските автори писали, че сред хазарите имало езичници, мюсюлмани, християни и юдеи.“[95] „Още през 737 г. Мерван[96] принудил хазарския каган да приеме исляма. Скоро хазарският каган се отказал от религията на своите врагове, което обаче не попречило на мюсюлманството да се разпространява сред широкото население на Хазария. Отдавна свързаното с Византия християнство било познато и широко разпространено в подвластните на Хазария Крим и Кавказ (Армения). Без съмнение имало натиск от тази страна върху хазарите, макар той и да не бил толкова груб и праволинеен, колкото от страна на арабските мюсюлмани, но в замяна на това пък бил по-постоянен. Поюдейчените хазари – самозваните „евреи“ мразят българите
и никога няма да ни простят

Смята се, че хазарите са се помохамеданчили на няколко пъти в резултат на загубени от тях войни с мюсюлманите. Едва ли преди VІІІ век ислямът масово бил навлязъл в страната им. „Арабско-персийските източници са регистрирали като официална религия на Хазария юдаизма. Според Ибн Русте[98] „най-висшите глави“ в Хазария изповядвали юдаизма, т.е. каганът, освен него – заместникът му бекът, а също така вождовете и благородниците, а останалият народ се придържал към вяра, подобна на религията на тюрките.“[99]

Съветският изследовател на Хазария Михаил Иларионович Артамонов няма как да избяга от комунистическите идеологеми. Въпреки това той използва достатъчно много научни методи, за да достигне до извода, че в един момент хазарското висше общество е започнало да изпитва необходимост от своя елитарна религия. И със своята национална (расова) надменност юдаизмът се оказал най-подходящ.[100]

Разбира се, още от І век малък брой евреи населявали териториите на Хазарския каганат – преди всичко Кримския и Таманския полуостров,[101] но също така и кавказките страни.[102] „По сведение на Масуди[103] юдейската религия станала господстваща в Хазария по време на Харун ал-Рашид[104].“[105]

„Това обръщане на владетелите на хазарите в юдаизма има важно значение за решаването на проблема за произхода на евреите от жителите на дунавските страни и Централна Русия. Тези райони са били обитавани от огромни маси от еврейско население…“[106]

Става дума за евреи, които „генетично нямат нищо общо с еврейската раса“. А „юдаизмът преди всичко представлява традицията на една особена раса“. В случая се сблъскваме с „феномена на създаването на една съвременна израилтянска раса, отдалечена от палестинските предци“.[107]

Едва ли някога ще узнаем цялата истина. Въпреки множеството археологически разкопки, намерени предмети (артефакти), разчетени надписи, никой не е в състояние категорично да определи кога и в какви мащаби юдаизмът е проникнал в Хазария. Най-ранната дата на поюдейчването на хазарите е спомената от френския литературен критик и яростен проеврейски полемист Бернар Лазар: „Около 620 г. те [евреите] обърнали там в своята вяра цяло племе, хазарите, чиято територия била в съседство с Астрахан. Легендите, които разказват този факт, в значителна степен объркаха евреите на Запад. Но независимо от това няма никакво съмнение около тяхната достоверност. Изидор Севилски,[108] съвременник на събитието, го споменава. А след това Хаздай ибн-Шапрут – министър при халифа Абд-ер-Рахман, водил кореспонденция с Йосиф, последния каган на хазарите, чието царство било разрушено от киевския княз Святослав.“[109]

Първата дата донякъде съвпада с браковете на хазарските първенци с еврейки от азиатските страни. Което не означава, че и народът на Хазария е приел юдаизма.

Що се отнася до Святослав, става дума за кана на урурската държава със столица Бащу (Киев). Неговото име било Баръс или Борис. Той бил потомък на рода Дуло и изповядвал тангризма. Урусите били масагетско племе, което предшествало украинците. Баръс (Борис) бил син на Угър Лачин, известен в откраднатата от нас руска история като княз Игор Рюриков. Лачин или по-скоро Лачън било името на един от приемните синове на кан Курбат – Алцек.[110] В руските летописи княз Угор Баръс (945-972) е наречен Святослав. С помощта на съюзници хазарите го разбили. Той се „върнал в Бащу в жалко състояние и със само две хиляди воини“.[111]

„Хазарите са средновековен народ, навярно свързан с волжските българи, чиято управляваща класа през VІІІ век приела юдаизма.“[112] Съмнително е дали цялата хазарска аристокрация въобще е приела юдаизма. В историята на Джагфар е разказан епизод, в който при Мохамед, владетеля (улугбека) на съседното на Волжска България княжество със столица Нур-Сувар, довели красива, мургава и синеока пленница. Тя се оказала дъщеря на хазарския каган Айсъл.

„– Как така, ти си юдейка?! – възкликнал поразеният Мохамед…

– Не, аз съм мюсюлманка – успокоила царя красавицата. – Моят баща, мюсюлманският каган Мухтасар, ме е възпитал като ревностна мюсюлманка. Злият Юсуф уби баща ми в този град, насила взе моята майка в харема си и взе да се домогва до мен…“[113]

Действието се развивало в средата на Х век. Явно по онова време Хазарският каганат бил разкъсван от междуособици, някои от тях навярно и на верска основа. И други автори са на мнение, че даже през VІІІ век най-знатните хазари все още не били юдеи по вяра.[114]

963 год. - РУСИТЕ(КИЕВСКО-ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ) започват нова война срещу ЮДЕОХАЗАРИЯ.През 965 година Кан Джилка-Син на Урус Айдар, наричан още княз Святослав, син на Олга
и Кан Рюрик 855-882, се спуска с лодки по реките Ока и Вол
га, изненадващо напада столицата на ЮДЕОХАЗАРИЯ – ИТИЛ,
разгромява ЮДЕИТЕ, освобождава ХАЗАРСКИЯ народ от
ЮДЕЙСКО робство. В кампанията си, Кан Джилка е подпомогнат
от Гузи и Печенеги. ЮДЕОХАЗАРИЯ престава да съществува.
Хазарските юдеи се разпръснали: - в Дагестан – планински евреи,
в Крим – Караимчи, военнолюбивите юдеи избягали
в Западна Европа-ЕШКИНАЗИ.РОБОТЪРГОВИЯТА е основен доход за държавната хазна не само за ЮДЕОХАЗАРИТЕ
, но и за ЮДЕИТЕ, разселили се из ЗАПАДНА ЕВРОПА и по
Северното крайбрежие на АФРИКА. По- късно, след падането
на ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ под Турско роб- ство, РОБОТЪРГОВИЯТА
се развивала успешно и по БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ. С помощта на Турците, ЮДЕИТЕ са вземалии продавали хиляди БЪЛГАРИ по Роботърговските пазари.Кан Джилка е сложил край на хазарската държава. И това самозваните „евреи“ няма да забравят и простят. Почти сигурно това станало през 968 или 969 година. „С присъединяването на Хазария българското княжество се превърнало в истинска държава, а нашите владетели започнали да се наричат господари на Велика България…“[115]
budha2.blog.bg/drugi/2013/11/15/istinata-za-hazariia.1206452
През 972 г. баджанаците (печенегите) начело с кан Кура „причакали Баръс“ (Борис или Святослав Игориевич Рюриков) „и приключили с него“.[116]

Въпреки това едва ли някой може да отрече, че не малка част от населението на Хазарския каганат приело юдаизма. И това най-вероятно е станало бавно, като процесът е започнал през първата половина на VІІ и е завършил някъде в средата на Х век.

В резултат на онова, което научил в тайното общество на фабианците, британският писател Хърбърт Джордж Уелс заключил: „Преобладаващата част от еврейството никога не е била в Юдея…“[117]

На същото мнение е еврейският „дисидент“ Алфред Лилиентал: „Много от тях [днешните евреи], които крещейки призоваваха съм завръщане [в Палестина], никога не са имали предци в тази част на света…

Преобладаващото мнозинство от евреите са потомци на жители на Хазария, променили вярата си, и на всякакви други, които са приели юдаизма… Това схващане, че огромната част от еврейството няма етнически допирни точки с юдеите, е подкрепяно от такива известни антрополози, като Рипли, Уайзенбърг, Херц, Боас, Питар, Фишбърг, Мийд и други.“[118]

Затова нека обичаме враговете си, но и да не им прощаваме. А да ги наказваме според престъпленията им. Без това, следващата крачка ще бъде все така несигурна. Защото кракът не ще стъпи на чиста и здрава основа.

Нагоре